Решение по дело №55/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

11.03.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

55

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1947- 000515/ 31.12.2019г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали. Жалбоподателят Ф.Х. *** го счита за незаконосъобразно. Твърди, че то противоречи на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Х. не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление и да им се присъдят направените по делото разноски. Счита, че по безспорен начин се установи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.104б от ЗДвП. Това е видно от събраните гласни доказателства.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 27.12.2019г. свидетелите В.М. и С.Р.- полицейски служители в РУ- Кърджали, били на работа за времето от 07.00ч. до 19.00ч. Около 17.45ч. те се намирали на ул.Булаир на кръстовището образувано с ул.Републиканска в гр.Кърджали в патрулен автомобил, където изчаквали червения сигнал на светофарната уредба. По това време пред тях през един автомобил се намирали два леки автомобила с марка БМВ, единият с рег.№ РВ0999ТТ, а другият- с белгийска регистрация. При потегляне от там тези две МПС- та продължили по ул.Стефан Стамболов в посока кв.Възрожденци като започнали да шофират рисково. И двамата водачи без да се съобразяват с останалите участници в движението, което било натоварено в този момент, изпреварвали с резки рискови движения и голяма скорост автомобили от лявата лента в дясната и обратно, при което създавали предпоставки за ПТП. Виждайки това свидетелят В.М., който бил водач на патрулния автомобил, включил светлинен и звуков сигнал, както и тръгнал след посочените две МПС-та. Полицейските служители имали видимост към тях, тъй като те били единствените автомобили с бял цвят по моста. Въпреки, че управлявал със скорост от 130км/ч. свидетелят В.М. успял да ги настигне и спре едва в края на моста, където те изчаквали червения сигнал на светофарната уредба. Там им била извършена проверка, при която установили, че лекият автомобил с марка БМВ с рег.№ РВ0999ТТ е с водач жалбоподателя Ф.Х., който пътувал сам. Той обяснил на полицейските служители, че бил предизвикан от другия водач с автомобил марка „БМВ“, поради което тръгнал след него. От там двамата водачи с управляваните от тях МПС-та, били отведени в РУ- Кърджали, където жалбоподателят Ф.Х. бил тестван за употреба на алкохол и наркотични средства, които отчели отрицателни резултати. След това бил извикан свидетелят С.О.- също служител в РУ- Кърджали, който съставил същия ден акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. На тази основа на 31.12.2019г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите С.О., В.М. и С.Р., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 515/ 27.12.2019г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че полицейските служители В.М. и С.Р. са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място. Тези свидетели лично са възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя Ф.Х., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени.

Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на свидетелските показания на Т.М., тъй като другите гласни доказателства установяват, че жалбоподателя Ф.Х. е пътувал сам в управлявания от него автомобил на инкриминираната дата. Освен това той е заинтересован от изхода на делото като близък на жалбоподателя, както и поради факта, че неговите възприятие не бяха подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, а и са изключително общи и не дават сведения за случилото именно на 27.12.2019г. в гр.Кърджали на ул.Стефан Стамболов около 17.40ч. 

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 13.01.2020г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на същата дата. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104Б т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Ф.Х. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето място- от субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят извършвайки резки рискови маневри с голяма скорост по изпреварване от лява в дясна лента и обратно. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателно постановление поради следните съображения: не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Наложеното наказание е справедливо и е съобразено с предвидената санкция в закона, която е в единствено възможен размер.

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя Ф.Х.. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1947- 000515/ 31.12.2019г. издадено от Началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение извършено на 27.12.2019г. в гр.Кърджали на чл.104Б т.2 от ЗДвП от Ф.Ш.Х. *** с ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: