№ 114
гр. Плевен, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500133 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 34/11.01.2025 г., постановено по гр. дело № 3587/2024 г.
по описа на Районен съд – Плевен е признато за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С. Р. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Ц.М.“
***, дължи на “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „С.С.“ ***, представлявано от
управителя инж. К. Т., сумата от 648,95 лв. главница, представляваща
стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по шест
фактури за периода 22.03.2023 г. – 26.01.2024 г. и 24,88 лв. лихва за забава за
периода 22.04.2023 г. – 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
19.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1541/2024 г. на РС - Плевен.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.
Р. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Ц.М.“ ***, да заплати на
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, сумата от 525,00 лв. - деловодни
разноски в исковото производство.Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК
С. Р. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „Ц.М.“ ***, да заплати на
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, сумата от 75,00 лв. – деловодни
1
разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение на ПлРС е подадена въззивна жалба
от адв. С. Н. от ПлАК, в качеството му на особен представител на С. Р. П., в
която се изразява становище, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт,
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията, които са посочени с
отговора на исковата молба. Навеждат се доводи, че дори да се приеме, че С.
П. е страна по валидно облигационно правоотношение, то съобразно
представените по делото доказателства и твърденията в исковата молба, не
може да се приеме за основателно и доказано съществуване на вземането,
вследствие служебно начисляван разход за вода. Твърди се, че фактурите и
справката, в която са отразени фактурите, издавани от въззиваемия на база на
отразеното от инкасатора служебно начисляване на потреблението
представляват частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила, т.е. удостоверява изявлението на своя автор - издател,
но нямат материална доказателствена сила относно факт с удостоверително
изявление, в случая, служебно начислен разход при неосигуряването на достъп
до водомера, поради отсъствието на абоната или негов представител. Според
въззивника, от приложените по делото доказателства не се установява
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД да е спазил задълженията си,
произтичащи от чл.23 и чл.24 от Общите условия на „В и К" ООД, тъй като не
е изяснена причината, поради която служебно е отчитан неговия водомер,
както и не са представени доказателства да е бил уведомяван за датата на
отчитане, чрез поставяне на писмено съобщение или да е уведомяван по друг
начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане.
В Жалбата са навежда и довода, че приложените констативни протоколи
не са доказателство за наличието на обявление - уведомление от страна на
„ВиК" дружеството, че на определена дата адресът ще бъде посетен.
Същевременно не са изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при
неосигуряване на представител на абоната отчетът да е подписван от
свидетел. Единственото изключение от този ред е да се извършва
дистанционно отчитане и ползване на електронен карнет, какъвто не е
настоящия случай. Съгласно чл.24, ал.4 от ОУ на „ВиК" ЕООД при
неосигуряване на достъп повече от година, поради отсъствие на потребителя,
каквото е твърдението на ищеца, следва да се състави протокол, като след това
се изчислява изразходваното количество питейна вода по начин, указан отново
в ОУ, като такъв протокол не е представен по делото.Въззивникът моли
Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон и да постановите друго такова, с което да отхвърли предявеният от
„Водоснабдяване и Канализация" ЕООД иск против С. Р. П., като изцяло
неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, ЕИК ***, чрез
пълномощника юрк. В. В., в който се изразява становище, че въззивната жалба
2
е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Въззиваемият счита, че по делото са представени безспорни доказателства,
които подкрепят и доказват претенциите на „ВиК" ЕООД. Счита за безспорно
установено облигационното правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на
доставените от ВиК" ЕООД услуги, правилно ПлРС е приел, че искът за
главница и лихва е основателен.Въззиваемият моли Окръжния съд, да
отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, особеният представител на въззивника – адв. С. Н.
от ПлАК моли съда, да отмени обжалваното решение на ПлРС, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, въззиваемият „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД, ЕИК *** чрез юрк. С. З. моли съда, да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира
направените разноски за настоящата инстанция, съгласно списък по чл.80 от
ГПК.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна.По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК ***, подадено пред
Плевенски районен съд е образувано ч.гр.д. № 1541/2024 г. по описа на същия
съд, като е издадена Заповед за изпълнение № 925/19.03.2024г., с която е
разпоредено длъжникът С. Р. П., ЕГН ********** да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД – гр. Плевен, ЕИК *** сумата от
648,95 лв., представляваща главница за периода 22.03.2023 г. – 26.01.2024 г.,
сумата от 24,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2023
г. до 14.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер
на 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от начислено за периода
22.03.2023 г. – 26.01.2024 г. незаплатено парично задължение за доставка,
отвеждане и пречистване от кредитора на питейна вода за недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ ***, чиито ползвател е длъжникът. С
Разпореждане № 5995/28.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1541/2024 г. по
описа на ПлРС е указано на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че
в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против
длъжника С. Р. П..
Пред ПлРС е предявен иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
против С. Р. П. с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника С. Р. П. на
3
вземането, претендирано от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1541/2024 г. по описа на ПлРС в размер на 648,95 лв. главница,
представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна
вода по фактури от 22.03.2023 г. – 26.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.03.2024 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 24,88 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.04.2023 г.
до 14.03.2024 г.За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е
приел, че по делото е доказано, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил
да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по облигационното
отношение и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено
количество на ВиК услуги. Съгласно общите условия, действащи между
страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.33, ал.2/,
като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1
от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани.От приложения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 167, том ІІ, вх. рег. № 1064/20.03.2012 г. на нотариус
Ваня Пеева с район на действие ПлРС е видно, че С. Р. П. е собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ ***. Със
Заявление от 24.10.2012 г., С. Р. П. е направил искане за откриване на партида
за заплащане на предоставени ВиК услуги към имот, находящ се гр. Плевен
ул. „Ц.М.“ ***.Видно от приложените в делото доказателства, за периода
22.03.2023 г. – 26.01.2024 г. от страна на „В и К“ ЕООД – Плевен са издадени 6
бр. фактури за изразходвана вода от потребител С. Р. П. за имот, находящ се в
гр. Плевен ул. „Ц.М.“ *** на обща стойност 648,95 лв., приложени по делото.
Приложена е и Справка за консумация на абонат – съкратена за процесния
водоснабден имот, от която се установява, че тези задължения не са
заплатени.От представените 2 бр. Констативни протоколи, съответно от
23.08.2023 г. и 24.08.2023 г., съставени от двама служители на „ВиК“ ЕООД –
Плевен е видно, че абонатът С. Р. П. е уведомен за това, че трябва да осигури
достъп до водомерния възел, като за целта се свърже с дружеството в 14-
дневен срок.Установено е по безспорен начин, че с Покана за доброволно
плащане от 24.08.2023 г., С. Р. П. е уведомен за наличието на просрочено
задължение към „В и К“ ЕООД – Плевен за периода 23.09.2022 г. – 24.07.2023
г.Със Заповед № 434/03.10.2023 г. на Управителя на „В и К“ ЕООД – Плевен е
наредено прекъсването на водозахранването и каналното отклонение на С. Р.
П. за имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Ц.М.“ ***.По делото е приложен и
Констативен протокол от 21.12.2023 г., съставен от представители на „В и К“
ЕООД – Плевен, в който е отразено, че абонатът С. Р. П. с адрес: гр. Плевен,
ул. „Ц.М.“ *** отказва достъп до водомерния възел.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.203 от
4
Закона за водите, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител
на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза посочените на суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания, респективно недължимост на същите. От
приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167,
том ІІ, вх. рег. № 1064/20.03.2012 г. на нотариус Ваня Пеева с район на
действие ПлРС е видно, че С. Р. П. е собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ ***. Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съдът приема, че ответникът
притежава качеството "потребител на ВиК услуги" по смисъла на Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператор "В и К"
ЕООД – Плевен. Налице е и искане от С. Р. П. за откриване на партида за
заплащане на предоставени ВиК услуги към имот, находящ се гр. Плевен ул.
„Ц.М.“ *** и доколкото този имот е присъединен към водопроводната и
канализационната система, като за него е определен абонатен номер
**********, С. Р. П. е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, предоставени от „В и К“ ЕООД – Плевен. С оглед на така изложеното,
съдът приема, че между страните по делото е налице възникнало
правоотношение за предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди на
С. Р. П. в качеството му на потребител - собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ ***.
Разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи предвижда, че получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, а съгласно ал.2 на същият текст, операторите
задължително публикуват одобрените общи условия на електронната си
страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и
осигуряват достъп до тях. От приложените Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги, влизащи в сила от 30.09.2014 г. на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – Плевен, както и копие от в-к „Новинар“ от 29.08.2014 г.
е видно, че е спазено изискването на чл.8 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, като Общите условия влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник.
Следователно, за С. Р. П. в качеството му на потребител - собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ *** е възникнало
задължение за заплащане на ползваните В и К услуги. За процесния период „В
5
и К“ ЕООД – Плевен е издало 6 бр. фактури за количеството изразходвана вода
от С. Р. П. за имот, находящ се в гр. Плевен ул. „Ц.М.“ ***, в които е отразено,
че количеството изразходвана вода е начислено, съгласно чл.50 ал.1 или по
чл.51, по реда на чл.49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, констатирано с Констативен протокол. По делото е налице
съставен Констативен протокол от 21.12.2023 г., съгласно изискванията на
чл.24 ал.4 от ОУ с отразяване на обстоятелството, че абонатът отказва достъп
до водомерния възел, който е подписан служители на дружеството.
В Общите условия за предоставяне на ВиК услуги е предвидено, че В и
К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества, като ал.2 на чл.33 от ОУ предвижда
задължение за потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В чл.34 ал.1 от
ОУ е предвидена възможност за възражения срещу определената дължима
сума за използвани В и К услуги, които се правят писмено пред В и К
оператора в 30-дневен срок от плащане на фактурата. В настоящия случай,
ответникът С. Р. П. не ангажира доказателства, от които да се установява, че
същият се е възползвал от възможността да направи възражение срещу
процесните фактури.Неоснователно поради това е възражението във
въззивната жалба, че не може да се приеме съществуване на вземането,
вследствие на служебно начисляван разход за вода, по отношение на което се
навеждат доводи от страна на особения представител на въззивника, че
издадените фактури представляват частен свидетелстващ документ, ползващ
се с формална доказателствена сила, но нямат материална доказателствена
сила относно факт с удостоверително изявление, в случая, служебно начислен
разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради отсъствие на
абоната или негов представител. Както се посочи по-горе, С. Р. П. не ангажира
доказателства, от които да се установява, че се е възползвал от възможността,
дадена му чл.34 ал.1 от ОУ да направи възражение срещу определената
дължима сума за използвани В и К услуги в 30-дневен срок от плащане на
фактурата. Т.е. начислената служебна консумация не е оспорена от абоната.
При неподадено възражение пред доставчика на услугата, съгласно правото за
това на потребителя на основание Общите условия, съдът приема за
установено между страните, че вземането на ищеца „В и К“ ЕООД - Плевен
съществува, същото е ликвидно и с настъпил падеж за плащане. Размерът на
задължението е установен от приложените по делото 6 бр. фактури, които
също не са оспорени от ответника С. Р. П.. Освен приложения Констативен
протокол от 21.12.2023г., в който е отразено обстоятелството, че абонатът
отказва достъп до водомерния възел, по делото са приложени и 2 бр.
Констативни протоколи от 23.08.2023 г. и 24.08.2023 г., които се съставят от
служителите на „В и К“ ЕООД при неосигурен достъп до водомерния възел, с
които на ищеца е указано, че в 14-дневен срок следва да се свърже с
дружеството, за уточняване на дата и час. В тази връзка, ответникът С. Р. П. не
ангажира доказателства, от които да се установява, че същият е уговорил с
ищцовото дружество подходящ ден и час, в който ще им осигури достъп, за да
бъде извършен отчет на индивидуалния водомер.
6
Неоснователно е и твърдението на въззивника, че не е бил уведомяван
за датата на отчитане чрез поставяне на писмено съобщение или да е
уведомяван по друг начин и да е отказал достъп до обекта за отчитане. Чл.23
ал.5 от ОУ предвижда задължение за „В и К“ ЕООД – Плевен да обявява
датата на отчитане на водомерите с писмено съобщение, поставено на
подходящо място или да се съобщава по друг начин в срок, не по-кратък от три
работни дни, преди отчитането. Ако С. Р. П. твърди, че такива обяви не са
поставяни от страна на „В и К“ ЕООД - Плевен, то същият следва да ангажира
доказателства, от които да бъде установено, че точно за конкретните периоди
липсват обяви поставени на подходящо място и поради това „В и К“ ЕООД –
Плевен не е изпълнило задълженията си по чл.23 ал.5 от ОУ.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването
на вземане на ищеца за лихва за забава върху главницата, съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители на „В и К“ ЕООД - Плевен, потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените
фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване
на съответната фактура и съгласно чл.44 от ОУ дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на оператора.
До приключване на делото от страна на въззивника С. Р. П. не са
представени доказателства за заплащане на процесното задължение към „В и
К“ ЕООД – Плевен.Поради изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД да бъде признато за установено, че С. Р. П., ЕГН **********, дължи на
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 648,95 лв.
главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и
отведена отпадна вода по шест фактури за периода 22.03.2023 г. – 26.01.2024 г.
и 24,88 лв. лихва за забава за периода 22.04.2023 г. – 14.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1541/2024 г. на РС -
Плевен.
В заключение: Решението на Плевенски районен съд следва да бъде
потвърдено, на основание чл.271, ал.1 ГПК. При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски за
настоящата инстанция в размер на 450,00 лв., от които юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 350,00 лв.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271, ал.1 от ГПК Решение №
34/11.01.2025 г., постановено по гр. дело № 3587/2024 г. по описа на Районен
съд – Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*** разноски за въззивната инстанция в размер на 450,00 лв., от които
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и възнаграждение за
особен представител в размер на 350,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8