Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 01.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 29.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3263 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, ***********, чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, против К.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание: чл., вр. чл. 415, вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и цена на иска: 491,50 лв.
Ишецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че по повод договор за мобилни услуги от дата 10.10.2017 г.,
сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът К.М.Р. била абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № *****и титуляр на
мобилен номер *****по избраната абонаментна програма Тотал 24,99 със срок на
действие 24 месеца до 10.10.2019 г.
Сочи, че като лоялен абонат на
дружеството, ответникът се възползвал от възможността да ползва повече от една
услуга и сключил Договор за мобилни услуги от дата 09.10.2018 г. за мобилен
номер *****с избрана абонаментна програма Тотал 10.99 със срок на действие 24
месеца до 09.10.2020 г. При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и Договор
за лизинг към мобилен номер *****от същата дата 09.10.2018 г., по силата на
който на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство за период от
23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 16.99 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилни номера *****и *****било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *****.
Сочи, че за потребените от абоната-ответник услуги за
периода 25.10.2018 г. до 24.02.2019 г. Теленор издал:
- Фактура
№*****/25.11.2018 г. за отчетния период на потребление от 25.10.2018-24.11.2018
с дължима стойност 55.82 лв., от които: за мобилен номер *****: 9.16 лв. без
ДДС за абонаментен план Тотал 10.99; 16.99 лв. за месечна лизингова вноска; за
мобилен номер *****: 20.82 лв. без ДДС за Абонаментен план Тотал 24,99;
потребление, фактурирано извън избрания месечен абонамент, изразяващо се в:
1.14 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения; 0.02 лв. без ДДС за Разговори
към „Грижа за клиента“; Дължимата сума била платима в срок 10.12.2018 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
- Фактура
№*********/25.12.2018 г. за отчетния период на потребление от
25.11.2018-24.12.2018 с дължима стойност 55.68 лв., от които: за мобилен номер *****:
9.16 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 10.99; 16.99 лв. за месечна
лизингова вноска; за мобилен номер *****: 20.82 лв. без ДДС за Абонаментен план
Тотал 24,99; потребление, фактурирано извън избрания месечен абонамент,
изразяващо се в: 0.76 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения; Дължимата сума
била платима в срок 09.01.2019 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 55.82 лв., при
което общо дължимото задьлжение възлизало на сума в размер на 111.50 лв.
- Фактура
№*********/25.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
25.12.2018-24.12.2018 с дължима стойност 52.97 лв., от които: за мобилен номер *****:
9.16 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 10.99; 16.99 лв. за месечна
лизингова вноска; за мобилен номер *****:20.82 лв. без ДДС за Абонаментен план
Тотал 24,99; Дължимата сума била платима в срок 09.02.2019 г. Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към
фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период
в размер на 111.50 лв., при което общодължимото задължение възлизало на сума в
размер на 164.47 лв.
- Фактура
№*********/25.02.2019 г. за отчетния период на потребление от
25.01.2019-24.12.2018 с дължима стойност 52.97 лв., от които: за мобилен номер *****-
била върната пропорционално начислена при сключване на процесните абонаменти
сума в размер на - 3.25 лв. без ДДС и била начислена месечна лизингова вноска в
размер на 16.99 лв.: за мобилен номер *****: била върната пропорционално
начислена при сключване на процесните абонаменти сума в размер на - 7.39 лв.
без ДДС; Дължимата сума била платима в срок 12.03.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към
фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период
в размер на 164.47 лв., при което общодължимото задължение възлизало на сума в
размер на 168.69 лв.
Сочи, че за посочените месечни
отчетни периода длъжникът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 168.69 лв. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 168.69 лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № *****на дата
25.03.2019 г. крайна фактура № *********, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства били обявени за предсрочно
изискуеми.
Сочи, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове
дължими към оператора месечни плащания, това довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг били обявени за предсрочио изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месец 03/2019 г. когато била издадена крайната фактура № *********, съгласно
уговорения погасителен план, както следва: по Договор за лизинг от 09.10.2018
г. за мобилно устройство се дължала цената в размер на 322.81 лв., която
представлявала 18 бр. лизиигови вноски на обща стойност в размер на 100.62 лв.,
дължими за периода от месец 03/2019 г. до месец 09/2020 г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 16.99 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договора/;
Сочи, че съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан
на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретннят случай ответникът подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал процесните мобилни номера и не изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил.
Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД.
Моли съда на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника К.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
***********, представлявано от **********, в размер на 168.69 лв. (сто
шестдссет и осем лева и 69 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 25.10.2018 г.
до 24.02.2019 г.. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата.
Моли съда да постановите решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника К.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ********в
размер 322.81 лв. (триста двадсест и два лева и 81 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 09.10.2018г.
Претендира за разноски в заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис
от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД е редовно призовано за датата на
съдебното заседание, не изпращат представител. Пълномощникът на дружеството адв.
В. Г., САК, депозира становище, в което претендира
за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът
не се явява и не изпраща процесуален
представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: фактура № *****/25.11.2018
г.; фактура № *********/25.12.2018 г.; Договор за мобилни услуги № *********и
приложенията към него; фактура № *********/25.01.2019 г.; фактура № *********/25.03.2019
г.; общи условия; фактура № *********/25.02.2019 г.
Приложено към кориците на делото е
ч.гр.д. ****/2020 г. по описа на РС-К..
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 29.03.2021
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2020 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 145,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 255,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ***********, чрез
пълномощника си адв. В.Г. от САК, по
Заповед за изпълнение № ****/10.09.2020 г. по ч.гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К. следните суми: 491,50 лв.
/четиристотин деветдесет и един лева и 50 ст./ главница, от
които 168,69 лева - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 322.81 лева – незаплатени лизингови вноски; законна
лихва върху главницата от 04.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, ***********, чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК сумата от 400,00
/четиристотин лева и 00 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2020 г. и по
настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ