№ 483
гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря П. П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Х. В. С., чрез
адв. И., срещу Решение №4167/20.12.2023 г., постановено по гр. д.
№1806/2023 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен предявеният
от В. Х. М. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на В. Х. М. сума в
размер на 366,20 лв., представляваща част от общо претендирана сума в общ
размер на 571,40 лв. за консумирана и незаплатена електроенергия за периода
от м. март 2022 г. до м. юни 2022 г., на отдадения под наем недвижим имот,
находящ се в ***************, а именно за: сума в размер на 181 лв.,
представляваща ел. енергия, дължима за м. март 2022 г.; сума в размер на
116,80 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. април 2022 г.; сума в
размер на 68,40 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. юни 2022 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от
В. Х. М. срещу Х. В. С. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр.
II, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 205,20 лв.,
представляваща ел. енергия, дължима за м. февруари 2022 г., остатък след
извършено прихващане, и е влязло в законна сила в тази част.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че
плащането на претендираните суми било недоказано. Сочи, че за периода от
01.03.2022 г. до 14.03.2022 г. и за периода от 13.06.2022 г. до 30.03.2022 г.
липсвали доказателства за плащане. Посочва, че било неясно по какъв начин
били формирани претендираните суми за конкретния обект в къщата, след
като според представените доказателства задълженията за потребена
електроенергия били в значително по-висок размер от претендирания. Счита,
че ИМ била нередовна. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Х.
М., чрез адв. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Сочи, че консумираната електроенергия от наемателя се отчитала от
контролен електромер, чиито показания той лично изпращал чрез
приложение Вайбър на наемодателя – като снимка или показания на
електромера, и сумите били изчислени към цената за кВч електроенергия,
която към него момент била 20 ст. за дневна тарифа и 10 ст. за нощна тарифа.
Посочва, че сумите по платежните били по-високи от претендираните, защото
наемателят не бил потребил цялото количество електроенергия. Отправя
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от В. Х. М., ЕГН **********, чрез адв. И., с която е предявен
иск срещу Х. В. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. II,
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 366,20 лв., представляваща
част от общо претендирана сума в общ размер на 571,40 лв. за дължими
разходи за потребена електроенергия в нает недвижим имот по Договор за
наем от 22.09.2021 г., находящ се в *************** за периода от м. март
2022 г. до м. юни 2022 г., формирана, както следва: сума в размер на 181 лв.,
представляваща ел. енергия, дължима за м. март 2022 г.; сума в размер на
116,80 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. април 2022 г.; сума в
размер на 68,40 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. юни 2022 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
В исковата молба, уточнена в настоящото производство, ищецът В. Х.
М., излага, че на 22.09.2021 г. предоставил на Х. С. първи и част от приземен
етаж от собствената си къща, находяща се в ***************, за възмездно
ползване, като фактическата власт върху имота била предадена на С. от
предишния собственик. В т. 5.1 от договора била уговорено, че наемателят се
задължава да заплаща в срок и консумативните разходи, сред които и тези за
потребена електроенергия. Уговорили се, че наемателят ще засича
показанията на електромера и ще му ги изпраща по Вайбър, за да ги заплати
по електронен път. Счита, че за краен срок за плащане на разходите следва да
се приеме датата, след изтичане на която електрозахранването ще бъде
преустановено. Поддържа, че за м. февруари, март, април и юни наемателят
не бил заплатил разходите за електроенергия, като за м. 02.2022 г. били
потребени 547 кВтч по дневната тарифа и 457 кВтч по нощната тарифа, за м.
2
03.2022 г. - 515 кВтч по дневната тарифа и 345 кВтч по нощната тарифа, за м.
04.2022 г. - 382 кВтч по дневната тарифа и 134 кВтч по нощната тарифа, за м.
06.2022 г. - 189 кВтч по дневната тарифа и 140 кВтч по нощната тарифа.
Прекратил едностранно договора с едномесечно предизвестие. На 25.07.2022
г. С. предал ключовете от имота и го напуснал.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. В. С., чрез
адв. И., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита исковата молба за нередовна. Посочва, че прекратяването на договора
не било извършено по предвидения в договора ред. Оспорва заплащането на
претендираните суми от ищеца на доставчика на електроенергия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С приобщения по делото договор за отдаване под наем от 22.09.2021 г. В.
Х. М. в качеството на наемодател е предоставил на Х. В. С. в качеството на
наемател за възмездно ползване първи и част от приземен етаж от къща,
находяща се в ***************.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот с №153, том IX,
рег. №13313, дело №1530/2021 г. В. Х. М. е закупил самостоятелен обект с ид.
10135.2555.169.1.4, находящ се в ***************, на първи етаж, с
предназначение: жилище, апартамент, ведно с три изби и тоалет в избата и
таванска стая, както и ¼ ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху
дворното място.
По делото са приобщени разписки от Изипей за заплатени задължения по
фактури, издадени от „Енерго-Про Продажби“ АД към В. Х. М., с адрес –
*************, ап. ч1, както следва:
- разписка № 0400015616952085/09.05.2022 г. на стойност 425,80 лв. -
консумирана електроенергия за периода от 14.03.2022 г. до 13.04.2022 г., със
срок на плащане – 16.05.2022 г.;
- приложение към разписка № 0400015757590082 за фактура
**********.**********/23.05.2022 г. на стойност 261,13 лв. - консумирана
електроенергия за периода от 14.04.2022 г. до 13.05.2022 г., със срок на
плащане – 15.06.2022 г.;
- приложение към разписка № 0400016013331774 за фактура
**********.**********/23.06.2022 г. на стойност 189,52 лв. - консумирана
електроенергия за периода от 14.05.2022 г. до 13.06.2022 г., със срок на
плащане – 15.07.2022 г.
От справка от „Енерго-Про Продажби“ АД за проверка на сметки и
плащане по клиентски №**********, извършена на 22.11.2023 г., се
установява, че към тази дата клиентът няма задължения.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване, защото част
от тях касаят период, различен от процесния, а от други не могат да бъдат
направени фактически изводи относно правнорелевантните факти.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
3
изготвено от вещото лице Л. Б., което съдът кредитира като обективно, пълно
и компетентно, се установява, че през м. 03.2022 г. били потребени 515 кВтч
по дневната тарифа и 345 кВтч по нощната тарифа на обща стойност 173,76
лв. с ДДС, през м. 04.2022 г. - 382 кВтч по дневната тарифа и 134 кВтч по
нощната тарифа на обща стойност 112,13 лв. с ДДС, и през м. 06.2022 г. - 189
кВтч по дневната тарифа и 140 кВтч по нощната тарифа на обща стойност
65,66 лв. с ДДС. За всеки месец през периода от м. 03.2022 г. до м. 06.2022 г.
цената за кВтч за дневна енергия била 0,245316 лв. с ДДС, а за нощната
енергия – 0,137424 с ДДС, като в тези цени били включени и таксите за ел.
услуги.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Липсва спор между страните, че по силата на договор за наем от
22.09.2021 г. между въззиваемия в качеството на наемодател и въззивника в
качеството на наемател, е възникнало валидно облигационно правоотношение
за предоставяне на първи и част от приземен етаж от къща, собственост на
въззиваемия, за въззмездно ползване.
Страните не спорят, че въззиваемият е изпълнил поетото с договора
задължение да предаде жилището в състояние, годно за обитаване. Няма
спор, че въззивникът е използвал вещта през процесния период по
предназначение, т. е. за живеене.
Безспорно е също така, че през периода от м. март до м. юни 2022 г.
наемното правоотношение между страните не е прекратено. Ирелевантно е по
настоящия спор дали след този период правоотношението е продължило да
съществува. Въззиваемият твърди, че е извършил прихващане на получения
депозит с вземането си за наемна цена, но в случая се претендират не суми за
наем, а суми за консумативи.
В т. 5. 1 от договора за наем страните са уговорили, че наемателят се
задължава да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, които
включват, но не се ограничават до: вода, ел. енергия, топлоенергия, телефон и
др. С клаузата не е уговорено нещо различно от диспозитивното правилото на
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, според което наемателят е длъжен да плаща разходите,
свързани с ползуването на вещта. Изискуемостта на задължението за
заплащане на разходите за електроенергия от наемателя на наемодателя
настъпва от възникването му, тъй като в договора за наем не е уговорен срок
за изпълнението му, по арг. от чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото
задължението на наемателя за заплащане на електроенергия е свързано с
потребяването й, следва да се приеме, че падежът му съвпада с падежа на
вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД към наемодателя за консумирана
енергия.
Задължението за заплащане на ел. енергия от наемателя възниква само в
случай, че същата е реално потребена. Въззивната страна не оспорва, че е
живяла в жилището през процесния период и че в него е консумирано
твърдяното количество електроенергия. По делото са събрани писмени
доказателства (приложения към разписки към фактури, издадени от „Енерго-
4
Про Продажби“ АД), от които се установява, че през периода от 14.03.2022 г.
до 13.06.2022 г. в наетия имот е потребена електроенергия.
С оглед гореизложеното, съдът намира основанието на вземанията на
наемодателя за разходи за ел. енергия за доказано. За установяване на техния
размер по делото е прието експертно заключение. Според същото стойността
на потребената през м. март 2022 г. ел. енергия според продажната цена на
„Енерго-Про Продажби“ АД за дневна и за нощна тарифа е 173,76 лв. с ДДС,
през м. април 2022 г. - 112,13 лв. с ДДС, през м. юни 2022 г. - 65,66 лв. с ДДС.
Следователно за процесния период стойността на потребената ел. енергия,
дължима от наемателя на наемодателя на осн. чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД, е в общ размер на 351,55 лв.
Доколкото е установено по безсъмнен начин, че електроенергия е
консумирана от въззивника и той не оспорва, че е потребил твърдяното от
наемодателя количество електроенергия, в тежест на наемателя е да установи,
че е заплатил на въззиваемия разходите за ел. енергия. Доказателства за
погасяване на задълженията обаче не са ангажирани.
По изложените съображения, искът по чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД е частично основателен - за сумата от 351,55 лв., формирана, както
следва: сума в размер на 173,76 лв., представляваща ел. енергия, дължима за
м. март 2022 г.; сума в размер на 112,13 лв., представляваща ел. енергия,
дължима за м. април 2022 г.; сума в размер на 65,66 лв., представляваща ел.
енергия, дължима за м. юни 2022 г., и като такъв следва да бъде уважен за
посочените суми. Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни
инстанции в тази част, решението следва да бъде потвърдено в тази част. За
разликата над сумата от 351,55 лв. до обжалваната част от претенцията в
размер на 366,20 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, а
първоинстанционното решение в тази част – отмени.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените в първоинстанционното и във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 50 лв. за държавна такса, 400
лв. за депозит за особен представител и 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и доказателства за извършването им. Съобразно
уважената част от исковете в тежест на въззивника следва да бъде възложена
сума в размер на 522,96 лв., представляваща разноски, сторени от
въззиваемия в първоинстанционното производство. Представен е списък по
чл. 80 ГПК за направени разноски за настоящото въззивно производство в
размер на 200 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 400
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. Представени са и доказателства за заплащане на сума в
размер на 107,89 лв. за окончателно възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
Съобразно обжалваната и уважена част от исковете в тежест на въззивника
следва да бъде възложена сума в размер на 679,57 лв., представляваща
разноски, сторени от въззиваемия във въззивното производство. За двете
инстанции на въззиваемия се дължат общо 1202,53 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4167/20.12.2023 г., постановено по гр. д.
№1806/2023 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен предявеният
от В. Х. М., ЕГН **********, срещу Х. В. С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като Х. В. С. е осъден да
заплати на В. Х. М. сума в размер на 351,55 лв., представляваща дължими по
Договор за наем от 22.09.2021 г. разходи за потребена електроенергия в нает
недвижим имот, находящ се в ***************, за периода от м. март 2022 г.
до м. юни 2022 г., формирана, както следва: сума в размер на 173,76 лв.,
представляваща ел. енергия, дължима за м. март 2022 г.; сума в размер на
112,13 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. април 2022 г.; сума в
размер на 65,66 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. юни 2022 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОТМЕНЯ Решение №4167/20.12.2023 г., постановено по гр. д.
№1806/2023 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен предявеният
от В. Х. М., ЕГН **********, срещу Х. В. С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като Х. В. С. е осъден да
заплати на В. Х. М. сума за разликата над 351,55 лв. до обжалваната част от
претенцията в размер на 366,20 лв., представляваща дължими по Договор за
наем от 22.09.2021 г. разходи за потребена електроенергия в нает недвижим
имот, находящ се в ***************, за периода от м. март 2022 г. до м. юни
2022 г., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. М., ЕГН **********, срещу Х. В. С.,
ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. II, вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сума за разликата над 351,55 лв. /триста
петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ до обжалваната част от
претенцията в размер на 366,20 лв. /триста шестдесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължими по Договор за наем от 22.09.2021 г.
разходи за потребена електроенергия в нает недвижим имот, находящ се в
***************, за периода от м. март 2022 г. до м. юни 2022 г.
ОСЪЖДА Х. В. С., ЕГН **********, да заплати на В. Х. М., ЕГН
**********, сума в размер на 1202,53 лв. /хиляда двеста и два лева и петдесет
и три стотинки/, представляваща сторените в първоинстанционното и във
въззивното производство съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от
В. Х. М. срещу Х. В. С. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр.
II, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 205,20 лв.,
представляваща ел. енергия, дължима за м. февруари 2022 г., остатък след
извършено прихващане, и е влязло в законна сила в тази част.
Решението не подлежи на обжалване по арг. от чл. 281, ал. 3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7