МОТИВИ от 19.12.2012 г. към решение № 10 от 19.12.2012 година
по а.н.дело № 452 по описа на
2012 година на Районен съд- Чирпан
Производството
е по реда на гл. 28 от НПК.
Образувано
е по внесено от Районна прокуратура - Чирпан постановление с предложение за
освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия К.Г.К. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.06.2012
год. около 9.30ч., по обиколен път на гр. Чирпан, обл. С. З. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка “Опел”, модел „Вектра”, с рег.
№ ******* без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с наказателно постановление № 230/11 от
дата 26.04.2011г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Сливен, влязло в законна сила
на 27.03.2012г., за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
Представителят
на Районна прокуратура – Чирпан поддържа направеното предложение и пледира на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
размер, предвиден в закона.
Обвиняемият
К.Г.К. се признава за виновен и моли съда за глоба в минимален размер.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Обвиняемият
К.Г.К. е роден на ***год. в гр. Ст.Загора, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият
е неправоспособен водач (срокът на валидност на притежаваното от него
свидетелство за управление на МПС, категория „В” е изтекъл на 02.01.2011 г. и
същото не е подновено).
С наказателно постановление № 230/11
от 26.04.2011 год. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР, гр. Сливен на
обвиняемия е било наложено наказание глоба, за това че на 08.03.2011 г.
управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление е било връчено лично на санкционираното лице на 20.03.2012 г., което
е удостоверено с неговия подпис. Не е било обжалвано и е влязло в законна сила
на 27.03.2012 г.
На 25.06.2012 год. по обиколен
път на гр.Чирпан обвиняемият, въпреки че е неправоспособен водач, отново
управлявал моторно превозно средство - марка “Опел”, модел „Вектра” с рег. № *******.
Това обстоятелство било установено, след като бил спрян за проверка от полицейски
патрул на РУП – Чирпан, в състава на който били свидетелите В. М. Ж. и П. Д. С..
Контролните органи констатирали гореописаните обстоятелства, за което съставили
и връчили на обвиняемия акт за установяване на административно нарушение със
сериен номер 328533 от 25.06.2012 г., подписан от него без възражения.
Фактическата обстановка се
установява от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства
– тези в хода на съдебното следствие (справка за съдимост и характеристична
справка на обвиняемия) и тези в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (акт за
установяване на административно нарушение със сериен номер 328533 от 25.06.2012
г., наказателно постановление № 230/11 от 26.04.2011 год., докладна записка, справка
за нарушител от региона, протокол за разпит на обвиняем, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, справка за съдимост,
протоколи за разпити на свидетелите В. М. Ж. и П. Д. С.). Описаните
доказателства кореспондират помежду си, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което съдът намира за ненужно да ги обсъжда
поотделно. Съдът обаче намира за нужно да отбележи, че не обсъжда приложените
по досъдебното производство НП № 488/11 от 23.03.2011г. и НП № 1193/2011 от
29.06.2011г., в които е отбелязано, че са влезли в сила на 28.03.2012 г.,
доколкото в обстоятелствената част на същите нарушението на обвиняемия е
описано като „не носил свидетелство за управление, респ. не представил” , макар
същият да е наказан на основание чл. 177, ал. 1, т.2 ЗДвП и доколкото същите са
извън рамките на фактическите положения, описани в Прокурорското постановление
по чл. 78а НК.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът, от правна страна, намира следното:
Обвиняемият К.Г.К.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
От обективна страна за съставомерността
на това престъпление е достатъчно деецът да управлява МПС в едногодишен срок,
след като е бил наказан по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на деянието
законодателят не е поставил. Без значение е дали се касае до първоначална липса
на свидетелство за правоуправление или последваща в резултат на отнемането му /виж Решение № 377 от 29.06.2010 г. на ВКС
по н. д. № 328/2010 г., III н. о., НК/. В случая обвиняемият е неправоспособен
водач (непритежаващ валидно свидетелство за управление поради изтичане на срока
му), който е управлявал автомобил на 25.06.2012 год., като не е била изтекла една година от
наказването му за същото деяние с влязлото в сила на 27.03.2012 г. наказателно
постановление № 230/11 от 26.04.2011 год. на Началника на Сектор ПП към ОД на
МВР, гр. Сливен.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
неговите общественоопасни последици, тъй като е бил наясно, че не е
правоспособен водач на МПС, че за същото деяние вече е наказван и въпреки това
отново е управлявал МПС. Предвид
гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Видно
от приетата като писмено доказателство справка за съдимост от 19.11.2012 г.,
към момента на извършване на деянието обвиняемият не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване, като за извършеното от обвиняемия умишлено
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години.
Следователно
са налице предпоставките на чл.78а от НК и съдът е длъжен да освободи
обвиняемия К.Г.К. от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание - глоба от 1000 лева до 5000 лева.
При определяне на размера на глобата
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от
обвиняемия самопризнания и изразеното от него критично отношение към
извършеното, чистото му съдебно минало и много добрите характеристични данни, а
като отегчаващи отговорността обстоятелства – предишни нарушения на правилата
на ЗДвП. Затова и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия /същият е
безработен и се грижи за три деца/, намира, че справедливо, съответно на
извършеното и достатъчно за постигане в оптимална степен на целите на чл.36 от НК е наказание глоба в минималния размер от 1 000 лева, което му наложи.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: