ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 30.03.2017
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 63 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила искова молба от Г.В. *** с МН „Задържане под стража”, като подсъдим по НОХД № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Делото е изпратено по подсъдност с определение № 2257/22.02.2017 г. по адм.д. № 1881/2017 г. на ВАС.
С определение от з.с.з. на 08.03.2017 г. е констатирано, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 205 от АПК, чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 от АПК, поради което на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК и 204, ал. 1-4 и чл. 205 от АПК и чл. 128 от АПК исковата молба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да посочи правното основание с оглед подведомствеността на спорове на административни съдилища по чл. 128 от АПК и твърдението в първоначалната ИМ, че ищецът е подсъдим с МН „Задържане под стража”, по висящо НОХД № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, като са заявени вреди във вр. с престоя в съдебната зала, окован с колани и белезници в 95 съдебни заседания или 652 часа, като се твърди, че със същото е подложен на изтезания, жестоко, нечовешко отношение и унижение; 2. Да посочи ответника /ответниците съгласно чл. 205 от АПК, като част от съдържанието на ИМ по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК; 3. Да посочи цената на иска, респ. исковете, както и периода, за който се твърди, че е претърпял вреди; 4. Да посочи прецизно изложение на обстоятелствата на ИМ-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като конкретизира предпоставките за допустимост на иска с оглед разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК-да уточни има ли отменен конкретен административен акт и какъв, в случай на оспорване по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК-да конкретизира заедно с оспорването на какъв административен акт е предявен иска/исковете /в случай на кумулативно обективно съединените искове за неимуществени и имуществени вреди/, 5. Да конкретизира дали искът/исковете е предявен при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК и от какви нищожни и/или оттеглени административни актове са претърпени вредите, 6. Да конкретизира дали искът е предявен при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, в който случай следва да посочи конкретните действия и/или бездействия на конкретни длъжностни лица и дали същите са правозащитни органи или от системата на изпълнителната власт; 7. Да посочи от какъв акт на администрацията-действие или бездействие на орган или длъжностно лице са претърпените вреди, 8. Да конкретизира дали вредите са при и по повод изпълнение на административна дейност и каква и на кои длъжностни лица или претендира вреди по общия ред на чл. 45 от ЗЗД; 9. Да посочи връзката между незаконосъобразния ИАА, действие или бездействие и настъпилата вреда /имуществена или неимуществена/, 10. Да посочи петитум-в какво се състои искането-чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и характерът на вредата/вредите- имуществена/неимуществена; 11. Да внесе държавна такса от по 10 лв. по сметка на ЛАС /за всеки един от исковете/ съгласно Тарифа № 1 и да представи документ за внасянето на същата по сметка на ЛАС-чл. 128, т. 2 от ГПК, като указва и номера на сметката: Централна Кооперативна Банка, Банков код: CECBBGSF, BG36 CECB 9790 31D5 9072 00; 12. Да представи преписи от исковата молба и приложенията, както и от уточняващата молба според броя на ответниците; 13. Да уточни изрично ответника /ответниците, като съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК с противоречивите твърдения в исковата молба и сочени в нея няколко ответника. Със същото определение е указано на ищеца, че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
В срока за отстраняване неродовностите на ИМ, изтекъл на 20.03.2017 г., работен ден, видно от съобщенията на л. 4 и 5 от делото, е постъпила единствено молба вх. № 834/21.03.2017 г. подадена от пълномощник на ищеца адв. В.Г.В. /без приложено пълномощно/, с която е представен документ за внесена д.т. от 10 лв. по сметка на съда. Независимо от липсата на пълномощно, съдът приема, че неродовността на ИМ по чл. 128, т. 2 от ГПК е отстранена.
Извън срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпила уточняваща молба от ищеца вх. № 877/23.03.2017 г., с пощенско клеймо от 21.03.2017 г. Независимо от подаването на допълнителната уточняваща молба след срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК съдът ще разгледа същата.
С молбата вх. № 877/23.03.2017 г. са отстранени нередовностите на ИМ по т. 2 и т. 13 от определението на съда от з.с.з. от 08.03.2017 г., като изрично се конкретизира ответника – Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието. Отстранена е и неродовността на ИМ по т. 3 от определението на съда от з.с.з. от 08.03.2017 г. Посочено е, че искът е само за неимуществени вреди в размер на 1 271 400 лв. в резултат на действия и бездействия на администрацията на Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието, като са заявени вреди от престоя в съдебна зала, окован с колани и белезници в 95 съдебни заседания или 652 часа.
Останалите неродовности на ИМ, посочени подробно в определението на съда от з.с.з. от 08.03.2017 г., не са отстранени. Напротив, както в първоначалната ИМ, така и в уточняващата заявените от ищеца вреди, произтичат не от актове на администрацията, а на председателстващия съдебния състав съдия, т.е. от првозащитен орган, независимо от поддържаното от ищеца, че ответник е само заявения от него - Главна дирекция „Охрана“.
На л. 2 от уточняващата молба вх. № 877/23.03.2017 г. е посочено следното: „периодът за претърпените от мен вреди е от 27.06.2011 г. до 29.11.2012 г. и за влезлите ми в сила осъдителни присъди вследствие на незаконосъобразните действия на служителите на ГДО“. Няма как който и да е било служител на администрация на изпълнителната власт да отговаря за вреди от влезли в сила присъди от акт на правораздавателната власт, в който смисъл се поставя въпросът за компетентността на административните съдилища по чл. 128 от АПК, във вр. с чл. 2 от ЗОДОВ.
На л. 4 от уточняващата молба вх.
№ 877/23.03.2017 г. е посочено следното: „бях
лишен от едно от основните ми процесуални права – правото ми на лична защита,
тъй като бях лишен от възможността и правото, което ми дава закона – да си водя
бележки, записки и да боравя с наличната документация, което силно ограничи правото ми на защита в
нарушение на основния принцип в правораздаването според чл. 15 от НПК –правото
на защита“… По-нататък в молбата на ищеца се сочи следното: „Вследствие на
този акт на ГДО бе нарушен и принципа за
равенство в наказателното производство в нарушение на чл. 11 от НПК, като аз
бях поставен в неравностойно положение спрямо обвинението. Вследствие на този
акт на ГДО бе нарушен и принципа на състезателност чрез осигуряването на равни
права на страните, гарантирано ми от чл. 12 от НПК….бях лишен от правото ми на пълноценно
участие в съдебния процес в нарушение на три основни принципа в нашето
правораздаване и като краен резултат от това незаконосъобразно действие на служителите
на ГДО аз бях осъден на тази инстанция по 6 от 7-те ми обвинения“, като действието
е, че бях окован с белезници, а бездействието, че въпреки многократните ми
молби и на моите адвокати да ми бъдат свалени белезниците, това не бе сторено.“
По-нататък на л. 6 от молбата отново се настоява, че ищецът е лишен от право на
лична защита, „вследствие на което бях
осъден по 6 от 7-те обвинения, при 4 от които окончателно“. На л. 7 от
молбата се сочи, че действията на служителите на ГДО са били достатъчен знак за
ищеца, че „процесът е предрешен преди неговото започване…тъй като от този
момент нататък аз загубих вяра в
българското правосъдие“. По-нататък ищецът говори за „отчаяние от липсата на справедлив процес“, а на л. 8 от молбата отново
се настоява за силно ограничено право на защита.
При това изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и като съобрази, че в българското законодателство председателстващият състава съдия отговаря за реда в съдебната зала, което е отбелязано и в цитираното от ищеца Решение на ЕСПЧ от 27.05.2014 г. по делото Р. и С. срещу България, настоящият състав на Административен съд – Ловеч, намира, че заявения от ищеца ответник – Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието, не е надлежен ответник.
Неясната позиция на ищеца относно ответника в настоящото производство е достатъчно основание за прекратяване производството по делото, още повече с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК. Практиката на ВАС е константна, че неродовност на ИМ връзка с ненадлежен ответник е основание за прекратяване производствата по гл. единадесета от АПК, за разлика от общия исков процес и практиката на гражданските съдилища.
Допълнителен аргумент за прекратяване производството по настоящото дело са посочените подробно-по горе съображения във връзка с изложение на обстоятелствата, на които се основава искът по см. н чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като от всички тях е видно, че искът не е подведомствен на административните съдилища. Настоящият състав на Административен съд – Ловеч намира, че няма как да изпрати исковата молба на общите съдилища, т.к. видно от всички обстоятелства, на които се основава искът, въпросът не е решен с Тълкувателно постановление от 19 май 2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ГК на ВКС и колегиите на ВАС.
Ето защо съдът приема и като разгледа подадената след срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК уточняваща молба от ищеца вх. № 877/23.03.2017 г., с пощенско клеймо от 21.03.2017 г., че не са отстранени неродовностите на ИМ.
Съдът констатира, че срокът за отстраняване на нередовностите на ИМ, е изтекъл на 20.03.2017 г. –работен ден, като и до момента същите не са отстранени.
Предявяването на редовна искова молба, изготвена в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, както и чл. 204 и чл. 205 от АПК, очертава предмета на делото и съдебното решение. Липсата на такава е пречка на съда да разгледа иска и да се произнесе със съдебно решение.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а делото прекратено. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 3, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 204, ал. 1-4 и чл. 205 от АПК на Г.В. *** с МН „Задържане под стража”, като подсъдим по НОХД № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, срещу Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието, с цена на иска 1 271 400 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 63/2017 г. на ЛАС.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до ищеца пред ВАС.
Да се изпрати препис от същото на ищеца.
АДМ. СЪДИЯ: