РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Враца, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500051 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. на Районен съд-
Враца е отхвърлен предявеният от М. К. И. против А. Ц. А. осъдителен иск за
сумата 787,04 лв., представляваща неплатени арендни вноски за стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска земя от
06.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт е оставен без
разглеждане като процесуално недопустим евентуален осъдителен иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 787,04 лв., представляваща неплатени
арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за
аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Този съдебен акт е обжалван изцяло с въззивна жалба вх.№
10024/06.07.2022 г., подадена от от адв.М. Г., в качеството й на пълномощник
на М. К. И..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че след
като неизпълнението на задължението за рентното плащане не е определено в
договора, то следва от естеството на вещта и е по местонахождението й, т.е. в
стопанския двор в с.***. Навежда доводи, че в договора за аренда
действително не е посочено местоизпълнението на задължението за
1
получаване на рентата в натура, поради което задължението е търсимо и
кредиторът трябва да поиска изпълнение по адреса или седалището на
длъжника, а когато е договорено предаване на вещ, същото следва да бъде
изпълнено по местонахождението на вещта по време на пораждане на
задължението. Прави анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в резултат на който обобщава, че по делото е установено, че са
били поставени обяви от арендатора А. А., че арендното плащане в натура ще
се извършва в стопанския двор в с.***, но също така е установено, че
раздаването на рентата е извършвано по списък, в който не е фигурирало
името на ищеца. Изтъква, че ответникът не твърди и по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява, че определена за ищеца рента в
натура и по-конкретно частта от същата, включваща кюспе и олио, се е
намирала в стопанския двор на земеделския производител. Ето защо
въззивникът счита, че не може да се приеме за правилен изводът, че е проявил
бездействие като сам не е потърсил вземането си в натура по
местонахождението на вещта в момента на пораждане на задължението.
На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд не е
съобразил уговореният срок на изпълнение, а именно – след приключване на
стопанската година, т.е. след първи октомври. Навеждат се доводи, че от
договора не става ясно в чия полза е уговорен срока, поради което следва да
се приеме, че същият е уговорен и за двете страни, т.е. нито длъжникът може
да престира, нито кредиторът може да изисква изпълнение преди срока. Ето
защо не може да се приеме, че кредиторът е бездействал и е изпаднал в
забава, след като длъжникът е решил да изпълни предсрочно задължението
си. Развиват се и съображения, че след като задължението е за предаване на
вещи и ако действително кредиторът е в забава, то съгласно чл.97 ЗЗД
длъжникът може да се освободи от задължението като предаде дължимото за
пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Посочва се, че в случая няма данни ответникът да се е
освободил от задължението си по посочения ред. Прави се обобщение, че
ответникът не е изпълнил задължението си, тъй като от една страна не е
включил ищеца в списъка на арендодателите, а от друга страна – не е спазил
договорения срок на изпълнение.
Въззивникът счита, че след като не е получил дължимото за двете
стопански години в договорените размери и срокове, за него се поражда
интерес от изпълнение в паричен еквивалент, съгласно чл.79 ЗЗД. Посочва, че
е изпратил нотариална покана от 13.05.2020 г., в която е заявил, че вече няма
интерес да получи дължимото си рентно плащане в натура и претендира
паричната равностойност на същата, и е обективирал волята си за разваляне
на договора. Изтъква, че след получаването на нотариалната покана,
ответникът не е взел отношение, нито е предложил изпълнение на
задължението си в натура, поради което за ищеца е налице правен интерес да
заяви парична претенция, тъй като престацията в натура – жито, кюспе и
олио, позволява изпълнение само в определеното в договора време.
В жалбата се твърдят нововъзникнали обстоятелства, а именно, че в
периода на разглеждане на делото и след връчване на атакуваното решение
ищецът е посетил отново стопанския двор на ответника за получаване на
рентата си в натура, но от присъстващите там лица – дъщерята на арендатора
и нейният съпруг отново не му е била предадена дължимата рента с
2
обяснението, че не е включен в списъците, а арендаторът избягва срещи с
него и не отговаря на телефонните му повиквания.
По отношение на произнасянето на районния съд по евентуалния иск
се навеждат доводи, че неправилно същият е разгледан в хипотезата на
възникнали облигационни отношения, а е следвало да бъде разгледан при
наличието на прекратен договор за аренда
Въззивникът моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него
да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло главния иск,
респ. при отхвърляне на същия – да бъде уважен предявения евентуален иск.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 11407/02.08.2022
г. от адв.П. П., в качеството й на пълномощник на въззиваемия ЗП А. Ц. А., в
който се оспорва основателността на въззивната жалба. Изразява се
становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Навеждат се доводи, че за да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът правилно е изходил от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и от
заявеното в петитума искане за защита и след като е обсъдил релевантните за
спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните е
приложил правилно материалния закон. Посочва се, че от изложеното в
исковата молба е видно, че се търси парично плащане, а не дължимата
престация по договора за аренда. С предявения иск за реално изпълнение по
чл.79, ал.1 ЗЗД се защитава правото на кредитора да получи първоначално
дължимото. За да се уважи иска за неизпълнен договор, длъжникът трябва да
е в забава, която предпоставка не е налице, тъй като по делото е установено,
че престацията не е потърсена от ищеца. Според въззивамия, дори и да е
настъпило твърдяното от ищеца разваляне на договора на основание чл.87,
ал.2 ЗЗД, ищецът отново може да иска само дължимото, тъй като паричната
равностойност на дължимата непарична престация не е идентична с
пропуснатата полза, която се дължи като вид обезщетение при неизпълнение
на договорно задължение. След като не се твърди настъпване на вреди и
пропуснати ползи, искът може да е само за осъждане на длъжника да
престира дължимото по договора.
Възиваемият счита, че правилно районният съд е приел, че
задължението е търсимо по смисъла на чл.68, б.”в” ЗЗД и кредиторът е
трябвало да потърси изпълнение на място, различно от своето седалище,
което не е сторил. Изтъква, че ищецът е бил неизправна страна и е изпаднал в
забава като кредитор /чл.97, ал.1 ЗЗД/, доколкото неоправдано не е приемал
предложеното му изпълнение, тъй като не е потърсил дължимата престация,
нито пък е оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си.
Според изложеното в отговора, районният съд правилно е приел, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като се претендира нещо
различно от уговореното, което противоречи на принципа на точното
изпълнение и на принципа на реалното изпълнение – чл.63, ал.1 и чл.79, ал.1
ЗЗД, след като няма постигната договорка за даване вместо изпълнение.
Въззиваемият счита, че с изложеното във въззивната жалба, въззивникът се
опитва да измени искането си, което обаче е могъл да стори само в
първоинстанционното производство.
3
Изразява се становище, че евентуалният иск правилно е оставен без
разглеждане като недопустим, тъй като същият е приложим само когато
ищецът не разполага с друг иск.
Въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
да му бъдат присъдени направените разноски през въззивната инстанция.
При първоначалното постъпване на посочената въззивна жалба в ОС—
Враца е образувано в.гр.д.№ 332/2022 г., по което е постановено Определение
№ 424/01.09.2022 г. С този съдебен акт въззивният съд е обезсилил като
недопустимо Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. на РС-Враца
в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане
като процесуално недопустим евентуален иск по чл.59 ЗЗД за сумата 787,04
лв., представляваща неплатени арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, и е прекратено производството. Делото е върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане на предявения евентуален иск с
правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за това, че
ответникът се е обогатил без основание, ползвайки имота на ищеца, като са
дадени и конкретни процесуални указания.
С Решение № 744/14.12.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. РС-Враца е
отхвърлил предявения от М. К. И. против А. Ц. А. иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за сумата 846,95 лв., представляваща обезщетение за ползване без
правно основание през 2018/2019 и 2019/2020 стопански години на
собствените му земеделски земи м с.***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
Против този съдебен акт е постъпила въззивна жалба вх.№
18593/29.12.2022 г. от адв.М. Г., като пълномощник на М. К. И., в която се
поддържа, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че според
практиката на ВКС и правната теория, лицето, което държи без правно
основание чужда вещ, по силата на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога дължи на
собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правно
ирелевантно за пораждане на извъндоговорното задължение е
обстоятелството дали вещта е реално ползвана и получени ли са приходи от
това. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение противоречи на
тези основни принципи, тъй като районният съд е приел, че евентуалният иск
е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че ответникът реално е
ползвал собствената земя на ищеца. Посочва, че въпреки липсата на
необходимост е представил доказателства, от които е видно, че за стопанската
2019/2020 г. са дублирани четири земеделски имота, които са заявени за
ползване и от двете страни по делото, като заявеното от А. А. ползване е без
основание, тъй като арендният договор вече е бил прекратен. Според
изложеното в жалбата, ответникът се е обогатил за сметка на М. И. като е
спестил имущество – обраните плодове от вещта не са били предоставени на
собственика й. Навеждат се и доводи, че дори да се приеме, че А. не е ползвал
лично земеделската земя, е възпрепятствал собственика на земята да я ползва
по предназначение, заявявайки я за обработка по реда на чл.37в ЗСПЗЗ. При
тези съображения въззивникът счита, че искът с правно основание чл.59 ЗЗД е
доказан по основание и размер и при постановеното отхвърляне на главния
4
иск е следвало да бъде уважен.
Въззивникът моли съдът да се произнесе по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД в условията на евентуалност, ведно с произтичащите от това
правни последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 842/20.01.2023 г.
от адв.П. П., в качеството й на пълномощник на ЗП А. Ц. А., в който се
оспорва основателността на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, тъй като
евентуалният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се прилага субсидиарно, когато ищецът
няма друг иск, а в случая е безспорно установено, че имотите са ползвани на
годно правно основание – договор за аренда, който е бил валиден през
стопанските 2018/2019 и 2019/2020 г. до датата на прекратяването му.
Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение и да му
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваеми съдебни актове.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на М. К. И., с която
против А. Ц. А. е предявен осъдителен иск за сумата 787,04 лв. (след
допуснато от районния съд с протоколно определение от 27.05.2022 г.
изменение в цената на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК и намаляването й от
първоначално предявения размер от 846,95 лв.), представляваща незаплатена
цена за стопанските 2018/2019 г. и за 2019/2020 г. по Договор за аренда на
земеделска земя от 06.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност е предявен и осъдителен иск за сумата 846,95 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание от ответника
на собствените на ищеца земеделски имоти в периода на стопанските
2018/2019 г. и за 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Договор за аренда на земеделска земя
от 06.10.2009 г. ответникът А. Ц. А. е получил от Ц. Х. И. под аренда четири
поземлени имоти, находящи се в землището на с.***, общ.Криводол за срок
от 10 стопански години, т.е. до 01.10.2019 г., като впоследствие е сключен
анекс към този договор, с който срокът му е продължен с 13 години, т.е. до
01.10.2032 г. Посочва се, че с договора е определена годишна рента в натура
за 1 дка – 40 кг жито, 1 л. олио и 1 кг кюспе или за арнендуваните имоти от
25,320 дка – общо1012,8 кг жито, 25,32 л.олио и 25,32 кг кюспе.
Според изложеното в исковата молба, с Нотариален акт № 185, т.9, рег.
№ 8092, нот.д.№ 1173/07.11.2018 г. ищецът М. К. И. е закупил от
наследниците на Ц. Х. И., починал на 08.05.2016 г., четирите поземлени
имота. Сочи се също, че на 07.08.2019 г. от ОСЗ-Криводол е съставено
извлечение от Информационната система за ползване на земеделските земи за
стопанската 2019/2020 г. за дублирани имоти в декларации и заявления, при
което са присъствали страните в настоящия спор и други земеделски
производители. В това извлечение като дублирани са отразени четирите
имота, предмет на посочените договор за аренда и нотариален акт, като за
5
всеки от имотите е посочено, че негов собственик е ищецът М. К. И. и по този
начин ответникът е уведомен за настъпилото заместване на арендодателя по
договора за аренда от 06.10.2009 г.
Ищецът твърди, че до 06.03.2020 г. не му е изплатена рентата за
стопанската 2018/2019 г., срокът за което е изтекъл на 15.11.2019 г., поради
което е преценил, че въпреки уведомяването за заместване на арендодателя,
рентата е била изплатена на наследниците на Ц. Х. И.. Ето защо е отправил до
тях покана за изплащане на рентното плащане за посочената година, но е
получил отговор, в който го уведомяват, че след сключването на
прехвърлителната сделка през 2018 г. не са получавали рентни плащания за
посочената стопанска година.
В исковата молба се сочи, че поради забавеното изпълнение ищецът е
загубил интерес да получи договореното рентно плащане в натура, така както
е предвидено в чл.5, ал.1 от договора, поради което с нотариална покана от
13.05.2020 г. е уведомил ответника, че разваля договора за аренда и го е
поканил в срок до 30.05.2020 г. да изплати паричната равностойност на
задълженията си. Посочва се също, че въпреки поканата, ответникът не е
изпълнил задълженията си за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в размер
на исковата сума, което поражда правен интерес от предявяване на иска.
С уточняваща молба от 13.09.2022 г. ищецът М. И. посочва, че с оглед
прекратяването на арендния договор, ответникът е ползвал земеделските
имоти на ищеца без основание и по този начин се е обогатил за сметка на
собственика на имотите чрез обработката и продукцията на тези земи, което
поражда правен интерес от предявяване в условията на евентуалност на иск за
заплащане на обезщетение, равняващо се на пазарната цена, изчислена въз
основа на добива, който би имал обеднелият ищец, а обогатилият се ответник
е спестил за себе си за процесния период.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Ц. А., който
оспорва предявените искове. Признава обстоятелството, че съществува
договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г. и анекс към същия от
2013 г., сключен с предходен собственик на имотите. Посочва, че с чл.5 от
този договор е предвидено задължение за посоченото рентно плащане в
натура. Ответникът изтъква, че съгласно чл.20а, ал.1 ЗЗД договорът има
силата на закон за страните, поради което няма задължение към ищеца да му
заплаща парична сума, респ. равностойността на уговорената рента в натура.
В отговора се навеждат доводи, че се касае до предаване на вещи и
съгласно чл.68, б."в" ЗЗД тези задължения са търсими, но ищецът не е
проявил активност да получи дължимата му се рента, поради което е изпаднал
в забава съгласно чл.95 ЗЗД. Твърди се, че всяка стопанска година ответникът
е разгласявал чрез обяви на видни места в с.*** мястото и датата за
получаване на полагащата се рента, за което са изготвяни и констативни
протоколи, но ищецът не е потърсил полагащата му се рента.
Прави се оспорване на документите относно т.нар. дублирани имоти,
като се посочва, че същите не съдържат подписи на страните и нямат
характера на уведомление по чл.17, ал.3 ЗАЗ, а уведомяването на ответника за
настъпило правоприемство е извършено едва на 23.06.2020 г. с нотариалната
покана.
С отговора на исковата молба ответникът предлага на основание чл.79,
ал.2 ЗЗД изпълнение на задължението си по договора, като в тази връзка кани
6
ищеца да получи рентата в натура с стопанския двор на ЗП А. в с.*** в
рамките на всеки делничен работен ден. В съдебно заседание на 29.04.2022 г.
процесуалният представител на ответника е заявил, че оттегля това
предложение, тъй като искът е за реално изпълнение на престация, която не е
договорена, поради което не може да бъде предлагано първоначално
дължимото.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключението на съдебно-оценителна експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е приложено заверено копие от Договор за аренда
на земеделска земя от 06.10.2009г. с нотариално удостоверени подписи с рег.
№ 6810/06.10.2009г. на нотариус И. Л., от който е видно, че Ц. Х. И. е
предоставил ответника А. Ц. А. под аренда собствените си земеделски имоти,
находящи се в землището на с.***, общ.Криводол, а именно: 1/ нива от 2.998
дка, м."Зад село", кат.ІІІ, имот № 003005; 2/ нива от 10.356 дка, м."Суха
слатина", кат.ІІІ, имот № 045005; 3/ нива от 6.999 дка, м."Читалище", кат.ІІІ,
имот № 040012; 4/ нива от 4.947 дка, м."Давалийското", ІІІ кат., имот №
020010. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години. В чл. 5, ал. 1 от
арендния договор е договорено заплащане на годишна рента в размер на 40
кг. зърно /жито/, 1 л. олио и 1 кг. кюспе. Определен е и срок за получаване на
рентата - от 01.10. до 15.11. за всяка стопанска година. Ответникът А. Ц. А.,
договаряйки сам със себе си, е сключил Анекс от 15.10.2013 г. към Договора
за аренда, с нотариално удостоверени подписи с peг. № 5291/ 15.10.2013г. на
нотариус И. Л., вписан в СлВп - Враца с дв. вх. peг. № 7283/17.10.2013г., с
който срокът на договора е продължен с 13 години.
Представено е заверено копие от Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 185, т.9, рег.№ 8092, нот.дело № 1173/2018г. на
нотариус В. В., от който е видно, че ищецът М. К. И. е закупил от З. Ц. Г., Р.
Ц. И. и Л. Ц. И. земеделски земи - ниви, в землището на с.***, както следва: 1/
поземлен имот с идентификатор 76193.20.10, в м. Давалийското, с площ от
4948 кв. м, при съседи: 76193.20.6, 76193.20.9, 76193.20.521, 76193.20.11
76193.20.5; 2/ поземлен имот с идентификатор 76193.40.12, в м. Читалище, с
площ от 6999 кв. м., при съседи: 76193.40.1, 76193.40.13, 76193.40.516,
76193.101.48; 3/ поземлен имот с идентификатор 76193.3.5, в м. Зад село, с
площ от 2998 кв. м., при съседи: 76193.75.7, 76193.3.6, 76193.3.4,
76193.76.545 и 4/ поземлен имот с идентификатор 76193.45.5, в м. Суха
Слатина, с площ от 10357 кв. м., при съседи: 76193.45.6, 76193.45.19,
76193.45.37, 76193.45.36, 76193.45.35, 76193.44.531. Не се спори относно
обстоятелството, че продавачите по сделката са наследниците на
арендодателя Ц. Х. И., а от приложените скици на поземлените имоти се
установява идентичността им с имотите, предмет на Договора за аренда от
06.10.2009 г.
Ищецът е представил и извлечение от Информационната система за
ползване на земеделските земи II за стопанската 2019/2020 г., за землището на
с. ***, съставено на 07.08.2019 г. от ОСЗ - Криводол, за дублирани имоти в
декларации и заявления. В същото като дублирани са отразени имотите,
предмет на арендния договор и нотариалния акт.
7
С покани за доброволно изпълнение от 06.03.2020 г., ищецът М. И. е
поканил праводателите си Л. Ц. И., З. Ц. Г. и Р. Ц. И. да му изплатят рентните
плащания за 2018/2019 г. С писмо от 13.03.2020 г. З. Ц. Г. е отговорила, че
след осъществената покупко-продажба от 07.11.2018 г. не притежават
качеството на арендодатели по договора за аренда и нямат права по същия
договор, поради което не са търсили и не са получавали рентни плащания за
стопанската 2018/2019 г.
С нотариална покана, депозирана чрез нотариус А. В., връчена лично
срещу разписка на ответника А. Ц. А. на 23.06.2020 г., ищецът го е уведомил,
че разваля договора за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на рентата за 2018/2019 г., като
същевременно предявява вземанията си към него по договора и го канил в
срок до 30.05.2020 г. да изплати задълженията си по този договор в размер на
сумата 1334.27 лева.
С отговора на исковата молба са представени 2 бр. обяви от ЗП А. А., в
които е посочено, че от 03.08.2019 г., съответно от 05.08.2020 г.
арендодателите могат да получат полагащата им се рента в натура за
стопанската 2018/2019 г., съответно за стопанската 2019/2020 г. на място в
стопанския двор на земеделския производител в с.***. Приложени са и
заверени копия от констативни протоколи от 05.07.2020 г. и 10.07.2019 г., с
които се удостоверява, че обявите са разгласени и разлепени на видни места в
с.***, а именно: пред кметството на с.***, на двата хранителни магазина в
селото, на спирката и пред стопанския двор на ЗП А. А..
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказетлства. От показанията на свидетеля К. И. /баща на ищеца/, се
установява, че синът му е поискал от ответника да се развали договора за
аренда на земеделската земя, тъй като я е закупил с цел да си я ползва, но А.
А. му е отказал. Свидетелят посочва, че на уговорките в ОСЗ ответникът не
искал да отстъпи земята като казвал, че договорът му е валиден, но отказвал и
да плаща рента на ищеца. Установява, че при раздаването на рентата А. А. е
обявявал чрез залепени обяви на сградата на кметството, периода, в който ще
раздава рентата в натура. Част от хората заявявали и искания да получават
купони за хляб, като това ставало по списък и те си оставяли килограми от
житото за купони. Свидетелят посочва, че синът му е собственик на магазин в
селото, където се продава и хляб, включително и с купони, и когато е получил
списъка на хората за купоните е установил, че не фигурира в същия, както и
че не му е дадена рента, тъй като името му не фигурирало и в списъка на
земеделския производител А. за получаване на рента. Според свидетеля,
ищецът не е получавал рента след закупуването на имотите. Заявява, че не
знае дали синът му е ходил да търси рента от ответника, но знае, че З., който е
брат на А., работи него и мери житото, което се дава за купони и в натура на
собствениците, е казал на ищеца, че няма да му се даде никаква рента.
Свидетелят уточнява, че обявите, които се разлепвали за даването на рента, са
били поставяни върху сградата на кметството през м.август след жътва.
Пояснява, че който е искал да вземе рента отивал в базата на А. А. в село ***
и си получавал рентата в натура по списък. Човекът, който раздава рентата в
базата на А., се нарича С. И. С.. В базата на А. работи и дъщеря му, която
също раздава рентата. Свидетелят заявява, че конкретен разговор между
страните по делото не е осъществяван, но знае, че М. е говорил със З. за рента
8
с цел да не се завежда делото и да се уредят нещата доброволно, при който З.
е отговорил, че няма да му се даде рента.
Пред районния съд като свидетел е разпитан и П. Ц., който заявява, че
познава страните по делото и знае, че ответникът арендува земеделски имоти
в с.***. От показанията на свидетеля се установява, че през м.08.2022 г. е
ходил, заедно с ищеца и друг техен познат, в базата на А. А. при хората, които
дават рента. При това посещение М. И. е заявил, че идва да си получи рентата
за земята, но му е било отговорено, че не е записан в тетрадката и няма да
получи рента. Свидетелят установява, че е видял, че се раздава жито на хора,
които имат земя под аренда, както и царевица и олио, но не е видял да се
дават пари. Посочва, че му е известно от ищеца, че и след този случай е
търсил ответника за рента, но последният не му е отговарял. Свидетелят
заявява, че ответникът не живее постоянно в с.*** и не обработва земите, а ги
преотдава на друг арендатор, който да ги работи.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-
оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че съгласно
договора за аренда от 06.10.2009г. за предоставената под аренда земеделска
земя с обща площ 25.302 дка дължимите количества за една стопанска година
са: зърно 1.0121 т., олио 25.302 л. и кюспе 25.302 кг. Съобразявайки цените на
пшеницата, олиото и кюспето по годишника на НСИ, вещото лице изчислява,
че равностойността на дължимата рента за стопанската 2018/2019 г. е общо
375.44 лева, а за стопанската 2019/2020г. - общо 411.60 лева.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба
указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на
фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната
квалификация на иска.
В конкретния случай от изложените в исковата молба твърдения и
формулирания петитум е видно, че ищецът М. К. И., в качеството си на
кредитор-арендодател по договор за аренда на земеделски имоти, търси
защита на субективно материално право, за което твърди, че е нарушено
вследствие неизпълнение на задълженията на ответника А. Ц. А., в качеството
му на длъжник-арендатор по същия договор.
В правната теория и в съдебната практика се приема, че за
причинените от неизпълнението вреди кредиторът винаги има право на
обезщетение /чл.79, ал.1 ЗЗД/. Той може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, но когато
претендира обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи
първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът
има още интерес от изпълнението /чл.79, ал.2 ЗЗД/. Предвиденото в чл.79,
ал.1 ЗЗД "обезщетение за неизпълнение" има компенсаторен характер и при
договорно неизпълнение включва два елемента: 1) паричната равностойност
на дължимата по договора непарична престация – т. нар. обезщетение вместо
изпълнение по смисъла на ал. 2, и 2) обезщетение за вредите, причинени от
неизпълнението. Паричната равностойност на първоначално дължимото е
сурогат /заместител/ на реалното изпълнение, а не е проява на гражданска
9
отговорност. Форма на гражданска отговорност е единствено обезщетението
за претърпените от неизпълнението вреди, разбирани като допълнително
настъпили за кредитора негативни последици, различни от самата
неизпълнена престация. Тези негативни последици могат да бъдат от
имуществен или неимуществен характер. Само за имуществените вреди се
отнася и чл. 82 ЗЗД, разделящ вредите на претърпени загуби или пропуснати
ползи. Ако длъжникът не е изпълнил дължимата престация, а кредиторът е
извършил разходи, за да си я набави по друг начин, то заплатеното от него в
повече от дължимото по договора с длъжника представлява имуществена
вреда за кредитора, причинена от неизпълнението на длъжника. За тази вреда
кредиторът може да претендира обезщетение от длъжника по общите правила
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, независимо дали е развалил договора или не. Освен с
правата по чл.79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен договор разполага
и с потестативното право да развали договора по реда и при предпоставките
на чл.87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението - чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД.
В конкретния случай при определяне на правната квалификация на
предявения иск, настоящият съдебен състав взема предвид изложените в
исковата молба фактически твърдения, че със сключения аренден договор е
била уговорена непарична престация, която не е изпълнена от ответника-
длъжник, но ищецът-кредитор е загубил интерес от изпълнението в натура.
При тези фактически твърдения и с оглед формулирания (макар и
непрецизно) петитум за присъждане на парична сума, съдът намира, че не е
предявена претенция за реално изпълнение на задълженията по договора с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като договорената престация има
непаричен характер, а се иска присъждане на паричната равностойност на
дължимата по договора непарична престация, т.е. претенцията е за
обезщетение вместо изпълнение на основание чл.79, ал. 2 вр. ал.1, пр.2 ЗЗД.
Така възприетата правна квалификация не се променя от изложените
твърдения, че договорът за аренда е развален с нотариална покана, получена
от арендатора на 23.06.2020 г. Отпадането на облигационната връзка -
развалянето е с действие занапред поради характеристиката на сделката като
такава с продължително и периодично изпълнение при съобразяване на
отделните престации по договора за аренда /чл.88, ал.1 ЗЗД/. Ето защо до
развалянето й арендаторът дължи извършването на арендно плащане за
предадената му за ползване земя на договорно основание по чл.79 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск, на първо място ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на твърденията си за наличието на
облигационноправна връзка между страните.
В конкретния случай не се спори, че на 06.10.2009 г. е бил сключен
валиден Договор за аренда на земеделска земя между Ц. Х. И., в качеството
му на арендодател, и ответника А. Ц. А., в качеството му на арендатор, с
който са отдадени под аренда 4 бр. земеделски имота в землището на с.***,
общ.Криводол, обл.Враца, както и че срокът на действие на този договор е
бил продължен с анекс от 15.10.2013 г. Безспорно е и обстоятелството, че
време на действие на Договора за аренда на земеделска земя - на 07.11.2018 г.,
е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани
в Нотариален акт № 185, том IХ, рег. № 8092, нот. дело № 1173 от 2018 г. по
описа на нотариус В. В., по силата на който ищецът М. И. е придобил
10
собствеността върху четирите имота, предмет на арендния договор. С оглед
фактът, че Договорът за аренда от 06.10.2009 г. и анексът към него от
15.10.2013 г. са вписани в Служба по вписванията-Враца, по силата на чл.17,
ал.2 ЗАЗ, приобретателят на арендуваните обекти на договора е заместил
арендодателя Ц. Х. И., респ. неговите законни наследници, като страна в
договора за аренда.
Спори се по въпроса дали ищецът е уведомил ответника за
настъпилото заместване и в кой момент. Действително с разпоредбата на
чл.17, ал.3 ЗАЗ в тежест на приобретателя е установено задължение да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Неизпълнението на
това задължение обаче има за последица единствено лишаване на
приобретателя от възможността да иска от арендатора да изпълни към него
задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за заместване. В конкретния случай ответникът
не твърди да е изпълнил задължението си за арендно плащане за процесния
период към наследниците на предходния арендодател, нито представя
доказателства в тази насока. Ето защо съдът намира за ирелевантно
обстоятелството дали ответникът е узнал за настъпилото заместване при
извършената през м.08.2019 г. констатация за дублирани имоти, каквито
доводи се навеждат в исковата молба, или с получаването на нотариалната
покана през м.06.2020 г., каквито доводи се навеждат с отговора на исковата
молба.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема за
установено наличието на валиден договор за аренда между страните,
пораждащ предвидените в него права и задължения.
На второ място, за уважаването на иска е необходимо да бъде
доказано и наличието на виновно неизпълнение на задълженията по договора
от страна на арендатора А. А..
Съгласно чл.63 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения
по същия начин. Неосъществяването на дължимия резултат представлява
неизпълнение, за което длъжникът винаги отговаря, освен ако докаже, че то
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Тази причина
може да бъде: 1) обстоятелство от вида на непреодолима сила или случайно
събитие, или 2) недадено от кредитора дължимо съдействие, водещо до
неговата забава /чл.95 ЗЗД/.
В конкретния случай при настъпилото заместване на арендодателя в
Договора за аренда от 06.10.2009 г., арендаторът-ответник съгласно чл. 5 от
договора и чл.8, ал.1 от ЗАЗ дължи на арендодателя-ищец договорената
престация за арендното плащане в посочения вид - 40 кг. зърно /жито/, 1 л.
олио и 1 кг. кюспе за 1 дка, и в договорените срокове - от 01.10. до 15.11. за
всяка стопанска година.
Не е спорно обстоятелството, че от страна на ответника не е
изпълнено задължението за предоставяне на договорената непарична рента за
процесния период – стопанските 2018/2019 г. и 20199/2020 г.
Спорен е въпросът дали неизпълнението се дължи на причина, която
може да се вмени във вина на арендатора.
В договора не е посочено местоизпълнението на задължението,
11
поради което и доколкото дължимата престация е за родово определени вещи
- зърно, олио и кюспе, то съгласно разпоредбата на чл.68, б."в" ЗЗД
изпълнението е търсимо от длъжника и следва да бъде извършено в
местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
Следователно дължимата непарична рента е следвало да бъде потърсена от
ищеца в стопанският двор на земеделския производител, където е извършвано
получаването на посочената продукция.
От събраните пред районния съд гласни доказателства се установява,
че ищецът е търсил дължимата му престация, вкл. и чрез посещение на
стопанския двор на ответника (св.П. Ц.), в който се е извършвало раздаване на
рентата в натура, но му е било обяснено, че не присъства в списъка на лицата,
имащи право на рента (св.К. И.), поради което няма да му бъде предоставена
такава. При така установеното от фактическа страна съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че арендодателят е в забава по
смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като не е оказал необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Липсва
установена извинителна за ответника причина за неизпълнение на
задължението му за предоставяне на дължимата рента.
При тези съображения, въззивният съд приема, че е налице
неизпълнение на задълженията на ответника-арендатор по причина, за която
той отговаря.
На трето място, за да бъде уважен предявеният иск следва да бъде
доказан размера на исковата претенция.
При претенция за обезщетение вместо изпълнение единственото, което
следва да се докаже е паричната равностойност на дължимата по договора
непарична престация /ако престацията е парична, искът за присъждането й е
такъв за реално изпълнение, а не за обезщетение вместо изпълнение/. В тази
хипотеза длъжникът може да осуети присъждането на обезщетение вместо
изпълнение, ако предложи и извърши реално изпълнение, доколкото
интересът на кредитора да го получи не е отпаднал, заедно с обезщетение за
забавата.
Както бе посочено, в настоящия случай ищцовата претенция не е за
обезщетение за вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/, а е за
паричната равностойност на дължимата по договора непарична престация –
обезщетение вместо изпълнение. По тази причина от значение е единствено,
че е налице неизпълнена непарична престация по договора. С отговора на
исковата молба ответникът е предложил реално изпълнение, но в хода на
процеса е оттеглил това свое предложение. Ето защо и предвид доказаното му
поведение, демонстриращо явно нежелание за изпълнение на задълженията
по договора, чиито падеж е настъпил още през 2019 г. и 2020 г., е очевидно,
че интересът на кредитора от реално изпълнение понастоящем е отпаднал и
следва да бъде удовлетворен по друг начин, а именно – чрез заплащане на
паричната равностойност на дължимата непарична престация.
От заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-
оценителна експертиза се установява, че равностойността на дължимата рента
за стопанската 2018/2019 г. е общо 375.44 лева, а за стопанската 2019/2020г. -
общо 411.60 лева, т.е. общо 787,04 лв.
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за
12
присъждане на дължимото от ответника на ищеца обезщетение вместо
изпълнение в размер на 787,04 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на посочената
сума. Ето защо обжалваното Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022
г. по описа на РС-Враца следва да бъде отменено като постановено в
нарушение на материалния закон и вместо него следва да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен предявения иск. С оглед уважаването на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, поради което следва да бъде
отменено и допълващото Решение № 744/14.12.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г.
по описа на РС-Враца, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по
същество на този иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
обжалваното Решение № 364/21.06.2022 г. следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът М. И. е осъден да заплати на ответника А. А. разноски за
адвокатска защита над размер от 28,29 лв. до присъдения размер от 400,00
лв. Първоначално искът е предявен с цена 846,95 лв., която е намалена от
ищеца до размер от 787,04 лв., а за разликата от 59,91 лв. производството по
делото е прекратено, поради оттегляне на иска в тази част. Ето защо на
ответника остават дължими разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК,
съразмерно с прекратената част.
В първоинстанционното производство ищецът М. И. е направил
разноски в общ размер от 600,00 лв., в.т.ч. – 50,00 лв. – внесена държавна
такса, 300,00 лв. – заплатено адв.възнаграждение и 250,00 лв. – разноски за
експертиза. От тези разноски следва да му бъдат присъдени общо 557,56 лв.,
съразмерно с разгледаната и уважена част от първоначалната цена на иска.
На въззивника следва да бъдат присъдени и направените разноски пред
настоящата инстанция в общ размер от 325,00 лв., в т.ч. – 25,00 лв. – внесена
държавна такса и 300,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 364/21.06.2022 г. в частта, в която е отхвърлен
предявеният от М. К. И. против А. Ц. А. иск за сумата 787,04 лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и в частта, в която М. К. И. е осъден да заплати на А. Ц. А.
разноски за адвокатска защита над размер от 28,29 лв. до присъдения размер
от 400,00 лв., както и допълващото Решение № 744/14.12.2022 г., постановени
по гр.д.№ 285/2022 г. по описа на Районен съд-Враца и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.2 вр. ал.1, пр.2 ЗЗД А. Ц. А., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. И., ЕГН **********, сумата 787,04 лева,
представляваща обезщетение вместо изпълнение на задължение по Договор
за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г. за предоставяне на непарична
рента за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 24.01.2022 г. до
13
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г.
по описа на Районен съд-Враца в частта, в която М. К. И. е осъден да заплати
на А. Ц. А. разноски за адвокатска защита до размер от 28,29 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Ц. А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. И., ЕГН **********, сумата 557,56 лв., представляваща
направени пред първата инстанция съдебни разноски, съразмерно с
разгледаната и уважена част от първоначалната цена на иска, както и сумата
325,00 лв., представляваща направени съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14