Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1353 16.10.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 537 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж.,
двамата с адрес ***, са оспорили Заповед № РД-56 от 10.02.2020г. на Кмета на
Община Карнобат, с която е наредено на двамата жалбоподатели да премахнат
незаконен строеж „сграда“, намираща се в северозападната част на УПИ Х-106 на
регулационната граница с УПИ ІХ-108 от кв.5 по плана на кв. „Красно село“, гр. Карнобат,
както и да почистят строителната площадка от строителни отпадъци. Със заповедта е определен 1-месечен
срок за доброволно изпълнение.
Според
жалбоподателите, процесната заповед е незаконосъобразен административен акт,
тъй като противоречи на материалния закон и е издадена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Сочат, че констативният
акт, въз основа на който е издадена заповедта е съставен от едно лице,
натоварено с „контрол на строителството“ в общината, съгласно заеманата
длъжност, но за останалите лица по чл.224а, ал.2, вр. чл.223, ал.2 от ЗУТ, не
били посочени овластяващи актове на кмета на община Карнобат. Това според
жалбоподателите е порок, който води до липса на фактическо основание за
издаване на заповедта, което води до нищожност на самата заповед. Сочи се, че
строежът започнал през 1994г. и бил завършен през 1998-1999г. без строителни
книжа и др. документи. Не се оспорва изводът за незаконност на строежа, но се
твърди, че административният орган бил длъжен служебно да изследва въпроса за
търпимостта на постройката. В случаят обаче, кметът на общината изследвал
предпоставките за търпимост на строеж-второстепенна постройка (допълващо
застрояване), а не по отношение на „строеж-жилищна сграда“, както било
установено с КА от 09.10.2019г. Уточнява се, че в случая се касае за жилищна
сграда, която била допустима към момента на изграждане. Строежът бил извършен с
изричното съгласие на собственика на съседния УПИ, за което била налична
декларация-съгласие. Твърди се приложение на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради
което незаконният строеж не подлежал на премахване. На следващо място, сочи
наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
липса на форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4, вр. с ал.1 от АПК. Не били
изяснени всички относими факти и обстоятелства за правилното решаване на спора.
Иска се заповедта да бъде обявена за нищожна, а в условията на евентуалност да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноските по делото.
Ангажират се гласни доказателства и задачи към вещото лице по СТЕ.
В съдебно
заседание, оспорващите, чрез процесуалният си пълномощник- адвокат Г. поддържат
жалбата. Потвърждават, че за строежа няма строителни книжа и признават, че
същият е изграден в периода 1994-1999г. Уточняват, че се касае се за един строеж, който е започнал през 1994г. и
завършен през 1999г. Процесната жилищна сграда била изградена в резултат на
преустройство и надстрояване на същестуващ масивен гараж, който съществувал още
при закупуването на имота от жалбоподателите.
Ответникът – Кмет на община Карнобат,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с вх.№
3952 от 02.06.2020г. (л.102 от делото), с което заявява, че оспорва жалбата. С
писмено становище от 24.06.2020г. (л.112) оспорва твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателите, че сградата е изградена в резултат на
преустройство и надстрояване на съществуващ масивен гараж, тъй като към момента
на придобиване на имота, този гараж се е намирал на друго място в парцела,
видно от ЗРП за УПИ X-105, кв.5 на
кв.Красно село, гр.Карнобат. Сочи, че сградата е описана като жилищна в
констативния протокол, защото се ползва за живеене, но има характер на
допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ, предвид факта, че в ЗРП на кв.“Красно
село“-гр.Карнобат има предвидена само една сграда на основното застрояване
/жилищна/. Последната е съществувала при закупуване на имота от страна на
жалбоподателите през 1992г., а процесната сграда /незаконен строеж/ е с
характер на допълващо застрояване. Поставя задачи към вещото лице, както и
извадки от застроителния план и от ПУП на кв.“Красно село“.
В писмено
становище от 15.09.2020г. ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Излага аргументи по съществото на спора, с които
иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграж-дение.
Административен съд - гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирани лица, засегнати от издадения административен акт, по съществото си
неблагоприятен за двамата жалбоподатели. Това е така, защото оспорващите се легитимират
като собственици както на недвижимия имот, така и на строежа, чието премахване
е наредено със заповедта, поради което е налице правен интерес от оспорването. Жалбата
е депозирана в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на заповедта на
18.02.2020г. (л.14 от делото), тъй като е била подадена на 27.02.2020г. (чрез Кмета на община Карнобат), и е насочена
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По
фактите:
По делото няма спор, а и от доказателствата се
установява, че жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж. са собственици на УПИ Х-106, кв.5, по плана на кв.Красно село, гр.Карнобат. Този
факт се установява от нотариален акт № 127, том I, дело № 826 от 1992 г. (л.44-45
от делото), поправен с нотариален акт № 190, том IV, дело № 309 от 2016 г.
(л.46-47 от делото).
На 15.08.2019г. в община Карнобат постъпило писмо от
ДНСК – Бургас (л.81), с което, по компетентност, била изпратена жалба от Никола
Д. Стойчев (л.82), в която били изложени твърдения за извършен незаконен строеж
в УПИ X-106 в кв. 5 по плана на кв. Красно село, гр. Карнобат. За писмото били
уведодмени заинтересованите лица (л.79), а
жалбоподателите депозирали обяснения (л.73), в които потвърждават незаконността
на изградената от тях жилищна града.
На 09.10.2019 г., в имота на жалбоподателите (в
присъствието на Т.Г.Ж.) била извършена проверка от служители на община
Карнобат. За проверката бил съставен Констативен
акт от 09.10.2019г. (л.41 от делото), в който било описано, че в процесния
имоти бил установен строеж „жилищна
сграда“, намираща се в северозападната част на УПИ X-106 на регулационната граница
с УПИ IX-108 от кв.5 по плана на кв. Красно село, гр.Карнобат, с извършител
са жалбоподателите Ж.Д.Ж. и Т.Г.Ж.“. За строежа не били представени строителни
книжа. Проверяващите посочили установените нарушения – жилищна сграда,
изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Към акта била приложена
и скица с направените констатации. Обектът бил описан като жилищна сграда с
размери 13,50/5,70м. с тухлени стени, стоманобетонна плоча и дървена покривна
конструкция, с двускатен покрив с керемиди, със средна височина от кота терен
до кота корниз около 5 м.
Констативният акт бил съобщен на жалбоподателя Ж. с писмо (л.39, 40) на
16.10.2019г.
Срещу КА било депозирано възражение (л.39) с искане същият да бъде отменен,
тъй като в случая била приложима разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИ на ЗУТ.
С писмо до Кмета на Община Карнобат, вх.№ 24-00-435 /11/ от 17.12.2019г. на
Община Карнобат /л.25-27 от делото/ са представени два броя декларация-съгласие,
а именно:
- от 09.12.2019г., с която Константин Коев Коев е декларирал съгласието си Ж.Д.Ж.
да реализира строителство на „пристройка
на общата ни северна имотна граница“;
- от 11.12.2019г., с която Константин Коев Коев е декларирал, „че през 1994г. съседът ми Ж.Д.Ж., изгради
надстройка върху заварен гараж, за което дадох съгласието си устно. Към настоящият
момент съм съгласен с изграденият обект и нямам претенции срещу строежа.“
С писма от Министерския съвет на Република България, с вх. №
03-00-40/02.12.2019 г. (л.61) и вх. № 03-00- 46/17.12.2019 г. (л.54), до община
Карнобат били изпратени сигнали от Стоянка Стойчева и Никола Стойчев с твърдение
за незаконно строителство в същия УПИ.
С писмо от МРРБ- ДНСК, с вх. № 24-00-560/01.11.2019 г. (л.50), до община
Карнобат било препратена молба/жалба (л.52) от Никола Стойчева за непредприети
действия от страна на община Карнобат за процесния незаконен строеж.
С писмо изх. № 24-00-435-(1)/29.08.2019 г. (л.49), във връзка с постъпилите
сигнали за незаконно строителство, кметът на община Карнобат изискал от
жалбоподателя Ж. да представи документ за собственост и строителни книжа
доказващи законността на строежа. Такива не били представени.
Като взел предвид представените доказателства и фактите, установени при
извършената на място проверка, кметът на община Карнобат издал оспорената
заповед, с която наредил да бъде премахнат незаконния строеж „сграда“, намираща
се в северозападната част на УПИ Х-106 в кв.5 по плана на кв. Красно село, град
Карнобат. Като извършител на строежа били посочени жалбоподателите. В мотивите
на заповедта се сочи, че се касае за строеж, съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
който строеж е квалифициран като V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и чл.10 от
Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Заповедта била съобщена на адресатите си надлежно на 18.02.2020г.
В хода на съдебното производство, за изясняване на
факти от значение за правилното решаване на спора, беше допуснато извършването
на съдебно-техническа експертиза, с поставени задачи и от двете страни в
процеса.
Според установеното от вещото лице, със Заповед № 240 от 06.05.1982 г. е бил
одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на кв. Красно село, гр.
Карнобат. Този план е действал към 1992 г., а е действащ и към момента.
Съгласно този план, в парцел УПИ Х-106, кв.5 е било предвидено
изграждане само на една едноетажна
жилищна сграда, на основното застрояване. Тази сграда е посочена като
съществуваща към него момент. Не е заснета сграда с надпис „гараж“. Според
вещото лице това е логично, тъй като от представените по делото доказателства
става ясно, че в нотариалния акт за придобиване на собствеността на процесния
имот е описан гараж, който е бил построен от бившите собственици през 1983-84
г. и надстроен през 1994-1999г., т.е. след одобряване на плана през 1982г. Изрично
се сочи, че в кадастралния план освен едноетажна сграда била заснета и „паянтова
постройка“, разположена на югоизточната регулационна линия, съществувала на
място към 1982г., но към настоящият момент не съществува. По плана не било
възможно да се установи дали тази постройка е била гараж или не. Към
заключението е приложено копие от плана за застрояване, където в което УПИ
X-106, кв.5 посочен с жълт цвят, жилищната сграда на основното застрояване е
посочена с кафяв цвят, а паянтовата постройка (вече несъществуваща) е в зелен
цвят. Експертът отразила с червен цвят процесната сграда – обект на заповедта
за премахване на незаконен строеж.
Ясно е показано, че процесната сграда- незаконен строеж
и паянтовата постройка съществувала към момента на одобряване на действащия
план, са разположени на съвсем различни места в поземления имот на
жалбоподателите.
На следващо място, вещото лице сочи, че с декларация №
2895 от 14.03.1998 г., партида 4901110825001, по реда на ЗМДТ, жалбоподателят Ж.
декларирал, дворно място от 320 кв.м., масивна жилищна сграда на един етаж от
62 кв.м., с 20 кв.м. мазе и второстепенна полумасивна постройка от 2 кв.м.,
построени през 1959 г.
Сочи се, че на 19.07.2016 г. е подадена втора
декларация, с която била коригирана площта на парцела на 450 кв.м. (след
изменение на регулацията). Изтъква
се, че към момента на изготвяне на заключението процесният строежът е обитаем и
се ползва от собствениците за живеене. Същият е с размери: дължина около 13 м. / 4,70 м. от североизток и около 6. м
от югозапад. Височината на сградата от терена била различна, предвид голямата
денивелация – средно около 4,5 м. Сградата била изградена с тухли, неизмазана
със стоманобетонови плочи, греди и колони. Покривът бил двускатен с дървена
конструкция, покрит с керемиди. Сградата била завършена, с ел. и ВиК
захранване.
Експертът установява още, че с ПУП-ПРЗ в УПИ Х-106 в кв. 5 не е предвидено
допълващо застрояване. Строежът, предмет на обжалваната заповед е построен без
одобрени проекти и разрешение за строеж; не отстои за 3 м. от северозападната
вътрешна регулационна линия на УПИ Х-106 в кв. 5, а е разположен на самата
граница. Отстоянията от строежа до другите регулационни линии са повече от 3 м.,
съответно 4,20 м.; 8,20 м. и 15 м. Сочи се и обстоятелството, че строежът не
покрива калканна стена на сграда в съседния парцел. Не е свързан с основното
застрояване, а отстои от него на 1.5 метра. Височината на сградата средно до
кота корниз, с оглед прилежащия терен е около 4.5 метра
В съдебно заседание вещото лице уточни, че ЗТСУ
и Наредба № 5 от 1995г. за прилагането на ЗТСУ било допустимо строителство на
регулационната линия след съгласие на собствениците съседи.
По делото, в качеството на свидетел е изслушана
Василка Атанасова Г., която заявява, че познава жалбоподателя Ж. лично
от 1992 г., когато бил продаден бащиният имот. Имотът се намирал на ул.„**
Къщата била стара. Бащата на свидетеля Г. направил гараж през 1983-1984г. Намирал
се от северната страна на къщата, на границата между старата къща и имота на
съседа. Гаражът бил разположен точно на границата със съседа от север. Бил направен
от бетон. Бащата на Г. го построил сам. Правил кофраж и заливал бетон. Свидетелят
не помни от какво са изградени стените. Допуска, че са от тухли. Описва, че покривът
на гаража е бетонна плоча. След продажбата е минавала покрай мястото и е
виждала, че над гаража е построен втори етаж, но не знае предназначението. Не
знае кога е построена, но сочи, че е след продажбата.
При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни
изводи:
При така заявените становища на страните и с оглед доказателствата по
делото, не се спори между страните, респективно съдът приема, че в процесния
случай се касае за строеж, по смисъла
на §5, т.38 от ДР
на ЗУТ, съгласно който „строежи” са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно Констативният акт от
09.10.2019г., процесният обект съставлява „жилищна сграда с размери 13,50/5,70м. с тухлени стени, стоманобетонна плоча
и дървена покривна конструкция, с двускатен покрив с керемиди, със средна
височина от кота терен до кота корниз около 5 м.“. Видно от заключението на приетата и
неоспорена по делото съдебно-техническата експертиза строежът е тухлена сграда,
неизмазана със стоманобетонови плочи, греди и колони, двускатен покрив с дървена конструкция, покрит с
керемиди. Сградата била снабдена с ел. и ВиК захранване. Предвид констатациите, изложени в КА и
заключението на вещото лице, които не са оспорени от жалбоподателите процесният
обект представлява масивна постройка, при изграждането на която са извършени
мокри строителни работи – стоманобетонови плочи, колони, изграждане на стени
(зидария), покрив с керемиди, съдът приема, че несъмнено се касае за стореж по смисъла на посочената
разпоредба - §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Преценката относно компетентността на
издателя на процесната заповед е обвързана с категорията на строежа. Видовете
категории на строежите са посочени в чл.137 от ЗУТ. Видно от административната
преписка, процесният обект е описан като „жилищна сграда с размери 13,50/5,70м. с тухлени стени, стоманобетонна плоча
и дървена покривна конструкция, с двускатен покрив с керемиди, със средна
височина от кота терен до кота корниз около 5 м.“ Тези характеристики на строежа, дават основание на съда
да приеме, че в конкретният случай е налице хипотезата на чл.137, ал.1, т.5, б.
„а“ от ЗУТ – жилищна сграда с ниско застрояване.
На основание чл.137, ал.2 от ЗУТ,
номенклатурата на видовете строежи по отделните категории се определя с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи, видовете строежи от пета категория, буква „а“- жилищни и смесени сгради с
ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с
разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места
включително за посетители, са – жилищни
сгради с ниско застрояване, каквато несъмнено е процесният строеж при така
установената височина на сградата.
Предвид изложеното, съдът приема, че
безспорно се касае за строеж V-та категория.
Съгласно чл.225а, ал.1, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В
конкретния случай заповедта е издадена за премахване именно на строеж пета
категория.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган – Кметът
на Община Карнобат. Именно кметът на общината има компетентност да издаде
заповед с това правно основание, респективно в неговата компетентност е и съобразяване
на обстоятелството дали в конкретният случай е налице „търпимост“ на строежа,
което би било отрицателна предпоставка за постановяване на заповед от такова
естество. Законът не вменява задължение на този административен орган да издава
подобна заповед въз основа на отрицателно становище, т.е. за липса на
търпимост, което да е предоставено от страна на главния архитект и в този
смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателите в писмената им защита, че
след като не е издадено такова отрицателно становище кметът нямал компетентност
да издава процесната заповед за премахване на строежа.
При издаването на оспорената заповед
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата е изготвена въз основа на валиден констативен акт, съставен от
служители, чиито длъжности са посочени в този официален документ и които
несъмнено попадат в категорията на длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ.
Противно на изложеното в жалбата,
всички посочени лица са такива, които по същество осъществяват контрол по
строителството. Този извод се обосновава от посочените длъжности на членовете
на работната група. Фактът, че освен посоченият на първо място служител заема
длъжността главен специалист „контрол по строителството“, а в групата извършила
проверка са включени и Директорът на Дирекция „Устройство на територията“,
както и специалист „Геодезия“, не означава, че другите лица нямат компетентност
да осъществяват такъв контрол по строителството. Напротив, общоизвестно е, че
контролът по строителството се осъществява именно от служители в дирекцията
„Устройство на територията“ /УТ/, т.е. описаната дейност е включено именно в
ресора на това звено от общинската администрация. Фактът, че е присъствало и
лице посочено като специалист „геодезия“ в състава на групата само подчертава
наличието на специални знания и компетентност на описаните длъжностни лица от
работната група да извършат необходимия оглед и да направят надлежни
констатации при наличието на съответните знания и умения. Допълнителен аргумент
за неоснователност на коментираното възражение е и факта, че макар правната
норма да сочи лицата по контрол на строителството в множествено число, не
съществува императивна законова норма, която да задължава всички членове
/целият състав на комисията/ да се състои само от длъжностни лица, заемащи изрично
длъжност „служители по контрол на строителството“. Смисълът на тази норма е при
съставяне на констативен акт да
участва лице с такава компетентност, а това изискване в случая очевидно е
изпълнено.
При тези обстоятелства, констативният
акт е законосъобразен и е годно основание за издаване на заповедта, респективно
доводите на жалбоподателите за нейната нищожност, са несъстоятелни.
В мотивите на заповедта органът е
посочил, както фактическите (наличие на строеж, извършен без строителни книжа),
така и правните основания за издаването – чл.225а, ал.1, вр. с ал.2, т.1 и
т.2 от ЗУТ.
На следващо място, предвид изявленията на страните съдът обяви в хода на
производството за безспорни следните факти и обстоятелства:
1. Процесната сграда е изградена в периода 1994г. – 1999г.
2. По отношение на тази сграда липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
Тези факти освен, че са признати от страна на
жалбоподателите, се установяват и от ангажираната по делото доказателствена
съвкупност.
Спорът между страните е на плоскостта на правото и се
свежда до това дали въпреки, че е незаконен, строежът е търпим. В известен
смисъл се спори и относно вида на застрояването.
Жалбоподателите се позовават на установеното от
работната група, че обект на проверка е „жилищна сграда“, но с оглед
констатациите на вещото лице, същата действително следва да се квалифицира като
допълващо застрояване. Освен това,
дори да се твърди, че не е налице застрояване с такъв характер, съгласно приетото
и неоспорено по делото експертно заключение, в действащият план, който е в сила
от 1982г., т.е. преди извършване на процесния строеж /1994г.-1999г./ е отразено
съществуването само на една едноетажна жилищна сграда- основно застрояване.
Съгласно действащата нормативна уредба и конкретно
чл.20, ал.1 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и
допълващо.
Нормата на чл.20, ал.3 от ЗУТ сочи, че застрояването
със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки
допълва основното застрояване в имотите. При положение, че в действащият ПУП за
този имот е предвидена само една едноетажна жилищна сграда, която не е
процесната и която е съществувала още към момента приемането на плана през
1982г., сградата, обективирана в обжалваната заповед следва да се приеме именно
като допълващо застрояване, според действащото към момента законодателство, защото
има спомагателен характер и по смисъла на закона съставлява обслужваща, второстепенна
постройка, макар и фактически да се използва от жалбоподателите за „живеене“.
Анализът на нормите, уреждащи институтът на търпимост
сочи, че същият не разграничава незаконните строежи на основно и допълващо
застрояване. Въпреки това, за да бъде извършена преценка дали строежът е бил
допустим по разпоредбите, действали при изграждането, следва да се определи
видът на застрояването и към него да бъдат отнесени действалите правни норми,
респективно да се извърши преценка дали строежът е бил допустим към същият
момент.
Според безспорния период на започване и приключване на
процесното незаконно строителство 1994г. – 1999г., съдът установи, че действащи
и относими във времето са били разпоредбите на:
- ЗТСУ (в сила от 1.06.1973г., отм. 31.03.2001г.);
- Правилник за приложение на ЗТСУ (обн., ДВ, бр.62 от 7.08.1973г., отм.
31.03.2001г.);
- Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр.69 от 2.09.1977г. и бр.70 от 6.09.1977г., отм. 26.07.1995 г.) – действала
към момента на започване на строежа;
- Наредба № 5 за ПНТСУ (обн., ДВ, бр.48 от 26.05.1995г., отм. 05.06.2001г.)
– действала към момента на приключване на
строежа.
Във връзка с видовете строежи, Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ,
бр.69 от 2.09.1977г. и бр.70 от 6.09.1977г., отм. 26.07.1995
г., действала към момента на започване на
строежа) борави с понятията жилища и жилищни сгради; обществени сгради;
второстепенни и временни постройки, временни строежи, стопански постройки и
санитарни съоръжения.
От своя страна, разпоредбата на чл.44 от Наредба № 5 за ПНТСУ (обн., ДВ, бр.48 от 26.05.1995г., отм. 05.06.2001г., действала
към момента на приключване на строежа) определя, че сградите на основното и допълващото застрояване, над и под терена, се
изграждат според предназначението на териториите, определено в подробен градоустройствен
план. Втората алинея изчерпателно сочи сградите на
основното застрояване по предназначение - 1. жилищни; 2. обслужващи;
3. производствени; 4. със смесено предназначение; 5. вилни. Алинея трета сочи сградите и постройките на
допълващото застрояване по предназначение - 1. летни кухни, складове и
други битови или домакински помещения; 2. гаражи на лични превозни средства; 3. гаражи на товарни коли и селскостопански
инвентар; 4. за
селскостопански дейности (отглеждане на домашни животни, производство и
съхраняване на растителна и животинска продукция и други); 5. (доп. - ДВ, бр. 7 от 1998 г.) за други
стопански и обслужващи
дейности (самостоятелни или допълващи дейностите в основното застрояване); 6. за нужди на инженерните
системи (трансформаторни постове, винкеселови, вентилационни и други уредби и
съоръжения).
На следващо място,
действащия към момента чл.20 от ЗУТ определя, че застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно
и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на
имотите, съгласно чл.8, определено с
подробния устройствен план, а застрояването със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в
урегулираните поземлени имоти.
В заключението на вещото лице е изследван въпросът
относно застроителния план, действал към 1992г., когато е придобит имота и към
настоящия момент, в който е предвидено застрояването за УПИ X-106, кв.5. Експертът е посочил, че според одобрения кадастрален, регулационен и застроителен
план на кв. Красно село, гр. Карнобат, който действал към 1992 г., действа и
към момента, в УПИ Х-106 в кв.5 било предвидено изграждане само на една
едноетажна жилищна сграда, на основното застрояване. Такава била изградена и
отразена в плана с кафяв цвят. Освен нея в кадастралния план била заснета и
паянтова сграда разположена на югоизточната регулационна линия, съществувала на
място към 1982 г. По плана не било възможно да се установи дали тази паянтова постройка
е била гараж или не. В приложено копие от плана за застрояване (л.141), експертът
отразил паянтовата постройка (вече несъществуваща) в зелен цвят, а процесната
сграда с червен цвят.
Предвид посочените правни норми и експертното заключение съдът намира, че в
случаят се касае за строеж – допълващо
застрояване по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗУТ. Това е така, тъй като тази
постройка не е била предвидена като основно застрояване в действащия ПРЗ за УПИ X-105,
кв.5, кв.Красно село, гр.Карнобат. Всъщност същата изобщо не е била предвидена
с този план.
Съгласно чл.55 от
ЗТСУ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени с този закон и
разпоредбите по неговото приложение.
Съгласно чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ,
бр.69 от 2.09.1977г. и бр.70 от 6.09.1977г., отм. 26.07.1995
г.), второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната
регулационна линия, ако калканната им
стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния
парцел или със съгласие на
собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в
присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при
задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че
калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради
съответен пожаропредпазен зид. Според ал.5 от разпоредбата, второстепенните
постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела и
най-малко на същото разстояние от жилищни сгради в съседните парцели.
Тук следва да се отбележи, че условията на чл.121,
ал.2 от цитираната наредба не са спазени. Това е така, защото видно от
констатациите на вещото лице „строежът“ не покрива калканна стена на сграда
в съседния парцел.
Колкото до съгласието, изразено в нотариално заверено
заявление, каквото жалбоподателите сочат, че е налице, всъщност тази хипотеза
не може да се установи, посредством представените от оспорващите писмени
доказателства /л.26-27 от делото/. Видно и от цитирания по-горе текст на
нотариално заверените декларации- съгласие, същите са заверени на 09.12.2019г.
и на 11.12.2019г., т.е. след образуване на административното производство с КА
от 09.10.2019г. и са съставени за неговите цели, а не за извършване на строежа.
Очевидно, към момента на изграждането му не е депозирано изискуемото нотариално
заверено писмено заявление от съседа на процесният имот, с дадено съгласие за
реализиране на строежа. Смисълът на нормата е такова съгласие да се към момента
на извършване на строежа, а не две десетилетия след неговото осъществяване, в
хода на започнало производство, с правно основание чл.225а от ЗУТ.
Допълнителен аргумент за неприложимост на
представените декларации е обстоятелството, че в текста на тази от 11.12.2019г.
се описва как през 1994г. съседът
Коев дал устно съгласието си,
жалбоподателят Ж. да изгради надстройка,
върху заварен гараж, при което очевидно не са изпълнение условията на
нормативната уредба за даване на такова писмено съгласие и то именно до
компетентната служба, т.е. до техническата служба при ОНС.
Отделен е въпроса, че декларацията, заверена на
09.12.2019г./л.26 от делото/ сочи
даване на съгласие Ж.Ж. „да реализира строителство на пристройка на общата ни северна имотна граница“. Това изявление
сочи даване съгласие за изграждане на сграда занапред, т.е. след 09.12.2019г.,
а не за нещо осъществено в миналото. Освен това е дадено съгласие за пристройка.
Съгласно чл.113, ал.1 от Наредба № 5 от 17.05.1995г за
ПНТСУ /в сила от 26.07.1995г./,сгради и постройки на допълващото застрояване,
с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното
застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия (както е в случая), ако
калканните им стени покриват калканни стени на заварени в съседния парцел
сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска свързано
разположение на сградите и постройките на допълващото застрояване.“ Обаче, видно от констатациите на вещото
лице „строежът“ не покрива калканна
стена на сграда в съседния парцел.
Освен това строежът не е свързан с „основното
застрояване“ /едноетажна жилищна сграда,
съгласно действащия ПУП/, а отстои
от него на 1.5 метра. Следователно, не е налице и „свързано застрояване“
доколкото това условие изисква „допиране“ на сградите, каквото очевидно не е
налице.
Разпоредбата на чл.118 от Наредба № 5 от 17.05.1995г. за ПНТСУ указва, че второстепенните
постройки в жилищната зона са с височина до 2,5м. над прилежащия
терен и до 3м. до най-високата част на покрива. Когато постройките се
разполагат на вътрешната регулационна линия високата част на покрива при
калканната стена може да има височина до 3.6 м. В процесният случай,
изискванията на тази норма също не са спазени, при положение, че средната
височина на незаконния строеж, с оглед на приетото заключение по СТЕ е 4.5 метра.
Съгласно чл.148
от ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.), строежи могат да се извършват само ако са
разрешени по този закон.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти
се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към
сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план. Според ал.2, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл.140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По реда на ал.2 не
се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния
устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен
имот.
Начинът на застрояване на постройките на допълващото
застрояване са установени в чл.42, ал.2, 4, 5 от ЗУТ. Такива се разполагат свободно или допрени до
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо
застрояване в съседен имот. Постройки на допълващото застрояване, с изключение
на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат
на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното
застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени
покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния
урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
От всичко изложено, във връзка с анализ и на приложимата
нормативна уредба както към момента на изграждане на незаконния строеж, така и
понастоящем, въз основа на приетото и неоспорено заключение на вещото лице, по
делото се установи с категоричност, че с ПУП-ПРЗ за УПИ Х-106 в кв.5, кв.Красно
село, гр.Карнобат не било предвидено допълващо застрояване, а строежът, предмет
на обжалваната заповед бил построен без строителни книжа и не бил предвиден в
застроителния план. Наред с това, същият противоречи на разпоредбите относно
неговото местоположение и начин на застрояване, а именно допустимо отстояние от
жилищната сграда в парцела и височина. Действителната височина на сградата до
кота корниз е 4,5 м. при допустима височина, съгласно двете Наредби № 5 /приета през 1977г. и втората, действала от 1995г./ до най-високата
част на билото - 3,60 м. (съответно чл.120 и чл.118). Незаконният строеж отстои на по-малко разстояние от сградата
на основаното застрояване, а именно 1,5м. при изискуеми най-малко 6 м. (съгласно
чл.121, ал.5 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство (обн., ДВ, бр.69 от 2.09.1977г. и бр.70 от 6.09.1977г.,
отм. 26.07.1995 г., действала
към момента на започване на строежа през 1994г.).
Ако се приеме, че действително е извършено надстрояване на изграден преди 1992г. гараж, както се твърди от изслушания свидетел, а и в тази насока е текста на една от декларациите-съгласие на съседа Коев, според нормата на чл.120, ал.1 /редакция, ДВ, бр.7 от 1998г./от от Наредба № 5 от 1995г./действала към момента на завършване на строежа- 1999г./ „Гаражите… се изграждат към всеки жилищен обект и се предвиждат с подробен градоустройствен план или при условията на чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ“.
Според чл.116, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗТСУ /редакция обн.ДВ, бр.6 от 1998г./ „Надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, могат да се изграждат при условията и по реда на чл. 112, ал.4.“
Съгласно чл.112, ал.4 от ППЗТСУ „В дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл. 61, ал. 1.“
Изграждането на второстепенна постройка на
вътрешната регулационна линия е допустимо със съгласие на собственика на
съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет, по смисъла
чл.121, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство (обн., ДВ, бр.69 от 2.09.1977г. и бр.70 от 6.09.1977г.,
отм. 26.07.1995 г.). В случаят обаче, с оглед съсържанието
на двете декларации, съдът намира, че първата не може да бъде отнесена към
процесния строеж, тъй като касае изграждане на пристройка, каквото по
делото не е установена и не е предмет на премахване. Дори да се приеме, че с
втората декларация-съгласие, собственикът на съседния парцел е изразил съгласие
за изграждане на постройка по вътрешната регулационна линия, а именно
процесната, то същото не променя извода за липса на предпоставки за търпимост,
тъй като същият не бил допустим по действащите правила и нормативи по време на
извършването му, а напротив- изграден е в противоречие с тези норми и правила.
Дори изграждането на строежа
на вътрешната регулационна линия, да бе осъществено при заявено своевременно и
заверено от нотариус писмено съгласие на съседа /а не устно през 1994г./, това обстоятелство не може да санира неспазването
на описаните по-горе нормативни правила за височина и отстояние.
За пълнота на
изложеното, следва да се отбележи, че е неоснователна и тезата на оспорващите
относно наличие на по-благоприятен режим на търпимост съгласно § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ спрямо режима на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като не се
изисквало строежът да съответства на ПУП действащ към момента на изграждането
му или към настоящият момент. Разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
не е приложима за всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001г., както
неправилно сочат жалбоподателите. Тази норма не изключва приложението на § 16,
а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на
строежи, за които няма строителни книжа, за търпими. Затова е приложима за
случаите на незаконни строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. -
31.03.2001г., но не и за строежи, извършени преди този период, какъвто е
процесният случай/ изграждане на строежа през
1994г.-1999г./. Поради това относимата материалноправна норма за изследване
предпоставките за търпимост в настоящият случай е тази на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Задължителна
предпоставка за приемането на строежа за търпим е той да е допустим по
действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали
към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика /например Решение № 7716
от 11.06.2018г. по адм. дело № 2385 от 2018г. на ВАС на РБ- Второ Отделение/.
Освен липсата на предвиждане на такова застрояване в действащия ПУП, както и
изграждането на строежа в противоречие с нормативите както към момента на
извършването, така и понастоящем, по делото не е установена и третата законова
предпоставка на посочения институт – да е извършено надлежно деклариране на
сградата в срок до 31.12.1998 г. Това е така, тъй като в цитираната от вещото
лице декларация, която собственикът на имота подал в община Карнобат на
14.03.1998г. е декларирана само основното застрояване- едноетажна жилищна
сграда и второстепенна полумасивна постройка от 2 /два/ кв.м, изградени през
1959г., каквато очевидно не съответства нито на времето на изграждане, нито на параметрите
на допълващото застрояване, което е с дължина 13 метра и ширина 4.70 метра от
североизток и около 6 метра от югозапад, респективно е осъществено през
1994-1999г.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице
предпоставките за „търпимост“ на незаконен строеж „сграда“, намираща се в северозападната част
на УПИ Х-106, на регулационната граница с УПИ ІХ-108, кв.5 по плана на
кв.„Красно село“, гр.Карнобат.
В заключение, обжалваната заповед е законосъобразна,
издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на администра-тивнопроизводствените
правила, в съответствие с указаното в материалния закон и неговите цели, респективно
оспорването на заповедта е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, в
полза на община Карнобат следва да се присъдят направените от ответната страна
разноски, а именно внесени 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неосновател-но, тъй като тази страна не е представлявана от процесуален
представител. Видно от приложените по делото книжа, всички становища и
изявления по делото изхождат от законният представител на общината, а не от
надлежно упълномощен в производството юрисконсулт. Ето защо, искането за
присъждане на такова възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ж.Д.Ж.
и Т.Г.Ж., двамата с адрес ***, против Заповед № РД-56 от 10.02.2020г. на Кмета
на Община Карнобат, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Ж.Д.Ж.
и Т.Г.Ж., двамата с адрес ***, да заплатят на Община Карнобат сумата от 200 /двеста/
лева, съставляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Община Карнобат, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: