Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 06.11.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и първи октомври през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА А.А
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
Й.
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря
Пандурска и в присъствието
на прокурора Димитров , като разгледа
докладваното от съдия Й. В . Н.
О. Х. Д . № 4071
по описа за 2019 година , и за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 23.10.17г. по
Н .О .Х .Д . № 11574 /15г , СРС,
НО ,16 с - в е
признал подсъдимия Д.И.Й. за невиновен за извършено престъпление по чл. 131 А пр.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.
29 ал.1 б. А „ от НК, поради което и на
осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение . С присъдата
на осн. чл.190 ал.1 от НПК направените разноски по делото в размер на 230 лв са оставени за сметка на държавата.
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП , с който
се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде
осъден по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд , като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него .
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Д.И.Й. - адв. С. пледира да се потвърди присъдата на СРС и протеста да се остави без уважение .
В съдебно заседание подсъдимият Д.И.Й. иска да бъде потвърдена оправдателната присъда , тъй като е невинен .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Протестът
е неоснователен .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен материал е
приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Й. е осъждан,
неженен и не работи.
Подсъдимият Д.И.Й.
и свидетелят И.С.А. се познавали, тъй като съпругата на Й. имала родствена
връзка с А.. Свидетелят И.С.А. живеел на квартира в гр. София, ул. „Средна
гора" № ** заедно със своя брат С.А.Х.. С.Х.имал психиатрично заболяване,
диагностицирано като параноидна шизофрения и това налагало И. А. да полага непрестанни
грижи за него. На същия адрес, със съгласието на наемодателя на А., живеел и
подсъдимият Д.Й. заедно със съпругата си и техните деца. Уговорката между него
и И. А. била да заплаща наемна цена в размер на 125 лева на хазяина, а двете
семейства следвало да си поделят парите за останалите разноски за консумативи.
Съвместното съжителство, както и неуредени финансовивзаимоотношения, развалили
по принцип добрите отношения между И. А. и Д.Й.. Друг проблем възникнал заради
действията на децата на подсъдимия Й., които били доста буйни и хвърляли камъни
по прозорците на паркираните в двора на къщата коли. Поради това и хазяинът
направил забележка на свидетеля А., той от своя страна обърнал внимание на децата
на Д.Й., на което подсъдимият се ядосал.
На
31.03.2013 г. съпругата на подсъдимия Й. била в болница, а Д.Й. вечерта, след
работа, бил заедно с нейния брат А. и със свидетеля В.Й.. Тримата отишли заедно
в дома на свидетеля Й., находящ се в гр. София, ул. „********Тримата пили по
две-три бири, след което около 00:30 - 01:00 ч. подсъдимият Й. се прибрал в
квартирата си.
На 31.03.2013 г.,
около 21:00 ч. И. А. се прибирал към дома си. Той бил употребил алкохол - два
литра бира и бил повлиян сериозно от изпитото количество. На неустановено
място, неустановени лица нанесли побой на И. А. чрез нанасяне на удари с юмруци
и крака в областта на тялото и главата му. Вследствие на ударите А. паднал на
земята и му били счупени три ребра, както и имал мекотъканни наранявания.
Същата вечер, тъй като бил пиян, свидетелят А. легнал и заспал в дома си, а на
01.04.2013 г. се почувствал зле и извикал „Бърза помощ", която го откарала
в УМБАЛСМ „Пирогов". В медицинското заведение на А. били установени
посочените травматични увреждания, а самият той отказал да остане в болницата
на лечение. Впоследствие И. А. подал сигнал в полицията за това, че лице на име
А. му е нанесло побой. Във връзка със сигнала, на място бил изпратен полицейски
екип - свидетелите С.С.и С.М., които установили самоличността на И. А., както и
задържали лицето, за което А. твърдял, че му е нанесъл побой - подсъдимият Д.Й.,
след като установили и неговата самоличност. Никой от полицейските служители не
е възприел каквито и да е белези от нанесен побой по лицето или тялото на А. и
не описал такива в изготвената документация. Живущите наоколо също не са
възприели какъвто и да е шум или възникнал скандал в двора пред квартирата.
Впоследствие свидетелят А. отишъл в дома на свидетеля А.Й., негова леля, която
се грижила за него, докато се възстанови от травмите. На свидетелката Й. пострадалият също посочил, че е бил наранен
от
подсъдимия Д.Й. и не бил на работа в
следващите 15-20 дни. На 13.04.2013 г. свидетелят А. отишъл при съдебен лекар,
за да бъде освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение.
От
заключението на приетата съдебно-
медицинска
експертиза се установява, че вследствие на
инцидент на 31.03.2013 г. на И.С.А. са установени счупване на три ребра
по две анатомични линии, групирани и наслагващи се кръвонасядания по меките тъкани на гръдния
кош в ляво, парциални пневмоторакси в двустранно върхово. Вещото лице сочи, че
тези увреждания са причинили на И. А. трайно нарушение в движението на снагата
за период по-голям от 30 дни. Вещото лице сочи, че пневмотораксите са причинили
на А. временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От
заключението на приетата съдебно психиатрична експертиза, изготвена по
отношение на И. А. , се установява, че
той е психично здрав и по време на инцидента е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От заключението
на приетата психиатрична експертиза, изготвена по отношение на Д.Й. , се установява, че същият е психично здрав,
по време на инцидента е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
От заключението на приетата
съдебно психиатрична експертиза, изготвена по отношение на С.А. е видно, че той
страда от множество психични заболявания, диагностициран е с параноидна
шизофрения, поради което и не може да дава адекватни свидетелски показания.
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства : гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства : показанията на свидетелите С.А. М., С. Г. С., В.В.Й., И.А.И.,
А.Х.Й. , заключението на приетата съдебно-
медицинска
експертиза , заключението на приетата съдебно психиатрична експертиза,
изготвена по отношение на И. А. , заключението на приетата психиатрична
експертиза, изготвена по отношение на Д.Й. , заключението на приетата съдебно
психиатрична експертиза, изготвена по отношение наС.А. свидетелство за съдимост на
подсъдимия .
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и
авторството на подсъдимия , които имат
значение за ангажиране на наказателната
му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият Д.И.Й. с деянието си
не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131 А пр.2
вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А „ от НК, а именно това, че на 31.03.2013 г.,
около 21:00 часа, в гр. София, пред жилищна кооперация на ул. ********, чрез
нанасяне на удари с юмруци и крак в областта на тялото /гърдите и гърба/,
причинил на И.С.А. средна телесна повреда, закрита гръдна травма, изразяваща се
в счупване на три ребра по две анатомични линии, което е причинило „трайно
затруднение в движението на снагата" за срок по-голям от 30 дни, групирани
и наслагващи се кръвонасядания по меките тъкани на гръдния кош в ляво,
парциални пневмоторакси двустранно върхово, което е причинило „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено в
условията на опА.рецидив, след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 г. с определение № 94 от
15.05.06 г. по ЧНД № 285/06 г. на Районен съд гр. Бяла, с което се групират
присъди по НОХД № 490/97 г. на Районен съд гр. Бяла, НОХД № 265/97 г. на
Районен съд гр. Търговище, НОХД № 121/98 г. на Военен съд гр. Барна, като е
определено едно общо наказание в размер на 1 г. и 4 м. ЛОС при първоначален общ
режим, групира наложените наказания постановени с присъда по НОХД № 390/03 г.
Районен съд гр. Бяла, НОХД № 381/04 г. Районен съд гр. Бяла, НОХД № 209/04 г.
Районен съд гр. Бяла в размер на 4 г., при строг режим на изтърпяване, като на
осн. чл. 24 от НК, общото наказание се увеличава с 3 месеца до размер на 4 г. и
3 м. лишаване от свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит
тип; по НОХД № 475/12 г. на Районен съд гр. Бяла, наложено наказание 1 г.
лишаване от свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип .
Независимо от обстоятелството ,
че по делото е безспорно установено , че
на инкриминираната дата и на неустановено място на пострадалия И.С.А. посредством
нанасяне нанасяне на удари с юмруци и
крака в областта на тялото и главата му , е било причинено
от неустановени по делото лица телесно увреждане по смисъла на чл. 129 ал.2
вр. ал.1 от НК , а именно средна телесна повреда - закрита гръдна
травма, изразяваща се в счупване на три ребра по две анатомични линии, което е
причинило „трайно затруднение в движението на снагата" за срок по-голям от
30 дни, както и групирани и наслагващи
се кръвонасядания по меките тъкани на гръдния кош в ляво, парциални
пневмоторакси двустранно върхово, което му е причинило „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота,въззивният съд намира ,че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства , както и доказателствени средства, не се
установява по безсъмнен начин именно подсъдимия
да е нанесъл телесното увреждане на пострадалия
И.С.А., при което правилно е преценено от първата инстанция ,
че по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по делото и
следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. . В тази
насока по делото
не са налице безспорни доказателства , установяващи извършването на
деянието от страна на подсъдимия по делото .
Изложеният довод в протеста ,че обвинението се доказва от разпита на свидетеля И.С.А. по делото
, не
се споделя от настоящата съдебна инстанция ,тъй като въззивният съд намира , че от разпита на нито един от разпитаните свидетели по делото ,включително
и този сочен от прокурора ,както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, не може да се установи по безсъмнен начин, че
именно подсъдимия е лицето
,което чрез нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на
тялото и главата , е причинило средна телесна повреда на И.С.А. . В показанията на свидетеля И.С.А. са налице противоречия и
неясноти , които не позволяват да се направи категоричен и несъмнен извод относно
авторството на деянието в лицето на подсъдимия по делот . По отношение на показанията на
пострадалия И.С.А. въззивния съд
намира , че от същите
не може
да се установи авторството на деянието в лицето на подсъдимия по делото по един
безсъмнен и безспорен начин . В тази насока
,правилно СРС е посочил ,че в показанията си пред съда , свидетеля А. първоначално сочи, че е получавал
удари единствено от подсъдимия Й., а в
края на разпита си същия свидетел , вече
говори за три лица, които са му нанасяли удари. Видно е от разпита му пред СРС
,че първоначално същия сочи, че е изпил
вечерта една бира, а впоследствие допълва, че е изпил два литра бира и се е
чувствал пиян. За това състояние говори и реакцията му след нанесените травми -
да си легне, вместо да бъде прегледан и да се предприемат незабавно
необходимите медицински грижи. В
тази връзка при обсъждане на
неговите показания , следва да се отчете обстоятелството, че на инкриминираната вечер свидетеля е бил повлиян от изпития алкохол В
тази връзка следва да се посочи и обстоятелството ,че никой от съседите не е чул нищо от описаното
от свидетеля А. нападение, осъществено
по отношение на него , като в тази насока са показанията на свидетеля И.. В
тази насока следва да се посочи и
обстоятелството , че между
свидетеля А. и подсъдимия Й., е
имало влошени отношения и преди инкриминираната дата , които също внасят съмнение дали пострадалият А. правилно е
възприел нападателя или нападателите си.
Налице са и показанията на свидетеля Й.,
който сочи , че на посочената от свидетеля А. дата и час е бил заедно с
подсъдимия Й., в дома си, а с тях не е бил свидетелят И. А.. Следва да се отчете и обстоятелството, че от твърдяния очевидецС.А.
не могат да бъдат снети показания, предвид данните за влошеното му психично
здраве, препятстващо възможността правилно да възприема фактите от обективната
действителност и да дава адекватни показания за тях . По делото не са събрани други
доказателства – свидетели очевидци или други такива свидетели
,които да сочат ,че именно подсъдимия е
лицето нанесло удари върху пострадалия , а и в обясненията си подсъдимия
не се признава за виновен в извършването на деянието , при което авторството на деянието в лицето на подсъдимия не е доказано по
делото . Обясненията на
подсъдимия Й. са конкретни, детайлни, последователни и същите се подкрепят от показанията
на свидетеля Й. , с оглед на което , доколкото те не се оборват от събраните
доказателства, същите следва да бъдат кредитирани и преценявани като
доказателствено средство . В този смисъл по делото не са
налице безспорни доказателства ,които да сочат ,че именно подсъдимия е
извършил действия по нанасяне на удари
по отношение на пострадалия , при което
подсъдимия следва да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на
осн. чл. 304 от НПК .
Законосъобразно
с присъдата с оглед изхода на делото на осн. чл.190 ал.1 от НПК
направените разноски по делото в
размер на 230 лв са оставени за сметка на държавата.
При
извършената служебна проверка , въззивният съд не
констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални
нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена , а протестът да се остави без уважение .
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 23.10.17г. по Н .О .Х .Д . № 11574 /15г , СРС, НО ,16 с - в.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.