Р Е Ш Е Н И Е № 4957
23.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 5964/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК
– неприсъствено решение по исков спор.
Искове
на „АСК Транспорт „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, бул . Васил Левски № 214 , против „Армения Логистик „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Белащица , община Родопи,
ул. Дружба № 11.
Според изложеното в исковата молба , между
страните има сключени два договора за превоз на товари , по които ищецът е
превозвач, а ответника – възложител на превоза.
Първият от тези договори е по заявка за транспорт № ***., и за него е
съставена товарителница за автомобилен
превоз № ***. Превозът е извършен, стоката е доставена, приета е без
рекламация, съставена и фактура №********** от 10.04.2018 год. за навлото (
възнаграждението по договора за превоз)
в размер на 234 лв. с ДДС, която е доведена до знанието на ответната
страна, но е останала незаплатена.
Втория договор е за международен превоз на
товари, за който е съставена международна товарителница (ЧМР) , в която
страните са вписали всички необходими данни. Превозът е извършен, товара е доставен
и приет без рекламация, съставена е за цената му фактура № **********, която
е връчена на ответната страна, но
навлото , в размер на 420 лева , е останало незаплатено.
Или, неплатени останали между страните общо
654 лв. с ДДС. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да
осъди ответника да ги заплати на ищеца , , ведно със сумата от 48,33 лв.
мораторна лихва за периода от 21.07.2018г. – 12.04.2019г., законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски.
Ответното дружество не се ангажира с участие
в производството, доколкото не е намерено на адреса си по Търговския регистър,
включително чрез уведомление по реда на чл. 50 ал. 3 от ГПК. В първото открито
съдебно заседание ищеца моли за неприсъставено решение против това
дружество.
Два субективно съединени между същите страни
искове с правно основание чл. 49 от Закона за автомобилния превоз и чл. 49 от
ЗАвтПРевози във връзка с чл. 14 от Конвенцията за международен превоз на стоки
и товари /ЧМР/.
При тези факти, съдът счита, че са налице
предпоставките на чл. 239 от ГПК досежно постановяването на неприсъствено
решение по съществото на спора. Ответника е редовно уведомен, не е изпратил
представител, не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел каквото и да
било участие в делото. Предупреден е за последиците от такова поведение.
Исковете са вероятно основателни с оглед
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника ; няма
пречка да бъдат уважени изцяло.
Разноските по делото се присъждат в полза
на ищеца, по списък, като се включват и 40 лева държавна такса по искането за
допускане на обезпечение на този иск като бъдещ такова, за което е било
образувано частното гр. дело № 4221 по
описа на ПРС , ХІ състав.
Воден от изложеното и на основание чл. 239
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Армения Логистик „ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Белащица , община Родопи,
ул. Дружба № 11, да заплати на „АСК
Транспорт „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив,
бул . Васил Левски № 214 , общо 654 лв. с ДДС ( от които възнаграждение по
заявка за транспорт № *** год. и фактура
№********** от 10.04.2018 год. в
размер на 234 лв. с ДДС, и 420 лева по договор – заявка № ***, за
международен превоз (ЧМР) ,със съставена
фактура № **********) , 48.33 лева обезщетение за забава в плащането на
главниците за периода от 21.07.2018г до 12.04.2019г, и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2019г. До
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 500
лева.
Решението е окончателно, доколкото се базира
на предпоставки по чл. 239 от ГПК. Страната , против която е постановено, може
да се защити по реда на чл. 240 от същия кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ