Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, … февруари 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесети
и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Д.Ц., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 4146
по описа за 2013 г. на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Е.“ ООД, ЕИК ********, срещу
„Й.И.“ ООД, ЕИК ********, в която се твърди,
че на 15.02.2011 г. сключил с ответника договор за изработка на токоизправител
50V/13kA, по силата на който ответното дружество се задължило да заплати
определеното в договора възнаграждение. На 25.08.2011 г. ищецът предал, в срок,
изработеното съоръжение, което обстоятелство било констатирано в
приемо-предавателен протокол № 365/2011 г., а ответникът приел същото без
забележки. Ищецът твърди, че съгласно договора възложителя трябвало да му
заплати аванс в размер на 50 % от стойността на договора - 95 000 лева без ДДС.
Второто плащане било дължимо в срок до 15.04.2011 г., но ответникът го извършил
със закъснение от 2 месеца и 21 дни, като превел сумата от 38 000 лева вместо
39 000 лв., без ДДС. Твърди още, че съгласно т. 2.3 от процесния договор окончателното
плащане за сумата от 57 000 лева, без ДДС, трябвало да се заплати в срок от 14
календарни дни, след подписване на предавателно-приемателен протокол за пускане
в експлоатация на токоизправителя, но не по-късно от три месеца след доставка -
25.08.2011 г. Ответникът не изпълнил цялото си задължение, а заплатил сумата в
размер на 16 666,67 лева без ДДС. Предвид горното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 40 333,33
лева, представляваща частично неизпълнение на парично задължение на ответника
по договор от 15.02.2011 г.,
сумата от 2 016,66 лева - неустойка по т. 6.2 от договора, сумата от 2 226,74
лева – частично предявена, представляваща мораторна лихва върху размера на
неизпълнението за периода от 20.12.2012 г. до 05.07.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, както и направените разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Й.И.” ООД оспорва основателността на иска.
Признава наличието на договорна връзка между страните. Навежда твърдения за
неточно изпълнение на договора от страна ищеца, поради което ответникът е
претърпял вреди в размер на 5 % от закъснялата доставка. Твърди, че престираният
резултат е предаден от ищеца не на датата, съобразно съгласието обективирано
договора обвързващ страните от 15.06.2011 г., а на 25.08.2011г., поради което
прави възражение от правопогасителен характер, за прихващане. Заявява, че прави
прихващане със свое вземане, произтичащо от уговорената клауза за неустойка, тъй
като има вземане от акцесорен характер, произтичащо от договора и моли искът
над 30 833, 33 лв. да бъде отхвърлен, поради което моли главницата претендирана
от ищецът да бъде прихваната с неустоечно вземане в размер на сумата от 9500
лв. Твърди неточно изпълнение в количествено отношение, изразяващо се в липса
на доставка на резервни части на вещта и експлоатационната документация. Прави
възражение основаващо се на основание чл.90 ЗЗД, поради което оспорва
възможността да се иска изпълнение от другата страна. Възразява и по отношение
на качественото изпълнение, въвежда твърдение въпреки, че има приемане на вещта,
същата страда от недостатъци, които са скрити по своя характер и се изразяват в
това, че вещта е изработена от материали, различни от тези, които следва да
бъдат вложени в нея. Твърди, че след момента на проявление на тези недостатъци
е уведомил другата страна по сделката за съществуването им и едновременно с
това, че тези недостатъци са били известни, поради което няма как да се приеме,
че е преклудирана възможността му да прави възражение по отношение на
качествено изпълнение. Ответникът
прави правопогасителни възражения: със свое насрещно вземане, произтичащо от неустоечна клауза, при наличие на забава
в изпълнението на задължението на изработващия вещта, в размер на
9 500лв, с период на забава от 15.06.2011 година до 25.08.2011 г.; възражение,
свързано с намаляване на уговореното възнаграждение, поради наличие на скрити
недостатъци, със сумата от 50 000лв; възражение с основание чл.82 ЗЗД, с което се претендира обезщетение за претърпени вреди, в хипотеза на претърпяна загуба от 18 760,54лви пропусната
полза, в размер на сумата от 36 824,33 евро – удържана сума от трето,
неучастващо по делото лице „Б.Д.”, с което е в
договорна връзка с ответника, която сума е следвало да бъде получена от ответника, ако ищецът е
престирал точно, както и е претърпяна загуба в размер на сумата от 18 760, 54лв, представляваща разходи за командировки на ответника, във връзка с
отстраняване недостатъците на вещта до Република Македония. В резултат на неточното изпълнение на
договора за изпълнение на изработка е понесъл вреди, намиращи проявление под
формата на претърпени загуби, сторени разходи, а също така очаква да претърпи и
пропуснати ползи , свързани с дейността му по повод
неправилното изпълнение на задълженията на ищеца в качеството му на изпълнител,
поради което упражнява права регламентирани в разпоредбата на чл. 25 ЗЗД и моли
съдът да намали възнаграждението уговорено между страните за сумата над 50 000
лв.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен договор от
21.06.2010 г., сключен между ДПТУ „Б.“ Д. и „Й.И.“ ООД, по силата на който
последният се задължава, в качеството на изпълнител, да изработи, достави и
монтира технологично оборудване, както и да извърши пусково-довършителни работи
и въвеждане в експлоатация на предприятие за производство за катодна мед, срещу
заплащане на възнаграждение. Стойността на работата по И.овото съоръжение е в
размер на 6 847 600 евро. Уговорено е, че срокът за изпълнение на
работата не трябва да надвишава 12 месеца от датата на превода на аванс, който
се превежда в срок от десет дни след подписване на договора. Ако в течение на
гаранционния срок се установят дефекти или недостатъци на изработеното, се
съставя акт за рекламация. Гаранционният срок е 12 месеца от датата на
подписване на акта за предаване на готовото за експлоатация съоръжение. При
незавършване на възложените работи в срок изпълнителят дължи на възложителя
заплащането на неустойка в размер на 0,05 % на ден от стойността на
незавършеното, но не повече от 8%.
Ищецът е представил фактура от
31.01.2011 г., издадена от него за ответника за заплащане на аванс по договор
за изработка на токоизправител 50 kV/ 13 kA в размер на
95 000 лв. (140 000 лв. с ДДС).
Видно от сключения между страните по
спора договор от 15.02.2011 г. ответникът в качеството на възложител възлага на
ищеца в качеството си на изпълнител да изработи токоизправител 50 kV/ 13 kA съгласно техническо задание в
Приложение 1 срещу заплащане на възнаграждение в размер на 190 000 лв. без
ДДС. Възложителят се е съгласил да заплати аванс в размер на 50% от стойността
на договора – 95 000 лв. чрез банков кредит срещу издадена му фактура при
сключване на договора. Уговорено е и междиннно плащане в размер на 20% –
39 000 лв. в срок от два месеца от сключване на договора. Окончателното
плащане в размер на 57 000 лв. ще
бъде платено в срок от 14 дни след подписване на приемателния протокол за
пускане в експлоатация на токоизправителя, но не по-късно от три месеца след
доставката му, ако забавянето е станало по причини, за които отговаря възложителят.
Определеният срок за изпълнение на токоизправителя е 15.06.2011 г. Изпълнителят
изработва уговореното в съответствие с техническото задание и го комплектова с
резервни части и експлоатационна документация. Гаранционният срок на
оборудването е 24 месеца от въвеждането в експлоатация, но не повече от 30
месеца от датата на доставка. Изпълнителят се задължава при възникване на
повреди да отстранява всички повреди за своя сметка и във възможно най-кратки
срокове. При забава с доставката на токоизправителя и/или изпълнениетоа се
дължи неустойка в размер на 1% за всяка пълна седмица закъснение, но не повече
от 5% от стойността на закъснялата доставка. При закъснение на плащанията
възложителят заплаща на изпълнителя неустойка в размер на 1% за всяка пълна
седмица закъснение, но не повече от 5% от стойността на забавеното плащане. По
делото е представено и техническо задание, съгласно което изправителният
трансформатор трябва да е с типова мощност 1000 kVA,
сух с епоксидно заляти намотки.
На 23.02.2011 г. ищецът е сключил
договор с „Е.“ ООД, по силата на който му възлага да извърши доставка на сух
трансформатор 1000 kVA до 25.04.2011
г. съобразно техническо задание срещу заплащане на възнаграждение в размер на
30 670 лв. По делото е представено и техническо задание, съгласно което
типовата мощност трябва да е 1013 kVA, материалът на
намотката – да е от мед, а вторичните намотки да са еднакви и симетрични спрямо
първичната.
С писмо от 28.04.2011 г. ищецът
информира ответника, че работата по проектиране и изработване на възложеното
оборудване е в стадий на завършване, поради което го кани да съгласуват проекта
и да извърши междинно плащане.
По делото е представена фактура от
06.07.2011 г., издадена от него за ответника за извършване на междинно плащане
по договор за изработка на токоизправител 50 kV/ 13 kA
в размер на 38 000 лв. (45 600 лв. с ДДС).
Видно от преводно нареждане от „Ю.И Е.Д.“
на 08.07.2011 г. ответникът е наредил на обслужващата го банка да извърши
превод на сумата от 45 600 лв. с основание междинно плащане към банкова
сметка *** „Уникредит булбанк“ АД.
На 25.08.2011 г. страните по делото са
съставили протокол, в който са удостоверили предаването от изпълнителя на
възложителя на токоизправител 50 kV/ 13 kA за електролиза
със сертификат № 365/2011
г. заедно с комплект – силова част, шкаф за управление, вакуумен контактор, 2
броя токови трансформатори – 12 kV, 100/5/5А и паспорт на
токоизправителя. Представители на страните – Л. Г. за ищеца и А. Цеков за
ответника са констатирали, че оборудването е в изправен вид, без видими
дефекти.
По делото / с допълнителната искова молба/ ищецът е
представил и инструкция за монтаж и експлоатация на изработеното от него и
доставено оборудване.
По делото е представена фактура от
29.12.2011 г., издадена от него за ответника за извършване на частично плащане
по договор за изработка на токоизправител 50 kV/ 13 kA
в размер на 16 666,67 лв. (20 000 лв. с ДДС).
С писмо от 17.04.2012 г. ищецът е
съобщил на ответника, че е извършил проверка на място в Б., след която е
установено, че единият от реакторите издава силен шум. Предприети са действия
за отстраняване на проблема, като реакторите ще бъдат или ремонтирани в срок един
месец или ще бъдат изработени нови такива в срок от два месеца.
На 15.06.2012 г. от третото лице ДПТУ „Б.“
Д. са съставили акт за рекламация на вградения сух трансформатор за електролиза
по повод констатиран силен шум в сухия трансформатор и изправителя и греене на
трансформатора. Констатирани са и дефектни реактори.
На същата дата и на 21.06.2012 г. ищецът
е изпратил писма до третото лице „Е.“ ООД, с които е поискал съдействие от
последния за предоставяне на информация за ремонт на дефект в сухия
трансформатор за електролиза.
По делото са представени заповеди на
дружеството-ответник, видно от които то е командировало в периода
15.06-14.12.2012 г. свои работници и служители в Република Македония във връзка
с осъществяване на дейности по установяване на неизправности в процесния
електрически токоизправител и сухия трансформатор, провеждане на обучение за
работа с него, внедряването, развитието и поддръжката му и осъществяване на
проектантски и технически надзор. Представени са и пътна листа за периода
18.06-21.12.2012 г. за отчитане на изминатия маршрут по дестинации София-Б., Б.-Р.,
Б.-София, както и разходни документи за заредено гориво. Общата стойност на
командировъчните разходи е 10 083,30 лв., а тези за гориво – 2468,39 лв. Представени
са и командировъчна заповед от 08.10.2012 г. на служител на ответника И. Г. за
пътуване до И. с цел проверка изпълнението на трансформатор за електролиза,
пътен лист, удостоверяващ изминатия път и маршрут, както и разходни документи
за заплатено гориво, пътни такси и нощувки.
С писмо от 25.06.2012 г. ищецът е
информирал ответника, че планира до края на седмицата да извърши ремонта на
оборудването на място в Б., в Македония.
Видно от акт за рекламация от 27.06.2012
г., адресиран до ищеца и ответника, ДПТУ „Б.“ Д. е констатирало, че след
демонтажа на изолацията на сухия трансформатор намотките му са изпълнени от
алуминий, вместо от мед, както и че оборудването не е произведено за нормална
употреба.
С писмо от 12.07.2012 г. ищецът съобщава
на ответника, че ще извърши ремонта на дефектното оборудване за 2 работни дни.
По делото е представен акт за рекламация
от 17.07.2012 г. до дружеството-ответник, съгласно който третото лице ДПТУ „Б.“
Д. е констатирало, че въпреки извършения ремонт на процесния трансформатор,
през юли 2012 г. същият не може да работи с предварително уговореното
натоварване, поради което се иска подмяната му с нов с необходимите
характеристики.
С писмо от 18.07.2012 г. ответникът
поискал от ищеца да извърши спешна доставка на нов трансформатор, тъй като в
съвместна проверка с представители на компанията Б. е било установено, че
вторичните намотки в електрически токоизправител са направени от алуминий, а не
както е по задание от мед.
С писмо от 25.09.2012 г. ищецът е
съобщил на ответника, че производителят на трансформатора в И. ще изпрати нов
такъв на 15-16.10.2012 г. в България, а подмяната на трансформатора на място в Б.,
в Македония, ще отнеме още 5 дни.
По делото е представена фактура от
„Шенкер“ ЕООД за „Й.И.“ ООД за съхранение в склад на колет с тегло 307 кг за
сумата от 86,40 лв. Съгласно преводно нареждане от 21.11.2012 г. ответникът е
заплатил на третото лице сумата по фактурата.
По делото е представена фактура от
22.11.2012 г. от „К.Е.Е.Т.“ ЕООД за „Й.И.“ ООД за извършена спедиторска услуга
– транспорт И.-България с автовоз на стойност 750 лв. (900 лв. с ДДС). Видно от
преводно нареждане от 29.11.2012 г. ответникът е заплатил 900 лв. по банковата
сметка на третото лице по фактурата.
По делото е представена фактура от
05.12.2012 г. от „Т.К.** ЕООД за „Й.И.“ ООД за заплащане на сумата от 673,20
лв. за извършени услуги по подготовка на митнически документи.
От съставения от представители на
третото лице ДПТУ „Б.“ Д., на ищеца и ответника протокол от 19.12.2012 г. се установява,
че е извършена замяна на стария сух трансформатор с нов такъв с медни намотки и
след направените изпитания на работата му не са забелязани никакви проблеми.
По делото са представени писмо от ищеца
до ответника, в което се иска заплащането на задължението по договора за
изработка на тоткоизправител, както и проформа фактура от 20.12.2012 г.,
издадена от ищеца за ответника за окончателно плащане по договор за изработка
на токоизправител 50 kV/ 13 kA в размер на 40 333,33
лв. (48 400 лв. с ДДС).
На 21.12.2012 г. „Й.****“ АД е издало
фактура за ответника на стойност 3129,32 лв. за заплащане на международен
превоз България-Македония – 2 бр.
На същата дата посочените във фактурата
две дружества са съставили протокол за прихващане на насрещни задължения.
Ответникът има задължение към третото лице „Й.****“ АД в размер на 3129,32 лв.
по процесната фактура, а последният му дължи сумата от 414 991,67 лв. След
извършеното прихващане „Й.****“ АД има задължение към ответника в размер на
411 862,35 лв.
На 21.11.2013 г. представители на
третото лице ДПТУ „Б.“ Д. и ответника са констатирали в протокол, че проблемът
с работата на трансформатора за периода 27.06-19.12.2012 г. е довел до
снижаване на производствените показатели на дружеството-производител на катодна
мед, като по този начин е причинена финансова загуба на общото производство на
стойност 36 824,33 евро. Посочената сума е удържана на ответника от
дължимите му суми по договора с третото лице.
В протокол от 10.12.2013 г. са отразени
констатациите на служители на третото лице ДПТУ „Б.“ Д., затова че след
монтиране на новия трансформатор на 19.12.2012 г. е извършено пробното му
натоварване на 21.10.2013 г. и не са открити никакви нередности по
функционирането му.
В констативен протокол от 15.10.2014 г.
представители на ответника и на ДПТУ „Б.“ Д. са отразили финансовите резултати
от изпълнението на сключеният от тях договор от 21.06.2010 г. Съгласно
изложението при заплащане на възнаграждението на дружеството-изпълнител са
направени удръжки представляващи неустойка в размер на 36 824,33 евро.
По делото са представени поръчка от
21.07.2015 г. на ДПТУ „Б.“ Д. до ищеца за изработка и доставка на
токоизправител 50V/13kA срещу
възнаграждение от 49 800 евро.
На 14.10.2015 г. ищецът и ДПТУ „Б.“ Д.
са сключили договор, по силата на който първият се задължава да изработи в
полза на втория резервни части за процесния токоизправител срещу заплащането на
възнаграждение в размер на 49 800 евро.
Според показанията на свидетеля Г.М.С.,
служител на ответника, причините за проблемите с процесния
токоизправител се явили по време на СМР и въвеждането в експлоатацията, в
завършителната им част. Проблемът бил в забавата на доставката на трансформатор
с токоизправител в процеса на СМР и тази забава възпрепятствала изпълнението на
условията по договора. Доставката била забавена от подизпълнителя – „Е.”ООД, който имал договор с тях и следвало
да достави трансформатор с токоизправител. Забавата била около или над месец,
но доставили този трансформатор. Поради особености на такъв тип обекти, след
доставката вървят довършителни СМР преди пускане на обекта в експлоатация,
правят се монтаж, протокол за монтаж, единични изпитания на оборудваното, след
което следва въвеждане в експлоатация и достигане на производствена мощност.
Един трансформатор с изправител е бил доставен от „Е.”ООД по време на СМР. След
установяване непригодността на трансформатора по време на изпитанията за достигане
на максимални натоварвания, констатирали, че трансформаторът, който е част от
тази комплексна доставка, не може да достигне параметрите на това задание. По
време на пробните пускания се наблюдавало загряване извън допустимите параметри
на трансформатора. Причината е, че по време на изпитанията не е нормално да
изключва защитата на самия трансформатор и затова разбандирали част от
накрайниците на трансформатора и там констатирали, че намотката, накрайникът е
меден, а зад нея самата намотката е била изпълнена от алуминиев проводник. Контактът
между двата метала водел до загряване. Контактът между два различни метала с
цел за достатъчна токопроводимост следва да бъде такава, че не следва да
позволява прегряване. Прегряването се дължи на лош контакт, тъй като той не е
правилно технически направен, но когато са два еднородни метала върви нормално,
ако са мед и мед, алуминий и алуминий, стомана и стомана. Когато са от еднороден
метал всичко върви нормално. След това се обадили на „Е.”ООД направили първо
констативен протокол на място с възложителя им и уведомили „Е.”ООД, че има
отклонение в параметрите. В момента работи този трансформатор, но не на пълен
капацитет. „Е.”ООД заменили трансформатора след протокола и обаждането, и
уведомили и доставчика, че не е изпълнено ищцовото техническо задание по
договора. „Е.”ООД се уведомил навреме и чакали 1-2 месеца, но нищо не е направено
до италианската фирма. Той самият, чрез свои приятели, е установил контакт нов
и се започнала процедура по подмяната на трансформатора. Доставката не минала
през „Е.”ООД, не е плащано, тъй като това е гаранционна стока. „Й.И.”ООД са
правили гаранционни разходи за самата цена на трансформатора, като устройство. Те
изпратили техни специалисти в командировка там, когато е бил готов трансформатора
и платили транспорта, който бил за тяхна сметка. Не е бил покрит от
гаранционното обслужване и 3-4 човека били командировани в И.. Имало и
представители на възложителя. Наложили са се и разходи по подмяна на
трансформатора. Имало е прекъсване на производството за 2 дни общо, което рефлектира
към тях като разходи и пропуснати възможности. Не е бил предаден на време
обекта. Това забавяне довело до загуби за „Й.и.”ООД. Била е предвидена по
договор сума за пускане на обекта за експлоатация -гаранционната сума, която им
е била удържана. На огледа на 30.03.2015г. насрочен от съда, той не е присъствал.
В „Й.и.”ООД бил ръководител проекти и е управител, директор на развитие и
внедряване, а конкретно на този проект бил ръководител на проекта. СМР обхващат
не само чисто строителни дейности, а доставка и монтаж на оборудване,
подвързването на това оборудване, като непрекъснатата линия до пускането в експлоатация,
това всичко е СМР, до провеждане на 72 часови проби за пускане в експлоатация.
Комплексната доставка, тя е била от две части и когато пристигне и последното
съоръжение на място, значи е изпълнена, но по доставката имало 1-2 месеца
закъснение на токоизправител с трансформатор. 2011г., през втората половина на
годината, дошло това съоръжение със закъснение от месец, месец и половина. Те
монтирали съоръжението и пусковите работи започнали края на месец декември, началото
на януари. Постепенно са достигали проектните показатели. Процесът е бил
обвързан с миннодобивната работа и преработването. По време на тези работи през
м. март 2012г. установили, че не могат да повишават напрежението на тази
комплексна доставка, поради споменатите причини и след това направили
рекламационния акт, на съоръжението, което било вече веднъж доставено. Движението
на този рекламационен акт протекъл в рамките на 4-5 месеца и ако те не са имали
активно участие в тази работа, трябвало още да чакат техния подизпълнител да си
свърши работата. Забележки на доставеното съоръжение не са имали, то работело
под натоварване. Преди месец декември е било монтирано съоръжението. Причината
е след доставката вървели довършителни СМР, които изисквали време и имало
план-график за доставка на оборудването, които са зависими едно от друго. Края
на месец декември, началото на януари, започнали пускови работи. Те имали 10 %
гаранционна сума по договора, която остава 1 година до изтичане на
гаранционният срок на всички съоръжения на обекта. По време на пробните пускове
до замяната на дефектния, измамен трансформатор те не успели да достигнат
навреме пълно натоварване на производствена мощност и инвеститора имал
пропуснати ползи. По време на еднократните ремонти, за да могат да задържат
тези 4 месеца, за които дошъл новият трансформатор за да бъде подменен, те направили
няколко спирания, в което се наложило да правят козметики, за да може да
продължи да работи на някаква, макар и по-ниска мощност, целият обект. Старият
трансформатор е в Б. в Македония. „Е.”ООД в пътуването до И. не са участвали и
не са способствали по никакъв начин тяхното пътуване до там, нито с покана,
нито с разноски. Имало действия от страна на „Е.” да отстрани недостатъците на
вещта. От страна на „Е.”ООД, направили опит да санират дефекта на
трансформатора, за да се поддържа неговата работа в параметрите на половината
от тези по проекта. Прекъснат е бил процесът на работа за времето на
оздравяване и по време на подмяната с новодошлият трансформатор.
Според показанията на свидетеля И.
Тодоров Г., работил в „Й.И.“ООД като енергетик и мениджър „Е.” им е доставил
трансформатор и токоизправител от 1000 KVAq
в Б., през месец септември 2011г. ,съгласно договор с тях. Имало е месец
закъснение по доставката. Технологичната линия, на която този трансформатор
следвало да бъде прикрепен, не е била завършена в този момент, поради, което го
внедрили в тази технологична линия 1 месец по-късно. Изпитанието е провеждано
по натоварването. Това съоръжение е необходимо, за да се натовари напълно, да
се създадат условия. Захранва електролизни вани, за да се натовари трансформатора
по пълен капацитет. Поставена е била клауза да се товари до 13 000 ампера, а „Е.”ООД
поставил условие да се натовари до 8 000 ампера, като е постигнато съгласие
натоварването да не е повече от 8 000 ампера. Самата технология позволила да се
стигне до това натоварване. Започнало е да се увеличава тока от 4 000 и вече
при 5 500 ампера натоварване се появило греене в трансформатора и веднага е
преустановена работа. Причината била, че изводите – 6 броя, т.е. краищата на
намотките по тесрипорта на трансформатора, за да се закачват за шината система
и на изхода на трансформатора, се захранват шини, захранващи електролизните
вани. Това е част от технологичната линия. На тези места се появило високо
греене, след което те уведомили „Е.”ООД за това нещо и с тяхно съгласие
разбандажирали местата, за да търсят причината за греенето и се оказало, че намотките
са изпълнени от алуминий – това са шини, играещи ролята на кабели. А
трансформаторът следвало да е с медни шини. Медните са с определено сечение,
алуминият носи по-малко ток. Проводимостта на тока е причината алуминия да
позволява 30 %, а при медните повече. Това е описано по протокол, че
трансформаторът не е изпълнен по заданието. Така било записано – първична
намотка мед, вторична – мед, а при тях пристигнал първична намотка алуминий и с
вторична алуминий. Със съгласие на „Е.” разбандажирали. Свидетелят говорил с
г-н Г. дали могат да пристъпят към това действие. Викнали фирмата изпълнител,
които като пристигнали на място, установили, че причината е греенето.
Инвеститорът в този момент произвеждал някъде около 3 тона мед на ден. Той
прехвърлил върху тях цялата отговорност. Ищецът отговорил, че с друга фирма е
поръчан трансформаторът. Инвеститорът не искал да се отстрани повредата, а искал
ново съоръжение по договора с тях, но загубите на инвеститора щели да са
огромни, тъй като се касае за 3 тона мед на ден и ако излезе токоизправителя от
строя цялата инсталация става безпредметна. Поради тази причина, в този ден,
предприятието не е прекратило функциите си, а е продължило работата си в тези
граници, които позволява. С алуминиевите намотки има снимков материал. Алуминиевата
връзка е с би- метални пластини, за да прехвърлят медта, иначе се получава корозия,
получават се загуби. Те дори и това не са били направили. Изпълнението било под
всякаква критика. Продължили да търсят италианската фирма изпълнител, но минал
близо месец, докато ги открият. През това време предприели технически мерки, за
да могат по някакъв начин да подобрят да не грее, по този начин и увеличили
сечението на шините, поставили би-метални пластинки, допълнителна вентилация от
4 вентилатора, само и само да се намалят топлинните загуби, да се компенсират.
Това е било описано като ред технически мерки. След като открили италианската
фирма, те не искали да си признаят грешката и накрая последните се съгласили да
направят нов трансформатор и по настояване на инвеститора съблюдавали как се
изпълнява новата поръчка, което траело 3 месеца. За това време ходили 2 пъти до
И.- той, главният енергетик на Б. и преводач. Инвеститорът прехвърлил разходите
за тяхна сметка. След приключване на цялата процедура, имали загуби за
отстраняване. Свидетелят и и още един негов колега се занимавали с този проблем.
Самата фирма „Б.“ предявили финансови искове към тях за пропуснати ползи,
упоменати в протокол, като накрая им е удържана и сума по договора, за което
има и протокол. Разходите били основно за командировъчни за Македония и И.. Самият
той имал много командировъчни до Македония и 2 пъти до И.. До И. първият път
ходил по лични причини. Транспортът бил за тяхна сметка. Митните сборове и
командировки – също. Присъствал е на огледа в предприятието на 30.03. 2015 г. В
този момент оборудването работело до 12 000 ампера. По задание било 13 000
ампера. За да се стигне до това, следва постепенно натоварване и да има условия
за това. На 30.03.2015 г. работел на 12 500 ампера. Представител на „Е.”ООД на
огледа бил г-н Г.. Свидетелят присъствал на първата доставка. Външно не можело
да се установи дали има алуминий. През януари оборудването е работело на 4 500
ампера, а февруари са констатирани дефектите и загряването. Не можело така
технически да се прецени, че има дефект. Клемите са свързващ елемент, поради
което дефектът е бил скрит и затова е бил открит впоследствие. Като се обадили
на „Е.”ООД, той проявил грижа към съоръжението, веднага се отзовал. Казали им
да разбандажират, за да установят каква е причината. Те веднага, в момента,
изпратили снимки, но „Е.”ООД отговорили, че не може нищо да направят и тръгват
да си търсят подизпълнителя, за да се обажда до И.. Имало е тристранен протокол
между тях, инвеститора и „Е.”ООД, в който се констатирало, че трансформаторът не
е изпълнен технически съгласно заданието, съгласно тест рапорта, т.нар.
съпроводителен документ, който е все едно лична карта на съоръжението. Тотално
спрели процеса на работа, понеже имали задължение да постигнат производствена
мощност на цялата инсталация. Това е един непрекъснат цикъл, който те не можели
да спрат. Спрели само за около 1 ден и половина цялото производство, за да се
реши как ще се действа технически. Свидетелят и представители на „Е.”ООД избрали
би -метални пластини, Г. също дошъл. Те, с техни сили, го осъществили ремонта,
тъй като от „Е.”ООД заваричици нямало. По-късно се взели други мерки – подмяна
на шини, но дебелината на шината не била както трябва. А от това зависело какъв
ток може да пропуснат шините. Старият трансформатор останал за съхранение в Б..
Бил резервен вариант за корекция.
Според показания на свидетеля В.Й.Б.,
международен специалист по заваряване, той е ходил в Б., за да погледне как са
заваръчните шевове на процесния трансформатор, където са извършени заваръчни
съединения. Разкъсали детайлите на съоръжението, тъй като било с изолация
отгоре и видели, че самият трансформатор не е със заваръчен шев там, а е с друг
вид свързване, което е между метали, които не са подходящи за заваряване. След
премахване на изолацията констатирали какви са. Той разпломбирал
трансформатора. Трябвало да се направят подходящите накрайници, които да са от
подходящият материал, за да може да се заварят и да се подобри работата на този
трансформатор. Него го ангажирали да отиде в Македония на разноски и ангажимент
на ищцовото дружество. Той лично извършил заварките. Няма информация дали
специалисти на „Й.и.“ООД са работили по трансформатора. Използвал е заваръчен
метод 141, с аргон. Връзката мед-алуминий не отговаряла на изискванията.
Алуминият бил облечен с подобна на мед отгоре подложка и тя можела да направи
по-добър необходим контакт, за да може да работи трансформатора правилно. Трансформаторът
е бил сглобен по-късно и поради това няма представа какво е станало.
Според показанията на свидетеля И.Д., управител
на фирма „Елкад“, която имала договор с „Е.“ООД за доставка на процесния
трансформатор, специалното на това оборудване е, че то специализирано за
захранване на изправител. По заявка на „Е.“ и с характеристики, които те желаят,
го поръчали от фирма от И.. Трансформаторът е бил произведен от фирма „В.М.Е.“.
Това е сух трансформатор, залят с епоксидна смола, такива по това време не се
произвеждат в България. Дали запитване до фирмата, те им отговорили с подходяща
оферта и там го поръчали. Трансформаторът се съпровожда с протокол от
изпитание, декларация за съответствие, табелка, метална, с неговите
характеристики, но видимо не може да се
разбере дали има несъответствие. Бил е докаран в България, монтиран към този
изправител и е бил изнесен в Македония. В зоните на трансформаторите, залети с
епоксидна смола, не може да се види метала, използван за изработката им. За
нашия климат всички сухи трансформатори се изработват от алуминий. Изпълнителят
- ищец имал изрично изискване към него да достави с медни проводници
трансформатора, такова било и тяхното изискване към производителя. След половин
година, след доставката, възникнал проблем с трансформатора. Оказало се, че има
повишено прегряване на изводите. „Е.“ООД ги информирало за това, установили го
с термокамера на различни части. Той веднага информирал производителя, който се
усъмнил в това и отговорил, че прегряването не е в намотките. После се установило,
че е направено в резултат на лоши връзки в завода и те предложили да го
отремонтират, но се проточила работата и неговата фирма го отремонтирала.
Видели, че проводникът е от мед, после италианската фирма поискала да се
достави нов трансформатор с медни намотки. 2-3 месеца имали кореспонденция с
писма – от началото юли до октомври. На място ходил той, представител на „Е.“ООД-
г-н Г., но пожелали и инвеститорът и „Й.“ООД да присъстват. Имало техен
представител – инж. Г. и главният енергетик на завода в Македония. Последната
фаза на трансформатора била изработка от мед и направили протокол за годността
му. От „Й.“ предложили директно в Македония да го изнесат и директно да им
предоставят новия, а старият да се върне. По това време трансформаторът е бил в
срок на годност. Протоколът е бил изготвен четиристранно. Трансформаторът е
специализиран и затова предложили на македонската страна да им го предоставят
като резервен, ако отпадне основният, но тогава не пожелали. Но сега Б. е решил
да го ползва като резервен. Говорил с управителя на „Й.“, че е бил продаден на
македонската страна за 6000 евро. Първоначалният трансформатор бил доставен в
края на 2011 г. Вторият трансформатор е доставен около 20 или на 21.10. 2012 г.
Г., той и гл. енергетик К. ходили в И.. Номиналното напрежение на
трансформаторът бил е 50 волта, а номиналният ток – 12 500 ампера, според
заданието. Възможно е да работи и по 13 000 ампера, но всеки трансформатор има
10% претоварване, за да работи нормално. Заданието е било дадено към офертата и
след съгласуване с италианската страна, е бил изготвен договорът. Три месеца са
били необходими за изработката. През цялото това време трансформаторът работел.
Претенциите за замяна на трансформатора били от м. 07. 2012г. Той е бил в
Македония и са били взети мерки да работи трансформатора и 3 месеца след това
се достави нов.
Според показанията на свидетеля Д.Т.,
работил като инженер в завода Б. и инсталирал токоизправителя, оборудването е
било оставено през м. август 2011г. в завода в Б.. Пуснато е било през м. 12.
2011г. При пускането на ток се констатирало, че е изправен токоизправителят.
Цехът все още не бил готов с изграждането и това наложило пускането на
трансформатора през м. 12. 2011г., защото нямало условия да се пусне цеха в
действие. През месец 06. 2012г. констатирали, че при повишена температура на
контактите на намотките с медни шини има проблем в токоизправителя.
Температурата било по-висока от позволената, но нормална за медните шини с
намотките. Те казали за тези проблеми на „Е.”ООД и последните дошли и
разбандажирали вещта. Установено било, че тези контакти не са били добре
изработени. Тогава нямало прекъсване, а след 2-3 дни се преработили тези
контакти, премахнати били болтчета, направили заварката и се е продължила
работата с токоизправителя. „Е.”ООД извършил тези процедури, които продължили
5-6 часа. И. Г. бил представител на „Й.”, но не е работил. „Й.” не изпратил
специалисти, които да отстранят този дефект или да дават консултации в тази
връзка. Докато бил токоизправителят под гаранция „Е.” отговарял за тях. Той и
още двама негови колеги са били обучени от „Е.”ООД за работа с трансформатора в
цеха. Повече е било пробно това производство, постепенно се увеличавал
капацитета. След като се направили заварките, трансформаторът не е прекъсвал
работа. Заедно с „Е.”ООД поискали да се достави нов трансформатор за по-голяма
сигурност и по-добри характеристики. „Е.”ООД и техни хора ходили в И. и през
месец декември. „Е.”ООД го доставил и монтирал за 48 часа. Като специалисти
нямало други, само И. Г. бил постоянно там. В момента токоизправителят не е
прекъсвал работа, не е бил максимално натоварен, през лятото е натоварван
повече. Работел съобразно предназначението си и са го тествали на 13 КА.
Финансово не може да прецени дали „Й.” е претърпял някакви загуби. В момента
старият трансформатор е бил в София и с
„Е.” го подготвяли като за резервен в цеха. „Й.” го взел стария трансформатор
от Македония и пак го върнали в Македония. Продали им го, „Й.”, на стойност 6
000 евро или долара. Той казал на предходния свидетел за продажбата на вещта.
13 КА не са достигнали, защото технологията не позволява, тъй като е бил период
на развиване на процеса и обрудването работело до 7 000, 8 000, 9 000 ампера.
След като били направени заварките можело и да стигне до 13 500 КА, но не са
пробвали, тъй като технологията не го позволявала. Неговият началник е пътувал
до И. за доставката на втория трансформатор заедно с г-н Г..
От заключението на вещото лице С.М. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че за
периода от 16.08.2011 г. до 31.12.2013 г. в хронологичните регистри на сметка
504/4 „Разплащателна сметка в евро”, на ДПТУ „Б.” Д., липсват записи за
извършени плащания по Договора от 21.06.2010 г. Тъй като предоставеният и
монтиран токоизправител е елемент от технологичното оборудване на предприятието
за производство на катодна мед, то липсата на осчетоводени плащания но договора
дава основание да бъде направен извода, че в периода от 25.08.2011 г. до
31.12.2013 г. ДПТУ „Б.” Д. не е извършило плащания към „Й.И.” ООД, касаещи и
самия токоизправител.
Съгласно изводите на експертизата за периода от
01.06.2012 г. до 31.12.2012 г. „Й.И.” ООД е осчетоводило разходи във връзка с
установяване и отстраняване на проблеми в работата на доставения от „Е.” ООД
токоизправител, както следва: разходи за командировки в общ размер на 13 971,62
лв., в т.ч. в Македония — 12 551,69 лв. и в И. — 1 419,93 лева; разходи за транспорт
и митническо обслужване – 4 788,92 лв.
Според вещото лице общият размер на разходите,
осчетоводени от „Й.И.” ООД във връзка с установяване и отстраняване на проблеми
в работата на доставения от „Е.” ООД токоизправител, е 18 760,54 лева.
Съгласно експертизата извършените разходи от страна на
„Й.И.” ООД във връзка с установяване и отстраняване на проблеми в работата на
доставения от „Е.” ООД токоизправител са редовно осчетоводени по сметки 602
„Разходи за външни услуги” и 609 „Други разходи”, следователно същите са
намерили отражение и в годишния финансов отчет за 2012 г. на „Й.И.” ООД.
Вещото лице е установило, че към отговора на исковата
молба ответникът е приложил разходно-оправдателни документи за командировки в
Македония през периода от 18.06.2012 г. до 21.12.2012 г., за които твърди, че
са извършени във връзка с установяване и отстраняване на проблеми в работата на
доставения от ищеца токоизправител. По делото отново са представени 25 броя
заповеди за командироване на лица до Република Македония (от л. 432 до л. 457).
Приложени са пътни листа и фактури за закупено гориво(от л. 458 до л. 482). При
извършената проверка в счетоводството на „Й.И.” ООД са представени 24 броя
сметки, издадени от „В. — М Д.“, гр. Р., за предоставени нощувки. В резултат на
извършената проверка се установява, че броят на командированите лица, посочен в
съответните заповеди, съответства на броя гости, отразен в издадените от „В. —
М Д.“, гр. Р. документи за настанени гости.
Според заключението на експертизата във връзка с
доставката на нов трансформатор от И. по дебита на сметка 602 „Разходи за
външни услуги” и по кредита на сметка 401 ,Доставчици” са осчетоводени фактури
на обща стойност 4788,92 лв. с ДДС (4512,32 лв. без ДДС). Фактура № **********
/21.12.2012 г. е на обща стойност 3 129,32 лева и е издадена от „Й.****” АД .
Предмет на доставката е извършена транспортна услуга до Македония. Представена
е международна товарителница (CMR) за превоз от София, България до Р.,
Македония, в която са отразени 3 позиции стоки с общо бруто тегло 8 247 кг.
Процесният трансформатор фигурира на трета позиция с посочена тежина 3 900 кг.
Представената по делото фактура № **********/05.12.2012 г. е издадена от „Т.К.**”
ЕООД. Предмет на доставката по фактурата и съответните стойности без ДДС са: попълване
на митнически документи и митническо представителство по проформа фактура №
4/21.11.2012 г., с която е извършена продажба на трансформатор 1000 kVA 6/0,09
— 0,09 kV Vcc 6 % с тежина 3 900 кг. и стойност 80 000 евро. Получател по
фактурата е ДПТУ „Б.” Д.; разрешение за ползване на режим „Активно
усъвършенстване” (ред 2) което е издадено за процесния трансформатор, изнесен
за Македония под особен режим; митническо представителство по експортна фактура
№ 1669/21.11.2012 г. на стойност 146,00 лева без ДДС, което се отнася за други
стоки — Помпа Грундфос CRN 150-2-1 и Трансформатор маслен с разширител 1600 kVA
6/0,400 kV.
От заключението на вещото лице Й.Ш. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че проектът
на процесния токоизправител е изпълнен професионално по схема „Кюблер".
Схемата осигурява минимално токово натоварване на силовите полупроводници,
което повишава надеждността на цялото съоръжение при неговата експлоатация.
Токоизправителят
е проектиран и изработен по заложените и съгласувани между двете страни
параметри в „Договора" и „Техническото задание" и отговаря напълно на
предназначението си.
Според вещото лице в резултат на замяна на проводника
за намотките и недобросъвестно изпълнение на контактните връзки от производителя
на силовия трансформатор се е получило недопустимо прегряване, което не
позволява нормална експлоатация и номинално натоварване на съоръжението. Проблемът
е разрешен чрез замяна на трансформатора. От предоставения „Протокол
02/14" от 30.10.2014 г. от предприятието в Б., Македония е видно, че
токоизправителят е в редовна експлоатация при номинален режим и работи нормално
при токово натоварване от 13 кА.
Съгласно заключението по експертизата относно
материала на намотките вещото лице е посочил, че в ЕС се произвеждат и са в
редовна експлоатация трансформатори както с медни така и с алуминиеви намотки.
При спазване на условието за допустима токова плътност е възможно използването
на единия или другия материал, но при алуминиеви намотки се увеличава обема.
Обстоятелството, че трансформаторът с който е доставен токоизправителят е бил с
алуминиеви намотки, не означава, че същият е негоден да изпълнява предназначението
си, при условие, че е проектиран за обявената мощност. Проблемът е породен от
неправилно изпълнени контактни връзки между изводите на вторичните намотки (от
AI) на силовия трансформатор и изходните шини (от Си) към изправителната група,
което е причина за недопустимо високи температури в мястото на връзките.
Наличието на повишено прегряване е установено едва след термовизионно измерване
при натоварване на токоизправителя. От това може да се направи извод, че тези
връзки не са били видими и не са били забелязани при получаване на изделието
както от страна на доставчика „Е." ООД, а така също и от страна на
представители на „Е." ООД и на „Й.И." ООД. При условие, че
трансформаторът е изработен за обявената мощност, посоченият проблем може да се
реши без смяна на трансформатора, а само чрез частичен ремонт и изпълнение на
връзките съгласно изискванията.
Според заключението относно цената на трансформатора
по сведение на „Е." ООД, „Е." ООД е доставил трансформатора от И. за
сумата от 30 670 лв. без ДДС (фактура 512/26.04.2011 г). Доколкото
трансформаторът е уникален и такъв не се произвежда в България, цената е въпрос
на договаряне. Цени могат да се посочват само за серийно произвеждани
трансформатори, като същите зависят от производителя и страната на
производство. На база на разгледаните фирмени документи и анализ на констатациите
и поставените въпроси е видно, че основната причина за възникналия конфликт
между страните е недобросъвестно изпълнение на изделието „Силов трансформатор"
от страна на производителя „Vimar Energy s.r.L", което принудително е
довело до промени в сроковете за изпълнение и въвеждане на комплексното
съоръжение в експлоатация. Налице е несъответствие между реално изработените
намотки от алуминий и данните от изпитателния протокол на производителя, където
като материал е отбелязано CU (cuprum - мед) и подписаната от производителя
„Декларация за съответствие" („Declaration of conformity" от
27.04.2011 г.).
При посещението на предприятието „Б.“ в гр. Р.,
Македония, вещото лице е установило, че токоизправителят 50V/13kA работел при
зададена стойност на тока 11997 ампера (приблизително 12 кА). Според
обслужващия персонал това е препоръчителен технологичен режим за гарантиране на
качеството и количеството на произвежданата в момента продукция.
За да се докаже възможността за достигане на
максималната стойност на работния ток, временно е бил променен режима на работа
и стойността му била повишена до 13 кА. Този режим се осъществил за кратко
време, тъй като според обслужващия персонал това можело да причини недопустимо
влошаване на качеството на произвежданата продукция при продължително действие.
Температурата на намотките на вградения трансформатор в момента на измерването
при предписания дебит на охлаждащата вода е бил в допустимите граници.
Съгласно заключението след замяната на първоначално
монтирания трансформатор с нов, не са констатирани недопустими температури и
прегряване в зоната на контактните връзки между захранващите шини и изводите на
силовия трансформатор на токоизправителя.
Вещото лице при оглед на демонтирания трансформатор е
установило несъответствие между материала на намотките (изработени от алуминий)
и данните дадени в техническата документация, където е отбелязано, че
материалът е мед (Си). Неправилният монтаж на връзките е станал причина за
прегряване в зоната на контактуване, независимо от това, че по мощност,
отбелязана на табелата с техническите данни, трансформаторът е в състояние да
работи продължително време без температурата му да надвиши недопустим и граници.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание
чл.266 във връзка с чл.79 ЗЗД, чл.92 от същия закон и чл.86 ЗЗД- предявени при
условие на кумулативност.
По иска с правно основание чл.266 във връзка с чл.258
и чл.79, ал.1 ЗЗД.
Претенцията е за заплащане на дължим остатък от
уговореното възнаграждение за изработка на процесната вещ.
Тезата на ищеца е, че ответникът дължи претендираната
сума, тъй като е налице изпълнение на дължимия трудов резултат, което е прието
от ответникът- възложител като точно, за което е съставен приемо- предавател
протокол от 25.08.2011 година, удостоверяващ предаването на фактическата власт
по отношение на изработената вещ и нейното приема като правно действие.
Съобразно т.2.2.3. окончателното плащане на 30% от
стойността на договора или 57 000лв, заедно с дължимото ДДС, следва да
бъде извършено в 14-дневен срок след подписване на приемателен протокол за пускане в експлоатация на токоизправителя,
но не по- късно от 3 месеца след доставката, ако пускането в експлоатация е
забавено по причини, за което отговаря възложителя.
По делото не са
събрани доказателства за това кога е подписан приемателен протокол за пускане в
експлоатация на съоръжението, поради което съдът намира, че изискуемостта на
вземането на ищеца е настъпила в 3-месечен срок от доставката- т.е. на
25.11.2011 година- краен срок за плащане на възнаграждението, което се дължи от
възложителя на изпълнителя.На посоченото дата възложителят е следвало да
заплати на изпълнителя остатъкът от задължението в размер на 40 333,33лв,
за което няма спор, че не е извършено.
Наличието на приемане на работата и настъпване на
срока за плащане, водят до несъмнен извод, че ответникът дължи изпълнение на
своето парично задължение.Няма спор, че съдебно заявената сума не е платена на
ищеца.Поради което същата се дължи в съдебно заявения размер.
Поради
извод на съда за основателност на предявения осъдителен иск, с правно основание
чл.266 ЗЗД, следва да бъдат разгледани правопогасителните възражения на
ответника.
По възражението от правопогасителен
характер по чл.92 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на т.3 от
договора срокът за проектиране, изработване и предаване на възложителя на
токоизправителя, е 15.06.2011 година.Представеният приемателен протокол за
предаване на вещта е от 25.08.2011 година – забавата е от 10 седмици.Съобразно
нормата на т.6.1 от договора тази забава активира клаузата за неустойка, която
страните са уговорили като 1% за всяка пълна седмица, но не повече от 5% от
стойността на закъснялата доставка.Периодът на забава е 10 пълни седмици,
стойността на закъснялата пратка е 190 000лв- размерът на неустойката е
сумата от 5% от 190 000лв- т.е. 9 500лв и тази сума се дължи от ищеца
на ответника.Доводът на ищеца, основаващ се на нормата на чл.95 и чл.96 ЗЗД не
се възприема от настоящия състав на съда, тъй като твърдението, че забавата в
плащане на междинната сума от 39 000лв е довела до невъзможност ищецът да
престира точно, във времево отношение, не се установява.Т.е. недоказано е
твърдението, че забавеното плащане на възложителя е направило невъзможно
точното изпълнение на изпълнителя, касателно уговорения срок.Ето защо съставът
на съда намира, че ответникът има вземане в размер на сумата от 9 500лв по
отношение на ищеца. След извършено прихващане на този сума със сумата от
40 333,33лв, дължимият остатък от ответника на ищеца е сумата от
30 833,33лв.
По второто правопогасително
възражение, основаващо се на нормата на чл.265 ЗЗД – липса на точно изпълнение в качествено отношение и поради това
възникнало вземане в размер на сумата от 50 000лв.
Съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД когато работата е
извършена с недостатъци възложителят може да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато
това е извършено от трето лице, или съответно намаление на възнаграждението, или по ал. 2: да развали договора, когато недостатъците
на извършената работа са толкова съществени, че същата е станала негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, в който случай не дължи
заплащането на възнаграждение по договора след неговото разваляне.
В настоящия
случай ответникът иска намаляване на уговореното възнаграждение със сумата от
50 000лв.
Това възражение
е своевременно въведено в процеса.
По
основателността му.
Не се спори
между страните, че в процеса на експлоатация е констатирано, че изработената
вещ не отговаря на зададените параметри на поръчката и това е така, тъй като
използваните материали не са медни, а алуминиеви, който факт е повлиял върху
възможността вещта
да бъде използвана съобразно нейното предназначение.Резултат от неправилното
изпълнени са непостижими мощности, необходими за производствения процес.Не се
спори и относно това, че вместо тази вещ ищецът е доставил на ответника друга
вещ, за която вещото лице дава заключение, че работи съобразно предназначението
си.
Спорът е
съсредоточен по отношение на това дали вторият трансформатор е доставен от
ищеца, като израз на поетата от него гаранционна отговорност или това е
реализация на законовата му отговорност, която изключва възможността ответникът
отново да се позове на разпоредбата на чл.265 ЗЗД.
Разликата в
гаранционната и законовата отговорност е разграничена в ТР № 88 от
28.02.1984 г. на ОСГК на ВС.Възложилият работата може да избира възможността на
единия или другия режим, но той не може да търси правата си едновременно въз
основа двете отговорности.
Съгласно
ТР№///28.02.1984г на ОСГК на ВС гаранционната отговорност
не се покрива със законната отговорност. Тези две отговорности възникват,
развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем.
Докато при законната отговорност продавачът се ангажира при явни и скрити
недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на собствеността и
риска върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци
се покрива отговорността и за онези, които дори и да не са, съществували при
преминаване на собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на
ползването на вещта през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната
отговорност за недостатъци действува успоредно със законната, но те не си
влияят и не се изключват взаимно. При настъпване на гаранционния случай
купувачът може да избира възможността на единия и другия режим. Той обаче не
може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете
отговорности. С проявлението на юридическия факт, от който възниква правото на
купувача да търси защита чрез законната отговорност или по реда на гаранциите,
следва да се изясни и въпросът за съотношението между гаранционния и давностния
срок за погасяване на вземането по договора за продажби на вещи с недостатъци.
Страните не
спорят, че предадената от ищеца на ответника вещ е била изработена в отклонение
от възложеното.Отклонението засяга частта на материала на намотките, поради
което вещта не може да работи с необходимото натоварване от
13 000А.Въпросът е дали това е недостатък на вещта.Налице е неправилно
изпълнение, за който факт по делото няма спор, а той е установен и от събраните
доказателства.В резултат на това ищецът е извършил доставка на нов
трансформатор, който отговаря на изискванията на възложителя, съобразно
предназначението му в производствения процес и този нов трансформатор към
момента на изготвяне на заключението на вещото лице е вещ без
недостатъци.Всъщност страните по делото са действали като страни по договор за
продажба, а не както сочи разпоредбата на чл.265 ЗЗД- възложителят ответник е
получил нова вещ, чието изпълнение е съобразно възложената работа.Този факт има
значение за това дали ответникът може да упражни правата си по чл.265 ЗЗД и
отговорът е отрицателен.Това е така, тъй като тези възможности, представляващи
потестативни права, чието упражняване може да има процесуални форми на иск и
възражение за прихващане, но това е възможно само ако ответникът- възложител е
задържал вещта, за да я ползва, но не и ако е получил нова такава, която е без
недостатъци.Това е така, тъй като получаването на нова вещ задоволява
кредиторовия интерес и няма как, освен това, ответникът да държи отговорен
ищеца и чрез намаляване на възнаграждението.Последното би било възможно, ако
ответникът сам се е сдобил с тази вещ, задържайки първоначално престираната.Ето
защо няма как в настоящия процес ответникът да се позове на разпоредбата на
чл.265 ЗЗД и да търси удовлетворяване на правата си на тази основа, след като
ищецът е престирал нова вещ, която отговаря на техническото задание. Противното
би означавало да се ангажира два пъти неговата отговорност за една и съща форма
на неизпълнение и би представлявало нарушение на забраната за неоснователно
обогатяване. Поради това настоящият състав намира за неоснователно възражението
за отбив от цената. Не е налице конкуренция между законова и гаранционна
отговорност. Налице е било неправилно, лошо изпълнение и ответникът, вместо да
се възползва от разпоредбата на чл.265 ЗЗД, е получил като престация нова вещ с
дължимите и технически характеристики. Поради изложеното настоящият състав на
съда намира това правопогасително възражение за неоснователно.
По отношение на
възражението за прихващане, основаващо се на нормата на чл.82 ЗЗД.
Обезщетението
за неизпълнение съгласно чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били
предвидими към момента на сключване на договора. Размерът на претендираната от
ответника сума като претърпяна загуба е 18 760,54лв от главницата,
представляваща дължимо възнаграждение.
За
установяване на тези разходи са събрани гласни доказателствени средства-
свидетелски показания на С., Г. и Т., чиито показания не си противоречат и от
които се установява, че ответникът е извършил разходи, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с некачественото изпълнение от страна на ищеца за
изработката на токоизправителя.Тези показания се подкрепят и от представените
писмени доказателства- заповедите за командировка и пътните листове, а също
така и от констатациите и изводите на вещото лице С.М., която след проверка в
счетоводството на ответника, е констатирала, че същото е редовно водено и в
него са отразени разходи по командировки в Македония и И., направени в период
от констатацията за неточното изпълнение до доставката на втория трансформатор.Ето
защо настоящият състав на съда намира, че това правопогасително възражение е
основателно направено и с посочената сума от 18 760,54лв следва да бъде
намалено дължимият от ответника на ищеца остатък от възнаграждението.
Елементите на фактическия състав на чл.82 ЗЗД включват неизпълнение на задължението по двустранен
договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният човешки разум би
трябвало да допусне при пораждане на задължението.
Претърпяната загуба е вид имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след
неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било
изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.По делото са установени реални
ефективни вреди, в резултат на които е намаляло имуществото на ответника, които
са били предвидими към момента на сключване на договора и се намират в пряка и
непосредствена връзка с факта на лошо изпълнение на трансформатора.Тези вреди,
при точно изпълнение, не биха били налице, тъй като при точно изпълнение няма
да съществува необходимост от служебни посещения в Македония и И. от
представители на ответника и разходи за командировки до тези страни, митни
сборове.
По отношение на възражението за прихващане със сумата от 36 824,33 евро, представляващи пропуснати
от ответника ползи от договор, сключен между него и македонско дружество, то
това възражение като преклудирано/ сторено не с първоначалния, а с допълнителния
отговор на исковата молба/, поради което не следва да бъде разгледано.
При така
изложеното настоящият състав намира, че дължимото от ответника възнаграждение в
размер на сумата от 40 333,33лв следва да бъде намалено с дължимата от
ищеца на ответника неустойка за забава и дължимото обезщетение за претърпени от
него загуби/ общо сумата от 28 260лв/, в резултат на което дължимият от
ответника на ищеца остатък от възнаграждение е в размер на сумата от
12 073,33лв.Този резултат е получен като аритметична операция – прихващане
на двете насрещни задължения, поради своевременно въведени от ответника
възражения за прихващания с негови насрещни вземания.Тези насрещни вземания
имат различни основания- представляват обезщетения за забавено плащане и обезщетение
за настъпили вреди от некачественото изпълнение на възложената работа.Поради
това, че не касае за един и същ вид неточно изпълнение няма как от дължимото на
основание чл.82 ЗЗД обезщетение да се приспадне мораторната неустойка.
По отношение на претенцията на ищеца с правно
основание чл.92 ЗЗД.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът е
в забава на изпълнението на основно задължение- заплащане на дължим остатък от
уговореното възнаграждение, последиците, от която страните са уредили с
разпоредбата на т.6 от договора – чрез института на неустойката, като са се
съгласили, че при забава в изпълнението на задължението за плащане, ответникът
ще обезщети изпълнителя чрез заплащане на неустойка в размер на 1% за всяка
пълно седмица за периода на закъснението, но не повече от 5% от стойността на
забавеното плащане.
Периодът на забава е значителен, като само до края на
2011 година този период е пет седмици- т.е. достигнал е максимума от 5% -
максималният размер на неустойката.База за изчисляването на нейния размер е
дължимият остатък от възнаграждението в размер на сумата от 12 073,33лв.Дължимата
неустойка е в размер на сумата от 603,66лв, в който размер следва да бъде
уважена, а до размер на претендираната сума от 2 016лв- отхвърлена като неоснователна.
По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава
за периода от 20.12.2012 година до подаване на исковата молба в съда- т.е. за
период на забава, различен от този, който касае неустоечното вземане.
С
решение № 68/ 09.07.2012г. по т.д. № 450/ 2011г на I ТО на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК е дадено разрешение, че
може да се присъди законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД и мораторна
неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД за един и същи
период на забава /формата на неизпълнение на парично задължение винаги е
забава, доколкото родът не погива, а забавата се индивидуализира с времеви
период/, но в този случай искът по чл.86, ал.1 ЗЗД ще е основателен
само за разликата между заплатената вече неустойка и по-големия размер на
лихвата. В настоящия случай искането се основава именно на извода за липсата на
кумулиране на лихвата и неустойката за едно и също неизпълнение /в случая за
един и същ период на забавата/, на което е изградено даденото в цитираната
задължителна. практика на ВКС разрешение.Предявяването от ищеца на претенцията
за лихва не от началния момент на забавата, а за по – късен период на
забавеното изпълнение не води до извод за кумулиране на отговорност на две
различни основания, за да се приеме, че искането е в противоречие с
постановената от касационната инстанция задължителна практика.
В тази връзка ответникът оспорва да е
получавал покана от ищеца да извърши плащане, включително и чрез писмо на
електронната си поща.За установяване на това, че отправената покана е
достигнала до адресата на съобщението, по искане на ищеца, съдът го е снабдил
със съдебно удостоверение въз основа на което да се снабди, от неучастващо по делото
лице с документ, удостоверяващ достигане на това изявление до ответника.Такъв
документ от ищеца не е представен.
Независимо
от това, че този документ не е представен от ищеца, следва да се приеме, че
електронното писмо е достигнало до ответника, като негов адресат, с
постъпването му в информационната система на страната- чл.10 от ЗЕДЕП.“Електронната поща (понятие, равнозначно на добилото
гражданственост "и-мейл", на латиница "e-mail"), когато е
изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение,
съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП, като отделен е въпросът дали този документ може бъде
определен като подписан или не. По силата на чл.10 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената
от адресата информационна система, а най-късно - с изтеглянето й от адресата от
системата, в която е постъпила При адресни изявления,
осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на
документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици (в
този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС - напр.
решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48
от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о.). Разпоредбата на чл.
3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно
даденото в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на
писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.
Конкретно, касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за
преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с
постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил
конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна
система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето
й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се
счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на
електронния документ“- Решение №303 от
07.10.2013г., постановено по гр.д.№3715/2013г. от Четвърто г.о. на ВКС, по реда
на чл.290 ГПК.Ето защо настоящият състав приема, че изпратената от ищеца покана
за плащане е достигнала до своя адресат- ответникът по делото и от
20.12.2012година до подаване на исковата молба в съда / 05.07.2013г./ е налице
период на забава, поради което ответникът дължи на ищеца обезвреда.Размерът на
обезщетението, което се твърди, че има ищеца е сумата 6 680лв, заявена
като частичен иск за сумата от 2 226,74лв.Съдът е изчислил служебно, че
дължимото обезщетение е в размер на сумата от 666,53лв, в който размер намира,
че следва да се уважи претенцията, а над
този размер – искът отхвърлен като неоснователен.
По възражението по чл.90 ЗЗД.
Ответникът възразява за това, че
въпреки поетото от ищеца задължение за това да комплектова токоизправителя с
резервни части и експлоатационна документация, то е останало неизпълнено от
ищец- изпълнител.Ищецът се противопоставя на това твърдение, като представя с
допълнителната искова молба инструкция за монтаж и експлоатация на
токоизправителя, 13 чертежа, каталожни материали, проект и паспорт на вещта.
Възражението е основателно.
Съгласно т.4.3 от договора изпълнителят
е поел задължение да изработи вещта в съответствие с техническото задание и да
я комплектова с резервни части и експлоатационна инструкция.Това, което е представил
в хода на процеса е инструкция за монтаж и експлоатация на токоизправителя, 13 чертежа,
каталожни материали, проект и паспорт на вещта.Дори да се приеме, че това е дължимата престация, представляваща
експлоатационната документация / а настоящият състав на съда пприема, че е
налице изпълнение на това задължение, тъй като ответникът не сочи какво още
ищецът следва да представи като експлоатационна документация/, то не е
изпълнено задължението за окомплектоване на вещта с резервни части, поради
което възражението за неизпълнен договор се явява основателно.
По своята същност това възражение
отлага изпълнението на насрещното задължение на ответника, за заплащане на
дължимия остатък от уговореното възнаграждение.Чрез възражението за неизпълнен
договор се предявява непритезателно субективно право да се откаже изпълнение на
съществуващо изискуемо вземане до едновременното изпълнение на насрещно
вземане.Ответникът е предявил едно свое изискуемо вземане- да получи
екплоатационната документация на вещта и резервни части за същата, каквото
задължение е поел ищецът – изпълнител по сделката.За да се упражни това
възражение няма законова необходимост двете престации да са еквивалентни или
еднородни.Поради извод на съда за основателност на това възражение,
постановеният от него диспозитив следва да е условен- поставя се изпълнението
на задължението на ответника за плащане в зависимост от едно отлагателно
условие- предаване на документи и резервни части от страна на ищеца.
По разноските.
И двете страни са направили искане
за присъждане на разноски и са представили списък по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира заплащане на
сумата от 5 668,80лв, а ответникът – сумата от 4 327,28лв.
По делото са представени
доказателства за реалността на извършените разходи.
Дължимите от ответника на ищеца
разноски следва да се определят на основание чл.78, ал.1 ГПК, а от ищеца на ответника-
при условието на чл.78, ал.3 ГПК.
Поради това ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 1 696,85лв, а ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 3 031,96лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, „ Й.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Р.,
сумата от 12 073,33лв/ дванадесет
хиляди седемдесет и три лв и 33ст./, представляваща дължим остатък от
възнаграждение по договор, сключен между страните на15.02.2011 година за
изработване на токоизправител 50 V/ 13кА, ведно с
лихвата върху тази сума, начиная от 05.07.2013година до окончателното изплащане
на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от
40 333,33лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му; на основание чл.92 ЗЗД сумата от
603,66лв, представляваща 5%- тна неустойка за забавено плащане на дължимия
остатък от възнаграждение по договора в размер на 12 073,33лв, КАТО
отхвърля иска в частта над уважения до предявения размер от 2 016,66лв,
поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му ; на
основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на сумата от
12 073,33лв за периода от 20.12.2012 година до подаване на исковата молба
в съда, в размер на 666,53лв, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над важения до
предявения размер от 2 226,74лв,
предявен като частичен от сумата от 6 680лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА МУ, като
на основание на възражение от ответника по чл.90 ЗЗД ПОСТАНОВЯВА при получаване
на присъдените суми от страна на ищеца „Е.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да предаде на ответника „Й.И.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, резервните части на токоизправител 50 V/ 13кА.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 ГПК, „ Й.И.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Р.,
сумата от 1 696,85лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, „Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Й.И.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 031,96лв,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: