Решение по дело №902/2020 на Районен съд - Бургас

 

   Р Е Ш Е Н И Е

№   747                            2.07.2020 год.                    гр.Бургас

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                      17-ти наказателен състав   

на осми юни                                             две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 902 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В.Р.В. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-006423 от 22.01.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП", с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 за извършено нарушение по  чл. 140, ал. 1 са му наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

 Жалбоподателят не оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че не е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена. Моли НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 23.07.2019 г. жалбоподателя В. управлявал л.а. *** в гр.Бургас, в района на летището. Полицейски служители спрели управлявания от жалбоподателя автомобил. На място бил изпратен от ОДЧ към ОД на МВР – Бургас да окаже съдействие за извършване на проверка свидетелят Д. мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция". При извършена проверка той констатирал, че управляваният от В. автомобил е със служебно прекратена регистрация от 26.06.2018 г. и след тази дата не е бил надлежно регистриран. Установява се, че собствеността върху автомобила е на ****, който не е изпълнил задължението си в законоустановения 2-месечен срок да регистрира превозното средство на свое име.

За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля Д. са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая се касае за нарушение по  чл. 140, ал. 1 , съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 23.07.2019 г. около 11,30 часа жалбоподателя е управлявала в гр. Бургас описания автомобил, собственост на друго лице, който е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 26.06.2018 г.

За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка "ГО", талон за преминат ГТП, като тези обстоятелства сочат, че обективно е било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че регистрацията на автомобила служебно е била прекратена. В тази връзка не се доказа субективният елемент от състава на нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-006423 от 22.01.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП", с което на В.Р.В. ЕГН********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 за извършено нарушение по  чл. 140, ал. 1 са му наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В.Р.В. ЕГН********** сумата от 400 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.