№ 520
гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201743 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Д. Н., с ЕГН **********, против
Електронен фиш Серия К № 3041213, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.
С бланкетната жалба се иска анулиране на ЕФ, тъй като бил изтекъл
давностния срок за неговото връчване, което се случило при извършена на
жалбоподателя рутинна проверка на пътя. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. Не е депозирал и писмено становище по същество.
Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща представител.
По делото е представено писмено становище по същество от процесуален
представител- юрисконсулт, с което се иска потвърждаване на ЕФ като
законосъобразен и правилен и отхвърляне на жалбата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, както и становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 17.08.2019 г., в
08,39 часа в гр. Пазарджик на б***, с посока на движение към кръстовището с
ул. „Димитър Греков“, е управлявал лек автомобил „КИА Каренс“ с рег. №
***, като се е движил с 81 км/час, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH
САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 81
км/час, т.е. превишение на скоростта от 31 км/час, но от това превишение
били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 28
км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен
на жалбоподателя лично на 27.10.2022 г., видно от справка от АИС- АНД на
МВР (л12) и Справка за нарушител/водач (л.16-17). Жалбата против ЕФ е
депозирана чрез АНО до съда лично от санкционираното лице, като била
входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 31.10.2022 г., поради
което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от
лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния
съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на П. Н. е ангажирана като
собственик на МПС- „КИА Каренс“ с рег. № ***, движението на който е било
засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за
движение в населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че
Н. е собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото
Справка за собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.4). Този факт не
се оспорва и от санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя.
Поради това, с оглед нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане
2
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС
(чл. 182 ал.2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и
санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира
кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи
копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава
декларация не е подадена от собственика на МПС, а той директно е обжалвал
фиша пред съда.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на жалбоподателя е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.
първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. От приетата
като писмено доказателство по делото справка от АИС- АНД става ясно, че
ЕФ е издаден на 28.09.2019 г. Този факт се установява и от Справката за
нарушител/ водач, раздел „Фишове“, където на четвърта позиция в колоната
дата на съставяне на ЕФ е отразена цитираната по-горе дата. Фишът е издаден
от съответната териториална структура на МВР, на чиято територия е било
засечено нарушението- ОД на МВР- Пазарджик.
Съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-
ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 17.08.2019 г., в 08,39 часа, в гр. Пазарджик, на ***, в
посока към кръстовището с ул. „Димитър Греков“. Посочена е стойността на
разрешената скорост, на установената такава и съответното превишение.
Посочено е също така, че от засечената с АТСС скорост на движение на
автомобила е бил отчетен толеранс от минус 3 км/час.
По-нататък в ЕФ е посочено, че движението на автомобила е заснето с
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb, описано е и МПС по
вид, марка, модел и рег. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21
3
ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е
извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Макар възражения в тази насока да липсват, съдът счита за нужно да
отбележи, че макар в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта
и по какъв начин е въведено, то от мястото на нарушението става ясно, че се
касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата
скорост на движение е 50 км/час. В този смисъл няма съмнение, че
ограничението на скоростта е 50 км/час с оглед на това, че движението се
извършва в населено място.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за
използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР
(л.5), видно от който е че АТСС е работела в режим на измерване
стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо
ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в
стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му
закрепване.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са
напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Засичани са били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в
Протокол за използване на АТСС). Отчетената скорост е на заснетия
автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е
засякла автомобила, движещ се във втората лента на бул. „Стефан
Стамболов“ в посока към кръстовището с ул. „Димитър Греков“, а видно от
фотосите точно там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС на
л.6-10). От снимките се установява, че в момента на засичане на движението
на процесния автомобил по булеварда в съседната лента и в лентата на
засечения автомобил, не се движи и друг лек автомобил, нито успоредно,
нито пред или зад него. Освен това системата от процесния вид измерва
скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е
основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на
излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс
се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС,
които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална
база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не
допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена
скорост.
4
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протоколи от проверка на л.13-15).
Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са били
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от
същия (л.5) е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а
именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на
контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, режим на
измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТС,
броя на регистрираните нарушения. Протоколът е изготвен и подписан от
служителя при Сектор ПП- оператор на системата- Спас Деспов. Вярно е, че в
Протокола от оператора на системата не е попълнено полето относно
разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за
обслужване на производителя, като не е вписал имената си и не се е подписал,
както и че не е посочил номер на първото и номер на последното
изображение, но този пропуск не може да бъде приет за процесуално
нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол и да
нарушава правото на защита на санкционираното лице. Всички съществени
реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени
правилно от оператора на системата и съответстват на данните от снимките
от АТСС, а по отношение и на разположението на АТСС и на посочените
GPS-координати на всяка една от снимките.
Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето
нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на
заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с
отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола,
като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и
снимката на разположение на АТСС.
Да, налице са нарушение на установените правила за съставяне и
регистриране и приемане на протокола, но те по същественото си
представляват вътрешнорегулаторни механизми за контрол, които обаче по
никакъв начин не влияят на отразените данни в протокола, които освен това
нито се оспорват, нито се опровергават от останалите доказателства по
делото.
По-нататък, не е налице и допуснато СПН, и предвид обстоятелството,
че към Протокола за използване на АТСС липсва приложена снимка на
разположението на уреда за контрол, така както разписва разпоредбата на
чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. Да, налице е процесуално
нарушение, но то не е съществено. Липсата на снимка се дължи на наличието
на обективна причина за това- техническа неизправност на използвания
РСОД, което се установява от изготвената справка от Сектор ПП (л.28). Това
5
нарушение обаче не води до невъзможност за установяване на
местоположението на АТСС. Същото се установява, както се посочи по-горе
чрез GPS- координатите посочени на снимките от АТСС, чрез справка в сайта
Гугъл карти в интернет. При извършването на такава справка се установява,
че използваното техническо средство е било разположено на посоченото в
Протокола за използване на АТСС място за контрол. Ясно е и разстоянието на
което уредът е засичал движението и скоростта на МПС- 112 метра, което е
видно от сн. № 0187956 (л.9). Освен чрез GPS-координатите на системата,
точното място на позициониране на мобилното АТСС и мястото за контрол,
се установява и от протокола за използване на АТСС, който съдържа всички
изискуеми реквизити и информацията в същия е пълна и достоверна, част от
която е и мястото на разположение на системата. При това положение съдът
намира, че липсата на съпровождаща протокола снимка за разположението на
АТСС не представлява СПН и не е основание за отмяна на ЕФ. В този смисъл
е и съдебната практика, като само за пример могат да се посочат Решение №
1018/16.12.2020 г. на Адм. Съд- Пазарджик по КАНД № 1138/2020 г.,
Решение № 867/04.12.2019 г. на Адм. Съд- Пазарджик по КАНД № 83582019
г. и др.
По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и
заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 11743bb вписана под №
5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на
одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване издадено от Български институт по метрология. От
същото, както и от Протокол за проверка на АТСС се установява, че
процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.
С оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява
стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна
система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и
край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може
посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и
края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при
нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен
фиш. Поради тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от
ЗАНН.
6
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 81 км/час, съответства
на описаната в ЕФ скорост от 78 км/час или превишение на скоростта с 28
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 100 лева за превишение от 21 до 30
км/час, т.е. размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия
и възможност да го коригира.
На последно място съдът счита, че направеното с жалбата възражение
за допуснато СПН, касаещо изтекла погасителна давност към момента на
връчване на ЕФ, е неоснователно. Както се посочи по-горе нарушението е
извършено на 17.08.2019 г. ЕФ е бил издаден на 28.09.2019 г., т.е. в
тримесечния срок от установяване на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му съгласно чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Освен това не е изтекла
и преследвателната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложими по силата на
чл.84 във вр. с чл.11 от ЗАНН. Това е така, тъй като тригодишният давностен
срок за административнонаказателно преследване започва да тече от датата
на извършване на нарушението и се прекъсва с всяко действие, предприето
спрямо нарушителя за неговото преследване. В случая давността е прекъсната
на 28.09.2019 г., когато е издаден ЕФ и от тази дата тече нов 3-годишен срок,
който изтича на 28.09.2022 г. Преди изтичането му обаче давността отново е
била прекъсната с предприети действия от страна на АНО по връчване на ЕФ
на санкционираното лице на 08.10.2021 г. (виж възлагателно писмо и
докладна записка на л.11), като на 05.12.2021 г. жалбоподателят е бил търсен
на известния му адрес на местоживеене, но не е бил открит. От 08.10.2021 г.
7
тече нов тригодишен давностен срок за административнонаказателно
преследване, който изтича на 08.10.2024 г. В този срок, на 27.10.2022 г. е бил
връчен ЕФ на жалбоподателя. Следва да се каже и това, че към момента на
връчване на ЕФ, а и към настоящия момент не е изтекъл и абсолютния
давностен срок по чл.80 ал.3 от НК в размер на 4 години и 6 месеца, който
тече от датата на извършване на нарушението и изтича на 17.02.2024 г.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на
наказващия орган чрез неговия процесуален представител за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна. Искането е
направено своевременно в депозирано писмено становище преди обявяване
на делото за решаване. В процеса въззиваемата страна е представлявана от
юрисконсулт, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик
да представлява дирекцията- структурното звено на МВР, издало обжалвания
ЕФ. На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на
чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без
разпит на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което
обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от
същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер
на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3041213, издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на П. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ул. „Люлякова“ № 1, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 (сто) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА П. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул.
„Люлякова“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр.
Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет)
8
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9