Р Е Ш Е Н И Е
№260329
гр. П., 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 05618 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.Р.И. срещу Б.Н.Б., Г.Н.Б., Т.Г.К. и Н.Б.К., с
която се иска извършване на реално разпределение на ползването на поземлен имот
с идентификатор № ***** по КККР, одобрена със заповед на изпълнителния директор
на АГКК, нахоящ се в град П., ул. „***** (в останалата част производството е
прекратено).
В исковата молба се посочва, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот, както и че е собственик на жилищна сграда с идентификатор № *****.1 и гараж с идентификатор № *****.5. Ответниците Б.Н.Б. и Г.Н.Б. притежавали правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния имот, както и сградите с идентификатори № *****.2; № *****.3 и *****.4, а ответниците Т.Г.К. и Н.Б.К. притежавали вещното право на ползване. Твърди се, че ищецът притежавал облигационното право на ползване на 19 кв. м., представлява реална част от югозападната част на имота.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който изразяват становище, че липсвало противопоставяне от тяхна страна за ползване съсобствения имот.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че В.Р.И. притежава ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на АГКК, нахоящ се в град П., ул. „*****, с площ от 541 кв. м., а първите двама ответници Б.Н.Б. и Г.Н.Б. притежавали собствеността на останалата ½ идеална част от имота.
Безспорно е между страните, че в имота има изградена жилищна сграда с идентификатор № *****.1 (80 кв. м. застроена площ) и гараж с идентификатор № *****.5 (22 кв. м. застроена площ), чиято собственост принадлежи на В.Р.И..
По
делото е приложен нотариален акт № 125 от 01.10.2015 г., от който е видно, че Я.В.Т.
и В.Р.И. са извършили делба на имоти, в резултат на което ищецът е придобил
горепосочените имоти. В т. V от нотариалния акт съделителите разпределили
позлването на процесния поземления имот. Видно от този документ двамата
съделители постигнали уговорка, по силата на която Я.Т. отстъпил (по долу в
документа е посочено прехвърлил – V, т. 2) на ищеца В.И. облигационно право на ползване
на 19 кв. м. от имота (площта, която съответства на мястото върху което е
изграден гараж №
*****.4).
Не се спори още, а и от писмените доказателства се установява, че първоначално ответниците Т.Г.К. и Н.Б.К. придобили от Я.В.Т. собствеността върху ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатори № ***** и собствеността на сградите с идентификатори № *****.2; № *****.3 и *****.4, които впоследствие безвъзмездно са прехвърлили на своите деца Б.Н.Б. и Г.Н.Б., като си запазили вещно право на позлване върху прехвърлената част.
Безспорно е между страните, че в имота има изградена жилищна сграда с идентификатор № *****.2 (86 кв. м. застроена площ), гараж с идентификатор № *****.4 (19 кв. м. застроена площ) и постройка с идентификатор № *****.3 (7 кв. м. застроена площ), чиято собственост принадлежи на малолетните ответници Б.Н.Б. и Г.Н.Б..
В последното съдебно заседание страните изразяват становище, че бараката, намираща се северозападната част на имота, е собственост на ответниците и се ползва от тях, като ищецът няма претенции за собствеността на тази постройка.
По делото е изготвено основно и допълнително заключение с множество варианти. Във всички е посочена площ от 17 кв. м., която да се позлва общо от ищеца и ответниците, тъй като позволява достъпа и до двете жилищни сгради. Вариантите са дадени с и без ползването на 19 кв. м., които са били предмет на уговорката по доброволната делб, както и варианти включващи и изключващи площите върху които се намират сградите. Съдът намира, че всички варианти технически са правилно изгответни и отразяват вярно площите както са посочени в тях. В тази връзка следва да се кредитират изцяло двете заключения, като изборът на вариант е от правно естество и следва да се вземе от съда.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. На основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
В настоящия случай липсва съгласие между страните относно разпределянето на реалното ползване на имота, т. е. съсобствениците не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения имот. Наличието на съгласие може да отпадни и да се породи правен спор. Именно липсата на съгласие означава, че са ирелевантни предходни уговорки за разпределянеползването на имота и още по – малко уговорки с трети лица, които не участват по делото, тъй като не са собственици.
Горното означава, че не следва да се взема предвид направеното разпределение на ползване на имота между ищеца В.Р.И. и Я.В.Т. (предишен собственик), обективирано в нотариален акт № 125 от 01.10.2015 г. Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението (В този смисъл Решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение). Ето защо за ответниците не поражда задължение уговорката на ищеца с предишния съсобственик, че има право да ползва 19 кв. м. (площта, която съответства на мястото върху което е изграден гараж № *****.4), но тази площ е от значение за възникналия спор и следва да се отчете от съда (не заради уговорката, а заради местоположението на гаража и че същият не е съсобствен между страните по делото).
При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците,
изградените от тях подобрения и
фактическото положение до възникване на
спора и предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние
и с предназначението на вещта. При
наличие на застрояване се отчита предназначението на терена, като обслужващ сградите, като при
разпределението се осигурява достъп до всеки обект и възможност за поддържане
на застроените обекти (самостоятелно или чрез площи за общо ползване).
Разполежението
на двете жилищни сгради налага извдо, че е необходимо да се определи площ за
общо ползване в северната част на имота (според вещото лице 17 кв. м.), тъй
като по този начин ще се осигури достъп до всяко жилище.
По
делото се установи още, че ищецът и ответниците не са съсобственици на всички
изградени сгради в процесния имот. Това означава, че разпределението ще се
извърши съобразно правата на собственост в идеални части, които притежават
съсобствениците. Имотът е с площ от 541 кв. м., а площ от 17 кв. м. е
определена за общо ползване, т. е. останалата площ е 524 кв. м. Квотите в
съсобствеността са равни, при което всяка страна следва да ползва 262 кв. м., в
която площ да са включени съответните собствени сгради. Това е така, тъй като
сградите, които са индивидуална собственост следва да се включат в съответната
реална част, която ще се ползва от собственика и на сградите. С други думи
казано – собствените сгради в собствената реална част на имот. Противното разбиране би означавало да се
достигне до дълбоко погрешното разбиране, че при еднакви квоти в
съсобствеността на имота, но при различни площи на сгради индивидуална
собственост, то едната страна да получи повече от дворното място само защото
притежава по – голяма сграда.
Действително
според процесуалния представител на ответниците съществува съдебна практика на
ВКС, според която се изключва площта на сградите, но изключително важно е да се
отбележи, че това са отнася за различен случай, а именно - при наличие на сгради, които са обща
собственост на страните по делото. При наличие на съсобственост между ищеца и
ответниците (не при хипотеза съсобственост само между ответниците), то тогава
трябва да се отчетат правата върху сградите като площта под тях се извади от
общата площ. Настоящият казус не е такъв, тъй като между страните липсва
съсобствнеост по отношение на сградите. В този смисъл обсъжданата съдебна
практика е неотносима за настоящия казус.
При
горните изводи следва да се разгледат единствено варианти № 1 и № 2 от скиците на
основното заключение на съдебно – техническата експертиза. Разликата в тези два
варианта се отнасят за южната граница между обособените части (букви Д, Е, Ж,
З, И, Й – вариант № 1 на скицата и букви Д, Е, Ж, Й – вариант № 2 на скицата).
Необходимо е да се предпочете вторият вариант, тъй като границата минава по –
далече от сградата на ответниците в сравнение с първия вариант. Близостта на
границата със сградата и предвид влошените отношения, може да породят допълнителни
спорове. Освен това границата на втория вариант е свързан с образуването на по
– малко ъгли между двете части, което ще улесни страните при реалното ползване
на имота.
С
оглед горното площта между буквите АБВГА от вариант 2 на скицата (лист 62 от
делото) от основното заключение следва да се определи за общо ползване от
страните по делото, тъй като по този начин ще се позволи достъпа и до двете
жилищни сгради.
Ищецът
следва да получи за ползване площта между буквите БВДЕЖЙКЛМНОБ от скицата на вариант № 2 на основното заключение.
Ответниците следва да получат за ползване площта между буквите ГВДЕЖЙРПГ и
между буквите ЛМНО от скицата на вариант № 2 на основното заключение.
Обособените части на страните по делото се намират около техните жилища, поради
което тези части ще са функционално свързани и с използването на жилищните
сгради.
Определената
част ЛМНО (площта под гараж № *****.4) по скицата се намира в югоизточната част
на имота и не е възможно да се включи в частта, намираща се в западната част на
имота (ГВДЕЖЙРПГ). Върху площта между буквите ЛМНО по скицата е построен гараж
и ответниците могат да осъществяват достъп до него през улица „***“.
По разносите:
Съдебното решение ползва и двете страни и затова
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси
и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (в случая са равни: ½ ид. ч.
за ищеца, ½ ид. ч. за първите двама ответници и вещно право на ползване
върху ½ ид. ч.). Ответниците и
ищците са направили в равен размер разноски за вещи лица, поради което не си
дължат подобни разноски. В случая ищецът е заплатил държавна такса от 80 лева,
като половината следва да се поеме от ответниците, тъй като решението също ги
ползва.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО поземлен имот с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри за град П., , одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който е с административен адрес град П., ул. „*****, съгласно скица на вещото лице А.Ц. към вариант втори към основното заключение на съдебно – техническата експертиза, депозирано в съда под рег. № 14700/08.07.2020 г., находяща се на лист 62 от делото, като ищецът В.Р.И., ЕГН ********** ще ползва частта между буквите БВДЕЖЙКЛМНОБ от скицата на вещото лице, а ответниците Б.Н.Б., ЕГН **********, Г.Н.Б., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН ********** ще ползват частта между буквите ГВДЕЖЙРПГ и между буквите ЛМНО от скицата на вещото лице, а за общо ползване от всички страни се отрежда частта между буквите АБВГА (оцветена в зелено) от скицата на вещото лице.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение скица на вещото лице А.Ц. към вариант втори към основното заключение на съдебно – техническата експертиза, депозирано в съда под рег. № 14700/08.07.2020 г., находяща се на лист 62 от делото.
ОСЪЖДА Б.Н.Б., ЕГН **********, Г.Н.Б., ЕГН **********, Т.Г.К., ЕГН ********** и Н.Б.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ общо на В.Р.И., ЕГН ********** сумата в размер на 40 лева, представляваща направени разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: