РЕШЕНИЕ
№60
гр.Пазарджик, 15.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, наказателна
колегия в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТА СТОЯНОВ
В.
ПЕТРИЧЕВ
при участието на
секретаря Виолета Боева и прокурор в ОП , като
разгледа докладваното от съдия Парпулова ВНОХД № 215 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба против
решение от 24.02.2020 г. постановено по НОХД № 1566/2019г.
Във
въззивната жалба и допълнителна такава изготвена от адвокат К. защитник на обв.
В.Х.Н. се излагат доводи за неправилност на постановеното решение. Твърди се, че
неправилността се е изразила в незаконосъобразност . Твърди се, че съдът не
е обсъдил в цялост заключението на почерковата експертиза, поради което е
направил необоснован извод за
виновността на Н.. Не се сочат нови доказателства.
В
съдебно заседание проведено прокурорът
поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди.
В пледоарията си защитникът на обвиняемия
адв.К. поддържа становище за неправилност на решението на първоинстанционния
съд. Сочи, че липсват категорични доказателства за виновността на подзащитният
му. Твърди, че след като вещото лице от почерковата експертиза не е правил
експертиза на подписа в оригиналния договор то има съмнения за авторството на
деянието и подзащитният му следва да бъде оправдан. Прави искане за отмяна на
решението ,на първоинстанционния съд и оправдаване на подзащитния му.
Окръжният съд като
се съобрази с доводите изложени във въззивния протест и провери законността, обосноваността и справедливостта
на обжалваното решение и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК
, прие следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок по чл.319 ал.1 от НПК и е допустима, като
разгледана по същество е неоснователна.
С решение от 24.02.2020 г.
постановено по НОХД № 1566/2019г. Пазарджишкият районен съд е признал обв. В.Х.Н.
за виновен в това, че в периода от
06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр. Пазарджик, в съучастие като съизвършител с И.В.Н.и
с Х.В.Н., действащ като подбудител, е съставил неистински частен документ -
Договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „**************“ с *****, с
дата 07.05.2015г., като му е бил придаден вид, че е подписан от Й.К.К.,
представляващ „***“ ООД, ЕИК *** като продавач и от И.В.Н.като купувач, и на 18.05.2015г.
И.В.Н.го е употребила пред сектор ** при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да докаже,
че съществува правоотношение между нея и „*****“ ООД (покупко-продажба на
посочения лек автомобил), поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК,
във вр. с чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.
309, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като и му е наложил глоба в размер на 1000 лв. платима
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик.
Със същото решение е признал обв. Х.В.Н. за виновен в това, че в периода от 06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр.
Пазарджик, в съучастие като подбудител с В.Х.Н. и И.В.Н., действащи като
извършители, е съставил неистински частен документ - Договор за
покупко-продажба на МПС - лек автомобил „********“ с **** с дата 07.05.2015г.,
между „*****“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Й.К.К., като продавач и И.В.Н.като
купувач, като съзнателно е създал възможност И.В.Н.да го употреби на
18.05.2015г. пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да докаже, че
съществува правоотношение между нея и „****“ ООД (покупко-продажба на посочения
лек автомобил), поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, във вр. с
чл.78а ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 309, ал. 1,
във вр. чл. 20, ал. 3 от НК, като му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. , платима в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик.
Осъдил е подсъдимите В.Х.Н. и Х.В.Н. да заплатят
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото
разноски в размер на по 36,88 лева за всеки един от тях, както и по 50 лева за
всеки един от тях за сторените съдебно-деловодни разноски, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
Решението се обжалва единствено от обв.В.Х.Н.,
като обв.Х.В.Н. отказа да се присъедини към въззивната жалба на баща си, обв.В.Н..
Първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
В.Н. и Х.Н. са баща и син. Синът работел
в чужбина и когато се прибирал в България купувал и продавал автомобили.
През
2015 г. обв. Х.Н. се прибрал от ***** с рег. ****, с който работел там. МПС било
регистрирано на името на обв. В.Н.. Двамата подсъдими решили да обявят
микробуса за продажба и обв. В.Н. публикувал обява. Обв.В.Н. съпругата му упълномощили сина си обв. Х.Н. да
се занимава с продажбата.
След
няколко месеца по обявата се обадил св. Й.К., който към онзи момент бил
управител на „***“ ООД гр. Бургас. Той се нуждаел от такъв микробус и предложил
бартер с притежавания от дружеството л.а. „*****“ с рег.№ *****. В. и Х. Н. се съгласили и обв. Х.Н. отишъл с
микробуса в гр. Бургас. Там се срещнал със св. К., след което на 06.04.2015г. били изповядани две сделки за
покупко-продажба на двете МПС пред нотариус.
Обв.Х.Н.
закупил л.а. „*****“ с рег. № **** от „***“ ООД гр. Бургас с договор за
покупко-продажба на МПС, заверен с peг. № **** от 06.04.2015 г. на нотариус А.Д.,
рег.№ ** с район на действие PC- Бургас, от името и за сметка на своите
родители- обв. В.Н. и Б.Н.. Пред посочения нотариус била изповядана и сделката
за покупко-продажбата на микробуса, който бил закупен от „***“ ООД чрез
управителя св. К.
Обв.
Х.Н. управлявал известно време лекия автомобил „****“ с рег. № *** ,без същият
да бъде пререгистриран в Сектор „**“ при ОДМВР- Пазарджик.
По-късно семейството решило автомобилът да бъде продаден и била
пусната обява. Междувременно обв. Х.Н. трябвало спешно да замине на работа в
чужбина. Подсъдимият нямал възможност и
време да пререгистрира автомобила и да се занимава с неговата продажба.
Констатирал също, че и срокът за пререгистриране на автомобила бил изтекъл.
Тогава той предложил на своята сестра И.Н.и на баща си обв. В.Н. да съставят
договор за покупко-продажба на автомобила,
в който да отразят, че „***“ ООД го
продава на И. Н. Предложил за
продавач в договора да се подпише обв. В.Н.. Баща му и сестра му се съгласили.
На
неизвестна дата, в гр. Пазарджик, бил изготвен договор за покупко-продажба с
дата 07.05.2015 г., според който „****“ ООД гр. Бургас, представлявано от св. К.,
продавало на И.Н.л.а. „*************“ с рег.№ *****. Обв. В.Н. положил подпис
за продавач в договора от името на управителя на „*****“ Й.К.. След това била
изготвена и нотариална заверка на договора, на която била предадена вид, че е
положена от нотариус С.Й., рег.№ *** с район на действие РС- Пловдив.
Впоследствие
на 18.05.2015 г. И.Н.подала в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик пред св. В.Г.-
системен оператор Заявление № ********* г. за зачисляване в региона, промяна на
собственост на л.а. „******“ с рег.№ *****. Към заявлението Н. приложила изготвения
от нея и баща й- обв. В.Н. Договор за покупко-продажба на МПС с продавач „****“
ООД и купувач И. Н., заверен с рег.№ *** г. на нотариус С.Й.. Въз основа на
посоченото заявление и представените с него документи автомобилът бил
пререгистриран с нов рег. номер- ********.
След
време въпросният лек автомобил бил обявен отново за продажба от страна на обв. Х.Н.
и продаден.
На 15.02.2016 г. при нотариус С.Й. се явило
лицето Н. М. от гр. Пловдив като собственик и продавач на л.а. „*************“
с рег. № ********* с кандидат-купувач на автомобила за изготвяне на Договор за
покупко-продажба на МПС. При проверка на представените му документи св. Й.
установил, че сред тях било копие на договор за покупко-продажба на МПС от
07.05.2015г. (инкриминираният договор), върху който имало негова нотариална
заверка рег********** Той констатирал, че подписът и печатът в договора не били
негови. Също така положеният щемпел за заверка бил с коренно различен начин на
изписване на датата, а също така и като формат. Отразената нотариална такса на
свой ред също била друга. Св. Й. установил също, че изписаният текст и начинът
на подреждане в щемпела на копието на визирания договор били коренно различни
от оригиналния щемпел. Затова и направил справка в общия регистър на сделките и
установил, че в него нямало вписвания със страни „***“ ООД и И.В.Н.. При това
положение св. Й. разбрал, че представеният му договор е неистински, поради
което и подал сигнал в полицията.
За да приеме посочената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите Й.К., В.Г. и С.Й., заключението на почерковата експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
Обсъждайки
доказателствата по делото съдът е приел, че обв. В.
Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.309,
ал.1 във вр.чл.20, ал.2 НК , като в
периода от 06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр. Пазарджик, действайки в съучастие като съизвършител с И.В.Н.и с Х.В.Н.,
действащ като подбудител, е съставил неистински частен документ - Договор за
покупко-продажба на МПС - лек автомобил „***** с ***, с дата 07.05.2015г., като
му е бил придаден вид, че е подписан от Й.К.К., представляващ „*****, ЕИК *****
като продавач и от И.В.Н.като купувач, и на 18.05.2015г. И.В.Н.го е употребила
пред сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, за да докаже, че съществува
правоотношение между нея и „*****“ ООД (покупко-продажба на инкриминирания лек
автомобил).
Първоначално производството освен срещу посочените
двама подсъдими е било образувано и против И.В.Н.от гр. Пазарджик, дъщеря на
подсъдимия жалбоподател В.Н. и сестра на втория подсъдим Х.Н. за извършени
престъпления по чл.309 ал.1 във вр. чл.20 ал.2 от НК. Същата е сключила
споразумение с прокурор и се е признала за виновна в извършване на две деяния:
1. по чл.309,ал.1 НК във вр.чл.20 ал.2 НК за това че в
периода от 06.04.2015г. до 18.05.2015г., в гр. Пазарджик, като съизвършител в
съучастие с В.Х.Н. като извършител и с Х.В.Н. като подбудител, чрез другиго- В.Х.Н.,
е съставила неистински частен документ- Договор за покупко-продажба на МПС- лек
автомобил „**************, с дата 07.05.2015г., като му е бил придаден вид, че
е подписан от Й.К.К., представляващ „***“ ООД, ЕИК **** като продавач и от И.В.Н.като
купувач, и на 18.05.2015г. го е употребила пред сектор ПП при ОД на МВР гр.
Пазарджик, за да докаже, че съществува правоотношение между нея и „*****“ ООД-
покупко-продажба на посочения лек автомобил;
2. по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с чл.308
ал.1 от НК, за това че на 18.05.2015 г., в гр. Пазарджик, пред В.П.Г.- системен
оператор в сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ, представляващ нотариално удостоверяване на
подписите в Договор за покупко-продажба на МПС- лек автомобил „********** с
дата 07.05.2015 г., между „*****“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Й.К.К. като
продавач и И.В.Н.като купувач, на който е бил придаден вид, че е подписан от
нотариус С.Й., рег.№ **** с район на действие Пловдивски районен съд, като от
нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
След одобряване на споразумението производството по
делото срещу подсъдимите В.Н. и Х.Н. е протекло по реда на Глава 28 НПК.
Въззивният съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд,че двамата подсъдими са осъществили вменените им деяния
за обосновани и законосъобразни. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд при
установяване на фактическата обстановка,
и в частност при решаване на основните
въпроси във връзка с изясняване на относимите към предмета на
доказване факти и обстоятелства, правилно и законосъобразно се е
позовал на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Пръвоинстанционният съд не е допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване
на доказателствените материали, поради което и приетите за установени фактическите обстоятелства относно деянието, дееца и вината
по повдигнатото срещу обв.В.Н. обвинение е установено с допустимите и относими
доказателства.
Въззивният съд намира доводите изложени
във въззивната жалба на обв.В.Н. и поддържани от защитникът му в съд.заседание,
че липсват доказателства от които да се установи по несъмнен начин, че е
извършил вмененото му деяние за неоснователни.
Видно
от заключението на почерковата експертиза изготвена от вещото лице И. Н. подписът
за „продавач“ в ксерокопието на договор за покупко-продажба на МПС с дата
07.05.2015 г. с продавач „*****“ ООД гр. Бургас и купувач И.Н.е копие на
подпис, положен от обв. В.Н.. Вещото лице е категорично, че подписът за продавач
в инкриминирания договор е изпълнен от обв. В.Н., като детайлизира и
анализира всеки един от частните признаци в положения подпис и взетите образци
от подписите на обвиняемия, такива които са нарочно дадени след инкриминираната
дата в хода на разследването по ДП и свободни образци от документи, подписани
от обв.В.Н. преди инкриминираната дата. Вещото лице сочи, че дори тези признаци
са повече от изискуемия по принцип брой на съвпадащи признаци, необходими за
извода относно авторството на положения подпис в инкриминирания документ.
Защитника на обв.В.Н. твърди, че изводите на първоинстанционния съд за
виновността на подзащитния му не почиват
на цялостния доказателствен материал по делото , тъй като вещото лице е заявило
в съд.заседание, че след като изследвания договор не е оригинал, а е копие -
електрофотографско копие то той не може да отговори дали това е копие на
оригинала или копие на копие, както и че не може да отговори подписа на
оригинала на документа дали е бил пренесен или е бил на този документ.
Действително по делото липсва
оригиналният Договор
за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „*****“ с ***, с дата 07.05.2015г.
Приложени са като веществени доказателствени средства само ксерокопия на
инкриминирания договор.
Пред
въззивната инстанция бе разпитана като свидетел В.Г., системен оператор в сектор
**при ОД МВР Пазарджик. Същата в показанията си сочи, че няма спомен за конкретния случай, но
по принцип при тях идва заявителят с документи свързани с пререгистрацията на
МПС , вкл. се представят и два договора за продажба на МПС- оригинален , заверен от нотариус и ксерокопие на същия
договор. След като проверят оригиналния договор и го сверят с ксерокопието,
оригиналния се връща на лицето заявител, а към преписката се прилага
ксерокопието на оригиналния договор.
ВКС в решение №
77/25.03.2010г. по н.д.№ 728/2009г. І н.о. изрично е посочил, че :Когато е
установена липсата на данни за манипулация на изследваните копия, както и това,
че последните са отчетливи, ясно видими, а текста и цифрите - годни за
сравнително изследване, няма пречка предмет на графическо изследване да бъдат и
ксерокопия на документи.
В случая
видно и от приложените по делото ксерокопия (електрофотографско) липсват данни
за манипулация и вещото лице Н. е категоричен относно авторството на подписа на
обв.В.Н.. Липсват данни за принасяне на
подписа от друг документ.
За да
приеме,че обвиняемият В.Н. е автор на инкриминираното деяние съдът подробно е
обсъдил и показанията на св.К. и св.Й..
Св.К. в
показанията си сочи, че
договора за
покупко-продажба на процесния автомобил е сключен единствено с обв. Х.Н., като това се е случило
в началото на м. април 2015 г. пред нотариус в гр. Бургас. Той е категоричен,
че не сключвал и изповядвал продажбата на този автомобил, който е бил
собственост на представляваното от него дружество, пред нотариус в гр. Пловдив.
Св.К. не е подписвал за продавач инкриминирания договор за покупко-продажба с
дата 07.05.2015 г.
От своя страна св. Й. сочи, че не е изповядвал сделка за покупко-продажба на автомобил лек автомобил „***************“ с
рег. ****“ ООД и купувач И. Н.. Първоинстанционният съд обсъждайки неговите показания, подкрепени и от писмените
доказателства, както и от заключението на почерковата експертиза, писмените
доказателства (извадка от нотариален регистър) и веществените доказателства-
отпечатъци от щемпел и печати, е приел, че е установено по категоричен начин,
че св. Й. в качеството си на нотариус не е заверил инкриминирания договор.
Не без значение е и
обстоятелството, че обв. В.Н. е едно от лицата, задължени да пререгистрират
на свое име в определения от закона срок лекия автомобил „*******“ с рег. *** в Сектор ** при ОДМВР- Пазарджик. След пререгистрацията на автомобила на
името на дъщеря му, той е лицето, което е обявило последващата продажба на
автомобила и е пристъпило към нейната реализация.
Въззивният съд
споделя изводите на първоинстанционния съд, че както от преките, така и от
косвените доказателства приложени по делото може да се установи по несъмнен
начин, че подс.В.Н. е автор на инкриминираното деяние.
Обв.
В.Н. е участник в изпълнителното деяние, той е действал в качеството на
съизвършител, като е положил подписът за
продавач без знанието и съгласието на лицето посочено като автор на документа и
по този начин съзнателно и целенасочено е съставил въпросния частен документ,
на който е придаден вид, че е подписан от управителя на „******. Той е действал
със съзнанието, че този неистински частен документ ще бъде употребен от
неговата дъщеря чрез представянето му пред длъжностно лице в Сектор *** за
удостоверяване, че е налице правоотношение между И.Н.и посоченото дружество. Двамата
са действали в съучастие , като обв. Н. като съизвършител за деянието по чл.309,
ал.1 във вр.чл.20, ал.2 НК.
Първоинстанционният съд на основание чл.78а ал.1 НК е освободил обв.В.Н.
от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил
административно наказание,тъй като са налице законовите предпоставки за това.
На обв.В.Н. е наложено минималното наказание предвидено в
закона за извършеното деяние, глоба в размер на 1000 лв.
С оглед на това
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в проверяваните му части
е правилно, законосъобразно, обосновано и справедливо, постановено е при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, съдържа надлежни
мотиви, поради което не страда от такива
недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или изменяване на съдебния
акт.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд прие, че следва да потвърди атакуваното
решение, а въззивната жалба като неоснователна се остави без уважение.
По
изложените съображения и на основание
чл.338 НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.02.2020 г. постановено по НОХД
№ 1566/2019г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/ 2/