№ 7111
гр. ..., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110123148 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от ДЗИ „О.........“ АД срещу С..... осъдителен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1083 лв. – регресно
вземане на ищеца, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „...“ с ДК № ........ за вреди,
причинени от преминаване през необезопасена шахта на пътното платно на 18.09.2021г. в
гр. ..., при движение по ул. „И....“ при № 1Б, ведно със законната лихва, считано от
03.05.2022г. до окончателното плащане. Претендира присъждане и на разноските за
производството.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение и механизма на настъпване на инцидента. Счита, че не е
налице основание за ангажиране отговорността на СО като възложител на работа. Оспорва
дължимостта на ликвидационни разноски. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
1
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
От приетата по делото Застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане. От приетите по делото ОУ се установява, че процесното събитие представлява
покрит риск, без да представлява изключение съобразно Раздел II, т.2.3. вр. с т.2.1.3.1.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните
причини: Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344
КЗ. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата
премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването
на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в
договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода
на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят
носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва
след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при
разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в
застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са
се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на
застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията
между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката изисква по аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността,
поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта
на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ Или нищожността, при неспазване на изискването за форма
на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - /в този смисъл
2
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, ТС,
ІІ ТО и др./
С оглед на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен
застрахователен договор с регламентираното в чл. 344 КЗ съдържание, правно релевантно е
обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са изпълнили поетите договорни
задължения – застрахованият е платил застрахователния премия, а застрахователят е платил
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито
една от страните не се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На
основание чл. 21 ЗЗД договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че
собственикът на лекия автомобил „...“ с ДК № ........ и ищеца са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по имуществена застраховка „Каско на
МПС“. С оглед на това релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни.
Такъв извод не следва от поведението на самото застрахователно дружество,
доколкото то е приело платената от застрахования застрахователна премия, след
уведомяване за застрахователното събитие е извършило заснемане, оглед и е изготвило опис
заключение на щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него
застрахователна щета, като е изплатил и застрахователно обезщетение, което не би сторил
ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за
обвързан.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и липсата на
извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието не обуславят извод за
недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, включително на неговия
механизъм. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба №
Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението
за щета на л. 6 заедно с показанията на свидетеля И. Х. К. – водач на застрахования
3
автомобил. От тях се установява, че на 18.09.2021г., при движение по ул. „И....“ 1Б в гр. ...
откъм южната част на МОЛ Парадайз, посока Околовръстно шосе, процесният автомобил
„...“ с ДК № ........ е преминал през електрошахта на пътното платно за движение, която се е
отворила и която не е била обезопасена и сигнализирана, при което по него са настъпили
имуществени вреди. Възраженията на ответника, че претенцията се основава изцяло на
твърденията на водача, са неоснователни, доколкото показанията на св. К. са неопровергани
от други доказателства, а дори посоченият от него пред съда и в Уведомлението за щета
механизъм се потвърждава по експертен път от заключението на САТЕ. Следователно
процесното ПТП е настъпило в резултат от преминаване на автомобила през необезопасена
и необозначена шахта на пътя.
Съдът намира, че не са налице основания да не се даде вяра на показанията на този
свидетел, като обстоятелството, че свидетелят не си спомня някои подробности е
обусловено от изминалия не малък период от настъпване на ПТП до извършване на разпита
на свидетеля.
От заключението на вещото лице по САТЕ, кредитирано от съда по реда на чл. 202
ГПК като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
при съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че
е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „...“ с ДК № ........ и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие.
Съдът намира, че не са налице основания да не се даде вяра на заключението на
вещото лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно дадено, като за изготвянето му
вещото лице е използвало преписката по процесната щета. Въз основа на неоспореното
заключение на вещото лице обосновано може да се приеме, че твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП е доказан от ищеца. Установява се причинната връзка между
произшествието и вредите на МПС, заявени в исковата молба.
Относно стойността на нанесените щети на лек автомобил „...“ с ДК № ........, съдът
кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, според което същите възлизат на 1090,48
лв., /а с вкл. 15 лв. ликв. разноски 1105,48 лв./, което е в повече от претендираното.
Въпросният пътен участник е собственост на С..... съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. О.та съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява с
грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя
в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него.
Поради което, наличието на необезопасена шахта на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които О.та е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, поради което О.та отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан за пълния
предявен размер от 1083 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК
4
на законната лихва върху главното вземане по чл. 410 КЗ, изтекла след 03.05.2022г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал.
1 ГПК на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от
616,97 лв. /заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение с
вкл. ДДС/, съгл. приложен и неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С...... о. с адрес гр. ..., ул. „... № 33 да заплати на „ДЗИ – О.........“ ЕАД,
ЕИК ..... със съдебен адрес гр. ..., ул. „..“ № 24, ап. 4 – адв. Б., на основание чл. 410 КЗ във вр.
с чл. 49 ЗЗД сумата от 1083 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/ – регресно вземане на
ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
л.а. „...“ с ДК № ........ за вреди, причинени от преминаване през необезопасена шахта на
пътното платно на 18.09.2021г. в гр. ..., при движение по ул. „И....“ при № 1Б, ведно със
законната лихва, считано от 03.05.2022г. до окончателното плащане, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 616,97 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5