№ 831
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100510549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.05.2021г., гр.д.24941/20г., СРС, 32 с-в осъжда А.Н. И.
да плати на ИЛ. Н. В. сумата 6 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди поради претърпени болки и страдания от
престъпление, извършено на 04.11.2015г. в с. Мрамор, представляващо
нанасяне на леки телесни повреди, изразили се в мозъчно сътресение и
мекотъканни увреждания на лицето, самостоятелно и поотделно реализиращи
микробиологичните характеристики на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като телесните повреди са били причинени по
хулигански подбуди, ведно със законната лихва от 04.11.2015г. до плащането;
сумата 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение по договор за защита и процесуално представителство по
н.о.х.д. № 2734/2019г., СРС, 4 състав, ведно със законната лихва от
10.02.2020г. до плащането и сумата 1 320 лв. - разноски по делото.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
А.Н. И.. Счита, че не се доказва с преки доказателства извършването на
1
деянието именно от ответника по исковете, а не от трето лице, а също вида и
размера на претендираните вреди. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Въззиваемият
– ищецът ИЛ. Н. В. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
С влязло в сила определение от 10.02.2020г., н.о.х.д. № 2734/2019г.,
СРС, 4 с-в се одобрява споразумение, по което настоящият ответник А.Н. И. е
признат за виновен в престъпление, извършено на 04.11.2015г. в с. Мрамор,
представляващо нанасяне на леки телесни повреди на сегашния ищец ИЛ. Н.
В., изразили се в мозъчно сътресение и мекотъканни увреждания на лицето,
самостоятелно и поотделно реализиращи микробиологичните характеристики
на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните
повреди са били причинени по хулигански подбуди.
Деликтният състав на чл.45, ал.1 ЗЗД приравнява противоправността на
поведение, причиняващо вредоносен резултат. В случая, противоправно и
2
виновно настъпилото увреждане на физическата цялост е установено с
обвързващата задължителна сила, по смисъла на чл.300 ГПК, на съдебно
одобреното споразумение. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според
разясненията на т.15 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, само актовете
на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а
НК или споразумение в наказателния процес, са задължителни по смисъла на
чл.300 ГПК за гражданския съд. Поради това, въззивният съд намира, че в
рамките на гражданското производство е недопустимо пререшаването на
същите правнорелевантни факти. Същевременно липсва релевирано
възражение за съпричиняване от пострадалия, което да налага провеждане на
съответно доказване.
Според свидетелските показания, дадени от съсед на ищеца, при
посещение в болница „Пирогов“ в деня след побоя, свидетелят заварва ищеца
обезобразен, с много отоци, синини и зашита дясна вежда. След
няколкодневния болничен престой, ищецът около 1 месец ходи на работа с
очила, за да прикрие част от травмите, заради които е обект на подигравки от
колеги и съселяни. Изглежда много изплашен и стресиран. Поради страх от
срещи с ответника и последващ побой, излиза, включително до магазина или
автобус, винаги с някой човек, като и свидетелят понякога го придружава.
Около половин година се оплаква от шум в ушите и в тази връзка посещава
лекар.
Няма пречка за кредитиране на показанията. При преценката им по реда
на чл.172 ГПК, въззивният съд отчита, че същите са основани на
непосредствени и продължителни впечатления на лице, незаинтересовано от
изхода на спора. Фактологията е представена последователно, житейски
логично и без вътрешни противоречия. Установеното не е опровергано или
разколебано с други преки доказателствени средства. Кореспондира с вида на
уврежданията по одобреното от наказателния съд споразумение. Затова
доказана е причинно-следствената връзка между виновното противоправно
поведение и вредоносния резултат.
3
Преживените неимуществени вреди от травматичното увреждане се
изразяват в леки телесни повреди - мозъчно сътресение и мекотъканни
увреждания на лицето, които водят до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота през период от няколко дни болнично лечение, с
възстановителен период около половин година, както и преживян
психологически стрес с последващо временно развитие на социални фобии.
Предвид характера, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическия критерий за справедливост в страната
към момента на деянието, обезщетението за неимуществени вреди от
непозволеното увреждане, съдът по реда на чл.52 ЗЗД определя в размер на 6
000 лв.
Претърпените имуществени вреди, съразмерно уговореното и заплатено
от ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лв. в наказателното
производство, се доказват чрез двустранно подписаният договор за правна
защита и съдействие, представен по наказателното дело.
Предявените искове по чл.45, ал.1 ЗЗД за посочените суми са изцяло
основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 700 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.05.2021г., гр.д.24941/20г., СРС, 32 с-в.
ОСЪЖДА А.Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Мрамор, Столична
община, ул. **** да плати на ИЛ. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. Мрамор,
Столична община, ул. „**** сумата 700 лв. – разноски за въззивна инстанция.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5