Присъда по дело №282/2020 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ по НОХД № 282 по описа на ВТРС за 2020 година

            Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.П.П. за това, че на 22.11.2019 г. в гр. Велико Търново, ул. „Сливница“, като извършител, в съучастие с Х.З.  А. – извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – изкривяване на панта на врата, проникнал в таванско помещение, отдадено под наем и отнел чужди движими вещи и парична сума от 1700 щатски долара с левова равностойност 3006.79 лева, всичко на обща стойност 4083.74 лева от владението и без съгласието на собственика Н.В.Й., с намерение противозаконно да ги присвои  и срещу

Х.З.А. за това, че на 22.11.2019 г. в гр. Велико Търново, ул. „Сливница“, като извършител, в съучастие с Н.П.П. – извършител, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – изкривяване на панта на врата, проникнал в таванско помещение, отдадено под наем и отнел чужди движими вещи и парична сума от 1700 щатски долара с левова равностойност 3006.79 лева, всичко на обща стойност 4083.74 лева от владението и без съгласието на собственика Н.В.Й. с намерение противозаконно да ги присвои. Деянията им са квалифицирани като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира за налагане на наказание, което да бъде съобразено младата възраст на двамата подсъдими, чистото съдебно минало на подсъдимия А. и реабилитация на подсъдимия П.. Според прокурора наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с четири години изпитателен срок, като след редукцията, предвидена в чл. 58 а, ал. 1 от НК да бъде редуцирано на 16 месеца лишаване от свобода с четири години изпитателен срок, ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НК. По отношение на гражданския иск намира същия за допустим и основателен и моли съда да го уважи в предявения размер.

            Подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тях. Признават се за виновни и съжаляват за извършеното.

            Защитникът на подсъдимия П. моли съда за определяне на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири години, както и за прилагане на разпоредбата на чл. 58 а, ал.1 от НК. Намира гражданският иск за основателен и доказан.

            Защитникът на подсъдимия А. посочва, че са налице смекчаващи вината обстоятелства – заявява, че подзащитният му е върнал отнетите вещи, изразява съжаление за стореното, с чисто съдебно минало е. Не заема становище за вида и размера на наказанието, което да му бъде наложено, както и по отношение на предявения граждански иск.

По делото е предявен граждански иск и е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител Н.В.Й., пострадал от престъплението. Същият, чрез повереника си адв. И. счита, че с направените самопризнания в съдебно заседание от двамата подсъдими деянието е доказано от обективна и субективна страна. Но по отношение на наказанието, което следва да бъде наложено, намира, че ефективна присъда би имала правилното въздействие върху двамата подсъдими, предвид процесуалното поведение на подсъдимия А. (неявяване в съдебно заседание и обявяването му за издирване), липса на каквато и да било критичност, невъзстановяване на нанесените имуществени вреди от деянието. Моли съда гражданският иск да бъде уважен изцяло (след редуцирането му в съдебно заседание предвид изявлението на подсъдимия П., че е възстановил част от сумата) в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието и направените разноски.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се със становището на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият Н.П.П. ***. Завършил е средно образование. Към момента на извършване на деянието не е осъждан (реабилитиран) и работи.

            Подсъдимият Х.З.А. ***. Завършил е средно образование. Към момента на извършване на деянието не е осъждан и не работи.

            Пострадалият Н.В.Й. е студент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и живее от около четири години в гр. Велико Търново в квартира на ул. „Сливница“ № 7 А, която представлява таванско помещение, собственост на Ц. Миланов И. ***. От месец май до месец октомври на 2019 г. същият бил на студентска бригада в САЩ. Когато се върнал в Република България, в началото на учебната година се настанил в квартирата си в гр. В. Търново. Същевременно в съседната стая, която също била собственост на Ц.И., била отдадена под наем на подсъдимия А. ***. През месец ноември 2019 г., без знанието на собственика, в същата квартира при А. се настанил и подсъдимия Н.П.П. ***.

            Входната врата на жилищната кооперация на ул. „Сливница“ № 7 А в гр. В. Търново се заключвала, но към таванския етаж имало отделна врата, чиято брава от външната страна била с топка и не можела да се отваря без ключ. Стаята, ползвана от пострадалия Й. , била с дървена врата, която имала монтирана брава със секретен патрон и се заключвала. С ключ за тази стая разполагали Й. и собственика Ц.И.. В началото на месец ноември Й. започнал работа като сервитьор в заведение „Хан Хаджи Николи“, където работел на смени. На 22.11.2019 г. бил дневна смяна и тръгнал за работа около 09:30 часа. При излизането заключил жилището, както и общата врата на таванския етаж. Междувременно около 17:00 часа собственикът на квартирата се качил до стаята, в която бил Х.А.. Стаята била отключена. Той влязъл вътре и видял човек, който лежи на земята и бил завит с одеяло. Попитал дали е Х., но мъжът започнал да се дърпа и си завил главата. Така И. не успял да види лицето му. Излязъл от стаята и слизайки по стълбите, чул гласа на подсъдимия А., който говорел с някого пред входа. Слязъл при него и го попитал какъв е този човек в стаята му, а А. отговорил, че това е негов братовчед, който бил пиян и като се наспи и изтрезнее, ще си тръгне. Тогава И. му казал да си събира багажа и да напусне стаята. Поискал от А. да предаде и ключовете. Спящият мъж в стаята на подсъдимия Х.А. бил подсъдимия Н.П..

            Около 21:00 часа на 22.11.2019 г . подсъдимият П. решил да влезе в стаята на пострадалия Й.. Ритнал вратата с крак и тя се отворила. Чувайки шума от разбиването на вратата, А. излязъл от стаята. Двамата влезли в стаята на Й. и взели преносим компютър „НР", модел „db0030nr“ с монтиран диск марка „Samsung, модел „860"“, безжична мишка „VISTING", модел „MN57", тонколона „Creative“, модел „db0030nr“, тонколона „Аnкег“, модел „Sound соге 2", адаптер за захранване Samsung“, машинка за подстригване „Remington”, флаш - памет „ЗапсНзк", модел „8ОС2880-128С-С46 Ехггете РК.О", флаш - памет “Sandisk”, модел „SDCZ880-128G-G46“, безжични слушалки „GoNovate“, модел „Airo True Wireless“, адаптер за зареждане на мобилен телефон „OneOlus“, кабел за зареждане „Аnкег", метално шише за вода с вместимост 473, тефтер с твърди корици и паричната сума от 1 700 щатски долара. След това двамата подсъдими събрали си багажа и си тръгнали заедно с взетите вещи, собственост на пострадалия Й.. Отишли до ж.п. гара Велико Търново, откъдето отпътували с влак за гр. Ямбол. Първоначално с влак стигнали до гр. Стара Загора, където А. обменил своята част от парите. След това с влак стигнали до гр. Ямбол. Всички вещи, взети от стаята на Й., останали в Н.П.. Междувременно Й. приключил работа около 22:00 ч. на 22.11.2019 г. Прибрал се в квартирата си около 22:45 часа и когато отишъл до стаята си, установил, че вратата е леко притворена и че била откачена от долната панта. Отворил вратата и влязъл в стаята, при което забелязал, че липсвал лаптопа му и две тонколони, които стояли на масата. Погледнал в чантата, в която държал парите си, които били разпределени в два плика и видял, че единия от пликовете е там. Предположил, че след като единият плик е на мястото си, би трябвало и другият също да е там. След като установил, че от стаята имало липси, Й. отишъл при Ц.И. и му казал, че вратата на стаята му е разбита и са му откраднати вещи. И. му казал да се обади на ЕЕН 112, което Й. направил в 22:55 часа. На следващия ден - 23.11.2019г., след като се събудил, Й. започнал да оглежда стаята си, за да установи дали липсва нещо друго и установил, че липсват машинка за подстригване, две флаш - памети, метално шише за вода, тефтерче, един от пликовете с пари, в който имало сумата от 1 700 щатски долара, черна кутийка с безжични слушалки за телефон, зарядно устройство на мобилния му телефон и безжична мишка за лаптопа му.

            На 28.11.2019 г. двамата подсъдими били установени от служители на „Криминална полиция“ при РУ – Велико Търново в гр. Ямбол. С протокол за доброволно предаване от подсъдимия П. са иззети вещи, собственост на пострадалия Й., както и паричната сума в размер на 250 щатски долара, за които П. обяснил, че също са взети от квартирата на пострадалия Й..

            Описаната фактическа обстановка се доказва от самопризнанията на подсъдимите, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебната фаза доказателствени материали: протоколите за разпит на свидетели и подсъдими, от заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и протокол за доброволно предаване на вещи, предмет на престъплението, от подсъдимия Н.П.П..

            В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и признанието на двамата подсъдими, поради което не се налага по-детайлното им обсъждане.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че подсъдимите Х.З.А. и Н.П.П. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно на 22.11.2019 г. в гр. В. Търново двамата в съучастие като извършители са  прекъснали фактическата власт на пострадалия Н.В.Й. и са установили собствена фактическа власт посредством повреждане на врата, здраво направена за защита на имот, върху вещи негова собственост на обща стойност 4083.74 лева.

            В случая по отношение и на двамата подсъдими е налице квалифициращият признак на престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 от НК, което се установява безспорно от обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на съдебното следствие, че за извършването на кражбата е била разрушена преграда, здраво направена за защита на имот - подсъдимия П. е отишъл в квартирата на пострадалия и е разбил вратата с крак, след което двамата с А. са влезли вътре.

            Изпълнителното деяние е извършено с пряк умисъл като форма на вина, тъй като всеки един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Отделно от това е налице и общ умисъл за извършване на престъплението. Налице е съзнание у подсъдимите, че отнетите вещи са чужди и че се отнемат без съгласието на собственика им – Н.Й..

            Причините и мотивите за извършването на деянието съдът намира в желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по непозволен от закона начин, незачитането на установения правов ред, употребата на алкохол от страна на подсъдимия П., и до известна степен факта, че същият ден преди извършване на деянието подсъдимият А. е бил предупреден от хазяина си да напусне квартирата.

            Съобразно протичането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като при постановяване на присъдата съдът определя наказанието при условията на чл. 58 а от НК. Разпоредбата на чл. 58 а от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

            При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимите А. и П. за извършеното престъпление, съдът взе предвид както високата степен на обществената опасност на деянието, така и степента на обществената опасност на подсъдимите, която не е особено завишена, предвид младата им възраст, съдебното им минало (подсъдимият А. не е осъждан, а подсъдимият П. е реабилитиран към датата на извършване на деянието по настоящата присъда), самопризнанията им, направени в хода на съдебното следствие, както и съдействието им за разкриване на обективната истина по делото, проявената самокритичност, причините за извършване на деянието, стойността на откраднатите вещи, възстановяването на голяма част от причинените щети, тъй като всички вещи са били предадени с протокол за доброволно предаване от 28.11.2019 г. на органите на МВР, а в съдебно заседание е възстановена част от останалата невъзстановена сума. Тези последни обстоятелства съдът намери като смекчаващи отговорността на подсъдимите, поради което в случая са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо тях при условията на чл. 58 а вр. чл. 54 от НК.

            Съдът прие, че наказанието по отношение на Х.З.А. за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК следва да се определи при условията на чл. 58 а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК и му наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се  отложи за срок от четири години, като възложи възпитателната работа с подсъдимия А. на инспектор при РУ ОД МВР по постоянния адрес на лицето.

            Същото наказание следва да се наложи и на подсъдимия Н.П.П. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

            Съдът прецени, че деянието извършено по настоящата присъда се намира в съотношение на реална съвкупност с деянието, за което П. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 905/2019 г. по описа на Ямболски районен съд. В този смисъл са налице материално-правните предпоставки за определяне на едно общо наказание, на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК по отношение на тези осъждания, като се определи най-тежкото от тях, а именно - една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното общо наказание за срок от четири години и възложи възпитателната работа с подсъдимия П. на инспектор при РУ ОД МВР по постоянния адрес на лицето.

            По отношение на гражданския иск.

            Тъй като законът свързва възможността причинените от деянието вреди да бъдат репарирани, когато са резултат от виновно поведение, явяващо се противоправно /каквото в случая безспорно е установено и доказано в настоящото производство/ и между това противоправно поведение и вредите съществува причинна връзка. Това обосновава основателността на исковата претенция - доколкото бяха установени вредите, противоправното поведение на подсъдимите, причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на подсъдимите и установения размер. В този смисъл искът като доказан по основание и размер бе уважен. Двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Й. сумата от 2174.51 лева, представляваща част от причинените от деянието имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева направени разноски за един адвокат.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски, включително и държавна такса върху уважения граждански иск, в полза на ВТРС в установен и доказан размер на 113.89 лева и в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС - 5 лева , представляваща държавна такса.

            По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

Председател: