№ 683
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500839 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
272265/12.04.2021г. на РС-Бургас от „Банка ДСК“ АД с ЕИК-*********, седалище и
адрес на управление адрес на управление гр.София, ул.Московска № 19, заявена чрез
гл.юк.Галя Петрова с посочен адрес за кореспонденция в гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич
№ 7 против Решение № 260506/22.03.2021г. по гр.д.№ 407/2020г. по описа на РС-
Бургас.
С обжалваното решение БРС е оставил без разглеждане като недопустими
на осн.чл.299, ал. 1 ГПК предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-*********
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците К. В.
Н. с ЕГН-********** и Г. Д. СТ. с ЕГН-********** да заплатят на банката при
условията на солидарност неизплатената главница по договор за кредит за текущо
потребление от 26.09.2011г. в размер на 8263,30 евро; редовната възнаградителна
лихва за периода от 28.12.2015г. до 02.06.2016г.; обезщетението /лихвена надбавка/ за
забава за периода от 28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г., до
окончателното изплащане на вземанията, като в тази част на осн.чл. 299, ал. 2 ГПК
производството по делото е прекратено поради недопустимост и са възложени
разноските по делото на насрещните страни. С обжалваното решение е отхвърлена в
останалата му част иска за редовна възнаградителна лихва за остатъка от исковия
период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г., както и иска
за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава за остатъка от исковия период – от
16.09.2015 г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г..
Решението се обжалва и в частта, с която на осн. чл. 212 ГПК вр. чл. 146, ал.
1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.) по предявените от ответниците
1
инцидентни установителни искове против „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-*********, са
обявени за нищожни клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, съставляващи
неразделна част от сключения между страните договор за кредит за текущо
потребление от 26.09.2011г..
Жалбоподателят обжалва решението изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Счита исковите претенции за допустими, съответно за неправилен
и незаконосъобразен извода на съда за недопустимост. Излага подробни съображения.
Направен е хронологичен анализ на доказателствата и фактологията по делото. Счита,
че не са налице сочените от съда неравноправни клаузи; излага становище относно
ненастъпването на предсрочна изискуемост, действителност и валидност на
поръчителството, твърдяната погасителна давност и възражението за прихващане,
както и съдебните разноски по делото.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
исковите претенции да бъдат уважени. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В законния срок въззиваемият К.Н., редовно уведомен чрез пълномощника
си адв.К.Костадинов от АК-Хасково депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано, постановено в пълно съответствие с приложимите материалноправни
норми и процесуалния закон. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законния срок въззиваемият Г.С., редовно уведомен чрез пълномощника
си адв. Н. Славов от АК-Бургас депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано по
отношение изводите за дължимостта на вземанията и наличието на хипотезата на
чл.299, ал.2 ГПК, тъй като идентични претенции на банката на основание вземане по
същия кредит против същите ответници, по който вече е налице произнасяне по
предходно дело по иск по чл.422 ГПК. Намира, че в настоящото производство не се
въвежда нов факт, а твърди, че напротив, наличен е пълен идентитет, поради което и
настоящото такова е недопустимо. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
инцидентни установителни по чл. 212 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред.
ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба на Банка ДСК ЕАД
за осъждане на К.Н./кредитополучател/ и Г.С./поръчител/ да заплатят на ищеца при
условията на солидарност суми, дължими по договор за кредит за текущо потребление
от 26.09.2011 г., както следва: 8263, 30 евро – главница; 2174, 64 евро – редовна
възнаградителна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 21.01.2020 г.; и 44, 81 евро –
обезщетение /лихвена надбавка/ за забава за периода от 16.09.2015г. до 21.01.2020 г.,
2
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата
молба – 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът обосновава претенцията си на следните фактически твърдения, съгласно
изложението в исковата молба: Между банката и К.Н. като кредитополучател е
сключен на 26.09.2011г. договор за кредит за текущо потребление, съгласно който
на Н. е предоставена сума в размер на 12 500 евро, при преференциални лихвени
условия по кредитна програма „Престиж“, съгласно приложение № А2, изискващи
размера на кредита да е под определена стойност/в конкретния случай под 15000евро/,
усвояване и погасяване по посочена разплащателна сметка, както и предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, срещу определен лихвен процент от 10,45%, със срок
на издължаване 120 месеца, с месечни вноски (главница и лихва) съгласно погасителен
план (Приложение № 1), с падежна дата 15-то число на месеца, ГПР 11.65 %. Уточнено
е допълнително, че договорът е сключен при преференциален лихвен процент 10, 45,
тъй като длъжникът е имал поръчител и е поел задължение вноските по кредита да
минават през сметката му, т. е. били са налице условията по приложение А2 към
договора, но поради забава във вноските за повече от два месеца тази преференция му
е била отнета и е станал приложим лихвеният процент за стандартните кредити за
текущо потребление в размер на 13, 45 процента. Твърди, че при съответно намаление
на базовия лихвен процент е бил съответно намаляван приложимият лихвен процент,
което е довело и до намаляване на дължимата погасителна вноска.
Кредитът е бил обезпечен с поръчителството на втория ответник Г.С. съгласно
сключен договор за поръчителство от 26.09.2011 г., представляващ неразделна част от
договора за кредит. Посочва се, че кредитът е усвоен на 26.09.2011 г., но по него
погашенията са преустановени считано от 15.09.2015г., като не са заплатени 53 броя
месечни погасителни вноски в общ размер 9 756, 24 евро, дължими за периода от
15.09.2015 г. до 15.01.2020 г. , които се претендират съобразно т. 19.1 и т. 19.2 от
Общите условия (ОУ), представляващи неразделна част от договора, в които е вписано,
че при допусната забава на погашенията/ главница и/или лихви / над 90 дни целият
остатък става предсрочно изискуем.
Моли съда, ако намери, че кредитът не е станал изискуем (предвид дадените в т.
18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС разяснения), да приеме исковата
молба за изявление до ответниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Оправено е искане, в случай, че съдът не приеме исковата молба като способ за
обявяване на предсрочна изискуемост, да осъди ответниците да заплатят всички вноски
с настъпил падеж за периода от 15.09.2015 г. до постановяване на решение по делото.
С постъпилите в срока по чл. 131 ГПК писмени отговори от ответниците са
оспорили претенциите като недопустими, тъй като ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3217/2016 г. на РС – Бургас,
които не са обезсилени, а освен това са посочили, че е налице хипотеза на повторно
предявена искова претенция между същите страни за същите суми и на същото
основание. Предявените искове са оспорени и като неоснователни. По-конкретно се
навежда, че банката не е отразила плащанията, извършени в периода от 11.05.2018 г. до
11.06.2020 г. в размер на 4908 лева и 882, 65 евро, както и на 18.08.2020 г. в размер на
700 лева, както и че в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД всички вноски са били отнасяни
от банката за погасяване на лихвите. Твърди се, че клаузите на договора относно
изменението на дължимата възнаградителна лихва са нищожни, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП предвид липсата на обективни
критерии и методология за нейното определяне. Сторено е възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност, считано от 15.09.2015г., по отношение на
падежиралите и обявени за предсрочно изискуеми вноски за главница и лихва. Видно
3
от съдържанието на писмения отговор на втория ответник Г.С. се твърди, че той няма
качеството на поръчител, тъй като е бил заместен в договора за кредит от Д. К. Н. и И.
Х., за които се сочи, че са съответно син и свекърва на главния длъжник К. В. Н.. На
следващо место този ответник твърди, че неговото поръчителство е прекратено
поради изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е
започнал да тече на 16.12.2015 г., когато С. е получил нотариална покана за обявяване
на предсрочната изискуемост на целия кредит, или евентуално от влизане в сила на
решението по гр. д. № 8000/2016 г. на БРС, по което е бил отхвърлен иска на банката
срещу двамата ответници по чл.422 ГПК за същите суми претендирани от банката на
същото основание. Счита също така, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй
като е оформен на третата и четвърта страница от договора за кредит и не може да се
прецени дали главното задължение е действително или не поради липса на данни
относно индивидуализацията главния дълг. В с.з. този ответник уточнява, че
направеното възражение за нищожност на договора за поръчителство почива на чл. 26,
ал. 2, пр. 3 ЗЗД – липса на форма.
С отговора на исковата молба ответникът К. В. Н. е предявил иск за
прогласяване на нищожността на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, съставляващи
неразделна част от сключения договора за кредит за текущо потребление от
26.09.2011г., тъй като тези две клаузи са неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.
10 ЗЗП и не са индивидуално уговорени. В с.з. е уточнено, че договорът за кредит е бил
сключен при преференциални условия, но впоследствие банката едностранно ги е
променила, като се е позовала на забава в плащанията.
В срока по чл. 131 ГПК депозиран от „Банка ДСК“ ЕАД писмен отговор по
приетия за съвместно разглеждане иск, който счита за допустим, но неоснователен.
Счита, че оспорените клаузи на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия към договора
предвиждат изрично и изчерпателно условията, въз основа на които банката може
едностранно да извършва изменение на лихвата, която възможност е изрично
предвидена в действащото законодателство, а и предоставянето на кредит е услуга,
която по естеството си предполага променливост и динамичност на цената, обусловена
от продължителността на предоставяне на услугата и непредвидимостта на движението
на икономическите фактори, които оказват влияние върху формирането на цената.
Поддържа се, че основанията по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП са изрично предвидени и
са изцяло обективни и независещи от свободната преценка на банката.
С допълнително постъпила молба Банката е оспорила наведените в постъпилите
писмени отговори на ответниците против исковата молба възражения. Застъпва се
становището, че не е налице идентичност между предмета на настоящото дело и този
по гр. д. № 8000/2016 г. на БРС. Твърди, че няма сключен анекс, по силата на който
ответникът Г.С. да е заместен по договора за поръчителство, като излага съображения
за валидност на сключения договор за поръчителство. Счита, че преклузивният срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не е изтекъл. Посочва, че размерът на дължимата възнаградителна
лихва по кредита не е променян на базата на промяна на БЛП, а поради неизпълнение
на задължението за редовно погасяване на вноските, като навежда, че всички посочени
от поръчителя плащания са били надлежно отразени в счетоводството на банката.
Поддържа, че по отношение на договора за кредит е приложима общата петгодишна
давност, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем или от датата на
настъпване на крайния му падеж.
Искът за прогласяване на нищожността като неравноправни на т. 7.1, изр. 2 и т.
7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка
ДСК“ ЕАД, е предявен като насрещен по реда на чл.211 ГПК/вж.л.78-81, л.94 по гр.д.
№ 407/2020г. на РС/, приет е за разглеждане като насрещен с разп.№
4
263901/16.10.2020г. по гр.д. № 407/2020г. на РС/ и отхвърлен с постановеното по
делото решение № 260506/22.03.2021г. като инцидентен установителен.
За да постанови обжалваното решение БРС е съобразил развилото се по
заявление на Банката заповедно и исково производство по гр. д. № 8000/2016г. по
описа на РС-Бургас, приключило с Решение № 1694/ 25.10.2017г. влязло в сила на
14.11.2017г. , с което са отхвърлени исковете на „Банка ДСК” ЕАД за бъде прието за
установено спрямо К. В. Н. и Г. Д. СТ., че двамата дължат солидарно на ищеца по
договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011 г. и договор за поръчителство
към него поради настъпила предсрочна изискуемост, обявена от кредитодателя на
следните суми: 8920, 81 евро – изискуема главница, 682, 37 евро – редовна лихва за
периода от 28.12.2015 г. до 02.06.2016 г., 104, 76 евро – лихва за забава за периода от
28.01.2016 г. до 02.06.2016 г., 60 евро – заемни такси, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното плащане, за които е
издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1738/06.06.2016 г. по ч. гр. дело №
3217/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас. Видно от мотивите на цитираното
решение по гр. д. № 8000/2016г. по описа на РС-Бургас, съдът е приел, че предсрочна
изискуемост не е настъпила, тъй като такава не е била обявена на главния длъжник
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, защото не е установено по делото нотариалната покана да му е била
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а обвяването на предсрочната
изискуемост по отношение на поръчителя не е породило действие, тъй като
отговорността му е акцесорна и той не може да бъде постановен в по-лошо положение
от главния длъжник.
От заключенията по допуснатите основна и повторна СИЕ се установява, че
кредитът от 12500евро е усвоен от кредитополучателя, погашенията по него са
надлежно отразявани от Банката, като считано от 15.09.2015г. е преустановено
редовното погасяване на кредитното задължение и към 22.01.2020г. вещото лице е
констатирало забава от 1431дни. От направените изчисления експерта е заключил че
дължими остават 8263,30евро-главница, 2174,64 евро договорна лихва за периода от
15.09.2015г. до 21.01.2020г.; 44,81евро-обезщетение за забава за периода от
16.09.2015г. до 21.01.2020г. или общо 10 482,75евро. Вещото лице е установила също
така, че за периода от 26.09.2011г. до 15.04.2016г. лихвеният процент по кредита е бил
в размер на 10,45%, а от 21.04.2016г. до 15.01.2020г. – 13,45%.
Видно от решаващите мотиви, изложени в обжалваното тук решение№
260506/22.03.2021г. по гр.д.№ 407/2020г. на БРС, съдът е приел, че влязлото в сила
съдебно решение, постановено по гр. д. № 8000/2016 г. по описа на Районен съд –
Бургас, се ползва със СПН по отношение на несъществуването на спорното материално
право – предмет на делото по предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Приел е, че по двете производства е налице идентичност както по отношение на
страните, така и по отношение на част от предмета на делото, а именно – за цялата
главница, за договорна възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015 г. до 02.06.2016
г., за лихва за забава за периода от 28.01.2016 г. до 02.06.2016 г., а правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Счетено е, че твърденията на
ищеца за обвяване на кредита за предсрочно изискуем (било то евентуално с подаване
на исковата молба по настоящото дело) не представляват такива нови фактически
обстоятелства, които да преодолеят формираната сила на пресъдено нещо. По тези
съображения претенциите на Банката за осъждане на ответниците К. В. Н. с ЕГН-
********** и Г. Д. СТ. с ЕГН-********** да заплатят на банката при условията на
солидарност неизплатената главница по договор за кредит за текущо потребление от
5
26.09.2011г. в размер на 8263,30 евро; редовната възнаградителна лихва за периода от
28.12.2015г. до 02.06.2016г.; обезщетението /лихвена надбавка/ за забава за периода от
28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на
вземанията, са оставени без разглеждане и на осн.чл. 299, ал. 2 ГПК производството по
делото е прекратено поради недопустимост.
С обжалваното решение е отхвърлена в останалата му част иска за редовна
възнаградителна лихва за остатъка от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г.
и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г., както и иска за обезщетение /лихвена надбавка/ за
забава за остатъка от исковия период – от 16.09.2015 г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г.
до 21.01.2020г.. За тази част от претенциите БРС е преценил, че дължи произнасяне по
същество, доколкото за посочените периоди, вземането не е било предмет на
разглеждане по гр.д. № 8000/2016г. на БРС, но претенцията за лихва за забава и за този
период е отхвърлена с оглед недопустимостта на претенцията за главното вземане. По
отношение възнаградителната лихва са изложени мотиви, че предсрочната изискуемост
е била настъпила в хода на производството по гр.д. № 8000/2016г. по описа на БРС и
по-точно на 21.04.2017г. поради връчване на исковата молба по това дело ведно с
препис от нот.покана, обективираща волеизявление на кредитора до длъжниците че
обявява кредита за предсрочно изискуем. По тези съображения е счетено, че
възнаградителна лихва не се дължи за периода от 21.04.2017г. до 21.01.2020г., но
липсват мотиви защо е отхвърлена претенцията за възнаградителна лихва за остатъка
от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до 21.04.2017г..
Прието е също така и че клаузите по т.7.1., изр.2 и т.7.8 от ОУ към договора
са неравноправни, тъй като не е ясно как е определен новия размер на лихвата при
отпадане на преференциалния такъв, както и че двете клаузи не са индивидуално
договорени.
Решението е неправилно.
На първо место последователна и без колебания е съдебната практика, че при
отхвърлен в предходен процес иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по който от ищеца е
било наведено твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на предявеното
вземане и искът е бил отхвърлен, поради направен от съда извод за ненастъпила такава,
последващият процес по осъдителен иск относно вземания, основани на същия
договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна изискуемост, настъпила след края на
устните състезания по предходното дело или поради настъпил падеж, е допустим. В
конкретния случай предходният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК по гр.д. № 8000/2016г. на
БРС е отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземания, а не поради несъществуване на спорното право. В последващия процес се
въвежда нов факт, който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявените
вземания, и който факт се твърди от ищеца, че е настъпил след момента, когато се
установява СПН по предходното съдебно решение, т. е. не е обхванат от обективните й
предели. Съдебната практика и правната теория приемат, че осъдителен иск относно
неизискуемо притезание е преждевременно предявен и подлежи на отхвърляне като
неоснователен, а не на прекратяване като недопустим. Отхвърлянето не е пречка да се
предяви нов осъдителен иск, след като изискуемостта настъпи. Налице ще бъде нов
факт, така че ответникът не може да направи отвод за пресъдено нещо. / в т.см. Опр.№
816/26.11.2020г. по г.д. № 1901/2020г. III г.о. ВКС; Опр.№ 599/12.11.2020г. по г.д. №
37/2020г. II г.о. ВКС; Решение № 118/11.12.2020г. по т.д. № 2278/2019г. I т.о. ВКС/ Ето
защо възраженията на Банката за липса на СПН се явяват основателни. Тъй като
претенциите са оставени без разглеждане поради разбирането, че е налице СПН и
производството по делото е прекратено поради недопустимост, каквато настоящият
6
съдебен състав приема, че не е налице, то решението поради липса на произнасяне по
същество следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на БРС. На отмяна подлежи и решението в частта, с която са отхвърлени
претенциите за лихви, тъй като посоченото съображение за отхвърляне на претенциите
е недопустимостта на иска за главница, а за част от претенциите за лихви липсват
мотиви, съгласно посоченото по-горе.
Настоящият състав намира за неправилно решението и в частта, с която са
обявени за нищожни на осн.чл.212 ГПК, вр.чл.146, ал.1, вр.чл.143, т.10 ЗЗП клаузите
на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Банка ДСК“ ЕАД.
Тестът на чл.143, т.10 ЗЗП/в съобразената редакция ДВ,бл.99/09.12.2005г./,
гласи, че „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като: т.10 – „позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.“
Видно от т.8 на приложения договор за кредит за текущо потребление от
26.09.2011 г. кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 10, 45 % годишно или 0, 03 % на ден. Съгласно представено
Приложение № А2, представляващо Преференциални условия по кредитна програма
„ДСК Престиж“, неразделна част от договора за кредит, е посочено в т. 1.3, че
кредитополучателят има право да ползва лихвен процент в размер на 10, 45 % за
кредити, предоставени в евро, при следните условия: без превод на работна заплата,
при превод на погасителна вноска по кредита, усвояване и погасяване по посочена
разплащателна сметка, както и предоставяне на обезпечение чрез поръчителство , с
обезпечение поръчителство на едно платежоспособно лице. В т. 1.2.2 от Раздел II от
Приложение № А2 е предвидено отнемане на лихвените преференции по кредитната
програма в случая, когато два последователни месеца по разплащателната сметка няма
постъпления на определената месечна вноска по кредита за текущо потребление. В т.
1.2.3 е посочено, че в този случай банката отнема изцяло лихвените преференции, като
прилага нивата на действащите лихви по стандартни кредити за текущо потребление
съобразно размера на договорения кредит. Видно от представения по делото лихвен
бюлетин на „Банка ДСК“ ЕАД (в сила от 15.01.2016 г.), стандартният лихвен процент
по кредит в евро, обезпечен с поръчителство, е в размер на 13, 45 %. Установява се по
делото, че за периода от 26.09.2011 г. до 15.04.2016 г. приложеният от банката лихвен
процент по кредита е бил 10, 45 %, а за периода от 21.04.2016 до 15.01.2021 – 13, 45 %.
Съгласно т. 7.1 от приложимите Общи условия (ОУ) кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по
одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна на
базовия лихвен процент по решение на кредитора (изр. 2). Клаузата на т. 7.8 от ОУ
предвижда, че ако кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент
(лихвени преференции/отстъпки) по кредита, в случай на неизпълнение на някое от
условията, при които е предоставен преференциалния лихвен процент (подробно
описани в Приложение към договора), кредитополучателят губи право да ползва
съответната преференция/отстъпка от датата на неизпълнението, кредиторът определя
нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
Кредитополучателя актуализиран погасителен план.
В случая в обжалваното решение се концентрира и е съобразено със съдебна
практика касаеща едностранни увеличения на базовия лихвен процент, какъвто не е
настоящия случай.
7
Съдебната практика приема, че не са и не биха могли да бъдат индивидуално
уговорени клаузите по чл.146, ал.2 ЗЗП, общите условия на договора, които подлежат
на преценка относно неравноправния им характер по чл.146, ал.1 ЗЗП. Клаузите по
чл.145, ал.2 ЗЗП, които не са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна
точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо.
Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не
само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици.
В конкретния случай е видно, че не е налице хипотезата на т.10, чл.143 ЗЗП в
посочената редакция, тъй като не се установява Банката да е променила едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Напротив,
основание за промяна е предвидено, като в договора и приложенията изрично, ясно и
недвусмислено е посочено, че потребителят ползва преференциалния лихвен процент
от 10,45% при наличие на следните предпоставки: кредитът, ако е в евро да е в размер
до 15000евро, усвояване и погасяване по посочена разплащателна сметка, при превод
на погасителна вноска по кредита, както и предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство на едно платежоспособно лице. Посочени са също така ясно и
разбираемо и условията за отнемане на лихвените преференции по кредитната
програма в случая, а именно когато два последователни месеца по разплащателната
сметка няма постъпления на определената месечна вноска по кредита за текущо
потребление. Посочени са, респ.предвидими икономически за потребителя, поради
публичността на лихвените бюлетини на банките, включително и на електронните им
страници, че съобр. т. 1.2.3 в такива случаи банката отнема изцяло лихвените
преференции, като прилага нивата на действащите лихви по стандартни кредити за
текущо потребление съобразно размера на договорения кредит. Видно от представения
по делото лихвен бюлетин на „Банка ДСК“ ЕАД (в сила от 15.01.2016 г.), стандартният
лихвен процент по кредит в евро, обезпечен с поръчителство, е в размер на 13, 45 %,
който е приложен, съобразно заключението по СИЕ.
С оглед изложеното, решението, в частта, имаща характер на определение, с
която БРС е оставил без разглеждане като недопустими на осн.чл.299, ал. 1 ГПК
предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-********* обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците К. В. Н. с ЕГН-********** и Г. Д. СТ. с
ЕГН-********** да заплатят на банката при условията на солидарност неизплатената
главница по договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г. в размер на
8263,30 евро; редовната възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015г. до
02.06.2016г.; обезщетението /лихвена надбавка/ за забава за периода от 28.01.2016г. до
02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване исковата молба – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на вземанията,
като в тази част на осн.чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено
поради недопустимост и са възложени разноските по делото на насрещните страни,
следва да бъде отменено, а делото върнато на БРС за разглеждане по същество от друг
състав. На отмяна подлежи и решението в частта, с която са отхвърлени акцесорните
претенции, поради това, че претенцията за главното искане е оставена без разглеждане
като недопустима, тъй като тези вземания са поставени в зависимост от главното
вземане. На отмяна подлежи и решението, в частта с която на осн. чл. 212 ГПК вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.) са обявени за нищожни
клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, съставляващи неразделна част от
8
сключения между страните договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г..
С оглед изхода по делото въззивника има право на сторените за въззивното
производство разноски в размер на 433,30лв. за заплатена държавна такса и 150лв. за
юк.възнаграждение, както и на сторените в първоинстанционното производство
разноски по организиране защитата по предявения инцидентен установителен иск за
нищожност на посочените по-горе клаузи от ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление в размер на 100лв. за юк.възнаграждение по тази претенция.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260506/22.03.2021г. по гр.д.№ 407/2020г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими на
осн.чл.299, ал. 1 ГПК предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК-********* обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците К. В. Н. с ЕГН-
********** и Г. Д. СТ. с ЕГН-********** да заплатят на банката при условията на
солидарност неизплатената главница по договор за кредит за текущо потребление от
26.09.2011г. в размер на 8263,30 евро; редовната възнаградителна лихва за периода от
28.12.2015г. до 02.06.2016г.; обезщетението /лихвена надбавка/ за забава за периода от
28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на
вземанията, като в тази част на осн.чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото е
прекратено поради недопустимост и са възложени разноските по делото на насрещните
страни; както и в частта донежно претендираната редовна възнаградителна лихва за
остатъка от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до
21.01.2020г., както и иска за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава за остатъка от
исковия период – от 16.09.2015 г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г. и
ВРЪЩА делото на РС-Бургас за произнасяне по същество.
ОТМЕНЯ Решение № 260506/22.03.2021г. по гр.д.№ 407/2020г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която на осн. чл. 212 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП
(ред. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.) са обявени за нищожни клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8
от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“
ЕАД, съставляващи неразделна част от сключения между страните договор за кредит за
текущо потребление от 26.09.2011г., КАТО ВМЕСТО него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. В. Н. с ЕГН-**********, с която на осн. чл.
212 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.) се
претендира обявяване за нищожни клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД,
съставляващи неразделна част от сключения между страните договор за кредит за
текущо потребление от 26.09.2011г. , като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К. В. Н. с ЕГН-********** и Г. Д. СТ. с ЕГН-********** да
заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК-********* сумата от 583,30лв., представляващи
сторените във въззивното производство разноски и сумата от 100лв., представляваща
сторените в първоинстанционното производство разноски по организиране защитата
по предявения инцидентен установителен иск за нищожност на посочените по-горе
клаузи от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10