Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2995/ 2021 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
ЕТ „Т.В.А.“, ЕИК ********, гр. Варна срещу „Д.С.К.В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр.
Варна иск с правно осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 750 лв.,
претендирана като възнаграждение по договор за абонаментен сервиз на медицинска
апаратура от 01.02.2018г. за периода от месец октомври 2018г. до месец февруари
2019г., във връзка с който са издадени фактура № 525/03.12.2018г. на стойност
700 лв. и фактура № 531/07.01.2019г. в размер на 350 лв. и по фактура №
540/05.03.2019г. на стойност 700 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 26.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Ищецът ЕТ „Т.В.А.“ твърди, че по силата на сключен на
01.02.2018г. договор е поел задължение да извършва периодична поддръжка на
медицинска апаратура срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 350
лв.
Поддържа се, че за периода от месец октомври 2018г. до
месец февруари 2019г. изпълнителят е извършил поддръжка на медицинската
апаратура, но не е получил дължимото месечно възнаграждение в общ размер на
1 750 лв., което обуславя и правният интерес от предявяване на осъдителна
претенция.
Ответникът „Д.С.К.В.“ ЕООД е депозирал писмен отговор,
с който се признава сключването на процесния договор, изпълнение на възложената
работа и приемането й. Заявява, че сумата, предмет на делото е заплатена в хода
на процеса на 05.04.2021г., а причината за по-късното й погасяване е
отсъствието на банкова сметка.
***ото по делото поради
липса на правен интерес, евентуално за отхвърлянето му, поради погасяване чрез
плащане.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Извършеното
от „Д.С.К.В.“
ЕООД в хода на производството плащане на
търсената сума от 1 750 лв., съставлява от една страна правнорелевантен
факт по чл. 235, ал. 3 ГПК, който следва да бъде съобразен по същество на
спора, а от друга, признание на неизгодни факти, а именно, че ищецът ЕТ „Т.В.А.“ е извършил сервизно
обслужване на медицинска апаратура, съобразно възложеното му по договор от 01.02.2018г., за което му се дължи възнаграждение
в размерите, обективирани в процесните фактури.
Фактът
на плащане има за последица отхвърляне на заявената претенция, която е погасена
на 05.04.2021г., след получаване на исковата молба и приложенията към нея,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
26.02.2021г. до деня на плащането, чрез заверяване на банковата сметка на ЕТ „Т.В.А.“ идентична на посочената
във всеки един от счетоводните документи.
Затова й, в полза на ЕТ „Т.В.А.“, следва да се присъдят
сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 370 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Т.В.А.“, ЕИК ********, гр. Варна срещу „Д.С.К.В.“
ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 1 750 лв. /хиляда седемстотин и
петдесет лева/, представляваща възнаграждение по договор за абонаментен
сервиз на медицинска апаратура от 01.02.2018г. за периода от месец октомври
2018г. до месец февруари 2019г., във връзка с който са издадени фактура №
525/03.12.2018г. на стойност 700 лв. и фактура № 531/07.01.2019г. в размер на 350
лв. и по фактура № 540/05.03.2019г. на стойност 700 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА „Д.С.К.В.“
ЕООД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „Т.В.А.“, ЕИК ********, гр. Варна сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: