Решение по дело №830/2023 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е образувано по жалба от М. П. Н. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №14, Р. А. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Е. Н. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Д. Е. Т. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, П. Г. Т. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, С. М. М. от гр.Плевен, ***“ *** и В. В. М. от гр.Плевен, ***“ ***, против неиндивидуализиран административен акт, по Обявление №ТСУ-30-1407-1, гр.Плевен за изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ], IX-3987, VIII-3988, кв.10 по плана на гр.Плевен.

В изпълнение на съдебно определение ***16/23.10.2023 год., с което жалбата е оставена без движение, всички седем жалбоподатели са уточнили в писмени молби с вх.№№6347/27.10.2023 год. и 6356/30.10.2023 год., че оспорват Заповед №РД-12-390/15.08.2023 год. на заместник-кмета на община Плевен; внесли са и са представили платежни документи за държавна такса в размер по 10 /десет/ лева за всеки един жалбоподател; обосновали са правен интерес от оспорване на настоящата заповед, като са посочили, че са собственици на имоти, съседни на процесните, за които е разрешено да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ; уточнили са в какво се състои искането им до съда-отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателите Д. Е. Т. и П. Г. Т. са посочили в последваща Молба с вх.№6734/14.11.2023 год. , че са ползватели на [ПИ] в кв.10 в парцел IV и са адресно регистрирани в същия имот. Посочили са и са представили доказателства-удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански брак, че Д. Е. Т. е дъщеря на Е. Н. Д., а П. Г. Т. е негов зет-съпруг на дъщеря му. А от своя страна и по силата на нотариален акт за дарение №105/1983 год. на л.165 и служебно изготвеното и приложено по делото удостоверение за наследници на Н. А. А., както и извадка от КР на имотите, съдът е констатирал, че един от съсобствениците на [ПИ] в кв.10 в парцел IV, е Е. Н. Д.-баща на първата жалбоподателка и тъст на втория жалбоподател. В определение ***16/23.10.2024 год. съдът е изложил мотиви, че двама от общо седемте жалбоподатели - Д. Е. Т. и П. Г. Т., нямат правен интерес от подаването на жалба против оспорената заповед. Те не са сред кръга на лицата, посочени в чл.131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като те не са нито собственици, носители на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър в имотите, предмет на разработка, нито собственици или носители на ограничени вещни права в съседен имот, за който са налице някои от основанията по ал.2 на същия текст. Те, според описаното в уточнителната молба вх.№6734/14.11.2023 год., са дъщеря и зет на един от съсобствениците на [ПИ] в кв.10 в парцел IV- Е. Н. Д.-баща на първата жалбоподателка и тъст на втория жалбоподател, по силата на нотариален акт за дарение №105/1983 год. на л.165 и служебно изготвеното и приложено по делото удостоверение за наследници на Н. А. А., както и извадка от КР на имотите. И единствено са ползватели на [ПИ] в кв.10 в парцел IV и са адресно регистрирани в същия имот. Съдът е счел, че законът не обвързва качеството на ползватели в даден имот и адресно регистрирани на същия с някоя от хипотезите на чл.131 от ЗУТ. Затова жалбите на Д. Е. Т. и П. Г. Т. , като подадени от лица, които не разполагат с правен интерес да оспорят процесната заповед, съдът е приел за недопустими за разглеждане по същество и е оставил без разглеждане , а производството по делото по отношение на тях е прекратил с Определение ***16/23.10.2023 год. Определението е съобщено на двамата жалбоподатели, не е оспорено и е влязло в законна сила.

Уточняващите жалби на л.169-175 и на л.177-182, подадени от С. М. М. и В. В. М., и от М. П. Н., Р. А. Д. и Е. Н. Д., са идентични по своето съдържание и с тях се претендира нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност, неспазване на установената форма и липса на основание за издаването й, и при условията на евентуалност се претендира отмяна на същата като незаконосъобразна-издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона.

Сочи се в жалбите, че фактическите основания за издаването на заповедта не могат да се извлекат от заявлението, с които е представен проекта за изменение на ПУП в административното производство- това са бланкетно съставени документи. Самият проект - и по - точно обяснителната му записка също не съдържат фактически мотиви. Липсва обяснителната записка, в която да е посочено в какво се изразява твърдяната „рационалност“. Видно от графичната част на проекта, параметрите на застрояване на обединените имоти са изменени, като е предвидено по - плътно застрояване, но дали това е „по-рационално“ градоустройствено решение (за кого и за какво) и изобщо какво е имал предвид автора на проекта, не става ясно. Фактическите основания за издаването на административните актове следва да са конкретни, ясни и недвусмислено изложени, за да бъдат възприети еднозначно от адресатите, без да възниква съмнение в действителната воля на органа - издател.

Сочи се още в жалбите, че със Заповед № РД-12-390/ 15.08.23г. на Зам. Кмета на Община Плевен е разрешено изработване на проект за изменение на действащ ПУП-ПЗ и РУП на три [ПИ], № 3887 и № 3988, въпреки че липсва искане на всички собственици на трите имота. Твърди се, че не са изложени мотиви относно посочената хипотеза на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а липсват и материално - правни предпоставки за прилагането на тази разпоредба. Нарушени са чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, като заповедта е издадена при неизяснени факти и обстоятелства. Не е налице и съгласие от всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Твърди се, че всички собственици на съседни имоти на този-предмет на разработката, не са уведомени за административното производство. Съобщението за заповедта, без дата и номер, не е посочено да е отправено до някого, разлепено или публикувано. Счита, че не може да се приеме, че приобщеният по преписката Акт е във връзка с това съобщение, защото в него не е посочено във връзка с кое съобщение, и за кой ИАА не са постъпили жалби. Съобщаването на такава заповед е уредено в чл.135, ал.7 вр. ал. 3 от ЗУТ и следва да бъде извършено по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ, съгласно която „Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината.“. Липсват доказателства за поставяне на обявлението за издаването на тази заповед където и да е, както и такива за публикуването й в интернет. Доколкото обявлението няма и дата, не може да се приеме, че е разгласено или публикувано преди датата на постьпването му в съда. Според жалбоподателите органът въобще не е положил усилия за установяване на заинтересованите страни, като не е приобщил по преписката извлечение от кадастралния регистър, за да конституира заинтересованите страни. Не са изложени мотиви по отношение на настъпили факти, които да сочат промени в обществено-икономическите и устройствени условия. Сочи се, че по преписката и делото, не е приобщено предписание на главния архитект, каквото съгласно чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ се изисква в случаите, когато заповедта се издава от кмета на общината /в случая от зам.кмета на основание §1, ал.З от ДР на ЗУТ/. Поради което ответникът не е доказал, че са спазени изискванията на ЗУТ по отношение на спазването на чл. 135, ал. 4, т. 1 от същия закон.

Сочи се в жалбите, че съгласно чл. 28 и 29 от ЗУТ с подробния устройствен план може да се определи различна дълбочина на застрояване за първия надземен етаж (с височина, установена от същия план) и отделно - за основното застрояване над първия надземен етаж, като се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и за разстояния между сградите. В случая се счита за приложима разпоредбата на чл.22, ал.6 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят но нравилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Жалбоподателите считат, че показателите за плътност, интензивност и озеленяване следва да бъдат изчислени спрямо и процесния новопредвиден УПИ, тъй като такова е изискването на разпоредбата. В случая показателите П застр и П озел. не отговарят на чл.20 от Наредба №7, съгласно която „В поземлени имоти, квартали и територии, урегулирани за комплексно (групово) жилищно застрояване, се спазват следните нормативи за прилежащите на жилищните сгради територии (нето жилищните територии): плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 20 до 50 на сто; интензивност на застрояване (К инт.) - от 0,6 до 2,5 за големите и много големите градове и до 2.0 за малките и средните градове; озеленена площ (П озел.) - от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност.

Твърди се в жалбите, че в заявлението за изменение на ПУП, поставило началото на административното производство, не са посочени основанията, на които е поискано това изменение. Към заявлението като част от представения от заявителите проект за изменение на действащия ПУП, е приложена обяснителна записка, в която също не е посочено такова основание. В предписанието, с което кметът на общината е допуснал да се изработи проектът за ПУП, са посочени като правни основания чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.6 от ЗУТ, каквито основания не е мотивирано и доказано по преписката да са били налице. Цитираните правни основания за изменение на плана изискват да са настъпили съществени промени в обществено- икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът; в съответния срок по чл. 208 да не е започнала процедурата за отчуждаване; да има съгласие на всички собственици на имоти но чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. След като е допуснал изменението да се извърши на това основание, по -късно, при издаване на самата оспорена заповед решаващият орган е посочил различни такива, а именно- чл.134, ал.1, т.1 и но реда на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Твърди се в жалбите, че правното основание за изменение на действащия ПУП по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ е налице тогава, когато предвижданията но действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия или имот в обхвата му, тогава когато предвижданията по него възпрепятстват инвестиционните намерения на собствениците. В конкретния случай подобни настъпили съществени промени не се установяват, а и такива не са обосновани както в административната преписка по издаване на оспорения адм. акт, така и в самия него. Законът има предвид настъпили съществени промени в обществено- икономическите и устройствени условия, досежно конкретния поземлен имот, а не въобще в Република България, дори в населеното място, или квартала на същото. Данни за такива по настоящото липсват, още повече, че с процесния ПУП се запазва режима на устройство със съответните показатели.

Жалбоподателите считат, че след като е налице липса на мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно- производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му.

В заключение молят съда да отмени изцяло Заповед № РД-12-390/ 15.08.23г. на Зам. Кмета на Община Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателите С. М. М., В. В. М., М. П. Н., Р. А. Д. и Е. Н. Д., се представляват от адв.В. с пълномощно на л.318, л.389 и л.934 от делото, първите четирима се явят и лично, поддържат подадените жалби на заявените в тях основания. Претендират за отмяна на оспорената заповед. М. Н. и адв.В. излагат подробни съображения и в писмени бележки. Претендират разноски.

Ответникът е депозирал писмено становище с вх.№6416/1.11.2023 год. за недопустимост на жалбата и писмено становище с вх.№635/31.01.2024 год., в което развива съображения, освен за недопустимост, и за неоснователност на подадените жалби. Моли същите да бъдат оставени без разглеждане, алтернативно-без уважение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт З. с пълномощно на л.204 от зам.-кмет по ТР на община Плевен, на когото са били делегирани правомощия по ЗУТ и който е издал оспорената заповед арх.-Н. И., съобразно приложената на л.192 от делото заповед; пълномощно на л.609 от зам.-кметът по ТР на община Плевен инж.В. И., на когото са били делегирани правомощия по ЗУТ след издаване на оспорената заповед и пълномощно на л.918 от заместник –кмет по ТР инж.М. С., на когото са делегирани правомощия по ЗУТ с приложената на л.919 от делото заповед, към датата на приключване на устните състезания по делото /чл.153, ал.3 от АПК/.Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за неоснователност на подадените жалби, моли съда да ги отхвърли.

Заинтересованите страни Е. И. К., Й. И. И. и З. Г. К. в съдебно заседание се представляват от адв.С. с пълномощни на л.346 и л.607-608 от делото, първите две з.стр. се явяват и лично. Адв.С. е депозирала подробен писмен отговор по жалбите, в който е изразила становище за тяхната недопустимост, алтернативно- неоснователност, моли съда да ги отхвърли, претендира разноски. В съдебно заседание поддържа депозирания отговор, излага съображения за неоснователност на жалбите, моли съда да ги отхвърли. Представя подробни писмени бележки, в които претендира за недопустимост, алтернативно-за неоснователност на подадените жалби.

Заинтересованата страна М. С. М. е депозирал писмено становище с вх.№1518/13.03.2024 го., в което е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, моли съда да я отмени. В съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Заинтересованата страна Ц. А. Х. е депозирал писмено становище с вх.***15/1.04.2024 го., в което е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, моли съда да я отмени. В съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Останалите заинтересовани страни не се явяват и не се представляват в съдебното заседание по съществото на спора и не вземат становище по жалбите.

Административен съд-Плевен, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по подадено и приложено на л.305 и сл. от делото заявление с вх.№ТСУ-94Е-1886/10.08.2023 год. от Е. И. К., лично като собственик и като пълномощник на собствениците Й. И. И. и З. Г. К. съобразно приложеното на л.308 от делото пълномощно, на УПИ I, VIII, IX в кв.10 по плана на гр.Плевен, с искане да бъде разрешено изработването на ПУП-ПРЗ, със съответните приложения.

Депозирано е и последващо заявление с вх.№ТСУ-94Е-1886-2/7.09.2023 год., на л.29-31 от делото, подадено от з.стр. Й. И., Е. К. и З. К., с искане да бъде одобрен представения проект за изменение на ПУП-ПРЗ в УПИ I, VIII, IX в кв.10 по плана на гр.Плевен с адрес ***. Тримата заявители се легитимират като собственици на поземлени имоти съответно 56722.661.71 в гр.Плевен, ***с площ от 271 кв.м.-с [нотариален акт]/28.10.2022 год., 56722.661.772 в **** с площ от 276 кв.м.-с нотариални актове №1/12.08.2021 год. и №114/26.09.2019 год., 56722.661.73 в *** с площ от 275 кв.м.-с [нотариален акт]/27.12.2018 год. Към заявлението са приложени на л.32 и сл. от делото Приложение към удостоверение за приет проект от СГКК-Плевен, удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР от СГКК-Плевен, скици на трите поземлени имота от СГКК-Плевен; нотариалните актове за собственост върху ПИ; скица с предложението за изменение; становище за допускане на изменението на ПУП от гл.архитект на общината /л.219/.

Приложена е на л.53 и сл. от делото Обяснителна записка за изменението на ПУП, според която с последния се предвижда обединяване на [ПИ] 71, [ПИ] 661 72 и [ПИ] 661.73 в един новообразуван имот, който ще е с римски номер I - 661.1495, съгласно удостоверение 25-227722-10. 08. 2023 г.; регулационните линии на УПИ I, VIII u IX ще се преместят по имотните граници; променят се само линиите на страничната регулация по границите с [УПИ], където разминаването е до 60 см.; запазват се уличните регулационни линии; отреждането на новообразуваният УПИ 1-661.1495, се предвижда за жилищни нужди и обществено обслужване; съобразно одобрения със Заповед РД-12-233 от 10.06.2003 г на кмета на Община Плевен план за улична регулация, достъпът до имота се запазва от запад от улица „Огоста“, която е събирателна улица от пети клас и от север от улица „Велико Търново“; запазва се лицето на разработвания УПИ I ; В проекта за изменение на плана за застрояване за новообразуваният УПИ 1-661.1495 се запазва устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, означена като (Жк), с начин на трайно ползване за жилищно строителство и обществено обслужване и следните устройствени параметри: максимална плътност на застрояване : 40%; максимален коефициент на интензивност К.инт.-2.5 ; минимална плътност на озеленяване- 40%; максимална височина на застрояване-26 м. В имота няма сгради , като новопроектираната многофамилна жилищна сграда ще е на основното застрояване, всички сгради в имота са в режим на свободно застрояване, такъв режим е предвиден и за бьдещото застрояване в имота, характер на застрояване- високо застрояване, етажност на застрояване- новата сграда ще е пететажна до шестетажна, планът дава възможност за бъдещо застрояване до 26 метра; с плана са зададени ограничителни линии на застрояване, които са съобразени чл.31, ал.2 от ЗУТ- до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината; имотът се намира в устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване; не се предвижда установяването на намалени отстояния по чл.36 от ЗУТ.

Във връзка с постъпилото в община Плевен заявление за изменение на ПУП, са постъпили възражения от В. М. С., М. П. Н., П. Г. Т., Д. Е. Т., Р. А. Д., Е. Н. Д., С. М. А., В. С. Л., М. Г. П., В. В. М., С. М. М.. Тези възражения, видно от писмо на л.221 и л.327-328 от делото, са били разгледани на заседание на Експертен съвет при Общината с решение по т. 7 от протокол № 40/12.10.2023г. и не са уважени. Посочено е в писмото, че максималната височина отговаря на действащия ОУП на гр. Плевен. Със същото решение е отложено разглеждането на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I, VIII и IX, кв. 10 но плана на гр.Плевен. Посочено е, че в застроителната съставка следва да се отрази предвиденото застрояване на УПИ II, V, IV и VII, да се приложи геодезическа снимка, като се покаже разстоянието през дъното на имоти V и IV, до одобряване да се сключи договор по чл. 15 от ЗУТ.

Във връзка с решението на ЕСУТ по протокол № 40/12.10.2023г., заинтересованите страни Е. И. К., Й. И. И. и З. Г. К., са подали до ответника приложените на л.808 -829 от делото : Заявление с рег.№ТСУ-94Е-1886-3/13.11.2023 год. за преразглеждане на проект с преработена проектна документация. Представено е и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-263384/18.09.2023 год., становище на заместник-кмет по ТР при община Плевен относно настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, наложили процесното му изменение, Обяснителна записка, ведно със скици за изменението, окончателен проект за изменение на ПУП по част „Геодезия“.

Приложен по делото на л.329-330 е и Предварителен договор от 6.11.22023 год., сключен между заинтересованите страни Й. И. И., Е. И. К. и З. Г. К., на основание чл.15, ал.3 от Закон за устройство на територията, с който страните са се съгласили за следното: 1. Съгласно изготвения проект за изменение на ПУП план за застрояване и работен устройствен план на урегулирани поземлени имоти [ПИ] /[УПИ],. №56722 661 72 /[УПИ]/ и [ПИ] 661 73 /УПИ 1-3986/, квартал 10 по плана на гр Плевен, се прави следното изменение: [ПИ] 71 /[УПИ]/. 56722.661.72 /[УПИ]/ и [ПИ] /УПИ 1-3986/, квартал 10 по плана на гр. Плевен, се обединяват в нов [ПИ], с проектна площ 822 кв.м. и се отреждат за новообразуван урегулиран поземлен имот (УПИ) 1111-661.1495, по отношение на който новообразуван урегулиран поземлен правото на собственост се запазва, без промяна на квотите на съсобствениците, а именно - Й. И. И. - 271/822 идеални части от новообразувания поземлен имот за Е. И. К. - 276/822 идеални части от новообразувания поземлен имот, за З. Г. К. и И. В. К. - 275/822 идеални части от новообразувания поземлен имот, в пълно съответствие с правата на съсобствениците в поземлени имоти 56722 661.71, 56722.661.72, 56722.661.73, отразени в нотариалните актове за собственост; страните изразяват съгласие с приложения и представляващ неразделна част от договора проект за ПУП - План за регулация и застрояване, изработен от архитект А. Х. и подписан от всяка една от страните, като след влизането в сила на същия правото на собственост върху новообразуваните урегулирани поземлени имоти ще е съответно на посоченото в договора; с договора страните изразяват съгласие за изменение на КККР по член 53а от ЗКИР връзка член 52 и 53 от ЗКИР, касаещо описаните във встъпителната му част поземлени имоти 56722.661.71, 56722.661.72, 56722.661.73, което изменение да отговаря на одобрения от страните и представляващ неразделна част от него проект за ПУП - План за регулация и застрояване. Посочено е в договора, че същият следва да послужи като искане за изменение и издаване на скица-проект по член 52 от ЗКИР, а окончателен договор ще се сключи след изменение на ПУП за регулация на горепосочените имоти в гр.Плевен.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-390/15.08.2023 год. от заместник-кмет на община Плевен арх.Н. И., с която, на основание чл. 44. ал.1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.135, ал. 3 и ал.4, т. 1 от Закона за устройство на територията, във връзка с чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ, на основание Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 г. на Кмета на Община Плевен е разрешено да се изработи проект за изменение на действащия ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН - ПЛАН ЗА РЕГУЛАЦИЯ И ЗАСТРОЯВАНЕ за урегулирани поземлени имоти I-3986, IХ-3987 и VIII- 3988 в кв. 10 по плана на гр.Плевен. Разпоредено е с оспорената заповед проектът за подробен устройствен план да се съобрази с действащите, санитарно - хигиенни, противопожарни и други нормативни актове по устройството на територията; да се придружава от планове за вертикално планиране, планове - схеми за комуникационно - транспортната мрежа (план - схема на комуникациите), за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, на основание чл.108, ал.2 от ЗУТ; при внасянето на подробния устройствен план същият да се съгласува от всички собственици в имотите - предмет на разработката; да бъде съгласуван със заинтересованите централни и териториални администрации, а при необходимост - със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества по реда на чл. 127, ал. 2 и чл. 128, ал. 6 във връзка с чл.136, ал. 1 от ЗУТ преди внасяне за приемане и одобряване; да се установи за имота устройствената зона според предвиждането на ОУП на гр. Плевен, както и да се спазят градоустройствените параметри зададени в него за съответната територията; планът да се процедира по реда на чл.128, ал. 3 от ЗУТ и одобри по чл. 129, ал.2 от ЗУТ предвид обхвата на разработката. Посочено е в оспорената заповед, че предписанието спира прилагането на действащия подробен устройствен план в посочения обхват, съгласно чл.135, ал.6 от ЗУТ. На л.53 и сл. от делото е приложен и Окончателен проект за изменение на ПУП в част „Геодезия“.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК две от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и правен интерес от обжалването. Тези процесуални предпоставки са от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно и по всяко време на производството.

Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена на основание чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, тъй като с нея се разрешава изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП, а не е такава по смисъла на чл.124а от ЗУТ, с която се дава разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план.

Актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ /какъвто акт се явява и оспорената Заповед № РД-12-390/15.08.2023 год. на Заместник кмета на Община Плевен/, с които се разрешава изработването на проекти за изменение на влезли в сила ПУП, са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 219 от ЗУТ. В производството по издаването на акта за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, органът извършва преценка относно допустимостта на предвидената устройствена процедура и с акта си определя териториалния обхват на разработката, правното основание за допусканото изменение и т. н. С издаване на този акт приключва предварителната фаза от производството по одобряване на измененията на ПУП. Сред правните последици на заповедите по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ са и такива, свързани със спиране прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят заповедите, съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. А с това непосредствено се засягат правата и законните интереси на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение на ПУП, което обуславя и правния интерес на тези лица да оспорят по съдебен ред заповедите по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Ето защо актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, макар да представляват една предварителна фаза на производството по изменение на влязъл в сила ПУП, са административни актове със самостоятелно значение и правни последици, подлежащи на съдебно обжалване по реда на АПК. Следователно, оспорената заповед съставлява индивидуален административен акт - годен предмет на оспорване.

В практиката си /Решение № 8100 от 05.07.2021 г. по адм. дело 1492/ 2021 г., Решение № 5088/ 21.04.2021 г. по адм. дело № 761/ 2021 г. и др. /, Върховен административен съд приема, че оспорването на заповедите по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, е допустимо само преди издаването на крайния административен акт, с който приключва образуваното производство по изменение на ПУП. След издаването на административния акт за одобряване на процедираното изменение на ПУП, даденото със заповедите по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ разрешение за изработването на проект за изменение на ПУП, губи своето самостоятелно правно значение. Приема се, че разрешението по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП има самостоятелно правно значение, само докато производството пред органа е висящо, т. е до постановяване на заповедта за одобряване изменението на ПУП. След като процедурата е финализирана, за заинтересованите лица е налице правен интерес да оспорят единствено крайния акт - решението или заповедта за одобряване на проекта за изменение на ПУП, но не и заповедите по чл. 135, ал. 3 и 5 от ЗУТ, тъй като същите стават част от процедурата, губят самостоятелното си правно значение и подлежат на проверка в производството по обжалване на крайния административен акт. Защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания, се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана. Ето защо от заместник-кмета на община Плевен са изискани доказателства дали към датата на подаване на жалбите против оспорената заповед е имало издаден краен административен акт, с който приключва образуваното производство по изменение на ПУП. С писмо вх.№ 6545/7.11.2023 год. на л.218 от делото ответникът е уведомил съда, че към датата на подаване на жалбите против оспорения адм.акт, не е имало издаден краен акт, такъв не е издаден и след подаване на жалбите, по време на съдебното производство, тъй като разглеждането на изменение на ПУП-ПРЗ е отложено до отстраняване на откритите забележки, за което заинтересованите страни са били уведомени с писмото, приложено на л.221 и л.327-328 от делото. В хода на съдебното производство по делото е представено и приложеното на л.357 от делото писмо №ТСУ-94Е-1886-2/30.11.2023 год. до част от заявителите в административното производство, с което са уведомени, че заявлението за одобрение изменението на ПУП е разгледано на ЕСУТ с решение по т.7 от протокол №46/23.11.2023 год., но е отложено разглеждането на възражения по изменение на ПУП, като същият ще бъде разгледан след постановяване на решение от административен съд-Плевен по адм.дело №830/2023 год. В този смисъл-че не е издаден краен административен акт за одобрение изменението на ПУП, е и писмо вх.№2067/8.04.2024 год. на л.583 от делото. Следователно, при липса на издаден краен акт, финализиращ процедурата по подаденото заявление, с който акт е одобрено исканото изменение, е допустимо да бъде оспорена издадената по реда на чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ заповед, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП.

Оспорената заповед е била съобщена на заинтересованите страни Е. И. К., З. Г. К. и Й. И. И., собственици на имоти 56722.661.71, 56722.661.72, 56722.661.73, с писма с обратни разписки-л.18, л19 и л.21; на жалбоподателите С. М. М. и В. В. М., собственици и носители на ограничени вещни права в [имот номер] и на самостоятелни сгради в същия-с писмо с обратна разписка на л.20 от делото, на 19 септември 2023 год.; на з.стр. П. В. Д., собственик на [имот номер]-с писмо с обратна разписка на л.20 от делото, на 19.09.2023 год. Видно от приложените по делото нотариални актове №№1/2008 год., 111/2017 год., 172/2018 год., както и удостоверение за наследници №14-562/9.02.2024 год. з.стр. П. В. Д. се е разпоредил с притежаваната от него 1/2 ид.част от ПИ с [идентификатор], ведно с постройките в него, като след няколко разпоредителни сделки с отделни части от имота и сградите в него, ПИ с идентификато 56722.661.70, ведно със самостоятелните обекти в ПИ, са станали собственост на жалбоподателя С. М. М., като родителите на С. М. В. В. М. и М. С. М. са запазили върху имота вещно право на ползване. Ето защо, с Определение №579/12.02.2024 год., П. В. Д. е заличен като з.стр. , а като з.стр. е конституиран другият ползвател на имота М. С. М.; поставено е и съобщение по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ на информационното табло в Центъра за обслужване на граждани на община Плевен-сл.бележка на гърба на л.219 от делото. Видно от молба с вх.№6569/7.11.2023 год. на л.229 от делото, подадена от ответника, останалите собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти на имотите, предмет на разработката / извън собствениците на имоти с ИД 56722.661.70, 56722.661.71, 56722.661.72, 56722.661.73/ не са уведомявани, тъй като органът е преценил, че е предвидена ограничителна линия на застрояване, т.е. не е предвидено застрояване на границата, липсва предвиждане за застрояване с намалени отстояния до съседните имоти, поради което собствениците на имоти 56722.661.66, 56722.661.68, 56722.661.69 и 56722.661.75 не попадат според ответника в кръга на заинтересованите страни и не са засегнати от предвиденото изменение. Относно публикуването на процесната заповед в единния регистър съобразно чл.135, ал.7 от ЗУТ, ответникът е посочил в писмо вх.№6569/7.11.2023 год.на л.229, че публикуването в общинската администрация на всички подлежащи на регистрация актове се извършва на тримесечие, периодично, към момента на изготвяне на писмото заповедта не е била публикувана в единния регистър. Впоследствие е представено с писмо вх.№7013/24.11.2023 год. на л.299 и сл. от делото копие на регистър за издадените заповеди по чл.5.ал.5 от ЗУТ, който се поддържа на електронната страница на Община Плевен, като в уточнение е посочено, че Единният регистър по устройство на територията по чл. 5а ЗУТ, все още е в процес на разработване от МРРБ, поради което към момента, съгласно указания на последните, администрациите отговарят за поддържането на регистрите единствено на интернет страниците си. Регистърът, поддържан от Община Плевен е достъпен на ел. връзка [интернет адрес]’istri/reuistar-ria-izdadenite-resheniva-za-izrabotvane-na-pup където в лист „трето тримесечие“ под. №117 е обявена Заповед РД-12-390/15.08.2023г. на кмета на Община Плевен-л.311 от делото.

При тези данни относно момента на връчване на оспорената заповед на страните и спазването на срока за оспорване, се налагат следните изводи:

Срокът за оспорване на заповедта съобразно чл.215, ал.4 от ЗУТ, е 14 /четиринадесет/ дневен и тече от съобщаването на акта на съответната страна.

Жалбоподателите С. М. М. и В. В. М. са били уведомени за оспорената заповед с писмо с обратна разписка на л.20 от делото, на 19 септември 2023 год. Жалбата до съда против същата е подадена направо до Административен съд –Плевен на 10 октомври 2023 год. и е заведена с вх.№5963. Т.е. подадена е 7 дни след изтичане на законоустановения срок за оспорване. Съгласно чл.219 от ЗУТ, за постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава се прилагат разпоредбите на дял трети от Административнопроцесуалния кодекс. За неуредените в тази глава въпроси също е регламентирано да се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Видно е от оспорената заповед на л.64, че в същата не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Нито това е посочено в съобщение, с което заповедта е връчена на страните. Поради което и по аргумент от чл.219 от ЗУТ във връзка с чл.140 от АПК, , съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Тези два месецаа не са изтекли, ако срокът се брои от датата на връчване на заповедта на жалбоподателите С. М. и В. М., както и ако срокът се брои от датата на издаване на оспорената заповед. Поради което жалбите на С. М. и В. М. се явяват подадени в срок.

Както вече беше посочено и видно от молба с вх.№6569/7.11.2023 год. на л.229 от делото, подадена от ответника, поставеното съобщение по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ на информационното табло в Центъра за обслужване на граждани на община Плевен-сл.бележка на гърба на л.219 от делото, е имало предназначение да уведоми единствено собствениците и носителите на ограничени вещни права в имотите, предмет на разработката и тези в съседния имот с ИД 56722.661.70, чиито собственик е С. М., а носители на вещно право на ползване в него-В. М. и М. М.. По отношение на останалите собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти на имотите, предмет на разработката – 56722.661.66, 56722.661.67, 56722.661.68, 56722.661.69, данни за собственост не са събирани от ответника, тъй като е счетено, че не са заинтересовани, и не са уведомявани, което се установява от молба с вх.№6569/7.11.2023 год. на л.229 от делото. Поради което за жалбоподателите М. П. Н., Р. А. Д. и Е. Н. Д., които не са били уведомени за издадената заповед, срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече и към датата на подаване на жалбите не е бил изтекъл. В процесната хипотеза трайната съдебна практика приема, че при липса на данни за датата на връчване на оспорения акт на жалбоподателя, жалбата не следва да бъде приемана за просрочена.

Налице е и правен интерес у жалбоподателите от търсената защита.

Жалбоподателите С. М. М., собственик на [имот номер] и В. В. М., носителка на ограничено вещно право на ползване върху самостоятелни обекти в сграда в [имот номер], са заинтересовани страни в производството, с което се разрешава изработването на процесния ПУП, тъй като [имот номер], видно от скицата на л.58 е съседен на юг на процесните три имота, по отношение на които се разрешава изменението. Като съгласно внесения план за регулация се предвижда обединяване на [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в един новообразуван имот УПИ 1-661.1495 и регулационните линии на УПИ I, УПИ VIII и УПИ IX да се преместят по имотните граници, при което се променят линиите на страничната регулация с [УПИ] /имот с [идентификатор]/, където разминаването е до 60 см. Т.е. налице е промяна, при което се придава в полза на имота, собственост на жалбоподателите С. М. и В. М., поради което те безспорно имат правен интерес от търсената с подадената от тях жалба защита.

Жалбоподателят М. П. Н. е собственик на [УПИ], съсед на североизток на процесните имоти. Жалбоподателите Р. А. Д. и Е. Н. Д. са собственици на [УПИ], съседи на изток на процесните имоти. Съгласно заключението на изслушаната съдебно – техническа експертиза, изготвена от ВЛ инж. С. С.-л.349 и сл. от делото, което съдът кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и съответно на останалите събрани по делото доказателства, с процесния ПУП не се създава свързано застрояване; всички нормативни изисквания за отстояния до: съседни имоти, към дъното на имота и през улица са отразени спрямо нормативните изисквания, т.е. не се допускат намалени отстояния до някои от съседните имоти, включително имотите през улица; запазват се уличнорегулационните линии. Отреждането на новообразувания УПИ 1-661.1495 се предвижда за жилищни нужди и обществено обслужване; всички нормативни изисквания за отстояния до: съседни имоти, към дъното на имота и през улица са отразени на графичната съставка, съгласно нормативните изисквания, като по този начин не се налагат ограничения на съседните имоти, т.е. няма имоти, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване; Променя се обаче, предназначението на имотите, предмет на плана, тъй като с плана за застрояване за новообразувания имот се предвижда начин на трайно ползване-за жилищно строителство и обществено обслужване, а предназначението на трите имота-предмет на плана, към настоящия момент е само за жилищно строителство, до 10м. Следователно, жалбоподателите С. М. М., В. В. М., Р. А. Д. и Е. Н. Д., се явяват непосредствено засегнати от предвижданията на плана по смисъла на чл.131, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗУТ, а жалбоподателите С. М. М. и В. В. М.-и предвид факта на промяна на местоположението на вътрешната регулационна граница между техния имот и новообразувания имот, собственост на заявителите в административното производство, поради което имат правен интерес да оспорят заповедта, предмет на делото.

Следователно, на всички тези основания-като подадени в срок, от заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, срещу годен за оспорване акт, който, макар и съставляващ предварителен акт в процедура по одобряване изменение на ПУП, при липса на издаден финализиращ процедурата по изменение на ПУП акт, жалбите се явяват допустими за разглеждане.

По същество са неоснователни.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, с оглед местоположението на процесния имот. Съгласно цитираната разпоредба подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. С оспорената заповед е разрешено да се изработи проект за изменение на действащия ПОДРОБЕН УСТРОЙСТВЕН ПЛАН - ПЛАН ЗА РЕГУЛАЦИЯ И ЗАСТРОЯВАНЕ за урегулирани поземлени имоти I-3986, IХ-3987 и VIII- 3988 в кв. 10 по плана на гр.Плевен. Според приложената на л.53 и сл. от делото Обяснителна записка за изменението на ПУП, с последния се предвижда обединяване на [ПИ] 71, [ПИ] 661 72 и [ПИ] 661.73 в един новообразуван имот, който ще е с римски номер I - 661.1495, съгласно удостоверение 25-227722-10. 08. 2023 г.; регулационните линии на УПИ I, VIII u IX ще се преместят по имотните граници; променят се само линиите на страничната регулация по границите с [УПИ], където разминаването е до 60 см.; запазват се уличните регулационни линии; отреждането на новообразуваният УПИ 1-661.1495, се предвижда за жилищни нужди и обществено обслужване. Следователно, всички имоти, които е предвидено да бъдат засегнати от предвиденото изменение, се намират в един квартал – кв.10 по плана гр.Плевен, поради което разрешеният за изработване ПУП с оспорената заповед е с обхват до един квартал, поради което компетентен да го одобри е кметът на община Плевен, съобразно чл.129, ал.2 от ЗУТ.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена не от кмета, а от заместник-кмет на община Плевен арх.Н. И., на която компетентният орган Кметът на община Плевен е делегирал правомощия по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ съгласно Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 г. (л. 192 от делото). Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В настоящия случай с приетата като доказателство по делото Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 г. Кметът на община Плевен е предоставил на Заместник кмета на община Плевен арх.Н. И., функциите и правомощията на кмет на община Плевен по Закона за устройство на територията. Ето защо се явява неоснователно оплакването на жалбоподателите, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

Спазена е формата по чл. 59 от АПК, в т.ч. са спазени изискванията за излагане на фактическите основания на акта, които могат да се съдържат и в представената преписка. В случая за законосъобразността на конкретната заповед, с която се разрешава да се изработи проект за изменение на действащия ПУП, а не се одобрява проект за изменение на ПУП, от гл.т. спазване на изискванията за форма, е достатъчно да е посочено в заповедта дали производството е започнало по заявление на съответните заинтересовани лица, и дали е придружено със скица с предложението за изменение и становище на главния архитект за допускане на изменението, тъй като именно това са фактическите основания, при наличието на които се разрешава изработването на проект за исканото изменение. В случая и видно от мотивната част на оспорената заповед, в нея е посочено конкретното заявление, поставило началото на административното производство, като е описано какви придружителни документи са били приложени към същото, изискуеми от разпоредбите на чл.135, ал.2 и ал.4 от ЗУТ.

В акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ/какъвто е настоящата оспорена заповед/ не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. На този етап законът не изисква да се посочва правното основание, на което впоследствие, след получаване на разрешението, ще бъде процедирано изменението. Тези правни основания, сред които са и посочените като основания за извършваната промяна – чл.134, ал.1, т.1 /когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът/ и чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ /при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план/, следва да се посочат, фактически и правно да се обосноват и мотивират, и да бъдат представени доказателства за наличието им едва на следващия етап, а именно при изработване и одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за изработването. Следователно, оспорваният акт не страда от съществен и неотстраним порок във формата, който да е основание за неговата отмяна, както твърдят жалбоподателите.

Във връзка с направените оплаквания, че на част от жалбоподателите и на заинтересованите страни не е било съобщено за изработения проект за изменение на ПУП- ПРЗ, действително по делото не се установяват приложени разписки за връчване на това съобщение на всички заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ. Видно обаче от писмото на л.221 и л.327-328 от делото, възражения са подали всички пет жалбоподатели и част от заинтересованите страни, конституирани като такива в съдебното производство- В. М. С., М. П. Н., П. Г. Т., Д. Е. Т., Р. А. Д., Е. Н. Д., С. М. А., В. С. Л., М. Г. П., В. В. М., С. М. М., които възражения са били разгледани на заседание на Експертен съвет при Общината с решение по т. 7 от протокол № 40/12.10.2023г. и не са уважени.Поради това съдът приема, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в тази връзка, тъй като горните цитирани лица са упражнили правото си на възражение, което сочи и че са били информирани за внесения проект.

Неразгласяването на мотивираното предписание по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ също не съставлява процесуално нарушение. Съобщаването на акта на заинтересованите лица по предвидения ред е от значение за преценката относно срочността на оспорването срещу него, но не влияе на законосъобразността на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Видно е от жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство, че въпреки че оспорената заповед не е била надлежно съобщена на всички жалбоподатели и заинтересовани лица, последните са упражнили правото си на жалба и тя е приета за допустима от съда и е разгледана. А на заинтересованите страни, които не са подали жалби , е осигурено право на участие в съдебното производство чрез конституирането им като заинтересовани страни, дадена им е възможност да представят доказателства, да правят възражения, да изразяват становища. Последните не са представили доказателства обаче, които, ако бяха представени и взети предвид в административното производство, да са от такова естество, че да променят изводите на административния орган и да бъде издаден акт с друго съдържание. Константна е съдебната практика по въпроса, че съществени са само тези нарушения на процедурата по издаване на един акт, които, ако не бяха допуснати, би се стигнало до друго разрешение на поставения пред органа въпрос, различно от постановеното с издадения акт. Не се констатират такива нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, при наличие на които актът да бъде отменен само на това основание.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Основната цел на ЗУТ е да гарантира устойчиво развитие на територията, която е национално богатство – чл. 1, ал. 1 от ЗУТ. Предпоставка за устойчивото развитие на територията е законосъобразното регулиране и застрояване на имотите в съответната устройствена зона.

Оспорената заповед е съобразена и с материалноправните разпоредби на закона.

В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". С акта на компетентния орган по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, се дава положителен отговор /разрешава, допуска/, или се отказва, изработването на заявения проект. Анализът на цитираните норми показва, че по правната си същност мотивираното предложение е задължително предварително условие от предвидената в ЗУТ процедура за изменение на ПУП, основание за започването й, то не представлява част от нея, а е акт, който я предхожда и е основание за провеждането й - затова и липсата му би представлявала съществено процесуално нарушение. В акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както вече беше посочено във връзка с анализа относно мотивирането на акта, не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ - при издаването му, предмет на преценка са: наличие на искане, дали то изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ, дадено ли е положително становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ и приложена ли е скица по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, с конкретно предложение за изменението на плана.

В настоящия случай, по делото не е спорно наличието на депозирано заявление от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ – собственици на недвижими имоти - предмет на устройствената процедура, приключила с издаване на оспорения акт. Производството пред административния орган е започнало по подадено и приложено на л.305 и сл. от делото заявление с вх.№ТСУ-94Е-1886/10.08.2023 год. от Е. И. К., лично като собственик и като пълномощник на собствениците Й. И. И. и З. Г. К. съобразно приложеното на л.308 от делото пълномощно, на УПИ I, VIII, IX в кв.10 по плана на гр.Плевен, с искане да бъде разрешено изработването на ПУП-ПРЗ, със съответните приложения. Към заявлението е приложена изискуемата се по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ скица с предложение за изменението на ПУП. Дадено е и положително становище от главния архитект по смисъла на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ-л.219 от делото.

Обемът на мотивираното предписание, определя и параметрите на окончателната заповед и териториалния й обхват, с която се одобрява или отказва одобряване изменението на ПУП. Но едва при издаването на заповед по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, нейната законосъобразност би била обусловена от спазване на конкретните изисквания на всяка една от съдържащите се в текста хипотези за изменение на действащия ПУП.

В предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, каквато е настоящата, преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен.

Съгласно чл. 103 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. А подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. В случая така изработения проект на ПУП е съобразен с влезлия в сила ОУП на гр. Плевен.

Съгласно внесения от заявителите план за регулация се предвижда обединяване на [ПИ], [ПИ] и [ПИ] в един новообразуван имот УПИ 1-661.1495 и регулационните линии на УПИ I, УПИ VIII и УПИ IX ще се преместят по имотните граници. Променят се линиите на страничната регулация с [УПИ], където разминаването е до 60 см. Запазват се уличнорегулационните линии. Отреждането на новообразувания [УПИ] се предвижда за жилищни нужди и обществено обслужване.

Съгласно плана за застрояване за новообразувания УПИ 1-661.1495 се предвижда устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, означена като Жк, с начин на трайно ползване - за жилищно строителство и обществено обслужване със следните устройствени показатели: мах височина <26 м; Пзастр- до 40%, Кинт - 2,5, Позел- мин. 40%; начин на застрояване- свободно. В графичната част на проекта за изменение на ПУП е отразена свободно стояща сграда с ограничителни линии на застрояване, като не е посочена точна височина в метри, а е посочена максимално допустимата височина, посочена в ОУП гр. Плевен за комплексно жилищно застрояване с голяма височина. Означената голяма височина на застрояване до 26 м не определя, че в границите на ограничителните линии ще бъде изцяло високо застрояване, а само там, където отговаря на нормите за отстояния на застрояването в ЗУТ.

След депозиране на възражения от страна на жалбоиодателите, проекта е разгледан на заседание на експертен съвет по устройство на територията и с Решение по т. 7 от Протокол № 40 от 12.10.2023 г. са дадени указания за отстраняване на нередовностите по проекта. С оглед отстраняване на нередовностите по така процедирания проект, последният е преработен и отново е представен в община Плевен, като в застроителната съставка към плана в таблицата са отразени следните градоустройствени показатели: 11 застр - до 40 %., К инт - 2.5. П озел. - мин. 40 %.

В случая в обяснителната записка е посочено, че плътността на застрояване е до 40%, заложена в ПУП-ПРЗ и същата не противоречи на чл. 20 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, където е от 20 до 50% за зона за комплексно застрояване, като и в ОУП за зона Жк е предвидена 40 % плътност на застрояване и не е налице противоречие с действащия ОУП. В този смисъл не може да бъде споделен довода на жалбоподателите, че параметрите на застрояване на обединените имоти са изменени и е предвидено по - плътно застрояване.

Съобразно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза от ВЛ, предвиденото с действащия ПУП застрояване в процесиите имоти - сега представляващи едно УПИ, е съобразено с изискванията на ЗУТ за разполагане на свободностояща жилищна сграда в урегулиран поземлен имот. Спазени са нормите за отстояния до регулационни граници - странични и през дъно имот, както и отстоянието през улица. Според ВЛ предвиденото в действащия понастоящем ПУП-ПРЗ /преди процесния, който разрешава действащия да се измени/ застрояване не е в противоречие с ОУП - градоустройствените показатели се вписват в тези за комплексно жилищно застрояване, защото не ги превишават, единствено плътността на застрояване не съвпада, защото е по- висока - 50% при 40% предвидена в комплексното жилищно застрояване. ВЛ е пояснило, че с плана-предмет на процесната разработка, с реализирането на предвиденото застрояване, показателите в квартала ще отговарят на ОУП, тъй като в ОУП е предвидено комплексно жилищно застрояване с голяма височина и такова е заложено в новопроектирания ПУП-ПРЗ. За целия кв.10 , включващ конкретно имотите, включени в УПИ I, е предвидено Жк застрояване с голяма височина. Преписката съдържа скица - предложение, като основанието за промяната на действащия ПУП е предвиденият в ОУП начин на застрояване - за комплексно жилищно застрояване Жк с голяма височина, който се различава от действащия ПУП и допуска по-високи градоустройствени параметри. Т.е. предвижданията на действащия ОУП на Плевен за процесиите имоти са за комплексно жилищно застрояване с голяма височина - Жк. Каквото се предвижда и с проекта за ПУП с оспорената заповед. ВЛ е пояснило, че предложеният проект ПУП-ПРЗ е възможно да бъде икономично осъществим за процесните имоти и да дава възможност за целесъобразното им устройство. Зависи от конкретния проект за изграждане на сграда, който представлява етап на проектиране след одобрявяне на ПУП- ПРЗ и който трябва да отговаря на всички норми на ЗУТ. Изводът на ВЛ е, че оспорената заповед, с която се разрешава да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ, съответства на ОУП. Устройствената зона е за жилищно комплексно застрояване Жк с голяма височина за УПИ 1-661.1495, предвиденото застрояване е за жилища и обществено обслужване. За да се предвиди такова застрояване - комплексно жилищно с височина до 26м., са правени инженерно-геоложки и хидро-геоложки проучвания. По отношение на съседните имоти на този-предмет на разработка, ВЛ е посочило в заключението си, че конкретното предназначение на [ПИ], 4001, 4000 и 3999, урегулирани в УПИ II, IV, V и VI, кв. 10 не се променя с изменението , предложено с процесния ПУП-ПРЗ, остава действащото отреждане за средноетажно жилищно застрояване -Жс.

На въпроса спазени ли са изискванията на чл.32,ал. 1 от ЗУТ, ВЛ арх.М. е отговорила, че в графичната част е отразено, че разстоянието до сградите, разположени в УПИ IV и УПИ V =1.5h,/разстояние през дъно имот/ където h е височината на сградата , разположена откъм по-благоприятната посока на ослънчаване - в случая в УПИ I. При наклонен терен, в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока, разстоянието се увеличава или се намалява от разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради/. Н се намалява и с височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда. ВЛ е направило извод, че е спазен чл.32,ал. 1 от ЗУТ.

На въпрос спазен ли е чл.22,ал.6 от ЗУТ, ВЛ е дало отговор, че УПИ 1-661.1495 е отделен УПИ в квартал за комплексно жилищно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване не надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона. В случая предназначението на терена на УПИ 1-661.1495 отговаря на предвижданията на ОУП и в действащия ПУП-ПРЗ също е било за жилищно застрояване. Предвидената плътност на озеленяване е същата като в действащия ПУП-ПРЗ за същите имоти - 40%. Постигната е нормативната площ от обществени озеленени площи от 18 кв.м/ж. с ОУП. Може да се каже, че е допустима промяната за уплътняване на застрояването в кв.10 и други квартали, въпреки че това не е тенденция, подходяща за град с намаляващо население.

Ето защо настоящият състав на съда, като взе предвид писмените доказателства, съставляващи приложения към подаденото заявление за изменение на ПУП, както и заключението на изслушаната СТЕ от ВЛ арх.М., което съдът кредитира с доверие като компетентно, обективно, съответно на останалите събрани по делото доказателства, прави извод, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на Плевен. Поради което оспорената заповед се явява и материално законосъобразна.

Тук е мястото да се посочи във връзка с направените възражения на жалбоподателите, че нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ не може да се обвърже с тази на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като всяка от двете норми регламентира самостоятелно основание за изменение на действащия подробен устройствен план. В случая не е приложима нормата на чл.15, ал.3 от ЗУТ, съгласно която границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Тоест, тази норма е приложима единствено при изменение на границите на урегулирани поземлени имоти по съгласие на собствениците им, или т. нар. доброволна регулация.

В случая нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ представлява самостоятелно /и различно, отделно от това по чл.15, ал.3/основание за изменение на действащия подробен устройствен план. Съгласно цитираната разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Видно от цитираната разпоредбата като предпоставка за допускане на изменение се изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница. Тълкуването на разпоредбата предполага наличие на приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради установена непълнота и грешка. В тази хипотеза е достатъчно искане от страна на собственика на който и да е от имотите, предмет на изменението. Всеки собственик може да поиска вътрешните регулационни граници да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, както е сторено в случая. /в този смисъл Решение № 2408 от 13.03.2024 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 3060/2022 г., Решение № 264 от 16.02.2022 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 926/2021 г./

Дали обаче са налице предпоставките на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ /което е едно от основанията за разрешеното изменение/, както и предпоставките на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ-другото посочено в оспорената заповед основание за изменение, е въпрос, на който следва да бъде даден отговор при издаване на финализиращата процедурата заповед - тази, с която се одобрява/отказва поисканото изменение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при съблюдаване на изискванията за форма, административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Съобразно изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК ответната страна и заинтересованите страни Е. И. К., Й. И. И. и З. Г. К. имат право на разноски.

На ответника се следват разноски за представлявалия го в съдебното производство юрисконсулт, които са своевременно поискани в становище с вх.№6416/1.11.2023 год. и в хода на устните прения, в размер на 200 лева, на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На заинтересованите страни Е. И. К., Й. И. И. и З. Г. К. се следват поисканите, доказани и платени изцяло в брой разноски общо в размер на 2000 /две хиляди лева/ съобразно представените по делото адвокатски пълномощни л.346 и л.607-608 от делото, на основание чл.8, ал.2, т.1 и чл.7, ал.9 във вр. с §1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на М. П. Н. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №14, Р. А. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Е. Н. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, С. М. М. от гр.Плевен, ***“ *** и В. В. М. от гр.Плевен, ***“ ***, против Заповед №РД-12-390/15.08.2023 год. на заместник-кмета на община Плевен.

ОСЪЖДА М. П. Н. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №14, Р. А. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Е. Н. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, С. М. М. от гр.Плевен, ***“ *** и В. В. М. от гр.Плевен, ***“ *** да заплатят в полза на община Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200/двеста/ лева.

ОСЪЖДА М. П. Н. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №14, Р. А. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, Е. Н. Д. от гр.Плевен, ул „Ген.Т.“ №16, С. М. М. от гр.Плевен, ***“ *** и В. В. М. от гр.Плевен, ***“ *** да заплатят в полза на Е. И. К., Й. И. И. и З. Г. К., и тримата с адрес ****, направените по делото разноски общо в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.