Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 50

гр. Сливница, 01.08.2019 г.

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

            при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 464 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.1 СК и 149 СК от М.В.Г. ***, действаща като майка и законен представител на малолетния Ц.Г.П., с ЕГН ********** срещу Г.Д.П. от с. Ярджеловци, Пернишка област, с които ищцата иска ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева на малолетния Ц.П., както и издръжка за минало време, считано от 19.07.2017 г.

В исковата молба е изложено, че ищцата и ответника са били във фактическо съжителство до преди около три години, когато се разделили. От връзката им е родено детето Ц.Г.П.. След раздялата между страните, ищцата заедно с детето останали да живеят в с. Гурмазово, Софийска област. Посочено е, че след раздялата между страните, единствено ищцата полага грижи за детето Ц. и за друго свое дете, двете деца живеят при нея, и тя сама осигурява издръжката им, а ответника не е предоставял никакви средства. Тъй като за ищцата се явява непосилно да осигурява сама необходимата издръжка, а и детето Ц. е ученик в първи клас, моли ответника да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева за това дете, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване. Претендира и заплащането на издръжка за минало време, считано от 19.07.2017 г. – една година преди завеждане на исковата молба.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба особеният представител на ответника адв. А. не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От удостоверения за раждане, серия „КРПР“ № 110431 от 12.04.2011 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0431 / 12.04.2011 г. от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че малолетния Ц.Г.П. е роден на *** г.

Видно от удостоверение изх. № 13 от 28.03.2018 г., издадено от „БУЛЕТ” ЕООД е, че в периода от м.март 2018 г. до м. юни 2018 г. ищцата М.Г. е получавала средномесечен доход в размер на около 530 лева.

В представената справка от информационната система на ТД на НАП се установява, че след 17.10.2017 г. – датата на прекратяване на последния регистриран за ответника трудов договор, няма друг регистриран такъв.

От показанията на разпитаната по делото св. Теменужка Горчова Белева се установява, че страните по делото са разделени от около 3 години. Понастоящем ищцата отглежда и се грижи сама за детето Ц., като през почивните дни при нея идва и по-големия й син от друга връзка. Тя сама подсигурява издръжката на Ц., но среща затруднения в осигуряването на ежедневните нужди на детето, тъй като доходите, който получава са минимални и крайно недостатъчни. Св. Белева посочва, че Ц. изключително рядко се вижда с баща си и не получава издръжка от него. Съдът намира показанията на св. Белева за достоверни и обективно депозирани.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл.143, ал.1 СК и чл. 149, ал.1 СК за присъждане на издръжка, която ответника следва да заплаща с оглед възрастта на детето, нуждите и потребностите му от храна и облекло, както и от осигуряването на условия на живот, съответстващи на нормалното му развитие.

По предявения иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира следното:

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен на 560 лева, съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя.

По делото липсват доказателства относно актуалните доходи на ответника П..

Съдът като взе предвид възрастта на детето, нуждите и потребностите от  храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие  на  малолетния Ц., както и икономическите условия в страната, размера на доходите на майката и липсата на доказателства за доходите на бащата, намира, че родителите ще следва да осигуряват месечно по 200 лева за издръжката на детето, от която  сума ответникът ще следва да заплаща месечно по 140 лева. За да вземе това решение съдът отчете възрастта на детето и обстоятелството, че грижите по отглеждането и възпитанието му ще се полагат от ищцата, както е било до момента. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на детето Ц., следва да се престира от майката, ведно с грижите по неговото отглеждане и възпитание. В останалата част до пълния претендиран размер на издръжката от 200 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.149 СК съдът намира следното:

По делото се събраха доказателства за началния момент на настъпилата между страните фактическа раздяла, а и в исковата молба е отразено, че тя е настъпила преди около 3 години. Това означава, че искът за издръжка за минало време е основателен, и ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за минал период от 19.07.2017 г. до 18.07.2018 г. в общ размер на 1 605 (хиляда шестстотин и пет) лева за детето Ц., от които 765 лева за периода до края на 2017 г. и 840 лева за периода от началото на 2018 г. до 18.07.2018 г. съобразно чл.142, ал.2 СК лева и разликата в определения за 2017 г. и 2018 г. размер на МРЗ за страната, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса, съответна на присъдената издръжка в размер на 201,60 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК, държавна такса в размер на 64,20 лева по иска с правно основание чл.149 СК, а на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 400 лева.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ОСЪЖДА Г.Д.П., с ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща месечна издръжка на сина си Ц.Г.П. с ЕГН ********** в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен представител М.В.Г., с ЕГН **********, считано от 19.07.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 200 лева.

ОСЪЖДА Г.Д.П., с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на сина си Ц.Г.П. с ЕГН ********** в размер на 140 лева чрез неговата майка и законен представител М.В.Г., с ЕГН **********, издръжка за минал период от 19.07.2017 г. до 18.07.2018 г. в размер на 1 605 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК Г.Д.П., с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на държавата, по сметка на  РС – гр. Сливница, в размер на 201,60 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 64,20 лева по иска с правно основание чл.149 СК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Д.П., с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.В.Г., с ЕГН **********,***3, сумата в  размер на 400 лева, представляваща направените от нея разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: