Р Е Ш Е Н И Е
№ 260423
гр. Перник, 27.10.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Даниела Асенова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04973 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез
пълномощника юрк. Георги Г., срещу Д.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.
240, ал. 2 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 500,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № **********/03.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 29.03.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата
241,84 лв. – договорна възнаградителна лихва, за които вземания е издадена
Заповед №1921/17.04.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 02247/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник, VІІІ състав, и осъдителен иск с правно основание чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК за заплащане на сумата 600,24 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги.
В исковата
молба се излага, че на 03.01.2018 г. между ищеца и ответника е сключен Договор
за потребителски кредит № **********, въз основа на който ищецът му предоставил
сумата 500,00 лв. за срок от 24 месеца с месечна вноска по 30,91 лв. Твърди се,
че ответникът се съгласил да закупи пакет от допълнителни услуги в общ размер
на сумата 1342,08 лв., чието плащане е разсрочено на месечни погасителни вноски
в размер на вноската от 55,92 лв. Тъй като длъжникът не погасил задълженията
си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид невъзможността да бъде
открит длъжникът, в законоустановения срок ищецът предявил установителен иск за
вземанията си за главница и възнаградителна лихва, както и осъдителен иск за
вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез
назначения особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Възразява се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и че
клаузата за предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на ЗПК и
добрите нрави.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, е
издадена Заповед № 1921/17.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 02247 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник, срещу Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 500,00
лв. - главница по Договор за потребителски кредит с № **********/17.04.2018 г.,
сумата 241,84 лв. – договорна
възнаградителна лихва, сумата 3,45 лв. – лихва за забава за перидоа 11.02.2018
г. – 29.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаванае на заповед за изпълнение – 29.03.2019
г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
като връчителят е удостоверил в съобщението, че лицето не живее на адреса с
посочване на източника на информация.
С разпореждане от 22.07.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на
заявителя на 31.07.2019 г., който е представил доказателства за депозирана
искова молба на 30.08.2019 г.
От представения по делото договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** се установява, че на 17.04.2018
г.
между ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът
се е съгласил да предостави на ответника сумата 500,00 лв. за срок от 24 месеца
със задължение за връщането при годишен процент на разходите 49,89 %, годишен
лихвен процент 41,17 % и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
600,24 лв.
По делото са приети споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги и общи условия на „Профи кредит
България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница
от ответника.
Видно от погасителния план, подписан
при сключване на договора, че в същия са посочени броят на месечните вноски, общият
размер на месечната вноска, както и размерът на включените във всяка месечна
вноска главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни услуги.
По делото са приети искане за
отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт от ответника,
стандартен европесйки формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на инфорамация за
потребителските кредити.
Съгласно представеното
по делото извлечение по сметка към договор за потребителсли кредит № **********
не са извършвани плащания по договора.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца към ответника, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 02247/2019
г. на РС-Перник, обективно кумулативно съединени с осъдителен
иск с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявените
установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и
по силата на който за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата
сума заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като с доклада по
делото изрично е указано на ищеца, че следва да установи съответствието на
клаузите на договора с императивните разпоредби на закона.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е
задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в качеството на
заемополучател сумата 500,00 лв. със
задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването за срок от 24
месеца при годишен процент на разходите 49,89 %. Направеното в отговора на
исковата молба възражение за липса на доказателства за представителната власт
на лицата, подписали договора за кредит и останалите документи към исковата
молба, съдът намира за неоснователно. Само лицето, от чието име се твърди, че е
извършено едно правно действие, може да го оспори поради липса на
представителна власт. В случая ищецът, позовавайки се на правните последици от
представените докуемнти, потвърждава извършените от негово име правни действия,
поради което е ирелевантно дали подписалите ги лица са разполагали с
представителна власт. От друга страна, подписът, положен за Д. Алексндров в
договора за кредит и приложенията към него не е оспорен, поради което същите се
ползват с доказателствена сила, че изявленията в договора, са направени от
ответника.
От представеното по делото
извлечение за извършена транзакция се установява, че заетата сума е предоставена
на ответника. С отговора на исковата молба не е оспорена извършената
транзакция, поради което направено в тази връзка възражение в писмената защита,
че документът няма доказателствена стойност, тъй като не е заверен от
обслужващата банка, съдът намира за преклудирано.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на отвеника
н азаетата сума в размер на 500,00 лв., поради което за ответника е възникнало
задължение за връщането й, заедно с уговорената възнаградителна лихва за срока
на ползването й, възлизаща според погасителния план на 241,84 лв.
По делото не са представени
доказателства за извършени плащания по договора, поради което исковете за
главница и възнаграителна лихва следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер.
Като законна последица от
уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.03.2019 г., до окончателното плащане.
По осъдителния иск с правно оснивание чл. 10а,
ал. 1 ЗПК:
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да
се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита.
С уговореното възнаграждение за допълнителен
пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за
услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело
до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга ще бъде
използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва
да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените
допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да
заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което
води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят,
заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл съдът прави извод, че
клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
нищожна.
Предвид изложеното, искът
за осъжане на ответника да заплати възнаграждение за допълнителен пакет от
услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на уважената
част от исковите претенции. В заповедното производство ищцовото дружество е
направило следните разноски: 27,51 лв. – държавна такса, и 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото: 26,84 лв. – държавна такса, 300,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 170,00 лв. – депозит за особен
представител на ответника.
Съдът намира, че
юрисконсултското възанграждение следва да бъде определено в минимален размер на
основание ч. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и 26 от НЗПП, а именно 100,00 лв. за
исковото и 50,00 лв. за заповедното производство.
От така сторените разноски,
съразмерно на уважената част на исковете на ищеца следва да се присъди сумата 42,84
лв. – разноски за заповедното производство, и сумата 133,44 лв. – разноски за
исковото производство.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ - главница по Договор за
потребителски кредит № **********/03.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 29.03.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата 241,84 лв. /двеста четиридесет и един лева и осемдесет и
четири стотинки/ – договорна
възнаградителна лихва, за които вземания е издадена Заповед №1921/17.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 02247/2019
г. по описа на Районен съд - Перник, VІІІ състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 600,24 лв. /шестстотин лева и двадесет и четири стотинки/ –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата
42,84 лв. /четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ – разноски
за заповедното производство, и сумата 133,44 лв. /сто тридесет и три
лева и четиридесет и четири стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02247
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: в.а.