Р Е Ш Е Н И Е
град София, 01.02.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4268 по
описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С."
ЕАД, с ЕИК *******, с която се обжалва изцяло решение №68404 от 18.03.2019г., постановено по
гр.д.№3985/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника
– Д.Я.К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3285.25 лв., представляваща главница за топлинна енергия, в т.ч. и цената на услугата "дялово
разпределение" за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*******,
за периода м.05.2013г. – м.04.2015г.,
ведно със законната
лихва, считано от 11.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 712.80 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия, в т.ч. и за цената на услугата "дялово
разпределение" за периода
от 15.09.2014г. до 02.08.2017г., като погасени по
давност, както и е
осъдена "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на Д.Я.К., с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 400.00 в., сторени разноски в исковото
производство. Инвокирани са доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че претендираните вземания
за главница за исковия период са погасени по давност, без да отчете факта, че в
случая се претендират вземания за периода м.05.2013г. –
м.04.2014г. по издадена
обща фактура на 31.07.2014г. и съответно вземанията по тази фактура, съгласно
чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите
условия, стават изискуеми на 15.09.2015г., от която дата започва да тече и
погасителната давност и към датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК– 11.08.2017г. не е изтекла. Предвид
на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
решение на СРС и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените
искове срещу ответника за главница и обезщетение за забава в размерите,
посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира
присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - Д.Я.К., с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.И.З., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Поддържа се, че обжалваното решение
на СРС е
постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че правилно първоинстанционният
съд е приел за основателно релевираното възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, срещу Д.Я.К., с ЕГН **********, при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
в постъпилата въззивна жалба от ищеца съдът приема, че на въззивен контрол
подлежи изцяло постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което са
отхвърлени предявените при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства
по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №55336/2017г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въззивникът -ищец- "Т.С."
ЕАД, с ЕИК *******, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 11.08.2017г. и е
постановена на 24.08.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Д.Я.К., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени
в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - Д.Я.К., с ЕГН **********, възражение, поради което
дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и
допустимо. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, а установителните искове по чл.422, ал.1 ГПК са предявени в
срока по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК и същите са допустими. За да
постанови обжалваното съдебно решение, с която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че досежно претендираните вземания за главница
за исковия период от м.05.2013г. – м.04.2015г., съответно
за вземанията по чл.86,
ал.1 от ЗЗД е основателно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност. Обоснованият краен извод на СРС за
погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания за главница за
топлинна енергия, в т.ч. и за цена на услугата "дялово разпределение", както и за вземания за
обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия, в т.ч. и за цена на услугата "дялово
разпределение" за исковия период, е направен при неправилно
прилагане на материалния закон и в пълно противоречие на събраните по делото
доказателства. Изложените в жалбата доводи в този смисъл за основателни.
В конкретната
хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответникът в
качеството на собственик се явява ползвател на доставяната в имота му топлинна енергия през
процесния период, както и не се оспорва обем и качествените показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Частично основателен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че
неправилно СРС е приложил института на погасителната давност досежно
претендираните вземания за главница за част от исковия период. В случая СРС е
отхвърлил изцяло иска за главница - стойност на незаплатена топлинна енергия, в т.ч. и за цената на услугата "дялово
разпределение", за целия исков период от м.05.2013г. –
м.04.2015г., за процесния топлоснабден
имот, находящ се в град София, ж.к."*******, тъй
като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Въззивният съд счита, че така
обоснованият краен извод на СРС е неправилен и първостепенният съд неправилно е
приложил института на погасителната давност като претендираните от ищеца вземания
само за част от исковия период са погасени по давност. В конкретната хипотеза при съобразяване с
материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при
отчитане на трайно установената съдебна практика съдът приема, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за стойността на
топлинна енергия спрямо ответника представляват задължения за периодично
плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по
отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Началният момент, от
които започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта
на вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/. В случая относно процесният
период са приложими Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет-страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за
изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им (арг. чл.114, ал.2 ЗЗД). Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – според общите условия месечните
суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая
не се оспорва обстоятелството, че искът е предявен в срока по
чл.415 от ГПК и съобразно изричната разпоредба
на чл.422 ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 11.08.2017г..
При това положение, погасени са по давност всички вземания от началото на
процесния период - 01.05.2013г. до 30.06.2014г. вкл. доколкото
падежът на вземането за м.06.2014г. е изискуемо на 31.07.2014г.,
съответно погасено по давност се явява и претендираното вземане за цената на услугата
"дялово разпределение", за същия период. Следователно
дължими са всички претендирани от ищеца вземания за стойността
на доставена топлинна енергия за имота на ответника, съответно вземания за цената на услугата "дялово разпределение" за периода от 01.07.2014г.
до 30.04.2015г.. По отношение на размера, до който следва да бъдат
уважени предявените искове, съдът се съобразява с приетата като доказателство
издадена обща фактура на 31.07.2015г. и прилага разпоредбата на чл.162 от ГПК като
изчислява, че за периода 01.07.2014г. до 30.04.2015г. стойността на доставената топлинна
енергия, в т.ч. и цена на услугата "дялово разпределение", възлиза на 1958.30 лв., до
който размер предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2017г. /дата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК/, до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното
съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в частта, в която са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ за сумата от 1958.30 лв., стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цената на услугата
"дялово разпределение", за периода 01.07.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г. /дата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното плащане на вземането, и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което в тази част исковете да бъдат уважени.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за разликата
над сумата от 1958.30 лв. до пълния претендиран размер
от 3256.24 лв., стойност на доставена топлинна енергия,
в т.ч. и цената на услугата "дялово разпределение", за периода
- 01.05.2013г. до 30.06.2014г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г. /дата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното плащане на вземането, като погасени по давност,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, в която са изцяло отхвърлени предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като краен резултат е
правилно, макар и съображенията за това да са различни от тези, които е изложил
първостепенния съд, а именно, че вземанията са погасени по давност. Настоящият
състав счита, че в случая претендираните от ищеца вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сочения период – 15.09.2014г. до 02.08.2017г. не са погасени по давност,
но от друга страна претенциите се явяват неоснователни и недоказани поради
липсата на ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава относно
претендираните вземания за главница, предвид на което не дължи обезщетение за
забава върху сочените главници. С оглед исковия период са приложими Общите условия на
топлофикационното дружество, в сила от 12.03.2014г., като
съгласно чл.32, ал.2 от същите, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, определено
на база на изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от
същите общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването й на интернет
страницата на продавача, а изрично в чл.33, ал.4 е предвидено, че продавачът-
доставчик на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2 на чл.33. Съгласно действащите от 2014г. общи условия на "Т.С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на клиенти на гр.София, макар изискуемостта на месечно дължимите по
чл.32, ал.1 от общите условия суми да настъпва в 30-дневен срок
от датата на публикуването на задълженията на интернет страницата на доставчика
(в този смисъл е правилото на чл.33, ал.1 от общите условия от 2014г.),
длъжникът изпада в забава единствено при неизпълнение на задълженията по общата
фактура, относима към целия отчетен период, в случай че не погаси сумите по нея
в 30-дневен срок от публикуването й на интернет страницата на продавача. Следователно за задълженията за потребена топлинна
енергия за процесния период ответникът дължи обезщетение за забава само върху
задължението по общата фактура. В конкретния случай при съобразяване на процесния
период, за който се претендира цената на доставена топлинна енергия се налага
извод, че по отношение на месечните задължения за заплащане цената на доставена
топлинна енергия лихва за забава не се дължи. Такава е дължима единствено върху
задълженията по общата фактура, касаеща целия отчетен период, но в случая по
делото не са ангажирани доказателства тази обща фактура да е публикувана на
интернет страницата на продавача, поради което това правнорелевантно
обстоятелство следва да бъде прието за недоказано. С оглед на това и съобразно
цитираните по-горе разпоредби на общите условия от 2014г.,
падежът на задълженията по общата фактура не е настъпил, което препятства
възможността ответникът да изпадне в забава за погасяването им. В случая ищецът
носи доказателствена тежест да установи факта, че ответникът е изпаднал в
забава досежно месечните задължения за заплащане цената на доставена топлинна
енергия, но в хода на исковото производство не са ангажирани доказателства за
датата, на която издадените общи фактури са публикувани на интернет страницата
му. Предвид на което се налага извода, че по делото не е доказано, че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на задълженията си за заплащане на цена на топлинна енергия
и предявените установителни искове за мораторна лихва се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Макар и по различни
съображения постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените
установителни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху главниците за топлинна енергия, в т.ч. и за цената на услугата "дялово
разпределение" за исковия период – 15.09.2014г. – 02.08.2017г., следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на
присъдените в полза на ответника разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца се дължат разноски в исковото и заповедното производство, които
се изчисляват съобразно уважената част на предявените искове. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ищеца за производството пред СРС
в размер на 100 лв., съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с
оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените
от процесуалния представител правни действия, при
явяване в едно съдебно заседание. При съобразяване с правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК с оглед уважената част на предявените искове съдът
изчислява, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 63.66 лв. за заповедното
производство, както и в размер на 186.11 лв., за исковото производство пред
СРС. Съдебното решение следва да се отмени в частта на присъдените в полза на ответника
разноски над сумата от 204.08 лв. до уважения размер от 400.00 лв., които са
изчислени съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззивника – ищец
за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК следва да й се
присъди сторени разноски във въззивното производство, както и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което
съдът определя на сумата от 50.00 лв.. След изчисления при съобразяване с
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника – ищец следва да се
присъди сумата от 68.92 лв., сторени разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. В полза на въззиваемия - ответник не
следва да се присъждат разноски въпреки направена в този смисъл претенция поради
липсата на представени доказателства за реално направени такива пред въззивната
инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №68404 от
18.03.2019г., постановено по
гр.д.№3985/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът - Д.Я.К., с ЕГН **********,
дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 1958.30 лв., стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата
"дялово разпределение", за периода 01.07.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г. /дата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№55336/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, както и В
ЧАСТТА, в която е осъдена "Т.С."
ЕАД, с ЕИК *******, да заплати на Д.Я.К., с ЕГН **********, на правно основание чл.78, ал.3
от ГПК над сумата от 204.08 лв. до присъдения размер от 400.00 лв.,
разноски, направени в исковото производство.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***23Б, срещу Д.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ, че ответникът -
Д.Я.К., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 1958.30 лв., стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч. и цената на услугата
"дялово разпределение", за периода 01.07.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва,
считано от 11.08.2017г. /дата на депозиране в съда на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №55336/2017г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №68404 от
18.03.2019г., постановено по
гр.д.№3985/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Я.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***23Б, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК сумата от 63.66 лв., сторени разноски в заповедното производство;
сумата от 186.11 лв., сторени разноски в исковото производство, както и сумата
от 68.92 лв., сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./