РЕШЕНИЕ
№
гр. ВРАЦА, 26.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 18.11.2015
год. /осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета
година /, в състав:
Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
При секретаря В.В. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 232 по описа за 2015 год.
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 133346-0140390 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при
на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, П.Б.Т,с което на фирма
„ЕКОМЕТАН ВРАЦА”ЕООД-гр.Враца с БУЛСТАТ
*********, е наложена имуществена
санкция в размер на 12505.25 лв.
/дванадесет хиляди, петстотин и пет лева, и двадесет и
пет стотинки/ - за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.180 ал.3 от ЗДДС – на основание чл.63 ал.1от ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 14 – дневен срок, считано от уведомяването, чрез РС-Враца, пред
Административен Съд – гр.Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т
И В И :
Фирма „ЕКОМЕТАН ВРАЦА”ЕООД-гр.Враца, с БУЛСТАТ 10658 1264 и адрес на
управление гр.Враца, ул.”Иванка Ботева” № 1, чрез Управителя М.Х.Е., е обжалвала
НП № 133346-0140390 от 15.01.2015 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция
„КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, с
което на ЮЛ е наложена имуществена санкция
- за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3
вр. чл.180 ал.3 от ЗДДС. В жалбата и чрез двама процесуални представители пред
съда – адв.Б.Т и адв. П.П. от АК-Враца, както и в писмена защита от същите, се
излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП, като се иска
отмяната му.
Ответникът по жалбата, ТД на НАП-Велико Търново, също чрез процесуален представител
– ст.юрисконсулт Д.М., както и в писмена защита, изразява становище за
потвърждаване на обжалваното НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОН ЗА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във връзка със ЗАКОН ЗА
ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/.
Настоящето производство е фактически второ по ред пред РС-Враца.
Първоначално настоящето дело е обединено с други дела и с Решение от 30.04.2015
г. по обединеното НАХд № 234/2015 г. на ВРС обжалваното НП е било потвърдено.
По жалба на фирма „ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца е образувано КНАХд № 292/2015
г. на Врачанския Административен Съд, като с Решение № 341/22.10.2015 г.
решението на ВРС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, с дадени указания, в т.ч. и за разделяне на производствата по
обединеното дело.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното :
На 13.12.2014 год. в гр.Враца, била извършена
проверка от служител на ТД на НАП – гр.В.Търново, Офис-Враца, св.Ц. Н. Г. –
„гл.инспектор по приходите” отдел „Проверки”, на жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА”ЕООД-гр.Враца.
Проверката се извършила по документи представени от фирмата, в офиса на
счетоводната къща обслужваща фирмата – счетоводна къща „Информа –
Св.Ц.Г.
след преценка на представените й документи, съставила по-късно на жалб.
„ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца, десетина Акта, в т.ч. и Акт за установяване на
адм. нарушение /АУАН/ сер. АА № 0140390 от 22.12.2014 г. за нарушение по чл.86
ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС. В този Акт е отразено, че по три фактури от 30.04.2014
г. дължимия ДДС е начислен в период следващ периода в който е трябвало да се
начислят - м. април на
Последвало издаването на обжалваното НП
№ 133346-0140390 от 15.01.2015 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция
„КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, год., което
било връчено на жалб. У-ля на жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА”ЕООД-гр.Враца, М.Е. на 17.02.2015
год. В НП била повторена фактическата обстановка описана в АУАН, без обаче да
се посочи датата на нарушението. Жалбата срещу НП е заведена с вх.№ от 23.02.2015
г. в ТД на НАП - Велико Търново, Офис-Враца.
Горната фактическа обстановка се
установява от показа-нията на свидетелите – св.Ц. Н. Г., св.В.Б.Р. и св.В.Г.Е.,
както и от писмените доказателства приложени и приети по делото.
Съдът на първо място прие, че жалбата е
допустима, подадена в срок и от
правоимащо лице, а обжалваното НП № 133346-0140390 от 15.01.2015 год. на Д-р на
Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАП – гр.Велико Търново, е издадено от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия.
На следващо място и при така събраните
доказателства, съдът намира, че не се установи безспорно, че жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА”
ЕООД-гр.Враца, е извършил визираното адм.нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС – като регистрирано по ДДС лице, е начислило дължимия ДДС в данъчен
период, следващ периода, в който е следвало да бъде начислен по 3 бр. фактури №
5039/30.04.2014 г., № 5053/30.04.2014 г. и № 5061/30.04.2014 г., на обща
стойност 50 021.02 лв., като тези три фактури са отразени в дневника за
продажби през м. май на
Допуснати са и от
административно-наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила,
които в своята цялост водят до нарушаване съществено правото на защита на
санкционираното ЮЛ – жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца.
Съдът приема,че обжалваното
НП № 133346-0140390 от 15.01.2015 год. на Д-р на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД
на НАП – гр.Велико Търново, е издадено в нарушение на чл.34 ал.1 изр.2-ро от ЗАНН. Това е така, тъй като в продължение на 3/три/ месеца от откриване на нарушителя
не е съставен АУАН. Действително в АУАН е посочено, че нарушението е
констатирано при проверката на 13.12.2014 г., но има достатъчно данни, че това
нарушение е било известно на ТД на НАП-В.Търново значително по-рано. Посочените
три фактури от 30.04.2014 г. са включени в следващия месец май на
На следващо място съдът
приема, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
чл.18 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е отбелязано, че
нарушението е по три фактури, за три доставки на 30.04.2015 г. Тези две доставки са за три различни фирми - „Балканфарма-Троян”АД,
„Ломско пиво” АД и „Кнауф България”ЕООД, което ги характеризира, фактически, като
отделни три нарушения. За всяка едно от тези три нарушения е следвало да се
наложи едно самостоятелно наказание, което не е сторено. Нарушението е по чл.18
от ЗАНН във връзка с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като фактически са описани три
нарушения, а е наложено едно наказание.
Съществено нарушение в НП
е неотбелязването на датата на извършване на нарушението – също нарушение по
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН е отбелязана датата на нарушението 14.05.2014
г., докато в НП липсва дата на извършване на нарушението или по-скоро същото е
посочена неясно. В НП е отбелязано, че нарушението е извършено в счетоводството
на дружеството в гр.Враца при изготвяне на дневника за продажби и СД за ЗДДС за
м.април на
На следващо
място, съдът приема изцяло възражението на жалб.”ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца,
че в случая извършеното не съставлява административно нарушение на разпоредбите
на чл.86 ал. 1 т.2 и т.3 ЗДДС. В случая става въпрос за периодични доставки, за
което са представени доказателства пред касационната инстанция и което бе
посочено в показанията на свидетелките св.В.Р. и св.В.Е. дадени пред съда. Това
е важно, тъй като според чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 ЗДДС съставът на
адм.нарушение изисква регистрирано лице, което е длъжно да начисли ДДС в
предвидените в ЗДДС срокове да не го стори в техните рамки, но да го начисли в
периода следващ този, през който данъкът
е следвало да се начисли.За да се прецени дали от обективна страна са налице
признаците на такова нарушение би следвало за всяка отделна доставка на стока
да се изследва какъв е бил срокът по ЗДДС, в които жалб.”ЕКОМЕТАН ВРАЦА”
ЕООД-гр.Враца е бил длъжен да начисли данъка, за да се прецени на тази основа
спазен ли е този срок и ако е пропуснат, то начислен ли е данъкът в следващия
период, следващ този, през който данъкът е следвало да се начисли. Според чл.86
ал.1 ЗДДС задължението на начисляване на ДДС възниква, когато данъкът е станал
изискуем. Следователно преди да изследва въпросите дали той е правилно начислен,
чрез изпълнение на поредицата от действия по чл.86 ал.1, т. 1-3 ЗДДС,
актосъставителят е бил длъжен първо да установи дали и кога е възникнало
задължението за начисляване, т.е. да установи за всяка доставка поотделно на
коя дата данъкът е станал изискуем. Кога данъкът става изискуем определят
разпоредбите на чл.25 ал.6 т.1 ЗДДС. Според нея на датата на възникване на
данъчното събитие по ал. 2, т.3 и т.4 данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. Предвид тези норми от изключително значение е да се установи за всяка
конкретна доставка датата на възникване на данъчното събитие. Последната може
да бъде установена по различен начин в зависимост от това дали става дума за
еднократна доставка по чл.25 ал.2 ЗДДС, за някоя от особените хипотези,
очертани в чл.25 ал.2 т.1-6 вкл. ЗДДС или за доставка с периодично, поетапно
или непрекъснато изпълнение по смисъла на чл.25 ал.4 ЗДДС.Нито в АУАН, нито в
НП е обсъдено коя конкретна хипотеза на данъчно събитие по чл.25 ал.2,3 или 4 ЗДДС се има предвид и то по отно-шение на всяка една от трите спорни доставки.
В съдебно заседание разпитаната като св.Ц.Г. изрично подчерта, че не е
изследвала въпроса за настъпване на данъчното събитие, а само е използвала информацията за датите на издаване на
фактурите и включването им в дневника за продажби на жалб.”ЕКОМЕТАН ВРАЦА”
ЕООД-гр.Враца. Не е искала и не се е интересувала от
други съпътстващи всяка доставка документи–договори,приемо-предавателни
протоколи, транспортни документи, установяващи на коя конкретно дата е
прехвърлена собствеността върху родово-определените стоки (гориво), предмет на
доставките. При родово определените вещи, каквото е и горивото моментът на
прехвърляне на собствеността е моментът на фактическото им предаване (чл.24
ал.2 ЗЗД). Моментът на прехвърляне на собствеността в стандартния случай е и
момент на настъпване на данъчното събитие, освен за периодичните доставки и
доставки с поетапно изпълнение. За последните според чл.25 ал.4 ЗДДС всеки
период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и
данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало
дължимо. За да се установи това обаче е следвало да се проверят и други
документи, а не само изисканите фактури. Индикация, че става дума за доставки с
периодично изпълнение се съдържат и в отправеното до жалб.”ЕКОМЕТАН ВРАЦА”
ЕООД-гр.Враца искане за представяне на документи и
писмени обяснения. Трябвало да се изследва дали е налице хипотеза на трайни
търговски отношения между страните и периодичност на доставките между тях.
Подобно изследване не е правено. Без да е изяснен този въпрос не може да се
стигне до еднозначен извод кога е възникнало за жалб. ”ЕКОМЕТАН ВРАЦА”
ЕООД-гр.Враца задължение да начисли дължимия ДДС по
всяка от трите фактури, респективно до кой краен момент той е длъжен да стори
това. Неизясняването на този въпрос впрочем е в противоречие с нормата на чл.52
ал.4 ЗАНН, изискваща преди да се произнесе по преписката наказващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства. При него, с оглед ежемесечно
подаваните справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС от страна на жалб.
”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.Враца, е имало повече от
достатъчно данни за всяка извършвана от него доставка. При наличие на повтарящи
се всеки месец контрагенти с отразени в дневниците за продажби доставки към
тях, обективирани в издадени от жалб.”ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца фактури, административно-наказващият орган е следвало да
изясни въпроса дали трите процесни фактури, обективират еднократни доставки по
чл.25 ал.2 ЗДДС или с тях са документирани данъчни събития в хипотезата на
чл.25 ал.4 или 5 ЗДДС. Според чл.25 ал.4 ЗДДС при доставка с периодично,
поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6 ал.2,
всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна
доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е
станало дължимо. В последната хипотеза, в която попадат спорните доставки,
видно от приложените фактури и счетоводни справки с оглед конкретните договорни
отношения между страните консумираните стоки през текущия месец се фактурират в
неговите рамки, като плащането се дължи до определена дата на следващия месец.
В последната хипотеза датата на данъчно събитие за всека от трите спорни
доставки е била в месеца, следващ месеца на издаване на фактурата, респективно
именно в този следващ месец възниква задължението да се начисли ДДС и фактурите
да посочат в дневника за продажби и да се включат в съответната
справка-декларация, отнасящи се за месеца, следващ този, в който са издадени
фактурите, в рамките на които е уговорено да се извърши плащането по тях.
Допълнително съдът приема,че ако нарушението
действи-телно е извършено от жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца е налице явно
„маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е за „първи път”, както е и отбелязано в НП, извършено е от
служител в счетоводната къща обслужваща фирмата – св.В.Р., явно поради незнание
или недоглеждане, поради големия оборот на фирмата и обстоятелството, че
документите са носени периодично. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици,
степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
адм. наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите установени по
делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК, във вр.
с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение, като маловажно.
Трите фактури са от последния ден на месеца – 30.04.2014 г. и са отразени в
следващия месец – май на
Относно възражението в
жалбата, че е налице нарушение на чл.182 от ЗДДС, а не такова по чл.180 ал.3 от ЗДДС, съдът не го възприема. При действително извършено адм.нарушение по чл.86
ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, същото се санкционира именно по текста на чл.180 ал.3
от ЗДДС, като при това положение имуществената санкция е правилно определена –
сумата от 12 505.25 лв.
Действително от една страна целта
на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани – чл.12 от ЗАНН. От друга страна
обаче не бива да се забравя целта на самия закон установяващ общите правила за
административните нарушения и наказания, за реда за установяването им, за
налагането и изпълнението им, за осигуряване на необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите – чл.1 от ЗАНН, при
което едно първоначално предупреждение за спазване на нормативните актове, ще
има също възпитателно и предупредително въздействие. По този начин в пълна
степен ще бъдат защитени правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ.
Следва обжалваното НП № 133346-0140390 от 15.01.2015
год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, се отмени изцяло с оглед допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционираното ЮЛ, също и поради неустановяване по един безспорен и несъмнен
начин, че жалб. „ЕКОМЕТАН ВРАЦА” ЕООД-гр.Враца е извършил нарушението, както и от друга страна алтернативно - поради маловажността
на случая на адм.нарушение. Горното е и с оглед Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 год. по Тълкувателно н.д. № 1/2005 год. на Върховния Касационен Съд
/ВКС/на Република България, относно преценката на административно - наказващият
орган за „маловажност” на случая съгласно чл.28 от ЗАНН. Същия се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В тази насока жалбата се явява
основателна.
Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП № 133346-0140390
от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
Гр.Враца
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
26.11.2015 г. /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /