Присъда по дело №144/2021 на Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 17/ 27.10.2021 г. по нохд № 144/ 2021 г. по описа на РС –
Кубрат

Районна Прокуратура – Разград, ТО – Кубрат обвинява подс. С.И.С.., ЕГН
**********, роден на **, български гражданин, пенсионер, в това, че:
през периода на 31.03.2021 г. - 02.04.2021 г. в с. Юпер, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, на дата 31.03.2021 г. и дата 02.04.2021 г., е
нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразителна
болест по хората по т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63, ал. 1, 4, 5 и 11, вр.
чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба №21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната - като лице по т. 2 от заповедта, поставено под
карантина, потвърден случай на COVID-19, с административен акт „ПРЕДПИСАНИЕ за
изолация в домашни условия, изх. № ЗП-02-2079/ 30.03.2021 г." издадено от директора на
РЗИ Разград за 14 дневен срок, през периода от 29.03.2021 г. до 11.04.2021 г. като не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си и мястото за настаняване, в което е
посочено, че ще пребивава за посоченият в предписанието адрес: ** напуснал адреса на
който се изпълнява карантината и посетил обществени места в с. Юпер, обл. Разград, като
деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с разпространението на COVID -19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите - обявена с Решение№ 325 на
МС от 14.05.20 г. изм. и доп. с Решение № 72/26.01.2021 г. на Министерския съвет върху
цялата територия на Република България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. -
престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на държавното обвинение - прокурорът от РП, ТО – Кубрат в открито
съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като посочва, че то е доказано,
съобразно събраните по делото доказателства. Пледира за налагане на наказание при
условията на чл.54 НК, тъй като не е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, и
няма основание за прилагане на чл.55 НК, и му бъде определено наказание към минимума,
а именно лишаване от свобода от три месеца, като са наличие предпоставките на чл.66 НК,
и изпълнението на наказанието да бъде отложено, за изпитателен срок от три години, и
глоба в размер на минимума – 10 000.00 лева. Възпитателната работа по отношение на
подсъдимия да се възложи на полицейски инспектор по местоживеенето му.
Упълномощеният от подсъдимия защитник заявява становище за обективна и
субективно несъставомерност на деянията, за които по отношение на Ст. С. е повдигнато и
поддържано обвинение. Според изложените от него аргументи на подсъдимия не е надлежно
връчено Предписание изх. № ЗЛ – 02 – 2079/ 30.03.2021 г., тъй като нито посочения в
писмения документ тел.номер – **********, е ползван от него, нито посочения имейл е
регистриран на негово име или на упълномощено от него лице; подсъдимия Ст. С. не е бил
наясно, че не следва да напуска адреса, който е посочил пред компетентните органи при
поставянето му в изолация, а не карантина – както се твърди от обвинението, в който смисъл
не е включена забрана и в самото предписание, поради което той не е знаел какво точно
поведение дължи в изпълнение на същите, което определяло деянието като неумишлено, т.
е. субективно несъставомерно. В условията на евентуалност, ако съдът намери да са
осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на чл. 355, ал.
2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, твърди да са налице обстоятелства – излизане от
дома му на два пъти, с маска и сам в собствения си автомобил, за да стигне до друг свой
имот в с.с., необитаван от други хора, за да нахрани животните, които отглежда там,
1

съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на обществена
опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК.
Подсъдимият Ст.С. се явява в съдебно заседание и дава обяснения по обвинението.
Не се признава за виновен - отрича да е нарушил Предписание за изолация в домашни
условия, изд. от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – гр. Разград за
поставянето му под изолация от 29.03.2021 г. до 11.04.2021 г., тъй като такова не му е
връчвано; възразява, че не е посещавал обществени места в с. Юпер, обл. Разград на
посочените дати; признава, че на същите дати: 31.03.2021 г. и 02.04.2021 г. сам и с маска с
личния си автомобил е ходил до свой наследствен имот в с. село, за да нахрани домашните
животни, които отглеждал там.
При последната дума, дадена по реда на чл.297 от НПК, подс. Ст. С. моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и анализирайки ги, намери от фактическа страна за
установено следното:
Подсъдимият е роден на 14.10.1955 г. в с.Юпер, обл. Разград; женен за М.И. С.а,
видно от представените от подс. писмени доказателства на 55 г. възраст с влошено
здравословно състояние, диагностицирана с карцином на панкреаса; със средно
образование; неосъждан, видно от приложената в ДП справка за съдимост рег. № 322/
27.05.2021 г., изд. от РС – Кубрат – л. 53; жител и живущ в с. Юпер, обл. Разград, ул. „Свети
Климент Охридски" № 2, вх.А, ет. 2, ап. 4; български гражданин; пенсионер от 2019 г.; бивш
кмет на населеното място – от 2003 до 2015 г.; обществено ангажиран и ползващ се с добро
име в населеното място, видно от изготвени характеристика и автобиография, част от
доказателствата, съставляващи ДП № 290ЗМ – 73/ 2021 г. по описа на РУ МВР – Кубрат – л.
54, л. 55, л. 80.
Видно от св. показания на д-р П.М. – л. 57-58 ДП, и писмените обяснения на С. – л.13
ДП, на 29.03.2021 г. подс. Ст. С. проявил симптоми на заболяване – температура и суха
кашлица, поради което цитираната като негов личен лекар му издала направление за PCR
тест, като за изследването той отишъл в наречената от него Окръжна болница – гр. Русе,
всъщност УМБАЛ „Канев" – АД – гр. Русе.
Твърди се, но не се установява по делото къде и при какви условия – заявление,
анкетиране с посочване от изследваното лице на упълномощени от него 3-ти лица за
контакт, адрес – пост./наст./ ел.поща, телефонен номер, на подс. Ст. С. е извършено PCR
тестване, както и какъв е резултата от него.
Несъмнено и установено от приложените в ДП документи, към този момент –
29.03.2021 г., на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България по
предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от COVID-19,
съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.
на територията на Република България е въведено извънредно положение, считано от 13
март 2020 г. до 13 април 2020 г. С оглед ограничаване на разпространението на пандемията
от COVID-19, както и установяване на доказани заболели лица на територията на Република
България, с решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет на Р България, е обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Р България, свързана с
разпространение на COVID-19 и съществуваща непосредствена опасност за живота и
здравето на граждани. С Решение № 72 от 26.01.2021 г. извънредната епидемична
обстановка, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., е удължена.
Със заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. изм. и допълнена със заповед № РД-01-177 от
22.03.21 г. в т. 2 на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание чл. 63, ал. 1, 4, 5 и 11, вр. чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 29 от
2

Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, са определени
категориите физически лица, подлежащи на задължителна изолация или лечение в домашни
условия за период от 14 дни, считано от датата на потвърдителното лабораторно изследване
за наличието на COVID-19.
Твърди се, но не се установява на 29.03.21 г., около 18 ч., именно с подс. Ст. С. или с
упълномощено от него лице да е била осъществена комуникация от представител на РЗИ
Разград, чрез мобилен телефон със СИМ карта № **********, тъй като по делото е
несъмнено установено, че той ползва мобилен телефон с различна СИМ карта, а именно с №
**********, в съответствие с показанията на св. Пл. Димитров, л. 70 от ДП.
Видно от обясненията на подс. Ст. С., информация относно това, че лабораторното
му изследване за вирусното му заболяване от COVID-19 е положително и че е поставен под
задължителна 14 - дневна карантина, а не изолация, е получил от дъщеря си, която живеела в
гр. Русе.
На 30.03.2021 г. директора на РЗИ Разград, издал и подписал административен акт –
Предписание за изолация в домашни условия изх. № ЗЛ-02-2079/30.03.21 г., на основание
чл. 61 ЗЗ, с който е предписана изолация на С.И.С.., ЕГН *********, по причина –
„потвърден случай на covid 19“, на следния адрес: **, за времето от 29.03.2021 г. до
11.04.2021 г., с посочени задължения в т. 2, т. 3 и т. 4, както и указания в т. 5 – при
неизпълнение на предписанието, лицето по т. 1 – посочения Ст.С., подлежи на наказателна
отговорност, съгласно чл. 355 от НК – лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда
до десет хиляди лева, а в случай на епидемия, пандемия или извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, на лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до
петдесет хиляди лева.
Видно от посочения документ – официално заверен препис, л. 43 ДП, е удостоверено
връчване на същия на 30.03.2021 г. от подписала за връчител - Ю.П.Й., без отбелязване на
нейна длъжност, местоживеене или месторабота, и получил – С.И.С.., при липса на негов
подпис, и вписан на ръка текст „получено по имейл“, а на втори ред „ilinavarbanova“.
Съдържанието на конкретното предписание не съдържа конкретна забрана или
задължение на адресата – подс. Ст.С., да не да не напуска адреса, посочен в него, както и не
удостоверява надлежното му връчване по реда на чл. 61, ал. 10 Закон за здравето - За
издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1 – лице болно от COVID-19 в
процесния случай, се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от
Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез:
1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен
номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като
писменото удостоверяване се прилага към преписката;
2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето
електронен адрес или мобилен телефонен номер, на 30.03.2021 г., тъй като липсват каквито
и да било доказателства – писмени и/или гласни, подс. Ст. С. да е посочил за свой или на
упълномощено от него лице мобилен телефонен номер, какъвто е вписания в предписанието
номер - **********, както и да е посочил електронен адрес, какъвто конкретно не
съставлява означението „ilinavarbanova“ .
По делото не се твърди и не се установява личното му уведомяване, за бъде прието,
че по реда на чл. 61, ал. 12 ЗЗ, предписанието по ал. 10, т. 1 се смята за връчено от датата на
устното уведомяване, както и не се твърди и не се установява при осъщественото връчване
по реда на ал. 10, т. 2, подс. Ст. С. в срок до 24 часа от изпращането да е потвърдил
получаването на съобщението чрез изпращане на обратно електронно или кратко текстово
съобщение на посочен от съответната регионална здравна инспекция електронен адрес или
3

мобилен телефонен номер.
Информацията за връчването на посоченото предписание на подс. Ст. С. съдържаща
се в показанията на св. И.Г., разпитана в качеството на инспектор към Дирекция НЗБ,
Отдел ПЕК – РЗИ – гр. Разград, л.68 ДП, цитирам: „Уведомен е по телефона, като
предписанието е изпратено на имейл ilinavarbanova.“, съдът не приема за достоверна,
предвид коментираните по – горе липса на доказателства както за уведомяване по телефона
на моб.или стационарен телефонен номер, посочен от подсъдимия или несъмнено
ползван/регистриран от него, така и за изпращането му на посочения имейл, с резервата, че
изписаното не съставлява електронен адрес поради липсата на посочване на поддържащата
го електр.платформа – abv.bg, gmail, …, при липсата на потвърждаващо получаването
съобщение, изходящо от подсъдимия или от упълномощено от него лице.
Административен контрол по изпълнението на задължението на поставения в
домашна изолация подсъдим, въпреки липсата на надлежно удостоверено връчване на
Предписание за изолация в домашни условия изх. № ЗЛ-02-2079/30.03.21 г., е осъществено
от служител на РУ – Кубрат - св. Пл. Димитров, видно от свидетелските му показания - л. 70
от ДП.
От показанията на свидетелите В. С. и С. Ш., се установява, че на 31.03.2021 г., около
18.00 ч., те, по време на разхода в чертите на населено място Юпер, в района на бившия
„стопански двор", лично са видяли подс. Ст. С. да управлява собствения си лек автомобил
марка „Сеат", модел „Ибиза", черен на цвят, в посока към имот, наследен от неговите
родители.
От показанията на свидетелите П. П. – кмет на с. Юпер в момента, и Т. М. -
магазинерка, се установява, че на 02.04.2021 г., около 07.30 ч., двамата, докато разговарят
пред местен хранителен магазин „КООП"-Кубрат в с. Юпер, лично са видяли подс- Ст. С. да
управлява собствения си лек автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза", черен на цвят, в
посока към жилищната сграда с административен адрес: с. Юпер, обл. Разград, **.
Свидетелят П. П., на който служебно – в качеството на кмет на населеното място, е
било известно, че на подс. Ст. С. е предписана домашна изолация, сезира с информация за
извършено от подс. нарушение на същата органите на РУ МВР – Кубрат.
По негова инициатива било образувано досъдебното производство № 290ЗМ - 73/
26.05.2021 г. по описа на РУ МВР – гр. Кубрат.
Описаните по делото обстоятелства се установяват без противоречия от всички
събрани по делото гласни – обяснения на подсъдимия и показания на разпитаните
свидетели, и писмени доказателства.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна
страна следното:
По повдигнатото срещу подс. С.И.С.. обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 355, ал. 2, пр. първо, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК – съдът приема, че няма
виновно извършено от подсъдимия деяние, за което да се ангажира наказателната му
отговорност.
Извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление.
По чл.305, ал.3 НПК – събраните по делото доказателства: цитираните по – горе
обяснения на подс. и свид. показания, са събрани и изготвени по реда на НПК, поради
което, като годни, са използвани от съда за формиране изводите на съда.
От обективна страна по отношение на деянието е налице следното:
Не е осъществено изпълнителното деяние на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, а именно – по чл. 355, ал. 2, пр. първо, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
4

Изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение се изразява в нарушение -
неизпълнение, на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или
появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, свързана със
смъртни случаи.
В тази хипотеза всяко едно действие, което е в разрез с постановените от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена
на основание чл. 63, ал. 1, 4, 5 и 11, вр. чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 29 от
Наредба №21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, и Предписание за
изолация в домашни условия, изх. № ЗП-02-2079/ 30.03.2021 г., издадено от директора на
РЗИ Разград за изолация в домашни условия за 14 дневен срок, през периода от 29.03.2021
г. до 11.04.2021 г., мерки за защита, съставляващи вменени на задълженото с заповедта лице
задължения за действия и други - да се въздържа от действия, т.е. бездействия – да не
напуска посоченото в предписанието жилище, биха съставлявали актове на престъпление,
наказуемо по НК.
Несъмнено подсъдимият, е лице по т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на МЗ –
с леки клинични оплаквания, с потвърдено от лабораторно изследване заболяване COVID-
19.
Но изводите на обвинението по същество, относно наличието на действия – на
31.03.2021 г. - 02.04.2021 г. в с. Юпер, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, на дата 31.03.2021 г. и дата 02.04.2021 г., е нарушил мерки,
издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората по т. 2 от
Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 63, ал. 1, 4, 5 и 11, вр. чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за
здравето и чл. 29 от Наредба №21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната -
като лице по т. 2 от заповедта, поставено под карантина, потвърден случай на COVID-19, с
административен акт „ПРЕДПИСАНИЕ за изолация в домашни условия, изх. № ЗП-02-2079/
30.03.2021 г." издадено от директора на РЗИ Разград за 14 дневен срок, през периода от
29.03.2021 г. до 11.04.2021 г., като не е изпълнил задължението си да не напуска дома си и
мястото за настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за посоченият в предписанието
адрес: ** напуснал адреса на който се изпълнява карантината и посетил обществени места в
с. Юпер, обл. Разград, не издържат на сериозна критика, която е необходима с оглед
приложението на разпоредбата на чл.301, ал.2 от НПК.
Бланкетната норма на чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК правилно е попълнена с
действащата към инкриминираните дати – 31.03.2021 г. и 2.04.2021 г. Заповед № РД-01-
610/22.10.2020 г., неразделна част от която е Приложение № 2, към т. 4 от цитираната-
Предписание за изолация в домашни условия.
Такова предписание в процесния случай е издадено от компетентните органи – РЗИ –
Разград, но, на първо място, не се установява то да е надлежно връчено на подсъдимия Ст.
С., лично или чрез посочено, упълномощено от него лице, по реда на чл. 61, ал. 10 Закон за
здравето - За издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1 – лице болно от
COVID-19 в процесния случай, се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8
от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез:
1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен
номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като
писменото удостоверяване се прилага към преписката;
2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето
електронен адрес или мобилен телефонен номер, на 30.03.2021 г., тъй като липсват каквито
5

и да било доказателства – писмени и/или гласни, подс. Ст. С. да е посочил за свой или на
упълномощено от него лице мобилен телефонен номер, какъвто е вписания в предписанието
номер - **********, както и да е посочил електронен адрес, какъвто конкретно не
съставлява означението „ilinavarbanova“.
Невръчения редовно и надлежно административен акт – Предписание за изолация в
домашни условия изх. № ЗП-02-2079/ 30.03.2021 г., изд. от РЗИ – Разград на адресата, не
ангажира подсъдимия с задължения за изпълнение, както и неговата отговорност –
административна и наказателна, за неизпълнение на наложени с нея мерки.
На следващо място, от съдържанието на приложеното по делото предписание е
видно, че в т.т. 2 до 4, вкл., от същото не фигурира изричната забрана за поставения под
изолация в домашни условия да не напуска жилището и адреса, който е посочил, а са
предписани единствено хигиенни и санитарни мерки, които лицето следва да спазва по
отношение на членовете на неговото семейство, с които съжителства. В тази връзка съдът
намира за основателно възражението на подсъдимия, че той не е бил наясно, че не трябва да
напуска дома си. Понятията „изолация“ и „карантина“, макар и да са популярни в
обществото, са въведени и официализирани по своето съдържание със ЗИДЗЗ, обнародван в
ДВ бр. 44 от 2020 г. в сила от 14.05.2020 г., в ДР, § 1, т. 46 –„Изолация“ е действие по
отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел
предотвратяване разпространението на съответната заразна болест; и т. 47 – „Карантина“ е
действие по отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал.
1 или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, с цел
предотвратяване разпространението на съответната заразна болест, т.е. преди датата на
инкриминираното деяние, но и след 14.05.2020 г. съдържанието на Предписанията,
неразделна част от цитираната заповед на МЗ не е попълнено с необходимата с оглед
изпълнението на наложени изолация или карантина забрана.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че събраните
по делото доказателства обосновават извода, че подсъдимият не е съзнавал какво нарушава
и какво поведение се изисква от него. Този извод намира опора и в обективираното
поведение от подс. Ст. С., за което обяснения дава той и свидетелстват всички разпитани в
ДП свидетели – той се е „изолирал“, като не е общувал с хора и не е посещавал обществени
места – такива, на които могат и се събират неограничен брой лица, вкл. и когато на два
пъти - на инкриминираните дати 31.03.2021 г. и 2.04.2021 г., еднократно е напускал дома си
– бил е сам в и със собствения си автомобил, с поставена предпазна маска, отивайки в друг
свой недвижим имот – необитаем от други хора, за да нахрани отглежданите в него свои
домашни животни, веднага след което се е връщал в дома си на посочения в обвинителния
акт негов адрес на местоживеене и домашна изолация. След като е получил телефонното
обаждане от полицейския служител, който му е казал, че няма право да напуска дома си, той
веднага сам е обяснил, че на два пъти е ходил до стопанството си и причината за това – да
нахрани животните си. Подсъдимият не се е опитал да укрие излизането от дома си или да
заблуди полицейските служители, защото очевидно е действал със съзнанието, че не
нарушава някаква забрана, а узнавайки за забраната да напуска дома си се е съобразил с нея,
уговаряйки друг свой близък да ходи в наследствения му имот в с.с. и да храни домашните
му животни.
Предвид изложеното, приемайки че Предписание за изолация в домашни условия
изх. № ЗП-02-2079/ 30.03.2021 г., изд. от РЗИ – Разград не е връчено на адресата – подс. Ст.
С., то същото не подлежи на предписанато с него предварително изпълнение и не е влязло в
сила, поради което и не се ползва от изпълнителна сила срещу подсъдимия С.С..
И тъй като няма годно за изпълнение Предписание за изолация, съдът счита, че подс.
Ст. С. не би могъл да не го изпълни.
От субективна страна е налице следното: Престъплението по чл. 355, ал. 2, във вр. с
6

ал. 1 НК е умишлено, поради което са необходими доказателства подсъдимият да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици.
По делото не е събрано нито едно доказателство, от което да се установи наличието на
умисъл в поведението на подсъдимия, насочен към осуетяването изпълнението на
невръченото му по реда за това предписание за домашна изолация, издадено по отношение
на него. Точно обратното. От доказателствата по делото се установява, че той своевременно
и добросъвестно е предприел фактически действия да се изолира от други хора, в
общоприетия и достъпен за разбиране смисъл на изолирането му, поради заболяването му от
COVID-19, като обясненията му в този смисъл се подкрепят и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са го видели, но не са общували на обществени
места в с. Юпер лично и в близост с него.
Невръчването на предписанието за домашна изолация на подсъдимия и липсата на
умисъл в поведението му, насочен към неизпълнение на издаденото срещу него предписание
за домашна изолация прави деянието му несъставомерно в престъпление по чл. 355, ал. 2,
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Отговаряйки отрицателно на въпросите, визирани в разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 и
2 от НПК, съдът постанови своя акт.

Районен съдия:

7

Номер на акта:	17
Дата:	27 октомври 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия:	Диана Пенчева Петрова Енева

Дело:	20213320200144
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2021 г.

Присъда по дело №144/2021 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите