№ 699
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120105747 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД против В. Л. П., с която са предявени четири осъдителни иска.
С определение № 4286/08.12.2021 г. на ответника е назначен особен представител, а с
определение № 192/11.01.2022 г. за такъв е назначен адвокат Т.Д., който депозира отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание представител на банката не се явява.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С рамков договор № *** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
Raicard Fix от 15.07.2016 г. (за краткост Договора), сключен между банката ищец и В. Л. П.
(кредитополучател), банката отпуска на кредитополучателя кредитен лимит в размер на
1000 лева. В чл. 14 от Договора е посочено, че банката издава картата със срок на валидност
3 години. Кредитната карта (пластика) и ПИН-кодът към нея са връчени срещу подпис на Л.
на 15.07.2016 г.
В чл.33 от Договора е определена годишната лихва, която ответникът следва да
заплаща на банката за ползвания кредитен лимит, а именно 18,9 %. Лихвата се начислява
върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от датата
на обработка на съответната операция до пълното погасяване и се събира служебно от
банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. Според чл.41 от
Договора картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък
от минимална погасителна вноска (МПВ), която следва да бъде преведена по сметката,
открита за обслужване на кредитната карта. МПВ за Raicard Fix е фиксирана сума, в
зависимост от кредитния лимит, но не по-малко от 20 лева. Според чл.35 от Договора
годишният процент на разходите при покупка на стоки и услуги на стойност 3000 лева със
средства от кредитния лимит, изплатени на 12 равни месечни вноски, е 20,63 % за Raicard
Fix. Този ГПР е изчислен при лихва в размера по чл.33 от Договора. Според чл.37 от
1
Договора при надвишение на кредитен лимит, картодържателят дължи такса за надвишение
на кредитен лимит в размер на 10 лева.
Срокът за плащане на МПВ е 20 дни след края на отчетния период по чл.40 от
Договора. При изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения срок, банката
начислява обезщетение за забава върху забавената дължима от картодържателя сума в
размер на 10 % на годишна база – чл.47 от Договора. В чл.49 от Договора е предвидена
таксата, която картодържателят дължи в случай, че не плати МПВ в срок – такса за
преразглеждане на кредитоспособността в размер на 10 (десет) лева. При надвишаване на
кредитния лимит и съгласно чл.37 от Договора, картодържателят дължи такса в размер на 10
лева. Съгласно чл.52, б. „д“, вр. чл.59, б.“а“ от Договора, при неизпълнение на задълженията
от страна на картодържателя в определените от Договора срокове, банката има право да
обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит за предсрочно изискуем, след
писмено предизвестие до картодържателя.
За периода 25.07.2016 г. – 07.01.2019 г. усвоените суми чрез теглене на банкомат и
плащане при търговец, възлизат общо на 2050 лева.
За периода 15.08.2016 г. – 23.04.2016 г. по кредитната карта са погасени 1 770,54
лева, от които 1085,71 главница, 452,25 лева редовна лихва, 0,58 лева наказателна лихва, 232
лева такси.
На 11.12.2020 г. банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Л., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г.
по описа на БРС. С определение № ***/14.12.2020 г. по това дело, потвърдено с определение
№ ***/08.02.2021 г. по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БОС, в сила от същата дата,
заявлението е отхвърлено с мотиви, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си
едностранно да измени Договора, като обяви вземанията по него за предсрочно изискуеми.
С определение № ***/27.05.2021 г. е указано на банката да предявени осъдителни искове за
вземанията си, като такива са предявени на 01.07.2021 г., като е образувано гр. дело №
9760/2021 г. по описа на РС – Варна, прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Бургас,
пред който е образувано настоящото производство.
Към момента на даване ход на делото по същество по Договора има неизплатени
суми, както следва: 964,29 лева главница; 57,63 лева редовна лихва за периода 03.04.2019 г.
– 02.07.2019 г.; 0,70 лева наказателна лихва за периода 02.05.2019 г. – 02.07.2019 г.; 65 лева
такси за периода 29.05.2019 г. – 17.07.2019 г. След 23.04.2019 г. по Договора няма
постъпили плащания.
Разноски за уведомяване на предсрочна изискуемост от 60 лева не се дължат, защото
банката не е упражнила законосъобразно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението в съда.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са четири осъдителни иска с правно основание чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В настоящия случай няма доказателства преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано по ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС, до длъжника да е достигнало волеизявление на кредитора, че счита кредита за
изцяло предсрочно изискуем. Това е така, защото Л. не е търсена на постоянния и настоящ
адрес, които съвпадат, от ЧСИ, чрез който банката е направила опит да връчи това
уведомление. Такова уведомяване се съдържа в исковата молба.
Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
2
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането –
изцяло в този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о.
Когато изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който
трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми – в този смисъл отново цитираното по-горе решение на ВКС.
Ответникът получава препис от исковата молба чрез особения представител, поради което от
тази дата кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем.
Видно е, че банката претендира просрочена редовна (възнаградителна) лихва в
размер на 29,39 лева за периода 02.05.2019 г. – 01.07.2019 г., обезщетение за забава в размер
на 0,54 лева за периода 02.06.2019 г. – 01.07.2019 г. и изискуеми такси в размер на 57,69
лева за периода 29.05.2019 г. – 15.07.2019 г., които суми се дължат от ответника и не са
изплатени. Ето защо тези искове са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да бъде
уважен и искът за присъждане на главница, но в размер на 964,29 лева. Ответникът не
дължи разноски в размер на 60 лева за уведомяване за предсрочна изискуемост, тъй като,
както вече се посочи, такова уведомяване не е надлежно изпълнено от ЧСИ.
По отношение на искането за присъждане на законната лихва:
Законната лихва следва да бъде присъдена, считано от подаване на исковата молба, а
не от подаване на заявлението, тъй като същото е отхвърлено. В този случай разпоредбата
на чл.422, ал.1 от ГПК е неприложима, защото не се предявява установителен иск, а
осъдителен, поради което приложима е разпоредбата на чл.125 от ГПК. Единствената
„привилегия“ за кредитора е, че няма да „загуби“ платената в заповедното производство
държавна такса.
На следващо място, видно от петитума на исковата молба банката претендира
присъждане на законна лихва само върху „ претендираната главница“, но не и върху
останалите вземания, поради което такава следва да се присъди само върху главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
направил такива. Банката е направила разноски в размер на 200 лева заплатена държавна
такса (аргумент от чл.415, ал.4 от ГПК ), 300 лева възнаграждение за особен представител
на ответника и 180 лева възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа
експертиза. Банката е представлявана от юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК
съдът определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо с оглед
уважената част от претенциите на ищеца се дължат разноски в размер на 760,78 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН – **********, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 964,29 лева (деветстотин шестдесет и
четири лева и двадесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор №
*** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Raicard Fix от 15.07.2016 г.,
ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1000 лева, както и
за присъждане на законна лихва за периода от 11.12.2020 г. до 30.06.2021 г.
3
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН – **********, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 29,39 лева (двадесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща дължима възнаградителна лихва по договор №
*** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Raicard Fix от 15.07.2016 г. за
периода 02.05.2019 г. – 01.07.2019 г.; 0,54 лева (петдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 02.06.2019 г. – 01.07.2019 г.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН – **********, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 57,69 лева (петдесет и седем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща изискуеми такси за периода 29.05.2019 г. –
15.07.2019 г. по чл.36, чл.37 и чл.49 от договор № *** за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Raicard Fix от 15.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на сумата от 60 лева, представляваща разноски по уведомяване за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
ОСЪЖДА В. Л. П., ЕГН – **********, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 760,78 лева (седемстотин и шестдесет лева
и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4