РЕШЕНИЕ
№ 138
Гр.Троян 11.05.2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав, в
публичното заседание на единадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар Е.П., като разгледа докладваното от
съдията – Иванова гр.дело №1143 по описа на ТРС за 2017 год., за да се
произнесе – съобрази:
Предмет на разглеждане са искове на К.Ж.К.Ф. ЕГН ********** и Д.М.К.Б. ЕГН ********** с правно основание чл.31, ал.2
ЗС, за осъждане на Ю.Й.Т., ЕГН **********,
да им заплати сумата от 1800.00 лева, представляваща
обезщетение за лично ползване в
периода 01.08.2016г. до 01.08.2017г. на две тераси, едната с площ от 12,6 кв.м,
а другата с площ от 3,29 кв.м., находящи се на втори етаж на сграда с
идентификатор 73198.505.440, както и сумата от 718.11 лева, представляваща
законна лихва на всяка от сумите, която се претендира от ищците, а именно
150.00 лева месечно за периода от 16.08.2016г. до 20.11.2017г. и сторените по
делото разноски.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален
акт рег. № 51, том ІХ, дело № 1748/2016 г. на СВ при РС-Троян са собственици на
½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 73198.503.440, находящ
се в гр. Т.***, ведно с целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена
в имота, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.503.440.1, със застроена площ 81.20 кв.м. и съответните идеални части от
сградата. Вторият етаж на описаната сграда е собственост на Ю.Й.Т., която също
е собственик на съответните идеални части от сградата. Излагат, че са
собственици на описаните обекти и съответните идеални части по договор за
дарение от своята майка – М. Б., която с другия собственик - Ю.Т. е придобила
собствеността по силата на съдебно Решение № 255/29.11.2013 г. по гр.д.№
787/2011г. на РС-Троян, изменено с Решение № 267/04.11.2014г. по в.гр.д.№
115/2014 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, според което, дяловете на съделителките –
М.Б.и Ю.Т. са разпределени в
съответствие с Вариант І/едно/ от инвестиционния проект, който представлява
неразделна част от решението. Твърдят, че съгласно този вариант, като общи
части остават стълбището, таванското помещение, до което то достига и две
тераси на втория етаж - едната с площ 12.6 кв.м., а втората – с площ 3.29 кв.м.
Описаните тераси се идентифицират като такива съгласно приложения към исковата
молба Вариант първи – разпределение на
втори етаж от сградата.
Излага се, че с придобиване правото на собственост
ищците установили, че двете тераси са заключени с катинар и нямат достъп до
тях, поради което сигнализирали органите на полиция и прокуратура в гр.Троян и
след проточили се около една година преписки и проверки, към 01.08.2017г.
терасите били отключени и ищците получили достъп до тях. Ищците
счита за безспорно, че двете тераси са обща собственост /на ищците и
ответника/, че те се ползват лично от ответницата и семейството и в периода
01.08.2016г. до 01.08.2017г., че са поискали писмено да им бъде предоставена
възможност да ползват общата вещ и това писмено поискване е достигнало до
ответницата.
По същество молят за уважаване на исковете и
присъждане на разноски, а в открито съдебно заседание поддържат становището си,
чрез упълномощения си защитник – адв.Е.Ц. ***. В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на исковите претенции.
Оспорва претенцията като навежда доводи, че с нотариален акт вх.рег. № 487, акт № 8, том 3,
дело 434 от 11.02.2005г. М.Б.е дарила имота на една от дъщерите си К.К., като след това е водено цитираното в
исковата молба дело за делба – гр.д.№ 787/2011 г. по описа на ТРС. В делбеното
дело е участвала като съделител дарителката М. Б., тъй като е дарението е
относително недействителна сделка по
отношение на ответницата. След приключване на делбата с влязло в сила решение
първият етаж от къщата е поставен в дял на М. Б., поради което собственик на
този дял става К.К. – по силата на дарението и чл. 76 от ЗН.
В този смисъл се твърди,
че Д.К. не е съсобственик на имота и не
може да има каквито и да било претенции по чл. 31, ал.2 от ЗС.
Излага се още, че
ползването на съсобствените части от имота е разпределено между съсобствениците
М.Б.и Ю.Т. със споразумение от 07.01.2015г. по реда на чл. 32, ал.1 от ЗС, с
което реално са се уредили последиците от делото за делба, като ответницата е поела редица финансови
ангажименти и отстъпки в полза на своята сестра М.Б.. Ответницата твърди, че
ползва северната тераса, но е осигурила непрекъснат достъп на своята сестра до
нея, като ключът на вратата на терасата стои на самата врата от вътрешната
страна на стълбището на сградата. Вратата се затваряла, тъй като М.Б.е
изградила покрив над гаража, по който имало възможност да се качват животни и
да се покатерят хора, но от страна на стълбището е можело да се достигне
свободно до терасата.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски, а при условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
сумата от 1800.00 лева, представляваща
обезщетение в размер на 150.00 лева месечно, за лично ползване от ищците
на общите части от първия етаж, за времето от 14.11.2016г. до 28.12.2017г. В
съдебно заседание поддържа становището си, чрез упълномощен защитник – адв.В.А.
***.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По направеното с отговора
на исковата молба възражение за липса на материално-правна легитимация по
отношение на ищцата Д.М.К.Б. с твърдение, че преди да приключи делбеното
производство между Ю.Т. и М. Б., последната се е разпоредила през 2005г. със
своята собственост, чрез дарение в полза на едната си дъщеря- Д., обективирано
в нотариален акт вх.рег. № 487, акт № 8, том 3, дело 434 от 11.02.2005г., съдът
счита за неоснователно, тъй като по делото липсват доказателства за твърдените
обстоятелства, включително и цитирания от страната нот.акт, на който се
позовава.
По делото е напълно безспорно, че между ответницата и
праводателката на ищците е образувано производство за делба през 2011г. на
недв.имот с идентификатор 73198.503.404, находящ се
в гр.Т.***, представляващ двуетажна жилищна сграда, а се потвърждава и от
приобщените преписи на Решение №255 от 29.11.2013г. постановено по
гр.д.№787/2011г., което е обжалвано и
изменено с Решение №267 от 04.11.2014г. по в.гр.д.№115/2014г., че в дял на ответницата Ю.Т. е
разпределен ½
ид.ч от поземлен имот с идентификатор 73198.503.404, заедно със самостоятелен обект
с проектен идентификатор 73198.503.404.1.2, представляващ втори жилищен етаж от
построената в имота сграда с идентификатор 73198.503.404.1, застроена площ от
85 кв.м., на два етажа, с предназначение еднофамилна сграда и сграда с
идентификатор 73198.503.404.3, застроена
площ от 17 кв.м., предназначение селскостопанска сграда, представляващ дял 2 по
вариант 1 от инвестиционен проект за изменение на ККР-СОС, който представлява
неразделна част от решението, а в дял на М. Т. Б. – майка на ищците е
предоставен в дял и разпределен ½ ид.ч от поземлен имот с идентификатор
73198.503.404, заедно със самостоятелен обект с проектен идентификатор
73198.503.404.1.1, представляващ първи жилищен етаж от построената в имота
сграда с идентификатор 73198.503.404.1, застроена площ от 85 кв.м., на два
етажа, с предназначение еднофамилна сграда и сграда с идентификатор 73198.503.404.2, застроена площ от 25 кв.м.,
едноетажна, с предназначение , хангар, депо, гараж, представляващ дял 1 по
вариант 1 от инвестиционен проект за изменение на ККР-СОС, който представлява
неразделна част от решението. Решението е влязло в законна сила на 10.12.2014г.
Не се оспорва обстоятелството, че на 07.01.2015г.
страните по цитираното по-горе решение – М. Б. и Ю.Т. сключват споразумение, по
силата на което уреждат облигационните си отношения по
повод Решенията по гр.д.№787/2011г. по описа на ТРС и в.гр.д.№115/2014г. на
Окръжен съд Ловеч. Със същото споразумение /т.5/ страните разпределят и ползването на сградата,
предмет на делбата по приключилото с Решение №255 от 29.11.2013г.
гр.д.№787/2011г. на ТРС и в.гр.д.№115/2014г., като в т.5.1. страните са разпределили входовете, които ще
ползват за достъп до етажите си / М. Б. – входа откъм ул.“Н.“, а Ю.Т. ***, като
в т.5.2 страните са постигнали съгласие, че Ю.Т. /ответник в настоящото
производство/ ще ползва двете тераси северна и западна, които са предмет на
настоящото производство, като от своя страна, Ю.Т. се съгласява М. Б. да
изгради над съществуващия гараж /ползван от нея/ лека конструкция /навес/ с покрив от леки материали и навес
над мивката по одобрен от Община Троян проект /т.5.7 от споразумението/.
От
представения по делото нот.акт №56 от 01.08.2016г. за дарение на недв.имот
/л.9/ се установява, че М. Б; дарява на двете си дъщери, при равни права,
притежавания от нея недв.имот, предмет на производството по делба приключило с
Решение №255 от 29.11.2013г. гр.д.№787/2011г. на ТРС и в.гр.д.№115/2014г.
и подписаното от нея Споразумение от
07.01.2015г.
От приложените по дело /л.131-133/ жалби се
установява, че на 10.08.2016г. М. Б. сезира РП-Троян и РУ Полиция, че вратите
на двете тераси от вътрешна страна са заключени с катинар, след което последва
нот.покана до Ю.Т. от К.Ж.К.Ф. и Д.М.К. Б., чрез техния пълномощник М.Б.,
връчена на 16.08.2016г., с която е отправена претенция за заплащане на наем за
двете тераси в размер на 150 лева, считано от 16.08.2016г. Последвала е
нот.покана от Ю.Т., до К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.
Боден, връчена на 30.09.2016г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Виолета В., В.Г., В.Р. и И.Т.. От показанията на
свидетелите се установява, че двата етажа на жил.сграда се обслужват от
различни входове. Първия етаж- от ул.”Н.”, а втория от ул.”Р.”. Установи се, че
от вътрешната страна на вратите на двете тераси е имало поставени халки и при
необходимост са се заключвали с катинар. От показанията на св.В. се установява,
че често е гостувала на семейството на ответницата, тъй като са семейни
приятели „….Аз съм пушач и И.също и когато сме се събирали никога не сме
излизали на тази козирка ли е, тераса ли е. Излизали сме в градината или пък
имат друга тераса, която се намира, както е входа на къщата на Ю.- вляво ….“.
От показанията на св. Г. ***/ се установява, че „…за заключените тераси и врати на къщата
извърших проверка…“, тъй като през 2017г. М.Б. е подала жалба, по която служител на РУ Полиция – Троян е извършил
проверка, от резултата на която „….г-жа Боден не беше доволна и беше подала
нова молба за допълнителна проверка по случая. Разговарях с нея по телефона и
тя ме помоли да посетя дома и….като ми уточни часа, в който да отида да извърша
проверката…… Конкретно тя ме помоли да се качим на втория етаж, където ми
показа заключена врата към терасата с катинар….“.
От показанията на св.Р. се установява, че работи като
Изпълнителен директор в Кабелен
оператор „Скайнет“ООД, в което качество,
заедно с работна група от Дружеството е посетил адреса по повод въведени от М.Б.
/собственик на първия етаж/ претенции във връзка с премахване на кабелите от
фасадата на сградата. Излага, че тези
претенции той е обсъдил със собственика на втория етаж „… и той каза да
направим така, както тя иска….. Спомням си, че направихме всичко така, както тя
иска…“. Свидетелят в съдебно заседание заяви, че не си спомня да е виждал
катинар на вратата на терасата, но е категоричен, че: “…..Знам от техниците, че
имат уговорка със съпруга на Ю.Т., че
ако ги няма в къщата и се наложи, че могат да влизат по една стълба на
терасата….“.
От показанията на св.И.Т. се установява, че вратите на
терасите са започнали да се заключват от преди „….3-4 години, след като М. направи покривна конструкция над
гаража……естествено по съображения за сигурност, защото вече с този покрив,
излаза на терасата е много лесен, което обезсмисля останалите врати….“. Според
свидетеля вратата на терасата се заключва само когато „….отсъстваме от къщи…. Но дори и да
отсъстваме,…..ключът стои на катинара….защото целта е отвън-навътре да не
можеш да влезеш…..“. Свидетелят
удостоверява с показанията си за влошените отношения между съпругата си и
нейната сестра, което според него е причина и за воденото настоящо производство. Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите като обективни и непосредствени, като показанията на
св. Тодоров съдът кредитира съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост като съпруг на ответницата, но съобразени с останалия
доказателствен материал намира същите за достоверни.
Съобразно разпоредбата на чл.204 от ГПК съдът е
извършил оглед на процесния имот и на място е констатирал, че: „Ищците, осъществяват достъп
до дворното място, в което се намира двуетажната жилищна сграда от самостоятелно
обособен вход, от ул.”Н.”, а ответницата-от самостоятелно обособен вход от
улица „Р.”. На първия етаж, ползван от ищците, част от стълбищното
пространство, осигуряващ непосредствен достъп до помещенията на етажа е
преграден с ПВЦ-врата и метална решетка, която обхваща цялото подстълбищно
пространство. От площадката на втория етаж се излиза на процесната северна
тераса, която е с дървена врата с два прозореца. От вътрешната страна на тази
врата има поставени 2 броя халки за катинарче. Терасата е частично остъклена
както следва: с цялостно остъкление на западната част, което е 1.85м.,
северната остъклена част е 4.40м, като останалата неостъклена част,
представляваща продължение на северната част на терасата е 2.35м и изцяло
неостъклена източна част. На площадката между втория етаж и тавана има дървена
врата, от която се излиза на бетонна площадка, която представлява козирка на входа на ответницата, на която
врата има поставени 2 броя халки за катинар. От тази площадка се осъществява
достъп до покрива на двуетажната жилищна сграда. В дворната част на имота,
срещу входа на ответницата се намира дърво, която корона достига непосредствено
нивото на площадка, представляваща
козирка на входа на ответницата /така наречената западна тераса/, а част
от клоните са върху самата тераса. В дворното място на имота, непосредствено до
входа на ищцата от ул.”Н.” се намира гараж,
покрива на който представлява бетонна плоча, върху която е изграден
навес, представляващ метална конструкция с ламарина, като в горната си част,
навеса е облегнат на долната северна част, на процесната тераса, а долната
/предна/ част на навеса, с оглед денивелацията на терена е както следва: височината на навеса, от към ул.”Н.” е
230см., а височината на навеса от горна страна /от към двора на ответницата/ е 120см….”.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи: Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, чрез който препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
или може да се ползва от нейните полезни свойства за задоволяване на свои нужди
или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член
на неговото семейство или чрез трето лице. Разглежданата хипотезата е частен случай на общата забрана
по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, а средството
за защита е чрез получаване на заместващо обезщетение. Задължението за плащане
на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, което
има значение и за поставяне на ответника в забава, а размерът на вземането се
съизмерява с припадащата се на правоимащия квота от средния пазарен наем на
обекта за релевантния период. За да се освободи от компенсиращото си парично
задължение еднолично ползващият съсобственик следва да докаже, че след поканата
е извършил такива действия, които дават обичайна възможност на другия съделител
да ползва неговата част от вещта, от която възможност последния не се е възползвал
(в обсъдения смисъл – Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС).
В настоящия случай е безспорно и доказателствено
обосновано, че по силата на Решение №255 от 29.11.2013г., постановено по гр.д.№787/2011г., последното обжалвано и изменено с Решение
№267 от 04.11.2014г. по в.гр.д.№115/2014г.,
в дял на ответницата Ю.Т. е разпределен
½ ид.ч от поземлен имот с идентификатор 73198.503.404, заедно със
самостоятелен обект с проектен идентификатор 73198.503.404.1.2, представляващ
втори жилищен етаж от построената в имота сграда с идентификатор
73198.503.404.1, застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, с предназначение
еднофамилна сграда и сграда с идентификатор
73198.503.404.3, застроена площ от 17 кв.м., предназначение селскостопанска
сграда, представляващ дял 2 по вариант 1 от инвестиционен проект за изменение
на ККР-СОС, който представлява неразделна част от решението, а в дял на М.Т. Б.
– майка на ищците е предоставен в дял и разпределен ½ ид.ч от поземлен
имот с идентификатор 73198.503.404, заедно със самостоятелен обект с проектен
идентификатор 73198.503.404.1.1, представляващ първи жилищен етаж от
построената в имота сграда с идентификатор 73198.503.404.1, застроена площ от
85 кв.м., на два етажа, с предназначение еднофамилна сграда и сграда с
идентификатор 73198.503.404.2, застроена
площ от 25 кв.м., едноетажна, с предназначение , хангар, депо, гараж,
представляващ дял 1 по вариант 1 от инвестиционен проект за изменение на
ККР-СОС, който представлява неразделна част от решението. Решението е влязло в
законна сила на 10.12.2014г.
Доказателствено обосновано се явява и обстоятелството,
че с подписана между страните спогодба от 07.01.2015г. двете сестри са уредили
облигационните си отношения по повод делбеното производство, разпределили са си
ползването на сградата, входовете, които
осигуряват достъп до етажите им,
като са постигнали съгласие ответницата Ю.Т.
да ползва двете тераси северна и западна, а тя от своя страна тя се съгласява, М.Б.
да изгради над съществуващия гараж /ползван от нея/лека конструкция /навес/ с покрив от леки материали и навес
над мивката по одобрен от Община Троян проект /т.5.7 от споразумението/. Това
фактическо положение е съществувало до 01.08.2016г., когато М.Б. едностранно
изменя сключеното със сестра си споразумение досежно двете тераси, находящи се
на втория жилищен етаж, дарявайки на двете си дъщери при равни права,
притежавания от нея недв.имот- предмет на производството по делба, приключило с
Решение №255 от 29.11.2013г. гр.д.№787/2011г. на ТРС и в.гр.д.№115/2014г.
и подписаното от нея Споразумение от
07.01.2015година. Това нововъзникнало положение дава възможност на „новите“ собственици да се противопоставят на подписаното от
тяхната майка споразумение, досежно ползваните от страна на ответницата две
тераси, като черпят права от постановеното в делбеното производство решение, в
което двете тераси са общи части на сградата.
Интересно се явява обстоятелството, че ищците не
зачитат сключеното между тяхната праводателка споразумение в т.5.2, но не се
противопоставят и на практика приемат останалите договорки в споразумението
досежно разпределението на ползването на входовете – ищците от ул.Н., а
ответницата от ул.Р., и даденото от ответницата съгласие, въз основа на което е
изграден и навеса над техния гараж.
Съдът приема, че поканата по чл.31, ал.2 ЗС е редовно връчена на
ответницата на 16.08.2016г. От друга
страна по делото е представена нотариална покана от Ю.Т. отправена до ищците -К.Ф.
и Д.Б., която се явява „насрещна покана“ и съгласно съдебната практика,
постановена по реда на чл.290 от ГПК, която не е задължителна за съда, но се
споделя от настоящия състав, /Решение №241/10.11.2014г. по гр.д. №928/2014г.,
1-во ГО на ВКС, според което ако упражняващият фактическа власт съсобственик е
вербализирал пред другия съсобственик изричната си готовност да разпредели
ползването на съсобствения обект съобразно припадащите се идеални част и тази възможност
съществува обективно, той се освобождава от отговорност. И обратно – ако такава
възможност напълно отсъства или ако тя се препятства умишлено от ползващият
съсобственик, той ще дължи обезщетение за това.
В настоящия случай са наведени твърдения, че
ответницата и нейния съпруг умишлено препятстват ползването на двете тераси от
страна на ищците, тъй като същите са
заключени. От събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
катинарчетата на вратите се поставят само когато в къщата няма никой, тъй като
ищците и тяхната майка преимуществено живеят във Ф., изградения от тях навес, в горната си част е
облегнат на долната северна част на процесната тераса, а в долната си част, с
оглед деневилацията на терена от към двора на ответницата е
Тези изводи съдът формира от непосредствените си
впечатления, при извършения оглед на място.
Вярно е, че въпросът за ключовете от катинарите остана недоизяснен, макар в приложените преписки от
РП-Троян и РУ Полиция да е наличен снимков материал, от който се вижда заключена
врата с катинар без ключ. Съдът съобрази
обстоятелството, че снимковия материал е изготвен от инсп. В.Г., който в
съдебно заседание категорично заяви, че на подадена от М.Б. жалба,
служител на РУ Полиция – Троян е извършил проверка, от резултата на
която „….г-жа Б. не беше доволна и беше подала нова молба за допълнителна
проверка по случая. Разговарях с нея по телефона и тя ме помоли да посетя дома
и….като ми уточни часа, в който да отида да извърша проверката…… Конкретно тя
ме помоли да се качим на втория етаж, където ми показа заключена врата към
терасата с катинар….“. Свидетелят заявява, че при посещението си, освен М.Б. не
е имало други хора в къщата, т.е. напълно възможно е на катинара да не е имало
ключ, но също така е възможно и „уточненият час за извършване на проверка“ да
не е случаен, а съобразен с времето, когато липсата на други хора позволява
целенасочено премахване на ключа по време на извършваната проверка, с оглед
влошените отношения между ответницата и праводателката на ищците. В подкрепа на този извод се явява и
обстоятелството, че и втория разпитан по делото свидетел на ищцовата страна – В.Р. е посетил с работна група от „Скайнет“ООД –
кабелен оператор, къщата на адрес ул.Р.
„…На 09 август, по покана на абоната на първия етаж – М.Б.…“, видно от дадените
от него обяснения, находящи се на л.125
от делото и представляващи част от пр.преписка №1025/2016г. по описа на
РП-Троян. От съдържанието на цитираните обяснения на св.Р. се установява, че за
посещението си абонатите на втория етаж /Ю.Т. и съпруга и И.Т./ не са били
предупреждавани, т.е. същите не са били в дома си и тогава отново вратата на
терасата била заключена с катинар, но „…в последствие уговорихме нова дата за
посещение с абонатите от двата етажа и в този случай имахме достъп до
въпросната тераса…“.
За обтегнатите отношения свидетелстват събраните в хода на производството доказателства
– показанията на св.В., множеството
жалби депозирани от М.Б. до Началника на
РУ – Троян, до РП-Троян, съдържащи се в
приобщените по делото преписки, от които
се установява, че са извършвани множество проверки по различни сигнали от М.Б.,
включително и за нарушение по ЗДвП и неправилно паркиране на съпруга на
ответницата, за нарушения на Наредба №1 на Община Троян, /тъй като семейството
на ответницата тропа по пода на жилището си след 23.00 часа, което се намира
над това на М.Б./, което обстоятелство се потвърждава и в постановление от
25.11.2016г. от Зам.окръжен прокурор при ОП-Ловеч, в мотивите на което е
изложено, че „….Въпросната жалбоподателка/М.Б./ е добре позната на
прокуратурата именно с многобройните си жалби от подобен /битов/ характер….“.
При изложените по-горе аргументи съдът намира, че след
получаване на насрещната покана от Ю.Т., ищците са имали обективна възможност
да ползват припадащите им се части от процесните тераси, от която възможност те
не са се възползвали по собствено желание, поради което намира предявените
искове за недоказани, което налага отхвърлянето им. Отново за пълнота следва да
се отбележи, че при хипотетичен различен изход по спора, меродавна за размера
на задължението по чл.31, ал.2 ЗС би била пазарната стойност на имота съобразно
състоянието му само през релевирания период, през който и в обема на който би
било и неоснователното обедняване на неползващия съсобственик, за която стойност
страната не ангажира доказателства,
посредством реализиране на експертиза.
С оглед изхода на делото, съдът счита, че не дължи
произнасяне по направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с правна
квалификация чл. 31, ал.2 от ЗС, като се претендира заплащане на сумата 1800
лева за ползване на общите части от първия етаж за времето от 14.11.2016г. до
подаване на настоящия отговор -
28.12.2017 г., представляващо обезщетение в размер на 150 лева месечно, заедно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на отговора.
Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ответника се следват разноски от 600.00 – шестстотин лева адв. хонорар.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на
К.Ж.К.Ф. ЕГН ********** и Д.М.К.Б. ЕГН ********** с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС, за осъждане на Ю.Й.Т., ЕГН ********** да им заплати сумата от 1800.00-хиляда
и осемстотин лева, представляваща
обезщетение за лично ползване в периода 01.08.2016г. до 01.08.2017г. на
две тераси, едната с площ от 12,6 кв.м, а другата с площ от 3,29 кв.м.,
находящи се на втори етаж на сграда с идентификатор 73198.505.440, както и
сумата от 718.11-седемстотин и осемнадесет лева и единадесет стотинки,
представляваща законна лихва на всяка от сумите, която се претендира от ищците,
а именно 150.00 лева месечно за периода от 16.08.2016г. до 20.11.2017г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Ж.К.Ф. ЕГН ********** и Д.М.К.Б. ЕГН ********** да заплатят на Ю.Й.Т., ЕГН **********
сумата 600.00лв. – шестстотин лева разноски пред ТРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Ловеч, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: