№ 17346
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110153085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 28.06.2024 г. срещу ответника Д. М., граждА.н на САЩ,
за осъждането му да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ***, аб. № 19721,
както следва: 491.15 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2021 г. - м.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба
/09.09.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 114.29 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 27.08.2024 г .
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и
ответника Д. М. е съществувало облигационно правоотношение за доставка
на топлинна енергия при Общи условия съгласно Закона за енергетиката,
възникнало по силата на закона – в резултат от притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот /придобито по
наследство/.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописА.те задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М., чрез назначения от съда
1
особен представител адв. А. В., подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основА.е и размер. Оспорва ответникът да
притежава качеството на „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва реалната
доставка на енергия в претендираното количество и годността на
измервателните уреди, както и законосъобразността на извършваното дялово
разпределение. Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно
обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събрА.те по делото доказателства и взе
предвид доводи на стрА.те, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основА.е чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и
чл. 86:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, възникнало на соченото правно основА.е,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от приетия по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 30, том XXXIII, дело № 6249/93 г., че Г.Д. и С.Д. са дарили
на сина си Н.Г.М. процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
Свиленица 15, ет. 1, ап. 1.
Установява се от представеното по делото /л. 113/ удостоверение за
наследници на надарения Н.Г.М., че последният е починал на 16.11.2020 г.
/преди началото на исковия период/, като е оставил за единствен наследник по
закон сина си Г.Н.М., роден на ********** г.
Установява се от приетия като доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 148, том IV, дело № 683/2022 г., че на
10.11.2022 г. /т.е. след края на исковия период/ ответникът Д. М., американски
граждА.н, с посочени в акта рождени имена Г.Н.М., роден на ********** г., е
продал¸ процесния недвижим имот на трето за спора лица. При изготвяне на
2
нотариалния акт нотариуса е удостоверил, че проверката за наличие на право
на собственост в полза на продавача е установена от представения /идентичен
в приетия в настоящото производство/ Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 30, том XXXIII, дело № 6249/93 г., / удостоверение за
наследници на Н.Г.М., както и декларация за идентичност на имената на
продавача Д. М..
С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките
на исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно –
клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно
ответникът Д. М., американски граждА.н, с рождени имена Г.Н.М., роден на
********** г.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик
на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтирА.те измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквА.я към същите,
подлагА. са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена в имота топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и на
разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не
се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с
3
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показА.ята по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 878.45 лева, т.е. повече от
претендирата по делото главница от 491.15 лева, поради което предявеният
иск се явява доказан до пълния му заявен размер.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендирА.те от ищеца с исковата молба вземА.я, във връзка, с която съдът
намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащА.я” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащА.ята са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащА.ята да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземА.ята на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащА.я по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземА.я приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 09.09.2024 г.,
погасени по давност са всички вземА.я на ищеца, падежирали 3 години преди
нейното подаване – т.е. тези за м.05 и м.06.2021 г. от исковия период, по
отношение на които искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
Непогасена по давност се явява останалата част от претенцията на
ищеца за периода м.07.2021 г. – м.10.2022 г., в рамките на който период
реално потребеното количество топлинна, съобразно приетата по делото СТЕ,
възлиза на сумата от 867.26 лева.
С оглед горното, доколкото претенцията на ищеца е за сума по-малка от
стойността на непогасеното по давност вземане, предявеният иск следва да се
уважи изцяло до размера на претендирА.те 491.15 лева, дължими за периода
м.07.2021 г. – м.10.2022 г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването на същия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между стрА.те, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло
основателен в претендирА.я от ищеца размер /изчислен от съда по реда на чл.
162 ГПК/ и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски имат само ищецът в производството.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на 100
лева – заплатена държавна такса, 30 лева – такса за обнародване в Държавен
вестник; 400 лева – депозит за особен представител; 300 лева – депозити за
извършване на СТЕ, 5 лева – такса за съдебно удостоверение, като е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева. С оглед на това,
общият размер на сторените разноски възлиза на сумата от 935 лева, която
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М., американски граждА.н, с рождени имена Г.Н.М.,
роден на ********** г., с национален паспорт № ***, издаден на *** г. от
Паспортните власти в САЩ, да заплати на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 491.15 лева – цена на потребена топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ***, аб. № 19721, за периода
от м.07.2021 г. - м.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба /09.09.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 114.29 лв. -
мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 15.09.2022 г. –
27.08.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на топлинна
енергия за периода м.05-м.06.2021 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. М., американски
граждА.н, с рождени имена Г.Н.М., роден на ********** г., с национален
паспорт № ***, издаден на *** г. от Паспортните власти в САЩ, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 935 лв. – сторени от
ищеца разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6