Решение по дело №14493/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2970
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20213110114493
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2970
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110114493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Б. И. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. *** №*** и И. Б. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. ***№***,
с която се претендира да бъде осъден Д. И. М., с адрес гр. ***, ул. *** №*** да премахне
четири иглолистни дървета, с височина между 8-9 м. намиращи се в имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. ***, с адрес гр. ***, ул. *** №***, до общата граница с имот *** по
КК и КР на гр. ***
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Б. И. Г. е собственик на ½ и.ч. от недвижим имот с идентификатор
*** по КК и КР на гр. ***, с административен адрес гр. ***, ул. *** №***, ведно с
построените в него обекти: 1/ жилищна сграда, състояща се от входно антре, две стаи,
кухня-бокс, санитарен възел, работилница, с площ 73.42 кв. м.; 2/ жилищна сграда, състояща
се от входно антре, три стаи, кухненски бокс, санитарен възел, със застроена площ 57.85
кв.м.; 3/ жилище-таванско помещение, с площ 43.80 кв.м. Ищецът И. Б. П. притежава
запазено право на ползване върху така описаните имоти. Имот с идентификатор *** по КК и
КР на гр. *** бил с площ 384 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 336кв.м., трайно
предназначение на имота урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
10м./, при граници имоти с идентификатор: ***, ***, ***, ***, ***. Процесният имот от
южната страна граничи с имот с идентификатор *** собственост на ответника Д. И. М..
Сграда с идентификатор *** е построена в имота на ищците на границата с имота на
ответника, като в тази си част сградата няма втори етаж. Твърди се, че Д. М., на самата
граница с двата имота, на около 20- 25см. от къщата на ищците е засадил четири иглолистни
дървета, които са с височина около 8-9 м., засенчват напълно къщата и никакво слънце не
прониква през дърветата, клоните им са надвесени над покрива на къщата, като това е
компрометирало покрива, вследствие на което част от стената е подложена на влага и
разрушаване. Постоянното полИ.е на дърветата, от страна на ответника и плътната сянка от
дърветата поддържа влага от южната страна на къщата. Корените на дърветата проникват
1
под къщата и представляват опасност, част от плочките в банята са разместени. Ответникът
отказал да премахне засадените четири иглолистни дървета въпреки отправените покани.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е собственик на
имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, който граничи с имота на ищците от
южната/югоизточната им част. Твърди, че ищците от години имат проблем с
водопроводната и отводнителната система находяща се в техния имот. През 2000г. на
границата между двата имота, премахнал негова стара сграда и на нейно място изградил
масивна стена от бетонни блокчета. Излага, че ответниците сами му признали за проблеми с
отходните води, като не е сигурен дали мокрите помещения в старата къщата на ищците са
свързани с канализацията. Ответникът признава, че е засадил кипариси /туя/, но твърди да са
на отстояние 40-50 см. от оградата на двата имота и на повече от метър от къщата на
ищците. Излага, че кипарисите са вечнозелени дървета или големи храсти, достигащи на
височина 4-8 м., с тясна колоновидна корона. Не поливал дърветата, защото валежите и
влагата от къщата на ищците била достатъчна за растежа им. Предвид разстоянието на
дърветата до къщата и формата на короната им, същите не се допират до сградата и не
компрометират покрива на същата. Отрича влагата в къщата на ищците и разместените
плочки да са от засадените в двора му храсти. Твърди, че от години между собствениците на
двата имота има непрестанни спорове. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност копия от: договор за доброволна
делба рег. № *** г. на нотариус *** № *** от Нотариалната камара, н.акт № ***, т. *** рег.
№ *** дело № ***/***г.; скица на поземлен имот № *** от ***г. на СГКК ***; скица на
сграда № *** от 10.09.2021г. на СГКК ***, се установява, че: На 03.10.2006г. Б. И. Г.
закупила от И. Б. П. ½ и.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, с
административен адрес гр. ***, ул. *** №*** ведно с построените в него обекти: 1/ жилищна
сграда, състояща се от входно антре, две стаи, кухня-бокс, санитарен възел, работилница, с
площ 73.42 кв. м.; 2/ жилищна сграда, състояща се от входно антре, три стаи, кухненски
бокс, санитарен възел, със застроена площ 57.85 кв.м.; 3/ жилище-таванско помещение, с
площ 43.80 кв.м. Продавачът И. Б. П. запазил пожизнено право на ползване върху така
описаните имоти. Имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *** е с площ 384 кв.м. по КК
и КР, по нотариален акт e с площ от 336кв.м., с трайно предназначение на имота
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, при граници имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***, който е собственост на Д. И. М..
Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че границата
между имотите на страните е плътна ограда с височина 2,8 м., след която в имота на ищеца
има тераса с бетонова заливка, кухня и след това баня. На скица № ***г. находяща се на
лист 14 по делото терасата е изпълнена над терена след оградата. Ширината й е
приблизително около 1 метър. След това в къщата една зад друга са отбелязани кухня и баня
съответно с линия и с пунктир. На 65 см. от от външната страна на оградата са налице три
броя кипариси /туи/ високи около 6 м. Дебелината на оградата е 15-20 см. и по принцип се
прави в имота на този, който я строи. В жилището на ищеца около мивката на кухнята и по
стените зад хладилника има тъмни петна от влага. Туите /кипарисите/ категорично не са
2
виновни за уврежданията в сградите вкл. влагата. Кореновата система на дървото е такава,
каквато е короната им. Короната на кипариса е вретеновидна и пирамидална и кореновата
система е същата. Невъзможно е кореновата система на дърветата да увреди по някакъв
начин конструкцията на сградата в съседния имот. Имало е иглички върху керемидите на
сградата на ищците. При силен вятър дори и да се наклони много дървото в никакъв случай
няма как да удари къщата или да събори керемиди. Короната им е приблизително с
диаметър 1,5 м., нагоре се стеснява. На най-добре развитите короната достига 3 метра в
диаметър, но в случая са на около метър една от друга и не се допират. Доколкото дърветата
са от юг, теоретично биха създавали предпоставки за засенчване, но при наличие на ограда
от 2,80 м. не засенчват, тъй като в горната си част те са много тънки. Ако се отрежат на
височината на оградата, дърветата няма да препятстват по какъвто и да било начин съседния
двор и сграда.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС осигурява правна защита на ищеца срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото му на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Функцията на иска е да отрече в конкретния и
други аналогични случаи правомерността на извършените действия, поведение и състояния,
и да премахне последиците от тях.
В конкретния казус гореизложеното означава, че в тежест на ищеца е да установи : 1.
че описания в исковата молба недвижим имот е годен самостоятелен индивидуализиран
обект на право на собственост; 2. че са придобили собствеността върху него на годно правно
основание /по способ сред изброените в чл. 77 ЗС/ 3. че упражняването на правото им на
собственост е противоправно смущавано от ответниците с изграждането на ограда върху
техен или общински имот. Респ. ответниците - че владеят или държат спорната реалната
част от недвижимата вещ на годно правно основание, като и че са изградили оградата по
законоустановения ред.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д. № 4/2015 г.
на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие /, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. С оглед на твърденията на
ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши
конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на
ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
В мотивите примерно са посочени няколко хипотези, при които нарушението е от
3
такова естество, че създава пречки на ответника да упражнява правото си в пълен обем -
когато делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и
норми, установени в закона с оглед осигуряване възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти според тяхното предназначение или запазване живота и здравето на хората.
В случая, съдът въз основа на твърденията на страните и проведеното доказване чрез
СТЕ, приема, че дърветата намиращи се в имота на ответника макар и да не отговарят на
изискването в ЗС за отстояние от имотната граница, не са причинили и не създават
предпоставки за причиняване на увреждания по недвижимите вещи собственост на първия
ищец.
Според вещото лице тези дървета създават предпоставки за слабо засенчване към
имота на ищцовата страна с частите си над наличната на място плътна ограда, от които са
налице и паднали игловидни листа по покрива на сградата на ищците.
Въз основа на горните правни изводи, съдът намира, че искът следва да бъде уважен
частично като се разпореди на ответника да премахне дърветата в частите им надвишаващи
височина от 2,8 метра, а в останалата част искът да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на претенцията, неизмеримо в пропорция спрямо
цената на предявения иск в неговата цялост /определена съобразно указанията дадени със
същото решение ТР на ВКС според стойността на разходите за извършване на заместимите
действия/, съдът намира, че разноски на страните не се следват.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Д. И. М., с адрес гр.***, ул. ***“ №*** да премахне
частите от три иглолистни дървета намиращи се в имот с идентификатор *** по КК и КР на
гр. *** с адрес гр. ***, ул. „*** ***“ №***, до общата му граница с имот *** по КК и КР на
гр. ***, които надвишават височина от 2,80 м. /два и осемдесет метра/, като ОТХВЪРЛЯ
иска, в частта му за пълното премахване на четири иглолистни дървета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4