Решение по дело №269/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], Област Перник, [улица], представлявано от управителя С. С. Т., чрез адвокат Р. К. от Адвокатска колегия – София срещу Решение № ПИ-97 от 27.03.2024 година, издадено от директора на Т. дирекция на Н.- София, с което е потвърдено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001736 от 29.02.2024 година, издадено от Ц. С. – публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- София.

Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че посочените задължения в разпореждането, издадено от публичния изпълнител са погасени по давност, доколкото касаели периода [рег. номер] 2017 година. Н. следващо място излага твърдения, че е недопустимо задължения, касаещи 2021 и 2022 година да бъдат присъединявани, респективно да се събират по изпълнително дело, което е образувано през 2016 година. В жалбата се твърди също, че за въпросните присъединявания дружеството не е било надлежно уведомено, като по този начин е било поставено в положение да не може да оспорва същите. Навеждат се доводи и за това, че начислените и дължими лихви, също са погасени по давност на основание чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД . С тези мотиви се иска от съда да постанови съдебен акт, с който решението, с което е потвърдено разпореждането, издадено от страна на публичния изпълнител да бъде отменено като незаконосъобразно и противоречащо на материалния и процесуалния закон.

В проведеното на 12.09.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили молба с вх. № 2482 от 11.09.2024 година и молба с вх. № 2497 от 12.09.2024 година, с идентично съдържание, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в които същият заявява, че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи същата. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП- София, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт П. П., който моли съда да постанови съдебно решение, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С. С. за доброволно изпълнение с изх. № [рег. номер]-048-0138991 от 13.12.2022 година /лист 53/, издадено на основание чл.221 от ДОПК, „***“ ЕООД е било уведомено, че срещу него в ТД на НАП- София е образувано изпълнително дело № *********/ 2022 година за неплатени публични вземания в общ размер на 18 644,98 лева. Изпълнителното дело е образувано, във връзка с подадена Декларация обр. № 6, касаеща ДОО, Универсален пенсионен фонд, Здравно осигуряване Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, а така също и във връзка с Декларация по ЗДДС, касаеща данък върху добавената стойност от сделки в страната. Н. длъжника е определен срок от 7 дни от датата на получаване на съобщението, в който срок да плати доброволно задълженията си, ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата.

Издадени са разпореждания, с които са присъединени към образуваното изпълнително дело и други публични вземания на публични взискатели, както следва:

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0015763 от 17.01.2023 година /лист 96/, във връзка с вземания, представляващи ДДС по подадена Декларация по ЗДДС на обща стойност 1 497,34 лева, в това число главница в размер на 1 482,35 лева и лихви в размер на 14,99 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 17.01.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път / лист 98/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0034166 от 27.01.2023 година /лист 99/, във връзка с вземания, представляващи задължения по УПФ, ДОО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ЗО по подадена Декларация обр.6 на обща стойност 1 207,92 лева, в това число главница в размер на 1 197,00 лева и лихви в размер на 10,92 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 27.01.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 101/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0072053 от 24.02.2023 година /лист 102/, във връзка с вземания, представляващи ЗО, ДОО, ДДС, УПФ, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по подадена Декларация по ЗДДС и Декларация обр.6 на обща стойност 3 905,05 лева, в това число главница в размер на 3 860,70 лева и лихви в размер на 44,35 лева. Липсват данни за датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0080784 от 06.03.2023 година лист 104/, във връзка с вземания, представляващи ДДС по подадена Декларация по ЗДДС на обща стойност 5 232,48 лева, в това число главница в размер на 5 199,49 лева и лихви в размер на 32,99 лева. Липсват данни за датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0107289 от 21.03.2023 година /лист 106/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДДС, ЗО и УПФ на обща стойност 5 788,55 лева, в това число главница в размер на 5 770,52 лева и лихви в размер на 18,03 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 22.03.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 108/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0130055 от 11.04.2023 година /лист 109/, във връзка с вземания, представляващи ЗО, ДОО, УПФ, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на обща стойност 1 217,30 лева, в това число главница в размер на 1 211,54 лева и лихви в размер на 5,76 лева. Липсват данни за датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0158632 от 09.05.2023 година /лист 111/, във връзка с вземания, представляващи ДДС, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ЗО, ДОО, УПФ на обща стойност 1 553,42 лева, в това число главница в размер на 1 546,04 лева и лихви в размер на 7,38 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 09.05.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 113/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0210606 от 07.06.2023 година /лист 114/, във връзка с вземания, представляващи ДДС по подадена Декларация по ЗДДС на обща стойност 7 954,80 лева, в това число главница в размер на 7 897,19 лева и лихви в размер на 57,61 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0228150 от 19.06.2023 година /лист 116/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, УПФ, Данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнени на тях на обща стойност 995, 08 лева, в това число главница в размер на 987, 25 лева и лихви в размер на 7,83 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0254385 от 06.07.2023 година /лист 118/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 2 928,08 лева, в това число главница в размер на 2 906,97 лева и лихви в размер на 21,11 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 07.07.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 120/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0270271 от 18.07.2023 година /лист 121/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, УПФ, Данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнени на тях на обща стойност 994, 98 лева, в това число главница в размер на 987, 25 лева и лихви в размер на 7,73 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0280484 от 24.07.2023 година /лист 123/, във връзка с вземания, представляващи корпоративен данък в общ размер на 8 433,86 лева, в това число главница в размер на 8 360,74 лева и лихви в размер на 73,12 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 25.07.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 125/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0302142 от 07.08.2023 година /лист 126/, във връзка с вземания, представляващи ДДС в общ размер на 3 461,10 лева, в това число главница в размер на 3 431,09 лева и лихви в размер на 30,01 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 07.08.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 128/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0325082 от 22.08.2023 година /лист 129/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, УПФ, Данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнени на тях на обща стойност 999,31 лева, в това число главница в размер на 989,22 лева и лихви в размер на 10,09 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0343144 от 05.09.2023 година /лист 131/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 160, 62 лева, в това число главница в размер на 159, 34 лева и лихви в размер на 1,28 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 05.09.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 133/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0364729 от 21.09.2023 година /лист 134/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 998,95 лева, в това число главница в размер на 989, 22 лева и лихви в размер на 9,73 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 21.09.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 136/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0380543 от 09.10.2023 година /лист 137/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 19 368,00 лева, в това число главница в размер на 19 193,15 лева и лихви в размер на 174,85 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0390603 от 13.10.2023 година /лист 139/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, УПФ, Данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнени на тях на обща стойност 995,71 лева, в това число главница в размер на 989,22 лева и лихви в размер на 6,49 лева. Липсват данни да датата на връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0427658 от 06.11.2023 година /лист 141/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 736,08 лева, в това число главница в размер на 730,49 лева и лихви в размер на 5,59 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 15.11.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 143/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0456537 от 17.11.2023 година /лист 144/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 962,49 лева, в това число главница в размер на 954,50 лева и лихви в размер на 7,99 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 23.11.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 146/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0483423 от 05.12.2023 година /лист 147/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 12 110,34 лева, в това число главница в размер на 12 018,37 лева и лихви в размер на 91,97 лева. Разпореждането е връчено по електронен път на 05.12.2023 година, видно от удостоверение за връчване по ел. път /лист 149/;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0504728 от 18.12.2023 година /лист 150/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 332,27 лева, в това число главница в размер на 329,74 лева и лихви в размер на 2,53 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0017472 от 15.01.2024 година /лист 152/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 331,99 лева, в това число главница в размер на 329,74 лева и лихви в размер на 2,25 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0046541 от 02.02.2024 година /лист 154/, във връзка с вземания, представляващи ДДС на обща стойност 14 977,74 лева, в това число главница в размер на 14 875,16 лева и лихви в размер на 102,58 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0062240 от 13.02.2024 година /лист 156/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 332,15 лева, в това число главница в размер на 329,74 лева и лихви в размер на 2,41 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0082839 от 21.02.2024 година /лист 158/, във връзка с вземания, представляващи ДДФЛ на обща стойност 471,77 лева, в това число главница в размер на 468,00 лева и лихви в размер на 3,77 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0115431 от 18.03.2024 година /лист 160/, във връзка с вземания, представляващи ДОО, ЗО, Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, УПФ на обща стойност 397,59 лева, в това число главница в размер на 394,42 лева и лихви в размер на 3,17 лева. Липсват данни за връчване на разпореждането;

От страна на жалбоподателя е депозирано Възражение с вх. № [рег. номер]-000-0107 от 28.02.2024 година за изтекла погасителна давност за вземанията, с искане задълженията да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка / лист 71/.

С Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001736 от 29.02.2024 година /лист 79/, на публичен изпълнител при ТД на НАП- София е отказано прекратяване, поради изтекла погасителна давност, събирането на задължения в размер на 125 894,52 лева /сто двадесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляващи задължения, както следва за: ЗКПО за периода от 01.01.2022 година до 31.12.2022 година; данък върху доходите на физически лица- свободни професии, граждански договори и др. по декларации за периоди от 01.10.2023 година до 31.12.2023 година; ДДС за периоди от 01.07.2022 година до 31.08.2022 година, за периоди от 01.11.2022 година до 31.10.2023 година и за периоди от 01.12.2023 година до 31.12.2023 година; ДОО, ЗО, УПФ и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация образец 6 за периоди от 01.08.2022 година до 31.01.2024 година. Отказът е обоснован със съображения, че давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК се погасява с изтичането на [възраст] давност, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Посочено е също, че с Постановление изх. № [рег. номер]-022-0002614/17.01.2023 година, Постановление с изх. № [рег. номер]-022-0072102/ 03.10.2023 година и с Постановление с изх. № [рег. номер]-022-0082205/08.11.2023 година са наложени обезпечителни мерки по образуваното изпълнително дело и по тази причина на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността била спряна. Като краен мотив за постановения отказ да бъде прекратено производството, в издаденото разпореждане е посочено, че на основание чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК следва да се приеме, че задълженията не са били погасени по давност. Разпореждането е връчено по електронен път на 08.03.2024 година / лист 90/.

В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, „***“ ЕООД с ЕИК: ***, е подало до директора на ТД на НАП- София жалба с вх. № [рег. номер]-000-0133880 от 14.03.2024 година /лист 29/., с която е поискало отмяна на Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001736 от 29.02.2024 година. По така депозираната жалба, директорът на Т. дирекция на Н.- София се е произнесъл с Решение № ПИ-97 от 27.03.2024 година, с което е оставил без уважение същата. В мотивите си административният орган е приел, че правилно публичният изпълнител е изчислил сроковете и е приел, че давността за посочените в разпореждането задължения не е изтекла. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя и по отношение на прилагане разпоредбата на чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД досежно изтичането на давността по отношение на начислените лихви. Отхвърлил е като неоснователни и доводите за допуснати съществени процесуалния нарушения за това, че не е бил уведомен за задълженията, които са присъединени към вече образуваното изпълнително дело. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 08.04.2024 година /лист 28/.

Н. 11.04.2024 година е постъпила жалба с вх. № 53-06-3456/11.04.2024 година срещу Решение № ПИ-97/27.03.2024 година, която на основание чл. 197, ал.2 от ДОПК е препратена по подсъдност на А. съд- Перник, като именно по повод на нея е образувано и настоящото административно дело.

Като част от административната преписка, са приложени и приети като доказателства още: Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0002614 от 17.01.2023 година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- София, за налагане на запор върху МПС /лист 59/; Запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-122-0000685 от 17.01.2023 година, издадено на основание чл.201, ал.3 от ДОПК /лист 62/; Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0072102 от 03.10.2023 година, издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП- София, за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчика на платежните услуги / лист 64/ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0082205 от 08.11.2023 година /лист 67/.

С оглед доказване компетентността на органа, издал оспореният административен акт е приложена като доказателство Заповед № 804 от 08.06.2023 година, издадена на основание чл.82а, ал.1 от Закона за държавния служител, с която Е. М. Н. е преназначен на длъжност: Директор на ТД на НАП- София, считано от 09.06.2023 година /лист 162/.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване административен акт, от лице с правен и интерес, в законоустановения за това срок и след като е обжалван по административен ред, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен за това административен орган, а именно директора на компетентната териториална дирекция на Н., което в случая е ТД на НАП- София, съобразно предвиденото в чл.266 от ДОПК и съобразявайки се с обхвата на правомощията му, визирани в чл.267, ал.2 от ДОПК. Доказателство за това е и представената чрез административната преписка Заповед № 804 от 08.06.2023 година, издадена на основание чл.82а, ал.1 от ЗДСл, с която Е. М. Н. е преназначен на длъжност Директор на ТД на НАП- София, считано от 09.06.2023 година /лист 162/. Предвид което не се констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и съдържание, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да водят до засягане правото на защита на лицето. Поради изложеното се налага извод, че липсват отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Спорен в настоящото съдебно производство е въпросът, дали така установените задължения, обективирани в Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001736 от 29.02.2024 година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- София и потвърдено с Решение № ПИ-97 от 27.03.2024 година са били погасени по давност.

В разпоредбата на чл. 162 от ДОПК законодателят е определил публичните държавни и общински вземания. В настоящият случай се касае за задължения, които са възникнали във връзка с подадена от страна на жалбоподателя декларация обр.6, с която е деклариран ДОО, здравни осигуровки, вноски по отношение на УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, а така също и декларация, с която е деклариран начисления за съответен период данък върху добавената стойност, данък върху доходите на физическите лица и корпоративен данък. Безспорно в настоящият случай се касае за вземания, които на основание чл.162, ал.2, т.1 и т.9 от ДОПК са публични държавни вземания, доколкото се касае за данъци, включително и задължителни осигурителни вноски и други вноски към бюджета, както и начислени лихви по отношение на тези вземания.

По своята същност давността е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на ДОПК и по- конкретно на изпълнителното производство, погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публичното задължение да бъде събрано принудително, респективно позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника, тъй като той може да откаже изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по- кратък срок, а според ал.2 на същата разпоредба с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато: задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по несъстоятелност; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; когато изпълнението е спряно по искане на длъжника и когато е подадена жалба за разрешаване на спор по Глава шестнадесета, раздел IIа.

В разпоредбата на чл.172, ал.1 от ДОПК са предвидени следните основания за спиране на давността: 1.когато е започнало производство по установяване на публичното вземане- до издаване на акта, но за не повече от една година; 2.когато изпълнението на акта, с който е установено вземането бъде спряно- за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за отсрочване или разсрочване на плащането- за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6.когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публични задължения. Според ал.2 на същата разпоредба давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

Съблюдавайки така очертаната нормативна рамка, настоящият съдебен състав счита, че правилно от страна на приходната администрация е прието, че по отношение на установените задължения във връзка с подадени декларации, давността не е била изтекла, т.е. същите не са погасени по давност.

Съгласно чл.105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/ или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. В тази насока с оглед вида на отделните декларации и съответния материален закон, който ги урежда, следва да се посочи, че съгласно чл.89, ал.1, във вр. с чл.125, ал.5 от ЗДДС дължимият ДДС по справка- декларация по ЗДДС следва да бъзе внесен в срока за подаването й за съответния данъчен период- до 14то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Според чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица- платци на данъка са задължени да удържат по чл.43, ал.4 и чл.44, ал.4 се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, а на основание чл.67 от ЗДДФЛ за задълженията по годишна данъчна декларация срокът е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок са дължими и окончателните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.7, ал.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.1,б.“в“ от ЗЗО осигурителните вноски за ДОО и здраво осигуряване се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а съгласно разпоредбата на чл.158 от КСО осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл.7, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Чл.93, ал.1 от ЗКПО посочва, че данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 30 юни на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

В съответствие с изложеното давностните срокове по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на изискуемостта на процесните вземания, определени в съответния материален закон.

В случая от подробно изброените в разпореждането на публичния изпълнител изпълнителни основания, а именно декларации, както правилно отбелязва и решаващият административен орган се установява, че най- старото или иначе казано най- ранно възникналото задължение във връзка с корпоративен данък е това по Декларация по ЗКПО № 1400И0190084/30.06.2023 година, касаещо данъчен период 01.01.2022-31.12.2022 година. Това задължение, прилагайки разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗКПО е следвало да бъде платено до 30.06.2023 година. По този начин, прилагайки разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК [възраст] давностен срок за това задължение започва да тече от 01.01.2024 година, т.е. установява се по един категоричен начин, че за него давностният срок не е изтекъл.

Що се отнася до най- ранно възникналото задължение във връзка с данък върху добавената стойност, то е това, което е декларирано чрез справка – декларация № 14001401499 от 11.08.2022 година, отнасящо се за периода от 01.07.2022 година до 31.07.2022 година. Прилагайки разпоредбата на чл.89, ал.1, във вр. с чл.125, ал.5 от ЗДДС, това задължение е следвало да бъде платено до 15.08.2022 година, което означава, че [възраст] давностен срок за същото започва да тече от 01.01.2023 година, т.е. към датата на издаване на разпореждането 29.02.2024 година давностният срок не е изтекъл.

По отношение на най- старото задължение отнасящо се до данък върху доходите на физическите лица, то е това, което е декларирано с Декларация № 1400И0198684 от 30.01.2024 година и касае данъчен период 01.10.2023-31.12.2023 година. Прилагайки правилото на чл. 65, ал.12 и чл.67 от ЗДДФЛ, то същото е следвало да бъде внесено до 31.01.2024 година, което означава, че давността за него започва да тече от 01.01.2025 година. Това предполага извод, че към датата на издаване на разпореждането от страна на публичния изпълнител същото не е било погасено по давност.

Най- старите задължения във връзка с ДДО, ЗО, УПФ и данъка върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения следва да се посочи, че са тези по Декларация обр.6 № 140022206768917 от 25.07.2022 година, касаещи периода от 01.06.2022 година до 30.06.2022 година. Съгласно предвиденото в чл.7, ал.1 от КСО и чл.40, ал.1, т.1,б.“в“ от ЗЗО и чл.158 от КСО срокът за внасянето им е бил зо 25.07.2022 година, което означава, че давността за тях е започнала да тече от 01.01.2023 година и не е изтекла към издаване на разпореждането.

За пълнота съдът ще посочи, че освен липса на изтекла погасителна давност, то за същата съществуват доказателства, които налагат извод, че е била многократно прекъсвана. Това е така, тъй като на основание чл.172, ал.2 от ДОПК са предприетите в хода на производството по принудително изпълнение действия във връзка с налагането на обезпечителни мерки, което се потвърждава от приложените чрез административната преписка три броя постановления за налагане на обезпечителни мерки, които са били надлежно връчени на жалбоподателя и които именно водят до прекъсване на давността. При съобразяване с представените по делото запорни съобщения до банки, ведно с доказателства за тяхното връчване се установява, че запорите са действително наложени, така както изисква разпоредбата на чл. 201, ал.3, съответно чл.202, ал.3 от ДОПК. С оглед на това следва да се приеме, че са налице достатъчно доказателства, които да обосноват извод и за прекъсване на давността. Освен това предприетите действия по принудително изпълнение по аргумент от чл.217, ал.4 от ДОПК водят до прекъсване на давността и за присъединените вземания. С оглед на изложеното и доколкото, дори спрямо най – ранно възникналите и изискуеми задължения, установени по вече посочените декларации, предмет на изпълнително дело № *********/2022 година по описа на ТД на НАП- София не е изтекъл нито давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, нито абсолютната давност по чл-171, ал.2 от ДОПК, то следва извод, че не са погасени по давност и всички останали, по- късно възникнали задължения на „***“ ЕООД.

Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на задължения, касаещи период от 2015 и 2017 година, тъй като такива не са установени с процесното разпореждане, издадено от публичния изпълнител. Установените задължения, обективирани в това разпореждане касаят периоди от 2022 година насам.

Неоснователни са оплакванията, обективирани в жалбата и досежно изтекла давност по отношение на начислените лихви на основание чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Това е така, защото според чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.111 от същия закон с изтичането на тригодишна давност се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 година, постановено по т.д. № 3/2011 година на ОСГТК на ВКС е посочено, че след като разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително, а тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. В настоящият случай не се касае за задължения за наем или лихви, основани на неизпълнение на облигационен договор, а за установени с нормативен акт задължения, под формата на данъци и задължителни осигурителни вноски. По тази причина, предвиденото в чл.110 и чл.111 от ЗЗД ще намери приложение само в хипотези на неизпълнение на задължения, произтичащи от облигационна връзка между правни субекти, но не и в настоящият случай. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължения, като съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК те също се считат за публични задължения и по тази причина, както правилно е отбелязал и решаващият административен орган в своето решения, за тях също ще бъде приложим режимът, предвиден в чл.171 от ДОПК. Поради което, настоящият съдебен състав счита, че [възраст] давностен срок спрямо тях също не е изтекъл към датата на издаване на разпореждането.

С оглед на изложеното съдът не констатира при издаване на административния акт да е нарушен материалния закон, респективно липсва основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Предвид горното, депозираната жалба са явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора по настоящото дело и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая, дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в минимално регламентирания размер от 100 /сто/ лева. Съдът следва да отбележи, че доколкото производството по чл.268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионни актове, то в случая, специалната разпоредба на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е неприложима.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.268 от ДОПК, настоящият съдебен състав на А. съд- Перник

 

Р Е Ш И. :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], Област Перник, [улица], представлявано от управителя С. С. Т. срещу Решение № ПИ-97 от 27.03.2024 година, издадено от директора на Т. дирекция на Н.- София, с което е потвърдено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0001736 от 29.02.2024 година, издадено от Ц. С. – публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], Област Перник, [улица], представлявано от управителя С. С. Т. да заплати на Н.- [населено място] разноски в размер на 100 /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.