Р
Е Ш Е
Н И Е №.....
Гр. София, 09.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Мария
Малоселска
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 9/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 221141 от
19.09.2019 г. на СГС, 165 с - в, по гр. д. № 7865/2015 г. е признато за установено, по предявените положителни установителни искове с
правно основание чл. 54 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците С.Н.В., ЕГН: **********, Б.А.В.,
ЕГН ********** и К.П.К., ЕГН **********, че ищците Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Т.,
ЕГН: ********** са собственици на част от имот с идентификатор 04234.6980.19 по
КККР и стар номер 515019, която част, с площ от 1 183 кв. м. е изобразена в жълт цвят и е граници по приложената на л. 64 от
настоящото дело скица - проект № 80/02.01.2013 г. за изменение на КККР, като
граници на имота са поземлени имоти с идентификатори по КККР на с. Бистрица,
район Панчарево: 04234.6980.221, 04234.6980.19, 04234.6980.314, 04234.6980.319
и 04234.6980.360. Ответниците са осъдени за разноски в производството.
Въззивното производство е
образувано по жалба на ответниците С.Н.В. и Б.А.В., чрез процесуалният им
представител. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност,
необоснованост на решението и постановяването му при неправилно възприета от
СРС фактическа обстановка. Поддържа се, че съдът не е осъществил косвен
съдебен контрол на Решение № 11094.2/20.07.2000 г. на ПК Панчарево, от което
ищците черпят правата си на собственост, въпреки направеното искане от
ответника по чл. 17, ал. 2 ГПК, като се поддържат за материалната
незаконосъобразност на решението на ПК Панчарево. При това се позовават на съществено
процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилен и необоснован
съдебен акт. Сочи
се, че съгласно мотивите към т. 4 на ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС,
с иска по чл.
54, ал. 2 ЗКИР се цели да се установи пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта към момента на изработване
и одобряване на КП, за отстраняване на евентуално допуснати в него грешки и
непълноти. Съдът неоснователно се е произнесъл по възражението на ищците за
придобиване на имота по давност, което не е направено в исковата молба, а по -
късно в производството. Излагат се съображения, че по делото не се установява,
ищците да са собственици на процесните 1 183 кв. м. от ПИ с
идентификатор 04234.6980.221, като не може да бъде направен обоснован извод, че
имот - НИВА, с площ от 4. 100 дка е била собственост на техния наследодател И. Т.Б.
към момента на внасянето й в ТКЗС. Поддържат, че производството не се
установява идентичност на внесения в ТКЗС имот, този заявен за реституция със
заявлението от 03.02.1992 г. на наследниците на И. Б. и имота, възстановен с
решение № 11094.2/20.07.2000 г. на ПК Панчарево и не е установено да е заявяван
за възстановяване този имот. Излагат се
съображения, че не се установява да е налице
непълнота или грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Поддържат, че от приетите писмени
доказателства е установено, че след
надлежно проведена процедура по чл. 47, ал. 8 от Наредба № 3/2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, имотът, на който ищците претеднидарт да са собственици, е променен.
За спорната част от имота от 1 183 кв. м. е определено да бъдат обезщетени
по реда на ЗСПЗЗ. Според ответниците, процедурата е по чл. 47 от Наредба №
3/2005 г. вр. с & 1, т. 9 от ДР на ЗКИР - за поправяне на грешки в
предходни документи (КВС, планове за земеразделяне, стари кадастрални и
регулационни планове), въз основа на които се изготвя кадастралната карта,
които планове са довели до застъпване на възстановени имоти. Излагат се доводи,
че посочените документи не са оспорени от ищците по предвидения в закона ред и
представляват стабилни административни актове, поради което не е налице непълнота или грешка по смисъла
на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, обосноваваща основателност на предявения
иск. Дори да се приеме, че въззиваемите са били собственици на имота отразен с
№ 515019, част от собствеността им се е трансформирала в право да получат
обезщетение по реда, посочен в ЗСПЗЗ. При изготвяне на КККР за район Панчарево,
включително и на карта на контактната зона и засегнатите имоти, съобразно
трайната съдебна практика с приоритет са взети предвид наличните данни от
предходни кадастрални и/или регулационни планове. Излагат се и доводи, че имотът
на наследниците на Т.Б.Г.е нанесен в кадастралния план с пл. № 221, от к. л. №
Г-13-3-В, с площ от 4 500 кв. м. още през 1998 г., според приетата по делото
СТЕ, а имотът на ищците е възстановен през 2000 г. и е недопустимо да попада
върху вече възстановения и нанесен имат с пл. № 221. Поддържат, че от
показанията на разпитаните свидетели в производството не се доказва безспорно осъществяване
на непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот, за да
е придобит по давност. Дори да се приеме, че ищците са ползвали имота, правото
им на собственост се е трансформирало в право на обезщетение. Молят да се обезсили решението и
делото да се върне на друг състав за разглеждане, респективно да се отмени и
искът да се отхвърли. Претендират разноски само за държавна такса за въззивната
инстанция. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Ищците Е.И.Б. и П.И.Т., чрез представителя си, оспорват
жалбата в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържат, че не са
налице процесуални нарушения при постановяване на решението. Възражението на
ответниците срещу придобиването на право на собственост от ищците е подробно
обсъдено от СРС, като те не са правили изрично искане за осъществяване на
косвен съдебен контрол на решението на ПК по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. СРС е
направил анализ на идентичността на имота възстановен на ищците и този на
ответниците и обосновано е заключил, че в производството се установява правото
на собственост в полза на ищците. Ответниците не са направили възражения по
доклада на делото в първото съдебно заседание. Оспорван възражението на ответниците,
че искът по чл. 54, ал. 3 ЗКИР не може да се основава на придобивна давност,
като уточнение на основанието за придобиване на имота е възможно да се направи
и в първото по делото съдебна заседание. Поддържат доводи, че дори да се приеме
за изменение на иска, по чл. 214, ал. 1 ГПК, то е направено своевременно в
първото съдебно заседание и не е налице недопустимост на постановеното решение.
В решението обосновано е прието, че дори да не се установи възстановяването на
имота в полза на ищците по реда на ЗСПЗЗ, те са го придобили и по давност, като
СРС е направил заключение за идентичност между възстановения на ищците имот и
процесния. Основателно СРС е приел, че по делото са останали недоказани
твърденията на ответниците, че са придобили имота по давност. Поддържат се
подробни съображения, че не са налице пороци в решението на ПК за
възстановяване на имота. Оспорва се твърдението на ответниците, че имотът не е заявен
за възстановяване от наследниците на И. Б.. Твърдят, че Протоколът от
27.20.2011 г. за отстраняване на грешка в контактната зона по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/ по чл. 47, ал. 8 от Наредба № 8/2005 г.,
не създава вещни права за ответниците. Процедурата е насочена към отстраняване
на грешки в кадастъра. Излагат се доводи, че не са били налице предпоставки за
издаване на такъв протокол, поради което той не е породил никакви правни
последици. Протоколът не е съобщен на ищците, които са ползвали и стопанисвали
имота във вида и съгласно границите по решението за възстановяване правото на
собственост по ЗСПЗЗ от 20.07.2000 г. Грешката в КК е установена както от акта
за непълноти и грешки, издаден от СГКК, така и от СТЕ, приета пред СРС, както
обосновано е приел и СРС. Според ищците, дори да се приеме, че не са придобили
имота на основание възстановяване собствеността, по делото са събрани безспорни доказателства за придобиването му по
давност. Поддържат, че от 20.07.2000 г. - датата на решението за
възстановяване, до 03.11.2011 г. - датата на одобрението на кадастралната
карта, до 27.10.2011 г. - датата на протокола за отстраняване на грешка
в контактната зона, както и до 28.12.2011 г. - датата на влизане в сила на
кадастралната карта е изтекъл необходимия по закон за придобиване на
имота по давност, като владението на имота се установява от събраните пред СРС свидетелски
показания. Жалбоподателите не доказват някой друг да владее имота към настоящия момент
или че не притежават собствеността
върху спорната част от имота. Решенията на ПК Панчарево, от които ответниците
черпят права, са отменени и са загубили правно действие. От събраните
доказателства не се установява те или праводателите им да са заявили за възстановяване имот в
местност Хумата. Поддържат се доводи, че наследниците
на Т.Б.Г.са заявени са възстановяване имоти единствено в м. Рудищата, но не и в
м. Хумата. Жалбоподателите В. не са наследници
на Т. Г., като не са установили да са придобили спорната част от имота и по
давност. По тези и допълнителни съображения ищците молят оспореното решение да се
потвърди. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
Ответникът К.П.К., редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съобразно
твърденията на ищците в исковата молба, СРС е разгледал иск с правна
квалификация чл. 54, ал. 3 ЗКИР - за поправка на грешка в одобрената КККР, със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася по валидността на цялото решение,
а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, като проверява служебно само за
допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивните
материаноправни норми. Съдът е обсъдил подробно събраните пред него писмени и
гласни доказателства, като е изложил подробно установената пред него фактическа
обстановка, която настоящият състав намира, че не е необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата
относими към съображенията на страните изложени във въззивното производство.
Решението не се оспорва от ответника К.П.К., поради което
е влязло в сила по отношение на него.
Спорът
между страните е основан на грешно отразяване на имота им в кадастралната
карта, като ищците са твърдели, че реална част от
имот с идентификатор 04234.6980.19 по КККР, стар номер 515019, с площ от 1 183 кв. м., е неправилно
включена в имот с идентификатор 04234.6980.221, придобит от ответниците В. през
2003 г. и прехвърлен частично на ответника К. през 2007 г., като ответниците
отказват да подпишат акта за непълноти и грешки и твърдят, че са собственици на
имот с идентификатор 04234.6980.221 в границите, отразени в кадастралната карта.
Ищците претендират да са собственици на имота по реституция в съществуващи,
възстановими стари реални граници, въз основа на решение № 11094.2 от
20.07.2000 г. по ЗСПЗЗ, като наследници И. Т.Б., както и на основание
придобивна давност започнала да тече за тях от 15.06.2000 г. (съгласно
изменение допусната от СРС в първото по делото заседание).
Относно
правото на собственост ищците се позовават на решение № 11094.2 от 20.07.2000 г.
за възстановяване на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището на с. Бистрица, на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което по
т. 3 на наследниците на И. Т.Б. е възстановено право на собственост върху нива
от 4. 100 дка, осма категория, местност Хумата, имот № 515019 по картата на
землището, при граници: № 515145 - пасище, мера на наел. на М.Т.МБ., № 100134 -
полски път на Кметство, № 515020- нива на наел. на А.П.Б., № 515029 - пасище,
мера на наел. на Н. Т.Б., № 515026 - пасище, мера на наел. на С.Т.Б., № 515028 -
нива на Ц.М.Б..
Съгласно скицата от 12.06.2000 г. към решението, нивата от 4 100 кв. м.
представлява имот № 515019.
От удостоверение
за наследници № 000175 от 18.07.2006 г., се установява, че И. Т. Б. е починал
на 10.01.1993 г. и е оставил за наследници синове Й.И.Б. и П.И.Т. и дъщеря - Е.И.Б.,
първоначални ищци в производството.
С
определение, постановено на 04.04.2019 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалия в хода на производството ищец Й.И.Б. са конституирани наследниците
му по закон П.И.Т. и Е.И.Б..
От скица
№ 50725/22.08.2013 г., приета пред СРС, имот с идентификатор 04234.6980.19 по
КККР на с. Бистрица, район Панчарево, по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с номер по предходен план 515019, е с
площ от 2 917 кв. м., с трайно предназначение: земеделска земя, с начин на
трайно ползване: нива, при съседи поземлени имоти с идентификатори:
04234.6980.145, 04234.6980.221, 04234.6980.314, 04234.6980.27, 04234.6980.26,
04234.6980.28.
С представения
пред СРС Акт № 7 от 02.01.2013 г. за непълноти и грешки в поземлен имот
04234.6980.19 по кадастралната карта на гр. София, Община Столична, съставен
във връзка със заявление вх. № 94-66208 от 20.11.2012 г. на ищеца П.И.Т., са
установени непълноти и грешки в КККР относно поземлени имоти 04234.6980.19 и
04234.6980.221. Отбелязано е, че границите на поземлен имот № 515019 от КВС на
с. Бистрица не са отразени в КК, тъй като границите му не са материализирани
или означени на място към момента на създаването на кадастралната карта.
Посочено е, че границите на имота следва да се отразят по координатите на
граничните му точки от скицата проект № 80/02.01.2013 г. към акта, като е
отразено, че допуснатите грешки са в резултат на неизпълнение на задълженията
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР от собствениците при създаването на кадастралната
карта.
Пред
СРС е прието удостоверение изх. № РД-18-8663-2 23.10.2018 г. на Общинска служба
по земеделие - Източна, съгласно което възстановеният с решение №
11094.2/20.07.2000 г. на ПК - Панчарево имот № 515019 по КВС на землище с.
Бистрица, м. „Хумата", с площ от 4.100 дка, на наследниците на И. Т.Б.
попада в списъка на засегнатите имоти за обезщетяване на собствениците по реда
на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в контактната зона в землището на землището на с. Бистрица,
одобрен с Протокол № КД-10- 23-29-1/27.10.2011 г. на Комисия, назначена със
Заповед № РД-14-13/15.02.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за
отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона по КККР на с.
Бистрица, с. Лозен, с. Железница, с. Кокаляне, с. Плана.
Посочено
е, че от имот № 515019 по КВС с площ от 4. 100 дка, собственост на наследниците
на И. Т. *** остават 2. 917 дка, а за
останалите 1. 183 дка предстои обезщетяване, като към момента в ОСЗ няма образувана преписка за обезщетяване на
наследниците на И. Т.Б..
Относно
легитимацията на праводателите на ответниците пред СРС е прието решение № 12235.А.2
от 27.10.1997 г. на ПК, Панчарево, с което на наследниците на Т.Б.Г.се
възстановява в стари реални граници имот - нива от 4 500 кв. м. в м.
Рудищата, имот № 33, масив № 600, при съседи : имот № 35, нива на наследниците
на А.П.Б., местен път, съоръжение поддържане и дере, овраг - стопанисвани от
общината. Към решението е представена скица на възстановения имот (на стр. 124
от делото на СРС).
Във връзка с
легитимацията на праводателите на ответниците, пред СРС са представени още : нот.
акт № 4, т. І, рег. 249 , дело № 32 от 21.10.1998 г. за признаване право на
собственост върху недвижим имот придобит по ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Г.,
както и нот. акт № 16, т. І, рег. № 347, дело № 23/21.12.1998 г., с което
всички съсобственици са прехвърлили на Н. Т. Г. своите идеални части от имот -
неурегулирано правно място от 4. 500 кв. м., който е заснет през 1998 г. в
кадастралния план на град София, землището на с. Бистрица, м. „Рудищата", съставляващо имот пл. № 221, нанесен е в кадастрален лист
№ Г-13-3-В, находящ се в село Бистрица, СО, район „Панчарево".
С нот. акт за покупко
- продажба № 58, том 1, peг. № 1408, дело № 49/2003 г., ответницата С.Н. Чочева е
придобила по замяна собствеността върху поземлен имот, представляващ
незастроено и неурегулирано място, с площ от 4. 500 кв. м., който е заснет през
1998 година в кадастралния план на град София, землището на село Бистрица, местността
„Рудищата", като имот с планоснимачен номер 221, нанесен е в кадастрален
лист № Г-13-3-В, находящ се в село Бистрица, СО, район „Панчарево", м.
„Рудищата", при съседи: нива на наследниците на А.П.Б., местен път, съоръжение
поддържане - стопанисва се от общината, дере, овраг, яма - стопанисва се от
общината.
С
нот. акт за покупко - продажба № 10, том I,
peг. № 1537, дело № 7/2007 г., ответниците
С.Н.В. и Б.А.В. са продали на третия ответник К.П.К., незастроен поземлен имот,
придобит по време на брака им в режим съпружеска имуществена общност, а именно
: нива с площ 4 000 кв. м., в землището на с. Бистрица с ЕКАТТЕ 04234, район
„Панчарево, СО, в м. „Хумата", VIII категория земя при неполивни условия,
съставляваща имот № 515177 по картата на землището, имот планоснимачен номер
221 от кадастрален лист Г-13-3-В, местността „Рудищата“, при граници и съседи
на имота по приложена актуална скица, издадена от ОСЗГ „Панчарево": имот №
515027 - пасище, мера на наследници на С.Л.Б., имот № 515019 - нива на
наследници на И. Т.Б., имот № 100134 - полски път на общ. Панчарево, имот №
515017 - нива наЛ.В.Ц., имот № 515175 - пасище, мера на наследници на А.П.Б.,
имот № 515031.
Във
връзка с индивидуализацията и местонахождението на спорната част от имот, пред
СРС е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, което настоящият
състав също кредитира.
От експертизата се
установява, че процесният имот с
идентификатор 04234.6980.19 по КККР на с. Бистрица, одобрени със Заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е със стар номер 515019 и с площ от 2 916, 21 кв. м., с трайно
предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, находящ се в
местността „Хумата".
КККР на землището на
с. Бистрица с ЕКАТЕ 04234, район „Панчарево", (без ПП Витоша), са изработени
през периода 19.02.2008 г. - 28.12.2011 г.,
като са влезли в сила на 28.12.2011 г.
Вещото
лице е изготвило комбинирана скица на контурите на имота по Карта на
възстановената собственост (КВС) и по КККР, според която площта на поземлен
имот с идентификатор 04234.6980.19 по КККР е 2 916, 21 кв. м., а площта на ПИ с
№ 515019 по КВС е 4 100 кв. м., като разликата е от 1 183, 79 кв. м.
От
заключението се установява още, че ПИ № 515019 по КВС се намира в м.
„Хумата" при съседи: № 515145, пасище, мера, наследници на М.Т.МБ., №
100134, полски път, Кметство, № 515020, нива, наследници на А.П.Б., № 515029,
пасище, мера, наследници на Н. Т.Б., № 515026, пасище, мера, наследници на С.Т.Б.,
№ 515028, нива, Ц.М.Б..
Имот
с идентификатор 04234.6980.19 по КККР, с номер по предходен план (КВС) 515019, в
м. „Хумата", е със съседи: 04234.6980.145 (стар номер 515145),
04234.6980.221 (стар номер 221), 04234.6980.314 (стар номер 314), 04234.680.27
(стар номер 515027), 04234.6980.26 (стар номер 515026) и 04234.6980.28 (стар
номер 515028).
Вещото
лице е отговорило, че имотът възстановен на наследниците на Т. Г. (праводатели
на ответниците), съгласно решение № 12235А.2/27.10.1997 г. на ПК - Панчарево и
Скица № 01-33/18.10.1997 г., е с площ от 4 500 кв. м. и с пл. № 221. Той е
заснет и нанесен през 1998 г. в кадастрален лист № Г-13-3-В с координатен
регистър на точки с номера от 1 до 15, които са използване от вещото лице за
изготвяне на комбинираната скица (приложение 16). Решението за възстановяване
на имота е записано в разписния лист на плана, които се поддържа до 2003 г.
Имот пл. № 221 като данни и площ, нанесен в кадастрален лист № Г-13-3-В, според
експертизата, съответства точно на скицата № 01-33/18.10.1997 г. към решението №
12235А.2/27.10.1997 г. на ПК.
Имот
с планоснимачен 221 не е отбелязан в КВС към момента на издаване на Решение № 11094.2
от 10.06.2000 г. на ПК – Панчарево (в полза на наследодателя на ищците) и скица
към него № Ф00684/12.06.2000 г. относно поземлен имот 515019 по КВС на с.
Бистрица, район „Панчарево", област София, м. „Хумата". Към тази дата
обаче, имот с пл. № 221 е нанесен в кадастрален лист № Г-13-3-В, като данните
за имота са заверени от ПК общ. „Панчарево“.
Вещото
лице е направило извод, че ПИ № 515019 е 4 100 кв. м. от КВС, възстановен на
наследниците на И. Б. с решение № 11094.2 от 10.06.2000 г. на ПК – Панчарево,
частично съвпада с ПИ с идентификатор 04234.6980.19 по КККР.
ПИ с
№ 515019 от КВС би съответствал изцяло на границите и площта по скица №
Ф00684/12.06.2000 г. в случай, че КККР бъде изменена във вариант по приложената
от делото Скица - проект № 80/02.01.2013 г. /стр. 17 от делото/ и приложените
проектни координати на новите точки /стр. 18 поделото/.
Експертизата
сочи, че имотите с идентификатори 04234.6980.19 и 04234.6980.221 по КККР на с.
Бистрица, район Панчарево, одобрени със Заповед № РД- 18-51/03.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК се намират в контактната зона между поземлените
имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и поземлените имоти в
урбанизираната територия на с. Бистрица, район „Панчарево", Столична
община, област София.
Като съобрази
становищата на страните във въззивното производство и установените по делото
факти, настоящият състав намира следното :
По същество
следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по
тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът по чл. 54, ал.
2 ЗКИР е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се
твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). Следователно условие за неговата допустимост е
наличието на правен интерес на ищеца за предявяването му. Такъв винаги е налице, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на
имота на ответника, а ответникът оспорва претендираното
от ищеца право върху тази част от имота, поради което не може да се проведе
процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната
карта по административен ред, без предварителното разрешаване на спора за
собственост по съдебен ред. (в този смисъл и решение № 92 от 04.07.2018 г.
по гр. д. № 3321/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС).
С т. 3 от ТР 8/2014 г. на ОСГК на
ВКС е прието освен това, че с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност
на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част
от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника формира наличието
на правен интерес от иска.
Като
се съобразят установите по спора факти, въззивният съд споделя изводите на СРС,
че за ищците съществува интерес от
предявяване на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, посредством който да установят
действителните граници на имота си (пространствения обхват на
правото им на собственост).
Във
връзка с момента, към която се установява принадлежността на правото на
собственост, следва да се посочи, че съгласно възприетото с ТР № 8 /2016 г. по т. д. 8/2014 г. на ВКС, ОСГК – по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, спорното право на собственост и неточното отразяване на обема на това
право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
понеже само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на
собственост. Следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след одобряване на кадастралната карта, които имат значение за придобиване, изменение или
погасяване на правото.
Основният спор касае въпроса налице ли е погрешно
нанасяне на част от имота, с площ от 1 183
кв. м.,
в границите на имот с идентификатор 04234.6980.221 по
КККР, придобит от ответниците В. и ответника К., поради грешка.
В случая правата и на двете страни по делото произтичат
от възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, като се установява, че имот с №
515019 по КВС е възстановен по реда
на ЗСПЗЗ в стари граници с Решение № 11094.2 от 10.06.2000 г. на ПК -
Панчарево, и скица към него № Ф00684/12.06.2000 г., в полза на наследодателя на
ищците, а ответниците се
легитимират като приобретатели чрез две последователни продажби на друг
поземлен имот № 221 от кадастралния план, възстановен на праводателите им с решение
№ 12235.А.2 от 27.10.1997 г. на ПК, Панчарево, на наследниците на Т. Бонев Г., в
стари реални граници.
Относно оспорване възстановяването на имотите по реда
на ЗСПЗЗ и материална законосъобразност на решението за реституция, съдът
намира следното :
Във връзка с конкуренцията на правата на двете страни
възстановени с решения на ПК по ЗСПЗЗ следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската поземлена комисия
постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота,
заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на
населените места - и от техническата служба на общината.
Положителното решение на
поземлената комисия има конститутивно действие, т. е. въз основа на него лицата, в чията полза се
постановява, се легитимират като титуляри на правото на собственост върху
земеделски земи, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие. Те представляват стабилен административен акт, който определя имота,
чиято собственост се възстановява, и неговия собственик, а при спор за
материално право решението се оборва по исков ред.
В случая, с решение №
12235А.2/27.10.1997 г. на ПК - Панчарево, издадено на основание чл. 18 ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ, от което черпят права
праводателите на ответниците, за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Бистрица на наследниците на Т. Г., е възстановен имот с площ от
4 500 кв. м., с номер по предходен план 221. Този имот е заснет и нанесен през
1998 г. в КП на местността в кадастрален лист № Г-13-3-В. Решението е
придружено със скица № 01-33/18.10.1997 г.
Ищците не са оспорвали материалната законосъобразност
на това решение, като съдът намира, че посоченото решение е издадено от компетентен
орган в рамките на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на
законово основание и при наличие на матерналноправни предпоставки за издаването
му. Влязло е в законна сила и съдържа всички необходими реквизит, и както се посочи по – горе, легитимира
праводателите на ответниците като
собственици на имот пл. № 221.
Ищците от своя страна също се легитимират с решение на
ПК № 11094.2 от 20.07.2000 г. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Бистрица, на основание чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, по т. 3, с
което, на наследниците на И. Т.Б., е възстановено право на собственост върху нива
от 4. 100 дка, осма категория, местност Хумата, имот № 515019 по картата на
землището.
Ответниците оспорват материалната законосъобразност на
това решение с твърдения, че не е породило правно действие, защото не се
установява, наследодателя на ищците да е бил собственик на имота с площ,
местоположение и граници посочени в решението още към датата на образуване на
ТКЗС, както и че към датата на издаването му не са били налице съществуващи или
възстановими граници на имота в посочения в решението размер.
Във връзка с оспорването на решението на ПК следва да
се посочи се с ТР № 5/14.01.13 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС се възприе становище, че доколкото в производството по
реституция не участват заинтересовани лица, нито се разрешават спорове за собственост, в случай, че трето лице счита, че правото му на
собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота
да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на
това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС и при действието
на ГПК от 1952 г. (отм.), а сега произтича пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК. Т. е. въпреки, че възстановяването на собствеността
върху земеделските земи решенията на по реда на ЗСПЗЗ на общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ имат конститутивно действие, както се посочи
по-горе от тях настъпва реституционният ефект и представляват индивидуални
административни актове, постановени в едностранно безспорно производство,
развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността, ВКС допусна
възможност за оспорване на материалната законосъобразност на решенията от
лицата, които не са участвали в производството, когато те противопоставят свои
права, засегнати от позитивните решения на ПК по реституцията.
Понеже не се твърди върху решението на ПК от 2000 г. в
полза на ищците да е упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, на
основание посоченото тълкуване
следва, че относно законосъобразността на това
решение, което съставлява индивидуален
административен акт, може да бъде упражнен инцидентен съдебен контрол на
основание чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Съдът намира, че не може да осъществява контрол във
връзка със собствеността на имота към минал момент, които въпрос е предмет на
специалния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Както се посочи и по – горе, по иска по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, според ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, съществуването на спорното право, следва да се установи към момента на предявяването на
иска, респ. - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. По тази причина не могат да се
разглеждат съображения, че не е установена идентичност към минал момент –
внасянето в ТКЗС, както и собствеността на имота в полза на наследодателя на
ищците.
Във
връзка с оспорването на ответниците, въззивният състав намира, че решение № 11094.2
от 10.06.2000 г. на ПК - Панчарево, с което е възстановен имот № 515019 по КВС
на ищците, е валиден административен акт, постановен от компетентния да го издаде
съгласно нормата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ орган, в рамките на неговата компетентност и в предписаната от
закона форма, но в спорната част
(за 1 183 кв. м.) не е било налице основание за възстановяване на имота в
полза на ищците.
Предвид установените факти, като съобрази всички
писмени доказателства в съвкупност, в това число заключението на СТЕ,
въззивният съд намира, че за спорните 1 183 кв. м. се установява застъпване
между имота, възстановен първоначално на праводателите на ответниците през 1997
г. и този възстановен на ищците, като наследници на И. Т.Б.
през 2000 г. Съдът намира, че приоритет следва да се даде на конститутивното
действие на решението за възстановяване на праводателите на ответниците, което
е настъпило още през 1998 г. Към който момент имота, с площ от 4 500 кв.
м., възстановен на наследниците на Т. Г. с пл. № 221, е бил заснет и нанесен в
КП на местността в кадастрален лист № Г-13-3-В. Според заключението на СТЕ,
решението за възстановяване на имота е записано в разписния лист на плана,
които се поддържа до 2003 г. Имот пл. № 221 като данни и площ, нанесен в кадастрален
лист № Г-13-3-В, според експертизата, съответства точно на скицата №
01-33/18.10.1997 г. към решението № 12235А.2/27.10.1997 г. на ПК.
Следователно,
към момента на постановяване на решение № 11094.2 от 20.07.2000 г. на ПК -
Панчарено, от което черпят права ищците, имотът възстановен на праводателите на
ответниците, вече е бил нанесен в КП на местността.
Именно по тази причина вещото лице по СТЕ е
направило извод, че ПИ № 515019 е 4 100 кв. м. от КВС, възстановен на
наследниците на И. Б. с решение № 11094.2 от 10.06.2000 г. на ПК – Панчарево,
частично съвпада с ПИ с идентификатор 04234.6980.19 по КККР. По тази причина
имотът с идентификатор 04234.6980.19 по КККР на с. Бистрица, одобрени със
Заповед № РД- 18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със стар
номер 515019, е отразен в КККР с площ от
2 916, 21 кв. м., вместо с площта от 4 100 кв. м., съгласно посоченото решение
по ЗСПЗЗ за ПИ с № 515019.
Вещото лице е направило констатация, а този
извод следва и от всички скици приети по делото включително комбинираната скица
към СТЕ, че разликата от 1 183, 79 кв.
м. в площта на имот пл. № 515019, попада в площта на имот с идентификатор 04234.6980.221
по КККР.
Поради изложеното, с протокол № КД-10-23-29-1
от 27.10.2011 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване
на явна фактическа грешка в контактната зона на кадастралната карта и
кадастралните регистри за територията на с. Бистрица, с. Лозен, с. Железница,
с. Кокаляне, с. Герман, с. Плана, район „Панчарево“, Столична община, област
София, е изготвен списък за обезщетяване на собствениците по реда ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ в контактната зона на с. Бистрица, поземлен имот с идентификатор
04234.6980.19 по КККР (515019 по КВС), собственост на наследници на И. Т.Б., е
включен в списъка за обезщетяване с площ от 1, 183 дка.
Съдът
намира, че това е причината имотът да е отразен в КККР с площ от 2. 917 дка,
която е свободна и не се застъпва с имот № 221, като за останалите 1. 183 дка (до
4 100 кв. м.) е предвидено обезщетяване, като не е налице погрешно
отразяване в КККР.
По
възражение за придобиването на спорната част от имота по давност от ищците, за разлика от СРС, настоящият състав
намира, че не се установява ищците да са придобили спорните 1 183 кв. м.
по давност.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС, „придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя“.
Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличие на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост.
Освен това, в
практиката на ВКС последователно се приема, че за да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят
на вещта да реши да свои
имота, защото владението не може да бъде скрито - то
трябва да е явно и
несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна
изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички,
включително и държавни органи. Според задължителната практика на ВКС : решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС,
ІІ г. о. и решение № 12
от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І г.
о.
и т. н. когато страната,
която е пусната да живее в имота, се позовава на придобивна давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението си, но не
скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на
собственика. (решение № 136/16.06.2014 г. по гр. д. №
436/2014 г. на І ГО, ВКС).
В обобщение на
изложеното, който се позовава на давност следва да установи, пълно и главно, упражняване в определен период от време по - дълъг от 5 или
съответно 10 години
на фактическа власт върху имота (corpus), която да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят
вещта, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus).
В
практиката на ВКС се приема, че
началният момент на придобивната давност за имоти, за които към момента на
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (22.11.1997 г.) реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило
към този момент (както в случая), съвпада
с датата на постановяване на административния акт за възстановяване на имота
- т. е. на решението на ОСЗ за възстановяване – в случая 10.06.2000 г. (в този
смисъл решение
№ 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., г. к., І ГО на ВКС).
Т. е. ищците следва да установят, че след този
момент са упражнявали фактическа власт точно върху спорната част от имота с
намерение да я своят, явно и необезпокоявано в определен период от време.
Като съобрази обсъдените подробно от СРС показания на свидетелите на двете
страни Г.С.,
Л.П.,В.К., М.С.и В.Ж., за разлика от СРС, настоящият състав
намира, че в производството не се установява, пълно и главно, след 2000 г.
насетне ищците да са владели имота непрекъснато,
необезпокоявано, явно, за срок от поне 10 години преди
делото, без
противопоставянето на собствениците му, с намерение да го своят, което да е демонстрирано
пред собствениците и пред трети лица.
Показанията на свидетелите Л.П. и М.С., на които са
позовава СРС не установяват с категоричност осъществено владение след
релевантния за спора период - 2000 г. нито от тях може да се обоснове извод, че
точно ищците са упражнявали фактическа власт върху спорната част от имота от 1 183, 79 кв. м. след
този период. Не може да се сподели извода, до който е достигнал СРС, че от
обсъдените пред него показания се установява, че ищците са владели спорната
част от имота с намерение за своене през изискващия се от закона период. Отделно
от изложеното, до предявяването на иска 16.02.2015 г., от който момент се
прекъсва давността, не е изтекъл нито необходимия 10 - годишен давностен период,
нито 5 - годишния такъв (решението на ПК е от 10.06.2000 г.).
При
липса на предпоставки за придобиване на имота по давност от ищците, съдът
намира че не следва да се обсъждат защитните възражения за придобиването му по
давност от ответниците.
В
обобщение настоящият състав намира, за разлика от СРС, че в производството не е
установено несъответствие в данните за процесния поземлен имот с идентификатор
04234.6980.19 в кадастралната карта и кадастралните регистри, спрямо
действителното му състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК. Поради това искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК не основателен, както приема СРС, и незаконосъобразно е
бил уважен.
Доколкото решаващите изводи на СГС не съвпадат с тези на СРС, решението,
в частта, в която искът по чл. 54, ал. 2 ЗКЕР е уважен срещу ответниците С.Н.В.
и Б.А.В., е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и
следва да се отмени, а искът срещу тях да се отхвърли.
Предвид промяна в изхода от спора, този извод се отнася и
до присъдените в тежест на тези ответници разноски.
В полза на ответниците следва да се заплатят разноски за
СРС, както следва : по 360 лв. адвокатско възнаграждение, като в полза на Б.В.
се присъди и 200 лв. депозит за вещо лице.
Решението не се оспорва от ответника К.П.К., поради което
е влязло в сила в спрямо него, включително в частта по разноските.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски имат ответниците В.. В тяхна
полза съдът присъжда разноски за въззивното производство, съобразно
доказателствата за направени разноски, в размер на по 25 лв. държавна такса по
жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Пред въззивната инстанция не са
представени доказателства за други разноски.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 221141 от
19.09.2019 г. на СГС, 165 с - в, по гр. д. № 7865/2015 г., в частта, в която е признато за установено, по положителните установителни искове, с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Е.И.Б., ЕГН:
********** и П.И.Т., ЕГН: ********** срещу ответниците С.Н.В., ЕГН: **********
и Б.А.В., ЕГН **********, че ищците са собственици на част от имот с
идентификатор 04234.6980.19 по КККР и стар номер 515019, която част, с площ от 1 183 кв. м. е изобразена в жълт цвят и е граници по приложената на
л. 64 от настоящото дело скица - проект № 80/02.01.2013 г. за изменение на
КККР, като граници на имота са поземлени имоти с идентификатори по КККР на с.
Бистрица, район Панчарево: 04234.6980.221, 04234.6980.19, 04234.6980.314,
04234.6980.319 и 04234.6980.360, и ответниците са осъдени за разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК предявени от Е.И.Б., ЕГН: **********
и П.И.Т., ЕГН: ********** срещу ответниците С.Н.В., ЕГН: ********** и Б.А.В.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че ищците са собственици на част
от имот с идентификатор 04234.6980.19 по КККР и стар номер 515019, която част, с
площ от 1 183 кв. м., изобразена в жълт цвят и е граници по приложената на л. 64 от настоящото
дело скица - проект № 80/02.01.2013 г. за изменение на КККР, като граници на
имота са поземлени имоти с идентификатори по КККР на с. Бистрица, район
Панчарево: 04234.6980.221, 04234.6980.19, 04234.6980.314, 04234.6980.319 и
04234.6980.360.
РЕШЕНИЕТО е
влязло в сила по отношение на К.П.К., ЕГН **********, като неоспорено
от него.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** за заплатят на С.Н.В., ЕГН: ********** и Б.А.В., ЕГН **********, с
адрес *** , чрез адв. Б., разноски както следва : за СРС – по 360 лв.
адвокатско възнаграждение и за СГС – по 25 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН: ********** и П.И.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** за заплатят на Б.А.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 200 лв. разноски за вещо лице пред СРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.