№ 280
гр. Казанлък, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510100172 по описа за 2024 година
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда КТ/ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди
заеманата работа и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. П.Г. заявява, че
доверителят й - С. И. С. е работил като „шофьор на електробус" по трудово
правоотношение с ответника „Б." ЕООД на основание трудов договор № 077
от 23.01.2023 г.
Със Заповед № 46 от 18.12.2023 г. „Б." ЕООД прекратява трудовото
правоотношение с доверителя й на основание чл. 330, ал. 2. т. 6 от КТ, във
връзка с чл. 186, с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ, във връзка с чл. 126, т. 9
КТ, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 /предл. първо и второ/ и т. 10 КТ, във вр. с чл.
25, т. 6 и т. 7 /предл. последно/, чл. 29, т.7 /предл. първо и второ/ и т. 10, чл.
35, т. 4 /предл. първо и второ/ от Правилника за вътрешния трудов ред
/ПВТР/, като му налага дисциплинарно наказание „уволнение".
От датата на сключване на трудовия договор и встъпването на
доверителя й в длъжност до датата на неговото уволнение, същият е
изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си задължения и е спазвал
трудовата дисциплина, наложена в предприятието.
Счита, че Заповед № 46 от 18.12.2023 г. на „Б." ЕООД за
дисциплинарно уволнение на доверителя й е незаконосъобразна -
необоснована и неправилна, поради което моля същата да бъде отменена, да
признаете уволнението за незаконно и да постановите неговата отмяна, да
1
възстановите доверителя ми на работа и да осъдите ответника „Б." ЕООД да
заплати на С. И. С. обезщетение за времето, през което същият е останал без
работа поради уволнението. Съображенията и са следните:
На първо място заповедта за уволнение е незаконна поради факта, че
работодателят не е спазил императивното изискване, разписано в нормата на
чл. 333, ал. 3 КТ.
Видно от приложеното към настоящата искова молба Удостоверение
№ 7, издадено и заверено от председателя на Синдикален регионален съюз
(СРС) на КТ „Подкрепа" - гр. Казанлък и от председателя на Националната
федерация „Федерация на транспортните работници" към КТ „Подкрепа",
доверителят ми С. И. С. е председател на синдикалната секция (СС) на КТ
„Подкрепа" в „Б." ЕООД, считано от 01.12.2023 г.
Приложеното Удостоверение № 7 е придружено с писмо изх. №
37/20.12.2023 г. на председателя на СРС на КТ „Подкрепа" - гр. Казанлък и с
удостоверение изх. № 21-45/19.12.2023 г. на председателя на ФТР към КТ
„Подкрепа" до управителя на „Б." ЕООД.
С оглед пълнота на изложението относно извършените
незаконосъобразни действия от страна на работодателя Ви информирам, че
същият не само не е поискал нужното разрешение от синдикален орган за
уволнението на С. С. - председател на СС на КТ „Подкрепа", но е пристъпил
към уволнение на доверителя ми след като вече е бил уведомен за позицията
му на председател на синдикалната секция посредством Удостоверение №6,
издадено и заверено от председателите на СРС на КТ „Подкрепа" - гр.
Казанлък и на НФ ФТР към КТ „Подкрепа".
За издаване на Удостоверение № 6 синдикалният орган в лицето на СРС
на КТ „Подкрепа" - гр. Казанлък и на НФ ФТР към КТ „Подкрепа" се е
самосезирал, след като е бил уведомен от доверителя ми за започване на
дисциплинарно производство, обективирано в писмо с изх. № 336/15.12.2023
г. на „Б." ЕООД. Това Удостоверение № 6 доверителят ми е представител
пред „Б." ЕООД ведно с придружително писмо с вх. № 14/14.12.2023 на „Б."
ЕООД.
Поради бързината в действията на синдикалния орган, целящи да
предотвратят незаконно уволнение на С. И. С., в Удостоверение №6 е
допусната техническа грешка в името, като вместо „С. И. С." е изписано „С.
М. С.". Управителят на „Б." ЕООД е бил наясно с тази техническа грешка, но
в допълнение следва да посочим, че г-жа В.А.Ч. - специалист контролни
функции към отдел „Човешки ресурси" е член на синдикалната секция на КТ
" Подкрепа" и е участвала в избора на С. И. С. за председател на тази секция и
също е била наясно, че в Удостоверение № 6 е допусната техническа грешка.
В качеството си на длъжностно лице е следвало да уведоми официално
управителя на „Б." ЕООД. Независимо от това, пренебрегвайки закрилната
функция на удостоверението по същество, работодателят е издал процесната
2
заповед за уволнение на доверителя ми на 18.12.2023 г. ,като непосредствено
след това той е получил коригирано Удостоверение №7, легитимиращо С. И.
С. като председател на синдикалната секция.Не с по-малко значение към
настоящото незаконно уволнение е фактът, че С. И. С. като председател на
СС КТ „Подкрепа" е проявявал активности многократно е подавал
информация до ръководството на „Б." ЕООД за установени нередности в
дейността на дружеството, като е отправял предложения и искания за
подобряване на работата в предприятието като цяло. Това поведение на
доверителя ми се подкрепя от писмо на работниците в дружеството до
ръководството му - писмо вх. № 13/04.12.2023 г. на „Б." ЕООД.
Твърдят, че именно проявената активност от ищеца при изпълнение на
работата, както и развиваната от него синдикална дейност, които се доказват
от подписка на колектива на „Б." ЕООД против уволнението на синдикалния
председател, са причината работодателят да предприеме действия, с които да
вмени на доверителя ми деяния - формален повод за уволнение.Прави
впечатление, че всички жалби и докладни, подробно посочени по-долу, срещу
С. са подадени от лица от администрацията на „Б." ЕООД, което говори за
преднамереност и тенденциозност на уволнението и злоупотреба с право от
страна на работодателя. В допълнение отбелязват, че тези жалби не са
връчени на ищеца, за да се запознае с тях подробно, а единствено са му
прочетени при проведена на 14.12.2023 г. среща в кабината на Кмета на
Община Казанлък.
Социалното и правно предназначение на синдикалните организации,
създадени в резултат на упражняването на правото на синдикално
сдружаване, е да изразяват, представляват и защищават общите интереси на
работниците и служителите пред работодателя и компетентните държавни
органи. Това е и причината за предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ защита срещу
уволнение на членовете на ръководството на синдикалната организация. Това
е съществен и важен, нормативно уреден механизъм, който дава възможност
за свободното упражняване на правото на синдикално сдружаване, активно
реализиране на синдикални права и закрила тогава, когато се поставя под
угроза съществуването на трудовото правоотношение на работник, ангажиран
със защитата на правата и интересите на своите колеги пред работодателя.
Недобросъвестното упражняване отстрана на работодателя на
потестативното право да прекрати трудовото правоотношение със служител
на посоченото в заповедта основание е нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2
от КТ.
Предвид горното счита, че доверителят й се е ползвал със закрила при
уволнение, която е грубо и преднамерено пренебрегната от ответника. С
оглед изложеното твърди, че в конкретния случай са налице основания за
прилагане на чл. 344, ал. 3 от КТ. Отрича съществуването на потестативно
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на доверителя
и с едностранно изявление, без предизвестие, на другите посочени в
3
заповедта основания, като посочва всички относими факти и обстоятелства,
които опорочават това негово право.
Изследва белезите на всяко вменено дисциплинарно нарушение,
посочено в заповедта:
Нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3 „системно нарушение на трудовата
дисциплина".
Работодателят мотивирал нарушението, описано в правната норма, на
база на информацията в Жалба № 10/23.10.2023 г. от г-жа В.А.Ч. - специалист
контролни функции към отдел „Човешки ресурси". В жалбата се твърди, че
при посещението си в кабинета на г-жа Ч. на дата 23.10.2023 г. , доверителят
й се е държал неправомерно и агресивно, крещял, обиждал и заплашвал.
Доверителят ми оспорва описаното и твърди, че на посочената дата не е
посещавал служителката Ч., като правим уточнението, че на 23.10.2023 г. е
полагал труд по работен график - първа смяна за времето от 06:00 ч. до 14:00
ч., след което е напуснал работно си място и не е посещавал сградата на
администрацията, където бил офисът на г-жа Ч.. Доверителят й е посещавал
г-жа Ч. през месеците февруари и април 2023 г. по повод обстоятелства,
свързани с неправилно калкулиране и заплащане на полагания от него
извънреден труд, процентната ставка на допълнителното месечно
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, часовата
ставка за извънреден труд категоризацията на труда за изпълняваната от
доверителя ми длъжност. Данни за горните обстоятелства, които С.
дискутирал с г-жа Ч. могат да бъдат изведени от фишовете за работна заплата
за месеците февруари, август и ноември 2023 г., от приложената справка на
НАП /стр. 14 и стр. 15/, както и от сумирания общ трудов стаж на доверителя
й в съответствие с отразеното в Трудовата книжка.
Сочат, че всички твърдения в жалбата на г-жа Ч. се неверни и
изопачени, целящи единствено да злепоставят доверителя и. При своите
посещения в администрацията, С. винаги се държал уважително към г-жа Ч. и
никога не й е звънял на личния телефон. Доверителят й разполага с
информация, че сочената жалба от г-жа Ч. е съставена на много по-късен
етап, макар да е заведена с дата 23.10.2023 г. В заповедта за уволнение била
цитираната Докладна записка с вх. № 13-1/13.12.2023 г. от г- жа М.Д.. Според
заповедта за уволнение, в записката се споделяли оплаквания, че подобно
поведение отстрана на С. спрямо г-жа Ч. не било за първи път. В докладната
липсва конкретизация, липсват данни за обективната и субективна страна на
правонарушението, а именно: поведението на ищеца, дата, място на
извършване на твърдяното нарушение и т.н. Липсата на който и да е от тези
реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника или
служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката за
законосъобразност на заповедта за наказание (Решение № 1506 / 10.12.1999г.
по гр.д. № 408/99г. на III г. о. ВНС). На това основание моля сочената
4
докладна записка да не се взима предвид, а заповедта за уволнение в тази част
да се приеме за напълно немотивирана.
Твърдели, че в цитираната докладна записка било описано и
поведението на ищеца спрямо управителя П.К. по време на среща, проведена
на 13.12.2023 г. в кабинета му, като поведението на ищеца отново било
арогантно, съпроводено с крясъци и обиди. Доверителят и оспорва
твърденията. Поведението му било уважително, като по-важно било да
подчертаят, че на тази среща работодателят, действащ чрез управителя П.К.,
предложил на С. И. С. да прекрати трудовото си правоотношение с „Б." ЕООД
на основание чл. 331 от КТ, но доверителят й отказал, в следствие на което
същият е бил заплашен, че щом не приема предложението, ще бъде уволнен.
Допълнително работодателят посочил, че С. С. се държал агресивно и
арогантно на събрание на синдикалните членове, проведено на 12.12.2023 г.
във връзка с входирано завление вх. № 13/04.12.2023 г. от работниците към
работодателя, в депото на „Б." ЕООД в присъствието на управителя П.К. и г-
жа П. - председател на Синдикалния регионален съюз/ СРС/ на КТ
„Подкрепа", което събрание било инициирано от работодателя. Данни за
поведението на доверителя и се съдържали в Докладна записка 12-
1/12.12.2023 г. от Б.Б., ръководител на транспортната дейност. Посочената
преписка не била предоставена на доверителя й, а единственно му била
прочетена, но от възприетата слухова информация става ясно, че в нея г-н Б.
описал поведението на С. отново като арогантно и след приключване на
срещата в депото.
Доверителят й оспорва твърденията относно поведението си по време
на тази среща. В качеството си на председател на СС на КТ „Подкрепа"
уведомил управителя на „Б." ЕООД и г-жа Г. С.а, кмет на Община Казанлък,
след като му било поискано устно обяснение от г-жа С.а, с писмо вх. № 63-06-
8/15.12.2023 г. на Община Казанлък, че визираните в докладната записка от
Б.Б. обстоятелства, са неверни. Обърнал внимание, че на събранието са били
обсъждани „неудобни" за работодателя въпроси относно нарушения,
свързани най-вече с въпроси за категоризацията и неправилното изчисляване
на трудовия стаж на работниците, относно дни от месечния график, за които
бил положен труд, а не са заплатени, както и за неправилно изчисляване на
извънредния труд.
В подкрепа на твърденията на доверителя й за неправомерно поведение
на работодателя във връзка изчисляването на възнаграждението на полагания
в дружеството извънреден труд и процентната ставка на допълнителното
месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит,
както и относно неправилната котегоризация на полагания труд, обръщат
внимание, че практиките на „Б." ЕООД по тези въпроси не отговорят на
законодателството, което ги урежда, а именно: чл. 24, чл. 43, чл. от
Колективният трудов договор (КТД); чл. 144 и чл. 262 от КТ ; Вътрешни
5
правила за организация на работната заплата /ВПОРЗ/; чл.2, т. 24 от
Наредбата за категоризация на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235
от 20.10.1998 г.
Прави извод, че в процесната заповед за уволнение са изложени
неверни твърдения, послужили като основания за дисциплинарно уволнение
на доверителя й. По същество не са налице нарушения на трудовата
дисциплина и виновно неизпълнение на трудови задължения. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност
били трудовите задължения на работника. Техният обем и характеристика
произтичат от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение. Чрез сключен трудов договор № 077/23.01.2023 г. С. С. бил
назначен на длъжността „шофьор на електробус", т.е. това е трудът, за който
страните са се уговорили да бъде престиран при спазване на установената
трудова дисциплина - чл. 124 КТ. В този смисъл спазването на трудовата
дисциплина означава спазване на техническите и технологични правила на
трудовия процес, спазване на график и разписание и на правомерните
разпореждания на прекия ръководител във връзка с него при съблюдаване на
изискването за добросъвестност. (Така Решение №196/06.11.2023 г. по гр. д.
№407/2023 г. на PC Севлиево). От описаните деяния правят извод, че
неизпълнение на трудовите задължения от страна на доверителя й не било на
лице. Липсвали изявления от страна на работодателя, че С. С. не е изпълнявал
обема от поставена работа, не бил спазвал техническите правила на трудовия
процес или не изпълнил правомерна заповед /устна или писмена/, възложена
от страна на ръководителя му. От всички изтъкнати аргументи в процесната
заповед се разбирало, че С. в качеството си на работник и председател на СС
КТ „Подкрепа" посещавал лицата от ръководството на работодателя,
единствено, за да защити своите права и правата на всички синдикални
членове във връзка с посочените по-горе въпроси. Относимо доказателство
към действията му в тази посока било осъществената промяна на процентната
ставка относно изплащане на добавка за придобит трудов стаж и
професионален опит, която към януари месец била 13,8% от основната
заплата /03/, а към м. август се променила на 25% от 03, както и часовата
ставка за извънреден труд - график, която се била увеличила от 5,98 лв. /пет
лева и деветдесет и осем стотинки/ на 15,23 лв. /петнадесет лева и двадесет и
три стотинки/ съгласно отразеното във фишовете за заплатено
възнаграждение за м. януари и месец август 2023 г., съответно. Тази
положителна финансова промяна за работниците била постигнала единствено
посредством последователни и настоятелни срещи с ръководството, които
бидейки в нарушение на трудовото законодателство, предприемат всякакви
действия, за да избегнат удовлетворяване исканията на работниците.
Относно квалификацията на деянието в описана разпоредба - чл. 190,
ал. 1, т. 3 от КТ, а именно: „системни нарушения на трудовата дисциплина".
Както ще обоснова по-долу случаят, мотивирал издаването на процесната
6
заповед, въобще не представлява нарушение на трудовата дисциплина, но
отделно от това - съгласно §1, т. 22 от ДР на КТ „Системни нарушения на
трудовата дисциплина" са три или повече нарушения на трудовата
дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не
е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли
установените срокове, а за тези, за които са налагани - когато
дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред"". С
оспорената с този иск заповед за уволнение се твърди за пет нарушения на
трудовата дисциплина, като за всяко от тях се налага наказание, т.е. дори и да
се приемело, че деянията осъществяват съставите на нарушения на трудовата
дисциплина, то понятието „системност", съгласно определението, въведено в
§1, т. 2 от ДР на КТ, не се покрива. По тази причина доверителят й може да
бъде дисциплинарно уволнен на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, защото не
бил нарушавал „системно" трудовата дисциплина. При налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение",
работодателят не бил спазил изискването на чл. 190, ал. 2 КТ вр. с чл. 189, ал.
1 КТ, тъй като не съобразил обстоятелствата, при които се твърди
доверителят й да е нарушил трудовите си задължения, нито бил отчел
тежестта на съответните действия на доверителя ми в контекста на
цялостното изпълнение на възложената му по трудов договор работа.
Нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 - „злоупотреба с доверието на
работодателя" във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ "злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието". Разпоредбата на т. 8 на чл. 187
КТ, на която се позовал работодателят, за да наложи най-тежкото наказание,
съдържа три нарушения: злоупотреба с доверието, уронване на доброто име,
както и разпространяване на поверителни сведения. В конкретния случай
работодателят основал заповедта си за уволнение на първата и втора хипотеза
на чл. 187 т. 8 КТ.
Твърди, че в заповедта за уволнение се изтъквало, че на проведената
среща на 14.12.2023 г. с кмета на Община Казанлък, доверителят й
недобросъвестно е предоставил неверни факти и обстоятелства, свързани с
работния процес в „Б." ЕООД, целящи да злепоставят ръководството на
дружеството, а именно всички лица, автори на жалбите и докладните записки
- управителя П.К., Б.Б., В. Ч., М.Д. и Д.П.. В заповедта за уволнение се
твърдяло, че С. представил неверни данни, тъй като считал, че няма
необходимост от смяна на външните пневматични гуми на електробусите.
Цитира се Наредба № 255 за нормените пробези на външни пневматични
автомобилни и мотоциклетни гуми, издадена от Министерството на
транспорта, като се твърди, че смяната на гумите било в изпълнение на тази
наредба.
Оспорват доводите на „Б." ЕООД в заповедта за уволнение. На сочената
среща, доверителят й изтъкнал виждането си, че не се налагала подмяна на
гумите и такава била извършена неправомерно. Цитираната Наредба № 255 за
7
нормените пробези на външни пневматични автомобилни и мотоциклетни
гуми била издадена на основание §10 ПЗР на ЗДвП (отм.), като в §10 ПЗР на
сега действащия ЗДвП било посочено, че подзаконовите актове по прилагане
на отменения ЗДвП запазват действието си, доколкото не противоречат на
новия закон. Обръща внимание, че новият ЗДвП не предвиждал
експлоатационен нормен пробег на гумите като показател за тяхната годност,
а само минимална дълбочина на протектора. В допълнение обръщаме
внимание, че наредбата била от 1978 г., а от тогава технологиите са
напреднали и в тази връзка смяната на пневматични гуми на електробуси през
посочените интервали не можело да се обоснове с разпоредби, които не
съответстват на нивото на развитие на техниката.
В Решение № 183 от 11.02.2022 г. на PC Велико Търново по гр. д. №
2781/2021 г. се споделя, че: „за да е налице нелоялно отношение и действие в
противоречие с оказаното доверие, следвало да се касае за клеветнически
изявления. Последните били налице, когато се разгласяват неистински
позорни обстоятелства за другиго или се преписва престъпление, което не
било извършено". В заповедта за уволнение се сочило, че С. разпространявал
неверни данни, което не било доказано. Дори и в случай, че преценката на
доверителя й по отношение на гумите била неправилна, то твърденията му не
са били „клеветнически", тъй като същите нито са позорни спрямо
работодателя, нито му преписват престъпление.
Съгласно съдебната практика, злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността, можело да е налице, когато работникът възползвайки се от
служебното си положение, извършил преднамерени действия, с цел извличане
на имотна облага за себе си или за трето лице.
Сочейки факта, че подмяната на гумите на автопарка не била
наложителна, доверителя й не целял имотна облага, а търсел истината за
фактическите основания за действията на работодателя. В заповедта за
уволнение работодателят не посочил, че думите на доверителя й са
продиктувани от желание за облагодетелстване, което доказвало, че
твърденията за „злоупотреба с доверие" от страна на С. са неоснователни и с
действията си доверителят й не осъществил състава на дисциплинарното
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предложение първо КТ.
Уронване на доброто име на предприятието нарушение, с което
работодателят бил злепоставен от работника или служителя пред трети лица и
това се отразило или било възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието.
(Така Решение № 2094 от 16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г. Ill г.о.
на ВКС, Решение № 1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/1999 г. Ill г.о.
на ВКС). Всъщност, описаните нарушения в процесната заповед били във
връзка с поведението на довереника й спрямо лица, които са служители на
"Б." ЕООД. Що се отнася до г-жа Г. С.а в качеството си на кмет на Община
8
Казанлък, също не следвало да се приема, че спада към категорията „трети
лица", поради факта, че дружеството - работодател било общинско
дружество, чийто едноличен собственик е Община Казанлък.
В заповедта за уволнение не са посочени действия на доверителя й,
които да са повлияли на ефективността и авторитета на предприятието.
Твърденията на С. за неправомерна подмяна на гумите на автопарка, както и
думите и действията му при и по повод срещите с ръководството на „Б."
ЕООД са имали за цел единствено защита на интереса на работниците и
предотвратяване на злоупотреби, които евентуално могли в дългосрочен план
да уронят престижа на работодателя и да окажат негативно въздействие върху
работещите.
Нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10: „неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, колективния трудов договор или определини при
възникването на трудовото правоотношение"
Ответникът аргументирал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като твърдял, че била в
нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на „Б." ЕООД
,което води до санкция за работника, включително до налагане на
дисциплинарно наказание. Този ПВТР, подробно описан в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, бил вътрешнофирмен документ на
ответника, с който налагат определени стандартни относно правата и
задълженията на работника, и етичното поведение на работниците и
служителите на дружеството. Сочат, че с цитирания правилник доверителят й
не бил запознат, защото същият не му бил представен при постъпване на
работа в ответното дружество.
В допълнение разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ въвежда като
хипотеза на нарушение „неизпълнение на трудовите задължения". Това са
отношенията по престиране на труд на дадено работно място, т.е. тези
отношения, описани в длъжностната характеристика за конкретната
длъжност, с която следвало да подчертаят, ищецът не бил запознат, поради
факта, че не му била връчена, въпреки че в сключения трудов договор с
работодателя е упоменато, че тя била неразделна част от него.
Фактическите действия на С. С., изразяващи се в посещаване на
служителите на администрацията, за да ги уведоми за нередности относно
категоризация и неправилно изчисляване на трудовия стаж, липсващи дни от
месечния график, за които бил положен труд а не са заплатени, както и за
неправилно изчисляване на извънредния труд не могли да бъдат третирани
като „неизпълнение на трудово задължение", какъвто е смисълът на т. 10 от
чл. 187, ал. 1 КТ. В тази връзка е налице трайна практика на ВКС (Решение №
576 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 700/2010 г. на IV г. о., Решение № 163 от
13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г. о.), в която се приема, че обект на
9
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност
са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича
от съдържанието на конкретно индивидуално трудово правоотношение - това,
което работникът се бил задължил да извършва при спазване на трудовата
дисциплина. В заповедта за уволнение по настоящото дело не били посочени
нарушения, осъществени при полагане на труд от страна на работника или
неизпълнение на негови трудови задължения, а било отразено единствено
субективното отношение на работодателя към определени действия от страна
на С., насочени към постигане на правомерно прилагане на благоприятстващи
шофьорите разпоредби в областта на трудовото право.
Нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ „тежки нарушения на трудовата
дисциплина".
Адв.Г., твърди че за „тежки нарушения на трудовата дисциплина" няма
легална дефиниция, но съставът на разпоредбата е подробно изяснен от
съдебната практика. За да бъде квалифицирано нарушение по чл. 187, ал. 1, т.
10 от КТ като „тежко нарушение" - основание за прекратяване на трудово
правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, то
трудовото поведение на работника следва да бъде изключително опасно за
работодателя, да му нанася икономически вреди или да създава риск за
живота и здравето на работниците, или работникът да не изпълнява трудовите
си задължения, с което да нанася преки вреди на работодателя. Подчертаваме,
че нито една от тези хипотези не е посочена и обоснована в заповедта за
уволнение и не е налице в настоящия случай.
Що се отнасяло до твърдените нарушения на ПВТР, описани в
заповедта за уволнение, следвало да отбележи, че като състав същите изцяло
се припокривали с посочение дисциплинарни нарушения по КТ.
При признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
доверителя й възниквало правото на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
във връзка чл. 225, ал. 1 от КТ. Към датата на образуване на съдебното дело,
видно от приложеното копие на трудовата книжка на С. С. и съответната
справка от НАП, доверителят й бил без работа в резултат на уволнението си.
По тази причина, с настоящата искова молба претендира ответното дружество
да му заплати пълния размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка чл. 225, ал. 1, а именно брутното трудово възнаграждение, считано от
датата на уволнението му. Периодът на претендираното обезщетение
18.12.2023 г. - 18.06.2024 г.
Поради факта, че на последната страница 11 /единадесета/, заверена
от„Б." ЕООД, от Трудовата книжка на С. С. липсва посочен размер на
брутното трудово възнаграждение, то с оглед разпоредбата на чл. 228, ал. 1
КТ, счита, че следва да се приложи брутно трудово възнаграждение в размер
2447, 93 лв. (две хиляди четиристотин и четиридесет и седем лв. и 93 ст.),
като при формирането на посочения размер било включено допълнително
10
плащане за ваучери за храна на основание КТД. За определяне на точния
размер на обезщетението моли Съда да назначи съдебно-счетоводна
експертиза, като при необходимост, конкретната стойност на иска ще бъде
изменена.
На база на изложените съображения, твърди, че заповед № 46 от
18.12.2023 г., с която на доверителя й било наложено дисциплинарното
наказание „уволнение" е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на
следните основания:
Наличие на синдикална защита на основание чл. 344, ал. 3 КТ. Липса на
действително установени и доказани дисциплинарни нарушения. Дори и се
допусне, че с отделни свои действия доверителят й е накърнил трудовата
дисциплина, то необоснован остава признака „системност" и тежестта на
наложеното му най- тежко наказание „уволнение". Процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание била опорочена. Срокът, който бил
предоставен на доверителя й за обяснения бил изключително кратък - осем
часа, в рамките на които С. С. на практика бил възпрепятстван да даде
адекватни обяснения, поради факта, че престирал труд. Не са му
предоставени описаните жалби и докладни за непосредствено и пълно
запознаване с тях. В допълнение доверителят й бил принуден да предаде
обясненията си извън работното време на администрацията, тъй като срокът,
който му бил поставен, е 21:45 часа, т. е. извън рамките на работния за
администрацията ден. Доверителят й бил принуден да занесе обясненията си в
ресторант, в който на тази дата се провеждало тържество на фирмата. Счита,
че тези действия на работодателя представляват грубо нарушение и
ограничаване на правото на С. С. на защита.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае уволнението на С.
И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** за незаконно и да го отмени на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; да възстанови доверителя й на работа на
заеманата от него длъжност „шофьор на електробус" на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ; да осъди „Б." ЕООД със седалище гр. *****, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, обезщетение в размер
на 14 687, 58 лева за периода от 18.12.2023 г. до 18.06.2024 г., представляващ
времето, в което доверителят й останал без работа поради уволнението му. да
осъдите „Б." ЕООД със седалище гр. *****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, обезщетение в размер на
законната лихва върху сумата на обезщетението по т. 3, считано от изтичане
на периода за начисляване на обезщетението по т. 3 до окончателното
плащане. да присъди в полза на С. И. С. направените в производството
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и други разноски, съобразно
представените по делото документи. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат П.Г., която моли съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
11
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Б.“
ЕООД, ЕИК ***** представляван от П.К.К. - управител, с която заявява, че
предявените искове са допустими и могат да бъдат разгледани от съда, но по
същество са неоснователни.
Оспорва изцяло обективно съединените искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване уволнението на ищеца С. И. С. от
длъжността “шофьор на електробус” при “Б.” ЕООД за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа и за изплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 18.12.2023 год. до
18.06.2024 год. - общо в размер на 14687.58 лв.
Твърди, че иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен като излага следните съображеня:
Очи, че с исковата молба ищецът посочил, като основание за
незаконност на процесното уволнение на първо място, поради това, че
работодателят не бил спазил императивното изискване, разписано в нормата
на чл. 333, ал. 3 от КТ. Работодателят в процесния случай не е бил задължен
да търси предварително съгласие от синдиката КТ „Подкрепа”. Към момента
на осъществяването на процедурата по дисциплинарно уволнение на ищеца,
работодателят разполагал с официално изявление, обективирано в
Удостоверение № 6, което било предоставено на работодателя с писмо вх. №
14/ 14.12.2023 год. от КТ „Подкрепа”, носещо подписа на Председателя на
СРС на КТ „Подкрепа”. От това удостоверение става ясно, че ищецът не е в
състава на ръководството на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” към
14.12.2023 год. Последващите удостоверения, изхождащи от синдикалната
организация са достигнали до работодателя с Писмо вх. № 17/ 20.12.2023
год., т. е. два дни след връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Няма как работодателят да е бил наясно преди това, че в официалния
документ изхождащ от КТ „Подкрепа” е допуснта твърдяната в исковата
молба „техническа грешка”. От друга страна, не отговаря на истината, че г-жа
В.А.Ч. е „участвала в избора на С. И. С. за председател” на синдикалната
секция на КТ „Подкрепа”. Тя не била присъствала на никакво събрание за
избор на ръководство на синдикалната организация и нямало как да знае за
твърдяното обстоятелство. Твърди се в исковата молба, че ищецът „като
председател на СС КТ „Подкрепа” е проявявал активност и многократно е
подавал информация до ръководството на „Б.” ЕООД за установени
нередности в дейността на дружеството, като е отправял предложения и
искания за подобряване на работата в предприятието, като цяло.” Това
твърдение, освен че било изцяло невярно, същото и не кореспондира с
удостовереното в Удостоверение № 7 от КТ „Подкрепа”, че ищецът е
Председател, считано от 01.12.2023 год. - каква активност и какви
многократно подавани 1информации е могъл да осъществи за краткия период
от 01.12.2023 год. до 18.12.2023 год.!?! Нямало е как и от къде работодателят
да знае, а и да приеме, че ищецът е бил председател на секцията на КТ
„Подкрепа” в предприятието към момента на уволнението, предвид и
12
предоставеното му Удостоверение № 6 от КТ „Подкрепа”.
Твърдят, че не отговарят на истината твърденията на ищеца, че
поведението му винаги е било уважително, че не се е държал арогантно със
служители в предприятието, в кабинета на управителя, на събранието на
синдикалните членове, при срещата в кабинета на Кмета на Община Казанлък
и др. Действително на събранието, проведено на 12.12.2023 год. са се
дискутирали въпросите, които се посочват в исковата молба, но темите на
събранието са ирелевантни за настоящия спор, тъй като една от причините за
станалото уволнение било поведението на ищеца на тази среща.
Действително по тези теми е било направено събранието, но не се стигнало до
никакво решение поради силно агресивното поведение на С. С., който в
присъствието на част от ръководството на дружеството и част от колектива на
шофьорите още от самото начало на срещата саботирал провеждането на
нормален диалог с ръководството и колегите си, държал се неприемливо
агресивно, въпреки молбите да се успокои, той продължил да се държи
агресивно-арогантно, да говори на неприемливо висок тон, да прекъсва
разговора, да се нахвърля се с крясъци и заплахи към прекия си ръководител.
Именно с поведението си създал обстановка на напрежение и дискомфорт и
затруднил провеждането на работната среща. Именно това поведение
несъвместимо с добрите нрави и уронва авторитета на ръководството, което
се отразило негативно върху цялостния работен процес в
предприятието.Подобно невъздържано и с нищо непредизвикано било
поведението му и в кабинета на управителя един ден по-късно. Не отговарят
на обективната истина и твърденията, свързани с поведението на ищеца при
посещението им при Кмета на Община Казанлък.
Сочат, по отношение на твърденията, че „описаните деяния” в
процесната заповед не представляват нарушение на трудовата дисциплина,
същите са юридически неиздържани. Нарушение на трудовата дисциплина се
явява и неприемливото поведение на работника, което създава напрежение в
работния колектив, създаваните в рамките на работния ден конфликти,
липсата на диалогичност и комуникация, агресивно поведение спрямо
преките ръководители и управителя в присъствието на колегите, пряко се
отразило на работния процес в предприятието, на ефективната работа на
колектива, още повече че основната дейност на предприятето била свързана с
осъществяване на обществения превоз на гражданите на територията на
Община Казанлък с много натоварен график и маршрути, което изисква
спокойна и ненатоварена откъм излишни конфликти среда, изисква
колегиалност и добросъвестно поведение спрямо служителите и работниците.
С посочените в процесната заповед действия на ищеца, същият нарушил
трудовата дисциплина, като нарушил посочените в заповедта норми на КТ и
ПВТР на предприятието. Неправилни били и съжденията, свързани с
неприложимост на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за „системност”
на нарушенията на трудовата дисциплина в процесния случай. В процесния
случай безспорно било налице системно нарушение на трудовата дисциплина
13
/”три или повече нарушения на трудовата дисциплина”/. Действително
ищецът посещавал лицата от ръководството на работодателя и във връзка с
въпроси свързани с трудовото му правоотношение, но тези посещения не
били в качеството му на синдикален лидер. По-скоро, за да говори за свои
проблеми. Но не за това било уволнението, а именно, поради поведението му
при някои от посещенията, изразяващо се в скандали, обиди, заплахи и
арогантност. Именно поради това, не било налице злоупотреба с право от
страна на работодателя. Ирелевантни за спора били твърденията, свързани с
промяната на процентната ставка относно изплащането на добавка за
придобит трудов стаж и професионален опит, както и часовата ставка за
извънреден труд - график, и двете считано от м. август 2023 год. Независимо
от това, следвало да се посочи, на първо място, че ако бил действал в този
период /м.януари 2023 год. - м. август 2023 год./ в тази насока, ищецът
нямало как да действа, като председател на КТ „Подкрепа”, както твърди. На
второ място, отбелязва, че „постигнатата” от ищеца „промяна” на
процентната ставка на допълнителното възнаграждение за придобит трудов
стаж, се отнасяло само до това на ищеца. При него била допусната техническа
грешка при изчисляване на допълнителното възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит /в този смисъл за ничии други, освен за
своите права „се е преборил”/. Тази грешка била отстранена, след като
уведомил ръководството, и съответно му било изплатено със задна дата
действително дължимото му се допълнително възнаграждение за прослужено
време. Действително, считано от м. август извънредният труд бил увеличен.
Но тези обстоятелства нямат връзка с процесното уволнение. Случили са се
много преди обективираните в заповедта за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина, респективно преди процесното уволнение. По-скоро,
тези обстоятелства, ако са се осъществили по инициатива на ищеца, сочат на
това че той няма проблем с ръководството и агресивното му поведение било
непредизвикано. Що се касаело до твърденията, обективирани в исковата
молба, свързани с приложимостта на разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8
/предл. първо и второ/ и др. от КТ, касаещи „злоупотреба с доверието,
уронване на доброто име”, същите са верни, но са непълни и не са относими
към настоящия случай. /Съгласно безспорната съдебна практика: „няма
никакво затруднение да се квалифицира грубото и невъзпитано отношение
към колегите и трети лица, използването на обиди и клевети, като нарушение
на така описаните правила в Етичния кодекс, както и на чл. 126, т, 9 КТ, което
е нарушение по смисъла на чл. 186 КТ от вида на посочените в чл. 187, т. 8 и
т. 10 КТ.” „Няма никакво съмнение, че изискването за спазване на етични
правила в работата от служителя - към колеги .... е свързано с изискването за
лоялност, закрепено изрично в чл. 126, т. 9 КТ като основно задължение при
изпълнение на възложената работа.” /Определение № 983/ 2015 год. на IV г. о.
на ВКС/.
Сочат, че в процесния случай, ищецът нарушил изконни морални
норми на поведение, които дори да не били нарочно регламентирани, той бил
14
длъжен да спазва. Неспазването на тези норми на поведение - колегиалност,
уважение, зачитане честта и достойнството на хората, с които работи,
въздържане от психически тормоз, от обиди и квалификации /някои от, които
законодателят е определил, като престъпен състав по НК/, безспорно се
явявало грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на трудовото
законодателство, неизпълнение на задълженията, регламентирани в КТ, а
именно: чл. 126 от КТ: „да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази доброто име на предприятието; да спазва
вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения; да съгласува
работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в
съответствие с указанията на работодателя.” Няма никакво съмнение, че
изискването за спазване на етични правила и норми в работата от работника
към колегите, вкл. към Управителя, било свързано с изискване за лоялност,
закрепено изрично в чл. 126, т. 9 КТ, като основано задължение при
изпълнение на възложената работа /Определение № 983/ 2015 г., IV г. о. ВКС;
Решение № 80/ 2010 г., II г.о. на ВКС и др./.
Твърди, че ответното дружество било общинско, в смисъл, че Община
Казанлък била едноличен собственик на дружествените дялове, не променяло
въздействието на поведението на ищеца върху отношението на кмета и
другите присъствали лица на срещата при нея към работодателя, респективно
към ръководството на дружеството. С действията си ищецът бил проявил
непозволено поведение, съгласно КТ, Правилника за вътрешния ред /ПВР/ в
„Б.” ЕООД, спрямо колегите си и Управителя на предприятието. Налице било
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
задълженията по чл. 25, т. 6 и т. 7 /предл. последно), чл. 29, т. 7 /предл. първо
и второ/ и т. 10, чл. 35, т. 4 /предл. първо и второ/ от Правилника за
3вътрешния трудов ред, съгласно който: чл. 25 „Работниците са длъжни: ... т.
6. „да съгласуват работата си с другите работници, в атмосфера на
сътрудничество, координация, толерантност и с поведението си да не
възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти.”, т. 7 „да
проявяват лоялност към работодателя, като ... пазят доброто му име и
репутация”; чл. 29. „Нарушение на трудовата дисциплина са: т. 7 Злоупотреба
с доверието и уронването на доброто име на „Б.” ЕООД” т. 10 Други
нарушения на трудовата дисциплина”.Ищецът бил запознат с Правилника за
вътрешния трудов ред, разпоредбите на които нарушил. Правилникът за
вътрешния трудов ред бил поставен на информационното табло на Депо -
електробуси градски транспорт и автобуси междуселищен общински
транспорт. Помещението, от където тръгват всички електробуси и, където се
прибират, където са разположени зарядни станции. Там се намирала стаята на
шофьорите, където същите пребивават по време на почивките. От там тръгват
всички електробуси и автобуси след разписване на пътните листи. Там се
извършвали ежедневните медицински прегледи на шофьорите. Т. е. ищецът
15
пребивавал достатъчно време и могъл да се запознае с този вътрешен
нормативен акт. Но дори този кодекс да не бил доведен до знанието на ищеца
/а, той е доведен до знанието му!/, с оглед изискванията на изконни морални
норми на поведение, предполага се вежливо отношение към служителите в
предприятието, той бил длъжен да се въздържа от това да ги обижда и да се
държи грубо и арогантно.
Сочат, че неотносими към спора били твърденията в т. 3 от исковата
молба. Нарушенията заради които ищецът бил наказан, не били свързани с
причините за посещаване на служителите на администрацията. Независимо по
какъв повод се бил срещал с тях, той демонстрирал грубо отношение, като
ги обиждал, крещял и по начин целял да създаде напрежение и да покаже
явно незачитане на елементарни правила и норми на поведение. Оспорва
твърденията в т. 4, че в случая не са налице тежки нарушения на трудовата
дисциплина. Именно поради тежестта на нарушенията, работодателят бил
препдриел процесното уволнение. Що се касаело до възражението, че срокът
за даване на писмени обяснения бил кратък, следва да бъде отбелязано, че
ищецът отказал да получи писмото с приложенията, същото му било
прочетено и той не възразил, че срокът не бил достатъчен, поради което
работодателят не очаквал, че въобще ще даде такива, а и поради това срокът
не бил дискутиран. Въпреки това, предвид факта, че работникът дал
достатъчно подробни обяснения и изразил своята гледна точка по посочените
негови действия, съставляващи според работодателя нарушения на трудовата
дисциплина, счита че правото му на защита не било ограничено. Той ясно
разбирал за какви нарушения била предприета процедурата по
дисциплинарно наказание. Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда,
работодателят можел да поиска устни или писмени обяснения преди да
наложи дисциплинарното наказание, поради което нямало регламентирано
задължение за срок. На основание всичко изложено, се налагал изводът, че
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бил неоснователен.
Твърди относно иска с правно основание чл. 344, ал 1, т. 2 от КТ,че бил
акцесорен по отношение на този по чл. 344, ал.1, т.1. КТ. Неоснователността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславял неоснователност и на
акцесорните искове. Поради изложеното, същият също следвало да бъде
отхвърлен.
Сочи, че искът по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ бил обусловен и в този смисъл
следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен. Независимо от това, оспорва
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ по основание и размер, а и посоченият в
исковата молба размер не отговарял на разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърлите обективно
съединените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
като неоснователни и недоказани. Претендират направените по делото
съдебно- деловодни разноски. Правят възражение за прекомерност на
16
адвокатския хонорар, претендиран от ищцовата страна. В съдебно заседание
адвокат М. С. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
С протоколно определение от 13.05.2024 г. на основание чл. 214, ал.1,
предл. 3 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ като същият се счита за предявен за
сумата от 11 500 лева, представляваща обезщетение за шест месеца, считано
от 18.12.2023г. до 18.06.2024г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищеца С. И. С. е работил като „шофьор на
електробус“ по трудово правоотношение в ответното дружуство „Б.“ ЕООД
на основание трудов договор №077/23.01.2023г до 18.12.2023г., когато със
заповед №46 от 18.12.2023г. на управителя на „Б.“ ЕООД трудовото
правоотношение е прекратено след като му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“
Със Заповед № 46/18.12.2023г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във
връзка с чл.186, с чл.190, ал.1, т.3, т.4 /злоупотреба с доверието на
работодателя/ и т.7 от КТ, във връзка с чл.126, т.9 /да бъде лоялен към
работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, да пази доброто име
на предприятието/, във вр.с чл.187, ал.1,т.8 /предл. първо и второ/ и т.10 КТ ,
във вр. с чл.25 т.6. и т.7 /предл. последно/, чл.29, т.7 /предл. първо и второ/ и
т.10, чл.35, т.4 /предл. първо и второ/ от Правилника за вътрешния трудов
ред, във вр. с жалба вх.№10/23.10.2023г., докладна записка вх. №12-
1/12.12.2023г., докладна записка вх.№ 13-1/13.12.2023г. във вр. с чл.188, т.3
от КТ и устните обяснения на служителите и след дадени писмени
обяснения на лицето С. И. С. по чл.193, ал.1 от КТ управителят на „Б.“
ЕООД е наказал ищеца с дисциплинарна наказание „уволнение“. Заповедта е
връчена на С. И. С. на 18.12.2023г. /лист 15-17 от делото/.
Представено е и искане от работодателя до работника по чл.193 от КТ
изискване на писмени обяснение за конкретно извършени нарушения на
трудовото дисциплина /лист 18 от делото/.
От представеното удостоверение №6 се установява, че синдикалната
секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД е редовно регистрирана към
Синдикален регионален съюз /СРС/ на КТ „Подкрепа“ – Казанлък. Посочено
е, че към момента на издаване на удостоверението синдикалната секция се
представлява от С. М. С..
Представено е и писмо до управителя на „Б.“ ЕООД П.К. от
14.12.2023г. с което същия е уведомен че след проведено поименно гласуване
сред членовете на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД избраното ръководство на
17
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“, считано от 01.12.2023г. е в следния
състав председател С. М. С. и членове Т.С. С.а и Н. И.а Ж. /лист 23 от
делото/.
Представено е удостоверение №7. От същото се установява, че
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД е легитимна и може да
участва с упълномощения от нея представители в преговори и да
представлява работниците и служителите съгласно действащото
законодателство. Посочено е, че синдикалната секция е редовно
регистрирана към Синдикален регионален съюз /СРС/ на КТ „Подкрепа“ град
Казанлък. Към момента на издаване на удостоверението синдикалната
секция се представлява от С. И. С. – председател. Посочено е , че
удостоверението важи шест месеца, считано от 01.12.2023г. /лист 24 от
делото/.
Представено е и удостоверение председателя на Федерацията а
транспортните работници към КТ „Подкрепа“ до управителя на „Б.“ ЕООД.
Със същото се отменя удостоверение за легитимност №6, поради фактическа
грешка, относно името на председателя на синдикалната организация на ФТР
и СРС на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД. Посочено е, че името на председателя
не е С. М. С., а С. И. С.. Във връзка с това и съобразно чл.33, ал.3 от КТ на
работодателя е предложено да отмени своя заповед с №46/18.12.2023г. и да
възстанови на работа председателя на синдикалната секция в „Б.“ ЕООД
/лист 25 от делото/.
Представено е и писмо от председателя на СРС на КТ „Подкрепа“ до
управителя на „Б.“ ЕООД относно поправка на фактическа грешка в името на
председателя на синдикалната секция на ФТР и СРС на КТ „Подкрепа“ в
ответното дружество. От същото се установява, че от периода на избирането
на С. И. С. на 01.12.2023 до уволнението му при провидени срещи с
управителя на „Б.“ ЕООД и кмета на Община Казанлък, както и на
проведеното на 12.12.2023г. в депото на дружеството събрание същия се е
явявал в качеството си на председател на синдикалната организация, за което
има и кореспонденция. /лист 26 от делото/.
Със заявление вх.№1304.12.20202г. от работещите в ответното
дружество до управителя на „Б.“ ЕООД същите се поставили проблеми
свързани с упражняваният от тях труд и са поискали предприемана на
последващи действия от негова страна /лист 27 от делото/.
Представено е и писмо от С. С. председател на СС на КТ „Подкрепа“
до кмета на община Казанлък с копие до управителя на „Б.“ ЕООД П.К.
относно възникнали въпроси на среща между кмета на община Казанлък,
управителя на „Б.“ ЕООД и председателя на синдикалната организация на КТ
„Подкрепа“, свързани с категоризацията и неправилното изчисляване на
трудовия стаж, липсващи дни от месечния график, които съответно не са
заплатени, неправилно изчисляване на извънреден труд /лист 29,30 от
делото/.
18
Представен е и колективен трудов договор от 16.06.2023г. между „Б.“
ЕООД представляван от П.К. – управител и Синдикалната секция на
КТ„Подкрепа“, представлявана от председателя П.П.. /лист 74 – 92/ от
делото/.
По делото е представена и длъжностна характеристика на длъжността
„Шофьор на автобус“. Длъжността е към сектор – Експлоатация и
управление, звено Градски транспорт- електробуси и автобуси /лист 105-112
от делото/.
Представен е и Правилник за вътрешния трудов ред на „Б.“ ЕООД Лист
113 – 119 от делото/, както и вътрешни правила за работна заплата в „Б.“
ЕООД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М. С.а К., Н.К.П., С.С.К., С.Д. С.а, Ц.Ц.П. , М. Г. Г. и М.С.К..
Свидетелката Пенчева познавала ищеца „Беше ми колега“. Работили
заедно в „Б.“. Той бил шофьор, а тя работила в управлението на фирмата.
Нейният кабинет се намирал между кабинета на директора и ТРЗ. Заявява, че
на 13.12.2023г. видяла С. в управлението. „Този ден беше по – тежък ден,
защото в същия ден на трима от служителите ни беше връчено документи за
напускане и бяхме извикани в кабинета на директора П.К.. Пред кабинета на
директора бил С. и С. С.а. След това директора ги извикал. Когато влезли в
кабинета на директора тя била в съседната стая. Не била чула „да се говори
на висок тон, или тракане, лопане или да се карат“. Твърди, че никога не е
имало оплакване срещу С.. Не знаела дали в кабинета на директора е имало и
друг човек.
От показанията на свидетелката К. /дъщеря на ищеца/, се установява, че
на 23.11.2023г. баща и помогнал, за да излезе с децата. Мъжът й бил в
чужбина и тя се грижила за децата с помощта на родителите си. Спомняла си
датата, тъй като на 22.11.2023г. свяко й имал рожден ден На следващия ден
баща й отишъл при нея веднага след работа около 14.30 часа. Отишли в
„Розариума“ , където баща й ги оставил и отишъл да вземе майка й.
Свидетелката Касева сочи, че на 24.12.2023г С. С. бил на среща с кмета
на Казанлък „спомням си, защото аз присъствах на самия разговор
случайно“. Не знаела за какво е срещата, тя била там по други въпроси. Те
влезли при кмета и започнали размяна на реплики. „Имаше недоволство от
единия човек, не от директора, а от другия човек“. Твърди, че нападателните
реплики били от типа, че кмета е накарала „К. да бъде уволнен поради
причината, че не ходил на работното си място“. Направила опит да му
обясни, че няма как да се държи така с кмета.. „Викане имаше, обидни думи,
които не помня. Направило й впечатление самото поведение затова се
намесила.
Свидетелката С. С.а работила заедно със С. в „Б.“ ЕООД. Знаела, че С. е
председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“, „тъй като след
19
като напусна П.П. избрахме С. С.“. Виждала С. С. да посещава кабинета на
Ч.. Твърди, че след събранието в депото имала среща с господин К. и
помолила С. да я закара. „Още като се качихме, шефа като го видя и го
извика“. Тя останала пред кабините на директора. Не била чула нищо.
Въпроса който обсъждали бил за някакви четири заплати. Не била чула С. да
е отправял заплахи към директора. Никога не биле чувала С. да вика и да
заплашва някого „Той беше много учтив човек“.
Свидетелката Ц.П. е регионален председател на Синдикален съюз КТ
„Подкрепа“ за пет общини : Казанлък, Павел баня, Гурково, Мъглиж и
Николаево. Заявява, че присъствала на събрание инициирано от работниците
по покана на председателя на синдикалната организация С. С.. Проблемите,
които се обсъждали на събранието били три „ категоризацията, това, че се
водят трета категория, а трябва да са втора шофьорите от градския
транспорт. Втория проблем признаване на предишен трудов стаж, и трети
проблем това, че работейки на сумарно работно време има различия в
начислените“. Твърди, че работодателя е знаел кой е председател на
синдикалната секция. Заявява, че на събранието присъствали шофьорите,
работодателят и Б.Б., който е началник на шофьорите. Твърди, се събранието
протекло спокойно. Първият въпрос който задал работодателя е защо тя
присъствала на събранието, на който въпрос тя отговорила че е по покана на
председателя на синдикалната организация. Заявява, че председателя на
синдикалната организация бил през цялото време до нея „дори му връчих
писмо от федерацията на транспортните работници от София за съвещание
по повод стачките в транспортните предприятия“. Твърди, че не е имало
викове и заплахи. И не е имало пререкания. Заявява, че С. не работи вече в
предприятието, тъй като трудовите му правоотношения били прекратени. „Не
са поискали и не са получили нашето съгласие за уволнението“. Заявява, че
когато С. бил избран за председател на секцията се срещнали и разговаряли
„Държал се е на положение и нашата препоръка беше такава, че е лице на
организацията и трябва да се държи на ниво“. На събранието се повдигнал
въпрос от шофьор за неправилно начислени дни.. Тогава тя заедно със С. и
работодателя отишли до стаята на шофьорите „и той започна да обяснява
каква е причината“. Тогова началника много раздразнен им казал, че този
въпрос трябва да е към него, а не към работодателя. Не е имало отговор от
С. на тази ситуация, нито непристойно поведение. „Грешката е моя, защото
не съм предполагала, че има двама човека, които се казват С. С.“. Първото
име което видяла в списъка било С. М. С. и това име написала в
удостоверението, „и съм подвела колегите в София“. Не била присъствала на
събранието на 30 ноември. Събрание не е имало, тъй като шофьорите
работили по график и не могат да дойдат в организацията. Имало
инициативен комитет на работниците. Първо се разписали в
административния отдел след което е подадено на различните свени на
шофьорите. „Този начин на поименно гласуване е изключен като възможност
за избор, а другият е по автентичен, защото всеки саморъчно се е подписал.
20
16 човека били посочели други лица за председател, а останалите са
посочили С. С..
Свидетелят М. Г. познавал С. И. С. като колега. Работили в „Б.“
ЕООД.“ Знаел, че С. е председател на организацията КТ „Подкрепа“. Сочи,
че присъствал на събранието на 12 декември. На събранието присъствали
госпожа П., господин К. и Б.Б.. В началото на събранието господин К.
попитал защо госпожа П. присъствала. Тя отговорила, „че качеството си на
председател на регионалния синдикат. Събранието било, защото господин Б.
поискал да отнеме купоните за храна. Госпожа П. отговорила, че няма право,
тъй като са социална придобивка. „Той започна да вика, че няма как да стане
тая втора категория, че автобусите не отговарят за такава категоризация.
Господин Б. викаше“. Поведението на С. било нормално. Като цяло
събранието преминало спокойно с изключение повишаването на глас от
страна на господин Б.. С. се държал с всички уважително. След събранието
закарал госпожа П. до офиса и се върнал „и докато си тръгнем от работа
бяхме заедно“. Когато господин Б. повишил глас С. също повишил глас като
му казал, че не е прав „но в никакъв случай не е имало скандал“.
От показанията на свидетеля М.К. се установява, че работи като
кондуктор в „Б.“ ЕООД и е член на синдикалната организация „ „Подкрепа“.
През месец ноември бил в отпуск и не е присъствал на събранието.. Не бил
участвал в избора на председател на синдикалната организация. „Имаше
подписка, един лист се предаваше от ръка на ръка и аз гласувах“. Имало още
двама кандидати и С.. Той се подписал за С., тъй като му били казали, че е
най добре той да стане председател. „Аз доброволно се подписах, никой не
ме е заплашвал. Единият е шофьор, а другият механик. Аз гласувах за
шофьора да ни е председател на синдикалната организация“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се
установява, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 18.12.2023
г. до 18.06.2024 г. или за 6 месеца е 11 500 лева. Посочено е, че последното
получено от ищеца С. И. С. брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението е за месец ноември 2023г., през който е
отработил при ответника 21 дни от всичко 21 дни като общата сума на
начисленото брутно трудово възнаграждение е 2 247.93 лева. Дължимото и
изплатено на ищеца от работодателя му брутно трудово възнаграждение за
месец ноември 2023г. с включено допълнително плащане за ваучери за храна
на основание КТД е 2 247.93 лева /съгласно ведомост за РЗ/ + 20 лева
/съгласно ведомост за ваучери/ или общо 2 267.93 лева. От експертизата се
установява още, че общия трудов стаж на С. С. на сходна длъжност/работа на
основание чл.43 КТД, към датата на исковата молба е 26 г., 04м., 23 д.
Вещото лице сочи, че трудовия професионален стаж на С. И. С. – работил
като „шофьор но електробус“ по трудово правоотношение с ответника „Б.“
ЕООД преди да започне работа в ответното дружество е 25г., 06.м., 03д.,
21
изчислен, въз основа на информацията съдържаща се в трудовите книжки на
ищеца и данните от НОИ, приложени по делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността
на уволнението носи ответникът по настоящото дело – „Б.“ ЕООД. А
законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във
вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ, както и в чл. 333 КТ.
След установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма,
регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие
на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния работник.
Но когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците
и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 и 3 КТ, работодателят
преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни
изискванията за предварителната закрила.
С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на
предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за
прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ/. Когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на
синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не
е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по
същество – арг. чл. 344, ал. 3 КТ.
В исковата молба са наведени фактически твърдения, че към момента
на връчване на уволнителната заповед управителят на „Б.“ ЕООД не е негов
законен представител т.е че към момента подписване на процесната заповед
П.К. не разполагал с работодателска власт. С решение №87 взето на заседание
на Общински съвет – Казанлък, проведено на 29.02-2024г. се установява, че
П.К. прави отказ от подписвана на договор за нов мандат, считано от
01.20.2023г.. В изпълнение на чл.70 от Правилника за прилагане на закона на
публичните предприятия следва общинското дружество „Б.“ ЕООД да е
сключило временен договор за управление, за който обаче се изисква
решение на общинския съвет. Видно от извлечението от Търговския регистър
като управител на дружеството е вписан П.К. К., считано ог 08.10.2014г. и
като такъв той разполага с работодателската власт, съгласно чл.147 от ТЗ.
„Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството
22
лично или чрез определен от него управител. Ако собственика е юридическо
лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява
дружеството“. До вписването на нов управител, дружеството се представлява
от вписания такъв в Търговския регистър. Във властта на едноличния
собственик на капитала е да оттегли овластяването на управителя и
съответно да предприеме действия да бъде заличен от търговския регистър.
Съгласно чл.141, ал.6 от ТЗ, овластяването и неговото заличаване имат
действие по отношение на трети лица след вписването им, в процесния
случай ищецът е трето лице. В този смисъл обстоятелството дали има или
няма договор между дружеството и вписаният управител няма отношение към
представителната му власт. Той носи отговорност към дружеството, докато не
бъде освободен и заличен в търговския регистър от едноличния собственик
на капитала. Управителят може да поиска да бъде заличен в търговския
регистър с писмено уведомление до дружеството, след което следва законова
процедура по вписване на заличаването му. Към момента на издаване на
процесната заповед липсват такива волеизявления, както от едноличния
собственик на капитала, така и от вписаният управител на дружеството.
Общински съвет – Казанлък не е освободил П.К. като управител на „Б.“
ЕООД. В този смисъл той е бил и е законен представител на „Б.“ ЕООД,
разполагал е и разполага към настоящия момент с работодателската власт да
назначава и да освобождава работници или служители, да сключва договори,
и да представлява дружеството пред трети лица. По изложените съображения
съдът счита възражението но пълномощника на ищеца адвокат Г. за липса на
представителна власт на управителя на „Б.“ ЕООД за неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал1 от КТ.
По възражението за неспазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1,
т. 3 КТ съдът намира следното:
От личното трудово досие на ищеца е видно, че между страните е
съществувало в периода от 23.01.2023 г. до 18.12.2023 г. валидно възникнало
трудово правоотношение от сключения между тях на 23.01.2023г г. трудов
договор. По силата му ищецът заемал последно длъжността „шофьор на
електробус“ в „Б.“ ЕООД до 18.12.2023 г., когато му е връчена представената
по делото заповед № 46 на управителя на ответното дружество, с която му е
наложено дисциплинарно наказание "уволнение", с което трудовото му
правоотношение е прекратено на това основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ .
От представеното от ищеца с исковата му молба и неоспорено от
ответника удостоверение изх. № 7 на председателя на НФ/НС е видно че
ищецът е бил към този момент председател на синдикалната
секция/организация в „Б.“ ЕООД, считано от 01.12.2023г. Именно в това си
качество същия е търсил съдействие за решаване на трудовоправни въпроси
възникнали в предприятието и работещите в същото видно от представеното
писмо до кмета на община Казанлък относно възникнали въпроси на среща
между кмета на община Казанлък, управителя на „Б.“ ЕООД и председателя
23
на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“, вх. № 63-06-8/15.12.2023г.
на Община Казанлък. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на пълномощника на ответното дружество адвокат М. С., че
работодателя не е имал знанието, че С. И. С. е председател на синдикалната
организация на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД по следните съображения :
Действително по делото има приложено удостоверение №6, в което като
председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД е
посочен С. М. С.. Но също така е вярно и, че е издадено и удостоверение №7,
където е посочено името на ищеца С. И. С. като председател. По делото е
представено удостоверение от председателя на Федерацията на
транспортните работници до управителя на „Б.“ ЕООД в което изрично е
посочено, че поради фактическа грешка относно името на председателя на
синдикалната секция на ФТР и СРС на КТ „Подкрепа“, отменя
удостоверение №6. Посочено е, че името на председателя е С. И. С., а не С. М.
С.. От събраните по делото гласни доказателства, безспорно се установи, че
на проведеното на 12.12.2023г. в депото на ответното дружество събрание е
присъствал ищеца С. И. С. именно в качеството си на председател на
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД. В този смисъл са и
показанията на свидетелите С. С.а, Ц.П. и М. Г.. На събранието е присъствал
управителя на „Б.“ ЕООД П.К. и Б.Б.. Установи се, че свидетелката П. е
връчила писмо на С. И. С. в качеството му на председател на синдикалната
секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД от Федерацията на транспортните
работници, което е станало доС.ие на управителя на ответното дружество. От
показанията на свидетелката П. „Председателя на синдикалната секция
стоеше редом до мен и дори му връчих писмо от федерация на транспортните
работници от София за съвещания по повод стачките в транспортните
предприятия и вероятно темата е това“. От разпита на всички свидетели,
които съдът кредитира като безпротиворечиви и, логични и
взаимнодопълващи се се установява, че служителите в ответното дружество
са знаели, че председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“
ЕООД е С. И. С.. Налага се безспорния извод, че управителя на ответното
дружество е знаел за избора на новия председател на синдикалната секция на
КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД. Вън от изложеното съдът намира че следва да
отбележи че в удостоверение от председателя на Федерацията на
транспортните работница до управителя на „Б.“ ЕООД последният е
информиран, че съгласно чл.333, ал.3 от КТ може да отмени заповед №
46/18.12.2013т. и да възстанови на работа председателя на синдикалната
организация в „Б.“ ЕООД. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
С.К. в частта им, че ищеца се е дължал грубо и отправял нападки на срещата
на 24.12. тъй като същите са изолирани и неподкрепени от другите писмени и
гласни доказателства.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
дисциплинарното му уволнение е незаконно защото спрямо него е била
приложима предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, а не е била
24
преодоляна от ответния работодател преди същото му уволнение. Поради
това то се явява незаконно и следва да се отмени само на това основание, без
трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344, ал. 3
КТ).
В исковата си молба ищецът поддържа, че работодателят му следвало
да спази и чл. 333 КТ, съгласно който, работник или служител, който бил
избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и
чл. 7а КТ, за времето, докато имал такова качество, можел да се уволни само
с предварително разрешение на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на на съответната организация. Такова разрешение
по делото липсва, а няма и наведени доводи да е поискано такова.
Трайна е и задължителната практика на ВКС, че съдът е длъжен
служебно да провери спазването на императивните материалноправни норми,
дори и тяхното нарушение да не е въведено като основание на иска (в този
смисъл т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III г. о.). В тази
връзка ВКС многократно е подчертавал, че е неправилно разбирането, че
нарушенията на императивните правни норми в КТ (каквито са и чл. 193, ал.
1, чл. 194, ал. 1, чл. 195, ал. 1 и чл. 333, ал. 1, 3 и 4 КТ), ако не бъде изрично
посочено в исковата молба, не следва да се разглежда от съда, защото именно
противното повелява чл. 5 ГПК, вменявайки на съда задължението да осигури
точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери
приложение установената в публичен интерес императивна
материалноправна норма. Поради това за спазването на такива норми съдът
следи служебно, дори и тяхното нарушение да не е въведено като основание
на иска (в този смисъл т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и Р 432-2000-III
г. о.). Не би могло да бъде иначе и в случая, защото предмет на заповедта за
уволнение е едно от основните права на всеки човек - правото на труд.
Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в
закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът
е длъжен да следи служебно като част от функцията му да решава делата
според точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК и т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК).
А понеже разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ е императивна, за
спазването й съдът също е длъжен да следи служебно (в този смисъл и Р 432-
2000-III г. о.). При това положение, дори и ищецът да не се беше позовал
изрично в исковата си молба на обстоятелството, че към момента на
дисциплинарното си уволнение е бил на председател на синдикалната секция
на КТ „Подкрепа“ на работещите в „Б.“ ЕООД а и не е била спазена преди
уволнението му нормата на чл. 333 КТ, то и тогава съдът следваше да
провери служебно дали ответният работодател е преодолял и тази
предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ преди това му уволнение, защото
25
и нормата на чл. 333, ал. 3 КТ е императивна, а и в случая ищецът изрично се
е позовал в исковата си молба на неспазването на цялата предварителна
закрила по чл. 333 КТ, искайки съдът да не разглежда поради това трудовия
спор за законността на уволнението му по същество съгласно чл. 344, ал. 3
КТ. При това положение съдът е длъжен да провери спазването на всички
императивни правни норми от тази закрила по чл. 333 КТ, включително и
тази на чл. 333, ал. 3 КТ, защото е част от същата закрила, защото това не
само не е необходимо, а и защото и без посочването й съдът е длъжен да
провери служебно спазването й, защото е императивна и е част от
предварителната закрила по чл. 333 КТ, на непреодоляването на която той в
случая изрично се е и позовал в исковата си молба, сочейки чл. 333 КТ и
обстоятелството, че е председател на Браншовия синдикат на работещите в
„Б.“ ЕООД. Поради това е в тежест на ответния работодател да докаже
спазването на всички кумулативни елементи от тази процедура, включително
и получаването на предварително съгласие на синдикалния орган по чл. 333,
ал. 3 КТ за процесното уволнение (Р 432-2000-III г. о.).
В ТР 9-2014-ОСГК на ВКС е прието, че с предварителната закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1, във вр. с § 1, т. 6 ДР на КТ се ползва
работник или служител, който е член на синдикално ръководство
(председател и секретар) на синдикална организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и на
ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на същата
синдикална организация, и само ако последните следват организацията и
структурата на предприятието, чиито поделения са самостоятелни
работодатели по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ (какъвто не е случая, защото по
делото няма данни вътрешните структури на посочената синдикална
организация, на която ищецът е бил председател към датата на
дисциплинарното си уволнение, да следват структурата на предприятието „Б.“
ЕООД, в което самостоятелно наемат работници и служители и поради това
са самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ), посочената
предварителна закрила при уволнение обхваща и ръководството (председател
и секретар) на синдикалната секция, учредена към последните.
В случая от посоченото удостоверение е видно, че ищецът е бил към
момента на процесното си дисциплинарно уволнение председател на
синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в „Б.“ ЕООД
26
Ето защо съдът намери, че ищецът е бил към момента на
дисциплинарното си уволнение член на синдикалното ръководство
(председател) на самата синдикална организация на КТ „Подкрепа“ в „Б.“
ЕООД. Поради това се е ползвал от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3,
пр. 1, във вр. с § 1, т. 6 ДР на КТ при процесното си уволнение по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ (така и ТР 9-2014-ОСГК).
Последната е изисквала, а по делото няма данни, ответният работодател,
чиято е тук доказателствената тежест, да е имал към момента на връчване на
заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ -
предварително съгласие за извършването му от синдикалния орган, определен
с решение на централното ръководство на същата синдикална организация
(чл. 333, ал. 3 и 7 КТ). А след като е така и по делото се установи, че ищецът е
бил предварително закрилян при същото уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
от нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, а ответният работодател не доказа да е
преодолял тази закрила към датата на това му уволнение, респективно да е
получил предварителното съгласие за същото от синдикалния орган,
определен с решение на централното ръководство на същата синдикална
организация, съдът намери, че това уволнение е незаконно и следва да се
отмени само на това основание, без трудовия спор за законността му да се
разглежда по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). Поради това предявеният от ищеца
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна, се явява основателен и следва
да се уважи (чл. 344, ал. 3 КТ).
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна
имат преюдициален характер по отношение на останалите два обективно
съединени иска / в този смисъл решение №625 – 92 г. III г.о на ВКС/.
Този иск е конститутивен и с него незаконно уволненият работник
упражнява потестативното си право да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението работа. Този иск е и акцесорен по отношение на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая уволнението на ищеца
е незаконно и подлежи на отмяна. Следователно предявеният от него иск по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на предишната му работа при
ответника на длъжността „Шофьор на електробус“, също се явява
27
основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225 ал.1 от КТ.
За да възникне правото на обезщетение поради оставане без работа по
чл.344 ал.1 т .3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ следва да са налице няколко
предпоставки. Първата предпоставка е установяване на незаконосъобразност
на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или
служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово
възнаграждение за периода, в който той е останал без работа в резултат на
уволнението.
Ищецът претендира обезщетение в размер на 11 500 лева за период от
шест месеца, считано от 18.12.2023г.. до 18.06.2024г. Установи се, че след
прекратяването на трудовото правоотношение на 18.12.2023. ищецът не е
започнал работа по трудово правоотношение, видно от представената по
делото трудова книжка и удостоверение за декларирани данни е видно, че
през този период ищецът няма регистрирани трудови правоотношения с други
работодатели.. Не е спорно, че последното получено от работника преди
уволнението брутно трудово възнаграждение е в размер на 2 247.93610 лева.
Искът е основателен и следва да бъде уважен за претендирания от ищеца
период и в претендирания размер от 11 550 лева, съгласно заключението на
съдебно – счетоводната експертиза. Ответникът дължи и следва да заплати на
ищеца 11 550 лева. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането му без
работа в периода 18.12.2023г. до 18.06.2024г. г. поради уволнението.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Ищецът претендира съдебни разноски в размер на 3 600 лева платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата
на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения регламентира определяне на едно общо
минимално адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за защита при обективно кумулативно съединяване на двата
неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконното
уволнение и възстановяване на заеманата при него длъжност по чл.344, ал.1,
28
т.2 от КТ, а за трудови дела с определен интерес - ал.2. В настоящия случай са
предявени два неоценяеми иска с правно основание чл.344, алр.1, т.1 и т.2 от
КТ и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ с материален интерес – 11
500 лева. Към датата на сключването на договора за защитата – 09.01.2024г.
размерът на минималната работна заплата е 933 лева, а минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за
представителство и защита по иск с материален интерес от 10 000 до 25 000
лв. е 1 300 лв. + 9 % за горницата над 10 000 лева. Следователно общо за
трите иска, минималното възнаграждение е 3 301 лева. Съпоставено с
правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални
действия на защита, договореното възнаграждение в размер на 3 600 лв. се
явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до 3 301 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК,
следва за бъде осъден ответникът да заплати в полза на Районен съд –
Казанлък сумата в размер на 310 лева представляващо възнаграждения за
вещо лице.
На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Казанлък сумата от
560 лева държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такса по
ГПК, във връзка с чл.72, ал.1 от ГПК за уважените искове.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай само ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, уволнението на С. И. С., ЕГН **********, с адрес град *****
извършено със заповед №46/18.12.2023г. на управителя на „Б.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление град *****, представлявано от
управителя П.К.К..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. И. С., ЕГН
**********, с адрес град ***** на преди заеманата работа заеманата
29
длъжност „Шофьор електробус” в „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град *****, представлявано от управителя П.К.К.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град *****, представлявано от управителя П.К.К. да заплати на С. И. С., ЕГН
**********, с адрес град *****, на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225 от КТ сумата от 11 500 лева представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за периода от 18.12.2023г.. до 18.06.2024г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град *****, представлявано от управителя П.К.К. да заплати на С. И. С., ЕГН
**********, с адрес град *****, сумата от 3 301 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град *****, представлявано от управителя П.К.К. да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Казанлък, сумата в
размер на 560 лева, представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град *****, представлявано от управителя П.К.К. да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Казанлък, сумата в
размер на 310 лева, представляващо възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд – Стара Загора, от обявената съобразно чл.315, ал.2 от ГПК дата
27.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
30