РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 40
гр. Пловдив,07.01.
2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХII състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело
№ 1694 по описа за 2019 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба на Д-р Д.Й.И.–
Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Пловдив срещу
Експертно решение №0260, зас. № 026 от 06.02.2019г. на Националната експертна
лекарска комисия, Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести.
В жалбата са изложени съображения, че
неправилно НЕЛК се е произнесла само по повода, посочен в жалбата, като
съгласно действащата към датата на издаване на обжалваното решение на ТЕЛК
разпоредба на чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г., изм.ДВ, бр. 55/2014г., НЕЛК е
следвало да се произнесе по всички поводи, предвидени в разпоредбата на чл.101,
ал.6 от Закона за здравето, включително по състоянието на
работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето. В жалбата са
изложени и съображения за неяснота относно определения краен % ТНР за заболяванията
на освидетелстваното лице, които могат да бъдат отнесени към основанията за
оспорване по чл. 146, т.1, т.3 и 4 от АПК.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А. намира жалбата за
неоснователна по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени
бележки (л. 148-л.151). Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересована страна Ю.Я.Ю., редовно
уведомена, застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
Заинтересована страна ТЕЛК - КЪМ МБАЛ „Свети Пантелеймон“ ЕООД, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното
производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Председател на Медицинска
комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Пловдив срещу ЕР №0992 зас. № 082
от 09.05.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр.Пловдив, с което
е извършено преосвидетелстване на Ю.Я.Ю.
и е определен процент ТНР 71 % за срок от две години до 01.05.2020г. ЕР на ТЕЛК
е обжалвано от Председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив по
чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - Пловдив, относно срока на определения %
ТНР, но не е обжалвано в останалата част, включително и относно определеният %
ТНР. След преглед на приложените в медицинското досие медицински и други
документи(без преглед на лицето), НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК
относно срока на определения % ТНР и е издала ново със срок на определения %
ТНР една година до 01.05.2019г. с водеща диагноза „Злокачествено
новообразувание на пикочния мехур”. Видно от представеното по делото известие
за доставяне обжалваното решение на НЕЛК е получено от жалбоподателя на 16.05.2019г.
Жалбата е подадена на 27.05.2019г., видно от приложените по делото документи на
л.18 и л.4 от делото.
По делото е прието експертно
заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.К.П.
– специалист -уролог, което е оспорено от представителя на ответната страна. От приетата съдебно - медицинска експертиза,
се установява, че вещото лице е определило процент на ТНР на освидетелстваното лице 80% за период 3 години.
В съдебно заседание на въпроса
формулиран от представителя на ответната страна, а именно : Въз основа на коя
отправна точка от НМЕ/2017 е определило срок на определения % ТНР три години, вещото
лице П. е пояснило, че е определило срока на определения % ТНР, въз основа на
заболяването, въз основа на хистологичната картина, и въз основа на рецидивите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед разрешаването на
административноправния спор следва в случая на първо място да се констатира, че
обжалваният административен акт е
постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103,
ал. 4 от ЗЗдр. във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза (НМЕ/2017). Решението е взето от специализиран състав по хирургични
и ортопедични болести, определен съобразно диагнозата по Част VIII „Хирургични
заболявания“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ/2017, по
аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която
НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран
състав, определен съобразно водещата диагноза. Консултациите на останалите
специализирани състави се вписват в експертното решение и са неразделна част от
мотивите му - чл. 49, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Злокачествено
новообразувание на пикочния мехур“, с код по МКБ С 67, оценявано по Част VIII „Хирургични
заболявания“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2017.
Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК, се
произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза
специализираният състав на НЕЛК по хирургични и ортопедични заболявания се е
произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е
подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на
чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени
не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е
видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на
материална, териториална и предметна компетентност.
С оглед разрешаването на
административноправния спор по същество, на следващо място е необходимо да се посочи,
че по силата на приложимата към случая
редакция на чл.45 ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г, изм. - ДВ, бр. 62 от 2018
г., в сила от 27.07.2018 г,) от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения
на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в
наредбата по чл. 101. ал. 7 от
Закона за здравето.
Изменението в цитирана правна норма, която
без всякакво съмнение е процесуално-правна, а не материално-правна, е извършено
с Постановление № 149 от 20 юли 2018 г. за изменение и допълнение на правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
От своя страна, § 37 от Заключителните
разпоредби към Постановление № 149 от 20 юли 2018 г. за изменение и допълнение
на ПУОРОМЕРКМЕ, предвижда изрично, че Постановлението влиза в сила от деня на
обнародването му в "Държавен вестник".
Следователно към датата на постановяване
на оспореното ЕР на НЕЛК е действала именно тази редакция на чл.45 ал.1 от
ПУОРМЕРКМЕ, по силата на която при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК
е произнася само по поводите, посочени в жалбата, и предвидени в наредбата по
чл.101, ал.7 то Закона за здравето, поради което и правилно НЕЛК се е
произнесла със своето решение само относно срока на определения % ТНР, като е отменила ЕР на ТЕЛК относно срока на определения % ТНР и е издала ново със
срок на определения % ТНР една година до 01.05.2019г.
Следователно доколкото с жалбата си до
НЕЛК председателят на Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е заявил изрично, че оспорва ЕР № 0992/09.05.2018 на
ТЕЛК, единствено в частта му относно определения срок на инвалидност(не и по отношение на определения % ТНР), то при постановяването на ЕР на НЕЛК,
административния орган е приложил правилно закона, като се е произнесъл само по
поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101. ал. 7 от Закона
за здравето.
В този контекст следва да се отбележи, че
определения % ТНР не е бил оспорен в производството пред НЕЛК по повод жалбата на
председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив.В настоящото
производство, в аспекта на неправилното приложение на чл.45, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ/2010г., изм. ДВ бр.62 от 27.07.2018г. обаче се релевират доводи, че
НЕЛК е следвало да се произнесе по всички поводи, предвидени в разпоредбата на
чл.101, ал.6 от Закона за здравето, включително и относно състоянието на
работоспособността/ вида и степента на увреждане на лицето. В този смисъл се
поддържа, че НЕЛК не се е произнесла по крайния % ТНР, въпреки, че в т.13 и
т.16 е вписан 71% ТНР, то в мотивната част фигурират само 70% по Част VIII, Раздел Х, т.2.2.1 от НМЕ/2017г. и не става ясно как
е получен крайния процент – 71 % ТНР.
В този смисъл, що се касае до изложените
доводи за неяснота в ЕР на НЕЛК относно определения краен % ТНР, то следва да
се посочи, че при положение, че ЕР на НЕЛК е влязло в сила в частта относно
определения % ТНР, като неоспорено от председателя на Медицинската комисия при
ТП на НОИ- Пловдив и от освидетелстваното лице, то оспорващия разполага с
процесуалната възможност по чл.62 ал.З от АПК да поиска тълкуване на решението,
като не се твърди и не се установява от данните по делото същият да се е
възползвал от тази процесуална възможност.
Впрочем, с оглед тези доводи на
оспорващия, следва да се посочи, че видно от ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Пантелеймон"
- гр. Пловдив с № 0992/09.05.2018 г., в
същото са определени % ТНР за следните заболявания:
- 70
% ТНР по Част VIII, Раздел X, т. 2.2.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1
от НМЕ/2017, за заболяването „Злокачествено новообразувание на пикочния мехур“;
- 10
% ТНР по Част IV, Раздел V т. 1 от Приложение №
1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2017, за заболяването „Артериална хипертония“.
Определен е краен процент на трайно
намалената работоспособност - 71 % ТНР, в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане) в
проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ/2017г. Приет е срок на
определения % - ДВЕ ГОДИНИ.
Отправната точка по Част VIII, Раздел X, т. 2.2.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1
от НМЕ/2017, визира Състояние след отстраняване на малигнен тумор на пикочния
мехур в късни стадии, при които се извършва отстраняване на новообразуванието с
частична резекция на стената на пикочния мехур. Оценката за петгодишния период
е в диапазона от 90 до 70 %, като процентът от 90 % за първата година от
доказване на заболяването, намалява до 70 - за петата година.
В конкретния случай, при освидетелстваното
лице през м.07.2012 г. е извършена трансуретрална резекция на злокачествено
новообразувание на пикочния мехур. На 24.02.2014г. е установен рецидив на
процеса и е осъществена трансуретрална резекция на формацията заедно с част от
стената на пикочния мехур. Към датата на освидетелстването в ТЕЛК - 09.05.2018
г. са изминали четири години от установяването на рецидива на заболяването,
т.е. заболяването е в ПЕТАТА ГОДИНА и съгласно Част VIII, Раздел X, т. 2.2.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1
от НМЕ/2017, за състоянието се следва оценка - 70 % -
за петата година, т.е. срокът на определения % е ЕДНА ГОДИНА.
Съгласно НМЕ, злокачествените
новообразувания след петгодишния срок на активно наблюдение се оценяват по друга
отправна точка - съгласно Забележка от Част VIII, Раздел ХII от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ/2017 - 50%, което обаче е въпрос на последващо
преосвидетелстване на лицето от органите
на медицинската експертиза на работоспособността.
Горните изводи не се променят в никаква
степен с оглед заключението на вещото лице по приетата съдебно - медицинска
експертиза. От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява, че за състоянието на лицето (към датата на освидетелстването), се
следват 80 % ТНР, за срок три години.
Съдът не дава вяра на тези изводи на вещото лице, като счита същите за
необосновани, доколкото вещото лице не е посочило в заключението си, въз основа
на коя отправна точка от НМЕ/2017, е определило, както процента на ТНР, така и
срока на определения % ТНР. В случая определените процент и срок на ТНР са в
противоречие с приложимата нормативна уредба, а именно разпоредбите на Част VIII, Раздел X, т. 2.2.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1
от НМЕ/2017, които правилно са приложени от
административния орган. Независимо от горното, следва да се посочи, че дори и
да се приемат като обосновани
определените от вещото лице 80 % ТНР, то същите не променят в никаква
степен групата 71 - 90 %, т.е. тези изводи не биха променили възприетите в ЕР
на НЕЛК фактически и правни изводи.
Изложеното мотивира съда да отхвърли
оспорването.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като
настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото и осъществената процесуална защита от юрисконсулт, без
явяване в съдебно заседание, съдът счита, че на ответника се следва
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд –
Пловдив, ІІ отделение, XII състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д-р Д.Й.И.– Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП
на НОИ- Пловдив срещу Експертно решение № 0260, зас. № 026 от 06.02.2019г. на
Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по хирургични и
ортопедични болести.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт, гр.София да заплати на Национална експертна лекарска
комисия, гр. София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :