ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /20.09.2022 г.
Административен съд - Русе, четвърти
състав, в закрито
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 403 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, прецени следното:
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
и във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Й.Х.П.,
ЕГН **********,*** и адрес за съобщения
и призовки гр. Русе, ул „Райко Даскалов" № 2, етаж 2, офис 301/206 против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1085-000501/30.08.2022
г., издадена от началник група към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" –
Русе. С обжалваната заповед, на
основание чл. 171, т. 2, буква М от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на П.
е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Временно спиране от
движение на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като същата е
приложена спрямо личния автомобил на П. марка „BMW 320D“, рег. № Т4771ТН.
С Разпореждане от
19.09.2022 г. съдът е дал указания както на жалбоподателката, така и на
административния орган. С молба вх. № 3729/19.09.2022 г. П. е направила изявление във връзка с
указанията на съда. С молба вх. № 3766/20.09.2022 г. административният орган е
представил преписката по спора.
С подадената първоначална
жалба вх. № 3703/16.09.2022 г. П. е предявила искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и
правна страна следното:
Искането за спиране, е процесуално
допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен
интерес и е съединено с оспорване на издадената ЗППАМ, т. е. във висящ процес
по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, искането е неоснователно
по следните съображения:
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на
ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно
презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи
предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният
закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата,
поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се
прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК.
Съдебният състав, който разглежда
по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК искане за спиране изпълнението на актове,
постановени на основание чл. 172 от ЗДвП, следва конкретно да прецени дали
незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на
адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното
изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително
изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на
оспорващия.
Доказателствената тежест
за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на
жалбоподателя е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на
твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни
като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по
закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима
вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.
В случая жалбоподателят
излага аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, обсъжда липсата на основания за налагане на ПАМ, както и
събраните в хода на административното производство доказателства.
Като причини за спиране на предварителното изпълнение на административния
акт в жалбата е посочено, че майката П. и синът й Т. обитават едно домакинство,
ползват един автомобил и така оптимизират разходите си за транспорт и гориво,
като синът всеки ден отвежда с автомобила майка си до работното й място, след
това той отива на неговото работно място и след приключване на работния ден
отново заедно с майка си се прибират в семейното жилище. Позовава се на текущите
инфлационни процеси в страната. Като друга причина за предявеното искане се
сочи, че П. се грижи за болната си майка, като през почивните дни посещава
същата, живееща сама в гр. Свищов и на възраст 83 години. Твърди се, че
възрастната жена не е в състояние сама да си набавя храна, напитки и лекарства.
Съдът намира така изложените доводи за общи и недоказани по
какъвто и да било начин. Въз основа на това може да се направи извод, че с
искането за спиране изпълнението на оспорената заповед не се въвеждат конкретни
аргументи какви имуществени и/или неимуществени вреди биха настъпили от
неползването на автомобила за срок от 3 месеца. Не са посочени конкретните
работни места на П. и синът й, нито е доказана невъзможността до тях да се
достигне по друг начин или с използването на обществен транспорт. Оптимизирането
на семейните разходи в условията на текуща инфлация в страната не е довод,
който е специфичен само за П. и нейното семейство/домакинство (като се има предвид,
че Т. е пълнолетен и работещ). Предвид факта, че ЗППАМ е връчена на П. на 09.09.2022 г., а жалбата е подадена в съда на
16.09.2022 г., а също и предвид факта, че процесната заповед може да се обжалва
в 14-дневен срок от постановяването й, жалбоподателката е разполагала с
достатъчно време да ангажира писмени доказателства относно възрастта,
здравословното състояние и семейното положение на майка си, както и с
невъзможността грижи за нея да бъдат полагани от друго лице или лица, но тя не
е сторила това. Отделно от това, деянието, извършено от Т., и за което на П. в
качеството й на собственик на автомобила е наложена ПАМ, значително надделява
като обществена опасност (застрашава живота и здравето на неограничен и неопределяем
кръг лица) над причините, изтъкнати от П. относно искането за спиране
изпълнението на процесната ПАМ.
Доводите на П.,
релевирани в жалбата не водят до извода, че предварителното изпълнение на
заповедта ще причини значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката.
По посочените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да
го остави без уважение.
Предвид гореизложеното и
на основание и чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 171,
ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Русе, четвърти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Й.Х.П.,
ЕГН **********,*** и адрес за съобщения и призовки гр. Русе, ул „Райко
Даскалов" № 2, етаж 2, офис 301/206 за спиране на предварителното
изпълнение на ЗППАМ № 22-1085-000501/30.08.2022 г., издадена от началник група
към ОД МВР - Русе, Сектор „Пътна полиция" – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: