Решение по дело №129/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 59
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 6 август 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200129
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Севлиево , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200129 по описа за 2021 година
Жалбоподателят ЕТ «Н. – Н.Н.», ЕИК: 1075173, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. «Р.» № 14, представлявано от Н. Т. Н., е обжалвал наказателно
постановление № 541814-F532960 от 01.07.2021 година, издадено от Началника на Отдел
«Оперативни дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което за извършено нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на МФ /Наредбата/, и на основание чл.185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС му е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева. В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, за което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява представител при
разглеждане на делото, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които
съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.01.2020 година свидетелите СВ. АТ. Г., Т.Х. Р. – С. и АЛ. Ф. М. – служители в НАП
при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект – Дрогерия, находящ се на ул. „Р.“
№ 14 в гр. Севлиево, стопанисван от ЕТ „Н. – Н.Н.“. По време на проверката било
установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП с ИД на ФУ ZK055393,
съгласно Дневен финансов отчет „Х“ № 010533/04.01.2020 година е в размер на 192,38 лева,
а фактическата наличност в касата била в размер на 174,60 лева, съгласно изготвен от Г.Т.Т.
– продавач – консултант, опис на паричните средства. Фискалното устройство модел
1
„Tremol ZM – UL – V2“ с ИН на ФУ ZK055393 и ФП № 50154720 притежава и са
активирани функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Тъй като
установената промяна в касовата наличност била в размер на 17,78 лева и представлявала
извеждане на пари от касата, което не било отразено на фискалното устройство в момента на
извършването му, проверяващите приели, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова
наличност /извеждане на пари от касата/ на ФУ чрез операцията „служебно изведени“ суми.
За констатациите от проверката и на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 50, ал. 1 от
ДОПК бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0002909 от 04.01.2020
година.
В последствие, на 06.01.2020 година, свидетелят С.Г., в присъствието на свид. Т.Р. – С. и
А.М., съставил срещу едноличния търговец - жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение № F532960, в който описал горепосочените фактически
обстоятелства и приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 33,
ал. 1 от Наредбата.
След предявяване на АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че ще
представи такива в законоустановения срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Н.Н. е депозирала писмени възражения срещу съставения
АУАН, в които твърди, че малко преди проверката е взела парите от касата, за да закупи
почистващи препарати, като имала намерение при връщането си в дрогерията да отрази
похарчената сума в касовата книга и касовия апарат. В писмените възражения Н. твърди, че
осъзнава грешката, която е допуснала, но държи да отбележи, че тя не е умишлена. Освен
това сочи, че за 20 – годишното съществуване на дрогерията, не са допускани такива
нарушения и изобщо нарушения на данъчното и осигурителното законодателство.
Въз основа на този акт било съставено и обжалваното наказателно постановление, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло
описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от
правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 285, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500,00 лева за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите С.Г., Т.Р. – С. и А.М., съпоставени с писмените доказателства: АУАН от
06.01.2020 година; обжалваното наказателно постановление, Протокол за извършена
проверка 04.01.2020 година, към който са приложени фискален бон и Дневен финансов
отчет; Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
04.01.2020 година и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 година на Изпълнителния
директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
2
17.03.2021 година. Жалбата е заведена в деловодството на ТД на НАП – Велико Търново на
24.03.2021 година, тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Г., на длъжност Инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г.
на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такъв притежава правото да съставя
АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Ж.И.А. – Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в ЦУ на
НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР- 17/17.05.2018 г.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34
от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно наказателното
производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.
Същият е съставен и връчен в присъствието на представляващия едноличния търговец.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно,
при спазване изискванията на чл. 57 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото
доказателства - писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП, е формулирано пълно, точно и ясно, като
е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя са доказани
по безспорен и несъмнен начин. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно - наказателното производство. Както в АУАН, така и
в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
осъществено, и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно
е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление: чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във
вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, според която: „Лице, което наруши реда и начина за одобряване
на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или
сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“.
Санкциите за юридически лица по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500, 00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и
от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително
3
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н -18/13.12.2006 г. на МФ.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели
/актосъставител и свидетели по акта/ и събраните писмени доказателства. Показанията на
свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са логични, последователни,
непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, като показанията им са дадени въз
основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения.
В разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава
наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата,
която определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, като съгласно ал. 2 на същия член за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите
по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателят фискално
устройство е притежавало операции по ал. 1, поради което всяка една промяна в касовата
наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени
доказателства по делото: Протокол за извършена проверка от 04.01.2020 година; Опис на
касовата наличност; Дневен финансов отчет и Фискален бон, както и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че е била
налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на
17,78 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е
била в размер на 192,38 лева, а съгласно междинния отчет от ФП била в размер на 174,60
лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило
извеждане на сумата от 17,78 лева в касата, в момента на нейното действително извеждане.
ЗДДС, както и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. изчерпателно посочват случаите, в които
данъчнозадълженото лице е длъжно да отразява промяната в касовата наличност и не
съдържат изключения от правилото, поради което и направените с писмените възражения
срещу съставения АУАН възражения и това, че парите били взети от касата, за да се закупят
с тях почистващи препарати и едва след закупуването им да бъде отразена използваната
сума като изведена от касата, се явяват неоснователни.
4
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да
отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 04.01.2020 година в момента на
извършването й с точност до минута, а именно извеждане от касата на сумата от 17,78 лева,
едноличният търговец - жалбоподател е осъществил състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Деянието е извършено
при бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението да регистрира във ФУ чрез
операцията "служебно изведени" сумата от 17,78 лева. Тъй като при бездействие не може да
се установи точния момент на извършване на нарушението, този момент се извлича от
приложените по делото писмени доказателства и вписаното в АУАН и НП.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административно наказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
Следва да се отбележи, че така установеното нарушение е от категорията на формалните
нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в състава
им не е посочено настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се
осъществяват със самия факт на извършването им.
Правилно е издирена и приложена съответната за това нарушение санкционна норма на чл.
185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при допуснато нарушение на
Наредбата, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на юридическа лица се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Същевременно съдът отчита, че
АНО е изложил бланкетни мотиви касателно индивидуализацията на определения размер на
санкцията от 500 лева.
Съдът не споделя изложеното от АНО, че в процесния случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за "маловажни
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид. Касае се за първо по ред нарушение, извършено
инцидентно – от представените по делото доказателства не се установиха данни за други
нарушения на ЗДДС, размерът на неотразената като "служебно изведена" сума от наличното
в обекта фискално устройство, е със значително малък размер от 17,78 лева, което сочи на
5
по - ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с
обикновените случаи на нарушенията от съответния вид. При това положение е било
достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение ще
се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо налагането на имуществена санкция, дори и
същата да се определи в минималния предвиден от законодателя размер, би се явила
несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на дееца и не би
съответствала на характера и тежестта на нарушението. Неотразената като изведена сума
чрез функцията "служебно изведени" е в размер на 17,78 лева, която е над 10 пъти по-малка
от наложената административна санкция в размер на 500 лева. Като не е квалифицирал
нарушението като маловажен случай, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което
наказателното постановление следва да се отмени. Обстоятелството, че нарушението е
формално не изключва възможността за квалифицирането му като маловажен случай. Както
се посочи и по-горе, по делото се установи по безспорен начин наличието на множество
смекчаващи обстоятелства, което е достатъчно основание за квалифицирането на
нарушението като маловажен случай.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото наказващият орган следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокатска защита, които видно от договора за правна
помощ възлизат на сумата от 300,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 541814-F532960 от 01.07.2020 година, издадено от
Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „Н. - Н.Н.“, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Р.» № 14, представлявано от Н. Т. Н., за
извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ и на
основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК:
1310631880291, да заплати на ЕТ „Н. - Н.Н.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. «Р.» № 14, представлявано от Н. Т. Н., направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6


Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7