Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети ноември, през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10124 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Я.И.З. поддържа твърдение, че преди
предявяването на иска, той и ответницата П.И. З.-Б.притежавали в съсобственост
и при равни дялове недвижим имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „***********.
Според кадастралната карта на гр. София, имотът бил инедтифициран като самостоятелен
обект в жилищна града, с идентификатор № 68134.612.1042.1.67 съгласно АГКК. На
30.01.2018г. страните по делото извършили възмездна разпоредителна сделка със
собствеността върху имота. Посредством сключения
на 30.01.2018г. договор за покупко- продажба, в качеството на продавачи, ищецът
и ответницата прехвърлили на купувачите С.И.П.и С.О.Д.собствеността върху този
имот, срещу задължението за заплащане на продажна цена в размер на 84 600 лв
от страна на купувачите. Сделката била обективирана в съдържанието на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 445, дело №
4/2018г. по описа на нотариус Н.Д., рег. № 329 на НК. При сключването на
договора, страните по него постигнали изрично съгласие за това - продажната
цена да бъде заплатена от купувачите, посредством сумата на отпуснатия от „БАНКА ДСК“ ЕАД
жилищен кредит. Технически, плащането трябвало да се извърши по банкова сметка ***
***, която била открита на името на ответницата. В деня на изповядването на
сделката, двамата продавачи /ищецът и ответницата/ постигнали устно съгласие
помежду си - продажна цена да бъде внесена по банкова сметка ***, а тя да
приеме плащането от името на двамата продавачи и след това да предостави на
ищеца половината от получената сума, незабавно след като тази сума постъпи по
банковата сметка.
Понеже продажната
цена била фактически преведена по банковата сметка на ответницата още на
01.03.2018г., а при това ответницата била недобросъвестна, тъй като знаела
основанието на плащането. По тази причина, считано от датата на извършването на
плащането - за ответницата възникнало задължението да даде отчет на ищеца, по
чието възлагане приела извършеното плащане и да му даде половината от
получената сума, съгласно постигнатото споразумения помежду им. При това обаче,
ответницата не изпълнила договорното си задължение и изпаднала в забава.
Независимо от
изложеното, ищецът твърди, че дори да не би било налице съглашение за
овластяване на ответницата - да приеме пълния размер на продажната цена и в
последствие на предаде на ищеца половината от
нея - по принцип не е налице
правно основание, по силата на което ответницата да би била легитимирана да задържа
процесната половина от продажната цена, която принадлежи на ищеца. Ето защо,
фактическото задържане от страна на ответницата - на половината от общо получената
продажна цена за имота предизвиквало необосновано имуществено разместване, чрез
увеличаване на патримониума на ответницата за сметка на намаляване на
патримониума на ищеца. Въпреки многократните разговори и покани, включително и
лично връчената й на 14.09.2020г. Нотариална покана рег. № 4922, том 2, акт 179/09.09.2020г. на нотариус С.М., рег. № 785 на НК -
ответницата продължавала да задържа без основание половината от получената сума,
която принадлежала на ищеца.
При изложените
фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати
в изпълнение на сключения между тях договор за поръчка, сумата от 42 300 лева,
представляваща половината от получената продажна цена на съсобствения имот,
сумата от 11 010, 63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на продажната цена по банковата сметка на
ответницата - на 01.03.2018г. до деня, предшестващ подаване исковата молба в
съда - 22.09.2020г., както и сумата на законната лихва върху главницата,
считано от 23.09.2020г. до деня на окончателното плащане.
При условията на
евентуалност – ако съдът отхвърли главния иск, който е основан на неизпълнение
на договора за поръчка, ищецът моли да бъде осъдена ответницата, да му заплати
сумата от 42 300 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
породено от получената без основание част от продажна цена за съсобствен имот, сумата
от 11010, 63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на продажната цена по банковата сметка на ответника -
01.03.2018г. до деня, предшестващ подаване исковата молба в съда -
22.09.2020г., както и законната лихва върху споменатата сума, считано от
23.09.2020г. до деня на окончателното плащане.
С оглед очаквания
благоприятен за него изход от процеса, в резултат от уважаване на главния или
на евентуалния иск - ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му
заплати и направените съдебни разноски.
Ответницата П.И. З.-Б.оспорва
исковата претенция по основание и размер, мотивирана от съображенията, които е
изложила подробно в съдържанието на подадения отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва изрично твърдението, че е страна по устен договор за
поръчка с ищеца, но поддържа тезата, че самото съдържание на договора за
поръчка включвало съгласието на ищеца за това, че спорната сума от 42 300 лева,
следва да бъде предадена не на ищеца, а на третото за спора лице Ю.В. - майка
на ищеца и на ответницата. Това действие било продиктувано от намерението на
ищеца, да дари майка си. При това, ответницата изпълнила задълженията си,
предавайки половината от получената по банковата й сметка сума на Ю.Г.В.. След
извършване на това действие, ответницата незабавно предоставила устен отчет на
ищеца. По изложените съображения, ответницата моли за отхвърляне на иска,
основан на договора за поръчка, поддържайки тезата за надлежно изпълнение на задълженията
си по този договор. Ответницата моли за отхвърляне и на евентуално предявения
иск, тъй като поддържа тезата, че не е задържала сумата, но я предала на Ю.Г.В.
и по тази причина - не било осъществено необосновано имуществено разместване
между нейния патримониум и патримониума на ищеца. По всички изложени
съображения, ответницата моли за отхвърляне на главния и на евентуалния искове
и с оглед изхода на процеса- тя претендира за осъждане на ищеца да й заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приетия като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 445, дело № 4/2018 г. на нотариус Н.Д., рег. №
329 на НК от 30.01.2018 г. се установява, че между ищеца Я.И.З. и ответницата П.И.
З.-Б.– в качеството на продавачи и С.И.П.и С.О.Д.е бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачите /страни в
настоящия процес/ са продали срещу платимата от купувачите /трети лица за
настоящия процес/ продажна цена в размер на 84 600 лв., съсобствения си
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***********, представляващ
самостоятелен обект в града с идентификатор № 68134.612.1042.1.67.
Няма спор между страните, с оглед
признатия от ответника юридически факт, че ответницата П. З.-Б.фактически е
получила от купувачите по сключения договор за покупко-продажба по банковата си
сметка сумата в размер на 84 600 лева, посочена в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 445, дело № 4/2018г.
Няма спор между страните по
делото, а и посочения факт се установява и от представеното Удостоверение за
семейно положение, че неучастващото в процеса лице Ю.Г.В., ЕГН ********** е възходяща-
майка, както на ищеца, така и на ответницата по делото.
Приетата като доказателство нотариална
покана с рег. № 4922, том 2, акт 179/09.09.2020 г. на нотариус С.М., рег. № 785
НК съдържа волеизявление на ищеца Я.И.З., адресирано до П.И. З.-Б., с което ответницата е била поканена да му заплати
сумата от 43 200 лева – представляваща съответна на неговото право в
съсобствеността - 1/2 част от получената от продажна цена за недвижимия имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.612.1042.1.67.
С поканата е поискано да бъде заплатена и законната лихва върху сумата, считано
от датата на постъпването й по банковата сметка на ответницата, до деня на окончателното
й изплащане.
Съдържанието на представената по
делото /в заверен препис/ писмена Декларация от 06.07.2020г., сочи, че този
документ е бил подписан от Ю.Г. З., с цел да удостовери, че на 31.01.2018 г. тя
е получила от дъщеря си - ответницата по делото П.И. З.-Б., сумата в размер на
42 300 лева – представляваща половината от продажната цена за продадения от
двамата апартамент, подробно описан в Нотариален акт № 7, том I, рег. № 445, дело № 4/2018 г. на нотариус Н.Д.. Видно от
съдържанието на декларацията, в същата е отразено, че сумата представлява продажната
цена за дела на сина й Я.И.З., който сам е пожелал да й я дари. Съдържа се и
изявление на деклараторката, че в същия ден тя е дарила цялата получена сума на
своята внучка - Я.М.Б., чрез нейната
майка П.И. З.-Б..
Доколкото автентичността на
документа и истинността на посочените в документа факти са оспорени от страна
на ищеца – в хода на делото беше допусната съдебно- графическата експертиза.
Заключението на експертизата мотивира извод за следните подлежащите на установяване факти:
Ø Подписите за „декларатор“, както
и в полето горе вляво от текста в копие на Декларация от 06.07.2020 г. от името
на Ю.Г. З., в действителност са положени от Ю.Г. З..
Ø Ръкописните текстове „Ю. Г. З.“
под подписа за „декларатор“ и „**********“ горе вляво под цифрите за ЕГН в
копие на Декларация от 06.07.2020 г. от името на Ю.Г. З. също са написани от Ю.Г.
З..
Спорно между страните по делото
делото е обстоятелството дали между ищеца и ответницата е имало уговорка, имаща
характеристиката на договор за поръчка и какво е съдържанието на договор. По делото са допуснати свидетелски показания,
чрез разпит на свидетели за установяване на твърденията, че между ищеца и
ответницата е бил сключен договор в устна форма, регламентиращ дължимите
действия на страните по повод продажбата на процесния недвижим имот и
получената продажна цена и за съдържанието на уговорките.
В дадените пред съд показания,
свидетелят С.И.П.заявява, че познава страните по делото, тъй като той е купил
апартамента от тях и е новият му собственик. Свидетелят сочи, че общува с ищеца
повече, отколкото с ответницата, но счита, че и с двамата е в добри отношения. Свидетелят
сочи, че познава съпруга на ответницата М.Б.който също е присъствал при
сключването на сделката, независимо от факта, че нотариусът разяснил липсата на
необходимост от неговото присъствие е бил през цялото време в съседна зала, а
не в тази, в която е сключена сделката. При сключването на сделката за покупко-продажба,
при нотариуса присъствали свидетелят, неговата приятелка, ищецът и ответницата,
както и представител на банката – кредитор, която отпуснала кредит за заплащане
на продажната цена. Свидетелят сочи, че неговото желание е било да преведе
по-равно парите на ищеца и на ответницата, но двамата се разбрали, че те ще да
бъдат преведени само по нейната банкова сметка, ***, но след сделката. След
като им било прочетено съдържанието на нотариалния акт, ищецът и ответницата поискали
изрично да бъде посочена банковата сметка на ответницата за плащане на
продажната цена. След това в присъствието и на представител на банката-
кредитор, страните в нотариалното производство се уточнили, че след постъпване
на продажната цена по банковата сметка на ответницата – тя на свой ред ще прехвърли
парите на брат си. По тази причина, именно банковата сметка на ответницата била
посочена в нотариалния акт, в който била обективирана сделката. Ищецът се
съгласил с това, в нотариалния акт да бъде посочена само сметката на
ответницата, като уговорката била такава, че след това плащане, тя ще му
преведе парите или ще му даде половината от тях.
В дадените пред съд показания,
свидетелят М.А.Р.Б.Р./съпруг на ответницата по делото/ заявява, че е присъствал
в момента, когато съпругата му и брат й са се разбрали какво да правят с парите
от продажбата на апартамента. Това договаряне според ответницата се е случило в
апартамента на ищеца. Уговорката била определена от факта, че ищецът е имал
някакви проблеми, свързани с наложени запори, което фактически го е възпрепятствало
да приеме плащане по собствената си банкова сметка. ***, че ищецът е искал
парите да бъдат прехвърлени по сметката на ответницата, а неговата част от тях да
бъде предоставена на майка им, тъй като майката заслужавала да живее спокойно. Ищецът
дори предложил и на сестра си да предостави и тя своята част на майка им, а тя
също се съгласила, като това се е случило преди да бъде продаден апартамента.
По време на продажбата свидетелят твърди да е присъствал в кабинета на
нотариуса, тъй като му казали, че може да има необходимост като съпруг на
продавача да подпише декларация за съгласие, като през цялото време бил в
кабинета, а вратата на стаята била затворена.
В дадените пред съд показания,
свидетелят Ю.Г.В. /майка на ищеца и ответницата/ заявява, че със сина си Я.З. е
в много добри отношения, но считано от месец ноември 2020г. не са в добри
отношения и не се е виждала с дъщеря си. Не е виждала и внучката си – дъщеря на
дъщерята на ответницата. Твърди, че дъщеря й е предявила иск срещу нея, по
повод на което е образувано друго дело. Сочи, че процесният апартамент, който
бил продаден от ищеца и от ответницата е бил „семейна собственост“, но след
като прехвърлили по половин дял от него на двете й деца- ищеца и ответницата - те
са притежавали по 1/2 част от него до момента, м който дъщеря й е изявила
желание да го продадат и синът й се е съгласил. Свидетелката не е била
запозната кога и на каква цена е бил продаден апартамента, но узнала, че е сключен договор за продажба. По повод на
тази продажба свидетелката заявява, че тя не е получавала никакви пари - нито
дъщеря й нито синът й са идвали при нея да й предлагат, да й обещават нещо или
да й дават пари. Свидетелката не е присъствала на разговор между сина и дъщеря
си, на който да е постигана уговорка за продажната цена. Отрича да е получавала
от дъщеря си П. пари, представляващи продажната цена на апартамента, отричайки
и твърдението, че ищецът бил дарил на нея част от продажната цена, чрез сестра
си П..
По отношение на представената по
делото Декларация, свидетелката заявява, че не може да идентифицира документа и
не познава съдържанието му и отрича да е подписала документа съзнателно.
Предполага, че документът може да е бил подписан от нея несъзнателно през 2020
г., когато е извикала дъщеря си за съдействие, тъй като е имала наложен запор
на пенсията си от съдебен изпълнител поради неплатени задължения към
„Топлофикация София“ АД. Когато дъщеря й дошла в апартамента, двете се скарали,
тя вдигнала високо кръвно налягане и се наложило да легне на дивана, а в
рамките на оказваната й помощ, дъщеря й дошла и поднесла някакви листове, а
свидетелката останала с убеждение, че те се отнасят до проблема с претенциите
на „Топлофикация София“. Свидетелката твърди, че нямала време да разгледа
документа.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими,
доколкото са предявени от страни с надлежна процесуална легитимация и с
разглеждането им е сезиран компетентен да разреши спора съд.
По претенцията с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца
се основават на твърдението, че между него и ответницата е бил сключен договор
за поръчка.
С договора за поръчка довереникът
се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
правни действия, вкл. представителство пред трети лица - в процеса на
получаване на дължима престация: парични суми или вещи.
Предпоставките обосноваващи основателност
на исковата претенция са свързани с установяване
на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
поръчка, по силата
на който ответницата - в качеството на довереник е била овластена от ищеца, в
качеството му на доверител - да приеме пълния размер на продажната цена по
сключения между страните и трети лица договор за продажба на съсобствения недвижим имот, включително и полагащата се на ищеца част от цената. При това се твърди, ищцата да е
поела задължението да предаде на ищеца половината от получената продажна цена, в изпълнение на поръчката;
Договорът за поръчка е
консенсуален т.е. той се счита сключен с постигането на съгласие между
страните, което няма пречка да бъде и в устна форма (ако законът не изисква
друго - чл. 292, ал. 3 от ЗЗД), както в конкретния случай.
Въз основа на изявленията на
страните и на показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установено,
че между ищеца и ответницата е възникнало правоотношение по договор за поръчка,
по силата на което ищецът е възложил на ответницата да получи цялата продажна
цена в размер на 84 600 лева по сключения договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. №
445, дело № 4/2018 г. на нотариус Н.Д. включително да приеме от негово име и за
негова сметка и онази половина част от продажната цена, чието заплащане му се
дължи лично от купувача.
Няма спор между страните, нито
има противоречие в доказателствата за това, че цялата продажна цена за имота е
била получена от ответницата, чрез банков превод, а при наличието на устно
сключения договор за поръчка, няма съмнение, че получаването на принадлежащата
на ищеца половина от продажната цена е било извършено от ответницата в
качеството й на довереник т.е. тя е действала от името и за сметка на ищеца.
Купувачът на имота, който е бил разпитан в качеството на свидетел в настоящия
процес, очевидно също е знаел за сключения договор за поръчка, както и за
неговото съдържание /естеството на договореното между ищеца и ответницата/
очевидно е знаел и купувачът на имота.
Възприятия от настоящия състав на
съда доказателствен извод, за наличие на конкретна уговорка между продавачите -
единият от тях /ответницата/ да приеме плащането на продажната цена за имота, в
качеството на довереник на другия продавач /ищеца/ е подкрепен категорично от
показанията на свидетеля С.П.които съдът кредитира за добросъвестни,
непротиворечиви и ясни. Същите показания дават основание да бъде възприет
категоричен извод и за датата и мястото на сключване на договора за поръчка
между ищеца и ответницата – в кантората на нотариуса, непосредствено преди да
бъде съставен нотариалният акт, в чието съдържание по настояване на двамата
продавачи е била вписана именно банковата сметка на ответницата.
По отношение на един валиден,
породил действие договор за поръчка, какъвто е процесният, независимо дали е
сключен в устна или писмена форма - винаги
намират приложение разпоредбите на чл. 280-292 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за доверените възниква основното задължение да уведоми
доверителя за изпълнението на поръчката, да му даде сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
При предявен иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, какъвто е настоящият случай - именно ответницата,
в качеството й на довереник - носи доказателствена тежест, да установи че е предоставила
надлежно изпълнение на поръчката, съобразявайки точно онова, което й е била
възложено и което тя се е съгласила да извърши от името и за сметка на ищеца.
Страните в процеса не спорят, че
ответницата не е предала на ищеца половината
от получената по банковата й сметка продажна цена за процесния имот, но спорят
относно правното значение на този безспорен факт, както и за неговите правни
последици, на плоскостта на проблема
за изпълнение на договора. Ищецът свързва със споменатия факт тезата си за
неизпълнение на договора за поръчка, а ответницата тъкмо напротив – твърди да е
изпълнила поръчката надлежно, съобразявайки твърдяната от нея изрична уговорка
с ищеца - сумата да бъде предадена вместо
лично на ищеца - на трето лице, но от името и за сметка на ищеца /доверителя/.
За да формира своите изводи по
съществото на спора - дали ищеца и ответницата в действителност са
постигнали съгласие за това: принадлежащата на доверителя Я.З. половина от
получената продажна цена да бъде предадена на Ю.В. - съдът анализира
прецизно събраните гласни и писмени доказателства. Прецизният анализ на събраните доказателства обаче, не установи да
е била постигната на изрична устна уговорка /изрично съгласие/ в този смисъл,
която уговорка да е категорична и трайна, така че, да е станала част от съдържанието
на сключения в устна форма договор за поръчка.
Твърденията на ответницата за постигане
на такава изрична уговорка са подкрепени единствено от показанията на разпитания
свидетел М.А.Р.Б.Р.. Именно този свидетел заявява, че бил възприел лично съдържанието
на проведените разговори между ищеца и ответницата в тази насока. Другите двама
свидетели, чиито показания съдът кредитира, не знаят за съществуването на
такава изрична уговорка между страните в процеса. Според настоящия състав на
съда, показанията на свидетеля М.А.Р.Б.Р.не
могат да бъдат кредитирани безрезервно, на първо място по аргумент от чл. 172 от ГПК - понеже свидетелят е съпруг на ответницата по
делото. Независимо от това, някои съществени факти, в съдържанието на дадените от
този свидетел показания, също опровергават твърдението за постигнато съгласие
за предаване на сумата на трето лице.
Дори да бъде възприето за
достоверно твърдението на свидетеля М.А.Р.Б.Р., че между продавачите (ищеца и
ответницата) са били водени разговори,относно способа за оползотворяване на
получената сума на продажната цена – посочените от свидетеля време, място и
обстановка на провеждане на разговорите ги характеризира като обсъждане и водене на преговори, а не като
елемент от съдържанието на устния договор за поръчка. Показанията на свидетеля С.П.категорично
установяват, времето и мястото на сключване на устния договор за поръчка – в
кантората на нотариуса и непосредствено при изповядване на нотариалната сделка
за покупко- продажба.
В обобщение на изложените по-
горе изводи следва да се посочи пълната недоказаност на тезата на ответницата,
че надлежното изпълнение на поръчката е изисквало от нея да предаде получената
половина от продажната цена на трето за договора лице, вместо на доверителя. В
същия този контекст, следва да се определи като ирелевана за разрешаването на
спора оспорената материална доказателствена сила на представената от страна на
ответницата Декларация от 06.07.2020г., изходяща от лицето Ю.Г. З..
Съгласно разпоредбата на чл. 284,
ал.2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката, както и да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Въз основа на установения в хода на делото факт, че сумата
на продажната цена е била фактически преведена по банковата сметка на
ответницата на 01.03.2018 г., съдът приема, че считано от този момент за ответницата,
в качеството на довереник, е възникнало задължението да даде отчет на ищеца, по
чието възлагане е приела извършеното плащане. Доколкото, в случая предмет на
мандатното правоотношение е получаване на продажната цена по сделката, за
довереника П. З.-Б.е възникнало задължението да даде отчет и да предаде половината
от получената сума на доверителя – ищец в настоящия процес.
Ответницата не доказа надлежното
изпълнение на своето задължение, поради което искът се явява основателен и
следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 42 300 лева, които
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на довереника по
договор за поръчка да предаде полученото на доверителя (за изпълнение на
отчетната сделка) е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на
поръчката.
Константната практика на
съдилищата приема становището, че довереникът е длъжен да отчете незабавно и
без покана – „задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение,
поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на
сумите по договора за поръчка“ – така Решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай и доколкото не
се установяват нареждания на доверителя относно друг срок за изпълнение, следва
да се приеме, че довереникът е бил длъжен да се отчете на доверителя чрез
незабавно предаване на сумите, получени по неговата сметка, т.е. считано от
датата на постъпване на сумите по сметката на ответницата – 01.03.2018 г. до
22.09.2020 г. – датата, преди подаване на исковата молба в съда, която съдът
определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 11 010,63 лева, поради което
намира, че искът се явява основателен и следва да се уважи изцяло в
претендирания размер от 11 010,63 лева.
С оглед изхода на спора по
главния иск, не следва да се пристъпва към разглеждане на предявения евентуален
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, който следва да бъде оставен без
разглеждане.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски:
Предвид изхода на спора, в полза
на ищеца следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото в общ размер на 4690 лева, съобразно представен списък с разноски по чл.
80 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответницата
не е легитимирана да получи претендираните суми за съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.И. З.- Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Я.И.З., с ЕГН ********** и с адрес: ***3, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, вр. с
чл. 292 от ЗЗД - сумата от 42 300 (четиридесет
и две хиляди и триста) лева – представляваща половината от получената продажна
цена на съсобствен на ищеца и на ответницата недвижим имот по договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 7, том I, рег. № 445, дело № 4/2018г. по описа на нотариус Н.Д., рег. №
329 на НК, в изпълнение на договор за поръчка между Я.И.З. и П.И. З.- Б.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на
иска на 23.09.2020г. до деня на окончателното й заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 11 010, 63 (единадесет хиляди и десет лева
и шестдесет и три ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, изричсена за периода от 01.03.2018г. до 22.09.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на
евентуалност иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, от Я.И.З., с ЕГН ********** и с адрес: ***3
срещу П.И. З.- Б., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с за сумата от 42 300 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, породено от получената без основание
част от продажна цена за съсобствен недвижим имот.
ОСЪЖДА П.И. З.-Б.да заплати на Я.И.З., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 4690 (четири хиляди
шестстотин и деветдесет) лева, представляваща направени съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София, в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: