Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. София, 18. 05. 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 270 по описа за
две хиляди и осемнадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от С.Б.И. - К., действаща чрез адв. Б. И., срещу действията на държавен съдебен
изпълнител, изразяващи се в отказ да се отведе от изпълнително дело №
20181810400025 по описа на СИС при РС – гр. Ботевград, както и отказ да бъде
спряно посоченото изпълнително дело.
Иска се отмяна на атакуваните
действия.
Взискателят по изпълнението не
изразява становище по жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е
представил мотиви по обжалваното действие, като намира жалбата срещу отказа за
отвод за недопустима, а в останалата част – за неснователна.
Съдът, след като взе предвид изложените в
частната жалба съображения, мотивите на съдебния изпълнител, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, прие следното.
Частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да се отведе от изпълнително дело №
20181810400025 по описа на СИС при РС – гр. Ботевград е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира изчерпателно
действията на съдебния
изпълнител, които могат да
бъдат обжалвани от длъжника - постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК, определянето
на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.
Решението на съдебния изпълнител
да се отведе или не от изпълнителното дело не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо в тази част като
образувано по недопустима жалба, производството по делото подлежи на
прекратяване.
Жалбата, насочена срещу отказа на съдебния
изпълнител да спре изпълнителното производство, тъй като разпореждането за
издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано то, е
неоснователна. На основание чл. 407, ал. 2 ГПК обжалването на разпореждането, с
което молбата за издаване на изпълнителен лист се уважава, не спира
изпълнението. Процесуалната норма има императивен характер и като е съобразил
действието си с нея, съдебният изпълнител е постановил законосъобразен отказ.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.Б.И. – К.
срещу действията на държавен съдебен изпълнител, изразяващи се в отказ да се
отведе от изпълнително дело № 20181810400025 по описа на СИС при РС – гр.
Ботевград, И ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 270/2018 г. по описа на СОС в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на С.Б.И. – К.
срещу действията на държавен съдебен изпълнител, изразяващи се в отказ за
спиране на изпълнително дело № 20181810400025 по описа на СИС при РС – гр.
Ботевград,
Решението (с характер на определение в
посочената част) в частта, в
която се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от съобщаването му на страните с
препис. В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.