Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 5239, 21.11.2013 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ СЪСТАВ
На осми ноември две хиляди и тринадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: А.Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО
№ 3198 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415 и чл.534, ал.1 от ТЗ, за установяване на вземане в размер на 3900 щатски долара, представляващи главница по запис на заповед.
Ищецът Д.Д.Г., твърди в исковата си молба, че ответницата по делото съгласно Запис на заповед от 16.06.2009г., безусловно и неотменно се задължила да му изплати без протест, сумата от 3900 щатски долара, на определен падеж. Записа на заповед и бил предявен за плащане на 16.09.2009г., което било отразено върху самата ценна книга. Тъй като плащане не последвало ищецът подал Заявление по чл.417, т.9 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното ч.гр.д.№ 563/3013г. получил заповед и изпълнителен лист, която била оспорена от длъжницата по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата съществуване на вземане в размер на 3900 щатски долара, представляваща главница по запис на заповед от 16.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2009г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 114.47лв. разноски в заповедното производство. В съдебно заседание, процесуалният му представител, поддържа иска. Претендира разноски.
Ответницата – М.Н.Г., в депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, оспорва основателността на иска. Твърди че, вземането по представения Запис на заповед е погасено по давност, съгласно чл.531 от ГПК, както и че не е получавала сумата по записа. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателствата и съобразно доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№ 563 по описа за 2013г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 360 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 17.01.2013г. и изпълнителен лист, за претендиралите в настоящото производство суми. По реда на чл.414 от ГПК, ответницата ги е възразила, което е обусловило правния интерес на ищеца по подаване на настоящата искова молба по реда на чл.422 от ГПК.
Предявеният специален менителничен иск по чл. 534,ал.1 от ТЗ е обоснован с обстоятелството, че ответницата, като издател, не е заплатила дължимата сума по запис на заповед от 16.06.2009г., с падеж 16.09.2009г., като поради прескрибиране на ефекта, ищецът счита, че са налице предпоставките по чл. 534,ал.1 от ТЗ и за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 3900 щатски долара.
Видно от приложеното по делото фотокопие от запис на заповед от 16.06.2009г., издаден в гр.Варна, ответницата се е задължила безусловно да заплати на ищеца сумата от 3900 датски долара, с падеж 16.09.2009г., като записът на заповед е бил предявен за плащане на ответницата, за което е попълнена и разписка върху самата ценна книга.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: По съществото на спора: Процесният запис на заповед е редовен от външна страна документ, с оглед формалните изисквания по чл. 535 и чл.536 от ТЗ.
С него, ответницата безусловно се е задължила за плати на ищеца сумата от 3900 щатски долара на 16.09.2009г., което не е сторила.
За да се проведе успешно иск по чл. 534,ал.1 от ТЗ е необходимо да е налице валиден менителничен ефект- в случая запис на заповед, който да е прескрибиран/погасен по давност с оглед специалната давност , установена в чл. 531,ал.1 от ТЗ/ или преюдициран, при което за приносителя му възниква възможност да защити правата си със специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534,ал.1 от ТЗ. Видно от представения запис на заповед, правата по него са погасени с изтичане на тригодишния срок по чл. 531, ал.1 от ТЗ на 16.09.2012г. В менителничното право е допуснато отклонение от принципа на гражданското право, според който изтеклата погасителна давност е пречка да се осъществи принудително една имуществена престация. Тъкмо обратното, специалният иск по чл. 534 от ТЗ за неоснователно обогатяване принадлежи именно на приносител на запис на заповед, чиито менителничен иск е погасен по давност и това му право възниква от момента на изгубване на иска по чл. 531 ал.1 от ТЗ. За ищеца това право е възникнало на 17.09.2012г., като искът е предявен в срока по чл. 534, ал.2,изр.първо от ТЗ.
Относно основателността на главния иск: Искът по чл. 534 от ТЗ ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.От горното следва, че искът по чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55-59 ЗЗД, и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме изначално неговата неоснователност./ в този смисъл решение № 42/07.04.2009г. по т.д.№ 453/2008г. на пІо. ТК на ВКС, Р.№ 42/07.04.2009г. по т. дело № 453/2008 г. на ВКС, ТК - II т. о.; р.№135/20.12.2010г. по т. дело № 13/2010 г. на ВКС, ТК - I т. о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК./.
Доколкото не се спори между страните по делото, че дължимата сума по записа на заповед не е платена от ответницата, съдът приема, че е налице обогатяване на ответницата за сметка на обедняване на ищеца със сумата в размер на 3900 щатски долара, поради което предявеният установителен иск е основателен и като такъв, същият следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 534,ал.1 от ТЗ.
Съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за неоснователно по следните съображения: Според чл.534, ал.2 от ТЗ, искът по чл.534 от ТЗ се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на иска по записа на заповед. На основание чл.531, ал.1 от ТЗ иска по прекия иск по записа на заповед, срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа, който в случая е 16.09.2012г. Горното означава, че при подаването на заявлението по чл.417 на 16.01.2013г. погасителната давност по иска за неоснователно обогатяване по чл.534 от ТЗ не е изтекла.
С оглед изводите на съда, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в процеса в размер на 114.47лв. платена държавна такса, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на Д.Д.Г. с ЕГН-********** *** ****, действащ чрез адв.В.Л.М.-АК гр.Варна, съдебен адрес гр.****, към М.Н.Г. с ЕГН-********** ***, за сумата от 3900 щатски долара, представляваща неизплатено задължение (главница) по Запис на заповед, издаден на 16.06.2009г. с падеж 16.09.2013г. и предявен за плащане на издателката на 16.09.2013г., ведно със законна лихва, считано от 16.01.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.534, ал.1 от ТЗ, както и за сумата от 114.47лв., представляваща направени по заповедното производство разноски, за които задължения по ч.гр.д.№ 563 по описа за 2013г. на Варненски районен съд, в полза на Д.Д.Г. е издадена заповед № 360 от 17.01.2013г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** ***, да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН-********** *** ****, действащ чрез адв.В.Л.М.-АК гр.Варна, съдебен адрес гр.****, сумата от 114.47лв., представляваща направени разноски в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: