Р Е Ш
Е Н И
Е
3621/5.6.2018г.
гр.София, 05.06.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с.БОГДАН РУСЕВ
при секретаря: Илияна Коцева и
прокурора................. като
разгледа докладваното от
съдия Мая Дамянова гр.д.№10399/ 2017г. и за да постанови
решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от
03.04.2017г., постановено по гр. дело №21883/2016г. на СРС, 78 с-в. е осъдил „Б.Ф.”
ЕООД, заплати на: Л.С.П., сумата от 18 584 лева, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2013 г. , до окончателното изплащане на сумата/ като отхвърлил иска в останалата част до
пълния предявен размер от 150 000 лв. /частичен от 300 000 лв.; П.К.К. на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ,
сумата от 15 584 лева, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2013 г. , до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв. /частичен
от 300 000 лв./. ; М.К.Г. на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 15 584 лева, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2013 г. , до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част до
пълния предявен размер от 150 000 лв. /частичен от 300 000 лв./.
Срещу решението на СРС в частта, с
която са отхвърлени предявените искове до сумата от 1325584 лв. е постъпила въззивна жалба от Л.С.П., П.К.К. и М.К.Г.. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното
решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуален
закон. Излагат доводи, че е неправилен
извода на първоинстанционния съд, че починалия бил проявил груба небрежност,
която е основание за намаляване на отговорността на работодателя, предвид на
това, че инструктажа на починалия Г.за
въпросната маневра следва да се установи със инструкция, която да е доведена до
знанието на работника, както и че със свидетелските показания не може да се опровергава
съдържанието на официален документ-Протокол№5/14.06.2013г. Твърдят, че СРС не е обсъдил и представената по делото служебна бележка
№96/15.02.2011г., според която на Г.е бил проведен инструктаж по безопасност и
здраве при работа на 15.02.2011, но по делото не е ясно какво е било
съдържанието на инструктажа. Твърдят също така, че от приложената схема за разтоварване на руда с камион БК-150 и БК 250, е видно, че
същата не забранява след излизане от мината да се прави завой на дясно, а така
също и че дори да е налице съпричиняване на пострадалия, то приетия процент е
неоправдано завишен. Молят съда да отмени решението на СРС в обжалваната му
част, като вместо него постановят друго, с което да уважат предявените искове
за сумата от по 132584 лв. за всеки един от тях. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата по
съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
С
определение постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК на 29.05.2017г. СРС е оставил без уважение молбата на ищците за
изменение на решението постановено по делото в частта за разноските.
Срещу така постановеното определение е
постъпила частна жалба от Л.С.П., П.К.К. и М.К.Г.. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното
определение е незаконосъобразно по изложени в него съображения и молят да бъде
уважена молбата им по чл.248 ал.1 от ГПК.
СРС е сезиран с предявени от Л.С.П.,
, П.К.К. и М.К.Г. срещу Б.Ф.” ЕООД искове за
присъждане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг и
баща К.П.Г., който е работил по трудов
договор при ответника в размер на по 150 000 лв. за всеки е дин от тях/частично
от по 300 000 лв. за всеки.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното
обжалване само в рамките на посоченото във въззивната
жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивниците за нарушение на материалния и процесуален
закон, както и в рамките, очертани от императивните материалноправни
норми, приложими към процесното правоотношение. Предявеният иск е с правно основание
чл. 200 от КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука. За успешното провеждане на иск с правно
основание чл.200 КТ следва да бъде установено,
че пострадалия към момента на
увреждането (смъртта) К.П. Г.се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, че увреждането
представлява трудова злополука, в резултат на която са
настъпили вреди в случая претендирани неимуществени такива от съпруга и деца на загиналия работник, както и наличие на причинна връзка
между вредите и трудовата злополука. От събраните по
делото доказателства съдът приема за
безспорно установено, че към момента
на смъртта си К.П.
Г.е
бил в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че настъпилата злополука има характер
на трудова такава по смисъла
на чл.55 ал.1 от КСО. Не буди
съмнение и обстоятелството,
че като пряка
и непосредствена причина от смъртта на
работника, ищците са претърпели неимуществени
вреди, което поражда задължение за работодателя
да ги обезщети. Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съобразявайки се с
конкретните обстоятелства по всеки отделен правен спор. Несъмнени са болките и страданията,
които са търпяли от загубата на своя
съпруг и баща, което се установява от
гласните доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че за причинените
на ищците неимуществени
вреди от смъртта на техния, съпруг и баща размерът на обезщетението, което ще ги
компенсира е 120000 лв. . По приложението на чл.201 ал.2 от КТ в практиката единно се приема, основание
за намаляване на обезщетението е само това, при което
е налице виновно допринасяне за настъпване на увреждането,
при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, съответстваща, съответстваща на самонадеяността /съзната небрежност по терминологията
на наказателното право. За да
е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено
да се е надявал,
че той няма
да настъпи или че ще
успее да го предотврати. Въззвият съд намира,
че с оглед приетите по делото писмени и гласни доказателства причина за настъпилия
вредоносен резултата е предприета от работника забранена маневрана
на камиона - завой надясно след излизане от
рудника, за да бъде разтоварен камиона, която забрана се съдържа в изготвените
от ответника инструкции и схема към тях, показваща забранената маневра, с които
работника е запознат, чрез проведения му инструктаж, за което по делото са
ангажирани писмени доказателства. Това обстоятелство
дава основание да се приеме,
че с поведението си
К.П. Г.е допринесъл за настъпване
на вредните последици и е налице съпричиняване в
съотношение на 40 %.. Съобразно това процентно съотношение на съпричиняване
размера на дължимото обезщетение следва да бъде определено на 72 000лв за всеки един от ищците. От посочената сума
обаче следва да се приспадне изплатеното на ищците застрахователно обезщетение по
застраховка „злополука“ в размер на 17416лв.. Следователно предявените от Л.С.П. , П.К.
К.и М.К.Г. искове с пр.осн.чл.200 ал.1 от КТ са основателни и доказани за сумата
от по 54000лв. за всеки един от тях за
която сума същите следва да бъдат
уважени, като до пълните им предявени размери същите следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение в частите с които с които: иска
с пр.осн.чл.200 ал.1 от КТ предявен от Л.С.П.
срещу „Б.Ф.” ЕООД
срещу, е отхвърлен над 18 584 лева до сумата от 54584лв и исковете предявени от П.К. К.и М.К.Г. срещу „Б.Ф.” ЕООД са отхвърлени за сумата над 15 584 лева до сумата от 54854 лв. за всеки един от тях следва да бъде отменено, като вместо него
бъде постановено друго, с което предявените на горепосоченото основание искове
бъдат уважени в отменената част. Решението на СРС следва да бъде отменено и в
частите, с които Л.С.П. е осъдена да заплати на ответника
разноски над сумата от 1480.лв., а П.К. К.и М.К.Г.
са осъдени да заплатят на ответника всеки един от тях разноски над
сумата от 1480 лв. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При
определяне на размера на разноските дължими от ищците на ответното дружество за
първоинстанционното производство следва да се има
предвид и уговорено и заплатено на процесуалния представител на ответника
възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на въззивниците
следва да заплатят на разноски за въззивната
инстанция, съответно : на Л.С.П. в размер на
1323лв. и на П.К. К.и М.К.Г.
на по 1403лв. на всеки един от тях, които разноски следва да се възложат
на въззиваемия.
На осн.чл.78
ал.3 от ГПК на въззиваемия се дължат разноски за въззивната инстанция, но такива не се присъждат, предвид на
това, че по делото няма доказателства каква част от уговореното в договора за
правна защита и съдействие размер на адвокатското възнаграждение е заплатено на
процесуалния представител да дружеството..
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК въззиваемия -ответник следва да бъде
осъден да заплати по сметка на на СГС
д.т. в размер на сумата 2280 лв, а на СРС
допълнително д.т. в размер на 2569,92лв.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 03.04.2017г., постановено по гр. дело №21883/2016г. на СРС, 78 с-в.., в частите с които: иска с пр.осн.чл.200 ал.1 от КТ предявен от Л.С.П.
срещу „Б.Ф.” ЕООД
срещу, е отхвърлен над 18 584 лева до сумата от 54584лв и исковете предявени от П.К. К.и М.К.Г. срещу „Б.Ф.” ЕООД са отхвърлени за сумата над 15 584 лева до сумата от 54854 лв. за всеки един от тях, както и в частите, с които: Л.С.П. е осъдена да заплати на „Б.Ф.”
ЕООД разноски над сумата от 1480.лв., П.К. К.и М.К.Г. са осъдени да заплатят на „Б.Ф.”
ЕООД всеки един от тях разноски над сумата от 1480 лв, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВАЯВА:
ОСЪЖДА
ответника „Б.Ф.” ЕООД, ***-404 да заплати на ищеца Л.С.П., ЕГН: **********,***,
на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата над 18 584 лева до сумата от 54584лв. в размер на
36000лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2013 г. ,
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2406 лв.-разноски за
въззивното производство на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ответника „Б.Ф.” ЕООД, ***-404 да заплати на ищеца П.К.К.,
ЕГН: **********,***, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ,
сумата над 15 584 лева до сумата от 54854 лв. в размер на 39000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 25.04.2013 г. , до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2540
лв.-разноски за въззивното производство на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ответника „Б.Ф.” ЕООД, ***-404 да заплати на М.К.Г., ЕГН: **********,***, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата над 15
584 лева до сумата от 54854 лв. в размер на 39000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 25.04.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2540 лв.-разноски за въззивното
производство на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.04.2017г., постановено по
гр. дело №21883/2016г. на СРС, 78 с-в. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б.Ф.” ЕООД, ***-404 да заплати на СГС сумата 2280 лв.-разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на СРС допълнително д.т. в размер от 2569,92лв. на осн.чл.78
ал.6 от ГПК.
Решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.