№ 7478
гр. С., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110126876 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Ф.Х. Ам Д., чрез адв. Ж., извежда съдебно предявените си субективни права
при твърденията, че с присъда от 09.03.2021 г. по н.о.х.д. № 13701/2019 г. по описа на СРС,
7 състав, влязла в сила на 25.03.2021 г., ответникът В.Д. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че на 16.03.2019 г.
около 22:37 ч. в гр. С., пред казино „Ефбет“, находящо се на бул. „Гоце Делчев“ № 6, се
заканил с убийство на ищеца Ф.Х. Ам Д., а именно – насочил към него газово – сигнален
пистолет и отправил към него думите „Сега ще те застрелям, боклук, майка ти ще еба“, и
това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Ф.Х. Ам Д..
Поддържа, че на 16.03.2019 г. при изпълнение на служебните си задължения като охрана на
посоченото казино, ищецът станал обект на заплахи и закани, които били установени с
цитираната по – горе присъда на първоинстанционния съд, а именно след направена
забележка на ответника Д. от страна на ищеца, ответникът казал: „Ей сега ще те застрелям!“,
след което взел от приятелката си собствения газово-сигнален пистолет и го насочил към
ищеца, след което натиснал спусъка. В този момент ищецът, чувайки прищракването на
спусъка, се вцепенил и застинал, ушите му забучали и не чувал нищо, не знаел къде се
намира, изпитал изключително интензивен шок от мисълта, че животът му приключил, че
вече е застрелян. През следващите нощи след този инцидент ищецът не могъл да спи – в
съзнанието му била единствено сцената, когато ответникът насочил оръжие към него. От
така извършеното от ответника престъпно деяние за ищеца възникнали множество
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, стрес, както
и интензивни негативни емоции с водещо чувство на реален страх за живота му, което било
1
съотносимо с категорията „основателен страх“. След инцидента при ищеца възникнала
психогенна симптоматика, изразяваща се в диссомния с кошмарни сънища, свързани с
инцидента, която продължила няколко седмици, а също и тревожност, напрежение, липса на
настроение, нежелание за социални контакти, изолиране от околните. Негативното
отражение на случката в емоционалното състояние на ищеца довело и до драстична
промяна в личния му живот и социалните му контакти – станал по-затворен в себе си,
притеснен, не искал да се връща на работа от страх за живота си, обмислял да напусне
работното си място, но по финансови причини не го направил, изгубил желание да излиза
навън с приятели, да поддържа социалните си контакти, отдръпнал се в отношенията си с
приятелката си и в отношенията със своите близки хора и ограничил контактите си с тях.
Повече от две години след гореописаната случка, ищецът все още изпитвал притеснения и
несигурност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.03.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. АНТ. Д. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че с влязла в сила присъда от 09.03.2021 г. по
н.о.х.д. № 13701/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7
състав, подсъдимият В. АНТ. Д. е бил признат за виновен в това, че на 16.03.2019 г., около
22:37 ч., в гр. С., пред казино „Ефбет“, находящо се на бул. „Гоце Делчев“ № 6, се заканил с
убийство на Ф.Х. Ам Д., а именно – насочил към последния газово – сигнален пистолет
“Ekol mod. Alp 2”, черен на цвят и отправил към него думите „Сега ще те застрелям, боклук,
майка ти ще еба“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у Ф.Х. Ам Д. – гореизложеното представляващо престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
По делото пред настоящия съдебен състав са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Ц.В.А. и Й.Б.Й..
Свидетелят Ангелова заявява пред съда, че от 2018 г. познава ищеца Ф. Д., с който
работили заедно в казиното, а към настоящия момент живеели заедно. Свидетелства, че е
запозната с датата 16.03.2019 г., като разбрала за случилото се тогава от Ф. Д., който бил
нощна смяна на работа и като се прибрал от работа разказал какво се случило на процесната
дата. Ищецът бил много притеснен, много напрегнат, шокиран, като след процесната случка
се затворил в себе си, не допускал никой, спрял да излиза навън, не искал да се вижда с
приятелите си, започнал да сънува много кошмари, което се случвало доста често. След
събитията от 16.03.2019 г. известно време Ф. Д. си стоял вкъщи, не искал да ходи на работа,
тъй като бил притеснен да не се случи пак нещо подобно, бил притеснен за живота си. Искал
да не кара нощна смяна и да се сменя с някой колега да му вземе нощните, а пък той да
работи през деня, защото бил притеснен за живота си, не искал да се случи нещо подобно.
Вследствие на случката от 16.03.2019 г. като цяло Ф. Д. нямал желание за абсолютно нищо,
затворил се в себе си и дори за кратко се разделил с приятелката си, тъй като искал да се
изолира. През това време Ц.А. не спирала да търси ищеца, да се интересува как е, тъй като
се притеснявала за него. Свидетелят Ангелова си спомня още, че раздялата й с ищеца била за
кратко - около 2-3 месеца, като по това време Ф. не искал да излиза навън, не искал да се
2
вижда с приятелите си, не искал с никой да комуникира, много се изолирал, не вдигал
телефона. Към днешна дата, ако ставало въпрос за случката от тогава, Ф. Д. говорел с
притеснение, гледал да избягва темата, некомфортно му било, притеснявал се все още. Към
момента Ф. не работил вече в това казино, напуснал работа, тъй като не искал да си
застрашава живота и не искал да работи като охрана нощно време.
Разпитан пред настоящия съдебен състав Й.Б.Й. свидетелства, че познава Ф. Д. - били
колеги в ж.к. „К.С.“ в казино „Ефбет“. Свидетелят заявява, че е запознат какво се е случило
на 16.03.2019 г., тъй като присъствал тогава лично. Свидетелят си спомня, че на посочената
дата станал проблем с клиента Васил, който извадил пистолет, започнал да ги заплашва и
обижда. Към днешна дата свидетелят Й. и ищеца Ф. Д. контактували често. Вследствие на
процесната случка Ф. супер много се притеснил, бил в шок, отдръпнал се като цяло. Преди
ходели навън със свидетеля Й., тренирали, но като цяло ищецът супер много се отдръпнал,
притеснил се. Тогава Ф. Д. си взел отпуск, не искал да идва на работа, като го нямало около
две седмици, а след като се върнал споделил на свидетеля Й., че имал кошмари от страх за
живота си от самия случай, както и че имал намерение да напусне работа, но поради
финансови причини не я напуснал и се притеснявал, че трябва да работи там, защото нямал
пари. Свидетелят си спомня още, че ищецът се притеснявал за живота си, за да не се повтори
отново този случай, след който бил в шок като цяло. Преди излизали, тренирали, но ищеца
спрял да си вдига телефона, като свидетелят Й. му звънял да го провери как е, как се чувства
и почти изгубили контакт за известно време, като Ф. Д. бил много уплашен. След като се
върнал на работа ищецът молел свидетеля Й. да му взема нощните смени, за да избегне
подобен случай като този от 16.03.2019 г., тъй като се притеснявал за живота си доста често.
Като цяло Ф. Д. ограничил контактите към всички, спрял да излиза, а това негово състояние
продължило 5-6 месеца, обаче и към ден днешен като ставало въпрос за тази случка се
притеснявал, избягвал темата, не искал да говори за това, притеснявал се и пак бил в шок.
След процесната случката Ф. Д. се променил като човек, сринал се психически, като
разказвал на свидетеля Й., че сънувал кошмари и постоянно се чувствал заплашен, със страх
за живота си да не се случи нещо подобно. Към момента ищецът не работил в това казино,
като споделил на Й. Й. защо е сменил работното си място - защото не искал да работи там,
където реално го било е страх за живота си и се притеснявал от подобен случай и за това
решил да смени работното си място.
Настоящият състав кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите не
са заинтересовани от изхода на спора, а заявеното от тях е логично, последователно и
непротиворечиво. Обстоятелството, че свидетелите се намират в близки отношения с ищеца
по делото не води непременно до извод, че същите са преднамерени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
вредата, 3. противоправността на деянието, 4. вина и 5. причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
3
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е В.
АНТ. Д. е извършил виновно противоправно действие, в причинна връзка с което ищецът
Ф.Х. Ам Д. е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си.
Съдът приема за установено, че ответникът В. АНТ. Д. е осъществил твърдяното от
ищеца деяние – на 16.03.2019 г., около 22:37 ч., в гр. С., пред казино „Ефбет“, находящо се
на бул. „Гоце Делчев“ № 6, се заканил с убийство на Ф.Х. Ам Д., а именно – насочил към
последния газово – сигнален пистолет, черен на цвят и отправил към него думите „Сега ще
те застрелям, боклук, майка ти ще еба“, и това заканване е могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му у Ф.Х. Ам Д., като това деяние е противоправно и е извършено
от В. АНТ. Д. виновно. Гореизложеното се установява от приетата от настоящия съдебен
състав като писмено доказателство влязла в сила присъда от 09.03.2021 г. по н.о.х.д. №
13701/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав, с която
ответникът В. АНТ. Д. е признат за виновен в извършването спрямо Ф.Х. Ам Д. на
16.03.2019 г. на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото
производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е
длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил
описаното в исковата молба деяние, което е противоправно.
Доказани са въз основа на гласните доказателства по делото и останалите предпоставки
за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – настъпили вреди, изразяващи се в понесени от
ищеца негативни емоционални преживявания, както и причинна връзка между тях и
извършеното от ответника виновно и противоправно деяние.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – начина на извършване на
деянието, с което са причинени вреди на ищеца; обемът и интензитетът на преживените от
Ф. Д. страх, напрежение и стрес; извършването на деянието е повлияло за известно време
върху отношението на ищеца към хората – станал затворен, некомуникативен,
притеснителен; възрастта на пострадалия, който към момента на непозволеното увреждане е
бил на 21 години; обстоятелствата, при които са причинени уврежданията – публично, на
обществено място, като пострадалият не е предизвикал ответника, и от друга страна –
сравнително кратката продължителност на търпените от ищеца неимуществени вреди,
липсата на данни за трайни последици за неговото здраве и за съществена промяна на
начина му на живот, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия
4
към момента на настъпване на вредите, настоящият съдебен състав приема, че присъждането
на сума от 7000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди, до който и размер релевираната претенция се явява основателна,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане –
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално
удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни, и
отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на
действително претърпените вреди и не може да служи за обогатяване. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като
"справедливостта" до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най-
чист израз (виж например Определение № 912 от 8.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2963/2016
г., IV г. о., ГК и Определение № 60716 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2021 г., III г.
о., ГК).
Ето защо предявеният иск по чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 7000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, а до пълния предявен размер от 10 000 лв. - да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв., което е било заплатено в брой видно от приложения договор за правна
защита и съдействие. С оглед уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца се следват разноски в общ размер на 700 лв.
Ответниът не е сторил разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. АНТ. Д. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 187, ет. 12,
ап. 59, да заплати на Ф.Х. Ам Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В.“ 508, вх. „В“,
ап. 57, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на 7000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 16.03.2019 г., около 22:37
ч., в гр. С., пред казино „Ефбет“, находящо се на бул. „Гоце Делчев“ № 6, престъпление, при
което В. АНТ. Д. се заканил с убийство на Ф.Х. Ам Д., а именно – насочил към последния
газово – сигнален пистолет, черен на цвят и отправил към него думите „Сега ще те
застрелям, боклук, майка ти ще еба“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му у Ф.Х. Ам Д., за което В. АНТ. Д. е осъден с влязла в сила присъда
от 09.03.2021 г., постановена по н.о.х.д. 13701/2019 г. по описа СРС, НО, 7 състав, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 16.03.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 7 000 лева
до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА В. АНТ. Д. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 187, ет. 12,
ап. 59, да заплати на Ф.Х. Ам Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В.“ 508, вх. „В“,
ап. 57, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 700 лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6