№ 60
гр. К., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело №
20245100100207 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от
ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки от
ищците, за причинени неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на
сина на ищците - М. Е. Н., ведно със законна лихва върху сумите, считано от
**,**,**** г. до окончателното им изплащане.
Ищците Е. И. Н. и Ш. Ш. Н., представлявани от процесуалния си
представител - адв. Д. Ш., сочат в исковата молба, че били родители на М. Е.
Н., който бил тяхно единствено дете. Семейството живеело заедно в едно
домакинство, в семейно жилище, находящо се в гр.К.. Синът им М. не бил
женен, нямал деца, бил е трудово ангажиран и законен ловец - членувал в
ловна дружина с. Р., общ. М., към Ловно - рибарско сдружение „Р. - М.“. На
**,**,**** г. М. Е. Н. излязъл на нощен лов за хищници в землището на с.Ч.,
общ. М., обл. К., като притежавал законно издадено индивидуално
разрешение за това. Около 22.30 ч. на същата дата, в същото землище срещнал
колегата си Х. Н. С., който също бил на лов. Двамата се познавали добре,
членували в една ловна дружина, като често ловували заедно. След срещата
им двамата решили да продължат да ловуват заедно, като Х. оставил
автомобила си на място, и двамата продължили да се придвижват с този на М..
При обиколка в землището на с. Ч. двамата ловци забелязали лисица. Х. С.
отворил дясната врата на автомобила и се приготвил да стреля по животното.
1
В това време М. Н. излязъл от автомобила и се позиционирал вляво пред него.
Преди да се убеди, че колегата му е на безопасно разстояние, Х. произвел
изстрел със собственото си огнестрелно оръжие, при което поразил М. в
тилната област на главата. В резултат на това нараняване била причинена
смъртта на сина на ищците - М. Н.. По този повод било образувано
наказателно производство срещу ответника - Х. Н. С., за това, че на **,**,****
г. в землището на с. Ч., общ. М., обл. К., поради незнание или немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, е причинил смъртта на М. Е. Н. - престъпление по чл.123,
ал.1 от НК. Образувано било НОХД № 192/2023 год. по описа на ОС - К.. След
провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 от НПК -
съкратено съдебно следствие, подсъдимият бил признат за виновен и му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца,
като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ било отложено за срок от 5 години, считано
от влизане на присъдата в сила. След проведен въззивен и касационен
контрол, съответно по ВНОХД № 340/2023 г. по описа на АС - Пловдив и по
НД № 94/2024 г. по описа на ВКС, първоинстанционната присъда била
потвърдена и от двете контролиращи съдебни инстанции и към настоящия
момент била влязла в сила. Излагат се съображения, че починалият М. Е. Н.
бил единствено дете на ищците. До неговата внезапна смърт живели
непрекъснато заедно, били задружно и сплотено семейство. Помежду им
имало изключително силна връзка, като отношенията им се характеризирали с
взаимна обич, морална и духовна подкрепа, наличие на силно изразена
емоционална близост. Синът им бил в разцвета на младостта си, жизнен,
работлив, бил тяхна опора и гордост. Като единствено тяхно дете той бил и
единствената им надежда за продължаване на родословното им дърво.
Внезапната му смърт довела до дълбоко разстройство на психиката на
родителите, както и до трайно негативно отражение върху начина им на
живот. След смъртта му те не били в състояние да нормализират живота си, не
могат да преживеят загубата му, като често изпадат в тежка депресия.
Станали затворени в себе си и неконтактни, не минавал ден без да споменат
сина си и да плачат за него. Страдали непрекъснато и неутешимо, като мъката
от тази внезапна и нелепа загуба към настоящия момент не била отминала.
Често споделяли с близките си, че след смъртта на сина им вече не виждат
2
смисъл да живеят. Всичко, което се стремели да постигнат до момента било
заради неговото бъдеще. С времето болката им се усилвала и споделяли, че все
повече усещат неговата липса. Молят съда да осъди ответника Х. Н. С. да
заплати на всеки от ищците Е. И. Н. и Ш. Ш. Н. сумите от по 150 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод
смъртта на сина им - М. Е. Н., ведно със законна лихва върху сумите, считано
от **,**,**** г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски. В
съдебно заседание ищците, представлявани от процесуалния им представител
- адв. Д. Ш., поддържат предявените искове.
Ответникът Х. Н. С., представляван от процесуалния си представител -
адв. Е. П., е представил отговор на основание чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. С отговора не се оспорва, че с влязла
в сила присъда № 14/27.06.2023 г. по НОХД № 192/2023 г. по описа на ОС - К.,
ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123,
ал.1 от НК, за това че на **,**,**** г. в землището на с.Ч., община М.,
причинил смъртта на М. Е. Н., с ЕГН **********, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност-ловуване, представляваща
източник на повишена опасност, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца, при условията на чл.66. ал.1 от НК
с 5 годишен изпитателен срок. Сочи се, че при определяне на размера на
исковите претенции на ищците за причинени неимуществени вреди следва да
се има предвид обстоятелството, че до извършване на престъплението по
чл.123, ал.1 от НК от страна на ответника се е стигнало след предшестващо
противоправно поведение от страна на пострадалия. Налице били
предпоставки за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД - ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В
мотивите към присъда по НОХД № 192/2023 г. по описа на ОС – К. било
прието, че пострадалият М. Е. Н. с поведението си е допринесъл за
настъпването на съставомерния вредоносен резултат, като в нарушение на
правилата за безопасно ловуване ловувал индивидуално и с използване на
МПС, както и излязъл и застанал пред автомобила и пред ответника, който в
този момент се е прицелвал в забелязания дивеч. Пострадалият допуснал
следните нарушения на законови разпоредби, свързани с лова - т.2, абзац 4 от
Указания на Изпълнителна агенция по горите, дадени е писмо с изх. № ИАГ-
26243/05.08.2016 г., а именно: „Ловуването да се извършва само
3
индивидуално. Да не се допуска събирането на ловци в групи по двама и
повече“ и чл.65, т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните методи и средства: моторни
превозни средства.“ Сочи се, че при обиколка в землището на с.Ч. ответникът
и пострадалия забелязали лисица пред автомобила. Х. Н. С. слязъл от
автомобила на пострадалия, а последният останал в автомобила си, без да
изключва двигателя и фаровете му. Ответникът слязъл от автомобила на
пострадалия, като взел със себе си ловната си карабина и започнал да
наблюдава лисицата. Междувременно пострадалият също слязъл от
автомобила си, като бил взел ловната си карабина от автомобила и тръгнал от
левия край на автомобила към посока на животното. Х. Н. С. не видял
пострадалия да напуска автомобила си, както и да се придвижва встрани от
автомобила, тъй като пострадалият напуснал автомобила, когато същият бил
вече извън автомобила. Х. Н. С. бил застанал прав до предната дясна седалка
на автомобила, като с лявата си ръка се облегнал на гредата на тавана на
автомобила, а с дясната си ръка се облегнал на предната дясна врата на
автомобила и насочил пушката си под ъгъл в посока към предната част на
автомобила, в която посока забелязал животното. В този момент видял през
монтирания на оръжието му термален прицел с далекомер лисицата и
произвел изстрел. При произвеждане на изстрела бил убеден, че пострадалия
не е напускал автомобила си и не се намира пред него в обсега на лисицата.
Счита, че се касае за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като последният с поведението си е допринесъл за него. От
събраните по наказателното дело доказателства било установено и прието от
съда, че пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат,
като с поведението си е създал реална възможност и е спомогнал за
настъпването му. Сочи се, че исковите претенции за причинени
неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за всеки един от ищците били
завишени и несъобразени с особеностите на конкретния случай и наличното
съпричиняване от страна на пострадалия, както и с практиката на съдилищата
по приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Размерът на
неимуществените вреди следвало да бъдат определени като стойност от съда
по справедливост. Претендира разноски. В съдебно заседание Х. Н. С.,
представляван от процесуалния си представител - адв. Е. П., поддържа
4
становището си, изразено в отговора на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените като доказателства по делото препис извлечение от
акт за смърт № ****/**,**,******,**,**** г., изд. от Община М. и
удостоверение за наследници изх. № 357/09.03.2022 г., изд. от Община К., се
установява, че М. Е. Н. е починал на **,**,**** г., като негови наследници са
Ш. Ш. Н. – майка и Е. И. Н. – баща.
С присъда № 14/27.06.2023 г. По НОХД № 192/2023 г. по описа на ОС –
К., влязла в сила на 27.07.2024 г., Х. Н. С. - роден на **,**,**** г. в гр. К.,
живущ в с.В., общ. М., обл.К., български гражданин, със средно образование,
разведен, управител на „Х. ****" ЕООД - гр. К., неосъждан, с ЕГН
**********, е признат за виновен в това че: на **,**,**** г. в землището на
село Ч., общ. М., обл. К., причинил смъртта на М. Е. Н., ЕГН ********** от
гр. К. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност -
ловуване, представляваща източник на повишена опасност в нарушение на: 1.
чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, а именно: „Лицата, получили разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, са длъжни ... да предприемат мерки за недопускане на
злополуки или наранявания пpu употребата им“; 2. чл.293, т.5 от Правила за
здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени с
Заповед № РД-09-354/08.04.****г. на министъра на земеделието, храните и
горите, обн. ДВ, бр. 38/10.05.**** г. а именно: „Забранява се стрелба в посока,
в която има хора ... или има съмнение за тяхното присъствие“; 3. чл.293, т.6 от
Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии,
утвърдени с Заповед № РД-09- 354/08.04.**** г. на министъра на земеделието,
храните и горите, обн. ДВ, бр. 38/10.05.**** г., а именно: „Забранява се
стрелба по шум или неясно видима цел“; 4. чл.7, т.14 от Указания за безопасно
боР.е с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ, в
сила от 21.11.2014 г., а именно: „Забранява се стрелба по посока на хора ...,
независимо от тяхното отстояние“; 5. чл.8, т.1 от Указания за безопасно боР.е с
огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС-СЛРБ, в сила от
5
21.11.2014 г., а именно: „Забранява се стрелба по шум или неясно видима цел
и/или по такава, която може да предизвика злополука“; 6. т.2, абзац 4 от
Указания на Изпълнителна агенция по горите, дадени с писмо с изх. №
ИАГ26243/05.08.2016 г., а именно: „Ловуването да се извършва само
индивидуално. Да не се допуска събирането на ловци в групи по двама и
повече“; 7. чл.65, т.9 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните методи и средства:
приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или
увеличител на образа“. 8. чл.65, т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча, а
именно: „При ловуване се забранява използването на следните методи и
средства: моторни превозни средства“, поради което и на основание чл.123,
ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на наказание “лишаване от свобода”
за срок от 2 (две) и 4 (четири) месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” е
отложено за срок от 5/пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. С. С. се установява,
че на 26.02.2022 г. около 01.00 ч. по телефона му се обадил Х. Н. С., който му
казал, че направил беля и „ударил“ М.. Обяснил на свидетеля, че в същия ден
обикалял с колата за вреден дивеч и се прибирал към селото, където живее.
Срещнал М. към 00.00 часа, който също бил с кола и разговаряли, като Х.
казал на М. да направят една обиколка. Той му казал, че е късно и иска да се
прибира. Тогава М. му предложил с неговата кола да обиколят района, да
направят една обиколка, и след това да се прибират. Х. се качил в колата при
М. и отишли в с. Горна Ч.. По пътя видели лисица в селото, между две
махали, и тръгнали да изпреварят животното. Х. слязъл от колата от дясната
страна, за да наблюдава лисицата къде отива и да стреля, като в това време М.
също слязъл от колата. Х. не видял и не усетил, че М. е излязъл извън колата и
произвел изстрел, след което усетил някакво „тупкане“. Х. започнал да вика
на М. да се прибират, че късно е станало и нямало да стане нищо. В това
време видял М. на земята пред предна лява гума, паднал на земята. След
разговора с Х. Н. С., свидетелят позвънил на 112 и отишъл РУ М., от където
заедно с лице на име Х. придружил полицейските служители до мястото,
което му съобщил ответника и където е станал инцидента.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. Н. - снаха на
ищците и С. И. Н. - брат на ищеца Е. И. Н., се установява, че ищците много
6
тежко понесли смъртта на своя единствен син, който се грижил за тях и им
помагал. След смъртта на сина им имали здравословни проблеми.
От писменото заключение на вещото лице инж. С. М. С. по назначената
съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че Х. Н. С. при лова в нощта на
26-ти срещу 27 февруари 2022 г., в землището на с. В., община М., е произвел
изстрел в нарушение на: 1. чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно: „Лицата,
получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, са длъжни .... да предприемат мерки
за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“; 2. чл.293,
т.5 от Правила за Здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии, утвърдени със Заповед № РД-09-354/08.04.**** г., издадена от
Министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр.38/10.05.**** г., а
именно „Забранява се стрелба в посока, в която има хора ... или има съмнение
за тяхното присъствие“; 3. чл.293, т.6 от Правила за здравословни и безопасни
условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД-09-
354/08.04.**** г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите,
обн. ДВ, бр.38/10.05.**** г., а именно: „Забранява се стрелба по шум или
неясно видима цел“; 4. чл.7, т.14 от Указания за безопасно боР.е с огнестрелно
оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС „СЛРБ“, в сила от 21.11.2014 г.,
а именно: „Забранява се стрелба по посока на хора .... независимо от тяхното
отстояние“.; 5. чл.8, т.1 от Указания за безопасно боР.е с огнестрелно оръжие
за ловни цели, приети от УС на НЛРС, В сила от 21.11.2014 г., а именно: „
Забранява се стрелба по шум или неясно видима цел и/или по такава, която
може да предизвика злополука"; 6. т.2, абзац 4 от Указания на изпълнителната
агенция по горите, дадени с писмо с изх. № ИАГ-26243/05.08.2016 г., а
именно: „Ловуването да се извършва само индивидуално. Да не се допуска
събирането на ловци в групи по двама и повече“; 7.чл.65, т.4 от Закона за лова
и опазване на дивеча, а именно: „При ловуване се забранява използването на
следните средства и методи: „ ... изкуствени източници на светлина, както и
приспособления за осветяване на целта“; 8. чл.65, т.9 от Закон за лова и
опазване на дивеча, а именно: „При ловуване се забранява използването на
следните средства и методи: приспособления за нощна стрелба, съдържащи
електронен преобразувател или увеличител на образа“; 9. чл.65, т.10 от Закона
7
за лова и опазване на дивеча, а именно: „При ловуване се забранява
използването на следните методи и средства: моторни превозни средства.“
М. Е. Н. при лова в нощта на 26-ти срещу **,**,**** г., в землището на
с. В., община М. е нарушил, както следва: 1. т.2, абзац 4 от Указания на
изпълнителната агенция по горите, дадени с писмо с изх. № ИАГ-
26243/05.08.2016 г., а именно: „Ловуването да се извършва само
индивидуално. Да не се допуска събирането на ловци в групи по двама и
повече“; 2. чл.65, т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните средства и методи: ...
изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на
целта“; 3. чл.65, т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните методи и средства: моторни
превозни средства“; 4. Изцяло е пренебрегнал/компрометирал собствената си
безопасност, отправяйки се/придвижвайки се в посоката, към която е била
насочена пушката на приятеля му Х. Н. С., в следствие на което е станал
жертва на изстреляния от Х. куршум.
При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение,
за причинени неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сина на
ищците - М. Е. Н., са основателни и доказани до размера на по 100 000 лв. за
всеки от ищците.
От събраните по делото доказателства, както и от влязлата в сила
присъда присъда № 14/27.06.2023 г. По НОХД № 192/2023 г. по описа на ОС –
К., задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, се
установява, че на **,**,**** г. в землището на село Ч., общ. М., обл. К.,
ответникът Х. Н. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност - ловуване, представляваща източник на повишена опасност в
нарушение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, както и на подзаконови нормативни актове,
причинил смъртта на М. Е. Н., с ЕГН ********** от гр. Кърджали.
Установява се също така писменото заключение на вещото лице инж. С.
М. С. по назначената съдебно-техническа експертиза, че Х. Н. С. при лова в
нощта на 26-ти срещу 27 февруари 2022 г., в землището на с. В., община М. е
произвел изстрел в нарушение на чл.59, ал.1 от Закона за оръжията,
8
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, чл.293, т.5 и
6 от Правила за Здравословни и безопасни условия на труд в горските
територии, чл.7, т.14, чл.8, т.1 от Указания за безопасно боР.е с огнестрелно
оръжие за ловни цели, приети от УС на НЛРС „СЛРБ“, т.2, абзац 4 от
Указания на изпълнителната агенция по горите, чл.65, т.4, т.9 и т.10 от Закона
за лова и опазване на дивеча, като е причинил смъртта на М. Е. Н..
Налице е причинна връзка между деянието, извършено от Х. Н. С. при
лова в нощта на 26-ти срещу 27 февруари 2022 г., в землището на с. В.,
община М., и смъртта на М. Е. Н., което обоснова ангажиране отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение на ищците за причинените им
неимуществени вреви от смъртта на техния син.
С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за
овъзмездяване на претърпените от ищците Е. И. Н. и Ш. Ш. Н. неимуществени
вреди са необходими и достатъчни по 150 000 лв. за всеки от тях. При
определяне размера на обезщетенията съдът съобрази обстоятелството, че е
причинена смъртта на единствения син на ищците, който е бил опора и радост
на родителите си в млада и работоспособна възраст. Ноторно и ненуждаещо се
от доказване е обстоятелството, че загубата на единствено дете предизвиква
силни душевни страдания, мъка, тъга и емоционален срив. Загубата на
единственото дете ищците е настъпила внезапно и неочаквано за тях, което
още повече усилва душевните страдания. От показанията на разпитаните по
делото свидетели С. С. Н. – снаха на ищците и С. И. Н. – брат на ищеца Е. И.
Н., се установява, че ищците много тежко понесли смъртта на своя единствен
син, който се грижил за тях и им помагал. Поради това обезщетение в размер
на по 150 000 лв. за всеки от ищците справедливо би овъзмездило
претърпените от тях неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба е напР.о възражение за съпричиняване от
страна на починалия. Това възражение е основателно, като определеното
обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от ищците следва да бъде намалено с
една трета поради наличието на съпричиняване от страна на починалия М. Е.
Н. по следните съображения:
Съгласно заключението на вещото лице инж. С. М. С. по назначената
съдебно-техническа експертиза, при лова в нощта на 26-ти срещу **,**,****
г., в землището на с. В., община М., М. Е. Н. е нарушил, както следва: 1. т.2,
9
абзац 4 от Указания на изпълнителната агенция по горите, дадени с писмо с
изх. № ИАГ-26243/05.08.2016 г., а именно: „Ловуването да се извършва само
индивидуално. Да не се допуска събирането на ловци в групи по двама и
повече“; 2. чл.65, т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните средства и методи: ...
изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на
целта“; 3. чл.65, т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча, а именно: „При
ловуване се забранява използването на следните методи и средства: моторни
превозни средства“; 4. Изцяло е пренебрегнал/компрометирал собствената си
безопасност, отправяйки се/придвижвайки се в посоката, към която е била
насочена пушката на приятеля му Х. Н. С., в следствие на което е станал
жертва на изстреляния от Х. куршум.
От заключението на вещото лице инж. С. М. С. се установява, че както
ответникът Х. Н. С., така и починалия М. Е. Н. са нарушили правилата за
ловуване. Ответникът, обаче също така е нарушил и правилата за употреба на
огнестрелно оръжие, като преди да произведе изстрел не се е уверил, че няма
да нарани други лица или вещи. Той е бил длъжен да се увери, че няма
опасност за живота, както на М. Е. Н., така и на други случайно намиращи се
лица. В тази връзка съпричиняването от страна на починалия може да се
определи на една трета и съответно дължимото обезщетение на ищците да са
намали с една трета или по 100 000 лв. за всеки от ищците, дължими считано
от датата на увреждането - **,**,**** г., до окончателното им изплащане.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с
което ответникът Х. Н. С. да бъде осъден да заплати на ищците Е. И. Н. и Ш.
Ш. Н. сумите в размер на по 100 000 лв. за всеки един, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, от смъртта на М. Е. Н.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – **,**,**** г.
до окончателното им изплащане. Исковете в останалите им части и за
разликата над 100 000 лв. до пълните им предявени размери от по 150 000 лв.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото в полза на адв. Д. Ш. се следват разноски за
оказана безплатна помощ на основание чл.38, ал.1 от ЗА в размер на по 8650
лв. за всеки от предявените искове.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на
10
отхвърлените части от исковете в размер на по 3 250 лв. (9 750 лв. общ р-р на
разн. Х 50 000 лв. отхв. част / 150 000 лв. общ. р-р на иска = 3 250 лв.).
Също така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОС - К. сумата в размер на 8 000 лв., представяваща д.т. върху уважените
размери на исковете (200 000 лв Х 4% = 8 000 лв.).
Ето защо и на основание чл.45 от ЗЗД и във вр. с чл.52 от ЗЗД, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Н. С., с постоянен адрес с. В., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати на Е. И. Н., с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В." № 62, вх. „В“, ет. 6,
ап. 56, с ЕГН **********, сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. Е. Н.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **,**,**** г. до
окончателното `и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част и за разликата над 100 000 лв. до пълния му предявен размер от
150 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. И. Н., с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В." № 62, вх. „В“, ет.
6, ап. 56, с ЕГН **********, да заплати на Х. Н. С., с постоянен адрес с. В.,
обл. К., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3 250 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Х. Н. С., с постоянен адрес с. В., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати на адв. Д. К. Ш. от АК – К., с личен номер **********, сумата в
размер на 8 650 лв. за оказана безплатна помощ на ищеца Е. И. Н. на
основание чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Х. Н. С., с постоянен адрес с. В., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати на Ш. Ш. Н., с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В." № 62, вх. „В“, ет. 6,
ап. 56, с ЕГН **********, сумата в размер на 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на М. Е. Н.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - **,**,**** г. до
окончателното `и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част и за разликата над 100 000 лв. до пълния му предявен размер от
150 000 лв., като неоснователен.
11
ОСЪЖДА Ш. Ш. Н., с постоянен адрес гр. К., ж.к. „В." № 62, вх. „В“, ет.
6, ап. 56, с ЕГН **********, да заплати на Х. Н. С., с постоянен адрес с. В.,
обл. К., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 3 250 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Х. Н. С., с постоянен адрес с. В., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати на адв. Д. К. Ш. от АК – К., с личен номер **********, сумата в
размер на 8 650 лв. за оказана безплатна помощ на ищцата Ш. Ш. Н. на
основание чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Х. Н. С., с постоянен адрес с. В., обл. К., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОС - К. сумата в размер на 8 000 лв., представляваща
д.т. върху уважените размери на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
12