РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Русе, 09.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 243
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.
от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Община Две могили против Решение № 60 от 19.05.2021 г., постановено по АНД № 86/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 4 от 04.03.2021 г., издадено от Кмета на Община Две
могили, с което на А.М.И. за нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредба № 3 за
поддържане и осигуряване на обществения ред, опазване собствеността и чистотата
на територията на Община Две могили и на основание чл. 40, т. 3 от същата
наредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 (петстотин)
лева.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение, след което съдът да се произнесе по същество като
потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответната в производството страна – А.М.И.,
в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността на
жалбата. Счита, че решението на РС – Бяла следва да бъде потвърдено като
правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа
страна първата съдебна инстанция е установила по делото, че със Заповед № 866 от 27.11.2020
г. на Кмета на Община Две могили е била възложена проверка относно спазване
разпоредбите на чл. 10, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 3 за поддържане и
осигуряване на обществения ред, опазване на собствеността и чистотата на
територията на Община Две могили в гр. Две могили. Проверката следвало да се
извърши от назначена от кмета комисия, като при констатиране на нарушения да се
съставят актове по ЗАНН. Контролът по изпълнение на заповедта бил възложен на
заместник-кмет на общината. На 06.01.2021 г. комисията извършила проверка за
домуващи и паркирани МПС в зелените площи по ул. „Гагарин“ и ул. „Васил Друмев“,
при която били констатирани множество автомобили. Сред тях били товарен
автомобил с рег. № Р4927КК, домуващ в зелената площ по ул. „Васил Друмев“ и
товарен автомобил с рег. № Р6416РХ, домуващ в зелената площ, отредена за
изграждане на тротоар по ул. „Гагарин“, и двата собственост на въззивния
жалбоподател. Съставен бил констативен протокол с приложен изготвен снимков
материал. Във връзка с така установеното, на И. била изпратена покана изх. №
338 от 18.01.2021 г. за явяване в сградата на Община Две могили за съставяне на
АУАН, която била получена на 20.01.2021 г. Въззивният жалбоподател се явил и
след като му било разяснено, че следва да му бъде съставен АУАН за извършено от
него нарушение на посочената наредба, той напуснал сградата. Това
наложило съставянето на АУАН да стане в негово отсъствие, който акт впоследствие
му бил връчен чрез служител на общината. В законоустановения тридневен срок не били
постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на АУАН, наказващият орган
издал оспореното пред РС – Бяла НП, с което на основание чл. 40, т. 3 от
Наредба № 3 на И. била наложена глоба в размер на 500 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Бяла е приел от правна страна, че оспореното пред
него наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като по делото не се установява да е извършено нарушението, за което
е била ангажирана отговорността на наказаното лице.
Решението на РС - Бяла е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи.
Видно от обстоятелствената част на НП,
административнонаказателната отговорност на А. И. е била ангажирана за това, че
на 06.01.2021 г., като
собственик на товарен автомобил с рег. № Р4927КК и товарен автомобил с рег. №
Р6416РХ е допуснал домуването на автомобилите върху зелени площи за обществено
ползване, отредени за тротоар по ул. „Васил Друмев“ (за товарен автомобил с
рег. № Р4927КК) и по ул. „Гагарин“ (за товарен автомобил с рег. № Р6416РХ).
Понятието
„домуване“ на превозни средства има своята легална дефиниция в разпоредбата на
§ 1, т. 7 от ДР на цитираната по-горе наредба, а именно това е паркиране на
превозно средство за продължителен и значителен период от време, включително и
през тъмната част от денонощието. Правилно и напълно обосновано първата съдебна
инстанция е приела, че при тази конструкция на изпълнителното деяние, следва да
бъде установен, съответно посочен при описание на нарушението в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление периодът, през който
автомобилите са били паркирани, както и евентуално дали включва тъмната част от
денонощието, за да може да се извърши преценка дали е налице „продължителен и
значителен“ времеви период, както гласи легалната дефиниция на понятието, за да
е налице „домуване“ на превозното средство. В тази връзка въззивният съд е извършил
правилен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Правилно е
приел, че в случая не е установено и доказано въпросните товарни автомобили да
са били паркирани за продължителен и значителен период от време върху
посочените в НП зелени площи. В случая е била извършена еднократна проверка по
ул. „Васил Друмев“ и ул. „Гагарин“, неясно в какъв час от денонощието, при
която са били установени паркираните МПС. Правилно съдът е счел, че представените
снимки не представляват годни и допустими веществени доказателствени средства в
административно наказателното производство, но дори и да бяха, от същите не би
могла да се установи продължителността на паркирането, за да бъде квалифицирано
последното като „домуване“. При описание на деянието в акта и НП не е налице
пълно и ясно описание на нарушението с посочване на всички негови съставомерни
признаци от обективна страна, което от една страна представлява съществено
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от
друга тези съставомерни признаци /продължителен и значителен период от време,
включително и през тъмната част от денонощието, на паркиране на превозните
средства/ не се и доказват от ангажираните в проведеното пред първата съдебна
инстанция производство писмени и гласни доказателства.
На следващо място,
ответникът по касация е санкциониран за това, че е допуснал домуването на
процесните товарни автомобили. Правилно и обосновано районният съд е посочил,
че допустителството и извършителството са две различни проявни форми на
осъществяване на дадено нарушение. Допустителството представлява непопречване
да бъде извършено административно нарушение от друго лице, различно от
допустителя. Предвид това, осъществяването на допустителството може да предхожда
или съпътства самото извършване на административно нарушение. При всяко
положение обаче, след като АНО приел, че е налице допустителство, то следва
ясно и недвусмислено да посочи в какво се изразява то (с какви действия или бездействия
е осъществено). Освен това предвид нормата на чл. 10 от ЗАНН, допустителите се
наказват само в случаите, изрично предвидени в закона, а разпоредбата на чл.
10, т. 3 от Наредбата не предвижда подобни.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 60 от 19.05.2021 г., постановено по АНД № 86/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, с
което е отменено НП № 4 от 04.03.2021г. на Кмета на Община Две могили.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.