№ 47
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600682 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов ВНОХД № 682/2021 г.
по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:
Районен съд гр.Плевен, с присъда №41/29.06.2021г., постановена по
НОХД №1612/2020г, признал подсъдимия И.Л. Д., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 13.08.2017 г. в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“, причинил
на П. ИВ. П. ЕГН:**********, от същото село тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо
изтичане на очното съдържимо, довели до постоянна слепота на дясното око –
престъпление по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, като на
основание чл.66,ал.1 от НК,отложил изпълнението му за срок от три години.
На основание чл.45, ал.1, вр. с чл.51 от ЗЗД,осъдил подсъдимия И.Л. Д.,
да заплати на П. ИВ. П., ЕГН********** от с.***, обл.Плевен, сумата от
538,20лв., представляваща обезщетениеза причинени вследствие на деянието
по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й
изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от Тарифа за държавните
такси, осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС-Плевен, сумата в
размер на 50 лева, съставляваща държавна такса ,върху уважената част на
1
иска за претърпени имуществени вреди в размер на от 538,20лв-.
На основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, осъдил подсъдимия да
заплати на П. ИВ. П. от с.***, обл.Плевен, сумата от 25000 лева,
представляваща обезщетени за причинените вследствие на деянието по
чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й
изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от Тарифа за държавните
такси, осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС-Плевен, сумата в
размер на 1000 лева, съставляваща държавна такса ,върху уважената част на
иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати
направените от частния обвинител и гр.ищец разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2300 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати
направените разноски в размер на 74.06 лева по сметка на ОДМВР-Плевен и в
размер на 260 лева по сметка на РС-Плевен.
Недоволен от постановената присъда, подсъдимият И.Д., чрез
защитника си –адвокат Е.Б., я обжалва.В постъпилите жалба и допълнения
към нея по същество се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда.Конкретно въззивната жалба
от подсъдимия като допълнение и конкретизиране на подадената преди това
жалба е с посочване на конкретни правни норми от от НПК.Излагат се
доводи, с които се оспорва авторството на престъплението от подсъдимия
И.Д. и съответно, неправилното му признаване за виновен по повдигнатото
обвинение.С жалбата и допълненията към нея е направено и искане за
назначаване на повторна СМЕ и разпит на допълнителни свидетели, който
настоящата въззивна инстанция остави без уважение.В настоящото трето по
ред въззивно производство, освен искането за повторна медицинска
експертиза, съдът остави без уважение и исканията за откриване на съдебно
следствие пред въззивната инстанция и допълнителн разпит на свидетел-
Й.Й..В жалбата и допълненията се акцентира на показанията на пострадалия
П., като се счита по същество, че те са предположения, доразвити и от съда в
мотивите.Посочват се първоначалните данни за инцидента, където се
споменава за удар с желязо, а не с юмрук.В тази връзка се счита, че приетия
от първоинстанц;ионния съд механизъм на причиняване на увреждането е
невъзможен.В подкрепа се излагат доводи за невъзможност подсъдимия да
спре машината която е карал, да настигне пострадалия и да го удари.Счита се
, че съдът е допуснал и особено съществено нарушение на процесуалните
правила при оценка на доказателствата по делото, като се счита, че мотивите
са повърхностен прочит на доказателствата ползващи обвинението и в
частност, показанията на пострадалия П..Излагат се доводи и за нарушение на
материалния закон, като се счита, че ако подсъдимия е извършил деяние то то
е умишлено.В този смисъл се цитира част от заключението по сме, че удара е
предизвикал вътрешно очно налягане, от което в последствие е загубено
2
окото.Позовавайки се на описаният механизъм за удар отзад се прави извод,
че този удар е без ясно възприятие къде ще попадне, че това ще доведе до
повишено вътрешно очно наляганеи съответно до загуба на зрението.Счита се
, че има нарушение на материалния закон и в частта на наложеното наказание,
което според подсъдимия и защитата е несправедливо.Акцентира се на
добрите характеристични данни на подсъдмия, трудовата му ангажираност и
лепсата на други противоправни и противообществени прояви.Иска се отмяна
и постановяване на нова присъда , с която подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Или връщане на делото на първата
инстанция.Алтернативно, в случай, че въззивният съд приеме за доказани
обвинението , да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и намали размера на
наказанието.В самостоятелната жалба като допълнение и конкретизиране, се
изразява становище и за тензенциозност на присъдата, липса на пряка
видимост, като също се оспорва механизма на причиняване на увреждането.С
жалбата от подсъдимия по същество се оспорва и конституирането на П.П.
като страна в процеса.Втази връзка, се твърди, че няма такова
искане.Изразява се и отрицателно становище по организация на
деловодството и регистратурата на РС-Плевен, във връзка с подадени жалба
от П.П., чрез адвокат Г.А..
В съдебно заседание направените оплакваниая по същество се
поддържат.Отново се акцентира на показанията на пострадалия П. и
първоначалната информация за удар с желязо.Твърди се ,че в последствие
променените показания на пострадалия П., са откъснати от цялата
доказателствена съвкупност.Не се приема приетото от съда, да се кредитира
получена информация от полицейска беседа.Твърди се ,че показанията на
свидетеля К. са противоположни с тези на пострадалия и
първоинстанционния съд неправилно ги е приел за недостоверни.Като цяло
показанията на пострадалия П., се считат за изолирани от другите по делото
даказателства и е несъвместим подхода на първоинстанционния съд с
процесуалните правила, относно притето.Отново се иска оправдаване на
подсъдимия, а алтернативно се поддържа и искането за редуциране на
наказанието, тъй като същото е прекомерно тежко.
Подсъдимият И.Л. Д. поддържа изложеното в жалбите и становището на
защтника си.Счита , че присъдата е направилна, тъей като редица
оневиняващи доказателства не са взети предвид.Твърди, че не е бил на
ицидента, както тй така и въпросната му машина.В подкрепа на това сочи
показанията на свидетеля М..Посочва показанията на свидетелите К. и Й.,
който не са видели кръв на местопроизшествиетоПозовава се и на
показанията на свидетеля К., който опрертава твърденията за за наличие на
удари.Моли за оправдадетелна присъда, отмена на мярката му за
неотклонение и всички разноски.
Недоволен от присъдата, пострадалият-частен обвинител и гр.ищец П.П.,
чрез повереника си-адвокат Г.А.-АК-Плевен, също я обжалва.В
първоначалната жалба и постъпилите допълнения след връщане на делото за
администриране на РС-Плевен, се правят оплаквания във връзка с
наказателно осъдетелната част.Излагат се доводи за явна несправедливост на
3
постановената присъда, най-вече заради приложението на чл.66 от НК.Иска
се изменение на присъдата, като се отмени приложението на на чл.66, ал.1 от
НК по отношение на наложеното наказание от 3 години лишаване от
свобода.Алтернативно се прави искане за увеличаване на изпитателния срок
на 5 години.Като доводи се сочат безкритичното отношение на подсъдимия и
това, че е изгубен орган-око, от което ще страда до края на живота си.В
гаржданско осъдителната част, присъдата се счита за правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния
обвинител и гр.ищец-адвокат Г.А..Позовава се на изложените в жалбата и
допълнението доводи защо намира, че наложеното наказание е
несправедливо.Счита, че първоинстанционния съд е обосновал съдебния акт,
мотивите са логически издържани и няма какво повече да се напише.Счита,
че така изготвените мотиви са убедителни относно авторството на
деянието.Моли съда да уважи жалбата и да присъди и направените разноски
пред въззивната инстанция.
Въззивният жалбоподател П.П. -частен обвинител и гр.ищец поддържа
становището на повереника си-адвокат Г.А.-АК-Плевен.
Представителя на Окръжна прокуратра- гр.Плевен, счита, че жалбата
следва да се остави без уважение, като се потвърди съдебния акт.Изразява
становище, че първоинстанционния акт е изключително добре мотивиран и не
възникват съмненения за правилостта и законосъобразността му.Счита, че са
спазени правилата на формалната и житейска логика, анализирани са
гласните доказателства и противоречията между тях.Обяснено е на какво се
дължат противоречията и на кои от тях съда е дал вяра.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства,
въззивните жалби и допълнителните съображения, становищата на страните и
след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК,
намира следното:
Въззивните жалби и постъпилите допълнителни съображе- ния, са
подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на
чл.320 от НПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:
Настоящото въззивно производство е трето по ред.В предходно
първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД №2902/2018г., П.П. е
бил конституиран в качеството на часен обвинител и гр.ищец.Предходните
въззивни състави и първоинстанционни такива не са връщали делото за ново
разглеждане във фазата на досъдебното производство.При това положение
настоящият първоинстанционен съд правилно е приел наличие на вече
конституирани страни, които да участват в съдебното производство по НОХД
№1612/2021г. на РС-Плевен.При проведеното разпоредително заседание на
03.02.2021г, това становище на първоинстанционния съд е обективирано в
мотивирано определение.Разглеждането на делото е протекло по реда на
чл.371,т.1 от НПК-съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, тъй
4
като страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените в
определението на съда свидетели- А.Г. М., П. ИВ. П., М.К.К., Н. Д. К.,
И.М.Н., М.И.Ц., Т.А.Р.. Показанията на свидетелите, за които е било
постигнато това съгласи са били прочетени, съобразно чл.373, ал.1, вр. с
чл.283 от НПК.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Д. и пострадалият-свидетелят П. ИВ. П. се познават.
В годините преди 13.08.2017 г., техните отношения силно се влошили. В
основата на това бил възникналия спор за незаконен строеж между
семейството на свидетелите.А. и П. М., от една страна и сестрата на
подсъдимия – от друга, в който спор П. заел страната на семейство М..
На 22.04.2017г. между И.Д. и П.П. възникнала конфликтна ситуация.
Докато свидетелят преминавал покрай дома на Д. /с.***, ул. „***“ № 11/,
бутайки велосипеда си, бил забелязан от находящите се наблизо И.Д. и
неговия баща – И. Д. Г., при което подсъдимият извикал по адрес на П. „
боклук, ще те смачкам“; подсъдимият дори се опитал да нанесе на свидетеля
удари с ръце, при което П. се опитвал да се защити с лява ръка, защото с
дясната бутал велосипеда. Случайно озовал се наблизо свидетел – Н. Д. К. - се
намесил и конфликтът бил преустановен, но въпреки това, подсъдимият все
пак успял бързо да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и удар с
крак в областта на седалището.
Свидетелят П.П. тогава не сигнализирал полицейските органи за
така възникналия инцидент, тъй като се надявал, че конфликтната ситуация
няма да се повтори. Подсъдимият обаче продължавал да изпитва отрицателно
отношение към П.П., а нова възможност за саморазправа му се открила на
13.08.2017 г. около 10:00 – 10:10 часа. По същото време, пострадалият П.П.
отново се придвижвал, бутайки велосипеда си, покрай дома на подсъдимия Д.
на ул. „*** № 11, докато наблизо, подсъдимия И.Д. товарел скрап с фадрома.
Помагал му свидетеля М.К., който се намирал в дворното място, където се
съхранявали металните отпадъци. П. ускорил ход, за да се отдалечи от района
и да избегне евентуална конфликтна ситуация. Междувременно
обаче, подсъдимият вече го бил забелязал и приближавал към П., изотзад,
управлявайки фадромата; наред с това, подсъдимият Д. извикал към
свидетеля „Ей боклук ще те смачкам“. П.П. се уплашил и се насочил с
велосипеда си към находящи се напред и вляво дървета, за да се прикрие. По
това време обаче, именно отпред и вляво бил нападнат от страна на И. Г.,
който започнал да вика и да размахва ръце към П.. Свидетелят се опитал да
се предпази с лява ръка, тъй като с дясната бутал велосипеда; същевременно
обаче чул, че отзад, фадромата спира. При така създалата се обстановка, П.
понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не успял, тъй като
именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля, подсъдимия
И.Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния
момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се
предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко
5
повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното
разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо
изтичане на очното съдържимо. П.П. успял да събере сили и бързо се
отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в близконаходящия се дом
на сввидетелите А. М. и П. М.. Оттам, в 10:17 часа сигнализирал за случая
посредством ЕЕН112, като заявил спешна нужда от медицинска помощ; пред
съответния дежурен служител изразил предположение, че му е „изкарано“
окото; по-късно, в 10:32 часа бил подаден втори сигнал за инцидента от лице
с имената М.М. - дъщеря на П.П.. На място бил изпратен медицински екип в
състав - свидетелите Т.А.Р. /лекар/ и М.И.Ц. /водач на служебен автомобил/.
Свидетелят Р. констатирал, че дясната очна ябълка липсва, но останал с
убеждението, че пострадалият все още не е наясно с този факт; приканил го
да затвори лявото си око и да провери дали вижда, при което П. отговорил
отрицателно. Пострадалият бил транспортиран до СПО при УМБАЛ „Д-Р
ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД-ПЛЕВЕН, а впоследствие, П. бил приет по
спешност в КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ - ПЛЕВЕН. Предвид вече
настъпилото изтичане на очното съдържимо обаче, оперативната
интервенция, извършена на същия ден, се свела до хирургично отстраняване
на увредената очна ябълка и зашиване на разкъсания клепач.
Междувременно, въпреки постъпилите ясни данни за причинено
тежко телесно увреждане на П.П., от страна на РП-ПЛЕВЕН било
разпоредено да се проведе предварителна проверка, вместо - да започне или
да бъде образувано досъдебно производство. Едва с Постановление от
25.09.2017г. било образувано досъдебно производство №Д- 1855/2017 г. по
описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК, бил привлечен И.Л. Д.
ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционния съд приел
за установена и доказана, като се съобразил с показания на свидетелите А.Г.
М., П.И. П., Н. Д. К., Т.А. Р., И.М.Н. - дадени в досъдебното
производство и прочетени при условията на чл.283 НПК /л.45 - 47, л.51 - 53,
л.57 - 58, л.62, л.68 от ДП/, П. Г.а М. дадени в хода на съдебното
следствие.Приел, че показанията на тези свидетели се намират в синхрон
помежду си по отношение на фактите и обстоятелствата на инцидентите на
22.04. и на 13.08.2017г. между подсъдимия и свидетеля П.; физическото
състояние на последния след инцидента на 13.08.2017г.; оказаната
медицинска помощ на пострадалия непосредствено след този инцидент;
начина, по който претърпяното телесно увреждане се е отразило на
пострадалия в неговото ежедневие.За да постанови присъдата си съдът се е
позовал и на преписи на Епикриза ИЗ 29120, издадена от КЛИНИКА ПО
ОЧНИ БОЛЕСТИ при УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД-ПЛЕВЕН и
СМУ №505/2017г. на д-р Д.Д. /л. 19-20, л.49 от ДП/;Протокол за разпознаване
на лица, ведно с фотоалбум /л.63 - 66 от ДП/;заключение по съдебно-
медицинска експертиза /л.72 - 75 от ДП/, от което се установява, че на П. ИВ.
П. е причинена разкъсно-контузна рана на долен клепач и разкъсване на
очната ябълка на дясното око, с последващо изтичане на очното съдържимо,
6
като уврежданията са резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена
удряща повърхност, в т.ч. - възможно и невъоръжена ръка.Съдът е посочил
характера на увреждането, а именно, че в резултат на травмата, на П.П. е
причинена постоянна слепота с дясното око. Посочил е и уточненията на
вещото лице в хода на на съдебното следствие, а именно, че не се изключва
възможността както с юмрук, така и с пръсти да е осъществен натиска върху
очната ябълка, който е причинил повишено очно налягане и нейното
спукване; че е възможно натискът да е извършен с върха на палеца, първа
малка става на палеца, средните стави на всички пръсти, залавното място
между пръстите и дланта, изпъкванията в областта на залавните места, т.нар.
„кокалчета“; че не е необходимо тъпият предмет да хлътва много навътре,
защото еластичността на очната ябълка е ограничена и при натиск се
повишава нейното вътрешно налягане и настъпва спукване, което дори не е
задължително да е на мястото на удара или на мястото на притискане.
Подробно е изложил казаното от вещото лице, че не е възможно да се даде
заключение дали ударът е бил фронтален или страничен, но категорично
отбелязва, че при падане върху широка плоска повърхност, не е възможно да
се получи спукване на очната ябълка, без да има тежки травми в областта на
костите, които изграждат орбитата или съседните кости; последното би
наложило да има рани по скулите, носа, челото, а за да се стигне до очната
ябълка е наложително да се получи счупване с хлътване на тези кости, които
са по-изпъкнали от нея и относително я защитават. Посочил е и заключението
на вещото лице, че с оглед изтичане на очното съдържимо, не е било
възможно окото на пострадалия да бъде „спасено“, както и че при някои
случаи на изтичане на очното съдържимо, при оставане на известно
количество клетки от същото, би могла да се запази някаква, изключително
ниска зрителна острота, даваща възможност на лицето да различава
единствено тъмно от светло, приравняваща се на практическа слепота, тъй
като не дава никаква възможност на лицето да се ориентира в околното
пространство.Посочил е и отговора на вещото лице, че предмети като
например звънец на велосипед и неговата дръжка, поради по-голямата
контактуваща повърхност не биха били в състояние да причинят процесната
травма, както и че в случая, слепотата на дясното око е настъпила
практически непосредствено след нанасянето на травмата.Веднага след
травмирането на окото е имало кръвотечение, а самото изтичане на очното
съдържимо би могло и да продължи минути, но от медицинска гледна точка,
това е ирелевантно, тъй като на този етап, окото не може да бъде „спасено“.
Първоинстанционният съд е приел, че експертното заключение е обосновано
и не буди съмнение в неговата правилност, поради което, го е кредитирал
изцяло.Първоинстанционният съд се е позовал на справката от ЦСМП-
ПЛЕВЕН, ведно с извлечение от Книга за повиквания на ФСМП-
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, извадка от НС 112,
У.Ф.257/13.08.2017г., препис от Фиш за спешна медицинска помощ /л.76 - 80
от ДП/, както и на заключението по съдебно техническата експертиза /л.113 -
118 от делото/, Позовал се и на справка от „РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-
МОНТАНА“ /л.87 от НОХД №2902/2018г./ и компакт-диск, предоставен от
7
„РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-МОНТАНА“ /л.136 от делото/.Изложил е
подробно установеното от който е установено, че на представен от страна на
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“ компакт-диск са налице
два аудиофайла - 08 87465 529.wav и **********.wav, съдържащи
сигнали за процесния инцидент, като е извършено текстуално пресъздаване
на съдържанието на аудиозаписите, постъпили съответно от лице,
представило се като П. ИВ. П. И М.М. /дъщеря на П.П./. Заключението по
техническата експертиза е кредитирано изцяло, като обосновано и
непораждащо съмнение в неговата правилност.Съдът е взел предвид и
представените документи /вносни бележки, касови бележки фактури/,
удостоверяващи разходи в общ размер на 538,20лв., във връзка с проведено
от страна на П.И. П. лечение, резултат от причинената му травма на дясно
око /л.21 - 32 от НОХД №2902/2018г./;характеристични данни за пострадалия
/л.26 от делото/;характеристични данни за подсъдимия /л.84 от ДП, л.17 от
делото/;справка за съдимост на пострадалия /л.24 от делото/ и справка за
съдимост на подсъдимия /л.23 от делото/.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задължениета
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Възраженията на подсъдимия, чрез защитника му, във връзка с
авторството на деянието, осъществяващо състава на престъплението по
чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК, не намират опора в събраният и проверен
доказателствен материал.По същество се пледира да не се кредитират
показанията на пострадалия П.П., както и на свидетелите, за които
първоинстанционния съд е приел, че са в подкрепа на обвинителната теза,
както и заключението по СМЕ.
По отношение на авторството на деянието, първоинстанционният съд е
анализирал задълбочено, както гласните доказателствени средства, така и
заключението по назначената СМЕ.В съответствие с разпоредбата на чл.305,
ал., изр.2 от НПК, е обсъдил и анализирал задълбочено противоречиета между
гласните доказателствени средства. Изложил е съображенията си защо едни е
приел, а други отхвърлил.
Първоинстанционният съд е приел и анализирал гласните доказатествени
средства в три групи.Първа група- показанията на свидетелите П. ИВ. П., А.Г.
М., П. Г.а М., Н. Д. К., Т.А.Р., И.М.Н..Втора група-обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите М.К.К., Й.М. Й., В.И.Н.. Като трета
група анализирал показанията на двамата полицейски служители и свидетеля
М.И.Ц. – водач на служебен автомобил на ЦСМП-ПЛЕВЕН.По отношение на
тази трета група свидетели първоинстанционният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, че показанията на полицейските служители К.М. К.
и И.Т.И., са били във връзка с извършената предварителна проверка, която
като резултат имат извънпроцесуален характер.В тази връзка правилно е
приел, че техните показания, за това какво е споделяно пред тях при
проведените беседи, не следва да се ползват с правно значение.Приел е, че
8
същите са ниско информативни и не способстват за разкриване на
обоктивната истина.Показанията на свидетеля М.И.Ц., също са приети от
съда за ниско информативни, но те по същество са в подкрепа на
обстоятелството, че при транспортирането на пострадалия според този
свидетел, същият е бил с травма на окото.В подкрепа са и на обстоятелството,
че екипа е бил извикан във връзка със станал побой.
В мотивите си първоинстанцинният съд съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от
НПК, е анализирал задълбочено показанията на първите две групи свидетели,
като първата група приел , че са такива с обвинителен характер, поддържащи
обвинителната теза, а за втората група-обясненията на подсъдимия и
свидетелите М.К.К., Й.М. Й. и В.И.Н., приел, че са с оправдателен характер.
Първо на анализ са били подложени показанията на свидетелите
съдържащи информация пряко за станалото на 13.08.2017г.Правилно и
обосновано съдът не е кредитирал свидетелските показания на М.К.К., дадени
в досъдебното производство. Същият е син на съпругата на подсъдимия –
А.С. Д.а от връзка, предхождаща брака й с подсъдимия И.Д..Твърденията му,
че не е присъствал на инкриминираната дата не се потвърждават както от
пострадалия П.П., така и от показанията на свидетеля Н., независимо, че той
свидетеля М.К. е твърдял, че не е помагал на подсъдимия-негов доведен
баща.В подкрепа на това е и протокола от проведеното разпознаване на
лица.Така, че извода на съда за неистинност на показанията на този свидетел
са правилни и обосновани.Освен това показанията на свидетеля М.К. са и от
лице, което се намира в близки отношения с подсъдимия. Правилно съдът е
приел за недостоверни и показанията на свидетеля Й.Й..Неговите показания,
правилно са приети, че не способстват за надеждното изясняване
обстоятелствата на случая и разкриване на обективната истина.За да достигне
до извода, че тези показания са тенденциозни съдът е анализирал
съдържанието им като отношение и към пострадалая П.П..Този свидетел не е
и пряк очевидец.Пунктуалността относно скоростта на машината –„фадрома“,
нямат отношение, тъй като са субективна преценка.Правилно съда е
преценил, че показанията на свидетеля Й.,са и в следствие на създадено
отпреди негативно отношение към постладалия П., като същите съдържат и
неаргументиране внушиения за злонамареност към подсъдимия.Правилно и
обосновано са кредитирани и показанията на свидетелката В.И.Н., която дава
показания относно личността на подсъдимия.Нейните показания
кореспондират с приетата от съда, като писмено доказателство,
характеристика за подсъдимия. На обстоен анализ са били подложени и
обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия, по същество са
твърдения за неприсъствие и несъпричастност към приетата от съда
фактология по авторството на деянието. В конкретния случай съдът правилно
ги е приел за защитна позиция, недоказани и повлияни от личното му
отрицателно отношение към частния обвинител П.П..
В противовес на показанията на М.К., Й.Й. и обясненията на
подсъдимия И.Д., са показанията на групата свидетели-показания на П. ИВ.
П., А.Г. М., П. Г.а М., Н. Д. К., Т.А.Р., И.М.Н..Съдът обосновано е приел, че
те са в синхрон помежду си и както пряко, така и косвено, способстват за
9
установяване на приетата от съда фактическата обстановка.Съвсем коректно
съда е посочил, че показанията на пострадалия-свидетеля П.П., също
съдържат характеристика на някаква степен на лична ангажираност или
заинтересованост от случая. Той е и страна в процеса и е естествено да има
пряк личен интерес от изхода на същото.Същевременно видно от
съдържанието на неговите показания, както и на А. и П. М., които са в близки
отношения със свидетеля П., няма внушения за лично участие на подсъдимия
при станалото на инкриминираната дата.Видно от първоначалните показания
на свидетеля П. е, че същият е заявил, че не е видял /не е имал възможност,
време да види/ този, който му е нанесъл удара.Показанията му са коректни и
достоверни във връзка със заключението му, кой е авторът на
престъплението, от гледна точка на разположението на лицата, находящи се
на местопрестъплението - в пространството, тяхното придвижване и
поведение, до момента на нанасяне на удара.Правилно съдът е направил
извод, че въпреки личната си заинтересованост, то той не е избрал директно
да посочи, че е видял как подсъдимия И.Д. му е нанесъл удара. Тези
показания се ползват неоснователно за защитна теза на подсъдимия, като
буквално се цитират в полза на подсъдимия.Анализа на съда за показанията
на пострадалия П. са логични и основателни, че са в следствие на буквално
възприетото от фактическа страна от него при инцидента.Правилно съда е
направил заключение, че те са лишени от агресивност и лична тенденция.В
показанията на П.П. липсват опити за внушения по отношение на
подсъдимия, въпреки, че както с него така и със семейството му са били в
лоши отношения.Правилно и обосновано съдът е приел, че и показанията на
псвидетелите А. М. и П. М., не разкриват тенденциозност, недобросъвестност
и опити за изкривяване на действителната фактическа обстановка. В тази
връзка логични са изводите на съда във връзка със заключението по
СМЕ.Възраженията на защитата и подсъдимия за непълнота или някаква
необоснованост на тази експертиза, са също неоснователни.Същата е
изготвена от компетентно вещо лице и не възникват съмнения за неяснота,
непълнота, необоснованост или неправилност.Същата е дала достатъчно ясен
отговор за механизма на получаване на телесната повреда причинена на
пострадалия П.П..Правилно и законосъобразно е приета от съда и като
кореспондираща с показанията на пострадалия. Съотносима е и цитираната
съдебна практика, във връзка с изяснянаване на обстояетелствата по делото-
Решение № 462 от 26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК,
Решение № 390 от 2.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о., НК и
др./ Пристигналият на място свидетел-д-р Т.Р., категорично е дал показания,
че при пристигането си, пострадалият е намерен без дясна очна ябълка.В
следствие на удара е била разкъсана очната ябълка и изтичането на очното
съдържимо е било неминуемо.
Конкретно в мотивите на настоящата обжалвана присъда,
първоинстанционния съд е дал подробен пунктуален отговор на възражения
на защитника на подсъдимия.Въззивният съд ги споделя и не следва да ги
преповтаря.Първоинстанционният съд е дал конкретно обоснован отговор във
връзка със заключението и по техническата експертиза.Използването на
10
отделни думи от защитата, като аргумент за противоречиивост и наличие на
недоказаност, както за авторството на престъплението, така и по механизма
му, са несъстоятелни и несъобразени с целия доказатествен материал.
Във връзка с възраженията като цяло на защитата за липса на
доказателства за авторство на престъплението от подсъдимия, въззивният съд
следва да посочи показанията на пострадалия П.П. дадени по ДП, на л.45-
47.Подробно П.П. е дал показания за случилото се на улицата на
инкриминираната дата.Видно от тези показания е, че преди да му бъде
нанесен удара той насреща добре е виждал бащата на подсъдимия-И..Бил е с
колело.В това време чул че машината „фадрома“, управлявана от подсъдимия
спира зад него.Извърта се надясно и в същото време усеща нанасяне на
удара.На конкретния въпрос имало ли е и трето лице, П. е отговорил
утвърдително, че това е бил помощник на подсъдимия, но този помощник се е
намирал на около двадесет метра от инцидента и не го познава.Тези
показания са напълно достоверни и в подкрепа на тях са показанията на
свидетеля М., непосредствено възприел пострадалия.Свидетеля М. видял П.
да се държи за окото и по ръката му да се стича кръв.Особено важно в
показанията на свидетеля М. е, че разказаното му от П., се препокрива със
самите показания на П..За това кратко време от удара до разказа пред
свидетеля М. няма никакви противоречия между показанията на П. и този на
свидетеля М..Непосредствено на местопроизшествието са две лица-бащата на
подсъдимия-И. и сина му –подсъдимия И.Д..Показанията на П. са
категорични, че той вижда насреща си бащата на подсъдимия, а удара му е
нанесен отзад от лицето което не вижда.Третото споменавано лице е на около
20 метра от местопроизшествието.При това положение не е само
предположение, а безспорно, че удара отзад е нанесен от подсъдимия
И.Д..Пряко П. не го е видял защото няма и как да го вижда зад себе си.Удара
за него идва в гръб и той е нанесен от подсъдимия.Друга логика няма и ка да
е налице.Отделно от това обясненията на подсъдимия за отсъствие от
произшествието са оборени от показанията на свидетеля М..Видно от
показанията му на л.51-53 от ДП е, че на 13.08.2017г. е видял как
подсъдимият изкарва „фадромата“ от дома си.Дори само тези гласни
доказателствени средства, подкрепя щи се и със заключението по СМЕ, са
напълно достатъчни , да се направи извод за авторство на престъплението от
страна на подсъдимия.В този смисъл възраженията на защита извън контекста
на тези доказателства са несъстоятелни и неоснователни.При това положение
не може да се приеме и ,че друг е ударил П., но подсъдимия го прикрива.
При така установената и доказана фактическа обстановка се налага
единственият възможен правен извод, приет й от първоинстанционният съд, а
именно, че подсъдимият И.Л. Д. от обективна и субективна страна е
извършил престъпление по чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК.Правилно е прието,
че от обективна страна е налице причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия и настъплия резултат-причиненото на пострадалия
увреждане, преставляващо тежка телесна повреда.Въззивният съд се
солидализира с извода на съда , че престъплението е извършено от
субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.В
11
достатъчна степен първоинстанционният съд е обосновал този си
извод.Налице е Причинно-следствената връзка между изпълнителното
деяние и престъпния резултат .Подсъдимият е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /причиняване на пълна и невъзстановима
загуба на зрителната функция на дясното око на пострадалия/ и е целял
тяхното настъпване. Тук следва да се посочи и наличието на мотив у
подсъдимия, а именно предходните лоши взаимоотношения с пострадалия
П.П.. Първоинстан цинният съд е посочил достатъчно подробности за
станалото преди това на 22.04.2017г.Не възникват съмнения от носно вида на
умисъла.Възраженията на защитата относно възможен друг вид умисъл са
несъстоятелни.Не би могло да се направи извод, за престъпление извършено
при форма на вината непредпазливост.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия, първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата във
връзка с чл.36 и чл.54 от НК.При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието са взети предвид степента на
обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.В
съответствие с доказателствата по делото правилно е първоинстанционния
съд приел ниска степен на обществена опасност на подсъдимия и съответно
висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление,
обословена от наказуемостта му.Като смекчаващи обстоятелства са взети
предвид добрите характеристични данни и честото съдебно минало на
подсъдимия.Следва да се отчете и не малкият изминал период от време от
извършване на престъплението до реализиране на наказателната
отговорност.При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,правилно и
законосъобразно е определено наказанието при условията на чл.54 от НК, в
минимален размер от 3 години лишаване от свобода .В отговор на
възражението на защитата на подсъдимия във връзка с наложеното наказание,
въззивният съд се солидализира с извода на първоинстанционния съд, че
смекчаващите вината обстоятелства нито са изключителни нито
многобройни, за да се наложи наказанието при условията на чл.55 от НК.Така
определеното минимално по размер наказание не е несъразмерно тежко.
Място за по-голяма снизходителност няма.Правилно първоинстанционният
съд е приел наличие на основанието чл.66, ал.1 от НК, като се приложи
института на условното осъждане.Въззивният съд не възприема за достатъчно
основателни мотивите на съда, така наложеното наказание да се отложи с
изпитателен срок от 3 години.За размера на този определен срок съдът е взел
предвид, липсата на трайни престъпни навиици и наличието на добри
характеристични данни.В този смисъл не прие възражението на повереника
на частния обвинител и гр.ищец, за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от
НК, но счита, че оплакването за занижен размер на изпитателния срок е
основателно.Съдебната доктрина принципно и безпротиворечиво приема, че
чл.66 от НК, всякога следва да се прилага при наличие на предпоставките за
12
това.В конкретния случай две от предпоставките са налице.Наложеното
наказание е в размер на 3 години лишаване от свобода, подсъдимия не
осъждан до момента и с добри характеристични данни.Следва обаче да се
преценява и трета предпоставка, дали целите на наказанието по чл.36 от НК
могат да се постигнат.Извършеното от подсъдимия престъпление е против
личността на П.П., които по никакъв начин не е провокирал поведението на
подсъдимия И.Д..В конкретния случай пострадалия е бил лишен от зрителен
орган и подценяване на специалната превенция би способствала за
утвърждаване в обществото на чувство за несправедливост и безнаказаност,
за тежки умишлени престъпления.С оглед начина на извършване на
престъплението и високата му обществена опасност, както и обекта на
посегателство, то следва размера на изпитателния срок по чл.66 от НК, да се
увеличи от 3 на 5 години.Този размер на изпитателния срок, въззивният съд
счита, че ще доведе изпълнение целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК, като специална и генерална превенция. При това положение настоящият
въззивен състав счете, че първоинстанционната присъда следва да се измени
в частта за размера на изпитателния срок, като се увеличи до максимално
предвиденият в чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата, правилно и законосъобразно е уважен предявения гр.иск
от пострадалия П.П., срещу подсъдимия И.Д., за причинени имуществени
вреди в целият размер от 538,20 лева.Съдът е посочил въз основа на кои
доказателства е приел присъдената сума, а именно приложените по делото
доказателства на л.21-35 от НОХД №2902/2018г. Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел за основателен и доказан и
гр.иск от П.П., срещу подсъдимия, за причинени неимуществени вреди в
размер на 25000 лева. Съдът законосъобразно се е обсновал във връзка с
разпоредбите и съдебната практика по чл.45, във връзка съответно с чл.51 и
чл.52 от ЗЗД.Отчел е не само претърпените болки и страдания, но и
съпътстващите занапред последици от загубата на дясното око на пастрадалия
П., съобразявайки и възрастта му към датата на причиняване на телесното
увреждане и към момента на постановяване на присъдата.
Предвид направеното искане и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
следва в тежест на подсъдимия И.Д., да се присъдят направените разноски от
ч.обвинител и гр.ищец П.П., за адвокатско възнаграждение на повереника-
адвокат Г.А.-АК-Плевен, по настоящото ВНОХД №682/2022г. на ОС-Плевен,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на
800 лева.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда въззивния
съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от
НПК, Плевенския окражен съд
РЕШИ:
13
ИЗМЕНЯ присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г. на
РС-Плевен, като УВЕЛИЧАВА размера на определения изпитателен срок от
3 на 5 години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият И.Л. Д.-
ЕГН **********, да заплати на частния обвинител и гр.ищец П. ИВ. П.,
направените разноски за повереник по настоящото ВНОХД №682/2021г. на
ОС-Плевен, в размер на 800 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД
№1612/2020г. на РС-Плевен, в останалата й част като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14