Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 05.03.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2336 по описа на
съда за 2020г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано след
прекратяване и изпращане по подсъдност на ***. Ищецът ***, ***, е предявил срещу
П.П.А., ЕГН **********, искове за признаване на установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от ***– главница, ведно със законна лихва върху главницата от ***до
окончателното изплащане на сумата. Евентуално е направено искане за
установяване дължимост на сумата ***, представляваща ***неплатени вноски с
настъпил падеж от ***както и да бъде осъден
ответника за останалите падежирали вноски до приключване на устните
състезания в размер на ***, представляващи вноски с ненастъпил падеж. Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на ЗИ по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ***и по него е издадена Заповед, с която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца следните суми: ***– изискуема главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице ***ведно със законната лихва върху
главницата от ***до окончателното плащане на задължението; ***– ДТ и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че ответницата е била солидарен длъжник
по кредита, отпуснат от ***, по който кредитополучател е била П.Д.Б., а
ответницата и Б.А.Б.са били солидарни длъжници. Сочи се, че с договор за цесия
от ***вземанията по кредита са прехвърлени на ищеца, което е съобщено на
ответника на ***с него той е уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост,
настъпила поради неизпълнение по договора. Ищецът твърди, че ответникът не е
извършил плащания по задължението. Заявява, че при преценка, че ответникът не е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изизскуемост, следва да се съобрази
продължаващото неизпълнение по договора в хода на делото, поради което
предявява и евентуалния си осъдителен иск. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Сочи, че на ***между ищеца и кредитополучателя П.Б.е
постигнато двустранно писмено споразумение във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договора за кредит, като П.Б.се е съгласила да изплати на ищеца
задължение в общ размер от ***Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба е изтекъл срокът, предвиден в чл. 147 от ЗЗД - 6 месечен от обявяването
на предсрочната изискуемост на кредитополучателя, и ищецът не е търсил
вземането си в този срок. Счита също, че предприетите действия спрямо главния
длъжник в хода на заповедното производство, не могат да бъдат отнесени спрямо
поръчителя по предявен осъдителен иск. Счита, че като поръчител е освободен от
задълженията си, и ищецът не е запазил правата си срещу ответника – поръчител.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ***се установява, че ищецът е депозирал
на ***пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу П.Д.Б., Б.А.Б.и ответника П.П.А.
за солидарно заплащане на сумата ***- главница ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - ***до окончателното
изплащане на вземането, както и направени разноски. Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена ***която е възразена в срок от
ответника П.П.А.. С Разпореждане на съда, получено на ***е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си срещу възразилия длъжник. Искът
по чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае суми
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
От приложения по делото ***се установява, че страните
са сключили договор, по който ***е отпуснал на кредитополучател 1 – П.Д.Б., при
солидарни длъжници Б.А.Б.и ответника П.П.А., сумата от *** за рефинансиране с начален
срок на усвояване ***и срок за погасяване ***Договорът е подписан от страните,
представени са ОУ на кредитора, чието получаване е подписано от П.Д.Б., в
качеството на кредитополучател и от Б.А.Б.и ответника П.П.А. в качеството им на
поръчители, изрично изписано при получаването. Не се спори по делото, че е било
налице неизпълнение по сключения договор, както и че с договор за цесия от ***първоначалния
кредитор ***е продал вземането си от П.Д.Б. на ищеца *** и го е упълномощил да
уведоми от негово име всички длъжници за цесията. Ответницата е уведомена за
обявяване на задълженията по договора за изцяло и предсрочно изискуеми и за
цесията с уведомление, получено от нея на ***/ л.14 от *** и л. 22 от ***/. Такова уведомяване е направено с
нотариална покана до длъжника Б.А.Б., връчена на ***а с нотариална покана от ***на
нот. В.Б., за предсрочната изискуемост и цесията е уведомен кредитополучателя П.Д.Б.,
като уведомяването е връчено на ***/л. 23- 29 от ***/. При подаване на възражението
по Заповед за изпълнение от ***по ***, ответницата е представила на л. 52-57 от
заповедното произовдство, Споразумение от ***между новия кредитор – ищеца *** и
кредитополучателя П.Д.Б., с което страните по него – ищецът и П.Б.са приели, че
е налице сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице ***че е налице цесия на вземанията и новият
кредитор е ***, че има неизпълнение на задълженията и са предприети съдебни
действия. Страните са приели, че дългът по договора за кредит към ***е в общ
размер на *** Уговорено е разсрочване на задължението, начин на изпълнение,
права и задължения на длъжника, отговорност за неизпълнение и др. Подписи са
положени от П.Б.в качеството на длъжник и от представители на ищеца ***.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Доказа
се по делото, че ответника е бил в договорни отношения с още две лица от една
страна, и ***– от друга по договор за кредит. Не е спорно по делото, че е имало
неизпълнение по този договор, че задълженията по него са цедирани на ищеца, че длъжниците
са уведомени за предсрочната изискуемост на задълженията по договора и за новия
кредитор ***, поради което съдът намира за доказани тези факти. Съдът намира
обаче, че представеното и неоспорено от ищеца Споразумение от ***между новия
кредитор – ищеца *** и само един от длъжниците по договора - П.Д.Б.,
представлява новиране на задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. В случая, законът сочи, че задължението се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора, а ал. 2 от чл.
107 сочи, че в такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за
новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това. Съдът намира, че
споразумението между един от длъжниците и новия кредитор представлява нов,
различен договор, независим от първоначалния, при който старото задължение се е
погасило, а на негово място е възникнало ново, каквато именно е
характеристиката на новацията. Налице е ново задължение в лева, а не в евро,
както и нова страна - само един длъжник
- П.Б., и ако се приеме, че ответника и Б.Б.са
съдлъжници, а не поръчители и не само обезпечават вземането, то те не участват
в съглашението и то не ги обвързва, но ги освобождава от предходното такова, при
изрично посочената връзка на споразумението с Договор за банков потребителски
кредит *** от ***Нелогично е твърдението на ищеца в писменото му становище, че
има споразумение само с един от длъжниците, което е неотносимо, и че този
длъжник отговаря по новото споразумение, а останалите длъжници продължават да
дължат по първоначалния договор за кредит като солидарни длъжници. При така
направените уговорки в споразумението с П.Б., и ако се приеме продължаващо
наличие на солидарност по първоначалния договор на другите длъжници, би се
достигнало до неоснователно обогатяване на кредитора – съгласно твърденията му,
той би могъл да събере от ответника и Б.Б.сумите по договора за банков кредит,
т.к. според него те продължават да дължат по този договор, и отделно би могъл
да събере и предоговорените суми по споразумението от П.Б.. Поради изложеното,
и приемайки, че е налице новиране на задължението, при което ответникът не е
страна, съдът намира, че предявените искове – както главните, така и
евентуалните такива, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
От друга страна, при
твърденията за положението на ответника като поръчител по Договор за банков
потребителски кредит ***съдът следва да разгледа и такава хипотеза като тълкува
уговорките в договора във връзка с неясното посочване на отговорността на
длъжниците по този договор и тяхната съзадълженост, като вземе предвид и
посоченото в постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 213 от 06.01.2017г. на
ВКС по гр.дело № 5864/2015 г., ІV г.о. В процесния договор лицето П.Б.е
посочена като кредитополучател 1, а ответникът П.А. е посочен като солидарен
длъжник. Съгл. чл. 6 от ОУ на ищеца само кредитополучателят е посочен като
лицето, което има право да усвоява сумите по кредита, и независимо, че чл. 13.2
и чл. 13.3 от ОУ разделят отговорността на солидарен длъжник и на такава на
поръчител, то съдържанието на отговорността е едно и също. Не на последно място
следва да се отбележи, че ОУ са подписани от ответника в качеството му на
поръчител и това изрично е посочено при удостоверяването с подпис на връчването
на тези ОУ. При анализа на тези уговорки
между страните, съдът намира, че П.Б., от една страна, и ответника П.А. не се
явяват съзадължени - всеки до обема на цялото, към кредитора, а задължението на
П.Б.към кредитора е предпоставка за съществуването на задължението на отв.П.А. към
него, т. е с отпадането на задължението на П.Б., отпада и задължението на ответницата.
При това положение, както и при изричното посочване в ОУ на фигурата на солидарния
длъжник в раздела, касаещ обезпеченията по договорите за заем, съдът прави
извод, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел е - ответникът
да обезпечи дълга на П.Б., т. е. да бъде поръчител по договора за заем, като задължението
му е акцесорно на това по заема. Поръчителят, съгласно чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, не
отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в
шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е
длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК на ВКС. При това положение, връченото уведомление за предсрочна
изискуемост на кредитополучателя на ***и предявяването на иска - датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 9379/2019г. - 15.02.2019г., сочат
предявяване една година след изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД. С оглед
изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска срещу поръчителя, съдът
счита, че е погасено поръчителството, обезпечаващо вземането. Поради
изложеното, съдът намира, че предявените срещу ответника главен и евентуални искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят. В случая, съдът намира, че исковете
са неоснователни, каквато е преобладаващата съдебна практика /Решение № 81 от
08.07.2014 год. по т.д.№ 1705/2013 год. на ВКС, І т.о., Решение № 44 от 05.06.2017
г. по гр.д. № 60073/2016 год. на ВКС, ІІІ
г.о., Решение №6/04.04.2019 по дело
№917/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и др./, а не недопустими, доколкото липсата на
право на иск не произтича явно от съдържанието на исковата молба, а се извежда
чрез тълкуване и обсъждане на събрани в хода на делото доказателства.
При този изход на
делото, и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответника, но
поради липса на доказателства за заплащането на такива, не следва да се
присъждат. По делото се претендират разноски в размер на 1500лв. – адвокатски
хонорар, но в представения договор за правна защита и съдействие не е посочен
нита размер на договорено възнаграждение, нито отбелязване за платена сума.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че П.П.А., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице ***/***сумата от *** –
главница, ведно със законна лихва върху главницата от ***до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение от ***по ***.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените евентуални искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, и чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че П.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, по Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице ***/***сумата ***, представляваща ***неплатени вноски с
настъпил падеж от ***и за осъждане на
ответника за останалите падежирали вноски до приключване на устните
състезания в размер на ***, представляващи вноски с ненастъпил падеж.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: