Решение по дело №879/2017 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 250
Дата: 6 юни 2018 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20174500100879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

№ 250

гр.Русе, 6.VІ.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 11 април през две хиляди и осемнадесета  година,в състав:

 

Председател:АНЕТА Г.

Членове:

 

 

При секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА  и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Г. гр.д.№ 879 по описа за 2017 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.

           Ищцата твърди,че на 22.Х.2016 год.пострадала при ПТП,причинено от водача на лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № ***,виновното поведение на който е установено с влязло в сила решение по АНД № 585/2017 год.След преглед в УМБАЛ Русе е установено счупване на горен и долен лоб на пубисната кост вдясно.Изпитвала силни болки в дясната половина на тялото си,тазобедрената става,подбедрицата и гърдите.Непосредствено след произшествието била направена и консултация с кардиолог ,наложила се поради претърпяна сърдечна операция,при който след направени изследвания са установени влошени показатели.Ищцата твърди,че е продължителен  и болезнен период на възстановяване след травмата,в който били ангажирани и близките й поради невъзможност тя да полага дори и най-елементарни грижи за себе си.И до настоящия момент последиците не са отзвучали и са свързани с болки,дискомфорт,затруднения и ограничения в придвижването,подробно изложени в исковата молба.

Лекият автомобил,управляван от виновния водач,е застрахован за „Гражданска отговорност“при ответното дружество,към което съобразно изискванията на чл.380 КЗ  ищцата отправила писмена покана за заплащане на обезщетение.Предложеното й такова в размер на 20000 лева според ищцата не съответства на действително претърпените болки и страдания .Ето защо иска от съда присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева,представляващо паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди.

           В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор ,в който оспорва иска по основание и размер.Оспорва се наличието на причинна връзка между наведените  исковата молба твърдения за получени увреждания,с изключение на травмата с неразместено счупване на горен и долен клон на дясната срамна кост на таза, и ПТП.Като съобразява тези обстоятелства счита,че предложеното в процедурата по чл.380 КЗ обезщетение съответства на действително претърпените вреди и на законовото изискване за справедливо обезщетяване.Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение,както и за съпричиняване от страна на пострадалата,която пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан и така допринесла за настъпилото увреждане.

           Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните,наведените доводи и обсъди събраните по делото писмени доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

           На 22.Х.2016 год.Н. К. управлявала лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № *** по ул.*** посока ул.“ в град Р..В същото време по ул.“*** „към кръстовището с ул.“*** пътувала ищцата в лек автомобил „Хюндай И 30“,с рег.№ ***,управляван от свидетелката Г.Д..Светофарната уредба на кръстовището била в режим „жълта мигаща светлина“.Д. се движила в най-лявата лента на платното и навлязла в кръстовището ,в което навлязъл и управлявания от Костова автомобил,неправомерно отнемайки предимството на първия автомобил. Последвал удар,при който автомобилът,в който била ищцата,се завъртял наляво и ударил в метален стълб,последвало завъртане вдясно ,след което автомобилът спрял върху ъгъла на кръстовището пред комплекс "Париж“.Ищцата пътувала на предната седалка до шофьора.Притеклите се на помощ пътници от другия автомобил я извадили през шофьорската врата,тъй като другата не се отваряла.Оплакала се от силни болки и изчакала колата на „Спешна помощ“,седнала на тротоара.При направените прегледи и изследвания в УМБАЛ Русе се установило счупване на горен и долен клон на дясна пубисна кост.

           С решение № 271 от 9.V.2017 год.по НАХД № 585/2017 год.на РРС Н. К. е призната за виновна в това,че на 22.Х.2016 год.при управлението на лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № *** нарушила правилата за движение по пътищата  като не пропуснала движещия се по път с предимство лек автомобил „Хюндай И30“с рег.№ *** и по непредпазливост причинила на М.Г. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на горен и долен клон на дясна пубисна кост,довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник  за срок повече от 30 дни и на основание чл.343,ал.1,б.“б“пр.2вр.чл.342,ал.3вр.чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

           Свидетелите П. и Г.,съответно сестра и съпруг на ищцата,установяват,че посредствено след инцидента изпитвала силни болки,цялата дясна половина на тялото й посиняла и отекла,а наред с болките търпяла и физически неудобства,тъй като се нуждаела от чужда помощ за поддържане на личната хигиена ,ползване на тоалетна и др.п.Полученото травматично увреждане било установено след направени изследвания.Кардиологично заболяване на ищцата,налагащо постоянна антикоагулантна терапия наложило консултация с кардиолог,който констатирал влошени показатели и предписал лечение.След тридневен престой в Хирургично отделение на УМБАЛ ищцата продължила лечението и възстановяването в домашни условия.Характера на травмата налагал спазване на постелен режим обичайно  в рамките на около  30 дни.При ищцата този период продължил по-дълго време,повече от 2 месеца според показанията на посочените свидетели.Тя продължавала да изпитва силни болки,за преодоляването на които приемала предписаните й болкоуспокояващи медикаменти,съобразно  с цялостното й здравословно състояние и с основното й кардиологично заболяване. Придвижването й ставало с помощта на инвалидна количка,в която внимателно се премествала от леглото и така успявала да отиде до тоалетна,баня и да се погрижи за личния си тоалет и хигиена,винаги придружавана от друг човек.През м.януари 2017 год.започнала раздвижване,при което използвала помощни средства-първоначално патерици,после бастун,в присъствието на някой от близките й,за да я предпази от евентуална загуба на равновесие.И през този период изпитвала болки,особено в десния крайник,който останал подут и с оток месеци след произшествието.Към настоящия момент неблагоприятните последици от травмата не са изчезнали напълно,ищцата продължава да търпи  болки при промяна на времето,продължително стоене в изправено положение.Не е отшумял и стреса от преживяното,изпитва страх  при пътуване с автомобил,особено при навлизане в кръстовище .

           Според заключението на вещото лице д-р Д.,което съдът възприема като обективно,компетентно и пълно,при получените от ищцата счупвания обичайният възстановителен процес,ако не са налице усложнения,е около 2-3 месеца.И след този период пострадалият може да търпи болки в дясната тазова област ,чиито интензитет и продължителност са индивидуални.Липсват  обективни данни    за настъпили последващи усложнения, причинени от полученото при катастрофата счупване.Вещото лице е обяснило,че кардиологичното заболяване на ищцата-имплантирана механична аортна протеза налага периодично да се проследява периодично коагулацията на кръвта от пациента и лекуващия лекар.При извършената по време на болничния престой на ищцата консултация с кардиолог и получените при назначените изследвания резултати  е констатиран лош  антикоагулационен контрол и е назначена коригираща медикаментозна терапия.При липсата на данни за състоянието на ищцата преди произшествието не може да се установи влошените резултати да са следствие от получената травма или да индикират някакви трайни усложнения на основното й заболяване.Според вещото лице полученото счупване не е довело до функционален дефицит.Но състоянието на ищцата е влошено поради друго заболяване на гръбначния стълби и тазобедрените стави,които водят до функционални нарушения.Произшествие като процесното поради възникване на големи инерционни натоварвания върху опорно-двигателната система и особено на гръбначния стълб,е възможно да доведе до влошаване на съществуващите дегенеративни заболявания на гръбначния стълб.Според вещото лице има данни,сочещи на тенденция за по-бързо влошаване на дегенеративното заболяване,което по принцип с времето се развива неблагоприятно .

           Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства , показанията на свидетелите Г.Г. и Е.П.,които цени съобразно изискванията на чл.172 ГПК и на свидетелката Г.Д.-М.,както и на експертното заключение на вещото лице д-р Д..Те налагат следните правни изводи:

           По делото не се спори,че  управляваният от Н. Д. К. лек автомобил „Сеат Леон“ с ДК № *** към 22.Х.2016 год.бил застрахован за застраховка „Гражданска отговорност“при ответното дружество.Съгласно чл.493,ал.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица,в това число пешеходци,велосипедисти и и други участници в движението вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средства по време на движение или престой.Обемът на отговорността на застрахователя за вреди ,определен в т.1-5 включва в т.1  неимуществените и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане,каквато е и настоящата претенция.Ищцата е отправила към ответното дружество писмена застрахователна претенция по чл.380 КЗ,но не се е съгласила с определения размер на обезщетението от 20000 лева.В този случай съгласно чл.498,ал.3 КЗ разполага с правото да предяви иска по съдебен ред.

           Установените по делото обстоятелства дава основание на съда да приеме иска за основателен.С влязлото в сила решение по АНД № 585/2017 год.по описа на РРС застрахованият е признат за виновен в това,че на 22.Х.2016 год.при управление на лекия автомобил отнела предимството за движение на водача на л.а.“Хюндай И30“ и виновно нарушила правилата за движение по пътищата в чл.21,ал.1,чл.47 и чл.51 от ЗДП ,в резултат на което по непредпазливост причинила на ищцата средна телесна повреда-счупване на долен и горен клон на дясна пубисна кост,довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.Това решение има обвързваща съда сила по отношение на извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В резултат на произшествие ищцата е претърпяла болки и страдания в един продължителен период от време.Полученото счупване наложило тридневен болничен престой и продължило повече от 2 месеца лечение в домашни условия,изразяващо се в спазване на постелен режим и пълна неподвижност,последвано от раздвижване и рехабилитация,с използване на помощни средства за придвижване .През целия период ищцата изпитвала сериозни болки,в първите около 2 месеца след катастрофата била и в невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно.Към настоящия момент е настъпило пълно функционално възстановяване на получените при катастрофата счупвания,но ищцата продължава да изпитва болки в десния крак при продължително стоене в изправено положение,при натоварване и промяна на времето.Съдът не приема за доказано твърдяното влошаване на състоянието на ищцата вследствие на катастрофата на кардиологичното й заболяване.Действително при приемането й за болнично лечение са установени влошени показатели ,но при липсата на данни за състоянието й преди произшествието не се установи те да са следствие от получената при произшествието травма,нито да са настъпили трайни усложнения на основното й заболяване.Получената травма се е отразила негативно върху други заболявания на ищцата на гръбначния стълб и тазобедрените стави,които по принцип са с неблагоприятна прогноза за развитие във времето,но в случая тя е способствала за по-бързо развитие и задълбочаване на дегенеративните процеси.Наред с чисто физическите болки и неудобства,ищцата е претърпяла и емоционален стрес,като и до настоящия момент изпитва страх при пътуване в лек автомобил,особено при навлизане в кръстовище.Като съобразява изложените дотук обстоятелства съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди на 40000 лева.

           Ответното дружество е възразило,че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на увреждането,тъй като е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.Възражението е неоснователно.Свидетелката Г.Д. –М.,която е управлява автомобила е категорична,че както тя,така и спътничката й са били с поставен предпазен колан.След удара въздушните възглавници се отворили,което не би се случило при непоставен предпазен колан.В този смисъл са и показанията на свидетелката Е.П.,която е пристигнала незабавно на мястото на произшествието.По тези съображения липсва основание за намаляване на размера на определеното от съда обезщетение и приложение на разпоредбата на  чл.51,ал.2 ЗЗД.

           Искът за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 40000 лева и следва да се уважи в тази част,а в останалата част подлежи на отхвърляне.

           На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РОС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1600 лева,а на ищцата сумата 1960 лева разноски съобразно уважената част от иска.

           Мотивиран така съдът

 

 

Р  Е   Ш   И:

 

 

           ОСЪЖДА ЗД“Б. И.“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***,ЕУИК *** да заплати на М.И. *** ,ЕГН ********** сумата 40000 /четиридесет хиляди/лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.Х.2016 год.до окончателното й изплащане,както и сумата 1960 лева разноски в съдебното производство,като

           ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 40000 лева до 50000 лева като неоснователен.

           ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД със седалище и адрес на управление гр.С.,***,ЕИК *** да заплати по сметка на Русенски окръжен съд в полза на бюдзжета на съдебната власт сумата 1600 лева,държавна такса върху уважената част от иска.

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.

 

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: