Р
Е Ш Е Н И Е
№ ......... 19.04.2021 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
НА
24 февруари 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 4341 по описа за 2020 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в
исковата си молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и
пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Бил
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник. Община Тополовград, който обект бил присъединен
към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със
съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди,
че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и
адрес на управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37,
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-
11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл. 41 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със
старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени
с Решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължи на това
дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Твърди, че през периода от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатила на ответното дружество следните суми,
представляващи такса за достъп до ел. разпределителната
мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА",
намираща се в общ. Тополовград:
-за м. октомври 2015г. е заплатена сумата 92,13лв. по
фактура №**********/31.10.2015г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Посочва, че
по посочената по-горе фактура ищецът е
заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма
претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените
в Раздел ІІ, т. 1 от исковата молба суми, били измерени и отчетени при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно,
и води до начисляване за заплащане на
недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с
Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на
мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима
за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електричерки
мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград"
20 kV, след която подстанция започва собствения на
ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този
електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и
достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/
на Помпена станция „ОРЕШНИК", като от същия електропровод има отклонение с
дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И
електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират
ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на
това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и Електропровод
„Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода".
Относно
мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД твърди, че е отправяло няколкократни писмени искания от
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"АД/ с искане за промяна на мястото и
нивото на измерване.
С
Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, от дружеството са изпратили писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Тополовград" - извод
„Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод„Рила"
-Вик - Зимница
-ПС Ханчето
След
получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД,
по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, е извършена промяна
на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като
единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не е сторено.
Във
връзка с това от дружеството е изпратено и следващо писмо изп.
№ 2013/05.12.2008г., с което отново изрично са посочили, че желаят да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочили изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК"
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На
това тяхно искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД е изпратило писмо изх.
№ 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следва да им предоставят документи
за собственост на Електропровод 20 kV извод
„Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1748/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на електропровод
„Венеция" всички необходими документи.
„Водоснабдяване
и канализация" ЕООД е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към
писмата са приложили и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Твърдят, че независимо, че
дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на
измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнявал
задълженията.
Намират
за безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по силата на Заповед
№ 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с
която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставило на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и
предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството.
За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Считат,
че поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника, ищеца не дължи заплащане на такса
достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за достъп на ел. енергия
има за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел.
енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й са за негова
сметка, и той заплаща загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на
измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие няма разходи по нея, в конкретния случай не би
имало разходи по електропровод Венеция и няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод
Венеция. Дори и измервателната група да е монтирана на страна средно напрежение
в ЗРУ, то ответника няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп през
ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция
ОРЕШНИК и/или след нея няма ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и
да има такава, тя не била собственост на ответника.
Границата
на собствеността са изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция
Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключва факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я
калкулира недобросъвестно. Ответника притежава лицензия, но не притежава
собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това, тъй като през процесния
период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи. Поради това, като не е изпълнило
задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните
уреди, разпределителното предприятие е допуснало нарушение на закона и не е
осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно
претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта
на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. Поради това, за основателността
на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното
поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно
измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения поставянето на
уредите за количествено измерване на предметната престация
по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с
техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни
актове е достатъчно основание за недължимост за
заплащане на цена за дЬстъп до
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора./е тази връзка Решение №227/11.02.2013г., постановено по т. дело
№1054/2011г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор на релевантния за
изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет е недължимост на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа, като част от цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия,
отразена в процесиите фактури, е обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество електроенергия през исковия
период е измерено в местата, определени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към
случая предвид липсата на изрични уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал.
1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване
е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не е налице „понижаващ
трансформатор на потребителя”, приложима е втората от посочените две хипотези,
т. е. мястото на измерване е в мястото на присъединяване.
Поради
безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен на
дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е
присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа. Както беше посочено по-горе, обаче, това
задължение подлежи на изпълнение само ако е осъществено условието количеството
консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по
нормативен ред. В случая това условие не е налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период
е измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното
предприятие, а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно,
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради
това за ищеца не е възникнало задължение за плащане на двата компонента от
цената на консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за
пренос по електроразпределителната мрежа.
Счиатат, че
след като всички процесни суми били заплатени от тях
на ответника, за тях възниквал правен интерес да искат „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати недължимо платените му
суми, които е получил от ищеца.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, със седалище и адрес
на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в
ТР с ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, сумата 92.13лв.
/деветдесет и два лева и 13 ст./, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „Кап. Петко
Войвода", ИТ № 29390332, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., по
фактура №**********/31.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
Претендира
за направените по делото разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
който сочат, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Претендират,
че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по
сметката на ищеца.
Относно
възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че
средствата за търговско измерване били поставени на неправомерно място, считат,
че всички спорни отношения са породени от едно единствено обстоятелство -
нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените
от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република
България цена за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа,
въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която са
начислени процесиите суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги.
3а
процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕЕНЕ ЮЕ"ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на
19.06.2013 г. на основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, т.27.4. и т.2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа
енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮЕ"ЕАД, Правила за управление на
електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната
система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия.
Услугата
достъп до електроразпределителната мрежа представлява предоставяне на правото
за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия
до обект на клиент, при условията, определени в договора и приложимите
нормативни актове. Цената за предоставяне на тази услуга отразява постоянните
разходи, които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент.
Цените, по които
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставя услугата достъп до
електроразпределителната мрежа са регулирани цени. Те се определят и регулират
с решения на Комисията за енергийно и водно регулиране въз основа на
приложимата нормативна уредба.
Съгласно
чл 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
решение на ДКЕВР №Ц-16/01.10.2014 г. (в сила от 01.10.2014г.) цените за достъп
се определят при прилагане на втората хипотеза - върху предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променя
предоставената мощност, т.е. не е от значение!
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена мощност се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Това е и причината
дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от
нивото на напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта.
И при измерване на страна ниско напрежение, и при измерване на страна средно
напрежение, тя би била еднаква. Пак това е и причината цената за достъп да не
зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин
не влияело на формирането и.
Твърдят,
че мястото на измервателните уреди за процесния
период е било определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната
уредба.
Дори
и това да не е така обаче, следвало да се има предвид, че независимо дали
измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение или на ниво
ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната
мрежа на мрежовия оператор - било то „Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „
ECO "ЕАД.
Твърдят, че съгласно Закона за
енергетиката, цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните
мрежи и пренос са обект на регулиране от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определят и
утвърждават от Комисията на база предоставена от „Електроразпределение Юг"
ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Моли
съда при постановяване на решението да се обърне към ЗЕ и решенията на КЕВР,
съгласно които „цената за достъп до електропреносната
и разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка
с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа".
Считат,
че ако не е съгласен с изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми,
които му дават основание да твърди посочената зависимост между начина на
измерване на количеството електрическа енергия и формирането на цената за
достъп. Твърди, че посочената в раздел II, т.5 от исковата молба норма, а
именно: „чл.18г от Правилата" не съществува, а в случай, че се касае за
чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следва да се
отбележи, че текстът е отменен, вкл. и за процесния
период и е съответно неприложима към процесиите правоотношение. Същото се
отнася и за решение № 227/11.02.2013 г. , постановено по т.д.№ 1054/2011 г., на
което се позовава ищеца.
Относно
възражението на ищеца, че цената за достъп е недължима, поради това, че
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД няма собственост върху
електроразпределителната мрежа, считат, че преди настъпване на процесния период обектът на ищеца е с измервателна точка
номер (ИТН) № 2939033.
Ищецът
до 12.11.2013 г. е бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД (оператор на разпределителна мрежа). Като
такъв ищецът е бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД по силата на общи условия е сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. и
дружеството извършва дейността „обществено снабдяване с електрическа
енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената
територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а
от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с
електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто, по силата на цитираната по-горе
лицензия, се явява ответника в настоящото производство. Договорните отношения
между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също са уредени с
договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 986 (1)
от ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи,
към които са присъединени, при публично известни общи условия", а според
ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане."
Съгласно
нормата на чл. 28, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.,
изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.) Крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Съгласно нормата на чл. 28 от предишните Правила за
търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от
2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител(ал. 1), крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество
електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна мрежа заплаща
на независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими
към електропреносната мрежа, за цялото количество
пренесена електрическа енергия от електропреносната в
електроразпределителната мрежа (ал.З), независимият преносен оператор събира и
разпределя по методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за
достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези
правила потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не
са регистрирани по чл. 6 , заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за
достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа. Тези цени се заплащат на крайния снабдител.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия " Е В Н
България Електроснабдяване"ЕАД е фактурирало ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът е
дължал заплащане на цена "пренос" и цена „достъп", тъй като е
бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал е електроенергия средно
напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Фактурите са издавани
от „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
Относно процесния
период (1.2.2015 г. - 28.02.2015 г.) считат, че на 01.09.2014 г. ищецът е
сменил доставчикът си на електрическа енергия.
Негов
доставчик и координатор на балансираща група станал „Мост Енерджи"
АД.
Негов
мрежови оператор обаче останал и е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД.
За
процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и ищецът „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД във връзка с предоставянето на услугата достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на
основание чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Като
всеки потребител на ел.енергия и потребителят „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД дължи цена освен за потребената
електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия
си оператор, като за изпълнението на тези негови задължения са неотносими факти и обстоятелства, свързани със
собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършва
доставката на електрическа енергия към обекта му, както и такива, свързани с
начина на измерване на електрическата енергия, ползвана в обекта.
Ако
твърдял обратното, то ищецът трябва да докаже в кой момент и кога е отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД и към мрежата на кой друг мрежови оператор се е присъединил, както
и кой му предоставя услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплаща.
Подобни твърдения в исковата молба липсват.
Съгласно
чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се
свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа
и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и
потребление на електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е
електрически централи, преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и
електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД е притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за разпределение
на електрическа енергия на обособена територия, съгласно чл.39,ал.1, т.З от ЗЕ.
Съгласно лицензията Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен
принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от
КЕВР цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката,
Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа
13.Обектите на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД са присъединени изначално към електроразпределителната
мрежа и то независимо от факта кой е собственикът на елементите и.
Видно
от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия.
Легалното определение на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ -
"Електропреносна мрежа" е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на
електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци.
Легална
дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържа в § 1, т. 1 5 от ДР на
Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение №
П-6 от 18.06.2007 г. на ДКЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от
2007 г., като текстът гласи, че "средно напрежение" е напрежение,
чиято номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV."
Единственият
критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и
електроразпределителна мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на
двете мрежи. Този критерий е инкорпориран в националното законодателство от
Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т.10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО
изрично е упоменато, че „директивата не разглежда въпроси, свързани със
собствеността" и собствеността не е критерий при разделянето на дейността
по пренос от разпределение" /чл.10,т.1, чл.15,т. 1 от Директивата/.
Разпоредби в този дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО.
Считат,
че неправилни били разбирания, според които горепосоченият критерий е
изоставен. По този начин се изменял действителният смисъл на дефинициите,
направен при грубо нарушение на Правото на ЕС, което е предпоставка за грешни
правни и фактически изводи.
За
да бъде разрешен спора в съответствие с Общностното
право, се налага тълкуване на разпоредбите на Директива 2009/72/ЕО, с цел
изясняване на съотношението между дейностите „пренос" и
„разпределение" на електрическа енергия, съответно между електропреносна и електроразпределителна мрежа. По
отношение тълкуването на тези понятия, в мотивите на решение от 1 7.1 0.201 9
г, по дело С-31/18 на Съда на ЕО, се приема следното:
„87
При тези условия е видно, че свързването на потребител като този в главното
производство с електропреносна мрежа може да се счита
за основано на обективни и недискриминационни съображения, тъй като този
потребител е свързан с уредба за средно напрежение, която съгласно Директива
2009/72 и националното право попада в обхвата на дейност на тази преносна
мрежа.
Следователно
тази директива допуска по дело като разглежданото в главното производство такъв
потребител да се счита за свързан с електропреносната
мрежа.
Запитващата
юрисдикция обаче е длъжна да провери дали — както, изглежда, следва от
представените пред Съда доказателства и от устните състезания — въпросната
уредба действително е част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява
външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа.
При
всички положения — както следва от отговора на първия и третия въпрос, и по-
специално от точка 71 от настоящото решение — в това отношение е без значение
дали съответните оператори на разпределителната и на преносната мрежа са
собственици на съответната мрежа или не, тъй като подобно обстоятелство не може
да лиши посочената мрежа от естеството й на разпределителна или на преносна
мрежа по смисъла на Директива 2009/72."
Очевидно
за европейския законодател и Съда на ЕО собствеността върху съоръженията, чрез
които се транспортира електроенергията, не е критерий за определяне нито за
вида лицензионна дейност, която се осъществява чрез тях, нито за вида на
мрежата, от която са част тези съоръжения. С други думи, видът и
предназначението на съоръженията (за транспортиране на ел. енергия на
съответното ниво на напрежение до клиенти или разпределители), а не
собствеността, са определящи за разграничаване на принадлежността на
съответните съоръжения към електропреносна или
електроразпределителна мрежа.
Считат,
че ключов за решаване на настоящия спор е въпроса за функционалната
принадлежност на уредбата, чрез която обекта на ищеца е присъединен към
съответната мрежа - разпределителна или преносна и по конкретно: безспорно
установено по казуса е, че обектът на ищеца с ИТН 2939032 е присъединен на ниво
средно напрежение чрез собствени съоръжения, но не е установено и не става ясно
като част от коя мрежа функционално принадлежат и функционират уредбите, чрез които
в обекта се получават доставки на електрическа енергия и мрежови услуги, т.е.
по делото следва да се изследва въпроса дали процесната
уредба действително е част от електрическа подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява
външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа.
Твърдят,
че за първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г.
влизат в сила нови цени, както следва:
-> цена
за достъп до електроразпределителната мрежа;
-> цени
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
-> цени
на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за
битови
Потребители, т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена
за пренос на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа.
При
така издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008г.
на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа станала
задължителна, заплаща се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ ЕАД извършва за осигуряване на непрекъснат достъп и
ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е
присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено
реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от
Комисията за енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно
Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните
предприятия.
Решенията
на КЕВР са задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали)
По
отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. 6 от Решението) разграничение
няма - цената за достъп е относима към всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това са всички
потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско напрежение.
Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя е дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв
се явява и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп" са дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът
(независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като консумира в границите на
лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само и
единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката
на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не е била
прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация на електроенергия в
обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" е обвързана оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се
извършва консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те са
присъединени към електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент
да започнат да консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е
предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия
чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие
от 2008г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен
орган е въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп е в
зависимост от вида на клиента (небитов или битов). Такова е то и в решението на
КЕВР, послужило за определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или процесиите суми са дължими на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа е предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.
Моли
съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При
отхвърляне на предявения иск, молят да им бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а при уважаване на предявения иск - възразяват срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено решение по ф.д. № 4492/1991
г. на ОС Стара Загора, с което е вписано в регистъра на търговските дружества
на ОС Стара Загора, еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование
„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62.
По делото е
представено и прието като писмено доказателство
писмо от 24.09.2008 г. от ЕВН до „ВиК“ ЕООД
Стара Загора относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерено се
осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „ВиК“ Стара Загора документи удостоверяващи собствеността на
същия върху електропроводи, присъединени
към електрически подстанции. В отговор на това писмо „ВиК“
ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е изпратило до ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД заповед на
Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект ПС Дуганово-ел.провод и трафопостове
на ВиК Стара Загора, извлечение от счетоводните книги
на дружеството, официална скица на ел.провода и
образец 16 – Разрешение за ползване. С писмо от 5.12.2008 г. „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора отправя молба до ответника, че
желае да бъде изместено поле – мерене от ниско напрежение в самите обекти на
средно напрежение 20 kV в подстанция гр. Тополовград
на следните измервателни точки: ИТ № 2939032. ПС „Орешник““ с. Орешник и ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода. Тези обекти се ел.захранват
от ел.провод 20 kV“Венеция“,
собственост на ищцовото дружество. В отговор на това
писмо от 9.01.2009 г. ответникът отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 киловата, извод „Венеция“, Подстанция
Тополовград.
По
делото е представена заповед № 135 от 12.12.1995 г.
на Община гр. Тополовград, с която на основание чл. 2-ри от Наредбата за
държавни имоти е предоставил безвъзмездно за експлоатация и поддържане обект
ПС.ДУГАНОВО ЕЛ.ПРОВОД И ТРАФОПОСТОВЕ. От представените и приети по делото акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Капитан
Петко войвода“, акт обр. 16 за електропровод 20
киловата на Помпена станция „Орешник“, на ПС „Капитан Петко войвода“ и
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., съдът
намира, че се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Орешник“, и на
намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството.
По
делото е изслушано заключението на назначената съдебно- техническа експертиза,
което съдът приема като добросъвестно изготвено. Вещото лице констатира, че съществуващият договор от 19.06.2013г., приложен по делото,
между ответника и ищеца за достъп и пренос на електрическа енергия до/през
електроразпределителната мрежа се отнася само за тези обекти на ищеца, които се
захранват от електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. Процесният
обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. Той
се захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод директно от
подстанция на ECO ЕАД. Този договор е неприложим и таксата достъп до ел.разпределителната
мрежа на ЕВН ЕР АД е недължима.
Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да
компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по осигуряването
на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление па присъединителните
и електроразпределителните електросъоръжения. Тъй като захранващият
електропровод „Венеция“ 20 kV е собственост на ищеца, то ЕВН ЕР ЕАД няма никакви задължения и права по
него. Подстанция „Тополовград“ е собственост на ECO ЕАД и всички задължения и права по нея също.
ЕВН ЕР ЕАД няма технически достъп до подстанция „Тополовград“ за електропровод
„Венеция“, няма разходи по този достъп и няма техническо основание да калкулира
на ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско
напрежение.
Поисканата и предоставената на ищеца мощност се определя от вида,
параметрите и техническото състояние на електроразпределителните съоръжения в
подстанция „Тополовград“. ЕВН ЕР ЕАД няма техническата възможност да прецени
дали поисканата от ищеца ел.мощност съответства на възможностите на
ел.присъединителните съоръжения в подстанция „Тополовград“ и да я обяви за
предоставена мощност, по която да начислява такса достъп.
Дължимите суми от страна на ищеца за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа на ECO в подстанция „Тополовград“ се формират като
количеството потребена ел.енергия от ищеца се умножи
по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те
са начислени по всяка фактура за процесния период,
платени от ищеца и съответно преведени на ECO ЕАД от ответника.
Вещото лице констатира също, че извод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“,
електропроводът „Венеция“, захранващ помпена станция „Кап. Петко Войвода“,
съоръженията за защита и комутация в същата и кабелните електропроводи, с които
помпите са присъединени към закритата разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция „Кап. Петко Войвода“, са
собственост на ищеца. Преди преминаването на ищеца на свободния пазар на
ел.енергия ЕВН ЕС ЕАД е изпълнявало ролята на търговец на ел.енергия, която продава
на ищеца, без никакви ангажименти по доставката й, а ЕВН ЕР ЕАД не имало
никакви права и задължения по тази доставка, освен да монтира и поддържа
електромери на страна средно напрежение в подстанция Тополовград. Вместо това
ЕВН ЕР ЕАД е монтирало и поддържало електромери на страна ниско напрежение в ПС
Кап. Петко Войвода. След преминаването на ищеца на свободния пазар на
ел.енергия от 01.10.201Зг. средствата за търговско измерване на потребяваното количество ел.енергия /съществуващите
електромери на ЕВН ЕР ЕАД/ е трябвало да бъдат премахнати и заменени с
електромери на ECO ЕАД на страна средно напрежение на входа на електропровод „Венеция“ в
подстанция „Тополовград“. Ищецът е трябвало да сключи договор за достъп и
пренос на ел.енергия до/през електропреносната мрежа
с ECO ЕАД.
В отговор на въпрос, поставен от ответника,
вещото лице сочи, че обектът на ищеца, помпена станция „Кап. Петко
Войвода“, не е свързан към и няма достъп до електроразпределителната мрежа на
ответното дружество. Въпреки ясните и недвусмислени текстове в чл. 40, ал.1,
т.2 и в чл. 88, ал.1 от Закона за енергетиката, ЕВН ЕР ЕАД начислява, а ВиК заплаща недължими такси пренос и достъп по
електроразпределителна мрежа, на която ЕВН ЕР ЕАД не е оператор и съответно
няма никакви права и задължения по нея. Това, че тази мрежа се намира в района,
в който и ЕВН ЕР ЕАД има електроразпределителна мрежа, не е основание за
начисляване на такси.
В заключението си вещото лице посочва, че ако
се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в
ПС“ Кап. Петко Войвода“, нито при монтирана измервателна група на страна средно
напрежение в подстанция „Тополовград“.
От
заключението на приетата по делото съдебно икономическа експертиза се установи,
че начислената
цена на такса достъп до електроразпределителната мрежа до обект ПС ’’КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №2939033 е 93.13 лв. Съгласно нормативната уредба и
Решенията на КЕВР, дължимите суми за определяне цената за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа се формират като определената при сключването на
договора за електроснабдяване на процесния обект
предоставена мощност/180 кВт/ се умножи по броя на
дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период/0.0/65/ ле./.
Цена за достъп за процесния период е определена е
Решение № Ц-27/31.07.2015 г. на ДКЕВР.
За
процесния период от 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г.
изчислена цена достъп на измервателна точка номер (ИТН) 2939033, при мощност
180 kW, е 31 (дни) х 0.01651 (цена за достъп) х 180
(мощност) = 92.13 лв. без ДДС. С ДДС е общо 92.13 х 1.2 = 110.56 лв.
Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като определената
при сключването на договора за електроснабдяване на процесния
обект предоставена мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период.
Цена
за достъп до електроразпределителната мрежа(във формулата) се формира на база
на предоставената/заявената от клиента мощност (при небитови клиенти) и не
зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на
напрежение, или собствеността на присъединителните съоръжения, на които е
присъединен обекта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно, че между ищеца „ВиК“
ЕООД гр. Стара Загора и ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив е
налице облигационна връзка, като отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от 9.06-2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи /отм./, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, както и и от Правила за търговия с ел.енергия от 26.07.2013 г.
Съгласно решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, дължимостта
на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването
на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите
за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената
за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в
места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените,
не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от
25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на
чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл.
28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2013 г., отм./ се предвижда, че при отдаване на ел.енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са
потребителят да бъде собственик на ел. трафопост и той да се намира в границите
на собствеността на имота на потребителя. Ако съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са собственост на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Ето защо, в случая следва да се установи границата на собственост на ел.
съоръженията,и както и мястото на СТИ.
Съгласно нормата на чл. 27 от Наредба №6 от 9.06.2004 г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване /т.1/
и вида на съоръженията за присъединяване /т.2/. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.1, т.1 от горепосочената Наредба, границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
В случай на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай, от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че границата на собствеността
са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение.
Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго
имуществено благо от едно лице; получаване на престацията
от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на
даващия и на получаващия. В настоящия случай, съдът приема, че СТИ, отчитащо
ниско напрежение е било неправилно разположено, като количеството консумирана
ел.енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Ето
защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в нарушение на
Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал задължение да
заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп до ел.разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и количество ел.енергия по цени за ниско напрежение.
С начисляване „такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект
ПС’’КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №2939033 на ниско напрежение"
в приложената фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил
за сметка обедняване на ищцовото дружество.
При тези данни, ищецът
е платил сума на ответника, представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - ПС ’’КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ №29390332, за периода
01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. Съдът намира, че е налице обедняване по смисъла
на чл. 55 от ЗЗД предпоставящо намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният
иск за заплащане на сумата от 92,13 лв. лв. представляваща сума, платена без
основание на ответника и с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно
направеното от ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение платено от ищеца, съдът намира за установено следното:
Видно от договор
за правна защита и процесуално представителство от 20.10.2020 г., между страните е договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС,
като са налице данни, че тази сума е
действително внесена от ищеца на адвокатското дружество /видно от фактура №
**********/20.10.2020 г./. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението следва да бъде обоснован и справедлив и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на ВАС минимален размер на съответния
вид работа. Данните по делото не налагат
извод за необходимост от редуциране на разноските в частта за размера на
уговорения адвокатски хонорар. Съдът не възприема
доводите на ответника, че разноските са прекомерно завишени. По
настоящото дело, адвокатското възнаграждение е определено в размер на 300 лв.,
посочен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в размер на 810 лв., представляващи внесена ДТ, възнаграждение за вещи
лица и адв. възнаграждение, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: 4000, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, ЕИК ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 /съдебен адрес ***, офис 2 – адв. З.Д./ сумата в размер на 92,13лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - ПС ’’КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 29390332,
за периода 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., по фактура № **********/31.10.2015
г., ведно със законната лихва от 26.10.2020 г. до датата на връщане на сумата
от ответника на ищеца, както и сумата от 810
лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми да се изплатят
по следната банкова сметка:
***: ***, Банка „ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: