Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп,
18.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Н.П.,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 535 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от Т.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез пълномощника
адв. Я.А. от САК срещу Д.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** за предоставяне
родителските права по отношение на малолетните деца И.Т.К., ЕГН: ********** и Г.Т.К.,
ЕГН: ********** на техния баща- ищец по делото и определяне на местоживеене
също при бащата; за определяне на режим на лични отношения на майката Д.И.Д. с
децата Ивана и Георги Кесови; за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на малолетните си деца от по 120 лв.
С насрещна
искова молба Д.И.Д. чрез пълномощника си адв. Д.Н. предявява насрещни искове за
предоставяне упражняването на родителските права върху малолетните деца Г.Т.К.
и И.Т.К. на нея- тяхната майка, като местоживеенето бъде определено също при
майката; за определяне режим на лични отношения между децата и бащата всяка
първа и трета седмица от месеца- за събота и неделя с преспиване, като ги взима
събота в 09.00 ч. и ги връща в неделя в 18.00 ч., както и един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; за осъждане
бащата на децата да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата Д.И.Д. са заживели
на съпружески начала през 2011 г., без да сключват граждански брак и до юли
2017 г. са живели в неговия дом в гр.Пирдоп. Описва съвместното им съжителство
като нормално и лишено от сериозни проблеми, което ги е мотивирало да имат деца
и на 23.03.2012 г. се е родила дъщеря им И.Т.К., а на 15.10.2014г.- синът им Георги
Т.К., които към настоящия момент са малолетни. Твърди, че семейният им живот
продължил 5 години в дух на разбирателство и любов, през което време той ходел
на работа, а ответницата не работела, а се грижела за децата и домакинството.
Сочи,че през последните месеци забелязал коренна промяна на ответницата към
него, съпроводена със сприхавост и крясъци от нейна страна, както и
неуравновесеност. В началото на 2017 г., след скандал, ответницата взела една
чанта дрехи и си тръгнала, а след 3 дни взела децата и останалите си неща.
Бащата твърди, че не знаел къде се намират децата и му било много мъчно за тях,
като от близки успял да разбере, че майката ги е завела да живеят в дома на
нейна приятелка. Съпругът на тази приятелка обаче му се обадил да отиде да си
вземе децата, тъй като майка им ги оставя сами, а и условията в къщата били
лоши и нездравословни. Ищецът заявява, че при това положение потърсил Д.Д. и
поискал да отиде да вземе децата, но тя отказала и лично ги завела, а външният
им вид го уплашил, тъй като били мръсни и несресани. Проявил интерес към дома,
където децата са били и отивайки да вземе колелата на децата установил, че
липсват елементарни битови условия за живот, като нямало дори и баня. Твърди,
че след този момент децата не са се делили от баща си и че се чувстват много
добре в познатата им среда у дома си- със собствена детска стая и играчки.
Сочи, че не е ограничавал срещите на децата с майка им и дори тя често ходи в
дома му да ги вижда и взима от детска градина. За времето, в което ответникът
няма възможност да се грижи за децата бил наел детегледачка- учителка, която да
му помага в грижите за тях. Счита, че е в интерес на децата да останат при него
и да имат неговото местоживеене, тъй като къщата на бабата на ответницата,
където тя живее в момента няма необходимите условия, а освен това той като баща
има подкрепата и на семейството на ответницата, което го подкрепя и ще му
помага за отглеждането на децата. Сочи, че с ответницата, поради влошените си
взаимоотношения не могат да постигнат съгласие по въпросите за децата, което е
и причината да подаде настоящата искова молба. В интерес на децата било да
живеят при него и да продължат да растат в социалната среда, в която са
адаптирани и с него като родител, който полага усилия да не са лишени от
всичко, което им е необходимо към конкретната възраст. Не желае да прекъсва
контактът им с майката и счита, че същата следва да заплаща издръжка като свой
морален и законов дълг.
В срока за отговор на исковата молба е
постъпил такъв, заедно с насрещна искова молба. С отговора се оспорва изцяло
подадената искова молба. Ответницата заявява, че през първите години от
съжителството си с ответницата се разбирали и нямали сериозни разногласия, но
преди три години и след смъртта на майка му отношенията им коренно се
променили, като той станал изнервен, нямал работа, избухвал без причина и я
нагрубявал, дори вдигал ръка срещу нея. Детето Ивана се страхувало и молело
баща си да не удря майката, защото пак щяла да има кръв по устата. Това състояние
на отношенията продължило до лятото, когато една вечер, след прибиране от
работа и вземане на децата от детска градина, К. поискал да берат малини, а тя
била уморена и го помолила да наберат по-малко, при което той реагирал остро и
я изгонил. Взела най-необходимото и си тръгнала, като отседнала при приятелка
временно. На следващия ден се видяла с К., за да поговорят, а той поставил
условие децата да останат при него докато тя намери квартира, но след три дни и
казал да ги вземе, защото му е трудно да се грижи за тях. Не отговаряло на
истината твърдението, че е оставил децата без надзор, а твърди, че ги е
оставила за малко при своята приятелка, за да свърши своя лична работа,
свързана с преместването им. Сочи още, че не е вярно, че К. е ходил в дома на
приятелката и и е намерил децата мръсни и несресани, а напротив- твърди, че
винаги се е грижела добре за семейството си и за него самия, което се доказва
от факта, че той непрекъснато я е търсил, за да се грижи за децата. Сочи, че е
завела децата при баща им за почивните дни, а той после отказал да ги върне и я
допускал до тях само когато той има настроение за това или пътува. Ответницата
заявява, че от средата на месец юли 2017 г. живее при баба си, която не работи,
но е в трудоспособна възраст и има желание и готовност да и помага при
отглеждането на децата.
В
насрещната искова молба се сочи, че с ответника са родители на малолетните деца
Ивана Кесова и Георги К.. Както и Т.К. е заявил, също и Д.Д. счита, че
отношенията им са били добри, но от известно време са претърпели обрат, като
след смъртта на майка му ответникът по насрещната искова молба е станал
избухлив, нагрубявал я е и дори я е удрял, а голямото дете е ставало свидетел
на тези сцени. Твърди, че не е напуснала сама жилището, а е била изгонена и К.
не и позволил да вземе децата, но след три дни и се обадил да отиде да ги
вземе, тъй като му е трудно да се справя с тях. Майката заявява, че се
страхувала К. да не оставя децата сами, тъй като същият е собственик на частна
фирма с два камиона и поема различни курсове. При раздялата ищцата по
насрещната искова молба твърди, че е била заставена от К. да приготвя децата за
детска градина, да ги води и взема вечер, да ги нахрани и приспи, а след това
да си тръгва. Забранявал и да ги вижда насаме, а само в негово присъствие.
Майката заявява, че обича много децата си, а и те са изключително привързани
към нея и поради възрастта си, са зависими от нейните грижи. Сочи, че
понастоящем живее при баба си, която е заявила готовност да и помага при
отглеждането, а и жилището има всички необходими условия за живот. Неприемливо
е според нея бащата, който не може да се справи с отглеждането на децата, да
получи родителските права над тях. Счита, че тя самата е в състояние да ги отглежда
и възпитава, като има и сигурни доходи, тъй като работи. Бащата на децата от
своя страна бил с несигурна работа, тъй като курсовете, които поемал били
спорадични. Моли съда да съобрази изложените от нея факти.
В
законоусановения срок е постъпил и писмен отговор на насрещната искова молба, с
който Т.Г.К. заявява, че предявените насрещни искове са допустими, но
неоснователни. Като безспорни между страните отделя фактите, че двамата с
ищцата по насрещния иск са родители на малолетните деца Ивана Кесова и Георги К.,
както и че са живели на съпружески начала повече от 5 години и отначало
отношенията им са били добри. Оспорва твърдението на Д.Д., че дъщеря им е
ставала свидетел на скандалите помежду им. Описва ищцата по насрещния иск като
неуравновесена и твърди, че той не я е гонил от жилището, а тя сама е напуснала
по свое собствено решение. Преповтаря описаното в исковата молба, че Д.Д. е
отвела децата, след което той си ги е взел в нехигиеничен външен вид и от този
момент насетне децата не са се отделяли от него. Оспорва твърдението в
насрещната искова молба, че възпрепятства срещите с децата и заявява, че след
определянето от съда на привременни мерки, тя редовно взима децата. Сочи обаче,
че ищцата по насрещния иск не живее при баба си, както е изложила пред съда, а
живее при новия си приятел, в чийто дом води децата, когато ги взема, който
факт знае от самите деца. Изразява безпокойство, че децата биват водени при
непознат за него човек и че поведението на Д. е неморално, тъй като се опитва
да въведе съда в заблуждение относно местоживеенето си. Бащата заявява
безпокойство за сигурността на децата и техния интерес. Отделно от това сочи,
че ищцата въздейства върху психиката на децата, явно не им прави забележки и не
ги поучава, като след прибирането си у дома забелязва, че те са непослушни, не
отчитат забележките му и не искат да си лягат на време, защото при майка им
било така. Счита, че той като родител осигурява много добри условия за
отглеждането и възпитанието на децата. Интересувайки се от поведението им в
детската градина, учителите го уведомили, че няма промяна, дори Ивана е
по-концентрирана в заниманията си. Сочи, че от раждането си децата не са живели
на друго място освен в неговия дом, свикнали са с обстановката, имат режим на
игра, забавления, хигиена и сън. Описва какъв режим им е създал- вечеря към
19.00 часа, игра, вечерен тоалет и сън към 21.00 ч. Твърди, че не възпрепятства
срещите на децата с майката, а напротив- стриктно спазва определението на съда по
личния режим по привременните мерки.
В проведеното открито съдебно
заседание ищецът Т.К. се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител адв.Яниа А., която от името на доверителя си заявява, че поддържа
исковата молба, както и отговора по насрещната искова молба. В изложението си
по съществото на делото адв. А. заявява, че от събраните в хода на делото и в
производството по разглеждане на привременни мерки доказателства се установява,
че след раздялата между родителите, за децата полага грижи техният баща и те се
чувстват добре при него. Адв. А. анализира социалните доклади и заключава, че
по отношение на децата има промяна само в положителна насока. Условията в дома
на доверителя си, адв.А. определя като много добри и акцентира, че от раждането
си до настоящия момент трайно децата са живели само там, свикнали са с
обстановката и имат всичко, което им е необходимо. Сочи се, че ищецът получава
помощ и подкрепа от родителите на бившата си фактическа съпруга, а и той самият
полага много добри грижи за децата. Адв.А. счита предяените искове за доказани
и основателни и моли съда да постанови своето решение в този смисъл.
Претендират се и разноски от ищцовата страна. Ищецът лично заявява, че е готов
да се грижи за децата си.
В съдебното
заседание по разглеждане на делото ответницата по първоначално предявените
искове и ищца по насрещните искове Д.Д. се явява с новоупълномощен от нея
процесуален представител, а именно адв. Р.А. от САК, след като е уведомила
съда, че пълномощието на адв.Д.Н. е оттеглено. Преди оттегляне на пълномощието,
адв.Н. представлява Д. в съдебното заседание по привременните мерки. Адв.А.
поддържа отговора на исковата молба и насрещните искове. В хода на устните
състезания адв.А. моли за постановяване на решение, с което съдът да предостави
упражняването на родителските права върху малолетните деца на тяхната майка.
Моли да се вземат предвид добрите битови условия в нейния дом, както и крехката
възраст на децата и нуждата им от майчина грижа. Процесуалният представител на
ответницата иска режимът на лични отношения с бащата да бъде максимално широк,
а размерът на издръжката да бъде „разумен“. Заявява се изрично, че не се претендират
разноски. Ответницата Д. поддържа всичко заявено от адв.А..
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
По делото са събрани писмени
доказателства, чрез които се установява родителското качество на двете страни
по спора спрямо малолетните деца И.Т.К. и Г.Т.К.. Видно от удостоверение за
семейно положение, съпруга и деца, изх. №257/20.07.2017 г. на Т.Г.К. същият е със семеен статус „неженен“ и е баща
на И.Т.К., ЕГН: ********** и Г.Т.К., ЕГН:**********. Бащинството му над децата
се установява и от удостоверенията за раждане на същите, а именно:
удостоверение за раждане №**********/22.10.2014
г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояие при община Столична,
район Сердика за детето Г.Т.К. и удостоверение за раждане №**********/29.03.2012 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние
при община Столична, район Сердика за детето И.Т.К.. Удостоверенията за раждане
на децата са издадени на основание актовете им за раждане – № 0587/22.10.2014 г. и № 0174/29.03.2012 г. От цитираните документи е видно, че
майка на децата е ответницата Д.И.Д..
Според служебна бележка изх. № 247/21.08.2017
г., издадена от Детска градина „Ханс Кристиан Андерсен“- с.Челопеч, детето Г.Т.К.
посещава детското заведение и е бил редовен за учебната 2016/2017 г. Същите
факти се установяват и за И.Т.К. от служебна бележка изх. №248/21.08.2017 г. от същото учебно заведение.
Като писмено доказателство е приет и граждански договор №1/01.08.2017 г. между Т.Г.К. като възложител и Теодора Георгиева Златанова
като изпълнител, за която бащата е заявил, че е учителка на децата. С така
сключения граждански договор изпълнителят е поел задължение за почасово гледане
на децата Ивана и Георги, при заплащане срещу 5 лв. на час. Договорът е
двустранно подписан от страните.
Представени и приети са по делото писмени доказателства относно доходите на
майката. Според справка за актуално състояние на трудовите договори на Д.И.Д.,
изискана от териториална дирекция на НАП София, Д. има месторабота във фирма
„Йоги 5“ ЕООД от 03.01.2017 г., което правоотношение е съществуващо и
непрекратено към настоящия момент, а основната и заплата по него е 460 лв.
Същият брутен доход на ответницата Д. се установява от приложеното
удостоверение изх. №50/31.07.2017 г., издадено от
ръководството на „Йоги 5“ ЕООД, отразяващо брутния и доход за 6 месеца- от
февруари 2017 г. до юли 2017 г., който общо възлиза на 2698.37 лв. Социалните
служители пък са описали в доклада на ДСП-Пирдоп, че майката е „работник кухня“
в „Йоги 5“ ЕООД, а работното и време е от 7.30 до 16.00 часа. Удостоверения за
доходи на бащата не са представяни, но в приетите два на брой социални доклада
е отразено, че Т.К. е управител и едноличен собственик на „К. Транс“ ЕООД с
предмет на дейност „товарен автомобилен транспорт“ и поради заболяване в
периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност. Социалните служители са се запознали с удостоверение,
издадено от НОИ, според което за същия период К. е получил обезщетение в
средномесечен размер от 734.69 лв. Обезщетение той е получил и за месец август
в размер на 1054.95 лв. и средномесечното му брутно трудово възнаграждение е
718.74 лв.
Като писмени доказателства са приети
социален доклад изх. №ПР/Д-СО-ПП/43-001/05.09.2017
г. на ДСП-Пирдоп, изискан от съда във връзка с преценка исканията за
постановяване на привременни мерки и социален доклад изх.№ПР/Д-СО-ПП/51-004/14.11.2017 г. на ДСП-Пирдоп, приет в хода на съдебното
дирене. Двата доклада отразяват множество на брой факти от значение за
интересите на децата Ивана и Георги Кесови, които съдът следва да вземе предвид
и да анализира. На първо място, в хода на социалното проучване са проведени
срещи-разговори с родителите, които са дали определени заявки за сложилото се
положение и намеренията си към децата. И двамата са заявили категорично, че
желаят да отглеждат децата в бъдеще. Пред социалните служители бащата Т.К. е
заявил, че осигурява възможност на майката да се среща с децата, но е изразил
притеснения, че тя ги е водила в дома на новия си приятел Петър Котов и е
заявил, че възнамерява да и отнеме тази възможност, без да уточнява как.
Неколкократно, в подадените от бащата документи до съда и в съдебното
заседание, той заявява твърдение, че Д.Д. живее в дома на новия си приятел и той
като баща не е съгласен децата да живеят там, а майката заблуждава съда за
реалното си местоживеене. Майката Д.Д., от своя страна, признава пред
социалните служители, че има връзка с друг мъж, с който прекарва голяма част от
свободното си време и с когото е запознала децата и ги е водила в дома му на
гости без да остават там с преспиване. Заявеното от страните е наложило и
среща-разговор с въпросния Петър Котов, който съобщава, че има връзка с Д.Д.,
но не живеят заедно. Описва случката, която е притеснила бащата, а именно, че
Котов е спал на едно легло с момиченцето Ивана в неговия дом, като безобидна,
тъй като детето заспало докато гледа телевизия, а майка му през това време
приспивала другото дете в съседната стая. Котов е заявил, че приема децата и
възнамерява да подкрепя Д.Д. при отглеждането и възпитанието им без да прави
опити да замести бащата.
Служителите на ДСП-Пирдоп са провели анкета в жилището на бащата, където
децата се отглеждат, както и в жилището, където майката твърди, че живее- при
нейната баба в гр.Пирдоп. Установили са, че жилището в гр.Пирдоп, находящо се
на ул. „Христо Ботев“ 86, където децата са отглеждани от раждането си,
представлява къща на един етаж, състояща се от четири стаи и санитарен възел.
Описано е, че там за Ивана и Георги има обособена самостоятелна стая,
обзаведена с нови модерни мебели, задоволяващи потребностите им, като им е
осигурено и необходимото пространство. Бащата живее сам с децата като на същия
адрес, но в друга жилищна сграда, живее чичото на децата- Иван К.. Записано е в
социалния доклад по отношение на майката, че след раздялата с Т.К.,
първоначално е заживяла под наем, а впоследствие се е преместила в дома на баба
си и дядо си по майчина линия- Веселин и Мария Ценови, което жилище се намира в
гр.Пирдоп, на ул. „Еделвайс“ 24, представляващо къща на два етажа в добро
техническо състояние, състоящо се от кухня, спалня и санитарен възел на първия
етаж и три спални на втория. В това жилище живеят, според социалните работници,
лелята на Д.Д.- Снежана Колева, заедно с малолетния си син, както и бабата и
дядото на Д.Д.- Веселин и Мария Ценови, а домакинството е общо за всички
обитатели. Семейство Ценови са съобщили, че внучката им ползва една стая на
втория етаж, на който има и друга стая, която пък се ползва от децата, когато
са там. Обзавеждането на тази стая, предназначена за децата, социалните
служители са констатирали, че се състои от ъглови легла, бюро, секция и
гардероб, а отоплението е на твърдо гориво.
Освен гореизложеното, социалните служители са изследвали роднинския и
приятелски кръг на децата в семейството и са установили, че майката Д.Д. се
ползва с подкрепата на нейните баба и дядо- Мария и Веселин Ценови, а има и
сигурната подкрепа на Петър Котов. В проведен разговор с Мария Ценова, същата е
заявила готовност да продължи да подкрепя внучката си в отглеждане на децата за
в бъдеще. Бащата Т.К. пък се ползва с подкрепата на бабата и дядото на децата
по майчина линия, а именно- родителите на Д.Д., както и на нейния брат- Петър,
а също така разчита и на помощта на Теодора Златанова, с която има сключен
договор и която, според бащата, е учител на Ивана в детската градина, поради
което децата я познават и й се доверяват. Бабата на двете деца по майчина
линия- Елка Д. е съобщила на социалните служители, че при необходимост би
подкрепяла както дъщеря си, така и Т.К. при отглеждането и възпитанието на
децата.
Според убеждението на социалните служители, у децата не се наблюдават
негативни чувства към майката, а съществува изградена и запазена емоционална
връзка и с двамата родители. Децата освен това общуват с непознати без
затруднение, но след период на опознаване. Не са установени данни децата да са
въвлечени в конфликта между родителите си. Те от своя страна са информирани за
негативните последици върху развитието на децата от евентуалното им въвличане в
конфликта. Родителите демонстрират правилно изградени представи и виждания за
отглеждането и възпитанието на децата, както и разбиране на емоционалните им
потребности и необходимостта от срещи с другия родител. Изследван е въпросът
дали бащата ограничава срещите на майката с децата, като е установено, че
бащата изпълнява режима на лични отношения, определен като привременна мярка от
РС-Пирдоп и само един път е възпрепятствал срещите с мотив, че децата са болни.
Отбелязано е, че у бащата съществува увереност, че Д.Д. живее на семейни начала
с друг мъж и той, като техен баща, не желае децата да ходят в дома на този мъж.
Според социалните служители бащата има конкретни очаквания от майката и когато
тя не се придържа към тях е склонен да ограничи контактите и с децата с мотив,
че тя може да им навреди.
По време на социалното проучване представителите на ДСП-Пирдоп са
установили контакт с г-жа Лушка Бързакова- директор на детското заведение, в
което учат децата, която е заявила, че те редовно посещават детската градина,
чисти и спретнати са и им е осигурено всичко необходимо за учебния процес, а
бащата е родителят, който ги взема и връща. Счетено е, че децата са спокойни и
се справят успешно с усвояването на учебния материал. Според директорката на
учебното заведение, не се наблюдава промяна в поведението на децата след
раздялата на родителите им. Личният лекар на децата- Маргарита Йорданова пък е
заявила, че децата нямат установени хронични заболявания, а присъствието им на
профилактични прегледи се осигурява редовно и от двамата родители.
В социалният доклад е записано, че предвид ниската възраст на децата,
емоционалната и физическа връзка с майката е от особено значение за правилното
им физическо и психическо развитие.
Установено е с доклада, че към настоящия момент двете деца се отглеждат от
бащата, а полаганите за тях грижи са адекватни и съобразени с възрастта и
потребностите им. Крайният извод на социалните служители е, че и двамата
родители имат възможност да отглеждат и възпитават малолетните си деца. И
двамата разполагат с подкрпяща среда и са осигурили подходящи битови условия за
отглеждането и възпитанието им. Счита се, че с оглед защитата най-добрия
интерес на децата, е необходимо да бъде гарантирано правото им да осъществяват
контакти с родителя, с когото не живеят приоритетно, а определеният режим
следва да осигури възможност на родителя да участва пряко в отглждането и
възпитанието им и същевременно да гарантира запазване на емоционалната връзка
между тях. Относно издръжката на децата е посочено, че такава следва да бъде
осигурявана и от двете страни, а размерът и да е съобразен с възрастта им,
средствата за покриване на ежедневните им потребности от подслон, храна,
облекло, здравеопазване и образование.
В хода на делото са събрани свидетелските показания на общо петима
свидетели- част от тях разпитани в същинското производство, а друга част- в
процеса по привременни мерки. И петимата свидетели демонстрираха пристрастност
към една от двете страни, по чийто почин бяха разпитвани, въпреки което обаче
показанията им бяха обективни и освен оценъчните им заявления, обосноваха
твърденията си за родителските качества на Д.Д. и Т.К.. Съдът намира, че следва
да цени всички дадени показания досежно описани реални случки и факти от
обективната действителност, отчитейки обстоятелството, че те са пречупени през
призмата на човешкото отношение, роднинските и приятелски връзки.
Като свидетел е изслушан Петър Джонгов- брат на ответницата Д.Д., който е
наясно относно раздялата на сестра му с мъжа, с когото е съжителствала на
съпружески начала и баща на децата Ивана и Георги Кесови. Заявява, че не общува
със сестра си след раздялата и с ищеца, но има ежедневни наблюдения върху
живота на децата, отглеждани от техния баща, тъй като Т.К. разчита на него за
помощ с вземането на децата от детска градина понякога, когато има работа и
инцидентно в такива случаи оставя децата в дома на родителите на свидетеля,
които са баба и дядо на децата. В отговор на запитване дали на бащата му се
налага да ходи на работа през нощта и в състояние ли е 24 часа да се грижи за
децата, свидетелят е заявил, че на бащата му се налага понякога да ходи на
работа и през нощта, което обаче не е проблем, защото децата се оставят при
него или при майка му. Твърди, че ходи на гости почти всеки ден в дома на Т.К.,
за да вижда децата и че в дома има условия за отглеждането им- тяхна собствена
стая, стая за игра и удобства. Свидетелят заявява, че родителите му също
помагат в отглеждането на децата, като обаче не искат да виждат сестра му и тя
не е ходила да вижда децата, когато те са при баба си и дядо си. По отношение
на дома, където сестра му твърди, че живее и би отглеждала децата, а именно
дома на бабата на Д.Д., счита че няма необходимите условия за отглеждане на
деца, без да конкретизира защо смята така и че в същия дом живее леля му с
детето. Сочи, че сестра му в действителност не живее в този дом, а има приятел,
при когото живее. Смята, че сестра му не е ограничавана да вижда децата. За
периода след раздялата на родителите, свидетелят окачествява децата като
щастливи и не открива тъга в тях, а напротив- положителна промяна, тъй като
майката им се е карала дори за дребни неща като това дали ще се изпотят или
изцапат, а бащата им осигурява забавления- води ги на люлки, в зоологическата
градина. Сочи, че децата имат режим, според който вечер бащата ги къпе, сутрин ги
води на градина, като се грижи за хигиената им и за храната им, тъй като е
добър готвач. Свидетелят за малкото дете казва, че то говори, но не толкова
добре като сестричката си. За трудовата заетост на сестра си и Т.К. също е информиран,
като заявява, че К. има собствена фирма, а Д.Д. е започнала работа в началото
на годината в „стол“ на „рудник“, като преди това не е работила, тъй като е
била в майчинство, което е и причината да се грижи пряко повече за децата преди
раздялата.
Като свидетели са разпитани Веселина И. и Юлиян Стефанов, които лица са
съжителствали на съпружески начала и при които ответницата Д.Д. се е настанила
за определен период след като си е тръгнала от дома на ищеца К. и където децата
са били заведени от нея и отглеждани за известно време. Свидетелката И. сочи,
че Д.Д. познава от около 10 години от училище и в момента са колежки на едно и
също работно място и приятелки, поради които факти ежедневно се виждат.
Свидетелката познава и децата на своята приятелка, които заявява, че са живели
в дома и около седмица след раздялата на
страните, тъй като майката ги е довела след като бащата, при когото
първоначално са останали, се е обадил и казал на Д.Д., че не може да ги гледа.
Твърди, че е чула този разговор и бащата е заявил, че „не може да се разправя с
чорапи и гащи“. При това положение, заявява свидетелката, майката е отишла да
си вземе децата и ги завела в квартирата, където свидетелката е живяла, като с
ответника К. са се разбрали той да ги вземе за събота и неделя, но след като
осъществил това взимане повече не ги върнал, а дори блокирал обажданията на
майката, за да не може тя да ги чува. И. твърди, че майката е ходила да вижда
децата в детската градина, защото Т. не и го позволявал по друг начин, а също
така е виждала и съобщения, в които бащата пише на Д.Д. „да не притеснява
децата и да не ходи да ги разстройва“. Той също така не и позволявал да ходи с
децата на почивка. Свидетелката разказва за случка, при която бащата К. бил
спрял пред магазин за хранителни стоки, а децата били на задната седалка на
колата и майката отишла да ги види, а К. започнал да я бута, да я блъска, дори
заключил вратата на колата, независимо че малкото дете- Гого плачело и искало
майка си. От личните си наблюдения над децата за времето, в което са живели в
дома и, И. споделя, че не ги е чувала да питат за баща си, нито той да ги търси
и че децата се чувствали добре, когато майка им е полагала грижа за тях.
Грижата на майката спрямо децата свидетелката определя като „нормална грижа“,
каквато би полагала всяка майка и твърди, че в началото след раздялата на
родителите приятелката и е ходила в дома на бащата да къпе децата, да им оправя
дрехите, да ги води сутрин на градина, защото той не може. Вечер отново майката
прибирала децата или нейния брат, отново поради невъзможността на бащата да ги
вземе. Свидетелката И. твърди, че Д. към момента живее при баба си, където тя
лично е ходила и се е уверила, че за децата има отделна стая и нормални условия
за отглеждане. Смята, че бабата и дядото на Д. биха и помагали в отглеждането
на децата.
Бившият приятел на свидетелката И.- Юлиян Стефанов също дава свидетелски
показания и споделя свои лични наблюдения за времето, през което децата и
тяхната майка са живели при него и И.. Заявява, че с Т.К. са съученици и
приятели. Спомня си, че преди около 6 месеца Д.Д. е отишла да живее у тях, тъй
като се скарала с Т., а с неговата „бивша жена“ двете били колежки и си
помагали. Свидетелят твърди, че когато дошла в дома им Д. изглеждала добре, не
била разстроена, а дори била весела и с И. излизали още същата вечер. След
около 2-3 дни Д. довела и децата и останали за десетина дни, през което време
различни неща са му направили впечатление- най-вече безотговорното отношение на
майката, която постоянно излизала, телефонът и бил „все в ръцете“, а една вечер,
когато се прибрала от работа, оставила децата и заминала с непознато за
свидетеля момче на кино в гр.София, оставяйки на него и приятелката му децата
за надзор и не се прибрала до след 01.00 часа вечерта. Притеснителен за
свидетеля се оказал фактът, че майката „зарязва“ така децата, което го накарало
да се обади на баща им и да му разкаже за случката и на другия ден той дошъл да
си ги вземе. Поведението на Д.Д. и приятелката на свидетеля Веселина И., не се
харесало на свидетеля Стефанов, поради което и с И. се скарали, като двете жени
се изнесли от дома му и отишли да живеят в дома на Веселина И.. Относно своята
квартира, където Д.Д. е завела и децата, свидетелят заявява, че там няма
условия за отглеждане на деца и за добър живот и че всичко е много старо, тъй
като не е живяно в жилището близо 20 години. Друго обстоятелство, което
направило впечатление на свидетеля е грубото отношение на майката към децата.
Описва случка, при която се прибрал от работа и видял Д. да вдига детето за
едната ръка „все едно ще го тръсне в земята“, при което той се намесил- дръпнал
детето, завел го в другата стая и му дал телефон да си играе, за да се успокои,
тъй като пищяло. Свидетелят Стефанов си спомня за разговори с Т.К., при които
последният му е споделял, че Д. е нервна, което той лично е видял в поведението
и към децата. Свидетелят сочи, че има наблюдения върху живота на децата и към
настоящия момент, когато бащата ги гледа и че децата са видимо щастливи и
весели, а в дома му има прекрасни условия за живот и е вложил много средства,
за да ги осигури. Свидетелят твърди още, че е виждал Д.Д. и след напускането на
кваритирата, в която са живели съвместно- виждал я е, че живее в дома на
приятеля си Петър, който се намира над дома на неговата бивша приятелка, където
свидетелят ходи, за да вижда своето дете. Знае, че Д. живее при Петър освен от
личното си убеждение, когато я е виждал там, още и по информация от свидетелката
И. и от други хора.
Свидетелства по делото и Мариета Маджарова- кръстница на децата и семейна
приятелка, която обаче твърди, че Д.Д. не желаела да комуникира с нея, освен в минал
период от около година, в който били в много добри отношения. Споделя
наблюденията си от майката и бащата. За Д.Д. заявява, че е била и много добра
майка, но е проявявала и много грубо отношение към децата, особено към Ивана,
като я е наричала с много обидни думи- „воня“ и други подобни, които свидетелката
намира за неудобно да каже. Спомня си за случай, при който двете, заедно с
други хора, били излезли на кафе с децата, Ивана паднал и тогава Д. се обърнала
към нея с думите „К‘во се превземаш ма мършо!“. Тази ситуация, спомня си
свидетелката, дори предизвикала коментар между жените, че подобно отношение е
неприсъщо за една майка. Свидетелката акцентира над това, че Д. е била и много
добра майка, но това не я оправдава за случки като описаната. Свидетелката
Маджарова твърди, че има ежедневно наблюдение над сегашния живот на децата, тъй
като много често ходи в дома на Тодор да ги види. Според нея бащата се справя
по-добре от майка. Направило и е впечатление, че няколко пъти, когато е ходила
в дома на Тодор и това посещение е съвпадало с момента, когато майката е
върнала децата след среща с тях, Гого е винаги недоспал, кисел и сърдит, а
някой път ги връщала и болни. Свидетелката разказва за проведен между нея и
детето Ивана разговор, в който детето въодушевено е обяснило, че майка им ги е
водила в новата и къща, където Петър преместил една маса, разпънал един Диван и
с него /детето и Петър/ спали на дивана, а майка и се гушкала с Гого на другото
легло. Детето заявило, че това се е случило „когато било тъмно“. Свидетелката
не е сигурна дали въодушевлението, което се е откроило у детето е еуфория или е
притеснение. Свидетелката подчертава, че Петър е новият приятел на майката.
Според свидетелката в момента, когато бащата се грижи за децата, на тях им
личи, че са гледани и че той полага повече усилия да ги обгрижва с любов и
внимание, макар че свидетелката казва, че и майката е гледала децата, но просто
не им е обръщала необходимото внимание. Друго, което свидетелката споделя пред
съда е, че има разлика в самите деца от момента, когато са гледани предимно от
майката и сега, когато биват гледани от бащата. Тази разлика открива предимно в
Ивана, която преди била мълчаливо дете и подтиснато, а от известно време е
коренно различна- говори, смее се, а Гого е започнал да говори и се е отучил от
памперса. Децата, според свидетелката, са по-щастливи към настоящия момент,
което отдава на факта, че майката е оказвала натиск над тях, доколкото е искала
всичко да и е перфекто- всичко да е чисто, а децата „да стоят едва ли не
мирно“. Твърди, че майката не е отделяла необходимото внимание на децата и това
ги е депресирало. В началото, след раздялата на родителите, свидетелката
твърди, че децата са идвали пред тях на улицата да си играят и Ивана на няколко
пъти споменала, че не иска да ходи при майка си, а Гого пък плачел за майка си.
Свидетелката твърди, че сега децата имат много добър режим и се хранят
нормално- не ядат постоянно зрънчовци и шоколади, ходят винаги чисти и сресани.
Всяка вечер, каквото и да са правили и където и да са ходили през деня децата, в
девет часа Т. ги приготвя и ги слага да си лягат- така обяснява свидетелката
Маджарова. Сочи, че предимно Т. се грижи за децата, но е имало и случаи майката
и братът на Д. да му помагат, тъй като той много разчита на тях след раздялата
между него и Д.. Свидетелката знае, че майката на Д. е заявила, че няма да
остави децата необгрижвани и без любов и ще продължи да помага. Братът на Д.
бива определен като много отговорен и свидетелката дори разказва за случай,
когато поради сериозен здравословен проблем на бащата- Т., съвпаднал с
боледуване и на децата и нежелание от страна на майката да ги гледа в този
конкретен момент, защото не могла да си вземе болничен, бащата се е принудил да
се обади на брата на Д., който цяла седмица гледал децата и ги водил по лекари.
Свидетелката е категорична, че децата не усещат, че има напрежение между
родителите, макар да знаят, че те вече не живеят заедно и е категорична, че
бащата не би позволил да се депресират от личния конфликт с майката.
Изслушана като свидетел е бабата на Д.Д.- Мария Ценова,
която твърди, че от юли месец 2017 г. внучка и живее при нея. Заявява, че след
раздялата на родителите децата са живели при тях, но един уикенд бащата ги е
взел и повече не ги е върнал, като не ги пускал при майката до постановяване от
страна на съда на дните, в които майката има право да ги вижда, откогато
режимът се изпълнява редовно. Свидетелката сочи, че децата ходели на гости у
нейната дъщеря /майка на Д./, която живее през улицата и тогава внучка и купувала
лакомства и ходила да ги види, но нейните родители, които Т.К. бил настроил
срещу нея, веднага му се обаждали и той идвал да ги вземе, като и отказвал
достъп до тях. Описва случай, в който бащата е бил „на път“ и децата били
оставени в дома на родителите на Д., който е в съседство, а Д. като разбрала
отишла и ги взела по пижами- завела ги в дома на баба си, но нейните родители
се обадили на бащата и той разпоредил децата да бъдат върнати „където ги е
оставил“. Твърди, че К. не дава имформация на майката на децата за тяхното
здравословно състояние, а се налага да разбира от други източници, че те са
болни. Твърди още, че Д. постоянно плаче и е разстроена, че таткото не се явява
на родителски срещи и на тържества на децата. Свидетелката Ценова заявява, че сега
вижда децата, когато Д. ги взима и ги води у тях, където си играят и се
занимават много по детски, а тя /свидетелката/ им прави лакомства. Описва
децата като много контактни спрямо нея, но намира за нередно да ги разпитва за
таткото и майката и поради това не го прави, а им осигурява свобода за игри.
Относно условията в дома си заявява, че не са луксозни, но са добри и че в този
дом и тези условия са отгледани четири деца. Сочи, че в дома живеят тя,
съпругът и, нейна дъщеря с внуче, а сега и внучка и Д.. Казва, че ще е на
разположение на внучка си за помощ с децата докато е жива. За брата на Д. твърди,
че в действителност помага на бащата с грижата за децата, но го прави срещу
заплащане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени и от двете страни са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК - за предоставяне
упражняването на родителските права върху родените от съвместно съжителство
малолетни деца, местоживеенето им и определяне режима на лични отношения с
другия родител, както и искове по чл.143 СК за издръжка на двете малолетни деца
занапред.
При преценка на основния въпрос по съществото на делото, а именно на кого
следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
децата- Ивана и Георги Кесови, съдът се ръководи единствено от интересите на
децата и тяхната най-пълна защита към настоящия момент и за вбъдеще. Множество
са факторите, които следва да бъдат подложени на преценка от съда и те са
примерно изброени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №
3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от
В настоящия случай, установимо от доказателствата, децата са на ниска
възраст- Ивана Кесова е на 5 години, а Георги К. е на 3 години.
Съвкупният доказателствен материал навежда на безпротиворечивия извод, че и
двамата родители обичат децата си и желаят да осъществяват грижата за тях и
отглеждането им, което демонстрираха и с активното си процесуално поведение.
Личният конфликт между двамата е същностен, доколкото пречи на общуването им
дори и по отношение на децата и води до липса на диалогичност, която има
значение не само за постигане на най-благоприятното за всички решение, но и за
бъдещето на децата, в което следва да участват и двамата родители.
В родителските качества на Д.Д. и Т.К. не се наблюдава съществен дисонанс,
т.е. и двамата разполагат с основните изискващи се от един родител родителски
заложби и умения, отношение и грижовност към децата, което са установили и
социалните служители, осъществили пряк контакт с родителите, децата и техните
близки. Съществуват обаче нюанси в поведението на двамата, възможностите им-
персонални и материални, както и в отражението на това поведение върху децата.
Установи се, че и двамата родители имат определени
характерови особености, които са се проявили в отношенията помежду им, но се
явяват фактор, който следва да бъде анализиран и през призмата на отношението
към децата. Бащата е лесно избухлив и нервен, което съдът успя лично да
възприеме, но отдава на видимото му огорчение. Въпреки това обаче никое от
доказателствата не свидетелства за това неговата избухливост и сприхавост да са
рефлектирали върху децата, а напротив- установява се, че той има необходимото
търпение да изпълнява всекидневните грижи за тях без да се ядосва от наложилата
се ситуация по поемане и на домакинската грижа в дома. В действителност се
събраха показания, според които от начало бащата е имал притеснения във връзка
с грижите по децата и поради това се е обръщал към майката за помощ, въпреки
конфликтните им отношения. Поради същата причина се е съгласил тя да вземе
децата, напускайки общия им дом, след което е взел децата обратно. Попадането в
подобна ситуация на родителя от мъжки пол според съда е нормално да бъде
съпроводено с притеснение и несигурност в способността да се справи с
цялостното отглеждане на деца, още повече, когато се касае не за едно, а за две
деца и то на ниска възраст. Поради това не следва да се отчита тази
несигурност, щом към настоящия момент има
доказателства, че е преодоляна и е заменена с противоположната увереност
в способностите за справяне с отглеждането на децата. От своя страна, майката
демонстрира спокойствие в съдебната зала и пред социалните служители, но се
събраха достатъчно на брой доказателства /от няколко свидетели, коментирали
различни ситуации/, че същата е проявявала спрямо децата агресия, съпроводена с
физическо прилагане на сила от нейна страна, както и че си е позволявала
вербална нецензурност спрямо децата, които факти показват нейната
нетолерантност към трудната детска възраст, в която пакостите са нормални
детски действия. Неприемливо е от една страна децата да се атакуват с
неприлични изрази и прилагане на сила. Не следва да
се толерира възпитание на децата чрез физическо насилие, каквото изглежда е
прилагала в определени моменти майката на децата. От друга страна, неприемливо е дете да бъде поставяно в
рамките на изискванията за поведение към възрастен, а именно: от него да се
очаква постоянно послушание и изпълнение на родителските изисквания, налагано
със внушаване на страх, че ще бъде бито, обидено или наказано. Следва родителят
да прави разлика между строгостта, когато същата се явява необходима с цел
възпитаването му като добър и морален човек и преминаването на допустимата
граница на тази строгост, израждаща се в подтискане на същността на детето,
целта на което поведение вече не е възпитание на детето, а единствено
осигуряване на собствения комфорт на родителя. Майката като родител е допуснала
да се размият границите в двата типа поведение, което не е благоприятно за
децата, които са твърде малки от тях да се очаква постоянен самоконтрол, но са
достатъчно големи да се повлияят емоционално от неконтролирано поведение на
родителя. Те са именно във възрастта, в която всяка изречена от родителя дума
бива запаметена и поради това внимателното изразяване е наложително, а обидните
и нецензурни думи следва да бъдат изключени от речника на родителя.
На следващо място, отговорното отношение на родителя следва да бъде
преценявано по липсата или наличието на егоистичен подход към децата. Така
например майката е поставила децата, макар и не за дълъг период от време, в
неблагориятна битова среда в дома на своята приятелка, където тя самата се е
чувствала добре, доколкото двете жени са се забавлявали съвместно, но където не
е имало необходимите за децата материални условия, за което свидетелят Стефанов
е категоричен. Бабата на Д.Д.- свидетелката Ценова, заяви своята готовност за
подпомагане на внучка си във всеки един момент, от което следва, че Д. е могла
още от началото на раздялата с бащата на децата да се настани заедно с децата в
дома на своята баба, вместо да прави компромис с хигиеничността и
здравословните условия на живот за децата. Освен това, несъобразено с добрите
родителски практики е оставянето на малки деца на грижите на лица, различни от
роднинския кръг, с единствената цел, времето в което децата се обгрижват от
хора, които не са им близки, да бъде използвано за забавление. В този смисъл
свидетелят Стефанов не без основание е изразил възмущение от постъпката на
майката, която е оставила децата след пристигането си в непознат за тях дом, и
е излязла да се забавлява. Това свидетелства и за известно лекомислие у майката
като родител. Бащата, от своя страна, пък е проявил егоизъм спрямо децата,
ограничавайки ги да се срещат свободно с майката и забранявайки свободната
комуникация с нея, от която безусловно сигурно е, че деца на тази възраст се
нуждаят. Това поведение на бащата обаче е било демонстрирано преди съдът да
въведе режим на лични отношения с майката в рамките на режима по привременни
мерки, след който момент дори бабата на Д.Д. призна, че режимът се спазва от
бащата, а всички описани от свидетелите случки са преди това. Промяната в
бащата може да е последица от осъзнаване необходимостта децата да растат с
майчино присъствие в живота си, което да повлияе благоприятно оценката на
родителския капацитет на бащата, но също така е възможно да е временно
състояние - последица от желанието на бащата крайното съдебно решение да е в
негова полза. При този втори вариант обаче, бащата следва да има предвид, освен
че бъдещото ограничаване на личните отношения на майката и децата ще се яви
неблагоприятно за неукрепналата детска психика, също така, че то може и да се
превърне в основание за промяна в режима по упражняване на родителските права,
който със съдебното решение не се счита решен по окончателен начин, неподлежащ
на промяна. Всяка една промяна в обстоятелствата, преценени от настоящия съд, е
възможно да обуслови за вбъдеще промяна на режима. Съдът намира, че поведението
на бащата, препятстващо свободния контакт с майката, не е било продиктувано от неговата
собствена неприязън към майката за сметка на обичта на децата, а от
субективната му увереност, че тя може да навреди на децата, като ги разстрои
ненужно. Бащата изглежда обаче да е взел предвид извършената от съда по
привременните мерки преценка, че срещите с майката не застрашават децата, а
напротив- явяват се необходими, и следва в този смисъл да е осъзнал, че и
двамата са родители на децата и децата имат право да общуват с тях и че той не
е призван еднолично да прави преценка кое е добре за децата и кое е
неблагоприятно.
Следва да се преценят още материалните и битови условия при двамата
родители, съобразно местата, където децата ще бъдат отглеждани от тях. Установи
се, че бащата е вложил значителни средства за осигуряване модерни и комфортни
условия на живот, гарантиращи освен спокойствието на децата, тяхната
задоволеност и самостоятелност. За майката, макар да се твърди от нейната баба,
че живее в дома и, доказателствата навеждат на друг извод. Съдът доби увереност
от всички събрани свидетелски показания, че майката прекарва приоритетно
времето си в дома на новия си приятел. Домът на бабата на Д.Д., където се
установи, че има необходимите условия за живот на децата, макар и несравними по
удобства с тези в дома на бащата, не е домът, където децата прекарват времето
си, доколкото биват водени в дома на новия мъж в живота на майката. Тук следва
да се спомене едно противоречие в показанията на свидетелката Ценова с останалите
доказателства, а именно: че тя е заявила децата да са живели в нейния дом,
откъдето бащата ги е взел един уикенд и не ги е върнал след това. От другите
доказателства обаче става ясно, че бащата е взел децата не от дома на бабата на
Д., а от дома на свидетелите И. и Стефанов. Съдът намира, че така дадените
показания на свидетелката Ценова целят да подкрепят версията на нейната внучка,
че живее именно в дома на баба си, при което при свидетелката се наблюдава
готовност да поддържа тази версия, независимо от нейната истинност. Съдът
намира, че евентуалният опит за заблуда на съдебен орган е признак за
недобросъвестност и в случай, че се касае именно за такъв опит, страната сама
поставя себе си в неблагоприятно положение. Дори да се счете, че именно домът
на свидетелката Ценова е мястото, където Д. живее и където възнамерява да
отглежда децата, в него се налага съжителство на децата с доста на брой хора в
едно домакинство, което ги лишава от самостоятелност и от необходимия комфорт.
От друга страна, доколкото майката има сериозни взаимоотношения с друг мъж, то
твърде вероятно се явява бъдещо съжителство между двамата, което макар отречено
към настоящия момент, ще наложи действителното преместване на децата от дома на
прабаба им. Съдът следва да отбележи, че продължаване житейския път на
родителите с нови партньори е очаквана последица, при която е неизбежно
запознаването на децата с новото положение и новите хора в живота на
родителите. Въпреки това обаче заживяването на децата в нова семейна среда, с
нов партньор на майката, е възможно много лесно, предвид възрастта на децата,
да рефлектира в заместване на другия родител в съзнанието на децата, дори целта
на майката да не е такава. Децата на тази възраст са склонни да обикват лесно и
да възприемат лесно нови хора, които да копират, идеализират и приемат за модел
за поведение, поради което не е изключено с мъж, различен от баща им, който
присъства в живота им ежедневно, да се сближат до степен, че бащата, макар и
част от живота им, да бъде изместен, без изрично някой да цели такъв резултат. Съдът
подчертава обаче, че горният извод е съобразен с възрастта на децата, тъй като
при по-големи деца той не може да е аналогичен, защото когнитивните способности
са различни при различните възрастови групи лица. Бащата на децата, към
настоящия момент, няма данни, нито доказателства да има нов партньор в живота
си или да планира заживяване на семейни начала с другиго, което пък обуславя
извод, че цялата му грижа и енергия ще бъде насочена към подрастващите деца,
които предвид възрастта си, имат най-голяма нужда от внимание.
И двамата родители работят и имат доходи, макар и да не са значителни като
суми. Аргументът на процесуалния представител на майката, че работата на бащата
пречи на грижата му, е несъстоятелен, тъй като не може да се очаква от един
родител да не работи или да работи изцяло съобразена с графика на детските
градини работа, още повече, че се установи, че бащата е намерил решение на
проблема, обезпечавайки децата с временното присъствие на други лица- близки и
учителка на граждански договор, докато него го няма. Бащата, дори да е имал
затруднения, се установява, че никога не е оставял децата сами, каквито
опасения изразява майката. Не се установява отсъствията на бащата да са толкова
чести, че на практика децата да са лишени от неговата грижа. Напротив-
свидетелката Маджарова твърди, че почти всяка вечер бащата си е у дома и
изпълнява вечерните грижи за децата. Братът на Д.Д. също потвърждава, че понякога
взема децата от градина и ги гледа за известно време или пък това извършват
родителите му, но не твърди това да е честа практика. Освен това, работата на
бащата е на свободна практика, което улеснява оставането му у дома при належаща
необходимост от това- например при заболяване на децата. Работата на майката, в
действителност е на график, който позволява вечерите да е у дома си и в този
смисъл при този критерий родителите са равнопоставени.
И двамата родители биват подкрепяни от определен кръг роднини и близки.
Майката разполага с подкрепата на своята баба, която в действителност е
достатъчно жизнеспособна да осъществява преки грижи за децата. Бащата пък,
който е загубил своите родители, разполага с безпрекословната подкрепа на
родителите на майката и нейния брат, което показва, че същите са оценили
неговите родителски качества, в противен случай те не биха предоставили
подкрепа за родител, който има вредно влияние върху децата. Следователно, и
двамата родители разполагат с подкрепа на роднини и близки в процеса по
отглеждане на децата.
И двамата родители демонстрират загриженост за развитието на своите деца,
интересувайки се от потенциала, който те имат в детското заведение, което
посещават. Макар свидетелката Ценова да твърди, че бащата- Т.К. не ходи на
родителски срещи и тържества на децата, което разстройва майката, подобна
констатация не фигурира в социалния доклад и подобен факт не е съобщен от
учителите и директора в детската градина. Децата не се ограничават от
извънкласни дейности. Ивана ходи на плуване. Справянето и с учебния материал
свидетелства за отговорно отношение на родителя, който осъществява пряката
грижа върху нея, а именно-бащата.
Не се установява децата да имат негативна настройка или отношение към някой
от своите родители, което да е предизвикано от другия родител. Наличието на
подобно родителско отчуждение, би се тълкувало в негативен смисъл за
предизвикващия го родител, но в случая такова отчуждение не съществува. Не се
установява и децата да биват въвлечени в конфликта между родителите, което би
застрашило тяхната психика. В този смисъл и двамата родители изглежда да
осъзнават значимостта на запазване емоционалната и психологическа сигурност на
децата и положителното им отношение към другия родител.
Децата, както многократно беше подчертано, са на малка възраст, когато
нуждата им от майчина грижа е голяма. Те обаче не са бебета, при които за
изграждане на връзката с майката да е решаващо ежедневното нейно присъствие в
живота им. При бебетата винаги приоритетно е отглеждането им от майката и
именно поради това е предвиден и законодателно периодът на майчинство. Двете
деца са от различен пол. Всяко момиче се нуждае от модела на поведение на
майката, а всяко момче- от модела на поведение на баща си, но в настоящия
случай децата не следва да бъдат разделяни, като най-благоприятно за тях ще е
да израсват заедно, което би обусловило запазване на връзката между тях, която
се доказва от социалния доклад, че е силна. Оставането им заедно би
способствало още за подсилване на тази връзка.
При
обсъждане на фактите, имащи значение за цитираните в началото на
изложението критерии,
прави впечатление, че дори след преценка на всеки един от тях поотделно и в
съвкупност трудно може да се изведе превес на някой от родителите като цяло.
Макар и малка, известна привилегия има бащата,
коментирайки неговите и тези на майката възпитателски качества и
морален облик. При бащата в по-малка степен са разколебани добрите
родителски практики. Освен това се установява, че децата, макар и обгрижвани и
при двамата родители, се чувстват по-спокойни и емоционално балансирани при
своя баща. Освен това, оставайки да живеят при него, децата запазват чувството
си за дом, тъй като именно неговият дом е мястото, където те са живели още от
раждането си, а социалната им среда с децата от квартала, с които се
установява, че често играят на улицата пред дома си, също се запазва. Бащата
запазва подкрепата на разширеното семейство на децата, включващо баба, дядо,
вуйчо. Сигурността, която бащата предлага на децата на този етап от живота им,
е по-голяма и стабилността на положението на пълноценна грижа е по-значителна,
поради което съдът намира, че именно той е родителят, който следва да упражнява
родителските права над децата и при когото те да имат своето местоживеене.
Относно режима на лични отношения с другия родител, а именно- майката,
съдът намира, че доколкото вече беше коментирано колко значима е връзката на
децата с нея, към настоящия момент е законосъобразно и целесъобразно срещите
между нея и децата да се осъществяват три пъти в месеца – първата и третата
седмица на месеца от 17.30 часа в петък до 16.00 часа в неделя с преспиване в
петък и събота, и четвъртата седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя с преспиване в събота, както и 10 дни през пролетта, 10 дни през
зимата и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата. Този режим в настоящия случай е по-подходящ от общоприетия режим за два
уикенда в месеца.
Относно размера на издръжката и с оглед доходите на майката, съдът намира,
че същата следва да е в размер на по 127.50 лв. за всяко от децата, макар
бащата да е поискал по 120 лв. Този извод съдът прави при отчитане
обстоятелството, че от януари 2018 г. минималната работна заплата ще бъде в
размер на 510 лв., което обуславя и по-високия минимален размер на издръжката,
а именно- 127.50 лв. Издръжката не следва да пада под този минимум. Тази
издръжка се явява дължима от влизане в сила на съдебното решение, доколкото има
постановено определение по привременните мерки, действащо до влизане в сила на
решението. Издръжката е платима чрез законния представител на малолетните деца
в лицето на техния баща.
Претендират се в процеса разноски от страна на бащата, на когото бива
предоставено упражняването на родителските права. Същият, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, и с оглед изхода на делото има право да му бъдат присъдени разноски, които
съобразно представения от процесуалния представител Я.А. списък, са в размер на
680 лв. Съществуват реални доказателства, че адвокатският хонорар е бил
заплатен в брой, поради което следва да бъде възстановен от насрещната страна,
за която съдебното решение е неблагоприятно. Също така, майката- ответник по
делото и ищец по насрещната искова молба, следва да заплати дължимия размер на
държавната такса върху присъдената на децата издръжка, възлизащ на 367.20 лв.
/4 % от тригодишния сбор на платежите/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на бащата Т.Г.К., ЕГН: **********,
адрес: ***,
упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца И.Т.К., ЕГН: ********** и
Г.Т.К., ЕГН: **********
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене
на малолетните деца И.Т.К., ЕГН: ********** и
Г.Т.К., ЕГН: ********** по адрес на бащата Т.Г.К., ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.И.Д. ЕГН: **********, адрес:
*** с децата И.Т.К.,
ЕГН: ********** и Г.Т.К., ЕГН: **********, както следва:
всяка
първа и трета седмица от месеца от 17.30
часа на петъчния ден до 16.00 часа на неделния ден с преспиване в петък и събота; всяка четвърта седмица от месеца от 10.00 часа на съботния
ден до 17.00 часа на неделния ден; както и десет дни през зимата,
десет дни през пролетта и един месец през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, както и по
всяко друго време след предварителна уговорка между родителите.
Децата
да се вземат и връщат по определеното им
местоживеене.
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН: **********
***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетните
си деца И.Т.К., ЕГН: ********** и Г.Т.К., ЕГН: ********** чрез техния баща и
законен представител Т.Г.К., ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на по 127.50
лв.(сто двадесет и
седем лева и 50 ст.) за всяко от децата, дължима до 10 – то число на
текущия месец, за който се отнася, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочие до
изплащането й.
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Г.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 680,00 /шестстотин и осемдесет/ лева
разноски в настоящото производство, от които 80.00 лв. за заплатена държавна такса по иска за родителски
права и 600 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Районен съд-Пирдоп държавна
такса върху присъдения размер
на издръжките, в размер на 367.20 лв. /триста шейсет и седем лева и двайсет
стотинки/
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: