Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 03.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 508
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3556828 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на Ю.Ц.Г. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.1,
т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Г., който го е обжалвал.
В жалбата са наведени възражения за това, че фишът е незаконосъобразно съставен,
тъй като според жалбоподателя този участък от пътя не позволява да се премине с
отчетената скорост. Счита, че отчетената от АТС стойност на скоростта е
невярна. Сочи, че е професионален шофьор, пътува редовно, като спазва всички
ограничения, пътни знаци и маркировка. Изтъква, че не би си позволил да
извършва каквито и да било нарушения, тъй като му се налага да пътува често и
не би рискувал да си загуби шофьорската книжка. Моли да бъде отменена
наложената му глоба.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Г. се явява лично.
Поддържа жалбата и пледира за отмяна на издадения електронен фиш. Сочи, че на
мястото има завой и няма как да се мине с такава скорост. Счита, че ако е била
отчетена по-малка скорост глобата е щяла да бъде в по-нисък размер, докато
наложената му е прекалено висока.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 28.02.2020 г. в 09:33:15 часа, на третокласен път 401, при км 15+700, в с.Изворче,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.София и със скорост от 86 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в
населено място и бил обозначен с пътен знак Д11 /схема на организация на
движението л.23/, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално
разрешената скорост за тази категория ППС в участъка била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от разпечатка от
видеоклип № 11743С0/0088153 /л.8/ установили, че засечената в 09:33:15 часа на 28.02.2020
г. скорост от 86 км/час била от лек автомобил „****” с рег.№ ******. След като
бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при
измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 83 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.12/ било установено, че
собственик на автомобила е Ю.Ц.Г. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 28.04.2020 г. /справка на
л.9 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3556828 /л.7/ срещу Ю.Ц.Г.
***. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в
размер на 400 лева.
Според приложената по делото справка /л.9/ и известие за доставяне с
обратна разписка /л.11/, електронният фиш е бил връчен на Ю.Г. на 08.06.2020
година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Г. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на Ю.Г. и когато жалбата е била заведена в ОД на МВР Ловеч (09.06.2020
г.), то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Ю.Ц.Г. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима за разглеждане.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде
проведен в настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш
за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени
в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на формално основание. Електронният фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган предвид мястото, където е било установено
нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и
адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето
от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото,
където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави.
Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдът не споделя наведеното с жалбата и в хода на съдебните прения възражение,
че измерената от системата скорост не е точно отчетена, тъй като е невъзможно в
този участък да се премине с такава скорост. От представеният като веществено
доказателство разпечатка № 11743С0/0088153 от видеоклипа, изготвен от
техническото средство ARH CAM S1, № 11743с0 /л.8/, ясно се вижда, че автомобилът
собственост на жалбоподателя е бил единствен движещ се в неговата посока МПС. Конкретно
също така, на разпечатката /л.8/ е отразено, че автоматизираното техническо
средство е работело в режим „отдалечаващ”, т.е. в случая е била контролирана
скоростта на превозните средства минаващи покрай радара и отдалечаващи се в
посока гр.София. Видно от схемата за организация на пътното движение по
републикански път III-401, от км 15+300 до км 16+100 /л.23/, мястото където е
била засечена скоростта от автомобила на жалбоподателя (км 15+700) е след лек
ляв завой (посока на движение с.Микре, гр.София), но на прав пътен участък,
което обстоятелство опровергава твърденията на жалбоподателя, че там е
невъзможно да се развие скорост от 86 км/час.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата
- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.6/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.5/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено
доказателство – разпечатка от видеоклипа с № 11743С0/0088153 /л.8/, заснет от
системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя Г.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 86 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде
заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия
орган. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.10/, за деня 28.02.2020 г., пътният участък,
на който е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил
контролиран за времето от 09:15 до 11:00 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим са били общо 3 броя. В тази връзка, макар и да не
е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на Пътна
полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова
изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била
отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Обсъжданото тук
нарушение е било извършено на 28.02.2020 г., т.е. много след отмяната ѝ.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Ю.Ц.Г., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на
собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил
в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата
на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият
орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателят Ю.Г. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното
в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда,
че стойността на скоростта в населено
място за автомобил от категория В не следва да превишава 50 км/ч и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди и по-горе в изложението,
няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 3556828 на ОД на МВР Ловеч, с който на Ю.Ц.Г. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :