№ 5191
гр. С., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба от „***********” АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „********* III“№85, ет. мецанин, представлявано от
М. Г. А. срещу наказателно постановление (НП) № 38-27/15.02.2023 г. на
председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” – (ДА „НС”), с
което на дружеството е наложена на основание чл.116, ал.1, т.3 от Закона за
мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) имуществена санкция в размер на
5000 (пет хиляди лева) лв. за нарушение по чл.68, ал.1 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари (ЗМИП).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения, твърди
се, че установеното административно нарушение е формално и е следвало да
бъде преценено като маловажен случай по чл.93, т.9 от НК и в случая е
приложима разпоредбата на чл.28, б. „а“ от ЗАНН, твърди се, че голяма част
от базата данни е загубена поради софтуерен технически проблем и
възстановяването им било невъзможно, дружеството работи единствено с
партньорски офис на „Изипей“ АД, чрез който кредитополучателите
получават отпуснатите им заеми, като последното е задължено лице по чл.4,
т.2 от ЗМИП, неизпълнението на визираното правно задължение не било
1
възпрепятствало идентификацията на клиента и не било довело до
компроментиране на целите по ЗМИП. Алтернативно се иска прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на всички
разноски по производството.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира да бъде потвърдено НП, тъй като финансовата институция
не е изпълнила своето задължение да съхранява документи, които
законодателя е предвидил и вменил като задължение да изиска и вложи в
съответното досие. Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Със Заповед рег. №ФР-9-81/04.07.2022 г. на директора на
Специализираната административна дирекция „Финансово разузнаване“
(САД ФР) - ДАНС, въз основа на Заповед №З-1085/18.04.2018 г. на
председателя на ДАНС е възложено извършване на проверка на експерти при
ДАНС К. Т. Д. от сектор „Контрол основан на риска“ и Л. П. П. от сектор
„Оценка на риска на задължените лица“ и двамата от отдел „Контрол върху
задължените лица“ на място на дружество „***********“ АД, като задължено
лице по чл.4, т.3 от ЗМИП, с цел установяване изпълнение на чл.101, ал.2,
чл.102, ал.2 и чл.106 от ЗМИП и изпълнение на изискванията на ЗМИП,
ППЗМИП и ЗМФТ през периода 01.06.2021 г. – 30.06.2022 г. със срок от
06.07.2022 г. до 15.07.2022 г., включително.
В изпълнение на горната заповед експертите, в посочения в заповедта екип
предприели извършване на възложената им проверка в дружеството.
В хода на същата са предприети действия по изискване на писмени
документи за целта на проверката.
За установеното по време на проверката е съставен констативен протокол от
28.11.2022 г. Като сред тях по т.2 е посочено, че е установено
административно нарушение, тъй като е констатирана липса на копия от
официални документи за самоличност на клиенти по договори за
потребителски кредити с номера: В. П. И., с договор за потребителски кредит
2
№115887 от 18.06.2021 г. (ДЗ009804); К. Г. К., с договор за потребителски
кредит №118186 от 29.06.2021 г. (ДЗ009833); Р. Г. Д., с договор за
потребителски кредит №118220 от 30.06.2021 г. (ДЗ009836); С. Б. Т., с
договор за потребителски кредит №119214 от 06.08.2021 г. (ДЗ009917); Д. Ж.
И., с договор за потребителски кредит №120154 от 10.09.2021 г. (ДЗ009984);
И. Т. П., с договор за потребителски кредит №120169 от 13.09.2021 г.
(ДЗ009987); И. П. Г., с договор за потребителски кредит №120175 от
13.09.2021 г. (ДЗ009989); Е. Х. Г., с договор за потребителски кредит
№120364 от 28.09.2021 г. (ДЗ010012); М. Х. В., с договор за потребителски
кредит №120472 от 07.10.2021 г. (ДЗ010027); Р. В. Б., с договор за
потребителски кредит №120817 от 01.11.2021 г. (ДЗ010064). Както и че в
отговор на запитване от проверяващите е постъпило писмо, но към него не са
приложени копия на официалните документи за самоличност на посочените
клиенти на дружеството. На повторни изискване е постъпило при
проверяващите на 05.08.2022 г. на хартиен носител следното: копия на лични
карти и селфи снимки само по три от досиетата: В. П. И., с договор за
потребителски кредит №115887 от 18.06.2021 г. (ДЗ009804); К. Г. К., с
договор за потребителски кредит №118186 от 29.06.2021 г. (ДЗ009833) и Р. Г.
Д., с договор за потребителски кредит №118220 от 30.06.2021 г. (ДЗ009836).
Относно липсата на копия на официални документи за самоличност на
останалите седем клиента по клиентските досиета е посочено, че от края на
2021 г. в дружеството има нов кредитен софтуер и сайт на онлайн
кандидатстване, тъй като имало срив в системата, като всички документи,
качени от съответния клиент в профила му били унищожени и
възстановяването им било невъзможно.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №7р-10-8278 на 28.11.2022 г. от Л. П. П. - експерт в
сектор „Оценка на риска на задължените лица“, отдел „Контрол върху
задължените лица”, определен като контролен орган със Заповед №3-
225/31.01.2022 г., за това, че „***********“ АД в качеството си на задължено
лице по чл.4, т.3 от ЗМИП не е съхранило всички събрани и изготвени по реда
на ЗМИП и ППЗМИП документи, данни и информация, включително
свързаните с установяване и поддържане на делови взаимоотношения с
клиентите по договори за потребителски кредити със седем лица (подробно
посочени), така, че да бъдат на разположение на дирекция „Финансово
3
разузнаване“ на ДАНС и е следвало да бъдат представени при поискване, с
което е осъществен състава на чл.68, ал.1 от ЗМИП. АУАН е предявен и
връчен на 28.11.2022 г. на представляващ с пълномощно от изпълнителния
директор на дружеството адв. Кр. С..
Срещу АУАН е депозирано възражение от дружеството, което е
входирано в ДАНС на 05.12.2022 г.
Въз основа на АУАН на 15.02.2023 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от председателя на ДАНС. Същото е връчено на 21.02.2023 г. с
разписка на представляващ с пълномощно от изпълнителния директор на
дружеството адв. Кр. С..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел П., които са пълни и
непротиворечиви. Не е необходимо да се обсъждат доказателствата
поотделно, доколкото липсват съществени противоречие в събраните
писмени и гласни доказателства по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния 14-дневен срок, видно от
разписката, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление и датата на входирането на подадената жалбата, и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП на председателя на ДАНС намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им, както
материална, така и териториална. Като горният факт се извлича от
приложените по делото от административно-наказващия орган заповеди.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е описано нарушението и са посочени дата и място на
осъществяването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го подкрепят.
Спазени са давностните срокове, посочени в чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
4
както АУАН е съставен в посочения шестмесечен срок, доколкото твърдяното
нарушение е извършено в хода на извършена проверка на 05.08.2022 г. по
ЗМИП, а акта е съставен на 28.11.2022 г., така и процесното НП е издадено в
шестмесечния срок от съставянето на АУАН, а именно на 15.02.2022 г.
Относно оспорваната фактическа обстановка:
По делото от събраните безпротиворечиви доказателства се установи, че
„***********”АД е задължено лице, тъй като е финансова институция по
Закона за кредитните институции по смисъла на чл.4, т.3 от ЗМИП, относно
мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. Като сред посочените и задължителни за изпълнение за
дружеството като задължено лице влиза и това по чл.68, ал.1 от ЗМИП.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗМИП: „Всички събрани и изготвени по реда на
този закон и на правилника за прилагането му документи, данни и
информация, включително свързани с установяване или поддържане на
делови взаимоотношения, се съхраняват така, че да бъдат на разположение на
дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална
сигурност. Същите се предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на
Държавна агенция „Национална сигурност“ при поискване в оригинал,
служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от
директора на дирекцията срок и формат. При определяне на срока директорът
на дирекцията взема предвид обема и съдържанието на исканата
информация.“
Съгласно чл.36, ал.4 от ППЗМИП: „Независимо от прилагането на ал. 1
лицата по чл. 4 от ЗМИП изпълняват и останалите си задължения
по ЗМИП във връзка с идентифицирането на физическо лице.“
Не бяха представени в хода на съдебното следствие доказателства относно
твърдяното в жалбата обстоятелство, че „голяма част от базата данни е
загубена поради софтуерен технически проблем и възстановяването им било
невъзможно“. Такова не е било сторено и в хода на
административнонаказателното производство. Но следва да се има предвид,
че задълженото лице следва да предвиди мерки за сигурно съхраняване и
запазване на задължителната информация, която следва да е на разположение
на контролните органи от ДАНС при поискване.
Предвид горните норми дружеството като задължено лице по чл.4, т.3 от
5
ЗМИП, за който факт не се спори по делото, е задължено да съхранява така,
че да бъдат на разположение на дирекция „Финансово разузнаване“ на
Държавна агенция „Национална сигурност“ и да ги предостави при поискване
документите, данните и информацията, включително свързаните с
установяване и поддържане на делови взаимоотношения с клиентите си по
договорите за потребителски кредити. Като не е изпълнило това си
задължение и не е съхранявало и предоставило същите при поискването им на
05.08.2022 г. от проверяващите, т.е. не са били на разположение на дирекция
„Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ е
осъществило състава на административно нарушение по чл.68, ал.1 от ЗМИП.
Санкционната норма за така установеното административно нарушение
е чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП „имуществена санкция от 5 000 до 50 000 лв.,
когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 – 11“, доколкото се касае за
извършване на нарушение по чл.68, ал.1 от ЗМИП от ЮЛ.
Административно-наказващият орган при налагане на административното
наказание е съобразил обстоятелството, че се санкционира ЮЛ и е наложена
имуществена санкция, в съответствие с изискването, посочено в разпоредбата
на чл.83 от ЗАНН, при неизпълнение на задължения от страна на ЮЛ към
държавата при осъществяване на дейността му, което е отразено в
атакуваното наказателно постановление.
Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона
размер, а именно от 5 000 лв. Същата е съобразена с обстоятелствата
предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Като съдът счита, че с
така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Правилно от административно-наказващия орган не е приложена
разпоредбата за маловажност на случая, предвид факта, че със ЗМИП се
регулират значими обществени отношения. Прилагането на същата следва да
се прецени с оглед липсата или незначителността на вредните последици от
извършеното нарушение или с оглед на други смекчаващи вината
обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Мерките на закона целят осъществяване на държавната политика в областта
6
на защита от използването на финансовата система за целите на изпиране на
пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. При тези
обстоятелства нарушенията на тези разпоредби следва да се квалифицират
като такива с висока обществена опасност, за което свидетелства и
значителния размер на предвидените в закона санкции. Нарушението е
формално и от него не е необходимо да са настъпили вредни последици.
Следва да се посочи, че липсата на съхраняване и предоставяне при
поискване на посочените документи, данни и информация, включително
свързаните с установяване и поддържане на делови взаимоотношения с
клиенти по договори за потребителски кредити, касае седем договора с
клиенти, а не единичен случай. В случая правилно, въз основа на
установената фактическа обстановка, както и обстоятелствата на извършеното
нарушение, административно-наказващия орган е преценил, че се касае за
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а не за маловажен случай. Като
следва за пълнота да се посочи, че по всички възражения срещу АУАН са
налице мотиви в процесното НП, включително и защо не се приема, че е
налице маловажност на случая.
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателно постановление № 38-27/15.02.2023 г. на
председателя на ДАНС като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде
потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице
предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си, но не и относно размера на претенцията от 150
лв. Същият се е представлявал от лице с юридическо образование и
правоспособност, който се е явил в проведеното съдебно заседание, но самото
дело се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност, приключило
е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4
от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
7
от 100 (сто лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото. В останалата част претенцията до пълния предявен
размер от 150 лв. следва да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-27/15.02.2023 г. на
председателя на ДАНС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***********“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., гр.С., бул. „********* III“№85, ет. мецанин,
представлявано от М. Г. А. да заплати в полза на ДАНС сумата от 100 (сто
лева) лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
им представителство пред СРС по делото, като отхвърля искането в
останалата му част до пълния предявен размер от 150 (сто и петдесет лева )
лв. като неоснователно.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8